РЕШЕНИЕ
№……..
гр.София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 16224 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу
разпореждане на частен съдебен изпълнител А.Д.от 18.11.2019 г. по изп. дело №
20198530400521, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да
бъдат намалени приетите с постановление от 05.11.2019 г. разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателите – В.Д.К., В.П.Д.и Ю.Д.Д..
Жалбоподателят
твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от
200,00 лв. били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети никакви
изпълнителни действия. В случаят длъжникът възразява да бъде обременяван с
разноски за адвокатски хонорар начислен на основание чл. 10, ал. 2 от НМРАВ,
защото не били изпълнени в съвкупност уредените положителни предпоставки
създаващи основание за начисляване на подобен хонорар, а именно – извършено
процесуално представителство по защита й съдействие от страна на пълномощника
на взискателите по изпълнителното дело, а така също извършването на действия от
натоварения процесуален представител, които са ориентирани към
удовлетворяването на паричното вземане. Единственото адвокатско възнаграждение,
което по мнение на жалбоподателя е допустимо да бъде присъдено в полза на
кредиторите е такова за образуването на цитираното изпълнително дело, каквото
изрично предвижда чл. 10, ал. 1 от НМРАВ. Настоява се за постановяване на съдебен акт, с
които съдът да отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, имащо за
предмет отказ да се редуцира определеното в изпълнителния процес адвокатско
възнаграждение, и да разреши по същество въпросът със следващите се в полза на
взискателите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес,
както и този свързан с формираната пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ,
която е възложена за плащане в тежест на жалбоподателя.
С депозираното
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, тримата взискатели, чрез
упълномощения от тяхна страна адвокат М.Д.-Д.оспорват жалбата като
неоснователна, с твърдения, че търсеното адвокатско възнаграждение е в рамките
на законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и
т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не
само за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното
производство. Въз основа на изложеното, счита приетото от съдебния изпълнител
за удовлетворяване в производството адвокатско възнаграждение за дължимо и моли
съда да отхвърли жалбата срещу отказа то да бъде редуцирано, като неоснователна.
В мотиви на
ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност
на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на носителите на изпъляемото
право търсеният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно
същият да бъде намален.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания
случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е
оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателите
- В.Д.К., В.П.Д.и Ю.Д.Д., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото
се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този
негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно,
жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на
съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен
изпълнител А.Д., peг. № 853, с което
искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния
изпълнител е обективирано в разпореждане от 18.11.2019 г..
От приложените
преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20198530400521, се
установява че изпълнителното производство е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
по молба на В.Д.К., В.П.Д.и Ю.Д.Д., депозирана чрез процесуален представител - адв. М.Д.-Д.,
въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2019 г., издаден по гр. дело провело
се пред СРС, ГО, 90 състав, за принудително събиране на сумата от 1 480,89
лева - присъдени разноски в производството пред районен съд и за сумата от
15,00 лв. – присъдени разноски по частното гражданско дело. В молбата за
образуване на изпълнителното производство отсъства посочването на конкретни изпълнителни способи, като към
същата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между В.Д.К.,
В.П.Д.и Ю.Д.Д. от една страна, и адвокат М.Д.-Д.от друга, видно от чието
съдържание между клиенти и адвокат е постигната договореност за заплащане на
хонорар за адвокатска защита в иницииран изпълнителен процес в размер на сумата
от 360,00 лв., за която е отразено, че е била заплатена в брой.
До длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която същия е
приканен да осъществи доброволно изпълнение на задълженията си по изп. дело №
20198530400521, съставляващи, както следва : 1 495,89 лв. – съдебни
разноски общ размер; 11,00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен
лист и заверен препис; разноски по изпълнителното дело в т.ч. авансови такси по
ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС, в полза на взискателя в размер на 66,00 лв.,
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 360,00 лв.,
както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 203,22 лв., като
общия размер на задължението възлиза на сумата от 2 136, 11 лв. Съгласно
удостоверяването извършено в разписката към коментираната покана се констатира,
че тя е била надлежно връчена на длъжника по изпълнението на датата -07.11.2019
г. Своевременно на 11.11.2019 г.
длъжникът се е възползвал от процесуалната си възможност да подаде възражение
срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото
намаляване до размера от 200 лева, както и срещу определения размер на такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС. В отговор на така упражненото възражение чрез
разпореждане от 18.11.2019 г. ЧСИ А.Д., оставил искането без уважение, което
обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи
адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител.
В рамките на
предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите, съдържащи се в
изп. дело № 20198530400521 не се установява да са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия, съответно на 08.11.2019 г. цялото задължение било
погасено чрез нареден от длъжника кредитен превод.
Съгласно
решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод
за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва
техния размер.
Съгласно чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително
дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая,
спорен е въпросът следва ли се в полза на взискателя адвокатско възнаграждение
над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият
състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в
тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на
молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която
липсва посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане - връчването на покана за
доброволно изпълнение не е такова действие, като задължението е изпълнено в
деня, следващ получаването на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл
в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение
за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. В този контекст адвокатското
възнаграждение, което подлежи на репариране от длъжника по изпълнението е
единствено това заплатено във връзка с действието по образуване на
изпълнителния процес, чиито минимален размер е установен на сумата от 200 лв.,
като това трябва да бъде и границата, до която да се ангажира отговорността на „Т.С.“
ЕАД, а за горницата до 360 лв. разноските поради своята прекомерност да бъдат
редуцирани.
Що се касае до
начислените разноски по т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ и разписаната методика
за тяхното формиране, настоящият състав намира следното :
Така
изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер на сумата
1 495,89 лева – присъдени суми по изпълнителния лист, както и 200,00 лева
– адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното производство. Следователно,
основата, върху която трябва да се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в
размер на сумата 1 695,20 лева и съгласно разпоредбата на т. 26, б.
"б" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 155,62 лева, без ДДС
или 186,74 лева с включен ДДС, което означава, че определените разноски по т.
26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 203,22 лв. трябва да бъдат редуцирани до
възприетия размер от 186,74 лв.
Предмет на
обжалвания отказ на ЧСИ са и присъдените в полза на В.Д.К., В.П.Д.и Ю.Д.Д.
разноски в размер на сумата от 11,00 лв. за държавна такса свързана с издаване
на изпълнителен лист и заверен препис. Тази категория разноски няма опора в материалите
намиращи се в кориците на изпълнителното дело, тъй като присъждането на разход
под формата на държавна такса за издаване на изпълнителен лист попада
единствено в правомощията на съда, който е разпоредил издаването на същия, но
не и на съдебния изпълнител привеждащ този изпълнителен лист в действие. В
случаят няма данни съдебния състав при СРС издал ИЛ от 19.07.2019 г. да е
присъждал заплащането на подобна държавна такса. Относно разхода обоснован с
издаването на препис, по никакъв начин не става ясно на какво конкретно
основание почива, което означава, че и по отношение на тази част от оспорените
разноски жалбата на „Т.С.“ ЕАД е основателна и трябва да се уважи.
По изложените
съображения, разпореждането на съдебния изпълнител датиращо от 18.11.2019 г., с
което е отказано намаляване на определеното в размер на 360,00 лева в полза на взискателите
В.Д.К., В.П.Д.и Ю.Д.Д. адвокатско възнаграждение, както и на присъдените
разноски за изпълнението, съставляващи таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ,
респективно е отказано премахването от обхвата на задължението на начислена
държавна такса от 11,00 лв. следваща се за издаването на изпълнителен лист,
следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението
се намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно начислената
такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 203,22 лв. трябва да бъдат
редуцирана до възприетия размер от 186,74 лв., а разноските от 11,00 лв. за
издаване на изпълнителен лист и препис изцяло премахнати.
При този изход
на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следва да се присъдят разноските за
настоящото производство, които възлизат на сумата 123,00 лева, формирана от
заплатени държавни такси в общ размер от 73,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по
жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разпореждане на частен съдебен изпълнител
А.Д.по изп. дело № 20198530400521 от 18.11.2019 г., с което е оставено без
уважение подаденото от длъжника възражение срещу приетите в изпълнението
разноски, както следва : за сумата над 200,00 лв. до 360,00 лв. присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита; за сумата
над 186,74 до 203,22 лв., съставляваща начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ,
и за сумата от 11, 00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
приетите с постановление от 05.11.2019 г. разноски възложени в тежест на
длъжника по изпълнението - „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* по образуваното изпълнително
дело № 20198530400526, както следва : за адвокатско възнаграждение на взискателите
- В.Д.К., В.П.Д.и Ю.Д.Д. до сумата от 200,00 лв.; за начислена такса по т. 26
от ТТР по ЗЧСИ до сумата от 186,74 лв. и ПРЕМАХВА изцяло определената разноска
в размер от 11,00 лв., която е квалифицирана като държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Д.К., В.П.Д.и
Ю.Д.Д., и тримата с адрес – гр. София, ж.к. „******, да заплатят в полза на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123,00 лева
– разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.