Р Е Ш Е Н И Е
№ 4572, 29.11.2019 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХ гр. с.
На 29.10.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1805 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника му юрк. Г. С.- К., твърди,
че на ***** г. въз основа на писмено Искане за отпускане на потребителски
кредит от същата дата сключил с А.И.М. Договор за потребителски кредит № ********,
по който му предоставил потребителски кредит в размер на 1500 лева със срок на
издължаване 24 месеца, платим на погасителни вноски при годишен лихвен процент
в размер на 41.17%. или общо дължима сума по кредита 2225.52 лева. След
извършени частични плащания в общ размер на 163.23 лева, с които били изплатени
изцяло 1 погасителна вноска от погасителния план, част от 2-та вноска в размер
на 2.35 лева и начислените лихви за просрочие на вноските по погасителния план,
ответникът преустановил плащанията си по договора, поради което по силата на
чл. 12, т. 3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, съобразно
който в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, договорът
бил прекратен, а задълженията по него, в това число и непогасеният остатък от
главницата в размер на 1458.73 лв. - обявени за предсрочно изискуеми на **** г.
За същите ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 Граждански процесуален кодекс по ч. гр. д. № ..... по описа на Районен
съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г., която
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата
искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1458.73 лева - непогасен
остатък от предоставената в заем сума, ведно със законната лихва от 23.10.2017
г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 240, ал. 4 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Продължение на решение
по гр. д. № 1805/18 г. на РСПд – стр. 2/6
Назначеният по делото особен
представител на ответника А.И.М. с ЕГН **********,***, адв. ******, оспорва
предявения иск, като твърди, че : договорът
за кредит е недействителен, тъй като съдържа неравноправни клаузи; в договора
не е посочен годишен процент на разходите, като не е разписана ясна методика за
формирането му; нищожни са уговорките за
възнаградителна лихва, а в представения от ищеца стандартен европейски формуляр
присъства и друга пряко противоречаща на закона клауза - т. ІV.3, която
противоречи на чл. 32, ал. 2 Закон за потребителския кредит, поради което моли
съда да го отхвърли като неоснователен.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № .....
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г. на 24.10.2017 г. е
издадена Заповед № 10191 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът А.И.М. да заплати на кредитора „Профи Кридет
България” ЕООД : сумата от 3567.94 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № ...........2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.2017 г., до окончателното й погасяване; сумата от 11.25
лв. – лихва за забава от 06.12.2016 г. до 21.02.2017 г. и сумата от 121.58 лв.
разноски по производството, в това число 71.58 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за защита от юрк., която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на едно от
вземанията си по заповедта, а именно за сумата от 1458.73 лв. – непогасен
остатък от отпуснатата в заем сума.
Ищецът основава претенциите си на частен
диспозитивен документ, наименуван : „Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № ********”, архивно число ******* г. със следното съдържание :
дата - ******* г.; кредитор - „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД; клиент
– А.И.М.; параметри по кредита: сума на кредита : 1500 лева; срок на
кредита : 24 месеца; размер на вноската по кредита : 92.73 лева; ГПР /%/: 49.89;
годишен лихвен процент : 41.17 %; лихвен процент на дена : 0.11; дължима сума по
кредита : 2225.52 лева; По избран и закупен пакет от допълнителни услуги :
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги : 1500 лева; размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги : 62.50 лева; общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги : 3725.52 лв.; общ размер на
вноска : 155.23 лв., като съобразно раздел „Декларации”, б. „А” от договора
неразделна част от него са „...ОУ” към договора за потребителски кредит за
физически лица, заверен препис на които е приложен към исковата молба.
Ответникът не оспори автентичността на
договора, както и факта на получаване на заемната сума от 1500 лв. Налице е,
обаче, спор относно
Продължение на
решение по гр. д. № 1805/18 г. на РСПд – стр. 3/6
валидността на договора с оглед на направените в
отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Изхождайки от предмета му – предоставяне на
пари в размер на 1500 лв. срещу поето от ответника задължение да върне сума в
същия размер в посочения в договора срок, както и от страните по него -
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, то съдът приема, че процесният договор има характеристиките
на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия
Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Последният предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава
Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 /включително
и в редакцията им към 14.09.2016 г./ договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на разбираем
език и следва да съдържа: „...1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на
предоставения кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен
номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4.
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4
за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
Продължение на
решение по гр. д. № 1805/18 г. на РСПд – стр. 4/6
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване
и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са
свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите
застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32,
както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като
неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият
договор е сключен в предвидената в закона писмена форма, но в разрез с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в него не се съдържа яснота относно
начина на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Констатира се
по-горе в настоящото изложение, че в раздел VІ от договора е посочено, че :
сумата по кредита е 1500 лв.; общата дължима сума по кредита е
Продължение на
решение по гр. д. № 1805/18 г. на РСПд – стр. 5/6
2225.52. лв.; годишният лихвен процент е 41.17 %, а
годишният процент на разходите – 49.89 %. При тези параметри, при липса на
данни за наличие на други разходи по
кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на
договора или бъдещи/ - други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения,
в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора, може да са
направи фактическият извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна
лихва в размер на 41.17 % годишно. При това положение, обаче, не може да се
установи как е определен годишният процент на разходите от 49.89 %
В обобщение на горното съдът намира, че в
разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при определяне на годишния
процент на разходите по договора за кредит не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му, което е достатъчно основание, без
да се обсъждат останалите наведени в отговора твърдения, в съответствие с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че договорът е недействителен. А щом договорът е недействителен по силата
на императива на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на
кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него.
Съобразно направеното от ищеца признание преди датата
на образуване на настоящото дело, която съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК съвпада с
тази, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № ...../17 г. – 23.10.2017
г., ищецът е получил плащания по договора в общ размер на 163.23 лв., която
сума, тъй като вече бе прието по-горе в настоящото изложение, че договорът е
нищожен и по него по силата на закона – чл. 22 ЗПК, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, следва да бъде приспадната от дължимата от ответника
заемна сума в размер на 1500 лв., при което положение непогасеният остатък от
кредита възлиза на 1336.77 лв.
До датата на приключване на съдебното дирене
ответникът не ангажира доказателствени средства относно факта на погасяване на
незаплатения остатък от заемната сума, поради което и тъй като към посочения
момент е настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора – на
05.10.2018 г., който факт следва да бъде взет предвид при постановяване на
съдебния акт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, то съдът намира, че е налице
неизпълнение на задължението на ответника за връщане на заетите пари, поради
което искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ГПК следва да бъде уважен до размера на сумата от 1336.77 лв., а за разликата до
пълния претендиран такъв от 1458.73 лв. - като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 493.11 лв. разноски по производството
съразмерно на уважения иск /33.35 довнесена държавна такса + 479.75 лв.
разноски за възнаграждение за особен представител х 91.64 %/, а на основание чл.
78, ал. 8 ГПК сумата от 91.64 лв. възнаграждение за защита от юрк. съразмерно
на уважения иск, определено на база минималния дължим размер на
възнаграждението от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на
Продължение на
решение по гр. д. № 1805/18 г. на РСПд – стр. 6/6
правната помощ, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито
правна сложност и бе разгледано в едно открито съдебно заседание /100 лв. х
91.64 %/
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 68.73 лв. разноски по производството по ч. гр. д.
№ ...../17 г. съразмерно на уважения иск /25 лв. държавна такса + 50 лв.
възнаграждение за защита от юрк. х 91.64 %/.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.М. с ЕГН **********,***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, сумата от 1336.77 лв., представляваща
невърнат остатък от чистата стойност на кредита, предоставен по Договор за
револвиращ заем № ...........2016 г. ведно със законната лихва от 23.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се
е снабдило със Заповед № ******/24.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ..... по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г., като над уважения до пълния предявен размер
от 1458.73 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.М.
с ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. „В” : сумата от 470.20 лв. разноски по производството по гр.
д. № 1805 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр. с. за 2018 г. съразмерно на
уважения иск; сумата от 91.64 лв. възнаграждение за защита от юрк. по гр. д. № 1805
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважения
иск; сумата от 68.73 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № ..... описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
СЪДИЯ : /п/ Таня Букова
Вярно с оригинала!
КЯ