№ 642
гр. Габрово, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.396 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Д., чрез проц. представител адв. З.
П. против определение № 453/9.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1062/2021
г. на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че страните живели на семейни начала, като се
разделили през м. декември 2016 г.От тогава Г.Д. постоянно тормозел
жалбоподателката, което наложило издаване на заповед за защита от
домашно насилие. През 2018 г. той поискал обезпечение на бъдещ иск, като
била наложена възбрана върху същия имот, което било отменено, тъй като
иск не бил предявен. Сочи се още, че настоящият предявен иск не бил
обезпечен с убедителни доказателства, а представените извлечения от банки,
жалбоподателката оспорвала, противопоставяйки нотариалния акт за покупка
на имота.Възразява също, че иск с цена 6000 лв. се обезпечава с имущество
за около 40 000 лв., а ако се вземе цената на продажбата от 29 000 лв.,
обезпечението също било прекомерно.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде
отхвърлено направеното искане за допускане на обезпечение на предявения
иск.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се
излагат подробно съображения за нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от имащо
право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел,
че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на права по решението и
искът е вероятно основателен. Прието е, че е налице обезпечителна нужда,
тъй като иска е паричен и такава нужда се предполага, тъй като във всеки
един момент ответницата може да се разпореди с имуществото си, което би
послужило за удовлетворяване вземането по бъдещото решение.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се
допуска, при наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: 1/
искът да е допустим и да е налице обезпечителна потребност за молителя; 2/
да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, т.е. искът да е вероятно
основателен; 3/ посочената в молбата обезпечителна мярка следва да е
подходяща /съответна/ на обезпечителната нужда.
За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали
предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Затова е достатъчно да
са налице твърдения за наличие на вземане, които да се подкрепят от
представени доказателства. Твърденията, направени в исковата молба,
депозирана пред районния съд, налагат извод за допустимост на иска и за
вероятната му основателност с оглед приложените към исковата молба
писмени доказателства. В тази връзка следва да се уточни, че в изискването
си за вероятната основателност на иска законодателят има предвид искът да е
подкрепен с писмени доказателства, установяващи факта, пораждащ
претендираното право. Този извод следва да може да се направи на базата
именно на наличните по делото писмени доказателства, макар да не е
окончателен и съобразен с началния етап на развитието на спора. В
настоящият случай, към молбата са приложени писмени доказателства-
извлечения от банкови сметки, установяващи плащане. Настоящият състав на
въззивният съд намира, че към момента на искането за допускане на
обезпечение са били налице писмени доказателства, въз основа на които може
да се направи извод за допустимост и вероятна основателност на иска. Това
налага извода за наличие на обезпечителна нужда, тъй като без исканото
обезпечение, реализирането на правата по евентуално осъдително решение би
било затруднено.
Следва да се направи преценка и по отношение наличието на третата
предпоставка, - посочената в молбата обезпечителна мярка да е подходяща
/съответна/ на обезпечителната нужда. В настоящият случай предложената
мярка за обезпечаване на предявеният иск е възбрана върху недвижим имот,
собственост на ответницата, като обезпечението е допуснато чрез налагането
й до размер на цената по предявения иск. В съответствие с чл. 397, ал. 2 ГПК,
при допускане на обезпечението съдът ограничава обезпечителната защита до
размера на цената на иска, което се преценява като достатъчна законова
гаранция за недопускане на свръхобезпечение. Съобразно разясненията,
дадени в определение № 188 от 4.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4705/2013 г.,
I т. о., ТК, постановено при условията на чл.290 ГПК, при налагане на
обезпечителни мерки съдът не следва да преценява съответствие и да търси
съразмерност между цената на иска и стойността на обекта на
обезпечителната мярка, като условие за допускане на обезпечението. Под
"подходящи" обезпечителни мерки, по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК, законът
има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка, с оглед вида на
предявения иск и вида на търсената от ищеца защита, т.е. обезпечителна
мярка, реализиране на евентуално принудително изпълнение върху обекта на
която би било от естество да удовлетвори притезанието на кредитора. Само в
случай на предложени от кредитора няколко обекта на обезпечителни мерки и
необоснована нужда от налагането им върху всички, съдът дължи преценка и
избор на имущество, обезпечителната мярка върху което би била най-малко
обременяваща за длъжника. В този смисъл е неоснователно оплакването в
жалбата за прекомерност на допуснатото обезпечение.
Доводите, изложени в частната жалба, относно вероятната
основателност на предявения иск касаят спора по същество. В настоящото
производство е невъзможно да се прави анализ на представените по делото
доказателства с оглед крайния резултат на материално-правния спор.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
2
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно – потвърдено.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. ИЛ. Д., действаща чрез
проц. представител адв. З. П., съдебен адрес гр. Р., против определение №
453/9.09.2021 г. постановено по гр.д. № 1062/2021 г. по описа на Районен съд
Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3