№ 78
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Г.
при участието на секретаря Родина Б. П.а
в присъствието на прокурора Г. Н. М.
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 07.10.2021 г., постановена по НОХД № 4539/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна, Наказателно отделение, 45-ти състав,
подсъдимият Д. Д. СТ., ЕГН:********** е признат за НЕВИНОВЕН
за това, че на 13.02.2018 год. в с.Тополи, обл.Варна се заканил на
Д.Н. Д. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от
НПК го оправдал да е извършил престъпление по чл.144 ал.3,вр.ал.1
от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен
протест и допълнение към него, с които се оспорва правилността на
съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
1
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура
–Варна поддържа изцяло протеста на ВРП на основанията посочени
в него.Като предлага на съда да вземе предвид показанията на трима
незаинтересовани свидетели-В.А.,свид.П. и свид.Р.,както и
заключението по комплексната експертиза.Поради което и моли да се
уважи протеста в цялост.
Защитникът на подс.Д.С. –адв.Ю.Г. пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна. Излага съображения, че
ВРС правилно е приел, че изказаните думи от подс. С. са използвани
често в комуникацията му със св.Д.Д.-негов родственик, но не
изпълняват състава на престъплението закана за убийство, която да
бъде възприета като такава и въпреки непрестанното обаждане на
тел.112 от частния обвинител-Д.Д..Защитника както правилно сочи
дори и при направено прослушване на разговора проведен по тел.112
от първоинстанционния съд никъде няма отправена заплаха и за да
бъде племенника Д.Д. толкова уплашен от поведението на чичо си, а
напротив завръща се спокойно сам в къщата където живее чичо му и
то при единствено желание за да се разпореди с наследствените
имоти на баба си находящи се по Черноморието-в гр.Бяла.
Фактически това започване на тези граждански дела е довело до
възникването на това наказателно производство. Относно
представения документ за разноски от защитника на подс.С.-адв.Ю.Г.-
настоящата инстанция не може да се произнесе,т.к.ВРС не се е
произнесъл с първоначалния си акт.А напротив съобразно чл.190 от
НПК ,когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по
дело от общ характер остават за сметка на държавата. Т.е. исканите
разноски от защитника на подсъдимия не могат да се присъдят на
частният обвинител-Д.Д..
В правото си на последна дума подс.С. изразява становище, за
основателност на присъдата на ВРС и то ,че оправдан значи невинен.
Поради което и моли за потвърждаване на първоинстанционната
2
присъда.
Варненският окръжен съд, IV-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното: Срещу подсъдимия Д. Д.
СТ. с ЕГН ********** от с.Тополи, обл.Варна е внесе обв.акт от ВРП,
затова, че на 13.02.2018 год. в с.Тополи, обл.Варна се заканил на Д. Н.
Д. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му -престъпление по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от
НК.Пострадалия Д.Д. е конституиран като частен обвинител чрез
повереника си адвокат Г.З.- ВАК.Прокурорът от ВРП е изложил
становище пред ВРС,че поддържа повдигнатото обвинение по
отношение на подс. С., което намира за установено от събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие.Поради което
и в хода по същество е пледирал за постановяване на присъда, с която
подсъдимия С. да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК , като му бъде наложено
наказание към минималния размер предвиден в закона.
Процесуалния представител на пострадалия - адв. З. не се явява
в днешно съдебно заседание и не излага становище.
Защитникът на подс. С. - адв. Г., ВАК в пледоарията си пред ВРС
е изложил също становище , че подзащитния му следва да бъде
оправдан. Посочил е още пред ВРС, че между подс. С. и племенника
му - пострадалия Д. се водят граждански дела за наследствени
имоти.Отношенията между двамата в тази връзка са се влошили много
и като резултат от това С. е бил подложен на психически тормоз,
което е довело до влошаване на здравословното му състояние .
Подсъдимия С. и пред ВРС в личната си защита се придържа към
тезата на защитника си, като твърди, че това дело е възникнало ,като
опит на пострадалия да го принуди да продаде имота си. В последната
си дума е заявил,че никога не е заплашвал Д..
От фактическа страна настоящата инстанция приема за
установено следното:
Подсъдимият Д. Д. СТ.-живял със съпругата си З. С.а в къща,
находяща се в с.Тополи, обл. Варна, ул."Р.П." №34. Същия имот, като
3
отделно домакинство обитавал и племенникът му Д.Д. със
семейството си. В течение на годините между подсъдимия и
пострадалия, негов племенник възникнали имотни спорове, поради
което и започнали да се водят граждански дела.На 13.02.2018г.
пострадалия Д.Д. имал среща със св.В.А., който трябвало да го вземе с
колата си от домът му в с.Тополи. Около 18:00 часа св.А. пристигнал
сам с управлявания от него автомобил пред къщата , паркирал пред
входната врата, излязъл от автомобила и изчаквал св. Д.,докато слиза
по стълбите и го изчаквал да отидат на кафе. Подсъдимият С. излязъл
в двора на къщата и изкрещял към Д. , че ще му забие нож в
скалпа.Подс.Д.С. изглеждал пиян , а неговият племенник Д.Д. се
качил в колата на свид.А. и оттам набрал тел. 112 ,като обяснил, че
чичо му „ налита на бой". Скандала между пострадалия и подс.С. бил
чут и от преминаващите по същото време по улицата свидетели П. и
Р., които чули и отправените от С. заплахи към Д.. Като сви.К. П.
въпроизвежда единствено думите отправени от подс.С. спрямо Д.
Д.“крака,ръце,нож“. Но нож не е виждал и действия да посяга ,да
удря не е виждал.Същият твърди,че подс.С. :сигурно е бил пийнал и
затова е станал агресивен,но не е заплашван някой и до бой не се е
стигало. Свид.Ц. Р. също очевидец на някакъв скандал станал между
подс.С. и Д.,твърди,че единствено е чул като заплаха от подс.С.:“Ще
ти забия нож“но друго не е чул и нож не е виждал.Знаел ,че
отношенията между двамата са обтегнати и за този случай видял,че
Д. е употребил алкохол,защото заваляше думите и поведението му е
било неадекватно.
Изложената фактическа обстановка въззивната инстанция
приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства: от показанията на свидетелите Д.Д., К. П., Ц. Р., В.А.,
дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.1, т.1 от
НПК, от показанията на св.З. С.а, Д.М. и Д.Д., а също и от
заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза,
съдебно психиатрически експертизи, съдебно фоноскопна експертиза.
Единственият факт, подлежащ на доказване - как се е развил
въпросният инцидент на процесната дата и място, заканил ли се е с
убийство подсъдимият на св. Д. и какви конкретно действия е
извършил , както и относно реакцията на пострадалия, настоящата
инстанция взе предвид показанията на свидетелите Д., П., Р. и А..
Според св.Д. докато стоял със св.А. , С. излязъл на стълбището и
започнал да крещи, че ще му реже главата и ще му забие нож в
главата. Д. твърди, че думите на С. го стреснали и затова набрал тел.
112. Оператора му казал, че ако С. е още на място ще изпрати екип, но
не се наложило, тъй като С. вече си бил тръгнал. Твърди, че С. бил
видимо пиян, залитал.
От показанията на св. К. П. и Ц. Р. се установява, че на
процесната дата минавали край дома на С. и Д. и чули двамата да се
4
карат. И двамата свидетели потвърждават, че С. е заплашвал Д. като
му казал, че що го пребие, да му счупи главата. И П. и Р. са
категорични, че не са виждали в С. нож, нито да посяга на Д.. Твърдят,
че С. махал с ръце, викал и крещял.Показанията на тези свидетели,
съдът правилно е преценил като достоверни в основната им
част.Относно показанията на Д.Д. -пострадал от престъплението, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия С. и ВОС подложи на
внимателен анализ съобщената от него информация.Показанията на
пострадалия съдът кредитира преди всичко защото се подкрепят от
тези на свидетелите А., П. и Р., които непосредствено са възприели
действията на подсъдимия.
ВОС кредитира и показанията на свид. Д.Д. - полицейски
инспектор в 03 РУП Варна, обслужвал до месец септември 2019 год.
с.Тополи, обл.Варна. В показанията си той също потвърждава, че
отношенията между С. и Д. са се влошили след смъртта на майката на
С. и именно заради това са възникнали имотни спорове.
В обясненията си подсъдимият посочва, че е възмутен от
поведението на пострадалия Д., негов племенник . Твърди, че Д. иска
той да се откаже от имотите си. Отрича да е имало кавга или скарване
с Д., да го е заплашвал, както и да е бил употребил алкохол, тъй като
имал операция на сърцето и не употребявал алкохол.
Преценявайки обясненията на подсъдимия – от една страна като
доказателствено средство, но и като способ за защита,
първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал единствено в
частта им относно семейните взаимоотношения с пострадалия Д.. В
останалата им част ги е възприел като защитна позиция.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените и приети по
делото съдебномедицинска експертиза, фоноскопна експертиза,
съдебно-психиатричните експертизи, доколкото намира, че същите са
изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област и са
дали пълни, ясни и обосновани отговори на поставените им въпроси.
Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал
съдебнопсихиатричната експертиза по отношение пострадалия Д., в
частта касаеща направения краен извод, че случилото се на 12.02.2018
год. - 13.02.2018 год. е възбудило у Д. основателен страх. Като е взел
предвид установената съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.З
от НК следва да се преценява като такава към момента на извършване
на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на
конкретния адресат/вж. TP №53/1989г. на ОСНК, р.№49/1987г., р.
№339/1997г./. Заключението е дадено на 01.12.2019 год. и се базира на
възприятията на лице, намиращо се в непрекъснат конфликт с
подсъдимия. Като дори вещото лице е посочило при разпит в
съдебно заседание пред ВРС, че е останала с впечатление, че както
подсъдимия, така и пострадалия преувеличават.
Именно това дава основание на състава на съда да приеме, че
5
хроничната психотравма в конкретната ситуация не представлява
"основателен страх" по см. на закона за реализиране на заканата за
убийство.
Престъплението по чл. 144 ал. 3 НК е налице, когато заканата е
отправена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да
възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде
осъществено. При заканата с убийство съдът е длъжен да установи
преди всичко наличието на елементите на обективния и състав и щом
като тя не е възбудила основателен страх за осъществяване на
престъплението, деянието ще бъде несъставомерно - Решение № 206
от 16.04.1976 Г. по н. д. № 173/1976 г., I-во н. о. на ВС.Правилно
състава на ВРС е възприел,че отправените от подс.С. закани спрямо
Д.Д. са възникнали от едни продължителни и трайно влошени
междуличностни отношения с размяна на провокации и враждебност .
Тук следва отново да се посочи и изложената в съдебно заседание от
вещото лице психиатър констатация, че и двамата преувеличават
страховите им изживявания. От друга страна е анализа на записа на
тел. 112. В него Д. не съобщава, че са му отправени закани за
убийство, а говори, че С. „ иска да скача да се бие". Разговора с
оператора преминава спокойно в рамките на пет минути. В нито един
момент от тях Д. не е изразил притеснение или безпокойство от
поведението на неговият чичо, още по-малко уплаха за живота си или
възникнал основателен страх към момента на извършване на деянието
от С.. Нещо повече, видно от показанията на А. той продължава
ежедневния си ритъм, като е отишъл с него на кафе.
В Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК, е посочено, че обстоятелствата, предизвикващи основателен
страх на заканата следва да се преценяват, каквито са били по време
на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време. Именно поради това и няма основание на състава на съда да
приеме, че е имало заканване, което би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. По тези съображения и правилно ВРС е
приел,чепоради липса на обективната страна на деянието, а именно -
възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на
заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.З от НК е
несъставомерно.От субективна страна деянието също не може да
осъществява признаците на визираното престъпление. То не е
извършено при условията на пряк умисъл ,тъй като не може да се
приеме,че подс. Д.С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, да е предвиждал настъпването на неговите
общественоопасни последици и да е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е отправил думите без да придава на същите
съдържанието на закана за убийство, без да цели действително
застрашаване живота на Д. и същите не са били насочени с цел
промяна в поведението на заплашения противно на волята му в искана
от дееца насока. Напротив поведението на подсъдимия се дължи от
6
една страна на характера му ( сприхав, както го определя св.Д. ), а от
друга на провокативното на моменти поведение на пострадалия Д..
Според показанията на св.М. подсъдимия се ядосвал „ защото цял
живот е помагал, пък сега се обръщат срещу него". Свидетелят
посочва и следното: " другото което лично съм чул, че Д. беше дошъл
да приказват да продават къщата, те не бяха съгласни ... и Д. каза на
жена ми: тебе ще те запаля, пък тебе ще те оставя без нищо - на
дядото".
Изложеното е дало основание на ВРС да приеме правилно, че в
изказаните думи "ще ти отрежа главата"," ще ти забия нож в главата","
ще ти вкарам нож в главата" липсва вложен смисъл на закана за
убийство, т.е. подсъдимия не е съзнавал същите като действително
отправена заплаха към живота на заплашения и по никакъв начин не е
целял да ги реализира.Именно поради изразените съображения за
несъставомерност от ВРС на деянието от обективна ,така и от
субективна страна подсъдимият Д. Д. СТ. е бил признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.З във вр.с ал.1, пр.1 от НК
и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан.
За да бъде осъществено престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК
обективираната чрез думи или действия закана за убийство следва да е
възприета като реална и можеща да възбуди основателен страх за
осъществяването й. За съставомерността на деянието е от съществено
значение в каква обстановка са изречени заплахите. Обективно
заканата трябва да предполага съществуваща възможност за
реализирането й, като във възприелия я следва да се създаде
впечатление, че деецът може да я реализира. В противен случай няма
как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото
изискване страхът да е "основателен" следва да се тълкува като
изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се
осъществи. Заплашването трябва да е част от реалността, да
принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършване на престъплението, което се преценя от съда предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, и психичното
състояние на дееца.В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на протестираната присъда, въззивната инстанция не
7
констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.334,т.6,вр.чл.338 от
НПК,Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260162 от 07.10.2021 г., постановена по
НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд –гр.Варна, 45-ти състав,
Наказателно отделение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8