Присъда по дело №505/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 140
Дата: 22 август 2024 г. (в сила от 10 септември 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200505
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 140
гр. Елхово, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниЗ.П.С.

заседатели:Т.А.Г.
при участието на секретаря А.Д.М.
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200505 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия У. Г. (W.G.), роден на **********г. в гр. Амуда, обл.
Хасака, Сирия, гражданин на Сирия, със средно образование, женен, безработен, неосъждан,
с адрес: гр. Амуда, обл. Хасака, Сирия, без документи за самоличност, ЗА ВИНОВЕН, в
това, на 01.08.2024г., около 21.50 часа, в района на ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", обвиняемият влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на
основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер
на 500.00 /петстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия У. Г. (W.G.) наказание пет месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил – РДГП – Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 140/22.08.2024 година по НОХД № 505/2024 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия У. Г. /W. G./, роден на **********г. в гр. Амуда, обл. Хасака,
Сирия, гражданин на Сирия, с адрес: гр. Амуда, обл. Хасака, Сирия, е повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за това, че на 01.08.2024 г., около
21.50 часа, в района на ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три
години и глоба в размер на 500 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д. И. Д. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения не оспорва фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, не
оспорва, че подзащитния му е извършил от обективна и субективна страна престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, но с оглед обстоятелството, че подсъдимия е
сирийски гражданин, че в Сирия се водят военни действия и търси заедно с брат си
спасение от войната, пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, но на основание чл.
279, ал.5 от НК да не бъде наказван. В случай, че съдът не приложи нормата на чл.279, ал.5
от НК моли за налагане на минимално наказание на подзащитния му, изпълнението на което
на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е У. Г. /W. G./, роден на **********г. в гр. Амуда, обл. Хасака,
Сирия, гражданин на Сирия, със средно образование, без документи за самоличност.
В началото на м.юли 2024 година подсъдимия У. Г. /W. G./ заедно с брат си Дерсем Г.,
роден на 01.01.2009 г. в Сирия, влязъл от Сирийската арабска република в Република Турция
с цел да достигне Федерална Република Германия, влизайки и преминавайки през република
България, като част от пътя му към ФР Германия, без разрешение на надлежните органи на
властта.
Още в Сирийската арабска република подсъдимия се бил договорил с неустановено
по делото лице което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира
пътуването на подсъдимия и брат му от република Турция до Федерална република
Германия през република България не по установения за това ред.
1
След влизането си в република Турция подсъдимия и брат му били отведени в
гр.Одрин, република Турция. В изпълнение на договореното на 01.08.2024 г., около 20.00
часа подсъдимия и брат му били качени в лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № ****,
управляван от турския гражданин М.Ш.Т., и укрити в специално направен тайник в
автомобила, под задните седалки в купето.
Около 21.50 час на 01.08.2024 година автомобила, в който се намирал подсъдимия
влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България през ГКПП
- Лесово. По този начин на 01.08.2024 година подсъдимия У. Г. /W. G./ влязъл през
границата на страната ни от република Турция в република България през ГКПП - Лесово,
укрит в тайник в л.а. „Хюндай“ с рег. № ****, без разрешение на надлежните органи на
властта. След извършена гранична проверка на автомобила, след влизането му в страната
ни от служители на ГПУ – Елхово, между които и свидетеля Д. Д. С. - командир на
отделение в ГПУ – Елхово към РДГП – Елхово, с месторабота ГКПП – Лесово, при която
били извадени задните седалки на автомобила в същия, в изградения тайник са били
намерени подсъдимия и брат му.
След установяването им подсъдимия и брат му са били задържани в ГПУ – Елхово.
При влизането си в страната ни на 01.08.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената У. Г. /W. G./, роден на **********г. в гр. Амуда, обл.
Хасака, Сирия, гражданин на Сирия, със средно образование, с адрес: гр. Амуда, обл.
Хасака, Сирия.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д. Д. С., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д. Д. С. факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
Подсъдимият У. Г. /W. G./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 01.08.2024 г., около 21.50 часа,
в района на ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и
автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият У. Г. /W. G./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля Д. Д. С. и писменото доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е начина, по който същият е
влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Федерална република
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че влизането на подсъдимия в
република България е с цел да търси убежище или закрила.
Начинът на влизане на подсъдимия в република България – укривайки се от органите
на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
3
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия У. Г. /W. G./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При опреД.е на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.



Районен съдия:

4
Съобщи за изтекли лични данни