РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.05.2009 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти май
през две хиляди и девета година в състав:
Районен съдия: В.П.
при секретаря Д.В. като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 887
по описа за 2009 година, за да се
произнесе, съобрази
Ищеца “Арт
Стоун- Н” ЕООД, твърди, че през 2007г. е изработил изделия от бетон по поръчка
на ответника „Ира-
Ответника
депозира отговор на исковата молба в който заявява, че не оспорва задължението
си по фактурата, но оспорва претенцията за лихви. В съдебно заседание ответника
признава главният иск, както признава и факта, че стоките във връзка с които е
издадена фактурата са получени от ответника.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД - за изпълнение на парично задължение по
договор между страните. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл.
86 от ЗЗД.
Единственият
правен спор по делото е дължи ли ответника мораторни лихви. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Съгласно чл. 294 от ТЗ лихва между търговци се дължи освен
ако е уговорено друго. Съгласно общото правило, че каквото се дължи без срок се
дължи веднага, задължението по фактурата е възникнало от момента на издаването
й. Върху това задължение съгласно чл. 294 от ТЗ се дължи и лихва от момента на
възникването му освен ако страните не са уговорили друго- например разсрочване
на плащането или недължимост на лихва. Други уговорки няма, поради което лихва
се дължи от денят на издаване на фактурата.
По делото е
приложено споразумение между страните което по съществото си е договор за
спогодба. Тълкувайки волята на страните изразена в това споразумение съдът
приема, че те са се договорили, че ако ответникът заплати задълженията си към
ищеца в срок до 30.06.2008г. той няма да дължи лихви. В случай на неизпълнение
обаче (включително и непълно или неточно изпълнение) длъжникът ще дължи и лихви
от момента на издаване на фактурата. Т.е. договорката за лихви е била под
условие- такива ще се дължат ако ответникът не изпълни задължението си изцяло
или отчасти. Налице е неизпълнение от страна на ответника, условието се е
сбъднало и лихви се дължат. От момента на издаване на фактурата- 10.10.2007г.
до частичното плащане на 28.03.2008г. лихва се дължи върху цялата дължима сума
-12500 лева и размерът на тази лихва е 864,97 лева. От 28.03.2008г. до
завеждане на исковата молба- 24.11.2008г. лихва се дължи само върху остатъка от
2500 лева и размерът на тази лихва е 253,63 лева и следва да се присъди в
размерът който е поискан- 251,06 лева.
Ответника дължи на ищеца и направените по
делото разноски - държавна такса в размер на 150 лева и възнаграждение за адвокат
в размер на 580 лева. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
определя, като изхожда от общата внесена сума за адвокат по двата иска преди
разделянето им- 1400 лева, и съразмерно на цената на исковете срещу двамата
ответници.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ира-
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: