Решение по дело №484/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 603
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20194310100484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е №                                   

гр. Ловеч, 17.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 484/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Н.Н.М. против „Чез Електро България” АД за отричане съществуването на вземане за доставена електрическа енергия и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че има открита партида при ответника за заплащане на доставена до имота му, находящ се на адрес: *************, електрическа енергия, с партида клиентски № 300222084959. По партидата е начислена за плащане сума в размер на 1 858,75 лв. Доставката на електричество до имота се твърди, че е прекъсната, а ответникът отказва възстановяване на захранването с мотива, че ищецът не е заплатил дължими суми по нея. Ищецът твърди, че възможността за принудително събиране на вземанията, начислени по партидата му, е погасена по давност.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отрече съществуването на вземане в размер на 1 858,75 лв. – стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия партида клиентски № 300222084959, открита за обект, находящ се на адрес: ************* и обезщетение за забавено изпълнение.

В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че отношенията по доставки и заплащане на електрическа енергия се урежда от договори при общи условия, които са одобрени от ДКЕВР и обявени в централен и местен ежедневник. Твърди се, че ищецът е обвързан от общите условия, тъй като в срок не е уговорил индивидуални такива, а съобразно тях дължи заплащане на доставената му електрическа енергия в сроковете и при условията, посочени в тях. Твърди се, че сумата по партидата е начислена след отчетен от редовно СТИ, като тя не е заплатена в срок, а за събирането ѝ са предприети действия по принуда.

В съдебно заседание ответникът не оспорва, че ищецът има открита партида за заплащане на доставена до имота му, находящ се на адрес: *************, електрическа енергия, с № 300222084959.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Д.Г., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция.

Ответникът се представлява от юрисконсулт С.Т., който по същество излага становище за неоснователност на иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Служебно известно на съда е, че че отношенията по доставки и заплащане на електрическа енергия се урежда от договори при общи условия, които са одобрени от ДКЕВР и обявени в централен и местен ежедневник. Тези факти са обявени от съда за ненуждаещи се от доказване, като за установяването има по делото са ангажирани преписи на общи условия, решение на ДКЕВР и сертификати за публикация /л. 28-38 от делото/.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД, потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди. Продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост. Продавачът отказва да започване продажбата на електрическа енергия при наличие на неизплатени задължения от същия потребител за друг обект. Продавачът има право да прекъсва или ограничава електроснабдяването на потребителите при спазване на тези Общи условия и действащото законодателство. Той има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно Общите условия, а при забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия може да прекъсне снабдяването на потребителите не по-рано от 10 дни след изтичане на срока за плащане за битови потребители. Снабдяването с електрическа енергия се възстановява от продавача, когато потребителят е компенсирал разходите му за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случай, че прекъсването е по вина на потребителя.

Дружеството ответник е лицензирано за обществено снабдяване на електрическа енергия за обособена територия за срок до 12.08.2039 г., което се установява от ангажирана по делото лицензия от 2006 г., издадена от ДКЕВР.

Между страните не е спорно, че ищецът има открита партида при ответника за заплащане на доставена до имота му, находящ се на адрес: *************, електрическа енергия, с № 300222084959.

В тази насока е и заключението на вещото лице по допусната експертиза, според което ищецът има отрита партида при ответника за заплащане на доставената му електрическа енергия. Захранването на обекта е преустановено 22.01.2007 г., поради непогасяване в срок на задължения. На 21.03.2011 г. монтираното на обекта средство за търговско измерване /СТИ/ е демонтирано, като на негово място е монтирано ново, което е демонтирано на 20.09.2016 г., а на негово място е монтиран електромер тип „Искра”. След прекъсване на захранването през 2007 г. няма данни то да е възстановено. Задълженията по партидата на ищеца са в размер на 1 854,22 лв. От тази сума 1 391,22 лв. са начислени за доставена електрическа енергия по фактури, издадени, както следва: ф-ра от 31.10.2001 г. за сумата от 621,44 лв.; ф- ра от 31.03.2002 г., издадена за сумата от 89,51 лв.; ф-ра от 31.12.2004 г., издадена за сумата от 680,08 лв.; ф-ра от 17.04.2018 г., издадена за сумата от 0,22 лв.; ф-ра от 14.9.2018 г., издадена за сумата от 0,22 лв. и ф-ра от 16.04.2019 г., издадена за сумата от 0,22 лв. Върху вземанията по главница е начислено и обезщетение за забава в размер на 462,53 лв. На 20.09.2019 г. е предложено изпълнение за сумите по издадени фактури в периода 2018 г. – 2019 г. /ф-ра от 17.04.2018 г., издадена за сумата от 0,22 лв.; ф-ра от 14.9.2018 г., издадена за сумата от 0,22 лв. и ф-ра от 16.04.2019 г., издадена за сумата от 0,22 лв./ и обезщетение за забава върху тях. Към 01.10.2019 г. задължението по главница е 1 391,03 лв., а 462,50 лв. е вземането за обезщетение за забава и 5,00 лв. са начислените съдебни такси.

За сумите, начислени по партидата на ищеца в периода 2001 – 2004 г. ответникът е поискал издаването на изпълнителен лист, като такъв е му е издаден на 01.11.2007 г. по ч. гр. д. № 966/200 г. на РС Ловеч. Това се установява от представеното по делото извлечение от партидата на длъжника, от които е видно, че вземане по главница в размер на 1 391,03 лв. е отнесено в съдебни и от ангажирания изпълнителен лист, приложен по изп. д. 487/2007 г. по описа на СИС Ловеч. По изпълнителното дело последно са извършени действия по изпълнение на 21.09.2011 г., а с постановление от 06.11.2015 г. то е прекратено поради неизвършване на действия по принудително изпълнение в период от две години /на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/.

С молба, адресирана до ответника, заведена на 28.08.2017 г., ищецът е поискал да се отпишат от партидата му задължения в размер на 1 858,53 лв. поради погасяване възможността за принудителното им събиране. В писмо, адресирано до ищеца, ответникът е отказал да удовлетвори молбата му с аргумент, че давността не се прилага служебно, а платеното след изтичане на законовия срок е платено с основание.

Предявен е иск за отричане съществуването на вземане за доставена електрическа енергия и обезщетение за забава с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Претенцията за недължимост на вземанията за доставена електрическа енергия се основата на възражения за погасяване възможността за събирането им със съдействието на държавната принуда. Според актуалната практика на ВКС по искове за отричане съществуването на вземания за доставена електрическа енергия поради изтекла давност интереса от искова защита е наличен, когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на делото, но го е оспорил в хода на производството /арг. в тази насока са изложени в мотивите на Решение № 83/23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на III ГО на ВКС, в което е прието, че интерес от отричане съществуването на вземане, поради погасяването му по давност не е наличен, кога ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и го е признал в хода на производството/. По настоящото делото ответникът с предпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото, като е отказал да отпише от партидата му стари вземания с аргумента, че с изтичане на давността те не се погасяват, а по тях може да се предложи изпълнение. Наред с това в хода на производството той е оспорил иска, като е поддържал, че вземанията за доставена електрическа енергия са дължими. Казаното е основа за формиране на извод за наличие на интерес за отричане на вземанията.

Ответникът е навел възражение, че след изтичане на разписаните в закона срокове вземането му продължава да съществува, поради което съществуването му в рамките на исков процес не може да бъда отречено. Заявеното становище не се споделя.

Действащата правна уредба дава възможност на титуляра на едно вземане да търси неговото изпълнение. Предложеното такова, дори и след изтичане на давностния срок, има погасителен ефект и не подлежи на връщане. Изтичането на предвидената в закона давност установява не само забрана за провежда на принудително изпълнение срещу вземането, но и забрана да се установи неговото съществуване или несъществуване, т. е при погасяване на вземането, предмет на заявена отрицателно установителна претенция по давност, въпреки възможността за изпълнение на вземането от длъжника доброволно, съществуването на вземането не можи да бъде призната, т. е. искът да се отхвърли на това основание.

Ищецът има открита партида за отчитане на доставена електрическа енергия до обект, находящ се в с. Малиново, присъединен към електропреносната мрежа. Доставката на електрическа енергия до обекта е прекъсната през 2007 г. поради негасяване в срок на задължения от потребителя. За вземанията си срещу ищецът ответникът се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Производството по последното е прекратено през 2015 г. поради бездействие на ответника. Последното действие по изпълнителното делото е извършено на 21.09.2011 г., от който момент насетне е започнала да тече установената в закона петгодишна давност /арг. т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Възможността за принудително събиране на вземането по партидата на ищеца е погасена на 21.09.2016 г. От този момента насетне ответникът може да получи изпълнение за вземанията си по инициатива на ищеца, но не и със съдействието на държавата.

Към датата на приключване на устните състезания размера на непосените вземания по партидата на ищеца е 1 858,53 лв., включващи 1 391,03 лв. – главница /начислена електрическа енергия по ф-ра от 31.10.2001 г. за сумата от 621,44 лв.; ф- ра от 31.03.2002 г., издадена за сумата от 89,51 лв.; ф-ра от 31.12.2004 г., издадена за сумата от 680,08 лв./ 462,50 лв. – обезщетение за забава и 5,00 лв. – такси. До този размер искът се явява основателен.

Ищецът е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 644,25 лв. /76,55 лв. – държавна такса, ведно с такса за превод;152,70 лв. – депозит за вещо лице, ведно с такса за превод; 400,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение; 15,00 лв. – такса по частна жалба, като разликата до внесените 25,00 лв. е недължимо платена/. При изхода на спора разноски в установения размер следва да се възложат за заплащане на ответника.

Ответникът също е заявил претенция за разноски, която при изхода на спора следва да се отхвърли.  

С оглед на изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, че Н.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** не дължи сумата от 1 858,53 лв. /хиляда осемстотин петдесет и осем лева петдесет и три стотинки/, включващи 1 391,03 лв. – главница /начислена електрическа енергия по ф-ра от 31.10.2001 г. за сумата от 621,44 лв.; ф- ра от 31.03.2002 г., издадена за сумата от 89,51 лв.; ф-ра от 31.12.2004 г., издадена за сумата от 680,08 лв./, 462,50 лв. – обезщетение за забава и 5,00 лв. – такси, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 1 858,75 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център да заплати на Н.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 644,25 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева двадесет и пет стотинки/ - сторени разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с горните данни, за присъждане на сторени разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

Съобщението да ищеца да се връчи чрез адв. Д. Г. на адрес ***, офис 106.

Съобщението до ответника да се връчи на адрес гр. Плевен, ул. „Панега“ № 2, офис 302.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: