Мотиви на присъда N 56
/
04.11.2013год. по НОХД
N 198/13год. по описа на Окръжен съд - Русе.
Окръжна
прокуратура - Русе е обвинила И.С.И. в извършване на престъпления:
- по чл.203, ал.1, във връзка с чл.201, във връзка
с чл.26, ал.1 от НК
– за това, че през периода 06.11.2006г.- 09.04.2010г. в Русе, в условията на
продължавано престъпление - на десет пъти, като длъжностно лице - „к.... ..
к...”
в ПБРП-Русе, присвоила
чужди пари, собственост на ПБРП-Русе, връчени й в това й качество и поверени й
да ги пази, на обща стойност 214 000 лева, като престъплението е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай;
- по чл.311, ал.1, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК – за това, че през периода 02.04.2009г. -
09.04.2010г. в Русе, в условията на продължавано престъпление - на двадесет
пъти, като длъжностно лице – „к.... .. к...” в ПБРП-Русе, в кръга на службата
си, съставила официални документи - разходен касов ордер №1044/02.04.2009г. за
сумата от 48 000 лева, разходен касов ордер №1118/14.04.2009г. за сумата
от 48 000 лева, разходен касов ордер №2555/21.08.009г. за сумата от
96 607,87 лева, разходен касов ордер №3439/19.11.2009г. за сумата от
141 599,32 лева, разходен касов ордер №3775/18.12.2009г. за сумата от
164 170,62 лева, разходен касов ордер №39/07.01.2010г. за сумата от
165 780,62 лева, разходен касов ордер №161/22.01.2010г. за сумата от
173 863,12 лева, разходен касов ордер №296/01.02.2010г. за сумата от
175 663,12 лева, разходен касов ордер №340/10.02.2010г. за сумата от
177 490,75 лева, разходен касов ордер №415/24.02.2010г. за сумата от
186 103,75 лева, приходен касов ордер №118/03.04.2009г. за сумата от
48 000 лева, приходен касов ордер №136/15.04.2009г. за сумата от
48 000 лева, приходен касов ордер №318/26.08.2009г. за сумата от
96 607,87 лева, приходен касов ордер №443/20.11.2009г. за сумата от
141 599,32 лева, приходен касов ордер №504/30.12.2009г. за сумата от
164 170,62 лева, приходен касов ордер №6/08.01.2010г. за сумата от 165 780,62
лева, приходен касов ордер №37/29.01.2010г. за сумата от 173 863,12 лева,
приходен касов ордер №50/10.02.2010г. за сумата от 175 663,12 лева,
приходен касов ордер №55/15.02.2010г. за сумата от 177 490,75 лева, и
приходен касов ордер №69/25.02.2010г. за сумата от 186 103,75 лева и
касова книга на каса в ПБРП-Русе, в които удостоверила неверни обстоятелства:
- в разходен касов ордер №1044/02.04.2009г.-че
основанието е „изплащане поражение”;
- в
разходен касов ордер №1118/14.04.2009г.-че основанието е „изр. на нал.”;
- в
разходен касов ордер №2555/21.08.2009г.-че основанието е „билети”;
- в разходен касов ордер
№3439/19.11.2009г.-че основанието е от „банк. сметка”
- в
разходен касов ордер №3775/18.12.2009г.-че основанието е „изплатени-прехвърл”;
- в
разходен касов ордер №39/07.01.2010г.-че основанието е „изплат. Братисл.”;
- в
разходен касов ордер №161/22.01.2010г.-че основанието е „разход 17
прехвърляне”;
- в
разходен касов ордер №296/01.02.2010г.-че основанието е „изплатени Депонирани”;
- в разходен касов ордер
№340/10.02.2010г.-че основанието е „изплатени служители БР”;
- в разходен касов ордер
№415/24.02.2010г.-че основанието е „платена глоба служители”;
- в приходен касов ордер
№118/03.04.2009г.-че основанието е „изплащане на ръководен персонал” ;
- в приходен касов ордер
№136/15.04.2009г.-че основанието е „изр. на нал.”;
- в приходен касов ордер
№318/26.08.2009г.-че основанието е „билети”;
- в приходен касов ордер
№443/20.11.2009г.-че основанието е „от банк. с-ка”;
- в приходен касов ордер
№504/30.12.2009г.-че основанието е „изплат. Прехвърл.”;
- в приходен касов ордер
№6/08.01.2010г.-че основанието е „изплат.”;
- в приходен касов ордер
№37/29.01.2010г.-че основанието е „изплат.”;
- в приходен касов ордер
№50/10.02.2010г.-че основанието е „изплат.”;
- в приходен касов ордер
№55/15.02.2010г.-че основанието е „нал.”;
- в приходен касов ордер
№69/25.02.2010г.-че основанието е „платена глоба”,
- в касова книга на
каса, в която вписва посочените по-горе приходни и разходни касови ордери,
с цел тези
документи да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства.
Прокурорът
поддържа обвиненията.
Подсъдимата И. дава обяснения, с които
отрича да е присвоявала суми от дружеството, както и да извършвала лъжливо
документиране, като пледира за оправдателна присъда. В същият смисъл са съображенията и искането на защитника й –
адв.Я..
Съдът след преценка на доказателствената съвкупност, приема
за установено по фактите следното:
Подсъдимата И.С.И. е родена на ***г***, произхожда от градско
семейство, завършила висше образование, специалност „Финанси”, живеела в
гр.Русе, не е омъжена и не била осъждана.
На 01.11.2006год. подс.И. била назначена на длъжността „к....”
в звено „Б...... с.... Д – II, Дирекция „Финансово – счетоводна” II-I, отдел ФВСО, в ПБРП
– Русе, и както било предвидено в трудовия договор, постъпила на работа на
02.11.2006год. (трудов
договор на л.55, т.1 от съд п/во). От тази дата, до
22.04.2010год. подс.И. изпълнявала длъжността к.... в дружеството (с изключение на един ден - 25.08.2009год., когато с цел да й бъдат изплатени суми като
парично обезщетение за неизползван годишен отпуск, правоотношението било
прекратено само за ден, след което – на 26.08.2009год., по силата на продължило със сключване на нов
трудов договор, било създадено отново (молба, заповед и трудов
договор на л.23 и 24, том 5, л.16,
том 1 от досъд. п/во).
На 06.11.2006год. било извършено и фактическото приемо –
предаване на дейността на касата, на която била определена да работи
подсъдимата И.. Касата била предадена от дотогавашния к.... – св.М. К. Н., на
подсъдимата – в качеството й на новоназначен к..... Била установена касова
наличност от 9 757, 81 лева и не били констатирани липси - записванията в
касовата книга за крайно салдо, което следвало да е налице, съвпадало с
установената сума в касата. За това били съставени приемо-предавателен
протокол, опис на паричните средства в касата на Параходство БРП АД - Русе и
извадка от касова книга (л.74-76, т.4 от досъд.
п/во, съотв. л.369 – л.371, т.2 от съд. п/во). От тази
дата, до
09.04.2010г., подс.И. била единствен к.... в ПБРП – Русе, като не била замествана
в тази дейност от друго лице. Съгласно длъжностната характеристика, И. била
пряко подчинена на главния счетоводител на дружеството и в качеството си на к....
основните и задължения били да приема, съхранява и предава парични средства;
да извършва касови операции по предварително оформени приходни и
разходни документи от упълномощени лица; да завежда касата на фирмата; да води
касовата книга по форма и ред, установени с вътрешните разпоредби за
счетоводната документация; ежедневно да проверява фактическата наличност на
паричните суми и ценни книжа с касовия остатък и да представя касовата
отчетност; да оформя по установения ред документите, паричните средства в
банката за изплащане на работните заплати, премии, командировъчни и други
разходи; да предава и получава оформени документи, парични средства в
обслужващите финансови институции; да информира прекия си ръководител за
възникнали проблеми при изпълнение на служебните задължения; да познава в
детайли софтуерния продукт, с който работи; да познава и спазва вътрешната
нормативна уредба, включително и тази, свързана с водене на касовите операции;
да познава нормативните изисквания за оформяне на приходните и разходните
документи и реда за приемане, съхранение и отпускане на пари, и други. Също
така й били вменени и отговорности – за състоянието на касата, която води и
обработва, за настъпилите вреди за изразходвани парични средства срещу
неоформени в съответствие с изискванията първични документи, за предаване на
недостоверна информация към ръководство и други (длъжн. характеристика –
л.23 – 25, т.1 от досъд. п/во, съотв. л.58 – 60, т.1 от съд. п/во).
Формата и редът за водене на касовата книга, както и елементи от счетоводната
дейност били уредени в дружеството и от Правилник за документооборота на
първичните счетоводни документи и обработката им. Всички тези изисквания към
длъжността й, били известни на подс.И., включително и от обичайното фактическо
обучение по прилагането им в началният период на работата й в дружеството (от
свидетелите П., Ж., Р. и др.). В същото звено в отдел
ФВСО, в „БРП” АД – Русе, имало десет оперативни счетоводители, като в
периода на работа на подсъдимата като к...., един от тях – свидетелката Я.Ж.,
отговаряла за дейността на касата, като конкретен модул от счетоводната
дейност. Последната само при дадено отсъствие от работа, била замествана от
някои от другите оперативни счетоводители. Това не било уредено писмено, но
било наложено като фактическо положение.
В периода на работа на подсъдимата като к.... в дружеството,
счетоводството се осъществявало с помощта на компютърна счетоводна програма
„Ажур – L5.5”. В програмата бил обособен модул „Каса”, в който се документирали
кешовите парични потоци, съставяли се всички платежни документи в брой, в лева,
при отчитане на получените пари в брой от продажби автоматизирано се погасявали
съответните фактури и се издавали приходни ордери, съставяла се касова книга и
справки за наличности, автоматично се осчетоводявали издадените документи на
аналитично ниво и се актуализирали другите модули с информация за извършените
разплащания.
Модул „каса” бил предназначен за съхраняване и обработване
на плащанията в брой, следене на платени и изплатени суми по различни
направления - клиенти, доставчици, подотчетни лица, заплати, граждански
договори и др. Той осигурявал печат на разходен касов ордер, приходен касов
ордер и квитанция, както и печат на касова книга за един ден и за период. Към
всяка операция можело да бъдат разпечатани приходни и разходни касови ордери. Процесът
по създаване на приходен или разходен касов ордер започвал чрез внасяне на
информация за конкретен от тях в програмата „Ажур” в електронен вид, което
можело да се извърши както в модул ”осчетоводяване”, така и в модул „каса” на
програмата. Всеки от оперативните счетоводители имал достъп и до двата модула, а подсъдимата като к....,
от служебното си място, имала достъп до модул „каса”. Ордерите принципно се
изготвяли от оперативен счетоводител, под номер и дата в компютърната
счетоводна система. Това на практика можело да се извършва и в модул „каса”, но
подс.И., би следвало да изготвя само ордери /приходни/, свързани с предстоящо
теглене на сума от банковата сметка на дружеството. В момента, в който бъде
внесена първоначална информация в програмата за съответен нов ордер, независимо
от това, дали това било извършвано от някой от оперативните счетоводители или
от подсъдимата, в електронен вид, същият се появявал в модул „каса”, като чакащ,
съответно и в електронният вид на касовата книга за деня – като необработен
/неодобрен/. В този момент в ордера следвало да се съдържа информация за
„основание” за разхода или съответно прихода, сумата и на кого се плаща, или
съответно от кого се получава тя. След това, следвало ордера да се
разпечата, съответния оперативен счетоводител се подписвал за „съставил” и
ордера се поднасял за одобрение на разхода (за РКО) от
ръководителя на дружеството и за одобрение на главния счетоводител. Така
подготвените разходни ордери се представяли в касата на подс.И. за изплащане на
сумите по тях. За да стане последното, подсъдимата следвало да провери дали са
оформени перфектно - попълнени ли са всички реквизити, също дали са приложени
към тях разходооправдателни документи (за РКО). Ако
констатира, че са оформени така, подсъдимата потвърждавала (одобрявала)
чрез подаване
на съответна команда с бутон, към програмата на компютъра си, съответния чакащ
ордер (в
електронен вид).
В резултат на потвърждаването програмата веднага създавала номер и дата
на ордера /в горната му дясна част/, включвала го като информация в електронния
вид и на касовата книга за съответния ден и му давала пореден номер в нея. Също
така, сумата по ордера, веднага се отразявала върху моментното състояние на
информацията в електронният вид на касовата книга - за салдото на касата, което
е отразено - по дебита или по кредита (приходната или
разходната страна),
в зависимост от вида на ордера. След това, подсъдимата виждайки дадените от
системата номер и дата, ги попълвала на ръка, и след като по този начин ордера
бил напълно оформен и с приложени към него разходооправдателни документи,
изплащала сумата от касата, съответно получавала такава.
Касовата книга се водела
всеки работен ден, като в нея се отбелязвали датата, началното салдо, оборотите
по дебита и кредита, крайното салдо.
След като е завела на приход всички постъпили суми в касата, за които е издала
и оформила перфектно ПКО и след като е изплатила всички суми по РКО, съгласно
приложените към тях разходооправдателни документи, подсъдимата приключвала
касовата книга за деня. Тогава я разпечатвала от компютърната система в два
еднообразни екземпляра и ги подписвала.
След това подсъдимата предоставяла и двата
еднообразни екземпляра на касовата книга на оперативния счетоводител св.Я.Ж.,
заедно с всички приложени към нея РКО, ПКО и разходооправдателни документи към
първия, за осчетоводяване на извършените през деня касови операции. Подс.И. се
подписвала на двата екземпляра на касовата книга за деня под „к....”, а св.Ж.
се подписвала при получаването им под „счетоводител”. След това св.Ж.
осчетоводявала извършените касови операции за деня, чрез разнасяне на данните
от ПКО и РКО, съответно приложените към последните разходооправдателни
документи, в модул „счетоводство” (извършвала счетоводно
отразяване на данните от тези ордери по съответните счетоводни сметки,
ползвайки програмата „Ажур”). По този начин данните
от касовата книга били включвани във вторичната счетоводната информация - във
хронологичния опис и аналитичната оборотна ведомост за сметка 501 – „Каса в
лева”. След като приключвала с разнасянето на данните от касовата книга и
документите към нея, св.Ж., разпечатвала всеки работен ден към касовата книга и
приложена към първичните документи от „касата”„ ”аналитична оборотна ведомост
за сметка 501”
”Каса в лева”. Тази ведомост принципно следвало да се подписва от нея за съставил
и от главния счетоводител като ръководител, но на практика, това не се правело.
Св.Ж. връщала един от екземплярите от касовата книга за съответния ден на
подсъдимата, който оставал на съхранение в касата, за отчетност.
За периода 06.11.2006 до
09.04.2010год. реално в касата на дружеството, поверена на подс.И., постъпила
сума в общ размер на 2 644 797, 80 лева. Касовата наличност се попълвала от различни
приносители на ПКО - касово внасяни суми от клиенти на дружеството, от наеми и
други, от изтегляни от подсъдимата суми от сметката на дружеството в
обслужващата го банка (Централна кооперативна банка – Русе). От
банковата сметка на дружеството се теглели различни суми за попълване на касата
(обикновено
от 2000 до 10 000 лева на теглене, най-често 5000 лева), обикновено ежеседмично,
а в дадени периоди по - рядко. Това ставало, като подс.И. заявявала пред
главната счетоводителка св.П., че има нужда за попълване на наличността, поради
предстоящи разходи в следващ период /напр. изплащане на суми на различни
служители или доставчици за дейността на дружеството, по граждански договори и
други/. Св.П. разчитала на казаното от к.... за нужната към момента сума за
попълване на касовата наличност, тъй като никога за периода на работата й, не
се съмнявала в коректността на подсъдимата ката к...., след което св.П. и св.К.,
подписвали изготвеното от подс.И. платежно нареждане. С него, подс.И. отивала в
банката и теглела съответната сума, която следвало да заприходи в касата. (копия
на такива платежни нареждания конкретно за 2009 и 2010год. приложени в том 2 от
досъд. п/во)
Подсъдимата И. и
оперативните счетоводители имали компютри, чрез които работели в програмата
„Ажур”. При започване на работа, за всеки от тях бил определен отделен
потребителски номер, чрез който да се влиза в програмата, като на подсъдимата номера
бил 10. В процесния период програмата била така настроена, че за влизането
в нея било достатъчно въвеждане на конкретния потребителски номер, а не и
допълнителна парола. В течение на общата работа в дружеството, включително и
поради възможността, при нужда да бъдат замествани един от друг, на практика
служителите взаимно си знаели потребителските номера.
Подсъдимата бързо
навлязла в работата, още повече че имала опит от
заемане на к....ска длъжност и в предходно време, преди постъпването си на работа в
„БРП”АД – Русе. Старателно възприемала и прилагала наученото за
конкретния начин, по който следвало да върши работата си, в това число и
необходимото за работата с програмният продукт. Имала и навика да си води
записки за наученото за начина на работа, и за служебни, както и лични
ангажименти и някой лични преживявания. От работата установила практическия
начин на работата в счетоводството и конкретно на своя оперативен счетоводител
св.Ж., като двете с течение на времето се сближили и си имали доверие. Такова
към нея, считайки, че добросъвестно изпълнява работата си, имала и главната
счетоводителка П.. Освен това, от начина на предаване на касата при започването
на работата й, както и първата по време проверка конкретно на дейността на
касата, подсъдимата разбрала, че контрола обхващал само съпоставка между
сумата, посочена като салдо в касовата книга за конкретния ден и реалната
наличност на пари в касата в същият момент. Като всеки човек, подсъдимата също се нуждаела от повече пари,
и обмисляйки тези обстоятелства, решила да си набавя такива по престъпен начин
– като взема периодично пари от касата, която обслужвала. Започнала да прави
това, като на неустановени дати от доказателственият материал, в периода от
конкретен момент след началото на работата си като к...., до 02.04.2009год. тя
вземала различни суми пари от наличните за съответния ден в касата и ги
използвала в свои интерес, а не за нуждите на дружеството. Към 02.04.2009год.
взетата сума достигнала общо 48000 лева. Междувременно подсъдимата била
станала длъжник по немалко на брой и с немалка обща дължима сума, заеми към
банкови институции, а също така и към някой физически лица, включително и към
св.Я.Ж.. Това я подтиквало да продължава да взема суми от касата, и поради
съзнаваната опасност при проверка на дейността й да бъде разкрита, особено
поради вече значителният размер на присвоената сума, измислила схема, по която
да прикрива извършваното, така, че да не бъде разкрита при очаквани проверки на
работата й. Изхождайки от установеното от нея, че при проверките на касата
се ползвала като информация от проверяващите, само данните в касовата книга и
то само за конкретния ден на проверка, и съпоставянето им по отношение салдото
с реалната касова наличност в същия момент, подсъдимата се досетила за елементарен, но оказал се успешен начин за
прикритие присвояването на суми. Достатъчно било в нужния момент (когато
очаквала, или само предполагала, че ще има проверка на дейността й), да състави разходен касов ордер без основание (за измислена от нея,
неслучила се
стопанска операция), със стойност на разхода, равен на
сумата, която общо била взела от касата до момента на издаването му. Чрез
включването на такъв ордер в касовата книга за конкретния ден, документално
щяло да се постигне намаляване на салдото, така, че стойността му да стане
равна на размера на реално наличните пари в касата. Така проверката на
деюйността на касата, по начина извършван в «БРП»АД – Русе, би достигнала до
констатацията, че от нея не липсват пари. Подсъдимата била напълно наясно, че
не следвало такъв ордер да бъде впоследствие осчетоводен /да бъде разнасян от
оперативната счетоводителка Ж. по съответните счетоводни сметки в модул «Счетоводство»/,
а и последното на практика нямало как да стане, поради самата негова
нередовност – липса на основание за издаването му, съответно липса и на
разходооправдателни документи. В противен случай лесно би била разкрита. За
това трябвало да направи така, че информацията за разхода /представляващ
всъщност размера на присвоена от нея сума към момента/ да остава само във модул
«Каса» и в касовата книга за съответния ден, а не и да достига до, и да се
отразява в останалите модули на програмата и от там във съсатвяните и
разпечатвани вторични счетоводни документи – хронологични ведомости, оборотни
ведомости и други. Лесен начин за това, било подсъдимата същият ден, или някои
от следващите, да състави и включи в касовата книга приходен касов ордер на
същата стойност, като тази по разходния, също без реално основание и за тази
стопанска операция. Съответно в следващ момент, поради продължаващото
престъпно вземане на суми от касата от подсъдимата (не за целите на
дружеството), и увеличаване на общата сума, откакто наченала тази си дейност, подсъдимата решила да
повтаря тази схема, като издава първо РКО на стойност, представляваща вече
натрупаната в по-голям размер присвоена сума от касата (сбор от присвоеното до
момента на издаване на предходния такъв ордер, с присвоеното в следващият
период от време - до момента на актуално издаденият пореден разходен ордер).
Съответно да последва издаване и на
следващ ПКО и отразяването му в касовата книга. За да се осъществи тази схема
напълно успешно, подсъдимата решила, възползвайки се от много близките
отношения, постигнати със оперативната счетоводителка, която обслужвала касата
/св.Ж./, да я убеждава по възможни начини, че включването на такива /нередовни/
ордери в касовата книга, се налагало от изключителни причини, наложени от
ръководството на дружеството, и че не следва да ги разнася по счетоводните
сметки. Така дейността по съставяне на ордери без основание от подс.И., щяло
да се отразява само на салдото, отразено по касовата книга за съответен ден,
но не и на останалата документирана
счетоводна информация, за приходна и разходна страна в счетоводството на БРП
като цяло. (постигало
се престъпно нагласяване на отчетните документи по начин, че да се прикрива и
затрудни във времето разкритието на извършваното от подсъдимата присвояване на
пари от касата).
Така взетото и осъществено от подсъдимата
решение за присвояване на суми от поверената й каса, с прилагане на еднотипна
схема, служеща за прикритие, и за успешното продължаване на самите прояви на
своене, било като постоянна даденост във времето, и се проявявало периодично
според дадените от обстоятелства, възможности за продължаване на това
изпълнение, характерно със своята многоактност и продължителност във времето,
докато поради обективни фактори, извършеното били разкрито.
Към 02.04.2009год.
взетата от подсъдимата сума била достигнала общ
размер от 48 000 лева, и на тази дата тя съставила по горепосочения
начин в модул „Каса” на програмата, разходен касов ордер № 1044/02.04.2009год.,
в който вписала основание за издаването му „изплащане поражение”, знаейки, че
средства на такова основание въобще не са изплащани от касата на дружеството.
Потвърдила ордера, по който начин го вписала като счетоводна информация в
касовата книга за деня. Ордера останал с така попълненото му съдържание в
електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където бил създаден от подсъдимата
(вече по настоящото дело и всички останали по фактологията,
са приложени след разпечатването им от програмата, и изпратени с придружително
писмо от БРП, в Окръжна прокуратура - Русе – л.2 до 163, т.2 от досъд. п/во и
съответно такива били разпечатвани и при извършване на експертната работа в БРП
АД, във връзка с изготвяне на двете съдебно-счетоводни експертизи). Като приключила
касовата книга за деня, подс. И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувал
реален първичен оправдателен документ относно такава операция по РКО №
1044/02.04.2009год., такъв и не бил прилаган от подсъдимата към документите към
касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО и разходооправдателни
документи като приложение към касовата книга за деня, при което подсъдимата й
обяснила, че парите всъщност били дадени на ръководството на дружеството и на
другия ден ще бъдат върнати в касата. Св.Ж. не осчетоводила информацията от
този ордер, вписана в касовата книга, като разход за касата (не го разнесла по
съответните сметки в счетоводния модул). (РКО - л.10, т.2; касова книга – л.7,
т.2, оригинали – л.42, т.3 от досъд. п/во и л.309, т.2 от съд. п/во).
На следващия ден –
03.04.2009год. подс.И.
създала по същия начин в програмата
ПКО № 118/03.04.2009год. Той бил за същата сума /48 000 лева/ и в него вписала
основание за издаването му „изплащане на ръководен персонал”, знаейки, че
такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го
вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с
така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”,
където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня,
подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувал реалност на операцията по този ПКО, същият и други документи по нея,
не били приложени от подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж. констатирала
липсата на този ПКО като приложение към касовата книга за деня, и съответно във
връзка с казаното и предния ден от подсъдимата, не осчетоводила информацията за
него от касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като приход за
касата.(ПКО
– л.12, т.2; касова книга – оригинали на л.43, т.3 от досъд. п/во и л.310, т.2
от съд. п/во).
Няколко дни по-късно –
на 14.04.2009год.,
подс.И. съставила по същия начин в програмата друг документ – РКО №
1118/14.04.2009год. Той бил отново за сумата 48 000 лева и в него вписала
основание за издаването му „изр. на нал.”, за изплащане на посочената сума в
брой знаейки, че такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по
който начин го вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня.
Ордера останал с така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата,
в модул „Каса”, където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата
книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на
операцията по този РКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като разход за касата.
(РКО
– л.15, т.2; касова книга – оригинали на л.44, т.3 от досъд. п/во и л.311, т.2
от съд. п/во).
На следващия ден –
15.04.2009год., подс.И.
създала по същия начин в програмата ПКО № 136/15.04.2009год., за същата сума –
48 000 лева, като посочила информация от кой предавал сумата – „разход” за
„изр. на нап.”, знаейки, че такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила
ордера, по който начин го вписала като счетоводна информация в касовата книга
за деня. Ордера останал с така попълненото му съдържание в електронен вид в
програмата, в модул „Каса”, където бил създаден от подсъдимата. Като приключила
касовата книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала
реалност на операцията по този ПКО,
същият и други документи по нея, не били приложени от подсъдимата към
документите към касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този ПКО като
приложение към касовата книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така
процедира със съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила
информацията за него от касовата книга, по съответни сметки в счетоводния
модул, като постъпил приход за касата. (ПКО – л.17, т.2 от досъд.
п/во; касова книга – оригинали на л.45, т.3 от досъд. п/во и л.312, т.2 от съд.
п/во).
По това време,
подсъдимата била увеличила дотолкова обема и бройката на вземаните заеми от
различни места, особено от частни лица, даващи заеми срещу сравнително висока
лихви, в това число и от св.Ж., че почти ежедневно дължала различни по-малки
или по-големи погасителни вноски, както и продължавала да взема и нови заеми.
Това, както и факта на занижен и на практика почти никакъв контрол на дейността
й, още повече подтиквало подс.И. да продължава да взема пари от касовата
наличност и занапред във времето. Доказателствената съвкупност по делото не
изяснява конкретните суми при всяко от вземанията и точните дати, когато го правела,
но сбора на взетите суми от 03.04.2009год. до 21.08.2009год. бил общо
48 607, 87 лева. (или общо до
21.08.2009год. подсъдимата била взела от касата на дружеството 96 607, 87
лева и ги ползвала в свой личен интерес).
Тъй като подсъдимата не
била използвала платеният си отпуск от 2007 до 2009, с цел да й бъде изплатен
/което тогава КТ не ограничавал/, подала Молба за освобождаването й по взаимно
съгласие от заеманата длъжност, считано от
25.08.2009год. Това било уговорено с ръководството и на датата на
подаване на молбата правоотношението било прекратено, а на следващият ден –
26.08.2009год. подсъдимата отново била
назначена като „к....” на същото място. (молба, заповед и трудов
договор на л.23 и 24, том 5, л.16,
том 1 от досъд. п/во). Още подавайки тази молба, била наясно, че
заради еднодневното напускане на длъжността, ще трябва да бъде извършено
приемо-предаване на дейността н касата, при което ще бъде съпоставен размера на
салдото по касовата книга за конкретния ден на предаването и наличната сума в
касата същият ден. Това я мотивирало за пореден път да приложи измислената
схема за прикритие на присвояването до момента, за да може успешно да продължи
да го прави и занапред, като бъде пак назначена.
За това подсъдимата И.,
на 21.08.2009год.
съставила по същия начин в програмата РКО № 2555/21.08.2009год. Той бил за
сумата 96 607, 87 лева (общият сбор на
присвоените суми до момента) и в него вписала
основание за издаването му „билети”, която да се брой на ”Разход на агенции” за
изплащане на посочената сума в брой от касата знаейки, че такава операция
въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го вписала като
счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с така
попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където
бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс. И. я
предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на операцията по този РКО, същият и други документи по нея,
не били приложени от подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж.
констатирала липсата на този РКО като приложение към касовата книга за деня,
подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на ръководството
на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от касовата книга,
по съответни сметки в счетоводния модул, като разход за касата. (РКО –
л.23, т.2 от досъд. п/во; касова книга – оригинали на л.46, т.3 от досъд. п/во
и л.314, т.2 от съд. п/во).
Както подсъдимата
очаквала,
във връзка с еднодневното прекъсване на работата й в БРП, на 25.08.2009год.,
когато била издадена заповедта, с която се прекратявало трудовото
правоотношение, била извършено предаване на дейността от нея, на св.Р., за
което бил съставен Опис на паричните средства по копюри в касата на Параходство
БРП АД – Русе към 25.08.09г., подписан от двете. Съгласно него реалната
наличност в този момент била 8 527, 96 лева, и същата съвпадала с крайното
салдо за предходния ден. В деня на предаването имало стопански операции,
отразени в касата. На следващият ден- 26.08.2009г., подс.И. отново приела
дейността на касата, за което също бил съставен такъв опис, според който
реалната наличност в този момент била 4 235, 82 лева. (касови
книги и описи на л.388 – 391, т.2 от съд. п/во).
Веднага след подновяване на трудовото правоотношение, на 26.08.2009г., подс.И. съставила по същия
начин в програмата ПКО № 318/ 26.08.2009г., за същата сума - 96 607,
87 лева (общият сбор на
присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „билети”, която да се приеме от ”Разход агенции”, знаейки, че
такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го
вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с
така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”,
където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня,
подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на
операцията по този ПКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този ПКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като приход за касата.
(ПКО
– л.34, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.46, т.3 от досъд. п/во и л.322 - 323, т.2 от съд. п/во).
И след тази дата
подсъдимата продължавала с присвоителната си дейност, като до 19.11.2009год.
вземаните и ползваните в нейн интерес пари, от касовата наличност, били
44 991, 45 лева (което увеличило общият
сбор на присвоените суми до последната дата на 141 599, 32 лева).
На 19.11.2009год.,
поради опасения
за възможна предстояща проверка на касовата наличност, подсъдимата И. съставила
РКО № 3439/19.11.2009год. за сумата от 141 599, 32 лева (общият
сбор на присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „да се брой на прехвърляне, от банкова сметка”,
***, че такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който
начин го вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера
останал с така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул
„Каса”, където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за
деня, подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на
операцията по този РКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като разход за касата.
(РКО – л.47, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.48
- 49, т.3 от досъд. п/во и л.322 и 323, т.2 от съд. п/во).
На следващия ден - 20.11.2009год.,
подсъдимата И. съставила ПКО № 443/20.11.2009год. за същата сума /141 599, 32 лева/. В него
вписала основание за издаването му „да се приеме от прехвърляне, от банк.
с-ка”, знаейки, че такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера,
по който начин го вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня.
Ордера останал с така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата,
в модул „Каса”, където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата
книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на
операцията по този ПКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този ПКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като приход за касата.
(ПКО – л.59, т.2 от досъд. п/во; касова книга – оригинали на
л.50 - 51, т.3 от досъд. п/во и л.323 -324, т.2 от съд. п/во).
И след 20.11.2009год.
подсъдимата продължила да взема различни
по размер суми, като от тази дата, до 18.12.2009год. взела от касовата наличност и ползвала в свой
интерес общо още 22 571, 30 лева. (което увеличило общият
сбор на присвоените суми до последната дата на 164 170, 62 лева)
На 18.12.2009год., подсъдимата знаела, че
ще бъде в отпуск следващият ден /който макар и събота, в случая бил обявен за
работен/ и за това, както и очаквана проверка на касата заради наближаване края
на годината, решила за пореден път да придаде чрез оформяне на несъществуваща
стопанска операция състояние на салдото, отразявано в касовата книга, което да
съответства на реално наличните пари в касата. За това, на същата дата съставила
РКО № 3775/18.12.2009год. за сумата от 164 170, 62 лева (общият
сбор на присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „изплатени – прехвърл” и да се брои на „Депониране Братислава”, знаейки, че
такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го
вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с
така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”,
където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня,
подс. И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на
операцията по този РКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като разход за касата.
(РКО – л.77, т.2 от досъд. п/во; касова книга – оригинали на
л.52 -53, т.3 от досъд. п/во и л.332 - 333, т.2 от съд. п/во).
Както и очаквала
подсъдимата, във връзка с приключване на календарната година, на 30.12.2009год.
била извършена проверка на касата, при описания по-горе начин. В нея участвали
ревизора св.Т.Д., св.А.Р. и съответно в присъствието на подсъдимата. Проверката
била извършена по-рано през деня и намерената наличност на пари в касата /3
419, 99 лева/ отговаряла на салдото към същият момент. (акт за касова наличност,
опис и касова книга – първите на л.392 -393, т.2 от съд. п/во, а ориг. на
касовата книга и на л.336 от съд. п/во). След
приключване на проверката, същият ден, подсъдимата И. съставила
ПКО № 504/30.12.2009год., за същата сума, за която била издала преди дни
РКО, а именно 164 170, 62 лева (общият сбор на
присвоените суми до момента). В него вписала основание
за издаването му „изплат. прехвърл.” И да се приеме от „Депониране Братислава”,
знаейки, че такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който
начин го вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера
останал с така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул
„Каса”, където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за
деня, подс. И. я предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на
операцията по този ПКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този ПКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като приход за касата.
(ПКО – л.86, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на
л.54, т.3 от досъд. п/во и л.337, т.2 от съд. п/во).
Подсъдимата продължила
да взема пари от касата, като от 30.12.2009год., до 07.01.2010год. взела
от касовата наличност и ползвала в свой интерес общо още 1 610 лева (което
увеличило общият сбор на присвоените суми до последната дата на 165 780,
62 лева). Решила за пореден път да създаде привидност на извършен
разход от касата в този размер (за да е налице временно
съответствие между реално наличната сума в касата и документално отразяваното
със салдото по касовата книга), и затова на 07.01.2010год.
, съставила РКО № 39/07.01.2010год., за сумата от 165 780, 62 лева (общият
сбор на присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „изплат. Братисл.”, знаейки, че такава
операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го вписала
като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с така
попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където
бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс.И. я
предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на операцията по този РКО, същият и други документи по нея,
не били приложени от подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж.
констатирала липсата на този РКО като приложение към касовата книга за деня,
подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на ръководството
на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от касовата книга,
по съответни сметки в счетоводния модул, като разход за касата. (РКО –
л.90, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.55, т.3 от досъд. п/во и
л.340, т.2 от съд. п/во).
Още на следващият ден - 08.01.2010год.
подсъдимата И. съставила ПКО № 6/08.01.2010год. за същата сума -
165 780, 62 лева, (общият сбор на
присвоените суми до момента). В него вписала основание
за издаването му „изплат.” и да се приеме от „Братисл.”, знаейки, че такава
операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го вписала
като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с така
попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където
бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс. И. я
предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на операцията по този ПКО, същият и други документи по нея,
не били приложени от подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж.
констатирала липсата на този ПКО като приложение към касовата книга за деня,
подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на ръководството
на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от касовата книга,
по съответни сметки в счетоводния модул, като приход за касата. (ПКО –
л.95, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.56, т.3 от досъд. п/во и
л.341, т.2 от съд. п/во).
Подсъдимата продължила
да взема пари от касата, като от 08.01.2010год. до 22.01.2010год. взела
от касовата наличност и ползвала в свой интерес общо още 8 082,50 лева (което
увеличило общият сбор на присвоените суми до последната дата на 173 863,
12 лева). Решила за пореден път да създаде привидност на извършен
разход от касата в този размер (за да е налице временно
съответствие между реално наличната сума в касата и документално отразяваното
със салдото по касовата книга), и затова на 22.01.2010год.
, съставила РКО № 161/22.01.2010год., за сумата от 173 863, 12 лева
(общият сбор на присвоените суми до момента). В
него вписала основание за издаването му „разход 17 прехвърляне”, знаейки, че
такава операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го
вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с
така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”,
където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня,
подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не била реално извършена операцията по
този РКО, същият и други документи по нея, не били приложени от подсъдимата към
документите към касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като
приложение към касовата книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така
процедира със съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила
информацията за него от касовата книга, по съответни сметки в счетоводния
модул, като разход за касата. (РКО – л.101, т.2 от досъд
п/во; касова книга – оригинали на л.55-56, т.3 от досъд. п/во и л.343-344, т.2
от съд. п/во).
Няколко дни по-късно –
на 29.01.2010год., подсъдимата И. съставила ПКО № 37/29.01.2010год., за
същата сума -173 863, 12 лева(общият сбор на
присвоените суми до момента). В него вписала основание
за издаването му „изплат.” и да се приеме от „Прехвърляне”, знаейки, че такава
операция въобще не е извършвана. Потвърдила ордера, по който начин го вписала
като счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с така
попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където
бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс.И. я
предала на св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на операцията по този ПКО, същият и други документи по нея,
не били приложени от подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж.
констатирала липсата на този ПКО като приложение към касовата книга за деня,
подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на ръководството
на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от касовата книга,
по съответни сметки в счетоводния модул, като приход за касата. (ПКО –
л.117, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.59, т.3 от досъд. п/во
и л.348, т.2 от съд. п/во).
Вземането на пари от
касата от подсъдимата продължило, като от датата на съставяне на последния
разходен ордер, до 01.02.2010год. взела от касовата наличност и ползвала
в свой интерес общо още 1800 лева (което увеличило общият
сбор на присвоените суми до последната дата на 175 663, 12 лева). Решила
за пореден път да създаде привидност на извършен разход от касата в този размер
(за
да е налице временно съответствие между реално наличната сума в касата и
документално отразяваното със салдото по касовата книга), и затова на 01.02.2010год.,
съставила РКО № 296/01.02.2010год., за сумата от 175 663, 12 лева (общият
сбор на присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „изплатени депонирани”, знаейки, че такава
операция - изплащане от касата, въобще не било извършвано. Потвърдила ордера,
по който начин го вписала като счетоводна информация в касовата книга за деня.
Ордера останал с така попълненото му съдържание в електронен вид в програмата,
в модул „Каса”, където бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата
книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж.. Тъй като не била реално
извършена операцията по този РКО, същият
и други документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към
касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като приложение към
касовата книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със
съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията
за него от касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като разход
за касата. (РКО – л.119, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на
л.60, т.3 от досъд. п/во и л.349, т.2 от съд. п/во).
Няколко дни по-късно – на
10.02.2010год., подсъдимата И. съставила ПКО № 50/10.02.2010год. за същата
сума - 175 663, 12 лева (общият сбор на
присвоените суми до момента). В него вписала основание
за издаването му „изплат.” и да се приеме от „Служители БР”, знаейки, че такава
операция не била извършвана – такъв приход в касата въобще не бил постъпвал.
Потвърдила ордера, по който начин го вписала като счетоводна информация в
касовата книга за деня. Ордера останал с така попълненото му съдържание в
електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където бил създаден от
подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж..
Тъй като не съществувала реалност на операцията
по този ПКО, същият и други документи по нея, не били приложени от
подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на
този ПКО като приложение към касовата книга за деня, подсъдимата отново я
убедила, че така процедира със съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж.
не осчетоводила информацията за него от касовата книга, по съответни сметки в
счетоводния модул, като приход за касата. (ПКО – л.137, т.2 от досъд.
п/во; касова книга – оригинали на л.61, т.3 от досъд. п/во и л.356, т.2 от съд.
п/во).
Същият ден – на
10.02.2010год., след изготвянето на ПКО № 50, подс.И. взела отново пари от касата в размер
на 1 827, 63 лева, да ги ползва в
свой интерес (което увеличило общият сбор на присвоените суми до
последната дата на 177 490, 75 лева). За това, за да е налице временно съответствие между реално наличната сума в касата и
документално отразяваното със салдото по касовата книга, съставила и РКО №
340/10.02.2010год., за сумата от 177 490, 75 лева (общият
сбор на присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „изплатени, служители БР”, знаейки, че
такава касова операция - изплащане от касата, въобще не било извършвано.
Потвърдила ордера, по който начин го вписала като счетоводна информация в
касовата книга за деня. Ордера останал с така попълненото му съдържание в
електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където бил създаден от
подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж..
Тъй като не била реално извършена операцията по този РКО, същият и други
документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към касовата
книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като приложение към касовата
книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със съгласие на
ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията за него от
касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като разход за касата.
(РКО – л.139, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на
л.61, т.3 от досъд. п/во и л.356, т.2 от съд. п/во).
Няколко дни по-късно –
на 15.02.2010год. подсъдимата И. съставила ПКО № 55/15.02.2010год. за същата
сума – 177 490, 75 лева (общият сбор на
присвоените суми до момента). В него вписала основание
за издаването му „нал.” и да се приеме от „Служители БРП”, знаейки, че такава
операция не била извършвана – такъв приход в касата въобще не бил постъпвал.
Потвърдила ордера, по който начин го вписала като счетоводна информация в
касовата книга за деня. Ордера останал с така попълненото му съдържание в
електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където бил създаден от
подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс.И. я предала на св.Ж..
Тъй като не съществувала реалност на операцията
по този ПКО, същият и други документи по нея, не били приложени от
подсъдимата към документите към касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този
ПКО като приложение към касовата книга за деня, подсъдимата отново я убедила,
че така процедира със съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж. не
осчетоводила информацията за него от касовата книга, по съответни сметки в
счетоводния модул, като приход за касата. (ПКО – л.148, т.2 от досъд
п/во; касова книга – оригинали на л.62, т.3 от досъд. п/во и л.359, т.2 от съд.
п/во).
Нуждата на подсъдимата
от повече пари не стихвала, а и поради слабия контрол, присвояванията оставали
неразкрити, и тя продължила и след тази дата да взема пари от касата, която
обслужвала. След съставяне на последния разходен ордер – от 11.02.2010год.,
до 24.02.2010год., взела от касовата наличност и ползвала в свой интерес
общо още 8 613 лева. (което увеличило общият
сбор на присвоените суми до последната дата на 186 103, 75 лева). За това, за да е налице временно съответствие между реално наличната сума в касата и
документално отразяваното със салдото по касовата книга, съставила РКО №
415/24.02.2010год. за сумата от 186 103, 75 лева (общият
сбор на присвоените суми до момента). В него
вписала основание за издаването му „платена глоба”, да се брои на „служители”, знаейки, че такава
касова операция - изплащане от касата,
въобще не било извършвано. Потвърдила ордера, по който начин го вписала като
счетоводна информация в касовата книга за деня. Ордера останал с така
попълненото му съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където
бил създаден от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс. И. я
предала на св.Ж.. Тъй като не била реално извършена операцията по този РКО,
същият и други документи по нея, не били приложени от подсъдимата към
документите към касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този РКО като
приложение към касовата книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така
процедира със съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила
информацията за него от касовата книга, по съответни сметки в счетоводния
модул, като разход за касата. (РКО – л.153, т.2 от досъд
п/во; касова книга – оригинали на л.61, т.3 от досъд. п/во и л.360, т.2 от съд.
п/во).
На следващия ден – 25.02.2010год.
подсъдимата И. съставила ПКО № 69/25.02.2010год. за същата сума –
186 103, 75 лева (общият сбор на
присвоените суми до момента). В него вписала основание
за издаването му „платена глоба.” и да се приеме от „Възстановяване”, знаейки,
че такава операция не била извършвана – такъв приход в касата въобще не бил
постъпвал. Потвърдила ордера, по който начин го вписала като счетоводна
информация в касовата книга за деня. Ордера останал с така попълненото му
съдържание в електронен вид в програмата, в модул „Каса”, където бил създаден
от подсъдимата. Като приключила касовата книга за деня, подс.И. я предала на
св.Ж.. Тъй като не съществувала реалност на операцията по този ПКО, същият и
други документи по нея, не били приложени от подсъдимата към документите към
касовата книга. Св.Ж. констатирала липсата на този ПКО като приложение към
касовата книга за деня, подсъдимата отново я убедила, че така процедира със
съгласие на ръководството на дружеството, и св.Ж. не осчетоводила информацията
за него от касовата книга, по съответни сметки в счетоводния модул, като приход
за касата. (ПКО – л.158, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на
л.64, т.3 от досъд. п/во и л.361, т.2 от съд. п/во).
Подсъдимата продължавала
да взема от касовата наличност пари и да ги ползва в свой интерес, и след тази
дата, като от 25.02.2010год. до 09.04.2010год. взела пари в общ размер на
27 896, 25 лева. (което увеличило общият сбор на присвоените суми
до последната дата на 214 000 998, 34 лева).
Малко преди
09.04.2010год. от ръководството на дружеството било преценено, че трябва двама
служители от счетоводния отдел в гр.Русе, да бъдат командировани във гр.Видин,
където да работят временно на друг обект – ферибота в града, където също съответно имало каса. Решението
било възложено на гл.счетоводителка св.П.. Тя преценила, че най - подходящи за
командироването са подсъдимата и св.Ж. (тъй като по това време
имало обемна работа във връзка с ДДС в Русе, която била възложена на другите
служители от счетоводството). Следвало двете да
работят във Видин минимум две седмици, а св.Р. щяла да изпълнява наред със
счетоводната си работа, и дейността на к.... на мястото на подсъдимата.
Решението било взето по спешност и св.П. съобщила това на подс.И. и св.Ж. към
края на петъчния работен ден. И двете много се развълнували от това, и особено
подс.И., която настоятелно молела и плакала пред св.П., да не бъде изпращана
точно тя във Видин, поради обвързаността си с гр.Русе и средата. Св.П. им
казала, че ще направи възможното, за да бъде по-кратък срока на командироване,
и, че ще опита след първата седмица да изпрати други техни колежки да ги
заменят, но липсва друг вариант.
За това, следвало да се
извърши приемо-предаване на дейността на касата от подс.И., на св.Р..
Последната следвало да работи на касата една седмица, а след това да бъде
заменена от друга колежка. Междувременно, тъй като съзнавала, че липсата на
присвоената от нея до момента сума ще бъде разкрита, единственото което
измислила подсъдимата било, че написала собственоръчно на една бележка
„214 000 лева изплатена глоба”, надявайки се св.Р. да приеме това за
някакво обяснение на липсата. Подсъдимата била наясно, че в случая схемата й, с
изписване на присвоената сума чрез даден РКО не можело успешно да прикрие
противозаконното вземане на пари до момента, тъй като с предаване на касата, к....
работа ще се извършва в следващи работни дни, от друг служител, както и
съответно, друг счетоводител, вкл. и св.Р. не би допуснала счетоводно
отразяване на несъществуваща касова операция.
Същият ден - 09.04.2010год., предаването на
дейността на касата било извършено, както винаги при проверки и с участието
на ревизора св.Т.Д.. Както обикновено, проверката следвало да стане като се
съпостави сумата по салдото за дена, според касовата книга и реално наличната
сума в касата. По данни от касовата книга за деня, следвало в касата да има
214 998, 34 лева, но в действителност било установено, че в нея имало само
998, 34 лева. Свидетелите Р. и Д. питали подсъдимата защо има такава голяма
разлика, къде е останалата сума от 214 000 лева, при което последната
показала на св.Р. написаното по-рано
листче, което била залепила в шкафа си и казала на двамата свидетели, че парите
отишли за глоба, която била на члена на борда на д....... на дружеството св.С.Л.
и той ги бил получил от касата без оформяне на документ. Също, че много не
следвало да питат за това. Подсъдимата предложила на св.Р. да подпише, че е
приела цялата сума, както е посочена като салдо в касовата книга /214 998,
34 лева/ но последната отказала и приела касата единствено само с оглед реално
наличните пари – 998, 34 лева, като били съставени ревизионен акт, опис на
паричните средства и била разпечатана касовата книга за деня (л.26, т.1 от досъд. п/во; л.395 до 397, т.2 от съд. п/во). В
Понеделник – на 12.04.2010год. подс.И. и св.Ж. заминали за гр.Видин.
Св.Р. обмисляла казаното
й от подсъдимата, че липсващите пари били дадени на човек от ръководството и,
че за това не трябвало да се говори. Тъй като не можела да приеме за нормално
за такава сума да не бъдат съставени редовни разходни документи, а и не знаела
как да постъпи при предстоящото предаване на касата от нея на друга колежка,
решила в началото на следващата седмица да говори за това с главната
счетоводителка – св.Г.П., която била прекият й ръководител. Тъй като св.П. се
оказало, че е в отпуск в първите дни на следващата седмица, св.Р. и съобщила
това в четвъртък. Св.Р. питала св.П. какво ще правят с онези пари, 214000 лева,
които били взети от С.Л., как да постъпи при предстоящото предаване на касата
на следваща к...., съответно и разказала за случилото се при приемане на касата
от подсъдимата. Св.П. за първи път чувала, подобна сума да е предоставяна без
документи на който и да е от ръководството и веднага решила да съобщи за
случилото се на и............ д....... св.К., както и да го пита знае ли нещо
подобно. Последния също бил изненадан и заявил, че въобще не му е известно св.Л.
да е получавал пари от касата, още по-малко такава голяма сума, без да са съставяни
разходни документи. И двамата разбрали, че има сериозен проблем в дейността на
касата и решили веднага да бъде извършена възможната проверка на документацията
и парите в касата. Работното време било приключило, което наложило да извикат
св.Р. да се върне обратно на работа, за да отключи помещението на касата. Св.Р.
се върнала и отключила помещението на касата и заедно със свидетелите П. и К.
влезли вътре и започнали да оглеждат наличните вещи. Започнали да търсят РКО,
ПКО, касови книги и всякакви налични документи. Св.Р. им показала бележката,
която била залепена в шкафа, както и намерила няколко /шест/ тефтера, които и
тримата разгледали, очевидно били изписани с почерка на подсъдимата и св.Р. ги дала
на св.К.. Още тогава забелязали, че в част от касовите книги, налични в
помещението, за съответни дни имало завеждане, след което изписване на касови
ордери за едни и същи, големи суми. Също така, че има множество частично
оформени касови разписки. Във връзка с това, св.К. разпоредил да не се извършва
предаване на касата на следващ к...., докато подсъдимата и св.Ж. бъдат извикани
и се върнат обратно в гр.Русе, когато да се направи подробна проверка на
дейността на касата.
На 22.04.2010год.
подсъдимата и св.Ж. ***, като пътували до Русе със служебен транспорт и
пристигнали в сградата на БРП АД – Русе. И двете били извикани в кабинета на д.......
св.К., където се провеждала оперативна среща, за да дадат обяснения за
установената липса на 214 000лева. Там освен св.К., били И. И. – г.... д.......,
св.П., св.Л., ю..... С., св.Т., св.П. и други служители, както и св.С.. Първо в
кабинета влязла само подсъдимата и св.К. поискал от нея обяснение за
установената липса на 214000лева от касата, която тя твърдяла пред св.Р., че
били дадени на св.Л.. В първия момент подс.И. отрекла да знае за липса на пари,
после заявила, че забелязала някакъв проблем в касата, но не била казала на
никого за него. След като й били показани разпечатани ордери от тези, които съставяла
и ползвала по описания горе начин, подсъдимата се разплакала и казала, че
действително тези пари липсвали. На въпрос тя ли ги е взела, подсъдимата
потвърдила това, като казала, че имала нужда. Започнала да моли да бъде
оставена на работа, за да може малко по малко да върне парите на БРП. Освен
това, малко след влизането си в кабинета, подсъдимата предала един тефтер, със
саморъчни записвания в него. В следващ момент в кабинета била поканена и св.Ж..
Тя не дала някакво ясно обяснение на въпросите за липсата на парите, но
заявила, че не можела да прецени точно какво е станало. Била питана за това
давала ли е заеми с дължима лихва на подсъдимата, св.Ж. не отрекла, като
казала, че нямала представа, че връщаните от подсъдимата пари били от касата, а
мислела, че И. имала някакъв печеливш бизнес. След това, св.К. казал на
подсъдимата и св.Ж. да напишат саморъчни обяснения по случая, тъй като имал
намерение да ги освободи дисциплинарно. Конкретно подс.И. написала такива в
близко помещение, като в съдържанието им посочила, че действително е взела
липсващите пари от касата. (обяснение на подс.И. на
л.12, т.1 от досъд. п/во). Също така при разговор
със д....... по фирмена сигурност – св.П., подсъдимата отново потвърдила, че е
взела парите, че имала намерение да ги върне, и помолила свидетеля да й
ходатайства пред св.К. да не уволнява, за да може да се издължи от получаваните
заплати. Още същия ден обаче – на 22.04.2010год., и............ д....... св.К.
решил и уволнил дисциплинарно както подсъдимата, така и св.Ж.. За установените
в помещението тефтери и авансови разписки, на 22.04.2010год. бил съставен
протокол, подписан от четирима служители на БРП (л.116 -117, т.1 от
досъд. п/во). Същият ден св.К. сезирал и полицията за
случая (сигнал
на л.7 и 8, т.1 от досъд. п/во). Във връзка със
сигнала, по – късно същият ден, във връзка с възложената му проверка по случая,
полицейския служител св.Й.Д., в сградата на ОД на МВР - Русе, също снел
саморъчни обяснения от подсъдимата И., както и св.Ж. и св.П. (приложени
на л.119-125, т.1 от досъд. п/во). За установеното от
него, св.Д. с....ил съответната справка (л.2-5, т.1 от досъд.
п/во).
На 23.04.2010год.
намерените в помещението на касата бележници (вкл. и предадения от
подсъдимата предния ден) и авансови разписки, били предадени в ОД на МВР
– Русе (писмо
на л.118, т.1 от досъд. п/во), а още със сигнала на св.К.
от предния ден, и документи за трудовото правоотношение на подс.И. и св.Ж.,
както и под опис счетоводна документация /касови книги, разпечатани РКО и ПКО,
авансови разписки, ревизионен акт (приложени на л.9 до 115, т.1 от досъд. п/во). Единият екземпляр на оригиналите на процесните касови книги били
предадани по време на започналото разследване (протокол на л.262, т.2 от съд.
п/во),
съответно другият екземпляр били изискани от БРП и приложени към делото в съдебната фаза (л.260
– 364, т.2 от съд. п/во, с писмена информация за местонахождението им до
момента на изпращане, вкл. и за предходно изпратените по време на разследването). Документи, включително и един от тефтерите, били изпратени и
допълнително още по време на разследването /писмо на л.2, том «писмени
доказателсгтва» от досъд. п/во/.
До
постановяване на настоящата присъда, сумата от 214 000 лева не била
върната от подсъдимата, на Параходство «БРП» АД – Русе.
Съгласно
изводите на приетата по делото комплексна съдебно – психиатрично психологична
експертиза, както и следващо и от разпита на експертите в съдебно следствие,
потвърждаващ същите,
към периода месец януари 2009г.- месец април 2010г., подс. И. не е страдала от
душевно заболяване, което не би й позволило да разбира свойството или
значението на извършеното, или да ръководи постъпките си. През този период
подсъдимата е била в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите, имащи значение за досъдебното производство. Подс.И. не
страда от психични заболявания в тесния смисъл на това понятие. Касае се за
личност, която показва силно
психологично объркване в ситуации на затруднение и скъсен фрустрационен
толеранс, включващо чувство за несигурност, раздразнителност, тревожност,
напрежение, нервност, изпълненост със страхове, склонност към реакции с
доминиране на негативните преживявания. Достатъчно умна и интелигентна е,
разграничава кое е добро и зло. (експертиза на л.86-90,
т.3 от досъд. п/во, разпит на експерти – л.147 и 148, т.1 от съд. п/во).
Тази фактическа
обстановка съдът приема за доказана от част от обясненията на подсъдимата И. – дадени по време на
съдебното следствие и приобщените към доказателственият материал
по делото по реда и на основание чл.279 от НПК /л.116-119, т.4, л.46-47, т.5 и
л.49049, т.5 от досъд. п/во/ - разграничени по - долу чрез посочване и
съображения за тези, които съдът приема за недостоверни; от показанията
на свидетелката Г.П.П. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените
към доказателственият материал по делото по реда и на
основание чл.281, ал.5 от НПК /л.33 и 34, том 5 от досъд. п/во/ и по реда на
чл.281, ал.4 от НПК /л.8, т.3 от досъд. п/во/; от значителната част от показанията
на свидетелката Я.С.Ж. – дадени по време на съдебното следствие и приобщените към
доказателственият материал по делото по реда и на
основание чл.281, ал.5 от НПК /л.66-68, т.3 от досъд. п/во/; от показанията
на свидетелката А.И.Р. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените към
доказателственият материал по делото по реда и на
основание чл.281, ал.4 от НПК /л.15, т.3 от досъд. п/во/; от показанията на
свидетеля Д.Н.К. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените към
доказателственият материал
по делото по реда и на основание чл.281, ал.5 от НПК /л.7, т.3 от досъд. п/во/;
от показанията на свидетеля Т.Д.Д. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените към
доказателственият материал
по делото по реда и на основание чл.281, ал.4 от НПК /л.16, т.3 от досъд. п/во/;
от показанията на свидетелката В.Д.Т. - дадени по време на съдебното
следствие и
приобщените към доказателственият материал по делото по реда
и на основание чл.281, ал.5 от НПК /л.2 и 3, т.3 от досъд. п/во/; от показанията
на свидетеля Д.И.П. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Г.Н.Г. - дадени
по време на съдебното следствие и приобщените към доказателственият материал
по делото по реда и на основание чл.281, ал.5 от НПК /л.108, т.4 от досъд.
п/во/; от показанията на свидетеля С.И.Л. - дадени по време на съдебното
следствие; от показанията на свидетеля С.В.П. - дадени по време на
съдебното следствие
и приобщените към доказателственият материал по делото по реда
и на основание чл.281, ал.4 от НПК /л.27 и 28, т.5 от досъд. п/во/; от показанията
на свидетеля С.П.С. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените към
доказателственият материал по делото по реда и на
основание чл.281, ал.4 от НПК /л.37 и 38, т.5 от досъд. п/во/; от показанията
на свидетеля Й.К.Д. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените към
доказателственият материал по делото по реда и на
основание чл.281, ал.5 от НПК /л.14, т.3 от досъд. п/во/; от Комплексна
съдебно – психиатрично психологична експертиза /л.86-90, т.3 от досъд.
п/во/ и разясненията по нея при разпит на експерти /отразени в протокол от с.з.
/л.147 и 148, т.1 от съд. п/во/; от значителната част от изводите на Съдебно
счетоводна експертиза от 20.10.2010год. /том 6 от досъд. п/во/ и
разясненията по нея, вкл. и при допълнителния разпит на експерта М. в с.з.
/протокол на л.411 и 422, т.2 от съд. п/во/ - с изключение само на
посоченото в констативно-съобразителната част на експертизата, за всеки от
съответните РКО и ПКО – че са били осчетоводени от св.Ж. като постъпил разход,
съответно приход в касата, съответно и с изключение само на частта от извода
на експертизата по т.3, предпоследен абзац, в който е посочено, че....Я.Ж.
е осчетоводявала тези „фиктивни” ордери.....; от Допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза /том 7 от досъд. п/во/ и разясненията на
експерта по нея в с.з.; от Почеркова експертиза /л.97 – 101, т.3 от
досъд. п/во/; от Техническа експертиза /л.121 и 122, т.4 от досъд. п/во
и разясненията на експерта по нея в с.з.; от трудов договор на л.55, т.1 от съд
п/во; молба, заповед и трудов договор на л.23 и 24, том 5, л.16, том 1 от досъд. п/во;
от приемо - предавателен протокол, опис на паричните средства в касата на
Параходство БРП АД - Русе и извадка от касова книга (л.74-76,
т.4 от досъд. п/во, съотв. л.369 – л.371, т.2 от съд. п/во); от длъжностна.
характеристика – л.23 – 25, т.1 от досъд. п/во, съотв. л.58 – 60, т.1 от съд.
п/во; от копия на платежни нареждания за 2009 и 2010год. - приложени в том 2 от
досъд. п/во; от придружително писмо и счетоводна документация /касови
книги, платежни нареждания, РКО и ПКО, хронологични описи на парични средства и
аналитични оборотни ведомости/, лична карта и 1 бр. бележник, изпратени от
„БРП” АД до Окръжна прокуратура - Русе – л.2 до 163, т.2 от досъд. п/во; от
РКО - л.10, т.2;
касова книга – л.7, т.2, оригинали – л.42, т.3 от досъд. п/во и л.309, т.2 от
съд. п/во; от ПКО – л.12, т.2; касова книга – оригинали на л.43, т.3 от досъд.
п/во и л.310, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.15, т.2; касова
книга – оригинали на л.44, т.3 от досъд. п/во и л.311, т.2 от съд. п/во; от ПКО
– л.17, т.2 от досъд. п/во; касова книга – оригинали на л.45, т.3 от досъд.
п/во и л.312, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.23, т.2 от досъд.
п/во; касова книга – оригинали на л.46, т.3 от досъд. п/во и л.314, т.2 от съд.
п/во; от касови книги и описи на л.388 – 391, т.2 от съд. п/во; от ПКО
– л.34, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.46, т.3 от досъд. п/во и л.322 - 323, т.2 от съд. п/во; от РКО –
л.47, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.48 - 49, т.3 от досъд.
п/во и л.322 и 323, т.2 от съд. п/во; от ПКО – л.59, т.2 от досъд
п/во; касова книга – оригинали на л.50 - 51, т.3 от досъд. п/во и л.323 -324,
т.2 от съд. п/во; от РКО – л.77, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.52
-53, т.3 от досъд. п/во и л.332 - 333, т.2 от съд. п/во; от акт за касова
наличност, опис и касова книга – първите на л.392 -393, т.2 от съд. п/во, а
ориг. на касовата книга и на л.336 от съд. п/во;
от ПКО –
л.86, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.54, т.3 от досъд. п/во и
л.337, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.90, т.2 от досъд
п/во; касова книга – оригинали на л.55, т.3 от досъд. п/во и л.340, т.2 от съд.
п/во; от ПКО
– л.95, т.2 от досъд. п/во; касова книга – оригинали на л.56, т.3 от досъд.
п/во и л.341, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.101, т.2 от досъд п/во; касова книга
– оригинали на л.55-56, т.3 от досъд. п/во и л.343-344, т.2 от съд. п/во; от
ПКО – л.117, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.59, т.3 от досъд.
п/во и л.348, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.119, т.2 от досъд п/во; касова книга
– оригинали на л.60, т.3 от досъд. п/во и л.349, т.2 от съд. п/во; от ПКО –
л.137, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.61, т.3 от досъд. п/во
и л.356, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.139, т.2 от досъд п/во; касова книга –
оригинали на л.61, т.3 от досъд. п/во и л.356, т.2 от съд. п/во; от ПКО –
л.148, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.62, т.3 от досъд. п/во
и л.359, т.2 от съд. п/во; от РКО – л.153, т.2 от досъд п/во; касова книга –
оригинали на л.61, т.3 от досъд. п/во и л.360, т.2 от съд. п/во; от ПКО –
л.158, т.2 от досъд п/во; касова книга – оригинали на л.64, т.3 от досъд. п/во
и л.361, т.2 от съд. п/во; от ревизионен акт, опис на паричните средства и била
разпечатана касовата книга за деня (л.26, т.1 от досъд. п/во; л.395 до 397, т.2
от съд. п/во); от саморъчно обяснение на подс.И. на л.12, т.1 от досъд. п/во;
от Протокол от 22.04.2010год. (л.116 -117, т.1 от досъд. п/во); от Сигнал на
л.7 и 8, т.1 от досъд. п/во; от саморъчни обяснения от подсъдимата И., св.Ж. и
св.П. (л.119-125, т.1 от досъд. п/во); от Справка (л.2-5, т.1 от досъд. п/во); от
писмо от БРП на л.118, т.1 от досъд. п/во и писмо от БРП на л.2, том «писмени
доказателства», и приложени към тях бележници /общо седем броя/ – тъмно
син бележник за 2007г. с надпис „Овергаз”, червен бележник Община - И.ово за
2006год., син бележник с надпис Параходство „Българско речно плаване”
със записвания за 2006год. и 2007год., син бележник с надпис Параходство
„Българско речно плаване 2008”,
черен бележник с надпис „Прециз Интер”, червен бележник с надпис „Общински
съвет на БСП И.ово”, тъмночервен бележник с надпис „Община И.ово, Област Русе”
/номерирани по хронология на датите от № 1 до № 7/, авансови разписки /общо 72
броя – плик с 29 броя и плик с 43 броя/ - приложени в същия том от досъдебното
производство, както и документи за трудовото правоотношение на подс.И. и св.Ж.,
както и под опис счетоводна документация /касови книги, разпечатани РКО и ПКО,
авансови разписки, ревизионен акт /приложени на л.9 до 115, т.1 от досъд.
п/во/, от касови книги /л.260 – 364, т.2 от съд. п/во/; от копия на авансови
разписки /л.13, т.1 от досъд. п/во/; от касови книги, РКО и ПКО и описи на
парични средства – л.28 до л.115, т.1 от досъд. п/во; от Протокол за доброволно предаване /л.13, т.3
от досъд. п/во/; от Протокол за
доброволно предаване и оригинали на касови книги /л.41 до 64, т.3 от досъд.
п/во/; от отговори от банки /л.69 до л.84, т.3 от досъд. п/во/; от Договор за
заем /л.110 и 111, т.3 от досъд. п/во/; от справки за трудово възнаграждение на
подсъдимата /л.116 и 117, т.3 от досъд. п/во; от банкови документи – 140 –
л.191, т.3 от досъд. п/во, както и л.3 до л.67 т. 4 от досъд. п/во/; от
приемо-предавателен протокол, опис и касова книга /л.73 до 76, т.4 от досъд.
п/во; от Протокол и документи относно авария с баржа /л.7 до 22, л.25 и л.26, т.5 от
досъд. п/во/; от отговор от ОД на МВР – Русе, Сектор „ПП” /л.53, т.1 от съд.
п/во/; от Отговор от БРП АД и приложени към него трудов договор, допълнителни
споразумения, длъжностна характеристика относно подс.И. и искова молба /л.54 -
65, т.1 от съд. п/во/; от Правилник за документооборота на първичните
счетоводни документи и обработката им /л.121 – 124, т.1 от съд. п/во/; от
Отговор от БРП АД и приложени към него опис на касови книги, касови книги в
оригинал и копие на протокол от доброволно предаване /л.260 – 364, т.2 от съд.
п/во/; Справка от БРП АД, относно периоди на отсъствие на подс.И. /л.365,
т.2 от съд. п/во/; Справка от БРП АД, относно периоди на отсъствие на св.Ж.
/л.366, т.2 от съд. п/во/; Справка за извършените проверки на касата на БРП
АД и документи по тях /л.367 - 397, т.2 от съд. п/во/; Отговор от Служба по
вписванията – Русе, с приложени към него документи /л.431-435, т.1 от съд.
п/во/; Отговор от Агенция по вписванията – София и разпечатка към него /л.439 и
440, т.2 от съд п/во/; копирани документи от гр. дело № 3158/2010год. по описа
на Районен съд – Русе /л.445 – 452, т.2 от съд. п/во/; от Почеркова експертиза
№ 522 /л.454 – 461, т.2 от съд. п/во/; от справка за съдимост /л.12, т.3 от
досъд. п/во/, декларация и автобиография
на подсъдимата /л.98 до 100, т.4 от досъд. п/во/.
Следва да се посочи за
яснота, че посочените като доказателствени източници саморъчни обяснения от
подсъдимата, св.Ж. и св.П., се вземат предвид от съдът единствено като налични
писмени доказателства, обективиращи несъмнено установяващият се факт и от други
доказателствени източници /визирани
по-долу/, че такива били изготвяни, а не и тяхното съдържание. За самото съдържание – какво изразявало
писменото обяснение, конкретно на подсъдимата, съдът черпи съображения от други
доказателствени източници /обясненията на самата подсъдима по време на
съдебното следствие, съответно в относимите в този смисъл показания и на
значителната част от свидетелите, което съдът е конкретизирал по-долу, при анализа на явяващите се
противоречия в съвкупността. Съдът не се позовава съответно и на съдържанието
на посочената като източник Справка, изхождаща от св.Д. (л.2-5, т.1 от досъд.
п/во), а единствено на самото наличие на такава /стоящо в подкрепа на
следващото от показанията му, че изготвил такава, съответно, че именно той бил
лицето, снело допълнителни обяснения при предварителна проверка по визирания
във фактологията начин.
На следващо място, съдът
приема за несъмнено установено, съобразявайки като съвкупност от доказателства
за това обстоятелство Съдебно-счетоводната експертиза от 20.10.2010год. – том 6
от досъд. п/во, уточнението по нея от експерта М. /в с.з. - протокол на л.411 и
422, т.2 от съд. п/во/, показанията на свидетелите П. (отразени на л.170, т.1
от съд. п/во),
Ж. (отразени
на л.186 и 187, т.1 от съд. п/во), съответно от самите
посочените хронологични описи, че който и да е от процесните общо двадесет РКО
и ПКО, не бил осчетоводен /разнесен по съответни сметки/ от св.Ж., и съответно
информацията от който и да е от тях въобще не била отразявана и не влияела на
салдото на касата, посочено в хронологичните описи и аналитичните ведомости, за
времето на изготвяне на тези ордери. Съответно изписването и завеждането на
суми с тези ордери, се отразявало като информация само в касовата книга за
съответния ден, а не и в друг сегмент от счетоводната дейност /както е подробно
описано във фактологията/. В това отношение при допълнителният разпит експерта М.
е категорична, вкл. и посредством нагледното обсъждане на един от случаите /в
с.з. – прот. л.411 и 412, т.2 от съд. п/во/, и изяснява, че св.Ж. като
оперативен счетоводител, не е разнасяла по сметки /не е осчетоводявала/
процесните РКО и ПКО, в какъвто смисъл и е била волята на експерта по този
въпрос, въз основа на изцяло проверената счетоводна документация за процесният период. Това, вкл.
и чрез предявяване на касови книги от процесните и обсъждане записванията по тях, като факт в
случая, се установява достатъчно ясно и посредством показанията на свидетелките
П. и Ж.. Предвид това, съдът не приема следващата само формално от начина на
формулиране на експертизата в тази й, съобразителна и заключителна част,
констатация, за всеки от съответните РКО и ПКО – че са били осчетоводени от св.Ж.
като постъпил разход, съответно, че ”..Я.Ж. е осчетоводявала тези „фиктивни”
ордери”, а приема за установено посоченото по този въпрос във фактологията
по-горе, следващо включително и от разясняването на действителният смисъл,
вложен в експертизата, чрез допълнителният разпит на в.л. М. по време на
съдебното следствие.
Гореизложената
фактическа обстановка в значителната си част се установява непротиворечиво от изрично
посочените доказателствени източници – гласни, писмени и от експертен порядък.
Наред с това, налице са и противоречия в доказателственият материал, по основни
с оглед предмета на доказване обстоятелства. Противоречията основно следват
при съпоставяне обясненията на подсъдимата И. от една страна, обусловени
от отричането да е извършвала вменените й присвояване и съответно документна
измама, теза, че не е автор на визираните по фактологията РКО и ПКО,
както и на част от касовите книги – след като отрича да е изпълнила подписите
върху част от последните, също теза, че не по нейна воля, а поради
наложено и от главната счетоводителка, съответно ръководството на дружеството
фактическо положение и давани пари на лице от ръководството /св.Л./ и давани за
авария на плавателен съд, в периода на работата й като к...., документално била
отразявана по-висока, от реалната наличност на пари в касата, и от там теза,
че установената липса от 214 000 лева при проверката на касата на
09.04.2010год. следва да се обясни с тези твърдяни причини, а не и с престъпно
своене от подсъдимата и от друга страна – останалата доказателствена
съвкупност, разкриващи според съда именно престъпно своене на процесната сума,
и обусловеното от него лъжливо документиране, с автор именно подс. И.. Съобразно чл.305, ал.3, от НПК, преди излагане решението и съображенията на
съда по противоречията, следващи от доказателственият материал, относими към
предмета на делото в тяхната контретика, следва да се откроят обстоятелствата
по горната фактическа обстановка, установяваши се несъмнено от доказателствената
съвкупност.
По
хронология на горната фактология всички обстоятелства, свързани с периода на
работа, заеманата длъжност, отговорностите и задълженията свърдзани с нея, /в частност прекъсването на
правоотн. само за ден в този период и причината за това/, при липса на
противоречие се установяват посредством съответните части от обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите П., Р., Ж., К., за самия факт на
осъществяване на длъжността и останалите разпитани служители на БРП, както и от
показанията на св.С. и св.Д., съответно и от обозначените горе трудови
договори, допълнително споразумение, заповед, длъжн. характеристика, както и
Правилник за документооборота на първичните счетоводни документи и обработката
им, приет по делото, относно подсъдимата, индиректно за факта на съществуващото
правоотношение и извършването на именно тази длъжност – и документите по
делото, обективиращи именно това, в частта им, съдържаща изпълнени от
подсъдимата подписи /що се отнася за неоспорените от същата/. Знанието от подс.И.
на тези отговорности и задължения като к.... и конкретно изисквана работа за
изпълнението им следва несъмнено както от обясненията й, и обективирано в самия трудов договор,
връчена и характеристика, така и индиректно от показанията на св.П., Р. и Ж. за
положеното от същите усилия и за практическото първоначално запознаване на
подсъдимата с работата. Несъмнени
обстоятелства са и датата на фактическото приемане дейността на касата от
подсъдимата /писмени източници изрично посочени в обстановката, съответно
гласни такива – показанията на св.Р., Ж. и обясн. на подсъдимата/. В частност и
сумата, която на същата дата била налична в касата – източници – опис на
парични средства, касова книга и протокол от 06.11.2006год. – л.47 до 76, т. 4
от досъд. п/во, съответно приложени и в съдебна фаза/. Несъмнено се установява
/от всички гласни доказателствени източници, а и липсата на нещо различно в
документите обективиращи дейността на касата в процесният период, визиран по
обвинениието за присвояване/, и обстоятелството, че подс.И. била единствен к....
в този период, в тази дирекция и отдел на БРП АД – Русе, съответно, че нито за
ден, тя в тази си дейност не била замествана от което и да е друго лице. За това
обстоятелство съдът е подложил на анализ по-долу и информацията съгласно
приложената на л.365, т.2 от съд. п/во, справка относно периоди на отсъствия на
подс. И.. Несъмнено
обстоятелство на следващо място е това, че в целия период на работа на подс.
като к.... в дружеството, оперативният счетоводител, отговарящ за касата /на
който подсъдимата предавала ежедневно съставяните касови документи от деня –
описани изрично в обстановката/, била св.Я.Ж., съответно последната реализирала
по нататък счетоводната дейност, свързана с извършените касови операции и ги
отразявала /осчетоводявала/ по съответния начин. Източник за това са
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Ж., П. и Р., също Д., а
макар и индиректни в това отношение, и показанията на свидетелите П. и Д.,
както и същото следва от самия факт, че документите, съставяни при тази дейност
/процесни касови книги в съответната им част за «счетоводител», били подписвани
именно от св.Ж. – последното изрично заявено от свидетелката при предявяването
им в с.з. прот. на л.225, т.1 от съд. п/во
/не се отнася само за една от тях – от 29.01.2010год. – л.59, т.3 от
досъд. п/во, поради липса на подпис. За последната съдът приема, че макар и
останала неподписана в частта за «счетоводител» също била представена от
подсъдимата на св.Ж., съответно на което поредният ордер за реално
неосъщуствена операцзия, вписан в нея /ПКО № 37/29.01.2010год/, не бил
осчетоводен – разнесен по съответни сметки от нея, а не друг от оперативните
счетоводители. Това следва на първо място от установеното при всички останали
касови процесни касови книги – че са били включвани в тях процесни ордери само
когато св.Ж. не е отсъствала от работа /като видно от справката за нейните
отсъствия - л.366, т.2 от съд. п/во, не е отсъствала и на този ден, когато тази
книга е била с....ена/ и на второ място поради факта, че св.Ж. поначало не
изключва в показанията си, положението да е приела и тази книга, а само
потвърждава видното, че е останала неподписана.
Наред
с това показанията на св.П. и св.Р., както и на св.Ж. са достатъчен
източник и за обстоятелството, че наложената практика била единствено при
осъствия на последната, да бъде замествана от друга оперативна счетоводителка. Несъмнено установени са и факта, че счетоводната дейност се осъществявала с
помощта на посочената компютърна счетоводна програма, че имала и отделен модул
»Каса», както и основната дейност извършвана в последния, по начина, описан
изрично в обстановката по-горе. Източници са обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите Ж., П., Р., Д., както и от експертни порядък –
отразеното в двете приети по делото съдебно-счетоводни експертизи в тази им
/констативно – съобразителна/ част, като елемент на оценка от експерта във
връзка с достигнатите изводи, индиректно източник се явяват и изводите на
приетата по делото, техническа експертиза, чието изследване и изводи касаят
именно периода на работа на подсъдимата в дружеството, и обективират ползванто
на тази програма в дружеството. Без
противоречие от посочените гласни източници,
се установява и факта, че всеки от счетоводителите,
съответно к.... влизали в програмата с конкретен за всеки, потребителски номер,
че за подс.И. той бил 10, съответно, че на практика служителите знаели помежду
си номерата, сътоветно, че в процесният период, не се изисквало внасяне на
допълнителна информация за влизане в системата, също, че можело да се влезе в
програмата с който и да е от потребителските номера от което и да е налично
работно място /компютър/ в счетоводството, съответно касата на БРП АД. Също така, несъмнено се установява и обстоятелството
/посредством изводите на техническа експертиза – л.121 и 122, т.4 от досъд.
п/во/, и разпита на експерта в зеседание, че описаните във фактическата
обстановка общо двадесет ордера /приходни и разходни/ са били създадени в
програмата, след като в нея било влизано с потребителски номер 10, както и
обстоятелството, че технически и с оглед отминалото време, не е възможно да се
установи от кое конкретно работно място е било влизано, при тяхното създаване. Отново от посечените по-горе гласни
доказателствени източници, както и от експертното обсъждане по
счетоводните експертизи, вкл. и от изнесеното от експерта при приемането им, и
също от посоченото в Провилника за документооборота на първичните счетоводни
документи и обработката им /л.121 - 124, т.1 от съд. п/во/, без проотиворечие
се установява предназначението на модул «каса» и процеса по създаване
първоначално в електронен вид на приходен или разходен ордер, последващият ред
за потвърждаване, извършван от подсъдимата като к...., до момента на пълното му
оформяне като счетоводен документ, съответно принципното положение, че ордерите
се изготвяли от оперативен счетоводител, подробно като начин на работа описано
във фактическата обстановка. В частност – несъмнено обстоятелство е възможността на подс.И. /и практическо
вършеното/ да изготвя приходни ордери, при случай, свързани с предстоящо
теглене на сума от банковата сметка на дружеството, за попълване на касовата
наличност. Несъмнено в частност, от същите доказателствени източници се
установяват и редът и изискванията, за да се счита за изрядно съставен съответен РКО иили ПКО, по
начина визиран в обстановката. Безспорно установено обстоятелство от тези
източници е и последицата от действието потвърждаване на съответния ордер в
модул «каса» върху данните в съставяната също текущо, първоначално в електнонен
вид касова книга за деня /отразява се сумата върху дебита или кредита в
зависимост от вида на ордера/, съответно съдържанието на касовата книга и
ежедневното й разпечатване и задължението на к.... да подпише двата еднообразни
екземпляра от нея, след което и да ги представи, заедно с РКО, ПКО и
оправдателните документи на оперативния счетоводител Ж., съответно последната
да извърши всички последващи счетоводни действия, така както са описани в
обстановката, за които обстоятелства ясен източник е всеки от
последнопосочените, вкл. и съобразителните части на приетите по делото
съдебно-счетоводни експертизи, както и самото наличие на, и отразени чрез
съответни подписи върху тях, такива процесни документи /от които от външна
страна се установява именно този практически алгоритъм на дейността на касата и
последващи действия на оперативния счетоводител отговарящ за нея/. В частност,
несъмнено, вкл. и от самото им видно по делото съдържание, се установяват
информацията, отразявана в касовата книга и промяната върху салдото за
конкретният момент, настъпваща при включване в нея на съответен приходен или
разходен касов ордер. Конкретно за фактическият въпрос била ли е даденост техническата
възможност подсъдимата да създава в модул «каса» РКО и ПКО, съответно правела
ли го е /на който по фактологията съдът е дал положителен отговор/ е налице
противоречие в съвкупността, което е обсъдено и решено от съда по-долу.
Без противоречие се установява и посоченото във факт. обстановка за общата сума постъпила касова наличност в
процесният период, в който била поверена на подс.И., за източници за това и в
частност за обичайните размер и честота на попълване на наличността конкретно
чрез теглене пари от сметката на дружгеството в ЦКБ – Русе и начина, по който
това се извършвало на практика. Общата сума, постъпила за този период
/2 644 797, 80 лева/ се установява посредством потвърденият от
експерта и в съдебно заседание, извод на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза /том 7 от досъд.п/во – т.1 от закл. част/. Освен това източниците за
попълване на наличността като вид, следват от самите счетоводни документи,
приложени по делото, а конкретно за теглените суми от ЦКБ – Русе, на дати, на
които били съставяни част от процесните РКО и сътоветно ПКО, както и на други
дати, сочат приложените в том 2 от досъд. п/во платежни нареждения /напр. на
л.6, 8 ,14, т.2 от досъд. п/во и т.н. по поредност на датите/. За този източник
на попълване на касовата наличност, както и, че същият се явявал основен,
доказателствена информазия следва и от обясненията на подсъдимата, показанията
на свидетелите П., К. и Р.. Същите са и източник за начина, по които ставало
тегленето на пари от сметката на дружеството /конкр. за св.П. на л.34, т.5 от
досъд. п/во и л.175, т.1 от съд. п/во, за св.К. – л.157, т.1 от съд п/во, подс.И.
– л.140 и 141, т.1 от съд. п/во, както и на л.118, т.4 от досъд. п/во/. Освен
от показанията на св.К. /които сочи, че обикновенно ежеседмично в процесният
период, а в определени периоди по-рядко/, се извършвало теглене на пари от
сметката на дружеството за попълване на касовата наличност в размери най-често
5000 – 7000 лева, подобни ритмичност на теглене и суми, следват и от
приложените в т.2 от досъд. п/во платежни нареждания, обективиращи това действие,
а и доста ясно такава информация може да се извлече от бележниците на подс.И..
В тях, почти ежеседмично, без прекъсване при хронологичното изписване за
съответните дати, подсъдимита си поставяла задачата или е записала, че е това е
изпълнено, да тегли пари от ЦКБ, обикновенно в масовия случай в размер на
5 000 до 10 000 лева – например на 01.06.07г., 07.06.07г.,
12.06.07г., 29.06.07г, 02.07.07г. и т.н. /прегледа на информацията в тази част
и по всичките – седем тефтера, свидетелства категорично, че в този порядък – на
периодичност и суми, е била попълвана касата на дружеството конкретно от този
източник/.
Тук,
с оглед решението на съда да цени последноцитираните като доказателствен
източник седем броя тефтери за
всички възможни обстоятелства, по които той дава ясна, относима към предмета на
делото информация, и в аспекта на наведеното от защитата, по време на пренията
възражение за доказателствената им стойност, следва да се посочи следното:
Същите
представляват такъв източник, тъй като съдържат фактически данни (в случая изобилстват с
такива), свързани с обстоятелствата по делото, допринасат за
тяхното изясняване по преценка на съда, както и са устатовени по реда,
предвиден в НПК (чл.104
от Кодекса).
Представляват веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК (предмети,
които могат да послужат за изясняване на обстоятелства по делото), като
са приложени по делото след предаването им на разследващите органи с
горепосочените писма от БРП АД – Русе. За мястото, където са били установени
/макар и не от лице, участващо в проверка, предшестваща или представляваща
първо действие, с което започва наказателно производство/ както и
принадлежността им към подсъдимата И., по делото са налице категорични
доказателства – показанията на посочените във фактологията по-горе
свидетели, възприели местоположението им в БРП, както и съдържанието в
определена степен /въз основа на което приели, че принадлежат именно на
подсъдимата/, както и писмените доказателства – протокол за установени вещи в
помещението на касата, обективиращ това. За същите обстоятелства, за всички
тефтери, пряк доказателствен източник са и обясненията на подсъдимата, която
въпреки нежеланието си да коментира съдържанието им, изрично няколкократно сочи
в съдебно заседание, че всички седем тефтера са нейни, съхранявала е повечето
от тях в помещението на касата, съответно предала едни от тях при пристигането
й, заедно със св.Ж. от гр.Видин, в сградата на БРП - Русе, съответно, тя е
автор на всички саморъчни записвания в тефтерите (обяснения, отразени на
л.142, т.1 от съд. п/во). Последното, конкретно за три от тях /ръкописен и цифров
текст/, следва и от изводите на нарочната, приета по делото Почеркова
експертиза /л.97 – 101, т.3 от досъд. п/во/. При тази категорична установеност,
че обсъжданите тефтери принадлежат на подсъдимата, тя е автор на съдържанието
им, съответно и на мястото, където те били установени, и преценката на съда, че
това съдържание в значителният му обем дава относима към предмета на делото
доказателствена информация (контретизирана и обсъждана в съответни
аспекти в мотивите по-долу) липсва основание да бъдат игнорирани като част от доказателствената съвкупност,
при решаване на въпросите по чл.301, ал.1, вр. с чл.102 от НПК.
Без
противоречие от съвкупността се установяват и обстоятелствата, за бързо
постигнатото от подсъдимата добро познаване на конкретния начин на изпълнение
на длъжността, и до приятелски отношения с опаративната счетоводителка, която
следвало да приема изготвените касови книга и счетоводни докумети за деня при тази
дейност – св.Ж., съответно добри колегиални отношения между първата и всички
останали служители от счетоводството, вкл. и св.П.. Източник за тези
обстоятемства в съответните им части са обясн . на подсъдимата, както и
показанията на свидетелите Ж., П., Р., а по отношение на старателното навлизане
в същността на работа, като индиректен източник следва да се посочат и
множестото записвания в първия по хронология тефтер за предстояща служебна
дейност, както и описателни алгоритми за работа с модул «каса» на счетоводната
програма /напр. записванията преди и за 06.11.2006год., както и на множество
следващи дати. Несъмнено
обстоятелство се явява и това, че подсъдимата сравнително бързо – още в
началният период на работата й, узнала конкретният начин, по който се
извършвала в БРП – Русе проверка на поверената й каса /съпоставка само между
салдото, отразено в касовата книга за конкретен ден с наличните пари в касата/,
достатъчен източник за което са документите, обективиращи факта на извършване
по този начин както проверката, свързана със самото първоначално предаване
касата на подсъдимата на 06.11.2006год., така и следващата по хронология на
31.12.2006год., а и останалите в течение на процесния период. По хронологията на приетата за установена
по-горе фактическа обстановка, безпротиворечиво се установява и факта,
че във възходяща градация както по отношение на вземани /дължими суми, така и
по отношение на бройност и видове лица /юридически – банки и други кредитни
образувания, съответно физически лица/, в периода на заемане на длъжността к....,
подс.И. преди всичко търсела, получавала, връщала суми, получени като заем,
включително и със сравнително високи лихвени нива за връщане и постоянно този
цикъл се повтарял, и в по-малък обем давала пари на заем. Относително пестелив
източник в това отношение на първо място са самите обяснения на подсъдимата по
този въпрос /отразени на л.142, т.1 от съд. п/во/. Същата твърди, че
получаването на заеми се ограничило единствено до банкови институции, като сочи
няколко, информация за които е налице и в досъдебното производство /цитираната
по –горе при доказателствените източници/. Макар и подсъдимата декларативно да
отрича получаването на различни суми, и съответно дължимост и към физически
лица /освен св.Ж., която им обвързаност в това отношение в процесният период
явно не се прикрива и в показанията на последната/, съответно за това са
източник и показанията на последната достатъчно категоричен източник за това е
вписаната информация във всеки от тефтерите на подсъдимата. Те изобилстват от
информация за намерения на подсъдимата да взема, за реално вземане, дължимо
връщане и връщане на изключително много на брой, и от различни включително и
физически лица заеми, и това се установява буквално за всеки ден, получил запис
в съответния тефтер по хронология. На практика, огромната част от записките на
подсъдимата се отнасяла основно за отношения на получаване на заем и връщане на
пари, и за непрестанно във времето търсене на нови по вид и заемодател, поредни
заеми, а останалото /извън минималните записки, имащи личен характер/,
обективира ежедневни записи за дадени служебни ангажименти и ежедневни
сборуване и записи на моментната наличност в касата и изрични характерни
отбелязвания и наименование за част сумите, на която конкретика съдът се е позовал по-долу в обсъждане на
конкретни обстоятелства. Само като частична илюстрация относно възходящо
увеличаващата се в периода на пребиваването й в БРП АД, например е информацията
на предпосл. от тефтер № 1, записвания за дата 22.01.07. от тефтер № 2,
записвания на предпосл. лист на същият тефтер, записвания за дата 12.97.2007г.
и всички следващи страници на тефтер № 3, особено показателни последните
няколко и т.н. , състояние констатиращо се в прогрес до последното записване в
тефтер № 7. За тези обстоятелства косвен източник са и показанията на св.Д.
/л.14, т.3 от досъд. п/во/ възпроизвеждащ узнатото за тях при извършваната
полицейска проверка по случая. Несъмнено
е посоченото като обстоятелство по фактологията, знание на подс.И. за
конкретния начин по който се извършвала проверката на дейността й като к....,
при това, което било даденост още с
постъпването й на тази длъжност /поради факта, че узнала това с приемането на
касата/, и по хронология малко по-късно – по същият начин, проведена проверка
на 31.12.2006г. /съпоставяне само на конкретното салдо по касовата книга за
конкретния ден на проверката, със сумата, налична в същият момент в касата/ –
справка на л.367 и 368, т.2 от съд. п/во/. Без съмнение на следващо място, се установяват и промяната, следваща
от съставяне РКО и включването им в касовата книга за деня на РКО /намаляване
със съответната сума по него на наличността в касата/, и съответно при ПКО
/увеличаване на наличността в касата/, както
и несъмнено обстоятелство е, че касовите операции, при които били
издавани касови ордери не се осчетоводявали /разнасяли по сметки/ автоматично,
а това ставало по визираният във фактологията начин, съответно до момента, в
който били предавани от к.... И. на оперативната счетоводителка Ж., заедно с
двата екземпляра от касовите книги и последната разнасяла информацията от тях
по съответните сметки, информацията за тези ордери оставала само в модул
„каса”. Източник за тези обстоятелства са обясн. на подсъдимата, показанията на
свидетелите Ж., П., Р., както и констативно—съобразителните части на двете
съдебно-счетоводни експертизи, а и изричните в този смисъл пояснения, направени
от експерта М., при разпита й в съдебното следствие при тяхното приемане. Несъмнено обстоятелство в частност е и
това, че при евентуално /въпреки
недопустимостта на това действие/ осчетоводяване на който и да е касов ордер,
необективиращ реална касова операция, това би довело до явно несъответствие в счетоводството и констатация
от съответния оперативен счетоводител, работещ по съответна сметка, където са
въведени данни от ордер, неотразяващ реална стопанска операция. В този смисъл
отново източник са показанията на св.Ж., на св.П., както и посочените
експертизи и експертно обсъждане в съдебното следствие. Без съмнение от същите източници, вкл. и експертните изводи на
двете съдебно-счетоводни експертизи, а и
самата счетоводна информация в касовите книги, в информацията на които били
включвани, описаните във факт. обстановка РКО и ПКО, следва и факта, че в
резултат на съставяне на РКО и ПКО за една и съща сума, втория погасявал ефекта
на първия, като информация в касовата книга, отразяваща съставянето на втория. Съответно несъмнено установяващ се факт, че
чрез описания във фактологията начин на съставяне на разходен, а след
това /на същият или на следващ ден/ на приходен касов ордер за една и съща
сума, било възможно и на практика се постигало изолирано само за модул „каса”,
състояние на съответствие между размера на салдото и реалната касова наличност
в конкретен ден, и съставянето на разходения касов ордер, водещ до това
съответствие, осигурявал продължителност на това състояние, до момента, в който
се съставя и приходен касов ордер за същата сума.
По отношение
на частта от фактическата обстановка, отнасяща се за конкретните действия по съставянето
в програмата „Ажур” общо 20 броя процесни разходни и приходни касови ордери,
съответно и касовите книги, в които те били включени като информация, след
което и последните били разпечатани, генерално съдът на първо място съобразява,
че подсъдимата И. отрича да има съпричастност към самото съставяне на тези
ордери, а и да е автор на подписите за „к....” върху част от касовите книги, в
който данните от тези ордери били включени. Доколкото съобразяването на
останалата част от доказателствената съвкупност по тези обстоятелства изисква
изследване на много източници, вкл. са налице и неочаквани данни при
съпоставянето им /напр. неотричане от подсъдимата на нейн подпис върху касова
книга от процесните от една страна, и от друга – противен извод на Почерковата
експертиза, изготвена от в.л. М., както и обратната хипотеза/, съдът е счел за
необходимо тези източници да бъдат очертани в табличен вид по-долу за яснота, и
да бъдат анализирани по хронологията на фактическата обстановка /л.8 до л.19 от
мотивите/.
Обстоятелствата от същата част от обстановката (на л.8 до л.19 от мотивите по-горе)
за които липсва противоречие в съвкупността са самото съставяне в програмата
„Ажур” на конкретизираните по хронология РКО и ПКО, независимо от това кой ги съставил,
със съответното им съдържание /посочени в тях основание, сума, дата, даден им
номер от програмата, конкретизирани във фактологията/, също
така факта на включване на информацията от тях в съответните касови
книги за съответните дни и отражението, което всеки от тези ордери имал върху
салдото за съответния ден /по начина също визиран изрично във фактологията/. Също така е несъмнен факта, че самото
включване на информацията от всеки от тези двадесет ордери, ставало чрез
потвърждаването им в модул „каса” (извън това, кой го
извършил доколкото от следващото от обясненията на подсъдимата тя отрича да е съставяла
въобще някой от тези ордери, както и да е автор на подписите за „к....” в част
от касовите книги в които те били включени, което е предмет на обсъждане по долу). Източник за тези обстоятелства на първо място е самото фактическо
наличие и съдържанието на самите ордери /по делото вече разпечатани/ и на
касовите книги, като от последните без съмнение се установява, че 20- те ордера
били включени в информацията на последните и се отпразяват на салдото, в
зависимост от вида на ордера, на следващо място – съобразителните и изводни
части на двете приети по делото съдебно-счетоводни експертизи, също така в
съответнните им части, съдържащи описание на конкретната работа на касата вкл.
въз основа обясненията на подсъдимата и начина на потвърждаване на който и да е
съставен РКО и ПКО, за да станат част от информацията в по-късно разпечатваната
касова книга за съответния ден, също съдържащи обсъжане включително и на
изрично заявеното при изцяло предявявяни в съдебното следствие ордери и касови
книги в обясненията на подсъдимата, както и при предявяване на част от тях при
разпита на свидетелите П., Ж. и Р.. Несъмнено обстоятелство е и това, че
създадените само в електронен вид двадесет процесни РКО и ПКО, не били
разпечатвани от програмата /оставали в този вид/, достатъчен източник за
което са изводите на същите експертизи, установеното при разпита на експерта М.
в съдебно заседание /която изрично сочи, че тези ордери до експертизирането не
били разпечатани, съответно приложени към касовите книги за съответните дни, а
разпечатването им било извършено за целите на експертизата/. Обстоятелството,
че не били приложени към дневните отчети, логично следва и от показанията на
св.Ж., която изрично сочи, при предявяването на съдържанието на такива книги и
съответно вече разпечатани и приложени по делото, от тези ордери, че не би
имало и практическа възможност те да станат реална част от счетоводната
документация при работата в модул «счетоводство», тъй като не отразявали реална
стопанска операция». Без противоречие в съвупността се установяват и фактите,
че след разпечатване на касовата книга за деня, подс. И. я предавала /и двата
екземпляра/ на оперативния счетоводител Ж. (извън това, дали се представяла преди това и на св.К.
или напр. на зам. дир на дружеството, по които конкретен въпрос в съвкупността
е налице противоречие, обсъдено и решено от съда по-долу). В този смисъл конкретно
обясн. на подсъдимата, отразени на л.139, т.1 от съд. п/во. Съответно несъмнено
обстоятелство е и че към касовата книга били прилагани касовите ордери за деня
/освен всеки от процесните/, и нужните към тях разходооправдателни
документи, след което и били
осчетоводявани от св.Ж., чрез разнасяне на счетоводната информация от тях по съответните счетоводни сметки. /източник
са отново съдебно-счетоводните експертизи в тази им част, разясненията на
експерта М., показанията на св.Ж. и обясненията на подсъдимата, а също така и
самото съдържание на касовите книги, в частта им, съдържаща информация, за
лицето, които предавало – «к....» и което получавало – «счетоводител», всяка от
съответните касови книги. На следващо място, несъмнено обстоятелство е
констатирането от св.Ж. при всеки от случаите на включване на някой от
процесните ордери в информацията в съответна касова книга, че съответния ордер
и оправдателни към него документи не били приложени, и както и по-горе бе
обсъдено – че последната не осчетоводявала /и поради самата им липса/, такъв
ордер/ордери в касовата книга за сътоветния ден.
Несъмнено обстоятелство /въз основа обясн. на подсъдимата и показанията на св.П., Д., Р. и К., както и на документите,
обективиращи същото действие, описани изрично по-горе като източници/, е и
причината за, и прекратяването на труд. правоотношение на подсъдимата само за
един ден – на 25.08.09г., след което съответно подновено, а именно – за да й
бъде изплатен неползваният отпуск, с конкретиката по обстановката. Без противоречие се установава
извършеното по повод на това еднодневно прекъсване на правоотношението на
подсъдимата, приемо-предаване на касовата дейност /при конкретиката й, и по
начина, описани в обстановката – източник са обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите Р., Д., както и документите, съставени при същото
действие /л.388 – 391, т.2 от досъд. п/во/. Несъмнено, от същите източници, се
установава и факта на следващата по време извършена проверка - на 30.12.2009год., в частност обективирано
с документите на л.392 – 393, т.2 от досъд. п/во и л.336, т.2 от съд. п/во,
както и тази проверка и всички останали – чрез справката на л.367 – 368, т.2 от
съд. п/во/. Отново в частта на
обстановката, съдържаща всички обстоятелства по съставянето на
процесните 20 ордера, касови книги в които били отразявани (на л.8 до л.19 от мотивите по-горе), за всеки от случайте на тези 20 ордера /РКО и ПКО/, несъмнено
установяващо се обстоятелство от доказателствената съвкупност това, че който и
да е от тях не отразявал съществуваща /а отразявал реално несъществуваща,
измислена/ касова операция. В този смисъл на първо място съдът взема предвид
изводите и на двете съдебно-счетоводни експертизи и разясненията по тях от
експерта в съдебно заседание /включително и в частта им, при предявяване на
част от тези ордери и касови книги на същият в съдебното следствие/, на второ
място – реалната липса на такива документи, към прилаганите към съответните
касови книги /показания на св.Ж./, на трето място – показанията на св.П. общо
за това обстоятелство конкретно, при предявяване на такива ордери и касови
книги в съдебното следствие, при които сочи явната несъстоятелност и съответно
липса на възможност, тези ордери да отразяват реална стопанска операция /напр.
отразеното на л. 169 - 170, т.1 от съд. п/во/. На четвърто място, за
неосъществяване на тези касови операции свидетелства и сами факт на липса на
надлежно оформени и подписани от съответните лица – счетоводител, к....,
ръководител, лице, което получава сумата /посл. за РКО/, такива ордери – като
съдържание, номер, данни и основание за съставяне, в счетоводната документация
на дружеството /съответно наличието им без такива рекризити само в счетоводната
програма, по-късно разпечатани и приложен и по делото/, без основни реквизити,
които да ги направят напълно оформени, и от там годни за целите на
счетоводството, документи.
По хронология на следващо място несъмнено установени обстоятелства са
решението на ръководството на дружеството, временно да бъдат изпратени
подсъдимата и св.Ж. на работно място в гр.Видин, реакцията на последните когато узнали за това, извършеното в тази връзка приемо -предаване
на дейността на касата на 09.04.2010год. от подсъдимата на св.Р..
Източник за първото са показанията на св.П., св.К., св.Р., св.Ж., св.Д., както
и обясненията на подсъдимата. По второто обстоятелство – за поведението на
подсъдимата и св.Ж. при узнатото, че следва за неголям период от време да
работят на друг обект на дружеството, обстоятелствен и достатъчно категоричен
източник се явяват показанията на св.П., пестелив такъв /що се отнася до факта
на разговора със св.П. по повод отправянето им във Видин/ и показанията на св.Ж.
/л.189, т.1 от съд. п/во/. Конкретно в обясненията си подс.И. не излага
приживяванията си по този момент от случилото се, което не влияе на
достатъчната му доказаност по конкретика чрез показанията на св.П.. източник за
извършеното приемо – предаване на касата, освен обясненията на подсъдимата, са
и показанията на свидетелите Р. и Д., както и документите, в което то било
отразено /ревизионен акт, опис на парични средства и касова книга – л.26, т.1
от досъд. п/во; л.395 до 397, т.2 от съд. п/во). Без съмнение се установява и факта на установена според проверката – при
извършеното и в случая съпоставяне на салдото за деня съгласно информацията в
касовата книга, с реално наличната сума в касата, разлика в размер на
214 000 лева – съгласно записването в касовата книга, отразяващо салдото,
следвало в касата да има общо 214 998, 34 лева, но в действителност било
установено, че в нея имало 998, 34 лева. Освен посочените писмени доказателства,
които обективират този факт като резултат от проверката, източник за същото са
показанията на свидетелите Р. и Д., първата приела касата, а втория съответно
участник в проверката, както и обясненията на подс.И.. Несъмнено обстоятелство е и това, че към момента на извършеното
приемо-предаване в помещението на касата, където се извършвало то, се намирала
саморъчно написана от подс.И. бележка със записване в нея „214 000 лева изплатена глоба”, както и е несъмнено
обстоятелството, че тя и съдържанието и станало достояние на свидетелите Р. и Д..
За съставянето на бележката и съдържанието и в тази конкретика източник първо
са обясненията на подсъдимата /л.141, т.1 от съд. п/во – горе, както и 142, т.1
от съд. п/во – горе/. Липсата на ясен спомен в последните за втората част от
съдържанието на бележката – посоченото след сумата, напълно се преодолява
посредством категоричните в този смисъл съвкупно ценени показания на св.Р.
//л.177, т.1 от съд. п/во, както и в частта им за същото обстоятелство – тези
на л.16, т.3 от досъд. п/во, съотв. на л.179, т.1 от съд. п/во, следващи
почитането на тези дадени в предходната фаза на производството/. Показанията на
св.Р. едновременно са източник и за факта на наличие на такава бележка в
помещението, както и за това, че причината да стане съдържанието й, нейно и на
св.Д. достояние, била именно подсъдимата. Пряк, макар и общ по отношение
съдържанието й /тъй като заявява липса на спомен за конкретното съдържание на
самата бележка/, източник по тези обстоятелства са съответно и показанията на
св.Д. /л.183, т.1 от съд. п/во – над момента на предявените му ревизионен акт
и опис на документи/.
За конкретиката на реакцията на свидетелите Р. и Д. при констатиране на
установената липса в касата, и в тази връзка коментиран ли е този факт от тях с
подс.И. и какво им обяснила същата за липсващата сума, в съвкупността е налице
противоречие /доколкото подсъдимата отрича това да е направило впечатление на
свидетелите – което същата обяснява с факта, че го приели за известно положение
в касата на БРП и съответно въобще не е било коментирано при проверката – л.141
и 146, т.1 от съд. п/во, а от показанията на свидетелите Р. и Д. следва друго –
контретизираното в обстановката/, по което решението на съда е изложено по-долу
в анализа.
Несъмнено се установява
от всички гласни доказателства и това, че на 12.04.2010год. подсъдимата и св.Ж.
отпътували за работа в гр.Видин. Без
противоречие се установява инициативата на св.Р. за разговор със св.П.,
както и неговото съдържание, конкретизирано в обстановката /за установената
липса при приемане на касата, за конкретно заявеното от подсъдимата по този
факт – че 214 000 според подсъдимата били взети от С.Л./, източник за
което са показанията на св.Р., както и на св.П., а индиректно – и на св.К.,
възпроизвеждащ узнатото за случилото се до момента, в който и на него лично
това обстоятелство било съобщено от страна на св.П.. Поради тезата на подсъдимата, че св.П. и св. К. били запознати отпреди и с тяхно знание било
допускано състоянието на несъответствие между счетоводни данни за
касовата наличност и реално наличните пари в нея, в частта от фактическата обстановка в този смисъл, се явява съмненост,
която е предмет на обсъждане и решена от съда по-долу. Независимо от това,
конкретно обстоятелството, че след този разговор св.П. съобщила на св.К.,
казаното и от св.Р., за случилото се при приемо-предаване на касата, се
установява несъмнено – посредством показанията на свидетелите П. и К.. По
хронология на факт. обстановка, без противоречие се установява, че след
разказаното от св.Р. на св.П., и съответното от последната на св.К., именно по
повод констатация за тази липса в касата, последния решил да бъде извършена
възможна проверка и, че същата била извършена незабавно /същият ден, въпреки
изтичането на работното време/, съответно, че за целта св.Р. била извикана
отново в сградата на БРП, отключването на помещението на касата и последвалото
оглеждане на наличните документи и други вещи в нея от тримата свидетели.
Източник за това обстоятелство са показанията
им, а в частност и за също несъмнено установяващото се обстоятелство, че
възприели оставената на място бележка, саморъчно изписана от подсъдимата, както
и няколко тефтера, изписани по тяхна преценка с почерка на подсъдимата, както и
множество частично оформени касови ордери, част от които за идентични, немалки
суми. В частност – че още при тази първоначална проверка в помещението,
възприели касови книги, в съдържанието на които имало завеждане, след което
изписване на идентични големи суми. За всяко от тези обстоятелства всеки от
тримата свидетели дава максимално обстоятелствени показания, като по отношение
наличието на тефтерите, вкл. и конкретика на съдържанието им напр. са
отразените на л.172 и 173, т.1 от съд. п/во, л.8, т.3 от досъд. п/во, както и
за касовите разписки при предявяването им в съдебното следствие – л.223, стр.2
– долу и л.224, т.1 от съд. п/во, показания на св.П., съответно за наличието на
касовите бележки и в частност, че върху две от тях подписите били очевидно
подправени за св.К., макар и същият да бил посочен за техен автор според
съдържанието им, сочи и св.К. –
показания на л.158 и 158, т.1 от съд. п/во/. Несъмнено на следващо място е и обстоятелството, че именно
установената при приемо-предаването липса, била причината св.К. да разпореди
предсрочното връщане на подс.И. и св.Ж. от гр.Видин. В този смисъл са
показанията на св.П. и на св.К., а и категорично се обективира посредством
останалите доказателствени източници, за последващите събития, след като това
станало факт. При липса на съмнение от
съвкупността се установяват пристигането на подс.И. и св.Ж. ***0год., и
извикването на всяка от двете първоначално, а в следващ момент и едновременното
им наличие в кабинета на св.К., в присъствието на посочените изрично в
обстановката и други лица, както и без противоречие се установява и съдържанието на отправяните към подсъдимата
въпроси и съответно отговори от нея по повод на установената при предаването на
касата от последната, липса на 214 000 лева, с конкретиката, също отразена
във фактическата обстановка. За
факта, че били искани устно
обяснения от подс.И. в кабинета на д......., както и че тя дала такива
за тази липса, източник са показанията на всяко от лицата, разпитано по делото
в качество на свидетел /К., П., Л., С., Ж. индиректно св.П. и св. Т./, възприели
пряко този факт, или узнали го индиректно още на същият ден. От обясненията на
подсъдимата също следва факта, че била питана за установената липса от 214000
лева /обясн. на л.141, т.1 от съд. п/во/, наред с което същата не споделя
такива в цялото наказателно производство за самото им съдържание /както е отговорила,
независимо от защитната й позиция за невиновност/. В цялата съвкупност от нейни
обяснения – всички приобщени от досъдебното производство, както и няколкократно
давани по време на съдебното следствие, не навежда обстоятелства, свързани с
това, отговаряла ли е на устно задаваните й въпроси в кабинета на д.......,
съответно ако е давала такива – за съдържанието им. Навежда обстоятелства само
относно самия факта на изискване на устно обяснение за липсващите 214 000 лева,
като споделя психичните си преживявания
- настъпилата загуба на ориентация и състояние на подчиненост, но не и с
какво съдържание бил отговора й /обясн. на л.141, т.1 от съд. п/во – долу,
както и л.144, т.1 от съд. п/во – долу/. Както бе посочено горе, за
съдържанието им достатъчно категорични и еднопосочни по смисъла си /поради
което и съдът не намира основание да не ги кредитира и в тази им част/ източник
са показанията на св.Л., св.П., св.К. и св.С. /на последните трима и в двете
фази на процеса/. Конкретно за св.П. – изложените на л.173, т.1 от съд. п/во и
л.8, т.3 от досъд. п/во/.
Съдът съобразява, че
частта от последно посочените показания на св.П., в която сочи за извършено
признание от страна на подсъдимата че е „вземала пари от касата периодично
защото е имала нужда от пари”, в аспекта на чл.281, ал.8 от НПК, не се явява
изолирана само в този източник доказателствена информация, а се сочи идентично
и по ясен начин в предхождащите прочитането им, показания на св.П. по време на
съдебното следствие. По тази причина, за показанията на св.П., дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателственият материал в съдебното
следствие, не стои ограничението на чл.281, ал.8 от НПК, още повече, че те са
само един от многото, обсъждани в мотивите източници, анализа на които
основават решението на съда да постанови процесната осъдителна присъда.
Конкретно за показанията
на св.К. по обсъжданото като несъмнено обстоятелство /за съдържанието на заявеното
от подс.И. при устните обяснения, които дала в д....... кабинет по повод
липсата на 214 000 лева/, съдът визира частта им, отразена на л.156, т.1
от съд. п/во и л.7, т.3 от досъд. п/во - посл. прочетени при хипотезата на ал.5
на чл.281 от НПК.
Конкретно за показанията
на св.С. по обсъжданото като несъмнено обстоятелство /за съдържанието на заявеното
от подс.И. при устните обяснения, които дала в д....... кабинет по повод
липсата на 214 000 лева/, съдът
визира частта им, отразена на л.221, стр.2, т.1 от съд. п/во, както и тези, отразени
на л.37 и 38, т.5 от досъд. п/во. За показанията на св.С., дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателственият материал в съдебното
следствие, не стои ограничението на чл.281, ал.8 от НПК, още повече, че те са
само един от многото, обсъждани в мотивите източници, анализа на които,
основават решението на съда да постанови процесната осъдителна присъда. Освен
това, даже и при самостоятелното им съобразяване, в съдебно следствие св.С.
сочи, че не е възприела подсъдимата да отрича съпричастността си към липсата,
за която била питана, което като обстоятелство стои в съответствие със
заявеното по този въпрос в предходната фаза, станало също част от
доказателственият материал с прочитането му по реда на чл.281, ал.4 от НПК,
където същата потвърждава и обяснява обстоятелствено цялостното поведение на
подс.И., свидетелстващо в същият смисъл.
Наред с това, индиректно
що се отнася за близкия предходен момент, в който подсъдимата била питана по
повод на липсата в кабинета на д......., и съответно преки по отношение
заявеното в същият смисъл пред него, са и показанията на св.С.П., в частта им
отразена на л.192, т.1 от съд. п/во, както и тези на л.27 и 28, т.5 от досъд.
п/во/. За последните по идентичен начин на горепосоченото за св.П., се отнася
посоченото за хипотезата на чл.281, ал.8 от НПК.
Несъмнени обстоятелства на следващо място е предаването от подс.И., на един от общо
седемте тефтера изписани от нея, приложени впоследствие като веществени
доказателства по делото /източник обясн.
й, както и показанията на св.К. и П., както и на св.С. – на посл. на л.221,
стр.2 , т.1 от съд. п/во за същото/, както и поведението и отговорите от страна
на св.Ж. при исканото устно обяснение за установената липса, както това е
конкретизирано във фактологията /за последното източник са показанията на
свидетелите П., К., Л., както и в пестелив порядък показанията на самата Ж./,
вкл. и за давани заеми от св.Ж. на подсъдимата. Без противоречие от съвкупността се установява и обстоятелството,
че последвало изискване и даване на писмени обяснения по повод на установена
липса на пари, от подсъдимата, както и от св.Ж., във връзка с извършваното
дисциплинарно производство срещу двете, както и в частност – същността на
съдържанието на обяснението, написано от подс.И.. За самия факт на писане на
такива обяснения източник са обясн. на подс.И. в наказателното производство,
съответно показанията на св.Ж., също така показанията на свидетелите К., П., С.
и П., както и само в аспекта на
вещественото му наличие – самото наличие на носителя му /приложеното на л.12,
т.1 от досъд. п/во саморъчно написано обяснение от подс.И./. Последното
потвърдено от същата и при предявяването му в съдебно следствие – л.144, т.1 от
съд. п/во/. Съдържанието /какъв бил смисъла/ на това саморъчно обяснение,
дадено от подсъдимата, също е несъмнено установено от доказателствената
съвкупност, като в това отношение пряко доказателство са обясненията на същата,
дадени по време на съдебното следствие. При предявяването им първоначално
същата сочи, че не знае какво е написала /тъй като била в състояние на
дезориентация и подчиненост/ - обясн. на л.144, т.1 от съд. п/во, в този смисъл
и на досъд п/во – л.119 – долна част, т.4 от досъд. п/во/, но пояснява, че
съдържанието на написаното от нея обяснение и станало ясно, като се запознала с
него от материалите ,приложени по делото – че с него „се била признала за
виновна, че е взела парите” /обясн. на л.141, края и съотв. горна част на
л.142, т.1 от съд. п/во/. Индиректно точно това съдържание на заявеното от
подсъдимата чрез писмено изисканите по повод на дисциплинарното производство
срещу нея и дадени обяснения, следва и от показанията на св.П. /л.191, т.1 от
съд. п/во, както и тези на л.28, т.5 от досъд. п/во/. Следва да се уточни, че
за последните не е налице ограничението на ал.8 на чл.281 от НПК, тъй като
възпроизведените обстоятелства чрез неговите показания - за неотричане от
страна на подсъдимата, че е взела липсващите от касата пари, съответно, че е
претендирала да и бъде дадена възможност да ги възстанови, като продължи да
работи в дружеството /конкретно от св.П. искала ходатайство пред д....... за
това/, не се изясняват само от този източник и не са изолирани, а се сочат от
същият свидетел по достатъчно ясен начин и по време на съдебното следствие,
както и се потвърждават и посредством показанията на св.К., С. и П., в частта
им, визирана непосредствено по-горе, разкриващи именно такова по конкретика
отношение към, и заявено от подсъдимата по повод на задаваните й въпроси във
връзка с процесната липса на пари. Съответно показанията на св.П. се явяват и
несъмнен източник и за обстоятелството, залегнало във фактическата обстановка,
приета от съда, че същият ден подс.И. искала от него съдействие да бъде
повлияно на д....... – св.К., за да остане същата на работа, за да може да
връща парите от получаваното възнаграждение /което както бе посочено,
съответства на, по които начин и взаимно се потвърждава с обстоятелството, че
малко преди това – в д....... кабинет, отправила молба за същото и към д.......
– показания на св.К./. Факта, че подобен елемент от случилото се, не се споделя
и коментира от подсъдимата, не може да внесе съмнение в реалното му настъпване,
а само следва да се отдаде на реализирано право на подсъдимата, да дава каквито
намери за необходимо обяснения, както и да не дава такива за определени обстоятелства,
също по нейна преценка. От посочените източници съдът приема за несъмнено
установени фактите, че подс.И. давала саморъчни обяснения, какво било тяхното
същностно съдържание, както и съдържанието на заявеното преди това устно за
липсата, както в д....... кабинет, така и пред св.П..
Наред с това, съдът не подминава твърденията
на подсъдимата, че поради описано от нея въздействие в тези моменти, била
изморена, имала загуба на ориентация и била в условията на подчиненост. Решението си за това, било ли, или не,
съдържанието на устно заявеното в д....... кабинет и пред св.П., съответно на
писмените обяснения на подсъдимата, обусловено от някакво въздействие върху
нея, и за по-важния въпрос – ако е било налице такова въздействие, то
предпоставило ли недостоверно съдържание на тези изявления на подсъдимата по
повод считаното от ръководството, че в качеството си на к...., е присвоила
процесната сума, съдът е изложил изрично по-долу, при анализа на
обстоятелствата, за които между източниците в съвкупността се явява
противоречие.
Несъмнено обстоятелство
е и последвалото, на същият ден дисциплинарно освобождаване на подсъдимата И.,
както и на св.Ж. *** и сезирането същият ден на полицията от св.К.. Източник за
първото са обясненията на подсъдимата и на всички свидетели, работили по време
на процесните събития в дружеството, а за второто – показанията на св.К., както
и от самото наличие на сигнала /л.7 и л.8, т.1 от досъд. п/во/, със съответното
му датиране. Несъмнени обстоятелства са и тези, свързани с действия на
служителите на дружеството по предаване на бележниците и счетоводна
документация на органите на разследване, за което източник са в съответните им
части показанията на свидетелите К., Д., Р., както и документите, обективиращи
това /изрично цитираните в източниците по фактологията по-горе протоколи,
писма, опис на счетоводна документация. Без съмнение /вкл. и при установяване
на идентичното им съдържание с тези, налични в досъдебното производство, а и
удостоверено в отговорите на БРП, към които били приложени/, се изяснява и
мястото, където били установени, съответно фактическото наличие на вторите
екземпляри /също оригинали/ на процесните касови книги – приложени на л.260 –
364, т.2 от съд. п/во/. Несъмнено обстоятелство на следващо място е
извършваната дейност на полицейският служител св.Д., в условията на проверка по
повод сигнала, подаден от св.К. и конкретно, че още на датата на подаването му
- на 22.04.2010год. били снемани
саморъчни обяснения от подс.И., както и от свидетелките Ж. и П.. В тази насока
съдът цени показанията на св.Д., както и само по отношение на лицата, които са
дали обяснения и датата на това действие, от външна страна съобразява и
фактическото наличие на приложените на л.119 до 125, т.1 от досъд. п/во
саморъчни обяснения, както и само за факта за работа по случая и съставяне на
документ, отразяващ това /само в тази й част – приложената справка на л.2-5, т.1 от досъд. п/во.
Както бе посочено горе, за определени
обстоятелства от фактическа страна, въз основа съдържанието на доказателствените източници се установяват
противоречия, подлещаши на обсъждане и решение по реда на чл.305ал.3, изр.2 от НПК. Всички противоречия се отнасят до цалостно или частично по обем отричане
на обстоятелства от страна на подсъдимата, за които обстоятелства останалата
част от доказателствената съвпкупност /извън нейните обяснения в тази им част/,
дават положителна доказателствена информация. Като даденост, именно тези
следващи от останалата част от съвкупността обстоятелства, включително и поради
несъстоятелността на тезите на подсъдимата, обслужващи защитната й версия за
неосъществяване на процесното своене на пари, съответно и лъжливото
документиране, сподед съда, разкриват извършителството й, и за двете въведени с
обвинението продължавани престъпления.
Като обстоятелства със значителна тежест, сочещи за извода, че установената
на 09.04.2010г. липса на процесната сума се дължала на фактическо вземане от
касовата наличност на различни суми именно от подс.И. /по начина описан във
фактическата обстановка и натрупване на общата сума във времето към конкретни
дати разположени в процесният период от време/ в периода на заемане на
длъжността «к....», на първо място съдът счита тези, свързани с авторството, процеса на съставяне, съдържанието на приложените
по делото описани във фактологията деветнадесет касови книги (като в тази от 10.02.2010год. за разлика от останалите били включени
повече - три от ордерите) и двадесет приходни и разходни касови ордери (тогава в електронен вид в програмата), а освен това и авансовите разписки, особено
тези, под № 1 до № 3, с посочен получател св.К., и значението което имат при
съпоставянето им с останалите гласни и писмени доказателствени източници. Придава им такова значение първо поради обстоятелството,
че факта на съставянето им и включването на счетоводната информация от тези
ордери до ниво салдо в поредните процесни деветнадесет касови книги, вкл. и в
последната, която била била изготвена преди последната проверка, обусловил като
резултат, устатовената липса на пари при извършеното на 09.04.2010г.
приемо-предаване на дейността на касата, което е и обусловило експертният извод
за размера на липсващата сума съгласно двете съдебно - счетоводни експертизи,
неоспорени в която и да е част, включително и в тази, и на второ място
констатирайки, че самото им съдържание и връзка с конкретни факти, доказват
именно ролята им да прикриват по възможен начин, именно натрупваща се във
времето липса на сума, дължаща се на неоснователно вземане на пари от касата на
дружеството.
Както бе маркирано и горе /л.35 от мотивите/, в обясненията си подсъдимата И.
твърди, че не е съставяла 20 - те приходни и разходни ордера /в програмата
«Ажур»/, както и да е автор конкретно на подписите срещу «к....» върху част от
касовите книги, в които се отразили счетоводно данните от тези ордери. Съдът
отхвърля, като приема за недостоверни обясненията на подсъдимата в тази им
част, а кредитира останалата част от доказателствената съвкупност,
свидетелстваща категорично за противното – че същата е лицето, въвело данни в
програмата и съставила тези ордери, и съответно и касовите книги за конкретните
дни, в които те били включени, след което и разпечатала последните. За яснота
при излагане на съображенията за решението си по това противоречие в
съвкупността, съдът въз основа на доказателствената информация в делото, приема
за необходимо да маркира основното в табличен вид:
|
Касова книга
/оригинали и копие/
|
Почеркова експерт. с обект подписи срещу «к....» на кас.книга и саморъчен
текст
|
Обяснения на подс. – за подписи и саморъчни записвания
върху касови книги
|
ПКО /
РКО
|
Попълване на касова наличност – теглене, подпис за получ.
|
Записвания на лепящ лист
|
|
02.04.2009год.
л.42,
т.3, л.7, т.2 от ДП и л.309, т.2 от съд. п/во
|
Допуска
подписа да не е на И.
Текст- да
|
Подпис
- да
Записване
- да
|
РКО 1014 за 48000лв.
л.10,
т.2, ДП
|
Да – нареждане – л.8, т.2, ДП
|
Не
|
|
03.04.2009год.
л.43,
т.3, л.11, т.2 от ДП и л.310, т.2 от съд. п/во
|
Допуска
подписа да не е на И.
Текст - да
|
Подпис
– да/не
Записване
- да
|
ПКО 118 за 48000 лв. – л.12, т.2, ДП
|
Не
|
Не
|
|
14.04.2009год.
л.44,
т.3, л.13, т.2 от ДП и л.311, т.2 от съд. п/во
|
Подписа е на И.
Текст - да
|
Подпис
– да
Записване
- да
|
РКО 1118 за 48000 лв. –
л.15, т.2, ДП
|
Да – нареждане – л.14, т.2, ДП
|
Не
|
|
15.04.2009год.
л.45,
т.3, л.16, т.2 от ДП и л.312, т.2 от съд. п/во
|
Допуска
подписа да не е на И.
Текст - да
|
Подпис
– не
Записване
- да
|
ПКО 136 за 48000
лв. – л.17, т.2, ДП
|
Не
|
Не
|
|
21.08.2009год.
л.46,
т.3, л.20,т.2 от ДП и л.314, т.2 от съд. п/во
|
Допуска
подписа да не е на И.
Текст - да
|
Подпис
– не
Записване
- да
|
РКО 2555 за 96607, 87 лв.
– л.23, т.2, ДП
|
Да -– нареждане – л.21, т.2, ДП
|
Не
|
|
Предаване на касата само за един ден – на 25.08.2009г. от подсъдимата, на
св.Рачева, на 26.08.2009год. – приемане на касата от подсъдимата.
|
|
26.08.2009год. л.47, т.3,
л.33, т.2 от ДП и л.316, т.2 от съд. п/во
|
Подписа е на И.
Текст - да
|
Подпис
– не
Записване
- да
|
ПКО 318 за 96607, 87 лв. – л.34, т.2, ДП
|
Не
|
Не
|
|
19.11.2009год.
л.48 -
49, т.3, л.44 - 45, т.2 от ДП и л.322 - 323 от съд. п/во
|
Подписа е на И..
Текст - да
|
Подпис
– да
Записване
- да
|
РКО 3439 за 141599,32лв.
-л.47,
т.2, ДП
|
Да-
нареждане
– л.46, т.2, ДП
|
Не
|
|
20.11.2009год.
л.50-51,
т.3, л.57-58, т.2 от ДП и л.323-324, т.2 от съд. п/во
|
Допуска
подписа да не е на И.
Текст - да
|
Подпис
– не
Записване
- да
|
ПКО 443 за
141599,32лв.
-л.59,
т.2, ДП
|
Да –
нареждане
– л.61, т.2, ДП
|
Не
|
|
18.12.2009год.
л.52-53,
т.3, л.74-75, т.2 от ДП и л.332-333, т.2 от съд. п/во
|
Подписа е на И..
Текст - да
|
Подпис
– не
Записване
– да/не
|
РКО 3775 за 164170,62 лв.
-л.77,
т.2, ДП
|
Да –
нареждане
– л.76, т.2, ДП
|
Не
|
|
На 30.12.2009год. –08.49 часа – Проверка
|
|
30.12.2009год.
л.54,
т.3, л.85, т.2 от ДП и л.337, т.2 от съд. п/во
|
Подписа е на И..
Текст - да
|
Подпис
– не/приличал
Записване
– да
|
ПКО 504 за
164170,62 лв.
-л.86,
т.2, ДП
|
Не
|
Да-
л336а, т.2 от съд. п/во
|
|
07.01.2010год.
л.55, т.3, л.89, т.2 от ДП и л.340, т.2 от съд. п/во
|
Подписа е на И..
Текст - да
|
Подпис
– да
|
РКО 39 за
165780,62 лв.
-л.90,
т.2, ДП
|
Не
|
Не
|
|
08.01.2010год.
л.56, т.3, л.93, т.2 от ДП и л.341, т.2 от съд. п/во
|
Допуска подписа да не е на И.
Текст - да
|
Подпис
– не
|
ПКО 6 за
165780,62 лв.
-л.95,
т.2, ДП
|
Да
нареждане
– л.94, т.2, ДП
|
|
|
22.01.2010год.
л.56-57,
т.3, л.99-100, т.2 от ДП и л.343-344 от съд. п/во
|
Подписа е на И..
Текст - да
|
Подпис
– да/не
|
РКО 161 за
173863,12 лв.
-л.101,т.2
ДП
|
Да
нареждане
– л.116, т.2, ДП
|
Да-
л343а, т.2 от съд. п/во
|
|
29.01.2010год.
л.59,
т.3, л.115, т.2 от ДП и л.348, т.2 от съд. п/во
|
Подписа не е на И..
Текст - няма
|
Подпис
- да
|
ПКО 37 за
173863,12 лв.
-л.117,т.2
ДП
|
Да
нареждане
– л.116, т.2, ДП
|
Да –
л347а,т.2
от съд. п/во
|
|
01.02.2010год.
л.60,
т.3, л.118, т.2 от ДП и л.349, т.2 от съд. п/во
|
Подписа не е на И..
Текст - да
|
Подпис
- не
Записване
– да
|
РКО 296 за
175663,12лв.
-л.119,т.2
ДП
|
Не
|
Не
|
|
10.02.2010год.
л.61,т.3,
л.136, т.2 от ДП и л.356, т.2 от съд. п/во
|
Подписа не е на И.
Текст - няма
|
Подпис
- не
Няма подпис за «касиер» на др. ориг. екзепляр
|
ПКО 50 за
175663,12лв.
-л.137,т.2
ДП
|
Не
|
Да –
л.355а,т.2
от съд. п/во
|
|
10.02.2010год.
Същата
касова книга
|
-
|
-
|
РКО 340 за
177490,75лв.
л.139,
т.2 ДП
|
-
|
-
|
|
15.02.2010год.
л.62,
т.3, л.147,т.2 от ДП и л.359, т.2 от съд. п/во
|
Подписа не е на И.
Текст - няма
|
Подпис
- не
|
ПКО 55 за
177490,75лв.
л.148,
т.2 ДП
|
Да –
нареждане
– л.149, т.2, ДП
|
Не
|
|
24.02.2010год.
л.63,
т.3, л.151, т.2 от ДП и л.360, т.2 от съд. п/во
|
Подписа не е на И.
Текст- да
|
Подпис
- не
Записване
– не
|
РКО 415 за
186103,75 лв.
л.153,
т.2 ДП
|
Да –
нареждане
– л.152, т.2, ДП
|
Не
|
|
25.02.2010год.
л.64,
т.3, л.156, т.2 от ДП и л.361, т.2 от съд. п/во
|
Подписа не е на И.
Текст- няма
|
Подпис
– не/приличал
|
ПРО 69 за
186103,75 лв.
л.158,
т.2 ДП
|
Да -
нареждане
– л.157, т.2, ДП
|
|
За да приеме за установено авторството на
подс.И. в създаването на процесните двадесет радходни и приходни касови ордера,
съдът на първо място отчита факта, че за целта, влизането в програмата било
извършено с нейното потребителско име /№ 10/, и пълната липса на
доказателствена информация, внасяща съмнение в ползването му от друго лице, а
не подсъдимата. При изолирано разглеждане на този факт, независимо от това, би възникнала
теоретичната възможност въвеждането на ордерите и от друг служител, но в случая
е налице комплекс от множество други обстоятелства, които наред с това,
категорично сочат именно подсъдимата за съставител на ордерите, по причините и
субективно отножение на подсъдимата, визирани във фактологията, а не твърдяните
от нея, в развитата й защитна теза. Такова
обстоятелство е факта на отправяни при много от случайте изрични
саморъчно изписани указания от подсъдимата към оперативния счетоводител св.Ж.,
върху разпечатваните касови книги, включващи в съдържанието си данни от
процесните ордери, все в насока, последната да не осчетоводява тези ордери по
съответните счетоводни сметки /които ордери несъмнено не обективирали реално
извършена касова операция/. Посредствем предявяването на всяка от тези касови
книги, в частта им, съдържаща саморъчни записвания с такова съдържание по време
на съдебното следствие, подсъдимата потвърждава, че са изпълнени от нея, като в
този смисъл е и изричния извод на приетата по делото почеркова експертиза в
тази й част – абзац 4 от изводите – л.101, т.3 от досъд. п/во. Съдът, отчитайки характера на тези своеобразни указания, насоки към
оперативния счетоводител Ж. от страна на подсъдимата, чието задължение било да
предава ежедневно след приключване на работата на касата, двата екземпляра от
тях, заедно със счетоводните документи за извършени касови операции /РКО, ПКО и
съответните разходно-оправдателни и други документи към тях/, съответно на
логиката приема, че лицето, даващо подобни инструкции към оперативния
счетоводител, е именно това, по чиято воля процесните наречени и от подсъдимата
«виртуални ореди» били създадени и потвърдени в програмата. Така например,
написаното от подсъдимата в касовата книга от 02.04.2009год. на л.42, т.3 – срещу ордера
за 48000 лева – «липсва, няма», в касовата книга за 20.11.2009год. на л.49 и 50
от същия том, срещу ордера за 141 599, 32 лева– «без да се осчетоводява»,
в касовата книга за 20.11.2009год. на л.51 от същия том – срещу ордера за 141
599, 32 лева – «виртуален не се осчет.», в тази от 24.02.2010год. на л.63, т.3
от досъд. п/во – срещу ордер за 186 103, 75 лева – «грешна – няма» и почти
всички останали, съдържащи макар и
кратки указания или зачертвания на самия ред с процесен оредер. Без съмнение за който и да е от тези 20 ордера, не бил
изпълнен в пълнота процеса, описан изрично в съдебно-счетоводните експертизи, в
правилника за документооборота на първичните счетоводни документи и обработката
им, действал в БРП, както и разказан
прилежно от подсъдимата в обясненията й, и в двете фази на процеса. Те останали
само като информация в програмата, и били потвърдени именно от подсъдимата, без
за който и да е от тях да бил спазен описания и от самата нея ред, задължителен
при оформяне на такива счетоводни документи – след като е създаден, да бъде
разпечатан, подписан от съответните длъжностин лица - гл. счетов, зам д.......
или д..... след което и от правоимащото по тях лице, съответно едва след
представянето му в този вид и проверката за редовността на разходнооправдателни
документи /в случая на съставяне на РКО/, да последва потвърждаването му в
системата от к....ката И., която да даде пореден номер и го включи в касовата
книга, след което и на хартиения носител да се въведе от к.... И. този номер,
подпише и от подсъдимата И. и съответно да се приложи от нея към касовата книга
след разпечатването й на края на работния ден. Неосъществяването на всички тези
действия, категорично демонстрира неосъществяване на реална стопанска операция
и разгледано заедно с факта, че именно подсъдимата била лицето, отговорна за, и
извършила въпреки това потвърждаването им в програмата, сочи, че автор на тези
ордери била именно подсъдимата, а не и което и да е друго лице.
Изцяло е компровментирано твърдението на
подсъдимата И., което споделя в даден момент от съдебното следствrе в обясненията си /отразени на л.413,
т.2 от съд. п/во/, че извършвала потвърждаване на дадена операция, извършена с
касов ордер, само в случаите, когато той бил даван на хартиен носител пред нея.
Достатъчно ясно самите деветнадесет процесни касови книги, сочат точно
обратното. Всеки от общо двадесетте касови ордери, включени в тях и описани
подробно във фактологията, неотразяващ реална стопанска операция, бил потвърден
/с което е станал част от смчетоводната инфармация в касовата книга за
съответния ден/ именно от подсъдимата /за целия период на работа тя е била
единствения к.... и единственото лице, което е можело в тази връзка да извършва
потвърждаване на ордери в модула с който работела «каса»/ и без съмнение те не
са били представяни пред нея на хартиен носител, тъй като въобще не са и
достигали до касата по съответен ред, поради самата липса на подобна касова
операция в реалността. Това е и защото, не би имало разумно обяснение тази
активност на подсъдимата /включване на процесните ордери и даване напътствия по
тях към оперативния счетоводител/ да е даденост, ако например са били създадени
от св.Ж. или който и да е друг от оперативните счетоводители, принципно
изготвящи такива първични счетоводни документи в програмата. Очевидно не може
да се очаква при такава хипотеза, да се налага към св.Ж. например /както е в
случая/ да се отправят напътствия за личната й дейност по осчетоводяване по
сметки, за операции, за която самата тя в тази хипотеза ще е създала
съответните приходни и разходни касови ордери. Наред с това, като не намира
основание да не кредитира показанията на св.П., и в частта им, където същата сочи изрично, че в процесният период в модула
«каса» можело да се създават както приходни, така и разходни касови ордеди в
електронен вид, при нужда – и да се разпечатват (л.169, т.1 от съд. п/во), а това изрично се
сочи и в показанията на св.Р. (л.179
- долу, т.1 от съд. п/во), съдът приема тази възможност за налична
през периода на работа на подсъдимата. Противното, само декларативно изложено
твърдение на подсъдимата (л.138,
т.1 от съд. п/во), допълнително се опровергава и от обсъденото по-горе
обстоятелство, че била автор на всяка от касовите книги, в съдържанието на
които била включена информацията, и като последица салдото за съответния ден
било повлияно от всеки от съответните РКО или ПКО, с конкретиката по
фактическата обстановка, в частност и с изписани в част от първите наставления
от подсъдимата към св.Ж., да не осчетоводява такива конкретни ордери. Като
индиция, сочеща правилността на това решение за доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимата, съдът отчита и информацията, следваща от
саморъчните й записвания в конкретни части, а именно – видно от съдържанието
например на първия по хронология тефтер /№ 1/, подсъдимата си написала различни
алгоритми за работа с програмата, включително и такъв за «Писане на Радходни
ордери» и обработката на такива /първите няколко страници от тефтера/,
съответно явно тези действия били напълно възможни за извършване на нейното
работно място. Това следва например и от алгоритъма, който си написала при
датата 21.11.2006год. в същият тефтер за начина, по който да изтрива разходни и
приходни ордери. Текуща задача за написване на ордери например подсъдимата
изрично си отбелязала за датата 29.02.2008год. /тефтер № 2/, също така изрично
за създаване на ордери си поставила задачи, съгласно записванията на
28.05.2007год. /тефтер № 3/ т.3 и 4 от задачите. Същото, но вече като изпълнена
задача, отразила това на стр.2 за дата 29.05.2007год. – под номер 1 – горе
/тефтер № 3/ и т.н. Тези записи напълно съответстват на следващото от други
доказателствени източници, вкл. и в аспекта на установяващата се недостоверност
на защитната й теза – за поддържане на само документална касова наличност със
знанието на ръководството, гл. счетоводител и оперативните счетоводители на
дружеството /анализирана в мотивите/ и съответно това, а не периодично вземани
от нея и натрупвани с времето като сума пари, реално довели до консатираната
липса на 214 000 лева, съвкупно категорично водещи до извода, че
процесните ордери и касови книги, обективирали именно деятелността и
психологично отношение към нея на подсъдимата, както са конкретизирани във
приетата за установена фактическа обстановка. Изцяло по излаганите обстоятелства, се явява несъстоятелно, поради което
не може да бъде прието за достоверно по отношение на психологичното
отношение на подсъдимата и твърдението й, че не знаела как и защо станало така,
че в определени моменти салдото било нереално /документираното било различно от
реалното/, а в други моменти, отговаряло на истинската сума която имала в
касата /в тази им част обясенията на л.118, т.4 от досъд. п/во/ и в подобен
смисъл отразените обяснения на л.140, т.1 и л.144, т.1 от съд. п/во – отново,
че не съзнавала как било постигано състоянието на само документална наличност
на повече пари в касата, от реалното. Очевидно подсъдимата споделя това, в опит
на обслужи основната си защитна версия /обсъдена малко-по-долу и приета от съда
за недостоверна/, за която удобно би съответствало положението, да не е
съпричастна към самото съставяне, но съществуването на подобно психологично
отношение се опровергава категорично даже и само от факта на личните и действия
по съставяве, одобряване на тези ореди, по който начин и включване на същите в
съответната касова книга и последвали отбелязвания по последната и насоки към
оперативната счетоводителка, за съдбата на тези ордери, като несъмнено
обективирано поведение на подсъдимата в процесния период.
Във връзка и с последното, допълнителни
съображения, за да приемае за установено авторството на подс.И. в създаването
на процесните двадесет радходни и приходни касови ордера и извършването и на
всички необходими действия, за да залегнат като информация за салдото в
касовите книги, така както те са конкретизирани по хронология във фактическата
обстановка, съдът взема предвид и
следващото от доказателствената информация, маркирана по-горе в табличен вид.
Взема предвид несъмнения факт, че по време, когато подсъдимата изпълнявала
длъжността к.... /а това бил целият процесен период от време - работни дни и
дни, обявени за такива, с изключение на датата 25.08.2009год./, както следвало
от самата специфика на начина на работа, от длъжностната й характеристика, от
т.5 на Правилника за документооборота в БРП /л.121, т.1 от съд. п/во/, именно
тя била лицето единствено разполагащо с правомощието и задължението /и тя само
на практика и ги упражнявала/ след извършване на съответната касова дейност за
деня, да разпечата касовата книга и да я представи в два екземпляра, заедно с
приложените РКО и ПКО за деня и съответни разходни документи към тях, на
оперативната счетоводителка Ж.. Това било наложено в дружеството и като твърда
практика, независимо, от и нормативната му установеност. Както бе посочно горе
несъмнен факт е, че в този период именно и само св.Ж. била счетоводителката,
работеща по отношение дейността на касата, съответно получаваща и
осчетоводяваща данните от касовата книга и приложенията към нея за съответния ден.
Съответно на това фактичеко положение, в показанията си същата е категорична,
че в периода си на работа, докато к.... била подс.И., касовите книги с
приложени към тях РКО, ПКО и др. докумети, ежедневно и били предавани именно
само от подс.И., а не и от който и да е друг служител. Също така, пак от
показанията на св.Ж., а и в тази им част показанията на свидетелите П. и Р.,
става ясно, че възможността конкретна касова книга и приложенията към нея да не
бъдат предадени на св.Ж., била даденост само при случай – в ден, в който св.Ж.
евентуално отсъствала от работа. В последния аспект, несъмнена информация както
за нейните отсъствия в работни дни, така и същата информация за подс.И. е
налице в приетите по делото изрични справки /Отговори от БРП на л.365 и 336,
т.2 от съд. п/во/. Като се съпоставят
датите, на който са съставени всички 20 процесни РКО и ПКО и съответно 19-те
процесни касови книги, в чието съдържание те били включени, с информацията в
тези справки, е видно, че на тези дати, и подс.И. и подс.Ж. са били на работа.
Това представлява макар и общ, но ясен
доказателствeн източник, че всяко от действията,
описани по хронология за всяка от датите по съставяне на тези документи, се
случили с личното участие на двете, с конкретика по фактологията. Въпреки това
обаче /липсата на възможност за друго обяснение/, в определени случаи, поради
част от изводите на приетата почеркова експертиза и твърденията на подсъдимата
при предявяване на касовите книги по отношение съставителството им, вкл. и за
положените в тях подписи за «к....» се явява некатегоричност по този въпроси,
която подлежи на решаване. Съдът първо
откроява случаите, при които относимата доказателствена съвкупност е
еднопосочна в цялост за авторството на подс.И. по отношение изготвянето на
касовите книги.
Това
са касовите книги за 14.04.2009год., за
19.11.2009год., за 07.01.2010год. За всяка от тях експертизата за подпис
на подсъдимата срещу «к....» и текста /цифров или с думи/ дава категоричен
положителен отговор, подсъдимата също го потвърждава, а допълнително за всеки
от тези дни се установява и факта на теглене на суми от ЦКБ- Русе от
подсъдимата /доказ. материал, вкл. и обясненията й, ясно сочи, че винаги тя е
извършвала това действие – л.143 - долу, т.1 и л.416, т.2 от съд. п/во, а това изрично следва и от съдържанието на
цитираните в таблицата, нареждания, като авторството на подписа срещу
«получател» в тях се пътвърждава изрично и от подсъдимата – при предявяването
им в съдебно заседание – л.220, стр.2 – горе, т.2 от съд. п/во/. Конкретните дати
на теглене на такива суми, съвпадащи с датите на съставяне на процесните ордери
и касови книги, се обсъждат от съда като допълнителна индиция, за авторството и
на касовите книги /след като по този начин допълнително се изяснява факта, че
на конкретната дата подсъдимата е била на работа в качеството си на к.....
За друга част от книгите се явява определено
частично несъответствие по авторството следващо от съпоставяне на изводите на
експертизата за частта им на изпълнения подпис срещу «к....» и останалата
доказателствена информация от значение, а именно експертизата не дава
категоричен отговор, като експерта «допуска подписа да не е на подс.И.» - това
са книгите от 02.04.2009год
,03.04.2009год., 15.04.2009год.,
21.08.2009год., 20.11.2009год., 08.01.2010год. Тази
следваща от експертизата в тази й част,
вероятност, подписите за к.... да не са изпълнени от подс.И. върху тези
конкретни книги, според съда категорично се преодолява, като във всеки случай
авторството на съставянето им /вкл. и съответно потвърждаването на вписаните в
тях ордери именно от к....ката И. за всяка от конкретните дати/ и сътоветно
представянето им на съответните дати от подс.И. на св.Ж., от следните
доказателствени факти: На първо място,
от установяващото се от справка на л.365, т.2 от съд. п/во, че всеки от тези
дни /както и всеки ден, в в които са били съставяни процесните касови книги/
подсъдимата е била на работа, съвкупно с факта, че е единствен к...., съответно
единствено тя е можела да върши каквато и да е касова работа за тези дни. На
следващо място – факта, че саморъчните записки, налични върху всяка от тези
книги /цифри или думи/ са изпълнени от подс.И. /източник почерковата експертиза
в тази й част, както и потвърждаването на същото за голямата част от тях от
обясненията на подс.И., при изричното им предявяване по време на съдебното
следствие/.
На следващо място – конкретно за книгите от
02.04.2009год., 21.08.2009год., 20.11.2009год. и 08.01.2010год. съдът отчита и
факта, че на всяка от тези дати, подсъдимата теглила пари от ЦКБ – Русе
/нареждане разписки на л.8, л.21, л.61 и л.94, т.2 от досъд. п/во/, което
индицира същия извод. Също така съдът взема предвид, че макар и експерта да
допуска подписа срещу к.... върху тези книги да не е на подс.И., същата при
предявяването сочи, че подписа е изпълнен от нея – за тези с дати
02.04.2009год. и 03.04.2009год. и от друга страна – за останалите четири книги
от обсъжданиет тук, подсъдимата твърди, че подписа не е изпълен от нея. В този
смисъл генерално съдът отчита, че и при декларираното неизпълнение на подписа
за «к....» върху часj от касовите
книги, съвкупността от другите обсъждани тук обстоятелства, достатъчно
категорично свидетелства, че именно подсъдимата е лицето, работило съответния
ден като к...., съответно и потвърждавала всеки от касовите ореди, налични като
информация в съответната касова книга за деня, след което и я разпечатвала след
приключване работата на касата и предоставяла на св.Ж., с приложенията към нея.
Наред с това, констатира напълно логично обяснение на факта, че както
подсъдимата, така и експерта очевидно в определени случаи не биха могли да
бъдат максимално обективни. За подсъдимата това следва от самото и качество, и
правото и да дава обяснения по съдържание каквито намери за необходимо с оглед
защитнита си теза. За изводите на експертизата относно подписите това следва от
факта, виден и визуално върху касовите книги, че изпълнения срещу «к....»
подпис е с изключително опростен, както и че е изпълняван и в съкратен вариант
/това обстоятелство изрично посочено и от експерта в тази част на обсъждането –
л.98, т.3 от досъд. п/во/. Освен за един от подписите, също с краен извод за
допускане да не е изпълнен от подсъдимата, експерта констатирал и, че не се
съдържат достатъчно идентификационни признаци. От друга страна, в сличаи, при
които експертния извод е, че съответен подпис върху касовата книга не е положен
от подсъдимата И. на практика по идентични доводи с тези, обусловили преценка
за само вероятност, че може да не е изпълнен от нея при други случаи /в първия
случай различие между някои от елементите в изследвания подпис – например за
книгата от 19.01.2010год. и във втория случай – различие в някои общи и частни
признаци на елементите – напр. за книгата от 08.01.10г./. Без да подлага на
съмнение правилността на експертните изводи в тази им част, поради тази
специфика на изследваните подписи съдът приема за установено, че самото
изследване, особено при случаите с прилагане съкратен вариант на и без това
простия им строеж, е именно причината предпоставила затруднение в достигането
до крайно категорични изводи и в двата смисъла по зададения въпрос към
експерта. Това се наблюдава и в обясненията на подсъдимата /независимо от
различният им характер като източник и цел/, която за част от подписите в
книгите, вкл. и за такива, с категоричен противен извод, споделя, че поне в
даден елемент – напр. изпълнение на първа или друга буква, приличало,
наподобява на изпълняваните от нея /обясн. на л.218, стр.2, т.1 от съд. п/во и
л.219, т.1 от съд п/во/. В последноотразенвите обяснения, подс.И. споделя и
личната си преценка, че винаги се подписвала по еднакъв начин. Преценката и се
установява като неправилна най-малко поради посоченото, следващо и от
съобразителната част на почерковата експертиза. Още повече – като се съобрази
достъпният по делото материал по този въпрос. Така например определено и без
специални знания, само визуално съобразяване на начина по който подсъдимата се
е подписвала например в длъжностната си характеристика /л.25,т.1 от досъд.
п/во/, в трудовия договор /л.16, т.1 от досъд. п/во/, в допълнителното
споразумение, в ревизионните актове за проверки и описите - в том1 от досъд.
п/во и също изискани и приложени в том 2 от съд. п/во, в декларацията си и
автобиография /л.98 – 100, т.4 от досъд. п/во/ вече в досъдебното производство,
в обясненията, дадени в качеството на обвиняем - напр. на л.119, т.4 от досъд.
п/во, а и в други процесуални документи по това дело /вкл. и вече постъпилата
жалба против тази присъда/, ясно обективира изключителното разнообразие и
специфика на изпълнение на подпис от страна на подсъдимата. Особено открояваща се е отликата на подписите
в документите, които нямат пряко отношение към работата й, в сравниние с тези,
съставяни при самата й дейност като к..... При първите, например посочените
договор и споразумение, автобиография, декларация, жалба, подписа определено
има значително сложна структура и очевидно не представлява съкратен вариант, и
по коренно различен начин, със значително опростена структура и ползвани
съкращения, е изпълняван при вторите.
Посочените
доказателствени факти, преодоляващи следващото поради тази специфика на
подписите, изпълнявани от И., се отнасят изцяло и за останалите таблично
описани и подробно във фактологията касови книги, и мотивират съда да приеме за
установено, че автор на всяка от процесните деветнадесет касови книги била
подсъдимата.
Следва да
се подчертае особената важност на едно от обстоятелствата в тази насока, а
именно факта на реално изпълнение на к....ската длъжност на всяка от
съответните дати, което като последица от разписаните правила, от категорично
наложената практика в БРП, а и предвид самия факт, че единствено подс.И.
включително и на тези дати била отговорното лице за дейността на касата и
отговаряла в частност и лично за касовата наличност /поради което и тя
единствено разполагала с достъп до касовото помещение, откъдето се извършвала
тази дейност/, дава ясен положителен отговор на този въпрос. Тези обстоятелства
не са изолирани, а са налице и комплекс от други, потвърждаващи този извод,
отчетени по-горе от съда. Като такова съдът взема предвид и факта, че всеки от
двадесетте касови ордера бил съставен именно на датата, посочена при номера му,
даден от счетоводната програма /за което заключението на Техническата
експертиза, както и експерта Д. при разпита му е категоричен – л.149 – 150, т.1
от съд. п/во/, че на съответните дати съответният от тези ордери бил включван в
съответната касова книга /чрез одобряването му, което се извършва единствено от
к.... с команда в модула «каса» на програмата/, като на всяка от тези дати,
именно подсъдимата изпълнявала длъжността к..... Освен това, авторството на И.
в изготвяне на всяка от процесните касови книги, и съответно на включените в
тях касови ордери /вкл. и процесните/, се индицира от информацията в приложените
като веществено доказателство по делото седем тефтера, видно от съдържанието на
които за всяка една от датите на съставянето им, са налице обичайните
изписвания, извършвани от подс.И., ясно демонстриращи факта, че и във всеки от
тези дни изпълнявала лично к.... си задължения в дружеството. Допълнително,
връзката на подс.И. с изготвянето на тези касови книги, включването в тях на
РКО и ПКО по несъщестуващи стопански операции, целта им на съставяне и
обусловеността на това от своене на пари от касата, се доказва и посредством
други обстоятелства, установяващи се от съвкупността по делото.
В тази
насока, съдът придава особено значение на комплекс от допълнителни индиции,
съвкупнотото наличие на които сочи категорично за авторството на подсъдимата в
процесното своене и предпоставеното от него лъжливо документиране. Индиции с такъв характер се разкриват като се
изследва логичния въпрос, каква е причината да бъдат съставяни
във времето процесните касови ордери в счетоводната програма /без да отразяват
реална стопанска операция/, да бъдат включвани в конкретните касови книги,
съответно на което и въз основа наставлениея към св.Ж. именно от страна на
подсъдимата, същите да не бъдат осчетоводявани.
По този
въпрос в доказателствената съвкупност се установяват две основни тези – тази на
подсъдимата и тази, следваща от самата оценка на обясненията й, както и на
останалият доказателствен материал, В обясненията си и в двете фази на процеса
– отразените на л.117 и л.118, т.4 от досъд. п/во и съответно като начало на
л.140, т.1 от съд. п/во/, подсъдимата И. твърди, че към края на 2008год. /което
време свързва с авария по реда Дунав със шлепове на дружеството й било казано
от главната счетоводителка – св.П., че подсъдимата щяла да започне да вижда
салдо в модул «каса», което значително ще се различава от действителната
наличност в касата. Да не се притеснява, че това по-високо салдо ще е само по
документи, че това ще става с нейно знание /на св.П./, както на и............
д....... – св.К. и на всички оперативни служители в дружеството. Също така, че
св.П. и пояснила, че това щяло да се прави известно време, за да «се оправят
нанесените при катастрофата щети». Идентично обяснение подсъдимата дава и в
съдебното следствие - конкр. отразено на
л.140, т.1 от съд. п/во. Освен това подсъдимата споделя, че имало моменти, в
които салдото ставало реално и отговаряло на истинската сума, която била в
касата. Не знаела защо и как е ставало това /л.188, ср. част, т.4 от досъд.
п/во/, а в съдебното следствие споделя в тази насока, че св.П. не и била
казвала дали ще бъдат съставяни реално или не ПКО във вързка с това, че щяло да
се вижда по-голяма наличност в програмата от реалната наличност в касата
/л.144, ср. част, т.1 от съд. п/во/. Споделеното стои в противоречие със
обективно установеното за действията на подсъдимата по отношение на тези ордери
/съставителството им в програмата/, включването на данните от тях чрез
потвърждаването им, в информацията в касовата книга за съответния ден, особено
не съответства и на факта на давани включително и чрез саморъчни записвания в
съдържанието на последните, насоки към оперативната счетоводителка Ж.,
резултата, следващ от информацията по тези ордери да не бъде разнасяна по
сметки /осчетоводяван/. Доколкото това е елемент, но не и категоричен за оценката
като недостоверна на тази версия на подсъдимата, такава оценка със сигурност се
налага при съпоставянето й с останалите доказателствени източници. Крайно
различно положение следва от показанията на св.П., св.К., св.Р., св.Д., св.Т. и
имащите значение писмени доказателствени източници /за произшествието на
плавателен съд по река Дунав/, както и проверката доколко версията на
подсъдимата се установява като достоверна/недостоверна. Всеки от посочените
свидетели /а и св.Ж./ е категоричен, че подобна конспиративна дейност, наложена
от ръководството на дружеството, не била реализирана. Освен това, в
съвкупността няма и минимална данна /освен наведените твърдения на подсъдимата/
за подобна обусловена от тази авария, а и от каквото и да е друго събитие нужда,
да се процедира със създаване и поддържане на документална касова наличност,
различна от реалната. Даже и лаически погледнато, такъв подход на ръководството
не може да се приеме за смислен начин да се компенсират дадени загуби на
дружеството. На практика, от доказателственият материал се установява както
факта на аварията, така и факта на съответните плащания по нея от дружеството и
начина по който това станало. Подробно посредством показанията на св.Т. и
св.Д.П., както и писмени доказателства /приложени на л.12 до 22 и л.25, т.5 от
досъд. п/во/ се установява, че за станалата през месец март 2009год. авария,
финансовите последици били решени чрез сключване на споразумение между
дружеството и съответния товародател, въз основа на което настъпилите за последния
щети били компенсирани чрез плащане по банков път от сметката на дружеството
/след дадено прихващане/ на 112 358, 22 щатски долара. Сумата била платена от
валутна сметка на дружесвото в ЦКБ - Русе на шест вноски за период от три
месеца. В този смисъл са и показанията на св.П., и в общ порядък на св.К. Или
става ясно, че нанесените щети били възмездени на товародателя чрез плащане на
валута по банков път, а не и чрез касови плащания, което станало в периода
месец март – месец май 2009год /споразумение на л.15, т.5 от досъд. п/во и
банкови документи, приложени след него/, което индицира недостоверността на
развитата версия на подсъдимата, поради липса на разумно обяснение за
възможността настъпили за дружеството щети да бъдат компенсирани посредством поддържане
на нереална /по документи/ касова наличност
и то в лева. Освен това, само ако се предположи достоверност на тази
теза, определено несъстоятелно е приетият подход от ръководството да е бил
именно устанвовената по делото схема на изписване и последващо заприходяване на
едни и същи суми от касата със съответните процесни РКО и ПКО. Индиция за
недостоверността на твърдяното от подсъдимата значение на прилаганата схема в
работата на касата, е и факта, че сумарната стойност на съставените РКО и ПКО
до момента на цялостното заплащане по банков път на щетата по тази авария, била
почти два пъти по-ниска от изплатената и то в долари, а още по-малко съответно
и по този начин опровергаващ това твърдение е факта, че съставянето на такива
ордери продължило по начина визиран във фактологията, и след изплащането, чак
до момента на наложилото се през 2010год. предаване дейността на касата на
св.Р.. Също така, индиция изключваща връзката между съставянето на РКО и ПКО по
визирания в обстановката начин, е и факта, че натрупваната със съставяне на
всеки следващ приходен касов ордер обща
изписана сума в левове от касата е надвишила значително стойността на
изплатеното за аварията /валутата се равнявала
на около 160000 лева/. На следващо място, версията на подсъдимата, че
съставянето на процесните РКО, ПКО и включването им в касовата книга като
информация било обусловено от подобна причина, се разкрива като несдостоверна и
от собствената си несъстоятелност. Осчен, че подобен ефект, по този начин не е
можел да бъде постигнат, определено създаването на тази документална привидност
не се е явявала годна за компенсиране по някакъв начин щети на дружеството,
настъпили от дадена авария.
Напълно
годна обаче тази техника по съставяне на приходни и разходни касови ордери за
еднакви суми, включването им в касова книга за съответния ден, без да се
осчетоводяват, е била за постигане на визираната във фактологията цел –
прикрИ.е на увеличаващата се по стойност в течение на времето, фактическа липса
на пари от касата, при извършвани проверки на дейността на касата. За разлика
от установяващото се в аспекта на версията на подсъдимата, напълно съответно на
предприятият подход за прикрИ.е на перманентно вземане на парични средства от
касата в процесният период именно от подсъдимата, се установява факта на
привеждане на документалното й отражение по начин, да прикрие реалната липса,
натрупана да конкретен момент. Така например, именно това обективира факта на
съставяне на РКО № 2555/21.08.2009год., преди наложилото се прекъсване на
правоотношението на подсъдимата, за да й бъде изплатено обезщетение за
неползван отпуск (с което
документалното салдо било приведено в съответствие със сумата, реално налична в
касата в него момент), и
съответно още след подновяване на правоотношението, на 26.08.2009год.,
съставяне на ПКО № 318, за същата сума – 96607, 87 лева. Показателни, че тази
дейност е била обусловена именно от лично решение на подсъдимата за обслужване
на нейните цели да прикрива вземането на пари от касата в нейн интерес, а не и
от други фактори /вкл. и наложено от ръководството на дружеството/, са и
обстоятелствата, свързани със съставянето на 18.12.2009год., на ПКО № 3775 за
сумата от 164 170, 62 лева. Установява се, че следващият ден – 19.12.2009год. макар и съботен, е бил
обявен за работен, като този ден подсъдимата е била в отпуск, както и, че
съставила РКО от процесния вид - за същата сума на 30.12.2009год., по време
след извършена същият ден обичайна проверка на касовата дейност във връзка с
края на година. Това действие на подсъдимата очевидно било обусловено от
знанието й за предстоящо еднодневно отсъствие /като със съставяне на РКО
направила необходимото касовата наличност да отговаря на отразеното в касовата
книга в момента, предхождащ този ден/, както за неизбежно предстоящата проверка
на дейността й в края на годината, съответно след приключване на която
незабавно отново съставила ПКО за същата сума. Установява се и факта, че в
периода от време от 18.12.2009год. до 30.12.2009г. когато подсъдимата е
ползвала и още три дена платен отпуск, а и предходен ден /на 14.03.2009год./ от
общо ползваните само 6 дни платен отпуск в целия период на работа в
дружеството/, реално не е било извършвано предаване на касовата дейност на
друго лице, съответно в тези конкретни дни касата не е и функционирала /справка
за отсъствия на подс.И. на л.365, т.2 от съд. п/во/. Установява се също, че
първите три по време – 14.03.2009год., 26.09.2009год. и 19.12.2009год. са били
почивни дни, в който е било отработвано, както и това (поради факта на извършена проверка с
личното присъствие на подсъдимата), че подс.И. била реално на работа и на
30.12.2009год., въпреки, че документално била в отпуск. Видно от същата
справка, в други моменти подсъдимата също документално била в отпуск
/неплатен/, но реално изпълнявала к....ската длъжност на половин работен ден.
Или несъмнено се установява /както сочи и св.П./, че на практика подсъдимата И.
в процесният повече от тригодишен периода на работа изпълнявала касиарската
длъжност непрекъснато и не била
замествана в тази си дейност от друго лице /с изкл. на 25.08.2009г. при
еднодневното прекъсване на работата/. Липсва основание да счита, че това
положение било наложено от други причини, а не и волята на подсъдамата. Съдът не намира
основание да не кредитира показанията на св.П. и в частта им, в която сочи, че
именно подсъдимата настоявала да не ползва отпуск, тъй като желаела
натрупването му. Като индиция, за авторството на създаваните касови оредери,
включване във всяка от процесните касови книги на информацита от тях и за целта,
обслужвана с тези действия, от там индиректно и обусловенността им от своенето
на пари, а не от друга твърдяна от подсъдимата причина, съдът отчита и
реакцията на подсъдимата, когато узнала, че предстои временна промяна на
местоработата й. Както следва от показанията на св.П., била изключително
притеснена и молела да не бъде премествана, плакала. Подобна реакция би могла
да е обусловена и от други причини /например някаква по-изявена чувствителност
и особена привързаност към гр.Русе/, но в случая така изразеното несъгласие на
подсъдимата да бъде командирована, в съвкупност с факта, че реално не излизала
в отпуск през целият немалък период на работа в дружеството /или когато
излизала било по начин, който не налагал приемо-предаване на касата/, както и
несъмнено съзнаваното от нея, че при наложилата се командировка последното със
сигурност ще бъде извършено, съответно не би била налице възможпостта чрез
съставяне на поредни ПКО и РКО да привежда временно съответствие между
документално отразяваното салдо и реалната наличност в касата, са съответстващи
си обстоятелства, индициращи, че причината за тази реакция била именно
опасението на подсъдимата, че ще последва разкрИ.ето на противозаконното своене
на пари от касата на дружеството, което така успешно реализирала до него
момент.
Освен това, за да приеме за недостоверна тезата на
подсъдимата за обусловеност на съставяните РКО и ПКО за несъществуващи касови
операции и въобще процедирането с тях по начина, визиран във фактическата
обстановка, съдът отчита и обстоятелството, че по време на предаване на касата
на св.Р., подс.И. развила коренно различна версия за установената липса, за
разлика от тази, в образуваното по-късно производство, която също сама по себе
си се установява за неистинска. В тази насока съдът цени показанията на
свидетелите Р. и Д. и индириктно по същият въпрос показанията на свидетелите П.
и К., а и явяващите се производни за това обстоятелство показания на св.Й.Д.
/полиц. служител провел проверката/, всеки от които доказателствени източници не
намира основание да не кредитира, поради съответствието помежду им за тези
обстоятелства и липсата на нелогичности. За разлика от тях, обясненията на
подсъдимата не могат да бъдат кредитирани поради тяхната несъстоятелнст. В тази
им част, обслужвайки твърдението си вече в съдебната фаза, за благословията на
ръководството да се процедира така при касовата дейност, подсъдимата сочи, че
приемащата /св.Р./, както и ревизора /св.Д./ не били изненадани от факта на
установената липса от 214 000 лева и въобще не го коментирали, при което
подсъдимата приела, че и те били запознати от ръководството, със състоянието на
поддържане на по-високо салдо по документи, от реалното /обясн. на л.141, т.1
от съд. п/во/. Подобна реакция на двамата свидетели на първо място се опровергава
категорично от техните показания, а на второ място и от факта, че в съставените
документи при предаването /ревизионен акт от 09.04.2010год. – л.345, т.2 от съд. п/во/ изрично бил
визиран факта на липсата на 214000 лева и че същата е с неустановен
произход. Ако само презумптивно се приеме истинност на версията на
подсъдимата, последното нещо, което би било официализирано чрез вписването
му в документи /след като при това положение свидетелите Р. и Д., са знаели
за конспирацията на ръководството по поддържане на по – голяма наличност по
документи от реалната в касата/ би било да се опише факта на тази липса. Самият
факт на констатирането й писмено, определя за недостоверни обясненията на
подсъдимата за знание на това фактическо положение както от тези свидетели,
така и от което и да е лице от счетоводството и ръководството. Допълнително за
тази оценка свидетелства и факта, че в съдържанието изрично било посочено, че
липсата е с неустановен произход. Както бе посочено, от показанията на
свидетелите Р. и Д. се установява факта, че пред тях подс.И. твърдяла, че
липсата е в резултат на получени пари от касата от човек от ръководството
/св.Л./ без това да бъде документирано. Съдът приема за достоверно следващото и
в тази част от показанията на същите, вземайки предвид освен тяхната
обстоятелственост, така и съобразявайки подкрепянето им посредством показанията
на св.П. и св.К. /като същите възпроизвеждат за последователното във врмето
узнаване на същото обстоятелство от св.Р./. Сама по себе си, върсията за получаване
на такава сума от касата от страна на
св.Л. категорично се опровергава от доказателствената съвкупност - неговите
показания, както и липсата даже на други данни, още повече на доказателства в
тази насока. Освен това, определено несъстоятелно е и да се приеме, че
подсъдимата би допуснала такова разходване на средства от касата /извън нейния
интерес/, без съставяне на съответни разходни документи. Самия факт на излагане
на противоречащие дна на друга, версии от страна на подсъдимата за установената
липса /при предаване на касата при командироването и, втората вече в наказателния процес/, а и
опровергаването на всяка от тях, е показателен за самостоятелната им
недостоверност и едновременно с това, индицира присвоителната дейност,
устновяваща се при съвкупния анализ и оценка на другите доказателствени
източници, отразени в мотивите. За разлика от това камчество на обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите П. и К., както и на свидетелите Д. и
Р., включително и за тази част от процесните събития се установяват като
достоверни и самите им действия, обективирани по делото. Факта, че св.Р.
съобщила на св.П. при първа възможност за случилото се при приемане на касата
от подс.И. и установената липса, установената реакция на последната /пресъздадена
в показанията на св.Р./, последвалото съобщаване за установената липса и на
св.К. /съответно неговата реакция от узнатото, възпроизведено в производството
чрез показанията на св.П. и пряко следващо и от неговите показания/, и особено
факта, че била звършена незабавна проверка на касата, въпреки вече изтеклото
работно време още същият ден, когато ръководството узнало за установената
липса, категорично свидетелства, че който и да е от тези свидетели, и съответно
ръководството не е знаел до момента за подобна липса, още по-малко нареждал
извършване на действия, свързани с нея или които да доведат до нея (което и само по себе си отново опровергава
обясненията на подсъдимата в противен смисъл).
Очевидно в
опита си да обслужи защитната си теза, подсъдимата навежда твърдение, че
съдържанието на процесните касови книги подлежали и били обект на санкция
включително и св.К., което би следвало да внуши, че липсата на по-ранна
реакция, обуславата благословия /и съответно на св.П./ за поддържане на
документно салдо, по - високо от реалното съгласно касовата наличност. В
обясненията си /л.117, т.4 от досъд. п/во, л.139, т.1 от съд. п/во/ подс.Илиава
твърди, че ежедневно представяла на св.К. не само съставени ордери за подпис, а
и двата екземпляра на касовата книга за деня. Липсва основание да се приема за
достоверно последното, тъй като представянето на касовата книга на ръководителя
на дружеството освен, че е неприлагана практика в счетоводството на която и да
е подобна структура, в случая не било изисквано и от нарочните длъжностна
характеристика на к.... И. и правилника за документооборота на първичните
счетоводни документи и обработката им в БРП – Русе, а и не се сочи като
обективна даденост в който и да е от гласните доказателствени източници по
делото /показанията на св.П., Р., Ж., К./. Формално именно поради това, въобще
не е заложено и в установеното съдържание на процесните касови книги
изискването за каквато и да е санкция във връзка със съдържанието им или
проверка от страна на някой от ръководството на дружеството, за разлика от
изрично предвиденото в същият смисъл за съставилият я к.... /подс.И./ и
получаващият я впоследствие оперативен счетоводител /св.Ж./. Съответно на
установените правила св.К. и св.П.
сочат, че на първия, в случаите на присъствието му на работа, били представяни
и подписвал на съответното място единствено съответните касови ордери, след
което и гл. счетоводител, след което и при оформянето им, били носени от
съответно заинтересовано лице обратно в касата за извършване на съответната
касова операция по този ордер. Очевидно, още по-малко на някакъв контрол и
проверка, можело да бъде подложен, някои от съставените двадесет процесни РКО и
ПКО, които въобще не били разпечатвани от счетоводната програма, не били
оформяни по съответния ред, след като въобще не била осъществявана реална
касова операция, а единствено било ползвани от подсъдимата по описания във
фактологията начин, така, че информацията от тях, да влияе по конкретния начин
отразяваното салдо по съответните касови книги, където тя била включвана по
отношение на салдото.
Важни
индиции за авторството на подсъдимата в съставяне на процесните двадесет касови
ордера и деветнадесет касови книги, както и за обусловеността им именно от
своенето на пари от касата от подсъдимата, с увеличаване на общата сума, чрез
натрупване към даденият момент на създаване на поредните приходен и разходен
ордер с идентична сума в този размер, по начина, визиран във фактологията, се
усановяват и от приложените към делото веществени доказателства и конкретно 7 -
те тефтера, изцяло изписани от подсъдимата. На първо място, констатира се в
съдържанието им, че още от първия по време – с дати през 2006год., към края на
същата година, при описвани от подсъдимата ежедневни засичания на касата
започват да фигурират суми, които подсъдимата е разграничавала като «свои».
Очевидно е, при прегледа на този тефтер и всички останали докрая, че сумите се
увеличавали в градация през времето. Така например на посл. стр. за
04.12.2006г. и за 06.12.06г. /тефтер № 1/ подсъдимата обозначила като «моите»
35+15, 50+50, на посл. стр. за 08.12.2006год.
– «+ 230 моите», на
15.12.06г. – «140 – моите», веднага след което «140+50 – моите»,
за 29.12.2006год – «150+350+11+35 – това са в мен». Очевидно въпреки
нежеланието на подсъдимата да коментира такива конкретни записвания върху
тефтерите /обясн. на л.142, т.1 от съд. п/во/, както и в други моменти при
предявяването им в съдебното следствие, те отразяват именно служебната дейност
на същата в качеството й на к...., поради което не могат да бъдат подминати
като доказателствен източник. В следващите по хронология тефтери записванията с
такова съдържание се увеличават, като стават почти ежедневни, и с все
по-голяма, увеличаваща се сума, която подсъдимата описва като своя собственост.
Например за 15.01.07. – 2 стр., тефтер № 2 е налице записване «1170 мои», на
09.02.2007год. – «1812,36+60+259,12+120+100 това са моите», за дата
07.03.2007год. – «2645, 59 – това са моите + 50 = 2695, 59”, за следващата дата 08.03.2007год. – „2795,
59 – моите”, като е очевидно, че записвания по същият начин – отбелязване или
ограждане на постоянно увеличаваща се такава сума и на следващите дати е налице
въпреки липсата на изрично записване, за чия собственост се считат от
подсъдимата. Изрично като свои тя посочила и тези на 15.03.07г. – 3415+100, за
16.03.07. – „3515м.”,за дата 07.05.07г. ”....+ 200 лв.моите „, за дата
22.05.2007год. –„9198 моите”, а за следващата дата същото „–„9198 моите
и всички останали, конкретизирани по-долу, включително и съвпаденията на суми
към конкретния момент на издаване на поредната група от РКО и ПКО. Както бе
изрично обсъдено по-горе, по хронология съдържанието на тефтерите демонстрира и
взе по – голямата активност във времето на подсъдимата да се интересува, взема,
задлъжнява с големи суми и въобще ангажира с обемна дейност по даване и преди
всичко вземане на все повече и повече заеми, за което е достатъчно даже и бегло
да се проследи съдържанието им, което е в пълно съответствие с отчетеното по
фактологията, че същото обуславяло и продължаване вземането на пари от касовата
наличност във все по-голям, натрупващ се със времето размер.
И тук се констатират обстоятелства, обсъждани
от съда като поредна, със значителна тежест индиция за престъпно своене на пари
от подсъдимата и едновременно за извода, че съставянето на процесните РКО и
ПКО, било обусловено именно от него. Също така, това обстоятелство опровергава
по пореден начин, и определя като недостоверна защитната теза на подсъдимата. В
такъв смисъл съдът цени факта на записването в тефтер № 5 – за дати
02.04.2009год. и 03.04.09г., разкриващо както личното съставителство на РКО и
ПКО с еднаква сума – 48000 лева, включени в съответните касови книги, така и за
липсата на реална стопанска операция, вкл. и за решението на подсъдимата да
посочи в първия като получател д....... на дружеството – св.К.. Подсъдимата си
отбелязала за 02.04.2009год.: ”Днес изписах на името на Д.К. – 48000 за
изравняване салдо на каса ?”, и за 03.04.09г.:”Трябва да прибавя + 48000
– само без Я. да ги прави нищо.”. Именно на тези дати, за такива суми и с
такова съдържание са първите по време процесни РКО и ПКО за една и съща сума –
РКО 1014/02.04.2009год. и ПКО № 118/03.04.2009г. /л.10 и л.12, т.2 от досъд.
п/во/.
Очевидно е съвпадението на
тази сума /48000 лева/, със саморъчно написаната също от подсъдимата в Авансова
разписка /с поставен № 1/ - приложена в плик”Авансови разписки – 29 броя” – в
том „Писмени доказателства” от досъд. п/во. Подсъдимата не отрича авторството
си в съставянето на тези авансови разписки, както и факта, че ги съхранявала
заключени в чекмедже на бюрото си в касата /съответно същите били установени в
касовото помещение при проверката, направена от служители на БРП и изпратени на
органите на разследването/. Твърди, че те били съставени при провеждано
обучение за работа в касата, както и не може да даде разумно обяснение за това,
какво наложило избора конкретно в три от тях /номерирани в съд. заседание под №
1, № 2 и № 3/ да се вписват точно тези немалки по размер суми – 48 000, 29 000 лева и 125 219, 37 лева /обясн. на
л.217 до 218, т.1 от съд. п/во/. Съдът,
съобразявайки комплексно съвкупността от значение, констатира, че
всъщност тези разписки представляват поредна индиция за престъпната деятелност
на подсъдимата, а не обективират просто едно случайно съдържание, свързано с
въвеждане на подсъдимата в работа, както същата се опитва да внуши. На първо
място, съобразява и принципно известното, че такъв вид счетоводни документи се
съставят за временни, и малки по размер касови плащания. В този смисъл категорични
в частност и за наложената практика в БРП АД, са и показанията на свидетелите
П., Р. и Ж., в тази им част. Какво тогава е обусловило съставянето им, се
разкрива по много ясен начин конкретно за тази с № 1 за сумата от 48 000
лева, от факта на съвпадение на тази сума със сумата по първият по време
съставен от подс.И. РКО – РКО№ 1014/02.04.2009год. /л.10, т.2 от досъд. п/во/.
Както подсъдимата си отбелязала в тефтера, с него направила „изкуствено
изписване” на тази сума, като в ордера посочила, че сумата следва да се брои на
ръководен персонал. Св.К. бил именно такъв и без съмнение съставената от
подсъдимата Авансова разписка № 1 на същата стойност и с посочен получател
именно св.К., това действие било свързано именно с издадения РКО, а не и с каквото
и да е обучение на подсъдимата, тъй като не може да се приеме за случайно
съвпадение/. Още по-малко може да се приеме за такова, вкл. и в положителна за
версията на подсъдимата насока, че била създавана документална наличност, по -
висока от касовата със знание и благоволение на ръководството, факта, че за
същата сума била съставена и авансова разписка, в която като даденост срещу
получател бил изпълнен подпис, който е имитация на подписа, но категорично
неизпълнен от св.К. /в този смисъл изводите на назначената в съд. следствие
Почеркова експертиза № 522, както и показанията на самия св.К. и на свидетелите
П. и Р., а и обясн. на подсъдимата в тази част за индивидуалната им преценка по
това обстоятелство/. Поради това, макар и останала неползвана, самия факт на
наличие на тази авансова разписка на работното място на подс.И., съвпадението
на посочената сума и посочен получател, съответстващ на твърдяното от подс.И.
пред св.Ж. /видно от показанията на последната започналата практика от страна
на подсъдимата да включва в касовите книги такива ордери, била обяснявана от И.
пред оперативния счетоводител, именно с временно взети пари от касата от
ръководството/, се цени от съда като индиция за извършеното от И., по начина
визиран във фактологията. Същото се отнася и за разписка № 2, за 125 219,
37 лева, очевидно приготвена от подсъдимата не учебно, а във връзка с
увеличилата се към месец октомври обща сума на взетите дотогава пари от касата
– изцяло съвпада с тази посочена отново като „нейна“ в записките й за дата
16.10.2009год., тефтер № 6 ..”125189, 37+ 30”, а за разписка № 2 /също с имитиран подпис
на св.К. за получател/ е посочена по същият начин като нейна взетата и
натрупана до него момент сума, от подсъдимата за дата 01.12.2008год., в тефтер
№ 5. Самото съставителство на тези разписки от подсъдимата, съвпадението на
сумите, липсата на подписи на получател в една от тях, и имитацията на
подписите на получател в другите две, допълнително индиректно опровергават
твърдението й, че за увеличаващата се с времето липса в касата, имало
съпричатстност което и да е лице от ръководството на дружеството и от там, че
липсата се дължала на друга причина, а не резултата от вземани от подсъдимата
пари от касовата наличност.
Като източник, също
опровергаващ тезата на подсъдимата, обективиращ своенето, напълно
личната деятелност и обусловеността на съставянето на процесните РКО и ПКО и
включването им в касовите книги, от перманентно вземане на пари от касата от
страна на подсъдимата, не за цели на дружеството, съдът цени и конкретни части от съдържанието на
записвания на подсъдимата, както и факта на разпечатване и прилагане на един от
тези ордери, към един от тефтерите на подсъдимата и по-конкретно: За дата
21.08.2009год. /тефтер № 6/, под номер 3 подсъдимата си е поставила задачата „Да
изпиша ордер – разх. агенции – 96607, 87 лв и ще ги заведа в сряда като дойда
на работа”. Именно такъв ордер, на тази дата и за тази сума, както и с такова
посочено основание бил е реално съставен в програмата, и включен в съдържанието
на касовата книга от този ден. Този факт и сам по себе си доказва, че
подсъдимата го създала лично и с целта именно приета за установена по
фактологията – да не бъде установена липсата в този размер до момента, при
предстоящата задължителна проверка на касата, заради планираното прекъсване на
правоотношението на подсъдимата за едни ден – на 25.08.2009год. Самият факт на
прекъсване, също си бил записан от подсъдимата – на следващата страница /за
дата 24.08.2009год./ Нещо повече, в случая подсъдимата намерила за необходимо и
да си разпечата този касов ордер /същият е прикрепен към точно тези страници на
бележника и видно от съдържанието му, съдържа данните на именно процесния РКО №
2555/21.08.2009год. за сумата от 96607, 87 лв, с посочено основание разход
агенции, както било планирано от нея. Тези обстоятелства илюстрират ясно
възможността на подсъдимата да въвежда данни и съставя РКО и ПКО, включително и
без да е извършено действието по потвърждаването им /след като в случая
разпечатания и приложен в тефтера на подсъдимата РКО все още не бил с даден
номер и дата от системата/. Налице е обаче пълно съвпадение на основанието и
сумата, и предвид и мястото, където бил прикрепен в тефтера /именно при
записките на подсъдимата за това действие при датите от 21.08.09г. до 26.08.2009год.,
категорично свидетелства за нейното авторство. Абсолютно същото следва и от
изрично записаното от подсъдимата в тефтер № 7 за датата 19.11.2009год. –
141599, 32 м.
- /последното без съмнение от хронологията на записване във всеки от тефтерите
и ограждане на натрупващите се суми отразявало за пореден път взетите пари от
касата от подсъдимата до момента/ - писах ордер – прехвърляне – извънр.
Разходи”. Веднага на другата дата – 20.11.2009год. подсъдимата си отразила и
факта, че е написала за същата сума и друг ордер и изрично че е под № 433. Категорично
се установява, че записванията на подсъдимите се отнасят именно за два от
ордерите, по несъществуващ касови операции /поради съвпадение на дати, суми и
основание, а втория и посочен като номер/, а именно РКО 3439/19.11.2009г. и ПКО
№ 433/20.11.2009год. и двата за 141599,
32 лева. Също така, тези обстоятелства индиректно категорично
опровергават и твърдението на подсъдимата, че не била автор /съставител на част
от касовите книги, в които били включени – за датите 21.08.09г,, за 26.08.09г.
и 20.11.09г., като авторството е доказано и от достатъчно еднопосочни и други
доказателствени източници, вече изрично посочени по-горе. Абсолютно същото
съответствие и следващи изводи, съдът прави от записванията за дата
18.12.2009год. - тефтер № 7, където подсъдимата под № 1 отразила ..”164170, 62
написано на ордер-разходен, трябва приходен да напиша” – без съмнение
записването касае именно поредните два РКО и ПКО за тази увеличаваща се,
натрупана сума – РКО № 3775/18.12.2009г. и ПКО № 504/30.12.2009год. – и двата
за 164170, 62 лева. Изключително показателно за пълната планираност и целта на
подсъдимата, постигана със съставяне на всички тези ордери /при необходимост от
сигурна или очаквана от подсъдимата предстояща проверка/, е установяващото се
за последните дати на 2009год. – при дата 04.01.2010год., тефтер № 7,
подсъдимата си записала, че й е правена ревизия, и това, че сумата от
164 170, 62 лева са заведени, но липсват и след това, че е вкаран приход с
дата 30.12.2009год. след ревизията. Налице е пълно съответствие с обективно
установеното по делото за тези обстоятелства, а именно на 30.12.2009год. е
извършена проверка на касовата наличност /по обичайния начин от св.Д. и св.Р. –
документи на л.336, т.2 от съд. п/во и л.84, т.2 от досъд. п/во/, след което на
същата дата подсъдимата е съставила ПКО 504 точно за тази сума - 164 170,
62 лева. Подсъдимата вписала в тефтера даже и преживяната надежда, да не бъде
разкрита – за дата 04.01.2010год., тефтер № 7 записала точно на това място..”дано
не разберат”… Съдържанието на това записване се явява индиция и по
отношение извършването по него време своене на пари от касата от подсъдимата,
като ясно се обективира именно връзката между него и ползваният способ от
подсъдимата чрез съставяне на тези счетоводни документи да прикрие все повече
увеличаващата се липса, поради продължаващото вземане на нея пари от касата,
извън целите на дружеството. Тук /както между другото и във всички подобни
моменти/, може да се види по записванията във тефтера как подс.И. в дните от
периода, следващ съставяне на приходни и разходни касови ордери за една и съща
сума, я отбелязвала изрично и сумирала към нея допълнителни суми /съответно
общо ги отбелязвала като „мои”/, които допълнително прибавяни суми очевидно
били поредно, ново вземани от касовата наличност, и това обстоятелство също не
може да са пропусне като индиция за тези й съставомерни действия. Така например
при записките в края за дата 04.01.2010год., тефтер 7, подс.И. записала 164170,
62 + 100, за следващият ден – 05.01.2010год. записала 164170, 62 +
480 (164170, 62 лв. е точно сумата по издадените на РКО и
ПКО на 18.12.09, съотв. 30.12.09г.), за дата 06.01.2010год. – долу, посочила
сбора от последните суми – 164650,62 и добабила към нея и 30. Сбора от
последните две суми е точно 165780, 62 лева, за която, на следващият ден –
07.01.2010год., подс.И. създала и включила в съответната касова книга РКО №
39/07.01.2010год. с посочено основание «Братислава». Категорично това действие
следва и от самото изрично записване на този факт за последната дата в тефтера,
при което посочила и «заведох ги». Без съмнение, записванията най-горе, както и
в заградената част на на л.29 от същият тефтер, се отнасят именно за
последвалото на следващата дата /08.01.10г./ съставяне на ПКО за същата сума
/ПКО № 6/08.01.2010год./ При така установеното съвпадение на следващото от
съставените процесни документи и съдържанието на ежедневните записки на
подсъдимата за работните дни, определено следва да им се даде доверие, поради
тяхната редовност и акуратност, а и факта, че са източник изхождащ от
подсъдимата и залегнал в тефтери, имащи личен характер, както и обективирани в
действителността по време на самото протичане на процесните събития. Съответно
продължаващото увеличаване по стойност на отбелязваната като лична сума на
подсъдимата, ясно се вижда и за последващите дати в тефтер № 7 /напр. за
11.01.13г., 13.01.2010год. и т.н., 20.01.2010г., както и е очевидно, че
съдържанието вече почти изцяло се отнася за задължения дължими за дадено число,
към дадена банка или физически лица - за погасителни вноски, дължими от страна
на подсъдимата, както и продължаващо вземане предимно от физически лица
/илюстрация наприме записванията за дата 18.01.10г. и за дата 03.02.10г./ които също така
акуратно си записвала, още от първите си записки в началото на трудовата си
дейност в дружеството. Налице е съответствие, което по пореден начин сочи
именно подсъдимата за автор и на поредните РКО и ПКО, за сума, увеличена спрямо
предходните суми, а именно записванията за дата 21.01.10г. в тефтер № 7, за
«изписани разходи» срещу сумата 171832, 12м. /процесният РКО №
161/22.01.10г./, последващо добавяне на суми към тази, което подсъдимата си
отбелязала в тефтера, а на дата 29.01.2010год. – запис за същата сума –
посочено – «изписано», /ПКО № 37/29.01.10г./ именно за 171832, 12лева, след
като за дата 01.02.10год. е посочена
вече увеличената на 175663, 12 лева обща сума, както и номера на издаденият
пореден РКО (в долната част
на първата страница за тази дата) – РКО № 296/01.02.10год. Посоченото по-горе, за пределната
задлъжнялост на подсъдимата към този момент, много добре се илюстрира от
записванията за дата 02.02.2010год. – л.40 от тефтер № 7, където освен всичко в
този смисъл, подсъдимата под № 13 си записала и факта, че е взела от касата 500
лева. Налице е съвпадение и за съответно издаденият за същата сума ПКО №
50/10.02.2010год., като в случая освен сумата, подсъдимата си записала срещу нея и: «написах го в приход»
- втора стр. за дата 09.02.2010год. – л.43 от тефтер 7. Факта на издаден още на
същата дата 10.02.2010год. разходен касов ордер, но за по-голяма сума – РКО №
340/10.02.10г. за 177 490, 75 лева също се разкрива като пряко свързан с
действията на подсъдимата посредством изричното записване на тази сума,
оградена при датата 11.02.2010год., което очевидно сочи, че в този случай, в
рамките само на един ден подсъдимата за пореден път е взела от касовата
наличност за свои цели, и то повече от 1800 лева. Това увеличаващо се темпо и
размер на вземани суми /с което общата сума продължавала да се увеличава/ стои
в пълно съответствие с установената, постоянна и увеличаваща се нужда на
подсъдимата за пари, за да обслужва безкрайните си, многобройни заеми, която
зависимост също се явява индиция за своенето, макар и с по-общо значение.
Отново в съотвествие със записката на подсъдимата за 12.02.2010год. (петък), в тефтер № 7 срещу
«177490, 75» било посочено «заведено, заведох», с дата 15.02.2010год. бил
създаден и включен в касовата книга за деня ПКО за същата сума – ПКО № 55/15.02.2010год. Само
след три дена – за дата 18.02.2010г. подсъдимата явно била взела от касата още
повече от 6000 лева – като си отбелязала за свои общо 183 491, 75 лева
/м./.
Изключително показателно за своенето, напълно
личната деятелност на И. и обусловеността на съставянето на процесните РКО и
ПКО от факта на това своене, следва от съдържанието на тефтера на
подсъдимата - № 7, в частта за
24.02.2010год., където тя при обичайния начин на записване на общата присвоена
сума, натрупана до момента
- 186 103, 75м.? си уточнила писмено следното: «тази сума я изписах
във вид на глоба». Този своеобразен личен отчет на подсъдимата за свършена
работа, напълно се потвърждава от факта на обективното издаване и включване в
касовата книга на РКО именно на тази дата за именно тази сума, с посочено
именно това основание – РКО 415/24.02.2010год. за 186 103, 75 лева, «да се
брои на служители», за «платена глоба» /л.153, т.2 от досъд. п/во/. Съответно
на това, на следващата дата както обикновено бил издаден и ПКО №
69/25.02.2010год. за същата сума и с ползване на същото основание. Записванията
на следващите дати (на
практика всеки работен ден, както изцяло и до момента било обичайното и се
наблюдава във всеки от тефтерите като хронология), показва продълаващото
увеличаване на общо взетата сума – напр. на посл. стр. за 05.03.2010год. и за 29.03.2010год. – л.66, стр.2 от
тефтер № 7, когато общата сума вече била достигнала 206 436, 75 лева, а на
06.04.2010год. – 210 665, 75 лева.
Не
по-малко показателно авторството на подсъдимата следва и от записванията в
тефтер № 7, отразяващ последните два дена на работа в касата на дружеството в
Русе, преди да бъде командирована заедно със св.Ж. в гр.Видин. На дата
08.04.2009год. е налице обичайно, оградено следното записване: ”212098, 75м.
+ 1000+500+400 – спирам до тук.”, а за дата 09.04.2010год. под номер 3:
„32000+182000 – водят се а ги няма – изплатени”. Записките, освен, че
възпроизвеждат самият факт на своенето – особено ясно тези на 08.04.10г., но и
обща сума /214 000 лева/, идентична на установената като липса съгласно
изводите на изготвените в наказателното производство две съдебно-счетоводни
експертизи, а констатирана реално още при приемо –предаване на касата от
подс.И. на св.Р., на 09.04.2010год.
Всичко
това, едновременно илюстрира, заедно и с цялата поредица от обстоятелства,
следващи също и от съдържанието на тефтерите й /натрупващата се в тях сума,
отделяна и наименована от подсъдимата като нейна лична, други записвания при
датите, на които били създавани други от процесните ордери и съответно
включвани в касови книги, както и записи за задължения на подсъдимата за пари
към касата/, факта, че цялата тази дейност на подсъдимата била обусловена
именно от постоянно вземане на пари от касовата наличност и увеличаване на
общият им размер, обективиран сборно за делото, до конкретен момент именно чрез
съставените пореден разходен и приходен касов ордер за една и съща стойност,
разположено в процесният период от време, докато подсъдимата упражнявала к....
дейност в дружеството. Множество такива обстоятелства бяха отчетени при
хронологичното проследяване на записките в тефтерите и установените
съответствия между тях и съдържанието на съставените двадесет процесни оредера,
и категорично свидетелства, че съставянето им не било обусловено от каквито и
да е конспиративно наложени причини от страна на св.П. и ръководството на
дружеството.
Като поредно косвено
доказателство не може да се пропусне и съдържанието на отразеното желание на
подсъдимата, при дата 06.08.2008год., тефтер № 4”...Искам да намеря пари на
заем и да ги възстановява на касата...”. В тази част, записването било и
изрично предявено на подсъдимата в съдебно заседание /л.142, т.1 от съд. п/во/,
при което потвърждавайки авторството и на тези бележки, същата се възползва от
правото си да не дава обяснения по тях. И без такива обаче, същите са
достатъчно красноречиви и са в унисон с всички останали обстоятелства, следващи
от съвкупността, за деятелността на подсъдимата, с конкретиката по приетата за
установена фактическа обстановка.
Като доказателство за
извършеното от подсъдимата противозаконно вземане на пари от касата в
процесният период и за факта, и че същото е резултат довело до липсата в размер
на 214 000 лева, съдът преценява и заявеното от същата при събитията в
сградата на БРП АД – Русе, след завръщането й от гр.Видин и конкретно
направеното своеобразно извънпроцесуално признание за същото. Този факт следва
от показанията на свидетелите К., П., Л. и С. /обсъдени горе като източник за
това несъмнено установяващо се обстоятелство – л.41 и 42 от мотивите/. В тази
им част, показанията на свидетелите се явяват косвени производни източници,
като всеки от тях възпроизвежда факта, че подсъдимата е заявила знание за липса
на тази сума от касата, както и, че тя я взела, тъй като имала нужда. Също така
и за съответстващият на това признание факт, че поискала от св.К. да не я
освобождава, за да може работейки да възстанови парите на дружеството.
Като доказателство със същата
стойност /но обективирано в производството посредством показанията на св.П.,
също явяващи се косвен производен източник в тази им част – стойността им
обсъдена на л.41 и 42 от мотивите/ съдът цени и установения факт, че подс.И.
искала съдействие от същият свидетел за ходатайство пред д....... на
дружеството, по същата причина. Без съмнение от тези източници, че искането на
обяснение за установената липса от 214000 лева в д....... кабинет, както и
разговора на подс.И. със св.П., станал се по времето на последвалото писане и
на саморъчно обяснение от подсъдимата като част от развиващата се дисциплинарна
процедура срещу нея, се случили последователно в един и същ ден – на
22.04.2010год. Констатиращото се съответствие между показанията на св.К. и
св.П., за молбата на подсъдимата да остане на работа, за да може да връща
взетите пари, /пряко от първия, съответно индиректно от втория/, едновременно
потвърждава достоверността и на двата източника. Освен това, конкретно факта на
извършено устно признание от подсъдимата /в д....... кабинет/, че тя именно е
взела липсващите пари от касата, съответства на, по който начин се потвърждава
и от факта, че отразила именно това и писмено в непосредствено дадени след този
момент, и писмени обяснения.
Тези установени като факт от
обективната действителност признания на подсъдимата, заявени устно и писмено в
сградата на БРП АД Русе, на 22.04.2010год., отразявали /били последица от/
реални действия и субективно отношение на подсъдимата, довели до липсата на
парите, така както са залегнали във фактическата обстановка. Съдът приема за
установено това, на първо място поради съответствието им с цялата съвкупност от
доказателствени източници обсъждани дотук, сочещи именно подсъдимата за автор
на своенето на процесните пари в процесния период, както и на обусловеното от същото,
лъжливо документиране с обект процесните ордери и касови книги. На второ място,
съобразява, че до съмнение по този въпрос не води и декларативно заявеното от
подсъдимата, че била „изпаднала в състояние на подчиненост, дезориентация”, а
конкретно написаното в обясненията й, че „по някакъв начин и било внушено”.
Подобна зависимост на съдържанието на направеното признание от нея, напълно се
опровергава при оценката на обективираното й от съвкупността поведение към него
момент, а именно: Ако само за целите на анализа се приеме за достоверна
даденост, че липсата била в резултат на уговорката със св.П. /и знание за това
на ръководството, както и на всички оперативни счетоводители/, каквато теза,
вече в наказателното производство подсъдимата се опитва да внуши, то първото
нещо което се очаквало от подсъдимата като вменяемо и определено с над средно
интелектуално ниво лице /виж за това напр. заключителната част на съд.
психиатр. е-за, както и разпита на експерта В.Д. в с.з./, категорично е било,
да разкрие тази конспирация пред множеството събрало се в д....... кабинет.
Нищо подобно не се е случило, като категорично нито в кабинета на д.......,
нито в съдържанието на писмените й обяснения същия ден в БРП, нито пред св.Д.
или св.С., която според подсъдимата била така настоятелна да разбере причината
за липсата, нито пред полицая – св. Й.Д., провел първи действия по повод
жалбата още същата нощи разпитвал първоначално подсъдимата, св.Ж. и св.П.,
подсъдимата не казала нещо подобно. Състоянието, в което подсъдимата вече пред
експертите по нарочната експертиза с обект нейното психично и психологично
състояние, както и в съдебното следствие само декларативно заявява, че се
намирала, и да се приеме за даденост в някаква степен, е несъстоятелно да
обуслови пълна липса на защитна реакция при тези събития. След като й била
търсена сметка за такава огромна сума, категорично несъстоятелно е да се
приеме, че някакво състояние на подчиненост или неориентираност, би ограничило
способността на подсъдимата по най-елементарния начин да обясни липсата /още
повече в присъствието и на „тримата основни виновници” в д....... кабинет –
свидетелите П., К. и Л./. Още по-малко, подобно затаяване на „истината” можело
да се очаква конкретно от тази подсъдима, която като анамнестични данни към експертите,
изготвили комплексната съдебна - психиатрично психологична експертиза,
посочила, че е работила като к.... до 2003год. в склад на едро, от където била
уволнена отново заради обвинение, че присвоила парични средства в размер на 164
000 лева /л.88, среден абзац от частта „изследване” на експертизата – том 3 от
досъд. п/во/. За такова събитие, твърдяно от подсъдимата, сочи в показанията си
и св.П.. Освен това, доколкото подобно на твърдяното въздействие върху
психиката й в момента на събитията в БРП на 22.04.2010год. не може да се приеме
за неочаквано /сумата била немалка – включително и в аспекта, че била около 10
% от средствата постъпили в касата за над тригодишния период на работа на
подсъдимата/, това въздействие вече не е съществувало в полицията, нито в
следващият немалък период от време, до привличането й в качеството на
обвиняема. Логичен е тогава въпроса, защо подсъдимата не е заявила за
противоправно въздействие и то такова, че да дава неистински обяснения за
липсата като сочи себе си за автор на своенето, нито пред св.Д., нито пред
полицейският служител Д., нито е потърсила какъвто и да е контакт със св.П. или
св.К. или да се оплаче от действията им, по възможни начини, след като според
тезата и, споделена вече в наказателното производство на практика, били
причината за процесната липса ?. Единствено възможния отговор на този въпрос е,
че нещо подобно не се случило, тъй като липсвало основание – независимо от
възможното въздействие върху подсъдимата, направеното извъпроцесуално признание
за присвояването на процесните пари, отразявало реалността. Друго обяснение се
изключва и поради обобщеното от разпита на експерта С.И., че подсъдимата е
достатъчно интелигентна и умна и разграничава кое е добро, и кое зло.
Въз
основа на изложеният анализ на доказателствената съвкупност, съдът приема за
установено, че с действията си, описани във фактическата обстановка подсъдимата
И. обективирала своето намерение за присвояване, реализирайки го като вземала
парични средства от поверената й каса на дружеството, без основание – в
нарушение, извън правилата за разходването им, несвързано с дейността на
дружеството, ползвайки ги в свои интерес, както и осъществила допълнителна
дейност, свързана с престъпно нагласяване на отчетните документи, съставяни при
касовата дейност, за да затрудни разкритието на извършваното присвояване на
тези пари.
Като прецени така събраните по делото доказателства,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Подсъдимата И.С.И. е годен субект на престъпленията, в които е обвинена,
защото ги е извършила като пълнолетна и в състояние на вменяемост.
От обективна и
субективна страна И.С.И. осъществила състава на престъплението по чл.203,
ал.1, във връзка с чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като през периода 06.11.2006г. - 09.04.2010г. в Русе,
в условията на продължавано престъпление – на десет пъти, като длъжностно лице
- „к.... .. к...” в Параходство „Българско речно плаване”АД - Русе, присвоила
чужди пари, собственост на същото дружество, връчени й в това й качество и
поверени й да ги пази, на обща стойност 214 000 лева, като присвояването е
в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
От обективна
страна подс.И. е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението, като са налице всички негови обективни
признаци на състава. В този период, подсъдимата била длъжностно лице, по
смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, тъй като в качеството си на „к....” в ПБРП
– Русе извършвала работа, свързана с пазене на чуждо имущество в това
юридическо лице – съхранявала парични средства (част от комплекса от задължения да приема, съхранява и предава парични
средства).
Тя следвало да пази паричните средства в касата, като отправянето им, чрез
извършване на разходи от касата можело да се извършва само когато и било
разпореждано пряко или косвено да бъдат използвани за определена цел и по
определен начин. Основните й задължения
били да извършва касови операции по предварително оформени приходни и разходни
документи от упълномощени лица, да завежда касата на фирмата и да води касовата
книга по ред, установени с вътрешните разпоредби за счетоводната документация. Сума от касата следвало
да се изплаща срещу надлежно оформени документи – РКО, оригинална фактура,
заверена от длъжностно лице и задължително придружена от фискален бон (Правилник за документооборота на първичните счетоводни
документи и обработката им). Всичко това и придавало качеството на длъжностно лице.
Като фактически елемент от изпълнението на тази
длъжност, наличните и постъпващи във времето, суми пари в касата били поставени
във владението на подс.И., били и връчени, което фактическо състояние било
даденост в целият период от датата, на която приела касовата дейност –
06.11.2006год. (в който момент в касата имало
9 757, 81 лева), до датата на която предала
касовата дейност на св.Р. – на 09.04.2010год. (в който момент в касата имало 998, 34 лева) с изключение само на един ден – 25.08.2009год., само за който
правоотношението било прекратено, а на 26.08.09г. подновено. В този период, в
който подсъдимата заемала к....ска длъжност, в касата, която й била поверена
постъпила сума в общ размер на 2 644 797, 80 лева. Чрез това фактическо връчване на парите на
подсъдимата като длъжностно лице, тя получила реалната възможност в рамките на
възложената й работа, да може да извършва правомерни действия на фактическо
разпореждане с парите, за постигане на цел в интерес на собственика им –
Параходство „БРП” АД – Русе. Тя трябвало да ги държи на разположение /защото й
били поверени да ги пази/ за използване съобразно тяхното предназначение.
При тези дадености, подсъдимата И., като само
държател и пазител на парите в касата, в
един момент след началото на изпълнение на длъжността си, започнала да третира
поверените й пари като свои, като започнала да взема пари от касата, с което
външно се проявила, промяната в отношението й към парите. До този момент тя
следвало да ги отправя само по посочения изрично във фактологията, и
непосредствено по-горе, в основаните му елементи начин /който бил установен за
правомерен/, а още с първата взета сума от касата в нарушение на установените
основания и начин, започнала противозаконно да се разпорежда с поверените й по
служба пари. Този първоначален момент не се установява като конкретна дата от
съвкупността /което не е и задължително/, както и броя на конкретните прояви и
тяхната бройност и размер на отделно вземаните суми, не се изясняват в такава
подробност от съвкупността /което не е и задължително/, но във всеки случай
се установява категорично факта на започналото и продължилото постоянно във
времето вземане на пари от касата, установява се конкретно и времевата
рамка, в която тези конкретни прояви се случили до натрупването на
конкретна част от общо присвоената сума за всеки от периодите, разположени в
общият период на работа на подсъдимата като к..... Тези прояви – вземане на
различни суми пари от касата, като време /период и за една от тях установена и
конкретната дата/, в което били реализирани и конкретен общ размер на
присвоените пари, до съответния момент са следните:
1 - В периода от 06.11.2006год. до 02.04.2009год.
/датата на която подсъдимата съставила и включила в касовата книга РКО №
1014/02.04.2009год. за сумата от 48 000 лева/, подсъдимата И. присвоила /взела
пари от касата и ги ползвала в свои интерес/ сумата от 48 000 лева.
2 - В периода от 03.04.2009год. до
21.08.2009год. /датата на която подсъдимата съставила и включила в касовата
книга РКО № 2555/21.08.2009год. за сумата от 96 607, 87 лева – общо присвоената
сума до момента/, подсъдимата И. присвоила пари от касата в размер на 48 607,
87 лева.
3 - В периода от 22.08.2009г. до 19.11.2009год.
/датата на която подсъдимата съставила и включила в касовата книга РКО №
3439/19.11.2009год. за сумата от 141 599, 32 лева - общо присвоената сума
до момента /, подсъдимата И. присвоила пари от касата в размер на 44 991,
45 лева.
4 - В периода от 20.11.2009год. до 18.12.2009год.
/датата на която подсъдимата съставила и включила в касовата книга РКО №
3775/18.12.2009год. за сумата от 164 170, 62 лева - общо присвоената сума
до момента/, подсъдимата И. присвоила пари от касата в размер на 22 571,
30 лева.
5 - В периода от 30.12.2009год. до 07.01.2010год.
/датата на която подсъдимата съставила и включила в касовата книга РКО №
39/07.01.2010год. за сумата от 165 780, 62 лева - общо присвоената сума до
момента/, подсъдимата И. присвоила пари от касата в размер на 1 610
лева.
6 - В периода от 08.01.2010год. до 22.01.2010год.
/датата на която подсъдимата съставила и включила в касовата книга РКО №
161/22.01.2010год. за сумата от 173 863, 12 лева - общо присвоената сума
до момента/, подсъдимата И. присвоила пари от касата в размер на 8 082,
50 лева.
7 - В
периода от 23.01.2010год. до 01.02.2010год. /датата на която подсъдимата
съставила и включила в касовата книга РКО № 296/01.02.2010год. за сумата от
175 663, 12 лева - общо присвоената сума до момента/, подсъдимата И.
присвоила пари от касата в размер на 1800 лева.
8 - На 10.02.2010год. /датата на
която подсъдимата съставила и включила в касовата книга същата дата, по време
след съставянето на ПКО № 50/10.02.2010год., съставила и включила в същата
касова книга и РКО № 340/10.02.2010год. за сумата от 177 490, 75 лева -
общо присвоената сума до момента/, подсъдимата И. присвоила пари от касата в
размер на 1 827, 63 лева.
9 - В
периода от 11.02.2010год. до 24.02.2010год. /датата на която подсъдимата
съставила и включила в касовата книга РКО № 415/24.02.2010год., за сумата от
186 103, 75 лева - общо присвоената сума до момента/, подсъдимата И.
присвоила пари от касата в размер на 8 613 лева.
10 - В периода от 25.02.2010год. до 09.04.2010год. /датата на която било
извършено предаване дейността на касата от подс.И. на св.Р., при което била
установена липса на пари в общ размер на 214 000 лева/, подсъдимата И. присвоила
пари от касата в размер на 27 896, 25 лева.
Тази деятелност на подсъдимата от правна страна
обективира едно усложнено по съдържанието си продължавано престъпление
длъжностно присвояване, съставено от тези десет деяния, всяко от който
осъществява поотделно един и същ състав на това престъпление и като даденост са
налице и останалите елементи, определящи приложението на института на чл.26,
ал.1 от НК - извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, както е налице изискваната както обективна,
така и субективна връзка между тях. Усложнено е, защото отделните деяния,
съвкупно обуславящи извършеното продължавано престъпление, сами по себе си, по
съдържание са усложнени - характеризират се с идентични белези на една
продължавана деятелност – повтарящи се и напълно еднакви прояви /с изключение на това, извършено на конкретна
дата - осмото по хронология – на дата
10.02.2010год., проявата по което без съмнение е един акт, свързан с вземане на
пари от касата точно в този ден и точно в размер на 1 827, 63 лева/. Достатъчно категорично следва от
доказателствената съвкупност, че във всеки от периодите време,
съставляващи заедно с деянието на дата 10.02.2010год. продължаваното
престъпление по чл.203, ал.1, във
връзка с чл.201 от НК, подсъдимата
многократно вземала различни по размер пари от касата, до достигане на
определена сума, която вече от доказателственият материал се обективира също по
ясен начин в поредно съставения процесен РКО за несъществуваща касова операция
- с увеличен размер, сигурно определящ, че разликата от предходния такъв е
именно общият размер на присвоената за даденият период сума от подсъдимата. При
това формално даже и с първата проява – вземане на пари от касата и съответно с
всяко от последващите многократни вземания на пари от касата, ако всяка от тях
се разглежда изолирано, имало довършеност на присвояването за всяка конкретна
сума, в момента на извършване на всяко от тези вземания на пари – защото с
факта на вземане на каквато и да е част от общата установена като липса пари,
подсъдимата вече е демонстрирала съставомерно изискваната промяна в отношението
към конкретно тази част от парите. Независимо от това, като следващо положение
от категорично изяснените обстоятелства от доказателствената съвкупност,
продължаваното престъпление се обективира в действителността, чрез деветкратна
довършеност на присвояване на конкретен общ размер на суми от касата, натрупан
във всеки от деветте посочени периоди от време, всеки от които е част от целия
период на продължаваното престъпление, заедно с деянието с една проява на
своене - на дата 10.02.2010год. – общо десет деяния, всяко от които осъществява
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление – присвояване и тези
десет деяния отговорят и на оставалите предпоставки на чл.26, ал.1 от НК.
Обективира се от подробно визираните във фактологията, както и конкретизирани
тук в същностната им част, периодично съставяни от подсъдимата И. разходни
касови ордери, неотразяващи реална касова операция, и за конкретни суми, всяка
от които е по-висока от тази по такъв предходен ордер, и ясно показва
допълнително, поредно присвоената сума до момента на издаването на всеки
следващ по хронология ордер. С последното – целият комплекс от действия,
представляващ лъжливо документиране, извършвани перманентно от подс.И., същата
в процесния период, както е анализирано по-горе, е целяла и постигнала целта (последното що се отнася до моментите, в които очакваните проверки
се състояли - описано във фактологията, като същата е съставяла в необходимият
момент РКО за присвоената сума до момента), с установеното по фактите нагласяване на
отчетните документи, касаещи дейността на касата - да затрудни разкрИ.ето на
присвояването. В случая тази сама по себе си също престъпна дейност подс.И.
извършвала наред с обуславящото я своене на пари, с начало 02.04.2009год /когато съставила първия РКО/ по време на реализиранве и на
самото присвояване на пари от касата, което предпоставя от правна страна
установената съвкупност от престъпления по делото. Съставяните лъжливи отчетнически документи от подс. И. са проявление,
външна демонстрация на факта на обусловилото тази й допълнителна деятелност,
присвояване на пари от касата, в общият размер, достигнат до момента на
съставяне на всеки от разходните касови ордери, за сума, увеличена спрямо
предходната по предходен процесен ордер.
Както бе посочено, десетте деяния,
съставляващи обсъжданото продължавано престъпление осъществили поотделно един и
същ състав на едно и също престъпление /длъжностно присвояване/. Извършени са
през непродължителни периоди от време -
в периода 06.11.2006г. - 09.04.2010г. Общият период на осъществяване на
продължаваното престъпление не е типичен /в масовия случая като такъв се приема
около едногодишен/, независимо от което, в случая съдът преценява, че следва да
се счита за непродължителен по смисъла, вложен в института на продължаваното
престъпление, като изхожда от характера
на извършеното от подс.И. и възможностите за осъществяването му. На
първо място, не следва да се приема различно положение /което би довело до
квалифициране на всяко от установените по общ размер до конкретна дата 10
присвоявания, като отделно престъпление/, тъй като тук се разкрива типичната за
отчетнически длъжности многоактност на проявите, с които се реализира своенето
/на множество последователни във времето вземания на различни суми пари от
касата, до десетократното в конкретните моменти достигане на техен общ размер,
съответно увеличаване на общата присвоена сума/. Също така факта, че всяко
следващо от десетте деяния, било осъществявано в съответен период, както са
посочени горе, с начало, непосредствено следващо края на предходното, ограничен
като такъв съобразно размера с който се увеличавал общият такъв на присвоената
сума до конкретния момент. Освен това, достигането до общият размер на
присвоените пари, било постижимо, както и станало на практика единствено чрез
вземане на различни суми от касата в значителен период от време, тъй като във
всеки случай моментната касова наличност (попълвана ритмично от теглени суми от
банката, касово внасяни суми от клиенти на дружеството, от наеми и други
приходни източници за дружеството) не позволявала постигането на такъв резултат
с няколко прояви и за кратко време. Десетте деяния несъмнено били извършени при
една и съща обстановка /по еднообразен начин - противозаконно перманентно
вземане на пари от касата, съчетано с лъжливо документиране, за да бъде
прикрита липсата, резултат от увеличаващият се общ размер на взетите пари и
засягане на един и същ обект - паричните средства на дружеството/. Деянията,
съставляващи продължаваното престъпление накърнявали един и същ обект, и затова
довели до количественото увеличаване на един и същ резултат, до достигане на
крайния от общо взета сума от касата в размер на 214 000лева. Деянията били извършени
и при еднородност на вината - при пряк умисъл, със специфика, отчетена по-долу.
Тези констатации едновременно разкриват, че всяко от последващите деяния от
десетте, обусловили продължаваното престъпление, се явявало от обективна, както
и субективна страна продължение на предшестващото. Обективната /фактическа/
връзка се изразява преди всичко в използването на едно и също трайно фактическо
състояние - постоянният и единствено в нейно лице, служебен достъп на подс.И.
до поверената й каса на дружеството, от което състояние същата се възползвала,
своейки противозаконно процесните суми, до достигане в края на периода на
общата сума от 214 000 лева. Налице била
и изискваната субективна връзка между деянията, която ги обединявала, като
последващите се явявали продължение на предшестващите. В случая, начина на
извършване на деянията, тяхната пълна идентичност и повторяемост във времето, и
прилаганата еднотипна схема чрез лъжливо документиране на касовата дейност за
да бъде затруднено разкритието на своенето на пари, обективират едно /отнасящи
се за всяко от деянията и съставляващите всяко от тях прояви/ общо решение на
подсъдимата И., насочено към една обща цел - да взема пари от касата във
възможните размери, според наличните суми в същата и да повтаря проявите на
своене, с възможната продължителност във времето /докато бъде разкрита или друг
фактор възпрепятства продължаването на извършваното вземане на пари от касата/.
Вземайки това решение, то непрекъснато се проявявало във времето на
осъществяване на конкретните деяния, съставляващи продължаваното престъпление,
като подсъдимата преследвала една и съща непосредствена цел - да отклонява от
патримониума на предприятието, негови парични средства към себе си, за
задоволяване на свой лични интереси.
Обстоятелствата, свързани със стойността на предмета на своене и оценката за
тежестта на случая, обуславят извършването на процесното длъжностно присвояване
при наличието на квалифициращото го обстоятелство „обсебване в особено големи
размери, представляващо особено тежък случай”. Всеки елемент от нужните като
едновременна даденост две предпоставки за това квалифициращо обстоятелство, е
налице. Съобразното постановеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение №
1 от
30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено
големи размери», тъй като общата стойност на присвоените пари - 214 000 лева,
надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата по време на процесния период. Тя е била в границите от 160 лева – в началната му част, до 240 лева – в
крайната му част /последния съгласно ПМС № 326/09г., в сила от 01.01.10г./. и
при отчитане на последния размер с оглед, че продължаваното престъпление като
единно се явява довършено на последната дата от периода на извършването му
/което е и максимално положително за извършителя/ определя граничната стойност,
превишаването на която обуславя този елемент от обсъжданото квалифициращо
обстоятелство, на 33 600 лева. Наведеното несъгласие от страна на защитата на
подсъдимата по време на съдебните прения, за приложимост на този критерии и
предложения различен, се явява неоснователно.
Процесното
присвояване представлява и особено тежък случай, съобразно въведените с чл.93,
т.8 от НК критерии от значение за такава преценка. На първо място съдът
съобразява размера на настъпилите вредни последици, и взема предвид, че
надхвърля значително – повече от шест пъти, съставомерно необходимия за
квалификацията “особено големи размери” стойност на предмета на престъплението
възлиза на 33 600 лева. Това обективно отегчава отговорността на подсъдимата и
не е в конфликт с изискването по чл.56 от НК. Следва да се съобрази в такъв
смисъл и факта, че за инкриминирания период – повече от тригодишен /около 39
месеца/, по установеният по делото начин, подсъдимата си е осигурявала средно
сметнато и разхвърляно помесечно /независимо от съсредоточаване на голямата
част от присвоеното през последната година и половина/ месечен доход в размер
на над 5400 лева, допълнително към трудовото й
възнаграждение. На второ място, отново визирайки причинените вреди, като
негативно за случая обстоятелство, следва да се отчете и факта на
невъзстановяване, вкл. и на каквато и да е част от присвоената сума. Освен това
като допълнителни обстоятелства, наред с посочените дотук, разкриващи
изключително високата обществена опасност на деянието и извършителя му И.,
съдът отчита многобройността на деянията и на съставляващите ги прояви на
своене, както и продължителният период от време на извършването на
продължаваното престъпление. Не следва да се пропуска и факта на липса на
каквито и да е данни в съвкупността, че без случайното поради наложилото се
предаване на дейността на касата, разкритие на присвоителната дейност, тя би
била прекратена от подсъдимата самоволно и не би продължила с нея, още
максимално възможно и занапред във времето, ако ситуацията е продължавала да е
благоприятна за това. Съдът отчита като положително за обсъжданата квалификация
и обстоятелството, че причинената от подсъдимата щета за дружеството била в размер
на около 1/10 от средствата, които постъпили в касата му за повече от
тригодишен период, което съотношение на присвоеното и само по себе си
свидетелства изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
подс.И.. Комплекса от тези дадености според съда разкрива степен на
опасностите, каквато законодателя е въвел с правилото по чл.93, т.8 от НК,
поради което, едновременното определяне на случая като „особено тежък” и факта,
че присвояването е в “особено големи размери”, обуславя квалифицирането
на обсъжданото продължавано престъпление, като длъжностно присвояване в особено
големи размери, представляващо особено тежък случай – по чл.203, ал.1, във
връзка с чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От
субективна
страна
подс.И. извършила всяко от десетте деяния, съставляващи единното продължавано
престъпление, и от там и последното, с пряк умисъл. Съзнавала е
общественоопасния му характер, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо
от закона, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици при
противоправното присвояване на чуждите за нея пари /изразила се в отправянето
им по недопустим начин, като излязла извън рамките на предоставените й права, неспазвайки задължението си да ги отправя само при
конкретните случаи и начин, уредени изрично в длъжностната й характеристика и
правилника за документооборота, както и присъщи на к....ска длъжност и
к....ската дейност, нарушила правилата, гарантиращи изписването на суми от касата само
в интерес на дружеството, което е техен собственик/. Подс.И. съзнавала както качеството си на
"к...." и задълженията, които има в това качество, така и
противоправността на извършваното от нея - известни и били всички задължения,
свързани с длъжността, че парите, които са в касата и се водят на тази каса,
във всеки един момент, докато заемала длъжността, не са нейни, а на Параходство
"БРП" АД - Русе. Знаела и това, че не може да ги използва и изнася
без да са налице необходимите за това счетоводни документи и разпореждания, но
въпреки това с оглед задоволяване на свой интерес, се разпоредила с тях, в
нарушение на задълженията които имала спрямо поверените й по служба пари в
касата, във вреда на дружеството. Както бе посочено, извършеното от подсъдимата
обективира едно /отнасящи се за всяко от деянията и съставляващите всяко от тях
прояви/ общо нейно решение, насочено към една обща цел - да взема пари от
касата във възможните размери, според наличните суми в същата и да повтаря
проявите на своене, с възможната продължителност във времето /докато бъде
разкрита или друг фактор възпрепятства продължаването на извършваното вземане
на пари от касата/. Вземайки това решение, то непрекъснато се проявявало във
времето на осъществяване на конкретните деяния, съставляващи продължаваното
престъпление, като подсъдимата преследвала една и съща непосредствена цел - да
отклонява от патримониума на предприятието, негови парични средства към себе
си, за задоволяване на свой лични интереси.
Причини за извършването
на престъплението – незачитане на чуждата собственост, както и желание за
облагодетелстване по неправомерен начин.
От обективна и субективна страна И.С.И. осъществила и състава на престъплението по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като през периода 02.04.2009г.- 09.04.2010г. в Русе, в
условията на продължавано престъпление - на двадесет пъти, като длъжностно лице
– „к.... .. к...” в ПБРП - Русе, в кръга на службата си, съставила официални
документи - разходни касови ордери, приходни касови ордери и касова книга на
каса в същото дружеството в която са вписани тези приходни и разходни касови ордери, в които документи
удостоверила неверни обстоятелства, с цел
тези документи да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства.
От
обективна страна подс.И. е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението, като са налице всички негови обективни признаци на
състава. В този период, подсъдимата била длъжностно лице, по смисъла на чл.93,
т.1, б.”б” от НК, тъй като в качеството си на „к....” в ПБРП – Русе извършвала
работа, свързана с пазене на чуждо имущество в това юридическо лице –
съхранявала парични средства (част от комплекса
от задължения да приема, съхранява и предава парични средства). Тя следвало да пази
паричните средства в касата, като отправянето им, чрез извършване на разходи от
касата можело да се извършва само когато и било разпореждано пряко или косвено
да бъдат използвани за определена цел и по определен начин. Основните й задължения били да извършва касови
операции по предварително оформени приходни и разходни документи от
упълномощени лица, да завежда касата на фирмата и да води касовата книга по
ред, установени с вътрешните разпоредби за счетоводната документация. Сума от касата следвало
да се изплаща срещу надлежно оформени документи – РКО, оригинална фактура,
заверена от длъжностно лице и задължително придружена от фискален бон, и да се
приемат суми /завеждат в касата/ при което следвало да се съставя ПКО (Правилник за документооборота на първичните счетоводни
документи и обработката им). Всичко това и придавало качеството на длъжностно лице.
Като фактически елемент от изпълнението на тази
длъжност - част от задълженията й, било и съставянето на определени документи,
които отразявали както движението на парите в поверената й каса, техните
получатели и приносители на парите, така и наличността на пари /салдото/ към
края на всеки работен ден. За това всеки съставян от нея, при осъществяване на
тази служебна дейност РКО и ПКО, счетоводната информация от които била
включвана в касовата книга /оформяна като съдържание от информацията от тези
ордери за всеки работен ден/, били издадени в кръга на службата й. Явяват се
издадени по установения ред и форма в дружеството Параходство "БРП"АД
- Русе. Както е визирано и във фактическата обстановка /л.4 до 6 от мотивите/,
поради самата специфика на намислената и реализирана посредством съставянето на
тези документи цел на подсъдимата И. - чрез ордерите, в искан от нея момент
документално да постига привидна, по-голяма парична наличност в касата от
реалната /чрез съставяне на РКО за обща сума до този момент - присвоена до
момента/ и след това също в искан момент от нея отново да приведе в
съответствие документалната и реалната касова наличност /като ги уеднакви чрез
съставяне на ПКО за същата сума/, за
постигане на тази цел, счетоводната информация въвеждана в съставяните в
програмата ордери, следвало да остава само до ниво касова книга /да не се
осчетоводява по счетоводни сметки/. Поради което и всеки от съставяните от
подсъдимата 20 процесни разходни и приходни касови ордери, не били разпечатвани
и на хартиен носител от нея, нито за който и да е от тези ордери бил довършен
процеса за пълното им оформяне до ниво, да бъдат изведени на хартиен носител,
съответно подписани от съответните ръководни лица, след което едва да бъде
представен при к....а за извършване на съответната касова операция. Последните
елементи от процеса на съставяне на тези официални документи в случая останали
неизпълнени именно като резултат от реализиране на тази цел от подсъдимата,
съответно на която не би и могло счетоводните данни от създадените в програмата РКО и ПКО да бъдат
осчетоводени в модул "счетоводство" чрез разнасянето им по сметки,
тъй като отразявали несъществуващи /реално неизвършени/ касови операции.
Независимо от тази специфика на обсъжданите двадесет касови ордера, създадени
от подсъдимата и останали само в електронен вид в програмата "каса",
съдът приема, че същите разполагат с белезите, определящи ги за документи,
които са от естество да служат за доказателство относно отразените в тях факти.
Първо взема предвид, че процеса на създаването им, съгласно въведеният в
дружеството ред, включва именно внасяне на информация в електронният вид на РКО
или ПКО - с посочване на наименование на дружеството, булстат, основание за
издаване, сума по касовата операция, получен по електронен път номер и дата на
ордера /още с началото на въвеждане на тези данни/, както и изрично било
предвидено като следващо нужно действие за съставянето на ордера - одобряването
му от к.... И.. На второ място, с последното действие /одобряването/ всички
тези счетоводни данни от ордера ставали част от информацията в касовата книга
за деня, в зависимост от вида му - в приходната или в разходната част, с което
даже и до този етап на създаване на документа в програмата, същият вече давал
отражение върху счетоводната информация на касовата дейност, като част от
счетоводната дейност на дружеството, която се обективирала чрез задължително
разпечатваната в края на всеки работен ден касова книга на хартиен носител. Или
съставянето на тези ордери, макар и в
случая останали само в електронен вид в счетоводната програма, било
предназначено и послужило /чрез включването на информацията от тях автоматично
към кредит или дебит за деня в касовата книга, съставяна по този начин,
разпечатвана, вкл. и подписвана от подс.И. като нейн автор/ да докаже
отразените в него факти. По тази причина така съставените от подсъдимата десет
приходни и десет разходни касови ордера на практика реализирали доказателствената си сила, като в момента на
предполагани или сигурно очаквани проверки на дейността на касата, поради
конкретиката на извършването й /сравняване само на салдото, отразено в
касовата книга за деня на проверката, с реално наличните пари в касата същият
ден/, създавали привидно редовно състояние на касовата наличност, прикривайки
постоянно увеличаващата се липса на пари, формирана от вземаните от подсъдимата
в периода на работата й в дружеството.
Неверните обстоятелства, които подсъдимата
удостоверявала, съставяйки тези ордери, и от там и във всяка съответна касова
книга, в която ги включвала за съответните дни, били посоченото основание за
издаването им /като подсъдимата възпроизвеждала в съдържанието им основания -
информация за касови операции, каквито реално не са реални, а измисляни от
нея/, и съответно в касовата книга, съставяна за деня - невярна като в общия
резултат била включвана и тази сума по такъв ордер, била информацията за
размера на касовата наличност. След като последната била формирана от включване
на информацията за приход и разход, в който и да е от тези ордери, отразявала
невярно касовата наличност, както и съществуването на подобни касови операции
със съответни основания. Документите и удостоверените неверни обстоятелства са
следните:
- в
разходен касов ордер №1044/02.04.2009г. - че основанието е „изплащане поражение”;
- в
разходен касов ордер №1118/14.04.2009г. - че основанието е „изр. на нал.”;
- в
разходен касов ордер №2555/21.08.2009г. - че основанието е „билети”;
- в
разходен касов ордер №3439/19.11.2009г. - че основанието е от „банк. сметка”
- в
разходен касов ордер №3775/18.12.2009г. - че основанието е
„изплатени-прехвърл”;
- в
разходен касов ордер №39/07.01.2010г. - че основанието е „изплат. Братисл.”;
- в
разходен касов ордер №161/22.01.2010г. - че основанието е „разход 17
прехвърляне”;
- в разходен
касов ордер №296/01.02.2010г. - че основанието е „изплатени Депонирани”;
- в
разходен касов ордер №340/10.02.2010г. - че основанието е „изплатени служители
БР”;
- в
разходен касов ордер №415/24.02.2010г . - че основанието е „платена глоба
служители”;
- в
приходен касов ордер №118/03.04.2009г. - че основанието е „изплащане на
ръководен персонал” ;
- в
приходен касов ордер №136/15.04.2009г. - че основанието е „изр. на нал.”;
- в
приходен касов ордер №318/26.08.2009г. - че основанието е „билети”;
- в
приходен касов ордер №443/20.11.2009г. - че основанието е „от банк. с-ка”;
- в
приходен касов ордер №504/30.12.2009г. - че основанието е „изплат. прехвърл.”;
- в
приходен касов ордер №6/08.01.2010г. - че основанието е „изплат.”;
- в
приходен касов ордер №37/29.01.2010г. - че основанието е „изплат.”;
- в
приходен касов ордер №50/10.02.2010г. - че основанието е „изплат.”;
- в
приходен касов ордер №55/15.02.2010г. - че основанието е „нал.”;
- в
приходен касов ордер №69/25.02.2010г. - че основанието е „платена глоба”,
- в касова
книга на каса, в която в същите и части, където, където одобрявайки съответния
приходен или разходен ордер била включвана същата информация.
Тази деятелност на подсъдимата от правна страна
обективира едно продължавано престъпление лъжливо документиране, съставено от
тези двадесет деяния /изготвянето на всеки ордер и включването му в съответната
касова книга в която също били отразявани неверните обстоятелства/, всяко от
които осъществява поотделно един и същ състав на това престъпление и като
даденост са налице и останалите елементи, определящи приложението на института
на чл.26, ал.1 от НК извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, както е налице изискваната
както обективна, така и субективна връзка между тях. Характеризират се с
идентични белези на една продължавана деятелност – повтарящи се и напълно
еднакви прояви на конкретните дати на
съставянето им и включване в съответната касова книга за деня. Двадесетте деяния,
съставляващи обсъжданото продължавано престъпление осъществили поотделно един и
същ състав на едно и също престъпление /лъжливо документиране/. Извършени са
през непродължителни периоди от време по смисъла, вложен в института на
продължаваното престъпление - в периода 02.04.2009г.- 09.04.2010г. Двадесетте деяния несъмнено били извършени при една и съща
обстановка /чрез еднообразно като конкретика внасяне на съдържание в два
основни вида счетоводни документи, съответно и трети такъв - касовата книга,
включваща информация за всеки от първите. както и с една и съща цел - за да
бъде прикрита липсата, резултат от увеличаващият се общ размер на вземаните
пари и засягане на един и същ обект - отношенията свързани с изискването за
вярно удостоверяване в официалните документи/.
Деянията били извършени и при еднородност на вината - при пряк умисъл.
Тези констатации едновременно разкриват, че всяко от последващите деяния от
двадесетте, обусловили продължаваното престъпление, се явявало от обективна,
както и субективна страна продължение на предшестващото. Обективната
/фактическа/ връзка се изразява преди всичко в използването на едно и също
трайно фактическо състояние - постоянният и единствено в нейно лице, служебен
достъп на подс.И. до поверената й каса на дружеството и от там до възможността
и задължението да документира дейността на касата, от което състояние същата се
възползвала, като с прилагана еднотипна схема чрез лъжливо документиране на
касовата дейност, да бъде затруднено разкритието на същностното, обуславящото
престъпление - своенето на пари. С целият комплекс от действия, представляващ
лъжливо документиране, извършвани перманентно от подс.И., същата в процесния
период, както е анализирано по-горе, е целяла и постигнала целта (последното що се отнася до моментите, в които очакваните проверки
се състояли - описано във фактологията, като същата е съставяла в необходимият
момент РКО за присвоената сума до момента), с установеното по фактите нагласяване на
отчетните документи, касаещи дейността на касата - да затрудни разкрИ.ето на
присвояването. Съставяните лъжливи
отчетнически документи от подс.И. са проявление, външна демонстрация на факта
на обусловилото тази й допълнителна деятелност, присвояване на пари от касата,
в общият размер, достигнат до момента на съставяне на всеки от разходните
касови ордери, за сума, увеличена спрямо предходната по предходен процесен
ордер.
От субективна страна подсъдимата И. извършила
всяко от деянията, съставляващи единното продължавано престъпление умишлено,
при пряк умисъл, тъй като съзнавала всеки елемент от фактическа страна –
качеството си на длъжностно лице – “к....”, правата и задълженията си като
такава, обстоятелството, че съставя в кръга на тази служба официални документи
с невярно съдържание по установения ред и форма в дружеството. Също така
съзнавала, че отразеното в тях не отговаря на истината и ги съставяла със
специалната цел да бъдат използвани при проверки на дейността на касата, за да
не бъде разкрита /да се прикрива по този начин/ увеличаващата се липса на пари
в касата поради противозаконното им своене, извършвано от нея. Съзнавала
общественоопасния характер на извършваното лъжливо документиране, а именно, че
е запретено, а затова и наказуемо от закона, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици при съставяне им /създаване на неправилна
отчетност чрез неправилно манипулиране с документи/ с цел да бъдат ползвани за
неверните обстоятелства, които удостоверявали. Водена от желанието си да се
обогати и да не бъде разкрита, замислила и извършила това, прикриващо
присвояването престъпление.
Причини за извършването
на престъплението – обслужване целта на подсъдимата да бъде прикрито и
затруднявано разкритието на извършваното
от нея присвояване на пари от касата на дружеството.
Индивидуализация
на наказанията:
За престъплението по
чл.203, ал.1, във връзка с чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 от НК - При
индивидуализация конкретно на наказанието лишаване от свобода, което следва да
бъде наложено на подсъдимата И. съдът отчита чистото съдебно минало на същата
към процесния период от време, както и обективираното чрез съвкупността
неотричане наличието на знание за липса, както и признание за авторството на присвояването непосредствено след
разкритието му в процесното дружество. Също така, относително дългият период,
изминал от извършване на престъплението, до реализиране на наказателната
отговорност. Отегчаващи обстоятелства не са налице – всички с такъв характер,
са взети предвид като имащи значение за съставомерността по тази конкретна
квалификация. Едновременно с това, съдът констатира, че не са налице
предпоставките за приложение института на чл.55 от НК. Никое е посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не се явява изключително, нито те заедно
могат да се преценяват като многобройни, а освен това най-лекото наказание
лишаване от свобода, предвидено в състава на чл.203, ал.1, във връзка с чл.201,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, не се явява несъразмерно тежко за извършеното
от подс.И.. Предвид това, вземайки предвид липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, съобразно чл.54 от НК, съдът приема за правилно наказанието
лишаване от свобода да се определи в минимално предвиденият му размер, а именно
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че този размер се явява съответен с
оглед постигане целите, указани в чл.36, ал.1 от НК и най-вече от тях да се
въздейства предупредително, както и да се очаква поправяне и превъзпитание на
подс.И. към спазване на законите и добрите нрави, и едновременно с това за този
достатъчен период от време, да й се ограничи възможността да върши и други
престъпления. Едновременно, това по размер наказание ще изиграе в достатъчна
степен генерална превантивна роля и спрямо немалкото други членове на
обществото, на които случаят е станал достояние.
За другите от предвидените
кумулативно за налагане видове наказания и конкретно лишаването от право по
т.37, ал.1, т.6 от НК и лишаването от право по т.37, ал.1, т.7 от НК,
съобразявайки характера на извършеното престъпление, съдът приема за необходимо
по съдържание, първото от тях да бъде свързано с лишаване на подс.И. от право
да заема държавна или общeствена
длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично
имущество, а второто – да бъде свързано с лишаване от право същата да упражнява
отчетническа, материално - отговорна и финасово
– контролна дейност, тъй като заемането на такива длъжности, съответно
упражняването на такива дейности, се явяват несъвместимо с извършеното
престъпление. Съдържанието на конкретните длъжности, върху които наказанието би
се отразило, е въведено законодателно с Наредба № 63 за прилагане на указ №
1074 за ограничаване заемането от отчетнически, материално-отговорни и други
длъжности от осъдени лица /обн.ДВ,бп. 19/75г/. По този начин максимално ще се
ограничат прояви на подс.И., които занапред биха представлявали опасност за
обществения интерес в тази сфера на отношения. Преценявайки обстоятелствата, от значение за срока на
всяко от тези две наказания, съдът приема, че достатъчен се явява императивно
следващият от чл.49, ал.2 от НК минимум в случая, поради което съдът е
определил срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ за изтърпяване на всяко от тези две наказания.
По делото е изискана и
събрана възможната информация, за налично имущество на подс.И., възможен
предмет на също кумулативно предвиденото за налагане наказание - конфискация.
Прегледа на приложените л.432 – 435,
л.439 и л.440, както и на л.445 – 452, т.2 от съд. п/во,
доказателства, включващи и Постановление за възлагане на недвижим имот от
02.10.2003год., свидетелства категорично, че недвижимият имот в гр.Русе, в
кв.”Чародейка – Г- Север” е собственост на друго лице, а не на подсъдимата И..
Следователно, той не може да бъде предмет на наказанието конфискация, тъй като
не принадлежи на виновната И. /чл.44, ал.1 от НК/. Това, както и липсата на
данни за друго налично имущество, принадлежащо на подс.И., съобразно чл.45,
ал.1 от НК мотивира съда да не постановява наказание конфискация.
За престъплението по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК - При индивидуализация на наказанието лишаване от
свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимата И. съдът отчита чистото
съдебно минало на същата към процесния период от време, както и обективираното
чрез съвкупността неотричане на знание за наличие на липса, както и признание
за авторството на присвояването непосредствено след разкритието му в процесното
дружество (което едновременно във всеки случай обективира и
признание за лъжливото документиране, целяло прикриването на своенето). Също така, относително дългият период, изминал от
извършване на престъплението, до реализиране на наказателната отговорност. Като
отегчаващи вината обстоятелства отчита многобройността на престъпно създадените
документи, обуславяща и продължаваното престъпление извършено с 20 деяния,
както и немалкият период на осъществяването им. Не са налице предпоставките за
приложение института на чл.55 от НК. Никое е посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства не се явява изключително, нито те заедно могат да се преценяват като многобройни,
а освен това най-лекото наказание лишаване от свобода, предвидено в състава на
чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, а и по- тежко, не се явява
несъразмерно тежко за извършеното от подс.И.. Предвид това, вземайки предвид
относителният баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно чл.54 от НК, съдът приема за правилно наказанието
лишаване от свобода да се определи около средата на предвидения диапазон, а
именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че този размер се
явява съответно с оглед постигане целите, указани в чл.36, ал.1 от НК и
най-вече от тях да се въздейства предупредително, както и се очаква поправяне и
превъзпитание на подс.И. за спазване на законите и добрите нрави.
Съдът приема за
наложително да се наложи и факултативно предвиденото наказание – по чл.37,
ал.1, точка 6 от НК, като съобразявайки характера на извършеното престъпление,
счита за необходимо по съдържание, то да
бъде свързано с лишаване на подс.И. от право да заема държавна или общeствена длъжност, свързана с ръководство, контрол или
стопанисване относно публично имущество. По този начин максимално ще се
ограничат прояви на подс.И., които занапред биха представлявали опасност за
обществения интерес в тази сфера на отношения. Преценявайки обстоятелствата, от значение за срока на това
наказание, съдът приема, че достатъчен се явява императивно следващият от
чл.49, ал.2 от НК минимум в случая, поради което съдът е определил срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА за изтърпяване на това наказание.
При наличие предпоставките
на чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подсъдимата И., най-тежкото от
наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а
именно – ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като счита, че постигането целите на
наказанието, не изисква увеличаването му по реда на чл.24 от НК. Към това
наказание лишаване от свобода, съобразно чл.23, ал.2 от НК, следва да се
ПРИСЪЕДИНЯТ, наказанията лишаване от права, с най-дълъг срок, а именно:
ЛИШАВАНЕ от право да упражнява отчетническа, материално - отговорна и финасово
– контролна дейност, за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ от право да
заема държавна или общeствена
длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично
имущество, за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ.
За наказанието ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвид размера му, не
подлежи на обсъждане, съотв. евентуално приложение института на чл.66, ал.1 от НК, поради което следва да се изтърпи от подс.И. ефективно, съобразно чл.59,
ал.1 от НК /настоящите престъпления са умишлени и наказанието е над пет години
лишаване от свобода/, вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС, при строг режим, в
затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимата следва да заплати направените разноски в двете фази на
процеса.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: