Решение по дело №1569/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 456
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20194110201569
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

 

гр. В. Търново, 18.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 02.10.2019 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. БОБЕВ

 

при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдията Е. Бобев НАХД № 1569 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Производството по делото е образувано по жалба на Й.Л.И. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-1275-001533, издадено на 01.08.2019 год. от Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. В. Търново, с което за извършено от И. нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. С жалбата си жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, като счита, че наказващия орган не е направил преценка за маловажност на случая. Излагат се доводи в тази насока.

         В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д.Т. от ВТАК, редовно упълномощен. Адв. Т. поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като счита, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Същия прави доказателствено искане за допускане разпит в качеството на свидетел на едно лице - С.Н.К. който води, като съдът уважи това искане.      

         Въззиваемата страна ОД на МВР – В. Търново, редовно призована, не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.

         Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         Свидетеля С.Н.К. притежавал трактор марка „Т-150“, който бил закупил за сумата от 3 600 лева през 2009 година. К. бил земеделски производител, като имал стопански двор в с. Драгижево, общ. Лясковец, където държал горепосоченото МПС. Жалбоподателят Й.Л.И., който е зет на С.К., работел като тракторист-комбайнер при него, като във връзка с работата си използвал наличните машини в стопанския двор.

         На 05.07.2019 год., близък познат на К., му се обадил и му заявил, че е закъсал с неговия трактор в землището на с. Капиново, като го помолил да дойде да му помогне и да го извлече.  Този познат помолил К. за тази услуга, тъй като само той имал подобен трактор, който можел да издърпа закъсалия му трактор. Къорчев се съгласил, като казал на зет си Й.И. да вземе трактора им марка „Т-150“ и да отиде да помогне на неговия познат. Тогава жалбоподателя Й.И. тръгнал с трактора „Т-150“, от стопанския двор на с. Драгижево към с. Церова Кория.

         По същото време екип от служители на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново в състав мл. автоконтрольор Е.С. и мл. автоконтрольор Т.Г., са осъществявали контрол по спазване правилата за движението по пътищата в с. Церова кория. Когато И. минал покрай тях, полицейските служители забелязали машината, С. и Г. се качили в служебния автомобил, настигнали Й.И., подали звуков и светлинен сигнал, след което И. спрял за проверка. В хода на същата, служителите на сектор „ПП установили, че И. нямал документи за трактора марка „Т-150“ и същият не бил регистриран по съответния ред. Контролните органи установили самоличността на водача, който заявил, че има СУМПС. Попитали за документи на превозното средство, а И. заявил, че не знае дали има такива документи и казал, че отива да помага на приятел, който е закъсал с друг голям трактор. След това И. се обадил на собственика на трактора да го попита дали същият е регистриран и има ли документи, но собственикът отговорил, че нямал такива документи, бил го купил преди доста години и тракторът е с прекратена регистрация. След 30 минути дошъл и самият собственик на трактора С.К., който представил документ, че тракторът е с прекратена регистрация, като потвърдил пред полицейските служители, че го е закупил от бивше ТКЗС преди доста години, когато е имало ликвидация. Контролните органи уведомили оперативния дежурен, като на място пристигнал разследващ полицай, който направил оглед на превозното средство. Св. Г. на място съставил АУАН за това, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По случая е било образувано досъдебно производство № ЗМ-593/2019 год. по описа на РУ - В. Търново.

         С Постановление на ВТРП от 18.07.2019 год. на ВТРП, прокуратурата н основание чл. 357 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 2 от НПК е прекратила наказателното производство по БП № ЗМ-593/2019 год. по описа на РУ - В. Търново, водено за престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като е приела, че деянието е малозначително и съгласно чл. 9 ал. 2 от НК не съставлява престъпление. Постановлението на ВТРП е изпратено на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - В. Търново з преценка по ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. и И..

         Въз основа на това, Началник група в Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново на 01.08.2019 год. е издал процесното НП № 19-1275-001533, с което на Й.Л.И. с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В процесното НП наказващия орган е описал, че издава същото затова, че Й.Л.И. с ЕГН **********, на 05.07.2019 год. в 09:35 ч. в с. Церова кория, ул. "Трета" до дом № 16 в посока към с. Къпиново, управлява колесен трактор марка "Т 150", цвят сив с рама № 565513, който не е регистриран по надлежния ред. В писмо с изходящ № РД-12-02-268-1/08.07.2019 год. по описа на ОД "Земеделие" - гр. В. Търново е вписано, че няма регистриран колесен трактор марка "Т 150", с рама № 565513. НП се издава във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с постановление на ВТРП за прекратяване на наказателно производство № 1689/18.07.2019 год., доказателствата по АНП - постановление на ВТРП № 1689/18.07.2019 год. за прекратяване на наказателно производство.

         НП е връчено лично  на Й.И. на 27.08.2019 год., който го е обжалвал по реда и в срока по чл. 59 от ЗАНН.  

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка, които са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи. По делото бе разпитан като свидетел полицейския служител Т.Г., който потвърждава описаната в процесното НП фактическа обстановка.

         В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел по искане н процесуалния представител на жалбоподателя бе разпитан С.Н.К.. Св. К. потвърждава обстоятелството, че процесното МПС е негова собственост и е с прекратена регистрация. Същия твърди пред съда, че на посочената в НП дата, действително негов познат го е помолил да му помогне с притежавания от него трактор "Т 150", тъй като бил закъсал в нивите в землището на с. Капиново. Тъй като К. имал работа, помолил зет си - жалбоподателя Й.И., да отиде с трактора и да помогне на закъсалия. И. се съгласил и тръгнал, като впоследствие бил спрян за проверка.

         При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:   

         Жалбата е подадена на 27.08.2019 год. в законоустановения срок (НП връчено на 27.08.2019 год.) и входирана на 03.09.2019 год., от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима. Разгледана пи същество, същата се явява и основателна.

         НП е издадено от компетентен орган – Началника група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Велико Търново, който е упълномощен за това по съответния ред – с Министерска заповед № Із-8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, заверен препис от която е приложена към административно-наказателната преписка.

         При анализиране на събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче, съдът констатира нарушения на процесуалните правила.

         Независимо от факта, че извършеното от жалбоподателя Й.И. деяние формално осъществява признаците на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът счита, че последващите действия на наказващия орган с издаване на НП и привличане на отговорността му по чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП се явяват незаконосъобразни и в нарушение на материалния закон, при условие, че е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поначало, при извършване на преценка дали са налице основанията за чл. 28 ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато конкретно деяние представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган съобразно делегираните му по силата на ЗАНН правомощия в качеството на "особена юрисдикция" освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата му се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. В случаите, когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е правно основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. При това, съдът е задължен да изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми се налага извода, че преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол (в тази насока Тълк. Решение № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС).

         В конкретния случай, наказващия орган не е поставил на преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което несъмнено е в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Липсата на такава оценка, и въобще на изложени мотиви и съображения от наказващия орган в НП защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, засяга пряко правото на защита на привлечения към отговорност субект, независимо от това, че не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. А колкото до разграничаване на маловажните случаи на административни нарушения от останалите нарушения, следва да се съобрази нормата на чл. 11 от ЗАНН, която препраща по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В ЗАНН не се съдържа легално дефиниране на понятието "маловажен случай" и същото може да се изведе от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно този текст от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това следва, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че извършеното от Й.И. нарушение може да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Аргумент в подкрепа на изложеното е факта, че И. не е собственик на процесното МПС, като същия не е бил наясно дали същото е регистриране или не. Св. Т.Г. (един от полицейските служители, извършили проверката), твърди в показаният си пред съда, че след като е попитал водача дали трактора е регистриран, И. е отговори, че не знае и дори се е обадил по телефона на собственика (св. К.) за да го попита за това обстоятелство. На следващо място от доказателствата по делото се установява, че И. е тръгнал с трактора да помага на друг закъсал трактор и то по заръка на друго лице. Не следва да се подминава и факта, че придвижването му по републиканската пътна мрежа съставлява изолиран случай в поведението на водача, доколкото касае твърде кратко време и близко разстояние. Не на последно място от представената справка/картон на водача съдим, че до момента жалбоподателя няма извършени нарушения по ЗДвП през изключително дълъг период от време (около 16 години!). Жалбоподателят И. е наказван за извършено нарушение по ЗДвП през 2003 год. и то за нарушение по чл. 63 ал. 2 от ЗДвП, като му е била наложена глоба в размер на 20 лева. Очевидно е, че се касае за водач с примерно поведение, за който настоящото нарушение се явява инцидент. Наличните многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи изключително ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието формират еднозначен извод у съда, че регулираните със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП обществени отношения не са засегнати в дълбочина, а в незначителна степен. Ето защо, макар и формално да е налице осъществен състав на административно нарушение, поради по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, същото съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложените правни съображения, съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, поради неправилното прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-001533, с което на Й.Л.И. с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                   / Е. Бобев /