Решение по дело №887/2009 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 30.05.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  двадесет и четвърти май през две хиляди и девета година в състав:

 

        Районен съдия: В.П.

 

при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 887 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази

                                         

Ищеца “Арт Стоун- Н” ЕООД, твърди, че през 2007г. е изработил изделия от бетон по поръчка на ответника „Ира-60” ЕООД за което е издал фактура № 2/10.10.2007г. на стойност 12500 лева. По тази фактура на 28.03.2008г. ответника извършил плащане  в размер на 10000 лева, като остатъкът от 2500 лева останал дължим и до днес. На 30.05.2008г. страните подписали споразумение, по което „Ира-60”ЕООД се задължили да изплатят дължимият остатък по фактура № 2/10.10.2007г. до 30.06.2008г, като в случай на неизпълнение следва да заплатят и мораторни лихви върху сумата считано от датата на издаване на фактурата. Ищеца претендира за осъждане на ответника да заплати дължимият остатък от 2500 лева заедно с мораторни лихви в размер на 1116,03 лева, които определя както следва- върху главницата от 12500 лева за периода 10.10.2007г. до 28.03.2008г.- лихва в размер на 864,97 лева; върху главницата от 2500 лева за периода 28.03.2008г. до 23.11.2008г.- лихва в размер 251,06 лева.

Ответника депозира отговор на исковата молба в който заявява, че не оспорва задължението си по фактурата, но оспорва претенцията за лихви. В съдебно заседание ответника признава главният иск, както признава и факта, че стоките във връзка с които е издадена фактурата са получени от ответника.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД - за изпълнение на парично задължение по договор между страните. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Единственият правен спор по делото е дължи ли ответника мораторни лихви. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл. 294 от ТЗ лихва между търговци се дължи освен ако е уговорено друго. Съгласно общото правило, че каквото се дължи без срок се дължи веднага, задължението по фактурата е възникнало от момента на издаването й. Върху това задължение съгласно чл. 294 от ТЗ се дължи и лихва от момента на възникването му освен ако страните не са уговорили друго- например разсрочване на плащането или недължимост на лихва. Други уговорки няма, поради което лихва се дължи от денят на издаване на фактурата.

По делото е приложено споразумение между страните което по съществото си е договор за спогодба. Тълкувайки волята на страните изразена в това споразумение съдът приема, че те са се договорили, че ако ответникът заплати задълженията си към ищеца в срок до 30.06.2008г. той няма да дължи лихви. В случай на неизпълнение обаче (включително и непълно или неточно изпълнение) длъжникът ще дължи и лихви от момента на издаване на фактурата. Т.е. договорката за лихви е била под условие- такива ще се дължат ако ответникът не изпълни задължението си изцяло или отчасти. Налице е неизпълнение от страна на ответника, условието се е сбъднало и лихви се дължат. От момента на издаване на фактурата- 10.10.2007г. до частичното плащане на 28.03.2008г. лихва се дължи върху цялата дължима сума -12500 лева и размерът на тази лихва е 864,97 лева. От 28.03.2008г. до завеждане на исковата молба- 24.11.2008г. лихва се дължи само върху остатъка от 2500 лева и размерът на тази лихва е 253,63 лева и следва да се присъди в размерът който е поискан- 251,06 лева.  

 Ответника дължи на ищеца и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 150 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 580 лева. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение съдът определя, като изхожда от общата внесена сума за адвокат по двата иска преди разделянето им- 1400 лева, и съразмерно на цената на исковете срещу двамата ответници.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Ира-60” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане” № 92, бл. „Искър”, вх. „А”, ет.9, рег. по ф.д. № 2857/1994г. на РОС да заплати на „Арт Стоун- Н” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Гергевец, общ. Сливен, ЕИК ********* сумата от 2500 лева представляваща неизплатени суми по фактура № **********/10.10.2007г, сумата 864,97 лева представляваща законна лихва върху цялата сума по посочената фактура-12500 лева- за периода 10.10.2007г. до 28.03.2008г. и сумата 251,06 лева представляваща законна лихва върху 2500 лева за периода от 28.03.2008г. до 24.11.2008г, заедно със законната лихва върху сумата 2500 лева, считано от 24.11.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 730 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

            Районен съдия: