Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 23.06.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 8529 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са в обективно съединение искове с правно
основание по чл.3, ал.3, вр.ал.2 от ЗБН, както и евентуални искове с правно
основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Към т.д. №
8529/2016 г., VI-12 състав по описа на СГС е обединено за общо разглеждане с т.д. №
8530/2016 г. по описа на СГС, TO, VI-12 състав.
Ищецът твърди, че на 20.06.2014 г. е прието Решение №
73 на Управителния съвет на Българска Народна Б., съгласно извлечение от
протокол № 11 от заседанието, проведено на
20.06.2014 г. С решението, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116,
ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е
поставена под специален надзор. Спряно е изпълнението на всички задължения на
„КТБ“ АД (н.). Дейността на Б.та е ограничена, като е забранено извършването на
всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност членовете
на Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет,
лишени са от право на глас акционерите на Б.та, притежаващи повече от 10 % от
акциите й.Решението
е вписано по партидата на Б.та в Търговски регистър при Агенция по вписванията
на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928.
На 16.09.2014 г. е прието Решение № 114
на Управителния съвет на Българска Народна Б., съгласно извлечение от протокол
№ 23 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г. С решението, на основание
чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2,
т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, е
удължен до 20.11.2014 г.Решението е вписано по партидата на Б.та в Търговски
регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617.
На 06.11.2014 г. е прието Решение № 138
на Управителния съвет на Българска Народна Б., съгласно извлечение от протокол
№ 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г. С решението, на основание чл.36, ал.2, т.2 във
връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на
„КТБ“ АД (н.) е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради
отрицателен собствен капитал на Б.та и е взето решение да бъде подадено искане
до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на
основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на Б.та в
Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г., вписване №
20141107140740.
С оглед решението за отнемане на
лиценза, БНБ е подала молба за откриване производство по несъстоятелност срещу
„КТБ“ АД, въз основа на която е образувано т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 състав на СТС. С
Решение № 664/22.04.2015 г. по посоченото дело, считано от 22.04.2015 г., е
открито производство по несъстоятелност, като Б.та е обявена в несъстоятелност
и е постановено осребряване на имуществото и е определена начална дата на
неплатежоспособност датата - 06.11.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
2 ЗБН решението подлежи на незабавно изпълнение. Решението е вписано по
партидата на Б.та в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата
22.04.2015 г., вписване № 20150422120046.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС
по т.д. № 2216/2015 г. по описа на III състав на САС, постановено в
производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н.), е отменено
първоинстанционното решение, в частта по отношение на определената начална дата
на неплатежоспособност и е определена за начална дата на неплатежоспособност на
Б.та датата - 20.06.2014 г. Решението е вписано по партидата на Б.та в
Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 08.07.2015 г., вписване №
20150708150128.
С Решение № 41/23.04.2015 г. на Управителния
Съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките лицата Л.П.И.иР.И.А.са
определени за синдик на „КТБ” АД (н.). Решението е вписано в Търговския
регистър на 23.04.2015 г.
С Решение № 196/13.11.2015 г., на
Управителния Съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е взето
решение, считано от 13.11.2015 г., да бъде освободенР.И.А.от осъществяване на
правомощията на синдик на „КТБ” АД (н.), като считано от същата дата са
назначениК.Х.М.и А.Н.Д., за синдик на „КТБ” АД (н.). Решението е вписано по
партидата на Б.та в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата
13.11.2015 г„ вписване № 20151113130537.
С Решение № 48/02.03.2016 г.,
Управителният Съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е взел
решение Л.П.И.да бъде освободен като лице, изпълняващо правомощията на синдик,
като
правомощията на синдик на Б.та се осъществяват
едновременно от две лица - А.Н.Д. иК.Х.М..
Сочи, че с две изявления с входящи номера
по описа на Б.та, както следва: вх. № 11979/18.11.2014 г. и вх. №
11980/18.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) ответникът е направил изявление за
прихващане. Активното вземане е било придобито въз основа на договори за прехвърляне на
вземания, сключени с третото лице (вложител) - Н.П.Б., в качеството му на
цедент и „В & ВГД О.П.” ООД, в качеството на цесионер от 10.07.2014 г. за
сумата 39 700евро. , съгласно Анекс № 124977/18.11-2013 г. за откриване на
банкова сметка ***ен депозит към Рамков договор за платежни услуги на
потребители от 16.12.2011г., съставляващ депозит по банкова сметка *** ***, от 10.07.2014
г. , както и вземане съгласно анекс № 80725 от 18.05.2012 г. за откриване на
банкова сметка *** „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги на потребители
от 16.12.2011г., съставляващ депозит по банкова сметка *** ***, в размер на 152 000лв., представялващи
част от вземанията по тези банкови сметки. С изявления на цедента Н.П.Б. с вх.
№ 11977/18.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) и с вх. № 11978/18.11.2014 г. на „КТБ“
АД (н.) Б.та е била уведомена за цесията.
Прихващането е осъществено с негови
задължения по Договор за банков кредит от 20.11.2009 г., изменен и допълнен с
Анекс № 1/18.10.2010 г., Анекс № 2/09.08.2012 г., Анекс № 3/09.05.2013 г. и
Анекс № 4/10.02.2014 г.
Счита, че тъй като съгласно чл. 3, ал. 2,
изр. второ ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване
на банкова дейност не могат да се извършват действия и сделки, насочени към
събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та, както и към
изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение,
като в ал. 3 на същата разпоредба предвижда,
че в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, моли да се прогласи нищожността
на двете прихващания.
Евентуално предявява искове с правно
основание чл. 59, ал. 3 във връзка с ал. 4 ЗБН,
за обявяване на недействителността на извършените прихващания. Счита, че за момент на придобиване на
вземанията към "КТБ" АД (н.) от кредитора, извършил прихващанията, на
основание договор за цесия, по смисъла на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 ЗБН, следва да
се приеме този, в който цесията е съобщена на Б.та – длъжник. Тъй като тази
дата – 18.11.2014 г., следва датата на обявяването в търговския регистър
на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност
на "КТБ" АД (н.) - 07.11.2014 г., намира че по отношение на тези сделка и на
прихващанията, извършени с придобитите вземания, с изявление на ответника с вх.
№ 11979/18.11.2014 г. по описа на „КТБ” АД (н.) и изявление за прихващане с вх.
№ 11980/18.11.2014 г. по описа на „КТБ” АД (н.), приложение намира установената
с чл. 59, ал. 4 ЗБН презумпция за наличие на знание у този кредитор за
настъпила неплатежоспособност на Б.та.
Евентуално знанието извежда от това, че отнемането
на лиценза на Б.та на 06.11.2014 г. е ноторно известен факт, тъй като още с
поставянето си под особен надзор КТБ е била обсъждана подробно във всяка
новинарска емисия и всяко печатно издание.
Фактът та отнемането на лиценза на Б.та е бил широко отразен и
коментиран във всички медии.
Във връзка с представените от ответника
договори за цесия, оспорва датата на съставянето на тези документи, преди
06.11.2014 г., когато нотариус е удостоверил снемането на копието от оригинала.
Също така сочи, че по партидата на „КТБ” АД (н.) в Търговски регистър на
23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което Б.та
е поставена под специален надзор за срок от три месеца, която мярка съгласно
чл. 115, ал. 1 ЗКИ, в редакцията на разпоредбата, действала към 20.06.2014 г.,
се налага в случаите, при които е констатирана опасност от неплатежоспособност
на Б.та предвид спиране на плащанията. На 18.09.2014 г. е
обявено и Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което
е удължен до 20.11.2014 г. срокът, за който „КТБ” АД е поставена под специален
надзор, като от огласяването на тези решения в публичното пространство прави
извода, че е налице знание за неплатежоспособността, който извод прави и от
представените от ответника Прессъобщения на БНБ от 17.06.2014 г. и 16.09.2014
г. и от средствата за
масово осведомяване.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието
на твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, относно наличието на активните и пасивни вземания, както и
относно датата на която изявленията да прихващане и за извършената цесия са
достигнали до Б.та ищец, както и за наличието на компенсационния ефект на изявлението,
установяващи се от представените по делото доказателства.
Горното мотивира съда да приеме,
че между страните по делото е бил сключен договор Договор
за банков кредит от 20.11.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/18.10.2010
г., Анекс № 2/09.08.2012 г., Анекс № 3/09.05.2013 г. и Анекс № 4/10.02.2014 г., изпълнението на Б.та на
задължението й за кредитиране, както и наличието на изискуемо парично
задължение на вземането за връщане на
заетата сума, към момента на изявлението за прихващане.
С представените
две изявления с входящи номера
по описа на Б.та, както следва: вх. № 11979/18.11.2014 г. и вх. №
11980/18.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) ответникът е направил изявление за
прихващане. Активното вземане е било придобито
въз основа на представените по делото договори за прехвърляне на вземания, сключени с третото лице
(вложител) - Н.П.Б., в качеството му на цедент и „В & ВГД О.П.” ООД, в
качеството на цесионер от 10.07.2014 г. за сумата 39 700евро. , съгласно
Анекс № 124977/18.11-2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит към
Рамков договор за платежни услуги на потребители от 16.12.2011г., съставляващ
депозит по банкова сметка *** ***, от 10.07.2014 г. , както и вземане съгласно
анекс № 80725 от 18.05.2012 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ към
Рамков договор за платежни услуги на потребители от 16.12.2011г., съставляващ
депозит по банкова сметка *** ***, в
размер на 152 000лв., представялващи част от вземанията по тези банкови
сметки. С изявления на цедента Н.П.Б. с вх. № 11977/18.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) и с вх. № 11978/18.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) Б.та е била уведомена за
цесията.
По делото е било прието
заключение на ССЕ, установяваща момента на осчетоводяване на процесните
договори за цесия, както и относно съответствието на счетоводните записвания на
ответника с документите предадени на НАП. Съдът кередитира заключението, като
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Относно
главните искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2, изр. второ ЗБН
С исковата молба ищецът твърдени, че
прихващането е извършено след датата на отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност (06.11.2014 г.) и предвид характера му като способ, насочен към
събиране на вземане срещу Б.та, то прихващането е извършено в нарушение на
императивни законови разпоредби (чл. 3, ал. 2 от ЗБН) - порок, който води до
неговата нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността съгл. чл. 3, ал. 3
от ЗБН.
Съдът не
споделя посочената теза.
Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 3 ЗБН, действия и сделки, извършени в нарушение на забраните,
установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Ал.2 постановява, че от
датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност
на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се
извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на Б.та с изключение
на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени
към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та, както и
към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.
Тъй като
нормата визира вземания срещу Б.та, както и задължения към нея, а прихващането
се явява способ за погасяване на две насрещни задъжения до размера на
по-малкото, то буквалното тълкуване на текста води до извода, че прихващанията
попадат в неговото приложно поле. В същото време, доколкото е налице специалната
норма на чл.59 от ЗБН, уреждаща отношенията във връзка с прихващанията, следва
да се приеме, че те са изключени от чл.3, ал.3 от ЗБН. Приложното поле на чл.3,
ал.3 от ЗБН се определя въз основа на датата на решението за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност. Чл.59 ЗБН свързва правните последици на относнителната недействителност
с решението за откриване на производство по несътоятелност, като по отношение
на знанието въвежда презумпцията на ал.4
– то се предполага, ако вземането или задължението е било придобито след датата
на на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.
Следователно ако прихващането е извършено в посочения времеви диапазон до
решението за откриване на ПН и са налице останалите условия по ал.1 сделката ще
породи своите правни последици, но е атакуема по реда на чл.59, ал.3 ЗБН, в
който случай знанието се презумира.
Горното мотивира съда да приеме, че
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид
сбъдването на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на главните искове,
следва да се разгледат евентуалните такива.
Съдът намира, че нормите уреждащи
предпоставките да недействителност на прихващанията са с материално правен характер
и следователно измененията на ЗБН - ДВ бр.92/28.11.2014 г. не намират
приложение по отношение на спорните правоотношения, тъй като действието е не е с обратна сила - ЗБН не им придава такова (§6 ПЗР се отнася само за откритите към влизне в сила на ЗБН
производства по несъстоятелност на банки.)
Съгласно нормата на Чл. 59, ал.1 от ЗБН(преди изм.), кредитор може да извърши прихващане със
свое задължение към Б.та, ако преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни
и еднородни и вземането му е било изискуемо, като страните не спорят относно
наличието на предпоставките на тази разпоредба.
Съгласно правилото на чл.59, ал.3 от ЗБН, прихващането
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
При съвместното тълкуване на посочените
разпоредби следва да се направи извод, че фактическия състав по чл.59, ал.3 вр.ал.1 ЗБН(преди изм.2014г.) включва
следните предпоставки: Да е извършено валидно изявление за прихващане от
кредитор към Б., спрямо която е открито производство по несъстоятелност; Двете
задължения да са съществували преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, да са били насрещни и еднородни и вземането на
кредитора да е било изискуемо; Вземането или задължението на кредитора да е
придобито или възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност( наличието
на които предпоставки страните не
оспорват); Към момента на придобиване на вземането или задължението му, кредиторът
да е знаел, че Б.та е неплатежоспособна или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. По отношение на последния елемент, съгласно
чл. 59, ал. 4 ЗБН, се счита, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след дата на
вписване на решението на Централната Б. за отнемане на лицензията за извършване
на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ.
Нормата
свързва момента на преценка на знанието момента на придобиване на придобиване
на вземането или задължението.
Договорът за цесия се дефинира като такъв,
при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на
активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се
определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е
прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване
на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От
тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея,
спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към
същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент
цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй
като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата
легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.
Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено
постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно
със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на
предмета му. По отношение на длъжника обаче цесионният договор няма действие,
докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод
произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участвува
в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди
нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи
от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника
цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението
обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните
по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на
договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед
обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо
третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Или до съобщаването на .цесията се създава
едно релативно правно състояние, което е корелативно зависимо от поведението на
цедента( РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 13.05.2010 Г. ПО Т. Д. № 566/2009 Г., Т. К., І Т. О.
НА ВКС; ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 142-7 ОТ 11.11.1954 Г., ОСГК НА ВС). Във връзка
с горното следва да се направи извода, че цесионерът е придобил вземането към
момента на сключване на договора, но не може да иска изпълнение преди връчване на длъжника на съобщението по чл.99
от ЗЗД, от цедента. Прихващането е форма на принудително изпълнение и
следователно важи същото правило. Последното обаче има отношение към предпоставките по
ал.1 на чл.59 от ЗБН, а ал.3 изрично сочи момента на придобиване на вземането,
а не дали то може да бъде упражнено. Горното мотивира съда да приеме, че в
случай на цесия, нейната действителност се определя въз основа на
предпоставките по чл.59, ал.1 от ЗБН, а знанието за фактите обуславящи
относителната недействителност спрямо кредиторите, към момента на прехвърляне на вземането –
датата на сключване на договора за цесия.
Договорите за цесия са с дати от 10.07.2014
г. , като са били съобщени на длъжника от цесионера на 18.11.2014 г.
Ищецът е заявил, че
оспорва датата на съставяне на документите, преди 06.11.2014 г. – датата на нотариалното
удостоверяване на снемането на копиията от оригинала.
Оспорените документи са частни, без
достоверна дата преди 06.11.2014 г., във връзка с удостоверителното изявление
на нотариуса относно снемането на копието от оригинала, по см. на чл.181, ал.1 ГПК. Следоватено в тежест на
ползващата се от документа страна е да установи датата на неговото съставяне,
преди 06.11.2014 г. Доколкото обаче по делото, въз
основа на изслушаната ССЕ, е установено, че при редовно водено счетоводното,
договорите за цесия са били осчетоводени
на 10.07.2014 г., то това установява датата на
съставяне на документите.
Тъй като вземането е било
придобито на 10.07.2014 г., а решението на Централната Б. за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2
от Закона за кредитните институции е било вписано на 07.11.2014 г., то презумпцията не е налице.
В първоначалната
си искова молба фактите обуславящи
знанието за настъпила неплатежоспособност се свеждат то тези отразени в презумпицята
по ал.4, като момента на преценката е свързан с датата на прихващането.
Във връзка
с отговора на ИМ, след представяне на договорите за цесия от ответника и
оспорването на техните дати, ответникът е заявил и допълнителни факти относно
знанието за неплатежоспособността – ноторната известност на факта предвид
обявяването на двете решения на БНБ за поставяне на Б.та под специален надзор .
Съдът
намира, че в случая се касае за попустимо допълване на фактическите обстоятелства на исковата
молба, във връзка с отговора на ответника. Тъй като се касае за два модела на
материални правоотношения(по две прихващания), исковете са два, като елемент от
фактическия състав по всеки от тях е знанието
за неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането. Доколкото той е
спорен в случая, като ще бъде определен от съда с решението, няма пречка ищецът
да допълни исковата си молба с факти, във връзка с този спор.
Неплатежоспособността
се обявява от съда с решението по чл.13, ал.1 ЗБН, при наличие на законовите
предпоставки за това. Следователно нормата на ал.3 не може да има предвид
установяването на всички обстоятелства релевантни за изгражда вътрешното убеждение на съда, въз
основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. При участие
в гражданския оборот всеки гражданко правен субект следва да полага дължимата
грижа(на добрия стопанин или търговец). Съответно с оглед на това и следва да
се прецени съдържанието на знанието, Съдът намира, че доколкото на 20.06.2014 г. е прието Решение № 73 на Управителния съвет на Българска
Народна Б., явяваща се и началната дата на
неплатежоспособността, широко отразено в медиите, с което Б.та е била поставена
под особен надзор поради спиране на плащанията( в последствие обявено и в ТЗ),
е налице знание за настъпване на неплатежоспособността по см. на чл.59, ал.3
ЗБН, налагащо извода за основателност на предявените искове.
В тежест на ответника следва да се
възложи следващата се ДТ – 9 185,81лв.
Ищецът е направил разноски в размер на 150лв. Предвид
наличието на отхвърлените главни искове, разноските са 75лв., в съответствие с
нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 350лв. и с
оглед уважените искове разноските са в размер на 175лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявениете от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, ЕИК ******** срещу „В & ВГД О.П.“ООД,
ЕИК:********, гр.П., ж.к. „О.“, шосето за С., искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“АД(
в несъстоятелност), ЕИК ********, прихващанията,
извършени с изявления
с входящи номера по описа на Б.та:
вх. № 11979/18.11.2014 г. и вх. № 11980/18.11.2014 г. от„В & ВГД О.П.“ООД,
ЕИК:********, c придобити от
„В & ВГД О.П.“ООД,
ЕИК:******** вземания в размери на 39 700евро. и 152 000лв., по сключени с Н.П.Б. 2 бр. договори
за цесия от 10.07.2014 г., срещу задължения на към „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност, произтичащи от договор за банков кредит от Договор
за банков кредит от 20.11.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/18.10.2010
г., Анекс № 2/09.08.2012 г., Анекс № 3/09.05.2013 г. и Анекс № 4/10.02.2014 г., по иск по
чл.59 ал.З ЗБН, предявен от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност, ЕИК ******** срещу В & ВГД О.П.“ООД, ЕИК:********.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“АД-
в несъстоятелност, ЕИК ********, прихващанията,
извършени с изявления
с входящи номера по описа на Б.та:
вх. № 11979/18.11.2014 г. и вх. № 11980/18.11.2014 г. от„В & ВГД О.П.“ООД,
ЕИК:********, c придобити от
„В & ВГД О.П.“ООД,
ЕИК:********, вземания в размери на 39 700евро. и 152 000лв. по сключени с Н.П.Б. 2 бр. договори
за цесия от 10.07.2014 г., срещу задължения на към „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност, произтичащи от договор за банков кредит от Договор
за банков кредит от 20.11.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/18.10.2010
г., Анекс № 2/09.08.2012 г., Анекс № 3/09.05.2013 г. и Анекс № 4/10.02.2014 г., по иск по чл.59
ал.З ЗБН, предявен от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност,
ЕИК ******** срещу В & ВГД О.П.“ООД, ЕИК:********.
ОСЪЖДА В & ВГД О.П.“ООД, ЕИК:********, да заплати по сметка на СГС Държавна такса в размер на
9 185,81лв .
ОСЪЖДА „В & ВГД О.П.“ООД, ЕИК:********,, да заплати на „К.Т.Б.”АД - в несъстоятелност, ЕИК ********,
съд.разноски в размер на 75лв.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.”АД - в несъстоятелност, ЕИК ********,
да заплати на „В & ВГД О.П.“ООД,
ЕИК:********,, съд.разноски
в размер на 175лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: