Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 199
гр. Пловдив, 28.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 445/2019 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4745/29.05.2019
г. от К. Г. Е. ЕГН ***********, в качеството на едноличен търговец с фирма „К.
– К. Е.“, ЕИК .против решение № 137/19.04.2019 г., постановено
по г. д. № 629/2017 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което са отхвърлени
претенциите да бъдат осъдени солидарно ответниците М.н.п.н. Република България
и „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК.. да заплатят на К. Г.Е.ЕГН *********** в качеството на едноличен търговец с
фирма „К. – К. Е.“, ЕИК ..обезщетение за непозволено увреждане в размер на: 70 000.00
лева - цената на три броя садки и лихва за забава, за период от 15.09.2014 г. или
3 години назад от датата на предявяване на исковата молба до 15.09.2017 г., в
размер на 21 351.07 лева, както и законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата; 66 300.00 лева - цената на
находящата се в садките 14 тона риба и лихва за забава, за период от 15.09.2014
г. или 3 години назад от датата на предявяване на исковата молба до 15.09.2017 г.
в размер на 20 222.52 лева, както и законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата; 15 000.00 лева - заплатена от ищеца
неустойка по договор от 26.06.2012 г.,э сключен с ЕТ „Н. – 60“, както и
законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата; обезщетение за пропуснати полза от събиране на такса за спортен риболов
в размер на 15 000.00 лева или по 3 000.00 лева годишно за последните
пет години до 2017 г., както и законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответник М.н.п. счита,
че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Ответник „Н.с.“ ЕАД ***,
ЕИК .. счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
С.С.Ц., в качеството
на трето лице помагач на ответник М.н.п. счита, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от К. Г. Е.ЕГН ***********, в качеството
на едноличен търговец с фирма „К. – К. Е.“- П., ул. „Б.“ № 21, ЕИК . против М.н.п. *** и „Н.с.“
ЕАД ***, ЕИК ...
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумите, представляващи
обезщетения за непозволено увреждане, както следва:
- 70 000.00 лева
- цената на три броя садки и лихва за забава, за период от 15.09.2014 г. или 3
години назад от датата на предявяване на исковата молба до 15.09.2017 г., в
размер на 21 351.07 лева, както и законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата;
- 66 300.00 лева
- цената на находящата се в садките 14 тона риба и лихва за забава, за период
от 15.09.2014 г. или 3 години назад от датата на предявяване на исковата молба
до 15.09.2017 г. в размер на 20 222.52 лева, както и законната лихва, считано
от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата;
- 15 000.00 лева
- заплатена от ищеца неустойка по договор от 26.06.2012 г.,э сключен с ЕТ „Н. –
60“, както и законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане
на главницата;
- обезщетение за
пропуснати полза от събиране на такса за спортен риболов в размер на 15 000.00
лева или по 3 000.00 лева годишно за последните пет години до 2017 г., както
и законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски.
Ответник М.н.п. не признава исковете.
Претендира разноски.
Ответник „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК .. не признава исковете. Претендира
разноски.
Третото лице помагач С.С.Ц. не признава исковете.
І. по исковете против М.н.п.
В
исковата молба се твърди, че, ответник „Н.с.“ ЕАД е завел иск пред РС - Пловдив за
връщане на отдадените под наем на ищеца обекти: язовир и кантон и е образувано
г. д. № 7767/2009 г. Постановено е решение, с което К.Г.Е.ЕГН ***********, в качеството на
едноличен търговец с фирма „К. – К. Е.“ е осъдена, на основание чл. 233,
ал. 1 от ЗЗД да върне на ответното дружество водностопанско съоръжение: язовир „М.М.“
в землището на гр. В., представляващ имот №.. и част от помещенията в кантона
на язовира. Решението е влязло в сила. Издаден е изпълнителен лист от 15.03.2012
г. (л. 4 от изпълнително дело № 204/2012 г. на ВСИ при РС – Велинград – приложено).
На 17.09.2012г. бил извършен въвод във владение от ДСИ С.С.Ц. ЕГН **********,
като при съставянето на протокола било записано, че длъжникът е длъжен да
премахне находящите се в язовира садки и рибата в тях. Твърди се, че на
27.09.2012 г. ДСИ провежда нов въвод, при който е предал владението на садките
на взискателя, както и на рибата находяща се в тях. Тези обстоятелства не са
спорни и се доказват от представените писмени доказателства: препис от решение
от 18.05.2010 г., постановено по г. д. № 7767/2009 г. по описа на РС – Пловдив
(л. 67 – 70 от делото на ОС) и приложеното изпълнително дело.
Ищецът твърди, че
това извършеният въвод от ДСИ е незаконосъобразен и, като е постановил
премахване на садките, е излязъл извън постановеното в изпълнителния лист. Така
е препятствал К. Г.
Е.ЕГН ***********, в качеството на едноличен търговец с фирма „К. – К. Е.“ да упражнява правата си
по издаденото му разрешително за водоползване.
Видно от протокола за
въвод от 17.09.2012 г. (л. 40 от изпълнителното дела), на него е присъствала К.
Е.. Предаването на вещта е станало съобразно съдебното решение. Констатирано е
наличието на три садки: две големи и една малка и на жива риба в тях. На Е.е
даден срок до 20.09.2012 г. да премахне садките, като, при неизпълнение, ще се
счита, че те са изоставени от длъжника. Протоколът е подписан без възражения. На
27.09.2012 г. е извършен оглед от ДСИ на състоянието на предадения обект и е
установено, че садките (протокол л. 55 от изпълнителното дело) не са премахнати,
поради което приема, че същите са изоставени и ги предава на взискателя, който
е собственик на язовира.
С решението от 27.05.2013 г., постановено по г. д. № 44731/2012 г. на
СРС е уважен иска на Е. против „Н.с.“ ЕАД по чл. 50,
ал. 1 от Закона за водите за предаване ползването на водите на язовир „М. М.“. Същото е влязло в сила през 2015 г. Ето защо това съдебно решение
няма как да бъде зачетено при извършването на изпълнителни действия през 2012
г.
Налага се изводът, че
действията на ДСИ не са незаконосъобразни, тъй като е действано в съответствие
с издадения изпълнителен лист и предприетите изпълнителни действия кореспондират
на дължимото по делото. Не са налице предпоставките на чл. 49 във връзка с чл.
45 от ЗЗД (няма противоправни действия), поради което така предявените искове
против М.н.п. следва да бъдат отхвърлени.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тези
части, следва да бъде потвърдено.
ІІ. по исковете против „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК ..:
Няма спор, че межди Е.
и „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК ..е сключен договор за наем за използване на водите на язовир
„М.М.“.
Няма спор, че, по
време на действие на договора за наем, Е. е поставила садки в язовира с цел
използването на водната площ за отглеждане на риба, за което за издадени
съответните разрешения.
Този договор е прекратен и е
постановено връщане на наетата вещ с влязло в сила съдебно решение.
Както вече посочено „Н.с.“
ЕАД ***, ЕИК .. е въведено във водностопанско съоръжение: язовир „М.М.“ в
землището на гр. В. в изпълнение на посоченото съдебно решенвие. С протокола за
въвод от 17.09.2012 г. (л. 40 от изпълнителното дела), на който е присъствала К.
Е. е констатирано е наличието на три садки: две големи и една малка и на жива
риба в тях. На Е.е даден срок до 20.09.2012 г. да премахне садките, като, при
неизпълнение, ще се счита, че те са изоставени от длъжника. Протоколът е
подписан без възражения. На 27.09.2012 г. е извършен оглед от ДСИ на
състоянието на предадения обект и е установено, че садките (протокол л. 55 от
изпълнителното дело) не са премахнати, поради което приема, че същите са
изоставени, ДСИ ги предава на взискателя, който е собственик на язовира.
Видно
от жалба до РП-Велинград от 23.10.2012 г.
(предоставена от Е.) дружеството е изпратило покана до нея за извършване на
съвместна инвентаризация за уточняване на имуществото, останало в язовира.
Видно от жалба до ОП-Пазарджик от 20.05.2014 г. (представена от Е.), тя получил
сигнал, че садките се изваждат от язовира на 09.05.2014г. Няма твърдения или
доказателства Е. да е предприела някакви фактически действия по премахването на
садките или на рибата в тях, както е било постановено с въвода от 17.09.2012 г. Дружеството няма задължение да пази чужди изоставени движими вещи в
язовира при положение, че собственикът на вещите демонстрира ясно и категорично
нежеланието си да ги прибере. Липсват доказателства ответникът да е препятствал
ищеца да изнесе садките или рибата от язовира. В първото по делото съдебно
заседание по реда на чл.143, ал. 2 от ГПК (л. 235 от делото на ОС) ищецът е
заявил, че не е правил опити да вземе вещите си, защото било трудно да се
организира транспорта, превозването и съхраняването им. При това положение не
може да бъден направен извод, че „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК .. е имало противоправно
поведение, доколкото вредите са настъпили в резултат от бездействието на Е..
Следва да бъде
отбелязано, че, с решение № РР-1887/28.02.2014 г. на директора на Басейновата
дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П., е
постановено отнемане на разрешително № 32460112/14.07.2009 г. за ползване на
воден обект, което решение е потвърдено с решение № 9138/30.07.2015 г., постановено
по а. д. № 10536/2014 г., в което съдът е приел, че прекратяването на правото
на ползване на водоползвателя върху недвижимия имот, където осъществява
дейността или се намира водоемното съоръжение, представлява основание за
прекратяване на действието на разрешителното за водоползване.
Тъй
като не е налице противоправност в действията на „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК., не са налице
законовите предпоставки за ангажиране на неговата отговорност, поради което
така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тези
части, следва да бъде потвърдено.
ІІІ. за разноските: С
оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена К. Г. Е. ЕГН ***********, в качеството
на едноличен търговец с фирма „К. – К. Е.“, ЕИК . да заплати н.М.н.п. сумата от
350.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
а на „Н.с.“
ЕАД ***, ЕИК .. сумата от 350.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/19.04.2019 г., постановено
по г. д. № 629/2017 г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА К. Г. Е.ЕГН ***********, в качеството
на едноличен търговец с фирма „К. – К. Е.“, ЕИК ..да заплати н.М.н.п. сумата от
350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.Г. Е. ЕГН ***********, в качеството
на едноличен търговец с фирма „К. – К. Е.“, ЕИК . да заплати на „Н.с.“ ЕАД ***, ЕИК ..
сумата от 350.00
(триста и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на С.С.Ц. ЕГН **********, в качеството на трето лице
помагач на ответник М.н.п.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: