Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 04.08.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветндесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1789 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *****, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Н.С.,  срещу Н.А.Ц., ЕГН **********,***,  за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД и ответника е сключен Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., по силата на който ответникът е получил револвиращ кредит в размер на 600 лв., които е следвало погасява, към падежната дата – всяко 2-ро число на месеца. В договора са били разписани размерът на дължимите лихви и условията, при които се дължат неустойки.

С подписването на договора, на ответника е била предоставена кредитна карта и ПИН-код. От предоставеният максимален лимит по кредитната карта ответникът е усвоил сумата от 600 лв.

В договора е договорено задължение в случай, че не плати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите на усвоена главница, лихви и такси в 3-дневен срок от падежа, а именно 2-ро число на месеца, длъжникът да представи в 3-дневен срок обезпечение чрез поръчителство. Това задължение възниква за всеки отделен случай на забава при плащанията и за неизпълнението му се дължи неустойка. Едновременно с неустойката, при забава в плащанията е договорено да се дължи и такса разходи.

В случая, поради трайна забава и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото задължение е обявено за предсрочно изискуемо на 06.08.2017 год.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 год. И подписаното Приложение № 1 от 11.04.2018 год., първоначалният кредитор – третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД е прехвърлил вземанията си кам ответника на настоящия ищец.

За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1200/2018 на ЛРС, като ответникът се е възползвал от правото си да подаде възражение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

За това ищецът иска: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., сключен с АКСЕС ФАЙНАНС ООД, прехвърлено на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 год., Приложение № 1/11.04.2018 год. и Потвърждение за сключена цесия:

- 600,00 лв. главница,

- 83,86 лв. – договорна лихва за периода 06.02.2017 год. – датата на първата транзакция, до 06.08.2017 год. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост,

- 81,08 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,

Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК счита предявените искове за недопустими – тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а и към завеждане на настоящия установителен иск, не е била уведомена за цесията.

Счита исковете и за неоснователни.

Твърди, че по сключеният с АКСЕС ФАЙНАНС ООД Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год. действително е получила сумата от 600 лв., но е била изправна страна и коректно си е погасявала задълженията, като за периода 29.03.2017 – 06.12.2017 год. е изплатила общо 570 лв. и към датата на цесията не е имала задължения към цедента.

Отделно счита за недоказано твърдението, че е усвоила сумата от 600 лв. – главница.

За това моли делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска. Алтернативно – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е  приел с доклада си, че между страните няма безспорни фактически твърдения.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.  

Ответникът, Н.А.Ц., редовно и своевременно призована се явява лично и с пълномощника си, адв. П. П., МАК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 1200/2018 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед от 08.06.2018 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – Н.А.Ц., за сумата от 789,94 лв., представляваща: 600,00 лв. – главница – задължение по договор за потребителски кредит № 494347/31.01.2017 год., 83,86 лв. – договорна лихва за периода 06.02.2017 – 06.08.2017 год., 81,08 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.03.2017 – 06.08.2017 год.  и 25,00 лв. – законна лихва за периода 07.08.2017 год. – 31.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 07.02.2018 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 225,00 лв., направени по заповедното производство.

Така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника лично на 15.06.2018 год. и на същата дата тя е подала възражение по чл. 414 ГПК. Затова съдът, с Разпореждане от 15.06.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 04.07.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От доказателствата по делото се установява, че между ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр. София, е сключен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 31.01.2017 год., по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, който да бъде погасен съгласно условията за ползване в договора. Валидността на картата е 6 години. Текущото задължение за предходния месец следвало да се заплаща на всяко 2-ро число на месеца.

Договорен е срок на кредита – 6 години, а съгл. чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Договора – 43,2% фиксиран годишен лихвен процент и 45,9% ГПР.

Договорено е всички съобщения до кредитополучателя да се изпращат на личния му акаунт на интернет страницата на кредитора – www.bialakarta.bg.

Съгл. чл. 12 от Договора, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на падежа е длъжен да предостави на Кредитодателя обезпечение съгл. чл. 16, както и да заплати 15% от максималния кредитен лимит.

В чл. 15 от Договора е предвидено, че за обезпечаване на всичките си задължения по същия, с подписването му кредитополучателят учредява залог върху вземанията си по ТПО със Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК ********* и се задължава да изпрати на заложния кредитор копие от трудовия договор веднага след сключването на договора, а също така – да уведоми писмено работодателя си в 10-дневен срок.

Отделно от това в чл. 16 от Договора е предвидено, че при неплащане на текущото си задължение на падежа, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора в 3-дневен срок от този падеж допълнително обезпечение – поръчителство, като поръчителят да отговаря едновременно на следните условия: - да е над 21 години, с минимален осигурителен доход 1500 лв., - да работи от минимум 6 месеца по безсрочен трудов договор, - да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“, - служебна бележка от работодател, - да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с кредитодателя. Предвидено е, че това задължение (за предоставяне на допълнително обезпечение) възниква за всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение.

В чл. 21 от Договора е уговорено, че ако кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в срок, дължи неустойка, която се начислява към 5-то число на следващия месец в размер на 10% от усвоената и непогасена главница.

В чл. 22, ал. 1 от Договора е предвидено, че при забава за плащане на което и да е задължение по договора над 10 дни, или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, а съгл. ал. 4 неустойката е 15% от одобрения кредитен лимит. Според ал. 2 на същата клауза, при забава на плащанията на текущото задължение или на сумата по чл. 12, кредитополучателят дължи по 2,50 лв./ден такса. Съгл. ал. 5, кредитополучателят дължи и еднократна такса в размер на 120 лв. в случай на настъпване на предсрочна изискуемост на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е усвоил кредитния лимит, като дължимата сума за главница е в размер на 600,00 лв., като поради забава на погасителните вноски предсрочна изискуемост е обявена на  06.08.2017 год.).

В този случай, минималната месечна погасителна вноска е 90 лв.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 год. и подписаното Приложение № 1/11.04.2018 год., първоначалният кредитор АСЕКС ФАЙНАНС ООД е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца (под № 275), за което длъжникът е уведомен. Уведомително писмо е приложено и към исковата молба. Цесията е потвърдена от цедента.

От своя страна ответницата е ангажирала доказателства за извършени плащания по договора, както следва:

-          на 29.03.2017 год. – 40 лв.,

-          на 07.04.2017 год. – 90,00 лв.,

-          на 09.05.2017 год. – 90 лв.,

-          на 06.06.2017 год. – 90 лв.,

-          на 24.08.2017 год. – 50 лв.,

-          на 16.09.2017 год. – 60 лв.,

-          на 29.09.2017 год. – 30 лв.,

-          на 09.11.2017 год. – 60 лв.,

-          на 06.12.2017 год. – 60 лв.

или всичко общо: 570 лв.

Правни изводи:

По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

В тежест на ищеца  е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане, а в  тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.

От представения по делото ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 31.08.2017 год. /л. 8/ е видно, че "Аксес Файнанс" ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 600 лева, който ответникът се задължил да върне, по реда уговорен в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора. В договора е уговорена и договорна лихва – 43. 2 % фиксиран годишен лихвен процент или по 0. 12 % дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита. Договорът е сключен за срок от шест години. По делото е представен договорът за кредит и приложенията към него. Ответникът не е оспорил, че е подписал договора за кредит, а в него е обективирана и разписка за получаването на кредитната карта. (чл. 2, ал. 3 и 4) с валидност две години.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите /чл. 4, т. 4/, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът /чл. 4, т. 2/, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор /л. 3, ал. 2, ал. 3/, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 11 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 16 и чл. 19 от договора/, право да се откаже от договора /чл. 19/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

По материално-правната легитимация на ищеца:

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 год. и Приложение № 1 от 01.04.2018 год. към него /л. 22 и л. 27/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на ищеца.

В Приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т. 1. 2 от договора/.

Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 14/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 7/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор. Възраженията на процесуалния представител на ответника за ненадлежно уведомяване за цесията са неоснователни.

По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:

По отношение на главницата

С исковата молба се претендира главница в размер на 600 лева, която е усвоена от ответника и е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на търсената сума от 600 лева.

Независимо, че по делото не е установена точната дата, на която е преустановено плащането, с оглед позоваването от страна на ищеца на предсрочна изискуемост, обявена на 07.08.2017 год. (която не е обявена на ответницата), но е индиция, че към тази дата целият кредитен лимит е бил усвоен.

В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че усвоената главница /текущо задължение по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 4/ следва да се върне до 2-ро число на текущия месец, а  кредитополучателят дължи минимална месечна погасителна вноска от 15% от максималния размер на кредита (в случая кредитният лимит е 600 лв., а минималната месечна погасителна вноска – 90 лв.).

Това означава, че при така уговореният начин на погасяване на формирания дълг, целият размер на усвоения кредит – падежирала главница е станала изискуема най-късно на седмия месец (6 м. х 15% + 1 м.), т.е. към 06.03.2018 год., която дата предхожда момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018 год.

Следва да се отбележи, че макар ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г., по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС да разглежда въпроса за присъждането на падежирали вноски по договор за банков кредит, не следва да бъде игнорирано принципното становище, застъпено в решението, че вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит, поради което позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В този смисъл, заявеното от ищеца, че вземането по процесния договор е станало предсрочно изискуемо преди иницииране на заповедно производство, по същността си е твърдение, че претендираното вземане към този момент (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) е с настъпил падеж.

Ето защо в случая е без правно значение, че заявителят се позовава на обявена предсрочна изискуемост, за която не доказва да е уведомил длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото вземането за главницата вече е било изискуемо.

Претенцията за главница е основателна.

В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2018 г. до окончателното плащане.

По отношение на възнаградителната лихва:

Претендира се договорна лихва в размер на 83,86 лева за периода от 06.02.2017 г. (датата на първата тразакция по картата) до 06.08.2017 г. (датата на едностранното обявяване на предсрочна изискуемост от страна на кредитора.

По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 43. 2 %, като върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент от 0. 12 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Ответникът не оспорва действителността на тази клауза.

Съдът приема, че договорната лихва в претендирания от ищеца размер е дължима.

По отношение на неустойката за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 г., по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.

Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В случая страните са уговорили при неизпълнение на текущо задължение на падежа кредитополучателят да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок след падежа /чл. 15/, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер 10 % от усвоената и непогасена главница. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в забава, когато практически е невъзможно да се осигури обезпечение чрез поръчителство. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен на невъзможност.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Отделно от това, макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 20 от договора.

Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 81,08 лева ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

По отношение на лихвата за забава върху непогасената главница за периода 07.08.2017 год. до 31.05.2018 год., в размер на 25,00 лв., за която на практика не е предявен иск издадената Заповед от 08.06.2018 год. по ч.гр.д. № 1200/2018год. на ЛРС подлежи на обезсилване.

Относно възраженията на ответната страна за недължимост поради плащане:

По делото са ангажирани доказателства за извършени от отв. Н.А.Ц. в общ размер на 570 лв.

Съобразно чл. 12, ал. 2 от Договора и съгл. чл. 76, ал. 3 ЗЗД, с тази сума е погасена изцяло претендираната договорна лихва в размер на 83,86 лева за периода от 06.02.2017 г. (датата на първата тразакция по картата) до 06.08.2017 г. (датата на едностранното обявяване на предсрочна изискуемост от страна на кредитора).

По тези съображения, искът за установяване дължимост на договорна лихва следва да се отхвърли като неоснователен – поради погасяване чрез плащане.

С остатъкът от внесената от ответницата сума съдът приема, че частично  е погасена главницата – до размер от 486,14 лв., поради което и предявиният иск за установяване дъжимост на задължението за главница следва да се уважи до размер от 113,86 лв., над който – до претендираният размер от 600 лв. – да се отхвърли като неоснователен, поради погасяване чрез плащане.

При този изход от спора, разноските следва да се присъдят съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

И двете страни претендират разноски.

Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, обективиран в исковата молба. Ответникът се представлява от особен представител.

Общо сторените/претендирани разноски от ищеца са 700,00 лв., от тях 225,00 лв. по заповедното и 475,00 лв. по исковото производство /включително държавна такса -125 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Предявените искове са уважени в обем от 14,14%, респ. – отхвърлени в 85,86 %. Съобразно изхода от делото ответницата ще следва да понесе разноски в общ размер на 98,98 лв., които се присъждат на ищеца.

От своя страна ответницата Н.А.Ц. е представлявана безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.

На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. П. П..

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК. Следващото се възнаграждение, съобразено с цената на исковете е 300 лв.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. П.А.П., МАК сумата от 176,58 лв.

 

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ на осн. чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК: чл. 12, ал. 1, Раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ – чл. 15 и чл. 16 и Раздел VІІ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. ДОГОВОРНА ЛИХВА И САНКЦИИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ – чл. 21 и чл. 22 – алинея 4 и 5 от  ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ «БЯЛА КАРТА» № 494347/31.01.2017 год., със страни - АСЕКС ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр. София и Н.А.Ц., ЕГН **********,***.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *****, гр. София срещу Н.А.Ц., ЕГН **********,***, за сумата от 113,86 лв. /сто и тринадесет лева, 86 ст./, представляваща главница – задължение по Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., сключен с АСЕКС ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от 08.06.2018 год. /датата на подаване на заявлението/  до окончателно погасяване на вземането, за което вземане е била издадена Заповед от 08.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д.№ 1200/2018 г. по описа на Районен съд Лом, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за: сумата 486,14 лв. – главница – поради недължимост погасяване чрез плащане, сумата от 83,86 лв. – договорна лихва за периода 06.02.2017 год. – датата на първата транзакция, до 06.08.2017 год. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост поради недължимост поради погасяване чрез плащане и за сумата от 81,08 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед от 08.06.2018 год., за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК, ИЗДАДЕНА по ч.гр.д.№ 1200/2018 г. по описа на Районен съд Лом в частта за сумата от 25,00 лв. – законна лихва за периода 07.08.2017 год. – 31.05.2018 год.

 

ОСЪЖДА Н.А.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *****, гр. София сумата от 98,98 лв. (деветдесет и осем лева, 98 ст.), представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№ 1200/2018 г. на ЛРС, съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *****, гр. София да заплати на адв. П.А.П.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 176,58 лв. (сто седемдесет и шест лева, 58 ст.), съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: