Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 142
от 30.06.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар А. М. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №115
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по касационна жалба от А.В.К.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител адвокат Р.Б.,***,
срещу Решение № 104/30.04.2019 г., постановено по административно дело №
218/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С обжалваното решение е
отхвърлен предявеният от А.К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) при Министерството на правосъдието иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение
в размер на 20 000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес и разстройство на нервите, претърпени от него през периода от 10.12.2014 г. до
15.12.2014 г. вследствие на изолирането му в наказателна килия въз основа на
отменената като незаконосъобразна Заповед № 620/27.11.2014 г. на началника на
Затвора – Бобов дол. В
касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението
и уважаване на предявения иск.
В
съдебното заседание по делото адвокат Б. и А.К. поддържат жалбата.
С отговор с вх. № 3164/06.06.2019 г.
и молба-становище с вх. № 2190/02.06.2020 г. юрисконсулт Е. Г. –
процесуален представител по пълномощие на ГДИН, оспорва жалбата.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена от
страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че със Заповед №620/27.11.2014
г. на началника на Затвора – Бобов дол на лишения от свобода А.К. е наложено
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия.
Заповедта е отменена с протоколно определение от 22.12.2014 г. по частно
наказателно дело № 1304/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница, което е
окончателно. Наложеното със заповедта дисциплинарно наказание е изтърпяно
от К. в периода от 10.12.2014 г. до 15.12.2014 г. Той е прегледан от лекар в
началото и в края на престоя в наказателната килия. През
време на престоя му в наказателната килия няма данни да му е оказана спешна медицинска помощ от Филиал за спешна медицинска помощ –
Бобов дол към Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Кюстендил. Преди и след издаването на процесната заповед К. е наказван многократно за различни
нарушения с изолиране в наказателна килия с различна продължителност (със
Заповед № 619/27.11.2014 г., Заповед №
625/04.12.2014 г., Заповед № 633/11.12.2014 г. и Заповед № 13/15.01.2015 г.,
които са влезли в сила).
Видно
от становището от началника на сектор ФЛРК в Затвора – Бобов дол, наказателните
килии са обособени на първия етаж на сградата, в която са настанени доживотно
осъдените и на специален режим лица (в зоната за повишена сигурност) и
помещенията отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания за настаняване. Осигурени
са пряк достъп до дневна светлина и
възможност за естествено проветряване посредством прозорците. Килиите са
оборудвани с легла и шкафове, имат самостоятелен санитарен възел с тоалетна чиния и тоалетно казанче,
отделен от останалата част от килията. В помещенията има мивка с достъп до
чиста вода за миене и питейни нужди. Отоплението се осъществява посредством
локално парно с един радиатор. През 2008 г. е извършен ремонт на килиите,
като е подменена старата дървена дограма с ПВЦ дограма и помещенията
са пребоядисани, а през 2014 г. са варосани стените и таваните им. На
лишените от свобода в наказателните килии се предоставят за ползване постелъчни
принадлежности – дюшек, чаршафи, възглавница и две одеяла през зимата.
Поддържането на доброто състояние и хигиена в помещенията е задължение на
настанените в тях лица. Къпането става по утвърден график в банята на същата
сграда два пъти седмично.
От
показанията на А.Д. С.(главен
надзирател в затвора) се установява, че изолирането и освобождаването от
наказателна килия се извършва от дежурния главен надзирател. Към 2014 г.
наказателните килии са били 3 – две с по 4 легла и една с 2 легла. В килиите
има самостоятелен санитарен възел, мивка с течаща вода, прозорец с достъп до
дневна светлина. При настаняването на лишения от свобода същият идва с вещите,
допустими по закон – жилетка, блуза, бельо, постелъчно бельо, а през зимния
сезон (от 15 октомври до 30 април) има право на две одеяла – едно за през деня
и още едно, което се дава вечерта около 20:00 часа. Преди години са се ползвали
шалтета, представляващи мини дюшек с пълнеж отвътре и опакован с брезент, като
на един лишен от свобода се полагали по две шалтета. Лишените от свобода
попълват документ за това какво получават и какво връщат. Те са длъжни сами да
поддържат чистотата в килиите, като само за общите помещения има чистач. Ако се налага да се извика ЦСМП, се сигнализира на телефон 112, изготвя
се докладна записка от съответния служител и се прикрепя към досието.
В
първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите Ж.И.
И. и Е. И.Т.,
които заявяват, че са пребивавали в Затвора – Бобов дол по времето, през което К.
е изтърпявал процесното наказание изолиране в наказателна килия, и са били
очевидци на преживяванията му и условията в наказателната килия. Свидетелят Ж.
И. заявява, че си спомня, че К. е бил в
наказателната килия в края на 2014 г. за срок от 5 денонощия и когато излизали
заедно на каре,
той се оплаквал от болки, дори една вечер му извикали „Бърза
помощ” (свидетелят
уточнява, че не знае дали това се е случило през лятото или през зимата), чувствал
се огорчен от администрацията и унизен, че лежи в килията, не говорел. Свидетелят
Т.
сочи, че през 2014 г. заедно с К. били в
наказателни килии. Сочи, че К. изпаднал в депресия, чувствал
се много зле, унизен, дори един път се наложило да му извикат „Бърза помощ”.
И двамата
свидетели заявяват, че в наказателната килия давали тънки шалтета, които
по-късно били заменени с дюшеци, леглата
били железни и заради тънките шалтета убивали, през деня взимали одеялата и им ги
давали вечерта, нямало топла вода. Правилно съдът не е кредитирал
показанията на тези свидетели. Видно от данните от
Затвора – Бобов дол към месец декември 2014 г. свидетелят Т. не е бил в затвора, а и същият
е подал писмена декларация до съда от 13.03.2019 г., в
която сочи, че показанията му по делото се неверни, тъй като бил принуден от К.
да лъже. Показанията на свидетеля И.
относно претърпените от К. здравословни неразположения по време на престоя му в
наказателната килия през процесния период противоречат на останалите събрани по делото доказателства в тази връзка – в личното
затворническо досие на К. липсва докладна записка от служител на затвора за оказана спешна медицинска помощ от ЦСМП, а от друга
страна, при прегледа на К. в началото и края от престоя му в
наказателната килия от лекаря на затвора не са установени здравословни неразположения.
При
тези фактически установявания съдът е приел, че ищецът е доказал
нарушение на чл. 3, ал. 2, пр. 1 от ЗИНЗС през
периода от 10.12.2014 г. до 15.12.2014 г., но ответникът е оборил
презумцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
и
е отхвърлил иска като неоснователен.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Фактическият
състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие
или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
(чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило
на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В
случая А.К. е доказал нарушение на чл. 3, ал. 2, пр. 1 от ЗИНЗС през
периода от 10.12.2014 г. до 15.12.2014 г. През този период същият като лице,
изтърпяващо наказание лишаване от свобода, е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна на
затворническата администрация, свързани с издадената Заповед № 620/27.11.2014
г. на началника на Затвора – Бобов дол, отменена с протоколно определение от
22.12.2014 г. по частно наказателно дело № 1304/2014 г. по описа на Районен съд
– Дупница. С тази заповед на
К. е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание изолиране
в наказателна килия за срок от 5 денонощия. Последното е търпяно от него
в периода от 10.12.2014 г. до 15.12.2014 г., през което време той е пребивавал
в наказателна килия на затвора, вместо в обикновена килия.
Правилен е
изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е оборил презумцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Условията в
наказателната килия сами по себе си не са довели до неблагоприятни преживявания
с по-силен интензитет от тези в обикновена килия. Установеното
по делото нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС не
е довело до причиняване на заявените от К. неимуществени вреди. Престоят
в наказателната килия сам по себе си е неблагоприятно преживяване, но
интензитетът му на засягане не води до твърдените от К. страдания.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено
в сила.
Независимо
от изхода на спора пред касационната инстанция на ГДИН не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се
дължи в
нито една от хипотезите на чл. 286,
ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, в
това число и за касационното производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 104/30.04.2019
г., постановено по административно дело № 218/2018
г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.