Решение по дело №115/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700115
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 18.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря                 НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                             и с участието на прокурора        ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия                      ДИМИТРОВА                                    КАН дело  115 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. В. К. *** чрез адвокат-защитник против решение № 56 от 14.01.2020 г., постановено по АНД № 1960/2019 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001132 от 29.08.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ за налагане на административно наказание на основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1 ЗДвП - глоба в размер на 1 500 лв. на касационния жалбоподател за извършено от него нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б", във вр. с чл. 31, ал. 1, във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел I, т. 1, т. 2, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение, като необосновано и издадено в противоречие със закона. Изтъква подробни съображения в подкрепа на оплакванията си, които конкретизира с  необсъдени данни от събраните гласни доказателства и наличие на противоречие в разпоредбите на специалния подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен. Направено е искане касационният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не изразява становище по съществото й.

Прокурорът от РОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като при изводът на районния съд за осъществено от обективна и субективна страна нарушение е правилен. Счита, че не са налице предпоставките на закона за определяне на случая като маловажен. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

След анализ и преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, Русенският районен съд e изяснил фактическата обстановка по спора. За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е безспорно установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като нарушителят в качеството му на председател на комисия от технически специалисти, не е отразил в протокола (приложение № 9 в случая) несъответствието в клетка 0, 5“платен данък за ППС“ при направената автоматична проверка за дължимия данък, не е преустановил техническия преглед и по този начин е допуснал да се извърши годишен технически преглед на превозното средство в нарушение на чл. 31, ал. 1 от Наредбата. Изложил е и съображения във връзка със спора дали действията на наказаното лице са умишлени, за да бъде изпълнен състава на вмененото административно нарушение. В мотивите са обсъдени и тълкувани относимите по  случая нормативни разпоредби в т.ч приложимата санкционна норма.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, заплащането на местен данък върху МПС е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ или със проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, или  системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, или със  съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината.

Към контролно-техническите пунктове е въведено изискване да имат информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на МПС – чл. 11, ал. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Въпросната информационна система следва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство, когато е предоставен технически съвместим с информационната система достъп до базата данни в съответната община, както и възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък – чл. 11, ал. 2, т. 17 и т. 18 от Наредбата / в сила от 01.09.2014 г. /.

С чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС е въведено изискване при извършване на годишен технически преглед на ППС, председателят на комисията да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази Наредба.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 буква "б" от Наредбата е бланкетна, тъй като вменява общо задължение за недопускане извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за това, определени с подзаконовия нормативен акт, и следва да бъде запълнена с друга норма, регламентираща конкретно правило за поведение. В случая в акта и в постановлението бланкетния състав на чл. 43, ал. 1, т. 1 буква "б" е запълнен с друга бланкетна норма-  чл. 31, ал. 1 от Наредбата, съгласно която периодичните прегледи на ППС се извършват при спазване на методиката по приложение № 5 и с конкретни правила от методиката.

Съгласно посочените т. 2, буква "б" към Част ІІ, Раздел І, точка І "Идентификация на ППС" на Методиката, "Периодичен преглед на ППС се извършва, ако са представени съответните документи по чл. 30. Преди началото на прегледа председателят на комисията проверява представените документи. След започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платени: данък върху превозното средство". В уточненията относно данните за наличие на задължения за данък върху ППС се сочи, че "когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има достъп до базата данни за автомобилните застраховки), председателят на комисията отразява несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на ППС /първоначалната проверка на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ. "

 При анализ на приложимите норми на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, преглед на МПС може да се извърши само при получено потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство.

По делото се установява, че в процесния пункт е въведена информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС и към момента на прегледа е бил осигурен достъп до базата с данни на общините за платени данъци за превозните средства, поради което председателят е получил възможност за извършването на автоматична проверка за платен данък. Безспорно е установено, че на процесната дата- 27.06.2019 г., при извършването на техническия преглед и проверка на резултатите от информационната система, в клетка 0, 5 на генерирания от системата Протокол № 19586741 има изричен отговор „има задължения“. Въпреки това е издаден този протокол със заключение, че представения за преглед автомобил се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Ето защо настоящият състав счита, че в случая не е налице потвърждение от системата за платен дължимия данък за съответното МПС. Вмененото от нормативния акт поведение на председателя на комисията, е да отрази несъответствие в протокола и да не допуска извършването на прегледа на ППС. Още повече, че данък за това ППС действително се е дължал към момента на прегледа, видно от приложената справка от община Русе за 2018г. Друг би бил въпроса ако се дължеше данък за 2019г, който към датата на прегледа все още не е бил изискуем.

 В случая жалбоподателят, в качеството му на председател на комисия от технически специалисти, извършил периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лек автомобил категория М1  с рег. № Р9029КВ, без да са изпълнени изрични изисквания на Наредба № Н-32/16.12.2011 год.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че въззивния съд е направил фактически изводи на база предположения.

На касационен контрол подлежи развитата от въззивния съд  процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанцията по същество. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. В случая в жалбата си пред РРС, жалбоподателят не е отрекъл факта на извършеното нарушение, като спорът е бил относно приложимостта на закона и най-вече на чл.28 ЗАНН. Независимо от това инстанцията по фактите/ РРС/ е изложила конкретни и убедителни съображения защо се кредитират представени писмени и гласни доказателства. С изпълнението на процесуалните изисквания за събиране и проверка на доказателства, вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК.

По наведеното съображение за противоречие на въведеното с подзаконов акт задължение за наказаното лице в качеството му на председател на комисия с уредбата в нормативен акт от по-висока степен, съдът счита, че такова очевидно несъответствие на е налице, тъй като специалната наредба не определя председателя на комисията за извършване на периодични технически прегледи и проверки на ППС като орган по приходите. Действително, забраната да бъде извършен такъв преглед или проверка при неплащане на дължим местен данък върху превозното средство, има някои белези на административна принуда, но при липсата на явно противоречие с нормативен акт от по-висш порядък, е неприложимо правилото по чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установява наличието на пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът                                                     

 

Р Е Ш И:                        

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 14.01.2020 г. на Районен съд гр. Русе, постановено по АНД № 1960/2019 г. по описа на РРС.

 Решението е окончателно.                                                                 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: