№ 445
гр. Велико Търново, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Г. Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Гражданско дело № 20244110103959 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Г. срещу „Е. С.”
АД, с която се иска осъждането на ответника сумата от 3 790.13 лева,
представляваща остатък от сумата от 8 290.13 лева - платена без основание
стойност на фактура № **********/24.10.2023 г. за начислена за периода от
16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. стойност на ел. енергия за обект с клиентски №
********** и aбонатен № 13521079, находящ се в гр. Велики Преслав, ул.
„***“ № 22, вeднo cъc зaкoннaтa лиxвa от депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр.
Велики Преслав, ул. „***“ № 22, за който е разкрита партида с клиентски №
********** и aбонатен № 13521079. Заявява, че на 7.10.2023 г. служители на
ответника са извършили техническа проверка на СТИ за обекта, при която
електромерът е демонтиран и предаден в БИМ. Сочи, че съобразно
констативния протокол на БИМ ответникът му е начислил допълнителна
енергия за периода от 16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. на стойност 8 290.13 лева,
която той е заплатил на 15.11.2023 г. Заявява, че с влязло в сила решение по гр.
д. № 203/2024 г. на Районен съд – Велико Търново ответникът е осъден да му
заплати сумата от 4 500.00 лева по предявен от него частичен иск, която сума
е заплатена от него без основание във връзка със служебно начислената му ел.
енергия. Обръща внимание, че решението по уважения частичен иск за
парично вземане се ползва със СПН относно правопораждащите факти на
спорното материално право при предявен в друг процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
Ответникът изразява становище за неоснователност на претенцията.
1
Твърди, че на 7.10.2023 г. негови служители са извършили проверка на СТИ за
обекта на ищеца, при която електромерът е демонтиран, че във връзка с така
извършената проверка е съставен съответния констативен протокол, както и че
демонтираното СТИ е изпратено в БИМ, където е установено, че е налице
намеса в тарифната схема на електромера и че действително потребената ел.
енергия се разпределя и върху невизуализиран на дисплея регистър. Сочи се,
че именно установеното в БИМ е дало основание за начисляване на
потребление за периода от 16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. Обръща внимание, че в
ТР № 3 от 22.4.2019 г. на ОСГТК на ВКС е посочено още, че в хипотезата на
уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането може да
съществува, но може и да не съществува, както и обективните предели на
СПН на положително решение по частичния иск се изчерпват с предмета на
делото, а по останалата част може да се формира нова, различна СПН.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като с
писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск и
моли за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ответното дружество поддържа
оспорването на претенцията и моли за нейното отхвърляне.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Между страните е безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за
обект с клиентски № ********** и aбонатен № 13521079, находящ се в гр.
Велики Преслав, ул. „***“ № 22, че е била извършена проверка на СТИ,
обслужващ обекта на потребление, че електромерът е предаден в БИМ, където
е извършена експертиза, в резултат на която е била извършена едностранна
корекция в потребеното от ищеца количество ел. енергия за периода от
16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. на стойност 8 290.13 лева, повод на което е
издадена фактура № **********/24.10.2023 г., заплатена от ищеца на
15.11.2023 г., като с определение от 15.1.2025 г. посочените обстоятелства са
изключени от предмета на доказване.
Не е спорно също, че с влязло в сила решение по гр. д. № 203/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново ответникът е осъден за плати на ищеца сумата
от 4 500.00 лева, представляваща частичен иск от общата претенция в размер
на 8 290.13 лева, която сума е платена без основание сума по фактура №
**********/24.10.2023 г., начислена за периода от 16.3.2021 г. до 7.10.2023 г.
за обекта, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „***“ № 22.
По делото е представен констативен протокол № 5300702/7.10.2023 г. за
техническа проверка на електромера, обслужващ обекта на ищеца, съставен на
основание ПИКЕЕ и Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение” АД. Според изложеното в протокола, на посочената в
него дата е извършена проверка от служители на „Електроразпределение” АД,
2
при която електромерът е демонтиран за изпращане на експертиза, като
протоколът е подписан от проверяващите и от един свидетел.
Впоследствие електромерът е изпратен за метрологична експертиза, като в
констативен протокол № 372/17.10.2023 г. на БИМ, Регионален отдел, гр.
Варна е отразено, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, но че е установена намеса в неговата тарифна схема, като
потребената ел. енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа.
Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики
и на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на изготвения при метрологичната експертиза протокол от
страна на „Е. С.” АД е изготвено становище за корекция сметката на ищеца за
периода от 16.3.2021 г. до 7.10.2023
г.,
като
е начислена допълнителна ел. енергия от 20 103 квтч.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, при
който ищецът следваше да установи факта на плащането на претендираната
сума, а ответникът да установи наличието на основание за задържане на
платената сума, респ. съществуването на основание за това плащане, т.е. да
установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия
размер. В тази връзка и по повод твърденията на ответното дружество, същото
следваше да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния
електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е
коригирана сметката на ищеца.
В процесния случай с влязло в сила решение по гр.д. № 203/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново е уважен частичният иск на ищеца за вземане,
произтичащо от същите правопораждащи факти, а съгласно ТР № 3 от
22.4.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством право-
пораждащите факти, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В настоящия случай е налице именно хипотезата,
разглежданата в цитираното тълкувателно решение, според което когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
В решението се сочи, че предвид правоустановяващото и преклудиращото
3
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация. Т.е. след като с вече влязлото в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Не са преклудирани правопогасяващите
и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането,
тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния
иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по
друг начин, както и защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат
нейната изискуемост. Именно за това в тълкувателното решение се сочи, че в
хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също
може да съществува, но е възможно и да не съществува, както и че
обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може
да се формира нова, различна СПН. В случая обаче, ответникът не е направил
правопогасяващи или правоотлагащи възражения, а се брани с
правоизключващото възражение, че е налице основание за корекция
потреблението на ищеца - факт, релевантен за съществуването на
претендираното право, т.е. за правото му да задържи заплатената от ищеца
сума, но възможността за позоваването на който е обхваната от пределите на
СПН. С оглед на горното, съдът в настоящия процес не може да прави
повторна преценка дали в резултат на извършена проверка на процесния
електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е
коригирана сметката на ищеца.
В случая, както вече беше посочено, ответникът не твърди, че да е
възстановил на ищеца процесната сума, представляваща остатъкът от
платеното без основание, като не твърди и че вземането е погасено по давност
или че връщането на сумата следва да се отложи по някаква причина /напр. с
оглед споразумение между страните/.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че по делото не се
установява, че сумата от 3 790.13 лева за допълнително начислена ел. енергия
при корекция на сметката на ищеца се е дължала от последния, респ. че е
налице основание за задържане на получената от ответника сума, поради
което и същата се явява получена без основание. В този ред на мисли,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед становището за основателност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има на сторените по делото разноски в общ размер
4
от 851.61 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК *** да заплати на Г. А. Г., ЕГН **********
сумата от 3 790.13 /три хиляди седемстотин и деветдесет лева и тринадесет
ст./ лева – частичен иск от обща претенция в размер на 8 290.13 лева,
представляваща платена без основание стойност за начислена за периода от
16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. стойност на ел. енергия по партида с клиентски №
********** и aбонатен № 13521079, с адрес на обекта потребление: гр.
Велики Преслав, ул. „***“ № 22, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 851.61 /осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и една
ст./ лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5