Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.К,-16.06.2021г
Костиннбродски районен съд 1 състав,в съдебно заседание 17.03.2021г в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРИАНА СТАНКЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Станкева,в присъствието на секретаря М.Г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Е.С.Б. ЕГН ********** и М.А.Б. ЕГН **********чрез адвокат Д.Ф. - САК, адрес ***, GSM: *********-
срещу: „Ю.Б.” АД, вписана в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,ул. О.П. No 260, представлявано заедно от двамата членове на управителния съвет П.Н.Д.. - Изпълнителен директор, Д.Б.Ш.и А.В.Я.
и
срещу: "Б.Р.С." АД. вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********. със седалище и адрес па управление: гр. С., район В.,ул. О.П. No 260, представлявано заедно от М.В.Х.и М.А.Б..
първи главен иск: Да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл.1 . ал. 1 /в частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове /, на чл. 3, ал. 5, на чл. 4. т. 2. па чл. 6, ал. 2 /в частта на изречение първо „швейцарски франкове” и на изречение второ/, на чл. 6, ал. 3, на чл. 12, на чл. 20 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит № НЕ 41149 от 11.07.2008г.
цена на иска: /неоценяем/ съгласно формиралата се нова практика на ВКС- Решение от 15.07.2016г. но т.д.№ 888 по описа за 2015г Търговска колегия, I отделение на съставът на ВКС, Решение № 72 от 02.08.2016г. по г.д. № 686 но описа за 2015г. на ВКС, ТК, II г.о.. Определение JN« 660 от 14.07.2016г. но г.д. ,М* 3539 но описа за 201$г. на ВКС, ТК, I г.о и Определение № 169/23.02.2016г. по г.д.
№ 240/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. /
вгори главен иск: Да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД нищожността
на следните договорни клаузи: на чл. 3, ал. 3, на чл.. 3. ал.5, на чл. 4, г. 2,
на чл. 6. ал. 3. ,на чл. 12, на чл. 18 и на чл. 19 от договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 13641
от 25.08.2006г., на чл. 1, ал. 1 и на чл. 1, ал. 4 от допълнително споразумение
към него от 15.03.2007г. и на чл. 6, абзац последен от допълнително
споразумение към него от 25.04.2012г.
цена на иска: /неоцением/
трети главен иск: На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден "Б.Р.С." АД и да се присъдят на ищцитесумата в размер на 2 803 CHF, представляваща разликата за периода от ЗОЛ2.2012г. до 30.11.20171-. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г.. ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането.
цена на иска: 2 803 CIIF
четвърти главен иск: На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден "Б.Р.С." АД и да се присъдят на ищците ми сумата в размер на 8 649.09 лв., представляваща недължимо надвзети за периода ог 30.12.2012г. до 30.11.2017г. курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.20081ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането.
цена на иска: 8 649.09 лв.
пети главен иск: Да се признае за установено спрямо "Б.Р.С." АД. че ищците не дължат сумата в размер на 515.11 СНЕ поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № 111, 41149 от 11.07.2008г. Сумата от 515.11 СМЕ представлява лихви, получени без правно основание от „Б.Р.С." АД за месеците от 19.11.2008г. до 29.12.2012г.
цена на иска: 515.11 CHF
шести главен иск: Да се признае за установено спрямо „"Б.Р.С." АД, че ищците не дължат сумата в размер на 2 736.21 лева поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г. Сумата в размер на 2 736.21 лева представлява курсови разлики, получени без правно основание Б.Р.С." АД за месеците от 31.10.2008i. до 29.11.2012г.
цена на иска: 2 736.21 лева
седми главен иск: На основание чл. 55. ал. 1. пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдена „Ю.Б." АД и да бъдат присъдени на ищците сумата в размер на 4433.50 евро. представляваща разликата за периода от 30.11.2012г. до 30.11.2017г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането.
цена на иска: 4433.50 евро
осми главен иск: Да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД, че ищците ми не дължат сумата в размер на 3062.66 евро поради извършеното на основание чл. 103. ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г.Сумата от
3062.66 евро представлява лихви, получени без правно основание ог „Ю.Б.” АД за месеците от 30.11.2007г. до 30.10.2012г. цена на мека: 3062.66 евро
Съдът е приел за разглеждане исковата молба и е изпратил препис от същата
и доказателствата за отговор на ответника съгласно изискванията на чл.131 и
сл.ГПК.
В отговора на исковата молба ответника „Ю.Б.“АД и „Б.Р.С.“АД оспорва иска.В хода на
процеса,като ответник е конституиран „А.Б.Л.Б.„ЕАД,като делото продължава с
негово участие,след което е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“АД и делото
продължава само по отношение на този ответник.
.
На 25.08.2006г. ищците са сключили с „Ю.Б.” АД /е предишни наименования „Ю.И.Е.Д.Б.” АД и „Б.П.Б." АД/ договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 13641, по силата на който страните са договорили предоставянето на 37 800 евро, който страните са изменяли и допълвали със допълнителни споразумения към договора от 15.03.2007г., от 30.04.2010г. , от 18.04.2011 г. и от 25.04.2012г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредита ищците се съгласили да заплащат кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска от 359,98 евро. Договорената месечната ашоитетна вноска е била със срок за погасяване 360 месеца, като съгласно члГЗ, ал. 1 от договора-първоначалният лихвен процент на възнаградителната лихва е бил в размер на 11,00 %. Впоследствие ответникът неколкократно е увеличавал месечната погасителна вноска по ^редита с мотив за увеличение на лихвения процент, като годишната лихва от 5.65% е прилагана до 30.11.2007г. Освен това, ответника не е спазвал договорения погасителен план, като е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на дължимата съгласно него главница, с което допълнително е накърнил правата па доверителите ми.
По силата на догвор за потребителски кредит HL 41149 от 11.07.2008г., „Ю.Б.” АД е предоставила на ищците кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 20 00 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД в деня на усвояване на кредита. Впоследствие вземанията на банката са цедирани на втория ответник "Б.Р.С." АД, с който ищците са сключили анекси за изменение и допълнение на кредитната сделка от 20.03.2011г. и от 25.04. без посочена година. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит доверители те ми са се съгласили да заплащат кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Договорената месечната ашоитетна вноска е била със срок за погасяване 300 месеца, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора първоначалният лихвен процент на възнаградителната лихва е бил в размер на 6,5 %. Впоследствие ответникът "Б.Р.С." АД неколкократно е увеличавал лихвените нива и месечната погасителна вноска по кредита, като годишната лихва от 6.5% е прилагана само за първите 2 месеца. Ответникът не е спазвал договорения погасителен план, като е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на дължимата съгласно него главница, с което допълнително е увредил доверителите ми. По силата на чл. 1, ал. 1 и ал.З от договора, финансовата институция е поела ангажимент да предостави кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността па 20 000 евро. като в деня на усвояване на кредита, страните са подписали Приложение № 1 към договора, в което са посочили приложимия към същата дата курс „купува“ на банката за швейцарски франк, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл. 2. ал. 1 и ал. 3 от договора швейцарските франкове се предоставят по ..блокирана сметка" на кредитополучателите и се превалутират отново в евро. които се усвояват от тях. Вследствие на тези уговорки за кредитополучателите са настъпили изключително
тежки неблагоприятни последици от прехвърлянето изцяло върху тях на валутния риск от покачването на швейцарския франк спрямо лева. С уведомление, получено от ищците на датата 11.01.2018г.. „Бългейриън ритейл сървисиз“ АД на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са нотифицирали ищците, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени обратно на първия ответник „Ю.Б." АД.
Въпреки несъгласието им с прехвърлянето на курсовия риск по втория договор и с едностранно променените суми от страна на ответниците по двата кредитни договора, те са продължили да престираг увеличените погасителни вноски под угрозата от иницииране на производство по чл. 417 от ГПК.
I. По силата па договор за кредит за покупка па недвижим имот № HL 41149 от 11.07.2008г. е предоставен и усвоен кредит в размер па 20 000 евро, като ищците оспорват получаването му в швейцарски фрапкове.
През 2008г.ищците са изявили желание да получат от „Ю.Б.” АД кредит в евро /респективно в лева/, тъй като са възнамерявали да си закупят жилищен имот и са провеждали преговори с оглед на това свое намерение. От банката са ги убеждавали, че кредитът във швейцарски франкове е по-изгоден, защото лихвата се определя от едномесечния Либор и определената съобразно този пазарен бенчмарков индекс цена на кредитния ресурс е много по-ниска спрямо лихвата по другите валути, поради което във всички случаи, ако се съгласят да подпишат договор в швейцарски франкове ще платят с 20 - 25 % по-малко в сравнение с евровиге кредити и пак ще усвои реално левовете/еврото, за което кандидатстват. На тях им е представена подвеждаща информация и относно размера на лихвата, тъй като при подписването на договора едномесечния Либор е бил около 4%, а сега е с минусови стойности, но независимо от това обстоятелство лихвите по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г. непрекъснато са се увеличавали. На ищците е било заявено, че съгласно дохода, който те доказват може да им бъде отпуснат франков кредит, но не и кредит в евро или лева, независимо от обстоятелството, че се касае за потребителски кредит, за който банката е извършила проверка и е установила, че доходите на кредитоискателите се получават в националната парична единица. Така банката е отпуснала на Е.С.Б. и М.А.Б. кредит, индексиран в швейцарски франкове в нарушение на основния принцип за защита на потребителя на кредитни услуги, че обслужването на кредита се извършва във валутата, в която кредитополучателяг получава своите месечни доходи и е наложила на доверителите ми получаването на кредитен продукт вместо в местна валута или в евро, в швейцарски франкове.
Служителите на банката не са
разяснили на ищците, че франкът се определя като „валута убежище”, което
означава, че всички големи играчи на борсите и спекулантите в моменти на кризи
започват да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите си,
тъй като франковете са винаги стабилни валути за разлика от повечето други
валути и това ще доведе до поскъпване на швейцарския франк. Банката, като
търговец е разполагала с нужните професионални знания и информация и е могла да
прогнозира как ще се променя курса на франка с ясен тренд на покачване, което
ще доведе до увеличаване стойността му спрямо лева /паричната единица, в която
българските кредитополучатели получават своите възнаграждения/ и спрямо еврото
/резервна валута съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона за БНБ, спрямо която се
определя официалния валутен курс и за която има създадени законови изисквания,
гарантиращи стабилността на тази валута съгласно чл. 30 от ЗБНБ/ и оттук до
реализиране на свръхпечалба за банката за сметка на
потребителите, които ще следва да понесат валутния риск ог покачването на
франка. Освен че не е в състояние да оцени риска, потребителят не
разполага със знания и финансови възможности да се предпази от
Е.Б. и М.Б. се ползват от установената в ЗЗП защита, защото те като страна по договора са физически лица. договорът има за цел задоволяване на текущите нужди на потребителите /т.е. не се отнася до стопанска дейност на кредитополучателите/ и е сключен с професионален търговец - банка, поради което попада в обхвата на понятието „договор с потребител” по смисъла на чл. 143 от ЗЗП във връзка е § 13, т. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащ разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители па вътрешния пазар.
него,
като се застрахова срещу валутен риск, докато такива сделки са част от
професионалната дейност на търговеца и последният е в състояние да избегне
негативните последствия от промените на валутните пазари. Тези действия на банката са
недобросъвестни и увреждащи кредитополучателите, а договорните клаузи,
посредством които кредитната институция е прехвърлила валутния риск върху
потребителите са нищожни, като попадащи в приложното поле на Закона за
защита на потребителите, като сключени в противоречие с добрите нрави и
като представляващи привидни уговорки, прикриващи кредитиране, извършено в
евро.
Тези клаузи ползват икономическата и правна неосведоменост на по - слабата страна в договорните отношения, те не отговарят на изискванията за добросъвестност и натоварват потребителите със задължения, асиметрични на поетите от банката, като й гарантират облаги - печалби, което е довело и до нееквивалентност на насрещните престации в противоречие на изискванията на добрите нрави.
Банката е предоставила стойността на 20 000 евро във швейцарски франкове, т.е същата се е лишила при подписването на договора от 20 000 евро. Независимо от стойността на швейцарския франк първоначалната стойност на имуществото, предоставено от банката не се е изменила. Потребителската /курсовата/ стойност на швейцарските франкове се е променила, но правата на банката не са накърнени, доколкото тя се е лишила от ресурс с равностойност в друга стабилна валута. Изключително увреждащо за потребителите банката е прехвърлила изцяло върху тях поемането на разликата в стойността на швейцарските франкове, които би могло да се закупят за сумата в евро към различни моменти на договора, доколкото нестабилността на финансовия пазар не може да се влияе от поведението на потребителя, който не следва да понася изключително отговорността за тази нестабилност.
От всички договорки в процесния договор е ясна икономическата неосведоменост на ищците, която недобросъвестно е ползвана ог банката. Житейски нелогично е ищците да договорят кредит в швейцарски франкове за покупка на имот в Б.и да се съгласят за неговото превалугиране в евро и погасяване отново във франкове при курсове, определи от търговски курсове на самата банка. По отношение на поетия валутен риск банката е въвела в заблуждение доверителите ми чрез нелоялна търговска практика, като е премълчала и прикрила съществена информация, предоставила е „но неясен, неразбираем или двусмислен начин” информация относно възможността швейцарският франк да се увеличи драстично спрямо другите валути и в нарушение на изискванията за добросъвестност и без да полага грижата на добрия търговец е презентирала кредитния продукт по начин, който ’’съдържа невярна информация и следователно е ..подвеждаща”или „по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител” относно основната характеристика на предоставената услуга - поетите валутни „рискове”/ по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. 1 и 2 от 3311 във връзка с алинея 1 на същия член и на чл. 68д, ал. 1 във връзка с алинея 2. т. 2, предложение 3 от чл. 68 д от ЗЗГ1/. Процесиите клаузи от договора за кредит са неравноправни и по смисъла на чл. 143, г. 9 от ззп, тъй като налагат на потребителите да поемат задължение, с което не са имали възможност да се запознаят преди сключването му, а именно: валутният риск, който следва да носят. В това отношение двадесето съображение от Директива 93/13 уточнява, че потребителят следва реално да има възможност да проучи всички клаузи на договора. Във връзка с член 5, Съдът на ЕС вече е постановил, че за потребителя е от основно значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на гази информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или доставчика (вж. решение RWE Vertrieb, EU:C:2013:180, точка 44, С-92/11, EU:C:2013:180, т. 44, Gutierrez Naranjo и др., С-154/15, С-307/15 и С-308/15, EU:C:2016:980. т. 50 и дело № С - 186/16г., т. 48).
Тъй като ищците са средностатистически потребители, не са специалисти във финансовата област и без да подозират риска за тях, те са се съгласили да сключат договор за кредит, деноминиран в швейцарски франкове при липсата на каквито и да било разяснения от страна на търговеца, че при едно покачване на курса на франка ще се увеличи главницата но кредита и че въпреки редовното му погасяване, този кредит при една криза задължително ще се окаже непогасяем, тъй като швейцарската валута е била възприемана като валута убежище по време на криза.
Резултатът е. че след години плащане на вноски, по-високи ог първоначално договорените с 50% - 70%, доверителите ми са внесли суми, близки до получените реално от банката, но поради независещи от тях причини - увеличеният курс на франка, те следва да нрестират вноски в изключително високи размери и да погасят за в бъдеще сума, близка до първоначално получената.
Неуведомяването на потребителите на кредити в швейцарски франкове относно валутния риск, свързан е този продукт е довел до прехвърлянето на риска изцяло върху кредитополучателите, като чрез предоставянето на потребителите на съществена информация по непрозрачен начин, банката е нарушила правилата на добросъвестността и изискванията на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като на доверителите ми не е предоставена необходимата преддоговорна информация по прозрачен начин, поради което те са били лишени от възможността да дадат информирано съгласие по сключвания от тях договор за кредит.
.
Горепосочените правни норми предвиждат, че предлаганите в писмен вид договорни клаузи се съставят па ясен н разбираем език, т.е. по прозрачен начин, като банковата институция дължи на кредитонолучателите предоставяне на преддоговорна информация относно всички съществуни условия по кредита и за общия размер на задължението.
Изискването за обективност и прозрачност при предоставяне на информация по отношение на сключвания потребителски договор е развито в преюдициално заключение на Съда на ЕС по дело С - 26/1 Зг., постановено по повод на спор в главното производство с предмет неравноправност на клаузи, предвиждащи погасването на кредит с индексация в швейцарски франкове. С него е прието, че изискването на чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, въведено в чл. 147, ал. 1 от 3311 договорните клаузи да са съставени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и на същия този потребител да са ясни и разбираеми икономическите причини за включването на договорната клауза п връзката с другите договорни клаузи / съображения 60. 70. 71 и 72 от Решението но дело № С-26/13г./
Позитивното ни право - чл. 143. т. 18 от ЗЗП също предвижда, че е неравноправна договорна клауза, в случаите в които на потребителите не са били ясни икономическите последици от постигнатите уговорки. Безспорно на доверителите ми не са били разяснени преди поемането на задълженията, деноминирани във швейцарски франкове какви са последиците при покачването на франка спрямо другите валути и потенциалния риск от поскъпването му спрямо валутата, в която са получавали своите доходи - българския лев.
На 20.09.2017г. бе постановено друго преюдициално заключение на Съда на ЕС но дело С-186/16.
С него се тълкува Директива 93/13 при разрешаването на правни спорове относно кредити в швейцарски франкове, в коего са доразвити принципа на прозрачност на договорните клаузи, изискващ тяхната яснота и разбираемост да се разпростира и спрямо икономическите последици на поетото задължение, какго и критериите за неравноправност на договорните клаузи относно кредити в швейцарски франкове.
Съгласно това преюдициално заключение, за да бъде квалифицирана като равноправна клауза, предвиждаща предоставянето на кредит, деноминиран в швейцарски франкове, банковата институция трябва да е извършила преди сключването на договора следните действия /т.48 от заключението/:
• финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това, Съдът посочва, че това изискване означава, че клауза съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в чуждестранна валута, следва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължен и я./т. 51/;
•тази информация следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в кояго се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, какго и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент (както напомня Европейският съвет за системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (OB С 342, 2011 г., сгр. 1 -т. 49).
• потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валу тата, в която получава доходите си /т. 50/
• банковата институция, трябва да представи /на потребителите - бел. моя/ възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата огноеима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения./т.50/
•националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство, и отчитайки по-
специално експертната компетентност и познанията на .............. банката, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13. /т. 56 /
При съобразяване на тези критерии, считаме, че банковата институция не е представила цялата релевантна информация на ясен и разбираем език, по такъв начин, че доверителите ми. които за разлика от търговеца не разполагат с дългогодишна информация относно котировките на швейцарския франк и със специалисти с професионални знания в банкирането, позволяващи им да разберат валутния риск и по- специално да разберат как евентуалните промени па обменния курс ще рефлектират върху възможностите им да престират във швейцарски франкове.
За разлика от кредитополучателите, „Ю.Б.” АД е разполагала с информация, че предстои скок на стойността на швейцарската валута и въпреки това тази банка е предлагала тези кредити:
Разликата в японска йена и в швейцарски франк не съществува - те не са валути, които са платежното средство в страната, в което ищцата получава доходите си или евро - резервната валута по чл. 29 от ЗБНБ, поради което еднакво носят валутен риск. Това обстоятелство е отчетено и в Препоръката на Европейския съвет за системен риск от 21.09.2011г.
От представената по делото брошура от 2007г, която съдържа опорните точки за презентиране на кредитите, изразени в швейцарски франкове, по конто са били обучавани кредитните инспектори на банката се установява, че кредитната институция е акцентирала на клиентите си, че валутния риск е минимален, колебанията в обменния курс евро/шв. франк са представени само за периода януари 2005г. до май
Пак за потребителите се извлича и от съдържанието на създадената от нея типова декларативната клауза на чл. 23 от договора от 2008г., която ясно говори, че нейните служители са разполагали с информация за възможността франка да поскъпне спрямо лева. От логиката и опитните правила се формира изводът, че именно защото банката е разполагала с информация за движението на франка на валутните пазари, с тази бланкегна клауза, включена в съдържанието на всички договори за кредит, изразени в швейцарски франкове, банковата институция е наложила на кредитополучателиге да декларират, че са запознати с възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към евро/ лева и превалу гирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева.
Декларацията, обективирана в чл. 23 от договора за кредит № HL 41149 от 1 1.07.2008г., гласяща че кредитополучателите са запознати с обстоятелството че швейцарският франк може да промени стойността си спрямо лева/еврото и че те поемат да носи валутния риск от поскъпването му не е равнозначна на реално изпълнение на задължението на търговеца реално да предостави достатъчна преддоговорна информация и да информира потребителите за възможното драстично увеличаване на курсовата стойност, за риска от това увеличение и по какъв начин това изменение ще окаже влияние върху финансовите им задължения чрез разяснения и представяния на възможните промени в обменните курсове, които ще доведат до знанието им достатъчна по обем и съдържание информация, необходима им да вземат решение дали да сключат кредитната сделка /противно на изискванията, изведени в преюдициалното заключение по дело С-118/16г. на СНС/. Декларативната клауза е типова, бланкетна и е налагана на всички потребители на кредити, остойностени в швейцарски франкове, поради което с нея е извършено само формално, а не реално и достатъчно информиране на потребителите за валутния риск. Чрез формалното включване в договора на клаузата на чл. 23, банката не е изпълнила задължението си преди сключването на договора да предостави достатъчна информация по обективен и прозрачен начин, позволяващ на средностатистическите потребители да преценят съществуващия валутен риск, както и неговите мащаби и проявлението му като възможност да се увеличи драстично размера на месечната погасителна вноска. За да бъде реално информиран потребителят, а банката - действително добросъвестна, е необходимо възможността за поскъпване на франка да бъде детайлно разяснена преди сключването на контракта, както и обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да следват ог ясни и прозрачни условия на договора. Съществени параметри от съдържанието на договора, обаче са лишени от тези характеристики, а именно факторите, които определят курса на търговците при валутни сделки, обстоятелството, че швейцарският франк е „валута убежище“, в която борсовите играчи и спекулантите, инвестират в случаи на криза, защото тя държи висока курсова
стойност, възможностите за драстично поскъпване на тази високорискова валута спрямо другите валути, особено при настъпване на икономическа криза криза, исторически ниските нива на швейцарския франк към момента на отпускане на кредита, котировките на франка в дългосрочен план и др. Когато не са ясни конкретните обстоятелства, от които зависи настъпването на определен фактор, знанието за фактора, че съществува валутен риск не носи информация за механизма на действието му и резултатите от проявлението му.
С включването в съдържанието на договора на декларацията не са изпълнени изискванията, формулирани в преюдициално заключение С-186/16г. информацията, предоставяна от кредитната институция да бъде излагана по начин, позволяващ на потребителя да извърши действително преценка как евентуалното поскъпване ще окаже влияние върху финансовите му възможности да изпълнява задължения си по кредитното правоотношение. Съобразно изискванията, изведени в преюдициалното заключение, финансовата институция трябва като минимум реално да разясни на потребителя кредитния риск, който ще носи и да представи примери как покачването на стойността на франка ще окаже влияние върху размера на месечната погасителна вноска. Дори това минимално задължение не е изпълнено.
Търговецът не е разяснил на кредитоискателите към момента на сключване на договора съществени негови условия:
- Икономическите причини за въвеждане на механизма за индексация на кредита спрямо чуждата валута. Конкретният размер на задължението им в швейцарски франкове, който се определя от търговеца в неопределен момент от време след подписването на договора /при подписване на Приложение № 1 за превод по блокираната сметка на кредитополучателя/. Механизмът за определяне на този размер, респективно на приложимия курс на търговеца при преизчисляването му и обективните фактори, които влияят върху курса извън субективния интерес на търговеца. Размерът на месечната погасителна вноска с оглед преценка на възможностите на потребителите да изплащат кредита и общата себестойност на кредита.
- Икономическите последици ог въвеждането на този механизъм.
- Конкретните икономически дадености към момента на сключване па договора, а именно исторически ниските нива на швейцарските франкове, високите курсови разлики в периода па кризата през 97г. и очакваниге тенденции за повишението на курса му.
Освен това, съгласно заключението по дело № С-449/13г. на СЕС типова декларативна клауза в потребителски договор, с която потребителят е декларирал, че му е предоставена преддоговорна информация не освобождава търговеца от носенето на доказателствената тежест да установи, че действително е изпълнил задълженията си да осведомява потребителя в преддоговорната фаза за характеристиките и за цената на услугата. От това преюдициално заключение се извежда принципа, че търговецът не може да се освободи от реалното изпълнение на задълженията си чрез включването на уговорки в потребителските контракти, с които той налага на потребителя от позицията на по-силната страна в икономическия оборот да декларира изпълнението им и така в ущърб на клиентите му да заобиколи поставените законови изисквания към дейността му. Аргументи относно какви са изискванията за добросъвестност при включване от търговеца на декларативни клаузи в потребителските договори може да се извлече от нормата на чл. 147 а, ал. 5 от 3311. която макар като материалноправна норма, приета след сключването на кредитната сделка да не е приложима към конкретния казус, може да служи за индиция за волята на законодателя при тълкуването на правноважимата редакция на даден закон и за извеждане на изискванията към търговците за добросъвестно участие в търговския оборот /така изрично е приел ВКС в решение № 85
от 13.09.2016г. по т.д. № 240/15г. на II т.о./. Безспорно от волята на законодателя може да се формира извода, че не само клауза, с която потребител декларира получаване на общи условия, но и клауза, с която той декларира информираност не може да води до освобождаване на търговеца от провеждане на доказване на реалното настъпване на декларирания факт. Поради това, от включването на клаузата на чл. 23 в договорното съдържание не могат да се правят изводи, че е извършено дори и минимално оповестяване на носения от кредитополучателят валутен риск и в тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване на осъществяването на декларираните обстоятелства.
Във връзка с изложеното, въпреки декларираното в чл. 23 от договора, потребителите са останали неинформирани за начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху съдържанието и обхвата на конкретните им задължения за погасяване на кредита. Непредоставянето на подобна информация ог страна на банката е в нарушение на изискването за добросъвестност по чл.143 3311 и представлява тежко посегателство върху правното положение на потребителите.
При липса на прозрачност търговецът е въвел механизъм за промяна на стойността на задължението в чужда валута и е възложил върху клиентите си валутния риск, с което не може да се очаква потребителите да се съгласят, ако при сключването на договора са били добросъвестно информирани по разбираем за тях начин за последствията от този механизъм и икономическите последици от носения риск. Не може да се очаква от средния потребител без специални знания и опит в сделки с чужда валута да оцени валутния риск на база на неясните и противоречиви клаузи на договора и да се предпази от него, поради което кредиторът недобросъвестно е внесъл в договорното съдържание неравновесие в ущърб на доверителите ми. Клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от договора не отговарят на изискването за добросъвестност предвид различното ниво на информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни да преценят
последствията от сключване на договора към момента на сключването му. Добросъвестността п обичайната банкова практика изискват преди сключването на договор за кредит и двете страни да съобразят дали доходите на
кредитоиолучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща финансовите си нужди. При сключването на договора тази преценка може да се направи само за кредит на стойност в лева /респ. в евро/ при месечна погасителна вноска в лева /реем. в евро/ при уговорените лихва и срок /тъй като размерът на задължението в швейцарски франкове не е определено и не е определяемо към този момент/.
Стойността на месечните вноски в швейцарски франкове е неясна и
непредвидима. Търговската практика на банката да сключва договори с потребители, възползвайки се от липсата им на знания, е несъвместима с изискването за добросъвестност.
1. На следващо място, считаме че е налице нищожност и на основание чл. 17 от ЗЗД на клаузите, регламентиращи задължение на доверителите ми да престират швейцарски франкове.
От тълкуването на действителната воля на страните по договора за кредит се налага правния извод, че страните са се съгласили да бъде предоставен кредитен ресурс в евро, а не в швейцарски франк, поради следните съображения: Съгласно чл. Кал. 1 от договора за кредит, на кредитополучателите се предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 20 000 евро по курс „купува" за швейцарски франк към евро на Ю.Б. АД. Чл. 2, ал. 1 от договора за потребителски кредит № HL 41149/това е / от 11.07.2008г.
гласи, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, а ал. 3 на чл. 2 от договора постановява, че усвоеният кредит се превалутира служебно в евро но търговски курс на банката. След като банката превалутира предоставената в евро сума във франкове съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 2. ал. 3 от договора, кредитополучателите не получават реално франкове, а се извършва втора кредитна сделка съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, като тези франкове се превалутират отново в евро, които кредитополучателите реално усвояват и получават /т.е. извършва се т.нар. в икономическата теория „арбитражна сделка”/. Кредитополучателите не са разполагали в нито един момент със швейцарски франкове и не са могли да се разпореждат с франкове.
Следователно кредитът може да бъде усвоен едва когато сметката на клиента бъде заверена със сума, с която той може да разполага. Такава сума е единствено сумата, постъпила по евровата сметка на кредитополучателите и е абсолютно невъзможно това да стане по блокирана сметка. Кредитополучателите нямат право да се разпореждат с блокираната сметка, нито да усвояват, нито да извършват каквито и да е дейности, защото нямат достъп до тази сметка.
От определението по чл. 22 от договора за превалугиране, както и извършеното такова по реда на чл. 2, ал. 3 от договора, реализирано преди потребителите да могат да ползват швейцарските франкове по блокираната сметка, показват привидна сделка в швейцарски франкове, която прикрива истинската сделка по договорите в евро - в зависимост от реално получената сума, което според принципите и разпоредбите в облигационното право правят сделките в швейцарски франк недействителни. Видно от посочения текст, Банката отпуска и изплаща кредит в евро, каквато валута е била необходима за задоволяване на текущите нужди на потребителите, като цитираната „блокирана сметка в швейцарски франкове“ служи само за СЛУЖЕБНО превалутиране и ощетяване на кредитополучателите чрез курса на швейцарския франк към еврото, тъй като банката не разполага с реални швейцарски франкове и ако е разполагала, те не могат да бъдат изтеглени от блокираните сметки.
При търсене на общата воля на страните по договора за кредит но реда на чл. 20 от ЗЗД, чрез тълкуването на отделните договорни клаузи във връзка едни с други и чрез разкриване на смисъла на целия договор, с оглед на неговата цел - да се усвоят реално евро, с които кредитополучателите да могат да разполагат и да се разпореждат и предвид невъзможността те да се разполагат с пари, преведени по блокираната сметка и с оглед на добросъвестността, се формира правния извод, че е налице валидна, но прикрита сделка за усвояване на кредитен ресурс в евро, а сделката съгласно кояго се предоставя кредит в експозиция в швейцарски франкове е привидна и нищожна.
Освен това, на потребителите е наложено сключването на арбитражна сделка, с което кредитополучателите още в самото начало са били ощетени и заблудени. Това личи особено ясно при съпоставяне на левовата равностойност на реално получените евро и левовата равностойност на швейцарските франкове по бордерото по арбитражните сделки, с които е извършена обмяната на валутата. Левовата равностойност на франковата сума е по-голяма от левовата равностойност на реално получените евра, т.е. банката е увеличила главниците на клиентите си още в самото начало, като таксата за обмяната на валутата е прибавена в главниците на кредитополучателите, без те предварително да са предупредени за това, което е симптоматично за недобросъвестното поведение на банката, която е действала изцяло в ущърб на своите клиенти.
Единствените цели на банката при отпускането на кредит, деноминиран в швейцарски франкове е да се извърши тази спекулативна сделка и да се прехвърли
ю
върху кредитополучателите валутния риск с оглед настъпващата икономическа криза и по този начин да се реализира свръхпечалба веднъж от арбитражната сделка и втори път от покачването на курса на франка, без реално банката да е имала волята да предостави реално франкове и без реално кредитополучателите да са желаели да получат франкове, тъй като видно от договора те са дали съгласието си да получат кредит в евро. От всички обстоятелства по сключването на кредитния договор и от систематичното тълкуване на неговите клаузи една с друга, както и от целта на договора /кредитополучателите са получили реално своя кредит в евро/ се формира правния извод, че в чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от него е обективирана нищожна привидна сделка за усвояване и погасяване на кредита в швейцарски франкове, а валидното и обвързващо правната сфера на страните съглашение е за предоставяне на кредит в евро.
На следващо място, нищожни са като неравноправни уговорките, постигнати в чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.З и чл. 12 от договор за потребителски кредит HL 41149 ог 11.07.2008г. и на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.З и чл. 12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., на чл. 1, ал. 4 от допълнително споразумение към него от 15.03.2007г. и на чл. 6, абзац последен от допълнително споразумение към него от 25.04.2012г., даващи право на ответниците дада у величават едностранно възнаградителната лихва и дължимите им такси и комисионни.
Клаузите, чиято нищожност релевираме осъществяват редица фактически състави на нормата на чл. 143 от 3311. На плоскостта на настоящия казус, считаме че е налице хипотезата на чл. 143, т.З, т. 9, т. 13, т. 10, т. 12 и т. 18 и на чл. 146, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
Налице е хипотезата на чл. 143, г. 3 от ЗЗП. съгласно която е неравноправна клаузата, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия случай, това безспорно е така, тъй като промяната на лихвата и на таксите на ответниците е изцяло в тяхната власт.
Нормата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП вменява задължение на доставчиците на услуги да предоставят преддоговорна информация, необходима за вземане от страна на потребителите на информирано решение дали и при какви условия да сключат договор за кредит. В настоящия случай е нарушено изискването на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, като на доверителите ми като кредитополучатели не е предоставена възможност да ее запознаят предварително е клаузите на сключвания договор и да ги договорят индивидуално.
Процесиите клаузи осъществяват фактическия състав на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, а именно дават възможност на ответниците да променят лихвения процент и дължимата такса при непредвидени в договора основания. Непосочването в договора на методиката, по която се определя лихвеното ниво и основанието за такава промяна се характеризира с неяснота и неопределеност, кояго навежда на извода, че е изцяло във властта им да преценяват наличието на основания за увеличаването им.
Реализиран е фактическият състав па чл. 143, т. 12 от ЗЗП като е предоставено право на ответниците да увеличават цената по кредита - възнаградителната лихва, без потребителите да имат право в тези случаи да се откажат от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Осъществена е и хипотезата на чл. 143, т. 13 от ЗЗП, тъй като изцяло във властта на ответниците е да тълкуват понятията, формирщи Базовия лихвен процент.
Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като кредитополучателите не са разбирали икономическите последици от промяната на лихвените нива по кредита поради това, че на тях не е била разяснен при сключването на договора по прозрачен начин основанията и спецификата на механизма, по който ще се изменя цената на финансовия ресурс, по-конкретно компонентите на величината „Базов лихвен процент“ и тяхната количествена зависимост, за да може да извършат преценка как и въз основа на какви компоненти ще се формира лихвата и как извършваното увеличение ще рефлектира върху възможността им да погасяват задължението си въз основа на тяхните финансови възможности.
В каузалната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК е изяснен по задължителен за долусгоящите съдилища въпроса за механизмите, по които кредитните институции могат законосъобразно да увеличават дължимата лихва и относно обхвата на изключенията по чл. 144,ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. / Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д.№ 535/16i . на ВКС. II т.о, Решение №236/20.12.2016 по г.д №3082/2015 на ВКС, II т.о, Решение № 165/03.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, 1 т.о., Решение №205/07.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС, I г.о., Решение № 95 ог 13.09.2016 г. по т. д. № 240 /2015 г. на ВКС II г.о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. 504/2015 г., 11 т.о., Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., IV г.о.,Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г., Ill г.о../. От тази практика се формират изисквания, съобразно които промяната на първоначално уговорените лихва и такси е допустима съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКИ и при спазване на условията на чл. 144, ал. 3 и 4 от ЗЗП. но само ако в договора или респ. в общите условия към него са ясно посочени обстоятелствата, при чието настъпване може да бъде изменяна възнаградителната лихва. От горепосочените съдебни актове се изгражда извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване тя може да бъде променяна, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия; 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под неговия контрол; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или Общите условия, като тя да е формулирана като конкретно разписана изчислителна процедура./матемагическа формула/алгоритъм/ посочваща: вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори /или комбинация между тях (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата и 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя*' съгласно чл. 143 от ЗЗП. Това е в пряка връзка с изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ н чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и на чл. 147, ал. 1 във вр. е чл. 143, т. 18 от ЗЗП за ясно и разбираемо формулиране на условията по договорите за кредит./в този смисъл Решение № 424 от 02.12.2015г. по гр. дело № 1899 по описа за 2015 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение/.
В конкретния случай Базовият лихвен процент включва субективни величини, определяни произволно от ответниците, в договорите няма разписана методология /математически алгори тъм/, която да определя автоматично, без субективната преценка на банката и на цесионера тежестта на всеки един от ценообразуващите компоненти. Всеки кредитополучател прави преценка на финансовите си възможности да погасява кредита въз основа на своя бюджет и очакваните от него доходи към момента на сключване на договора за кредит. Банковите институции преди предоставянето на заемен ресурс на кредитоискателите чрез своите органи по управление на риска изследват възможните за тях неблагоприятни последици от невъзстановяване на кредитния ресурс и калкулират този риск в цената на кредита, като добавят и процент чиста печалба към формираната цена. Поради което, увеличаването на лихвата въз основа на неравноправни клаузи, извършено в кратък срок след възникване на кредитното правоотношение и прехвърлянето па валутния риск върху потребителите цели натрупване на свръхпечалба в ущърб на добросъвестно изпълняващи договорите кредитополучатели и не отговаря на световните добри банкови практики, нито има икономическа пазарна причина или правно основание.
Едностранната промяна на стойността на предоставения финансов ресурс и на дължимата такса е довела до значителна неравностойност на договорените пресл авни и оттам до невъзможност за погасяване на кредита. В процесния договор е предвидено, че лихвеният процент и таксите не подлежат на предоговаряне и промените в тях стават задължителни за кредитополучателите след едностранната промяна на размера му от банката. Подобна договорка нарушава императивната норма на чл.2 /1 / от ЗКИ, която повелява банката да извършва дейността по отпускане на кредити ЗА СВОЯ СМЕТКА И НА СВОЙ РИСК. Банката, обаче, е прехвърлила изцяло риска по договора, като е променила условията на сключения договор без съгласието на кредитополучателите, нарушавайки нравилата за добросъвестност и добрите нрави по смисъла на императивната норма на чл. 26 ал.1 от ЗЗД. За потребителите на финансовите услуги на банката практически не съществува възможност да вземат информирано решение при сключването на договора с оглед бъдещия лихвен процент и дължимите такси по него, които кредитополучателите ще се налага да заплащат.
III. Неравновесие в облигационното отношение е внесено и с клаузите на чл. 18 и чл. 19 ог Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г. и на чл. 20 от Договор за потребителски кредит HL 41149 от 11.07.2008г., уреждащи предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
Съобразно съображение 73 от преюдициално заключение по дело № С 415/11 г. на Съда на ЕС при преценка дали са налице основанията за неравноправност на една клауза, регламентираща предсрочната изискуемост на кредитното задължение на потребител, националният съд следва да изследва критериите, визирани в заключението, а именно да съобрази дали възможността на доставчика на финансова услуга да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него. дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за който се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.
По договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., предсрочната изискусмост е предвидена за неизпълнение на основното задължение по договора за кредит - заплащане на анюитетните вноски по него. Предвидено е, че неплащането на която е вноска или на част, банката може да направи кредита предсрочно изискуем, а непогасяването на три последователни месечни вноски, изцяло или частично представлява основание за загубване на преимуществото на срока /чл. 18, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19 от договора/. От клаузите става ясно, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора може да се обяви при
просрочие дори само па част от вноска по договора, като в последния случай незначителността на неизпълнението става очевидна. Предвидено е, че основание за обявяване на предсрочна изискуемост е неизпълнение на задължението на кредитополучателите през ограничен период от време спрямо целия срок на договора - 25 години. Считаме, че просрочие като основание за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, без да се спази изпълнението на горепосочените критерии по преюдициално заключение по дело С - 415/11 г. не съставлява по необходимост такова неизпълнение, което да се счете за съществено с оглед условията на договора и срока на неизпълнение, за да послужи като основание за възникване на правото на предсрочна изискуемост. Обявяването на предсрочна изискуемост има свойството да причини значителни неблагоприятни последици на кредитополучателите, като в същото време следва да се посочи, че в българското право не съществува възможност да се преустанови действието на предсрочната изискуемост на кредита.
По същите съображения, нищожна е и клаузата на чл. 20 от Договор за потребителски кредит HL 41149 от 11.07.2008г., която поставя потребителите в още по- уязвимо положение, тъй като същата предвижда, че предсрочна изискуемост може да бъде обявена при условие на неизпълнение на други правоотношения с банката. Неравноправно в ущърб на потребителите се възлага те да търпят неблагоприятни последици, независимо че изпълняват точно и реално задълженията си по договора за потребителски кредит. Същевременно, в противоречие с изискванията, изведени с преюдициално заключение по дело С - 415/11г. в правната сфера на потребителите ще възникнат негативни последствия поради неизпълнението на задължение, което не само не е основно по договора, но въобще не е включено в неговото съдържание. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че спорните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което за кредиторите не съществува потестативно право да обявят предсрочната изискуемост на кредитите.Потребителите са поставени в неравностойно положение с уговорките, наложени им с клаузите па чл. 3, ал. 3 от Договор за кредит за покупка па недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., на чл. 1, ал. 1 от Допълнително споразумение към него от 15.03.2007г. и на чл. 3, ал. 3 от Договор за потребителски кредит HL 41149 от 11.07.2008г., съгласно които потребителите дължат заплащане на мора горна лихва в размер на договорната лихва, увеличена с 10 пункта. С тези клаузи от договора за кредит е постигната договорка за заплащане на договорна лихва за забава, която значително надхвърля законовата лихва за забава. Съгласно задължителното тълкуване на Директива 93/13''ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договор, извършено от Съда на ЕС с преюдициално заключение по дело С-415/11г., съображение 74 от заключението, националните съдилища следва, при извършване на преценка дали клаузи от договора, уреждащи заплащането на лихви за забава, са неравноправни по смисъла на
Директивата, да приложат следните критерии, посочени от съда на ЕС, а именно: „.......
що се отнася до клаузата за определяне на лихвите за забава, следва да се припомни, че с оглед на точка 1, буква д) от приложението към Директивата във връзка с разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от нея запитващата юрисдикция трябва да разгледа по-специално.., от една страна, националните правни норми, които следва да се приложат за правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с потребители договори от този вид, и от друга стрина, размера на определената лихва за забава спрямо този на законната лихва, за да провери дали с определената лихва за забава може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с
нея в съответната държава членка, и дали тя не надхвърля необходимото за постигането на тези цели." Договорената лихва за забавено изпълнение е значително по-висока спрямо размера на мораторната лихва, определена съобразно ПМС № 72/94г. /отм./ и надхвърля постигането на целите на законната лихва - 1. да се предотврати забавянето на плащанията по сделките /аргумент от & 1 от ДР на ПМС № 426/14г./ и 2. да се обезщети справедливо кредитора на паричното задължение. Предвид задължителната съдебна практика на Съда на ЕС и на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, считаме уговорките за заплащане на мораторна лихва не пораждат правни последици за доверителите ми. Същевременно, законната лихва за забава не е единственият мерител за неравноправност и договорна уговорка, която предвижда уговаряне на мораторна лихва, съизмерима със законната лихва не е по дефиниция равноправна. Според Съда на съюза, при разглеждане на договорна клауза за морагорни лихви, чийто размер е под предвидения в закона размер на законната лихва за забава, наличието на законоустановена стойност на последната и съизмеримостта на договорната мораторна лихва е тази стойност не представлява пречка националния съд да установи, че такава клауза е неравноправна по смисъла на чл. 3 от Директивата. В този смисъл размер на мораторни лихви, по-нисък от определения в закон размер на законната лихва не може непременно да се счита като равноправен по смисъла на директивата. Съдът е постановил, че национална разпоредба е съвместима е Директива 93/13 „доколкото прилагането на тази национална разпоредба:
не предопределя преценката на националния съд относно неравноправността на такава клауза, и
не представлява пречка съдът да не приложи тази клауза, ако установи, че тя е „неравноправна" по смисъла на чл. 3, параграф 1 от споменатата директива " /виж точки 38. т. 40 и т. 42 от цитираното Решение от 21.01.2015г. по съединени дела С - 482/13, С- 484/13, С-485/13 и С-487/13г./
На плоскостта на конкретния казус, считам че уговорените в договора условия относно размера на наказателната лихва за забава са прекомерно тежка санкция за забавеното изпълнение на кредитополучателите и накърняват тяхната правна сфера.
Освен това, неравноправни са и уговорките, обективирани в чл. 4, т. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имо г HL 13641 от 25.08.2006г. и в чл. 4, г. 2 от Договор за потребителски кредит HL 41149 от 11.07.2008г., предвиждащи заплащането на такса за управление на кредита от 0, 1 %, съответно от 0 , 04 %
върху размера на непогасената главница, дължима в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по ипотечния кредит и върху размера па всяка месечна погасителна вноска по потребителския кредит. Банката, като икономически по-силната страна в договорните правоотношения е наложила в нарушение на изискванията на добросъвестността и в ущърб на ищците, заплащането на тези такси независимо от обстоятелството, че при самото сключване на договора по силата на чл. 4, т.1 от същите те са заплатили еднократни такси за управление в размер на 1, 5 %, съответно от 0, 75 % върху размера на разрешения кредит. Заплащането на многократни такси за извършването на едно и също действие води неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на престация без правно основание. Аргумент в тази посока е и законодателната промяна и въвеждането на забрана за бъдещите договори за кредит да бъдат събиране такси за усвояване и управление на кредита и за извършване на едно и също действие, които макар като материалноправни норми да са неприложими към
конкретния случай, могат да служат като критерий какви са изискванията за добросъвестно участие в кредитните правоотношения /чл. 10 а от ЗПК /нов/ ДВ. бр. 35 от 2014г., аналогична норма - чл. 27, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите/
Съгласно задължителната практика на Съда на ЕС, националният съд е длъжен да се произнесе СЛУЖЕБНО но неравноправния характер на всички договорни клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, дори да не е направено изрично искане в този смисъл /дела С-243/08г., параграф 31 п 32, С- 618/10г., параграф 43 и С137/08г., параграф 56/. С Решение № 23 от 07.07.2016i. но т.д. № 3686/14г. Върховен касационен съд, ТК, 1-во т.о. е приел, че съобразно задължителната практика на Съда на съюза, обективирана в преюдициално заключение по дело С-397/11 първоинстанционният и въззивнияг съд следят служебно за наличие по делото па фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Предвид на което следва, ако са налице правни и фактически обстоятелства за това, да прогласите нищожността на клаузите от договора, които счетете за неравноправни, независимо, че не предявяваме възражения за установяване на нищожността.
Съобразно изложеното, съдът счита,че иска е основателен и следва да бъде уважен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,спрямо "„Ю.Б.” АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл.1 , ал. 1 /в частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове /, на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2 /в частта на изречение първо „швейцарски франкове” и на изречение второ/, на чл. 6, ал. 3,
за потребителски кредит № I1L 41 149 от 11.07.2008г., ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъдите „Ю.Б.
АД да заплати на Е.С.Б. и М.А.Б., сумата в размер на 8
649.09 лв., представляваща недължимо надвзети за периода от 30.12.2012г. до 30.11.2017г. курсови разлики по
договор за потребителски кредит № I1L 41149 от 11.07.2008г., ведно със законната лихва до окончателно
заплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо "Ю.Б.“АД, че Е.С.Б. и М.А.Б., не дължат сумата в размер на 515.11 СНЕ поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 1 1.07.2008г. Сумата от 515.11 CHF представлява лихви, получени без правно основание от „Ю.Б.“АД, за месеците от 19.11.2008г. до 29.12.2012г.
ПРИЗНАВА за установено спрямо „Ю.Б. АД, че Е.С.Б. и М.А.Б., не дължат сумата в размер на 2 736.21 лева поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 ог ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № ML 41149 от 11.07.2008г. Сумата в размер на 2 736.21 лева представлява курсови разлики, получени без правно основание от“ Ю.Б.“АД за месеците от 31.10.2008г. до 29.11.2012г.
предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането.
ПРИЗНАВА за установено
спрямо „Ю.Б.” АД, че Е.С.Б. и М.А.Б. не дължат
сумата в размер на 3062.66 евро поради
извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г.Сумата от 3062.66 евро представлява лихви, получени без правно
основание от „Ю.Б.” АД за месеците от 30.11.2007г. до 30.10.2012г.
ОСЪЖДА „Ю.Б. АД“,ЕИК *******,да заплати на Е.С.Б. ЕГН ********** и М.А.Б. ЕГН **********,разноски в размер на 4200лв.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок ,от получаването му от страните,пред Окръжен съд С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.