Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова ч.гр.д. № 1900 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следв. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 151451/06.12.2019г., депозирана в Софийски
градски съд, от С.Д.Д., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2071/2016г.,
срещу действия на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 при КЧСИ, обективирани в съобщение изх.№
22529/22.08.2019г., връчено на 04.12.2019г., изразяващи се в отказ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателят излага подробно фактите относно образуваното изпълнително
дело и сочи, че от взискателя след постъпване на молбата за образуване на
изпълнителното производство не са извършвани никакви процесуални действия,
поради което е настъпило прекратяване ех lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, което неправилно ЧСИ не е зачел и е отхвърлил молбата му. Счита по
изложените доводи, че е настъпила перемпция към 14.03.2019 г., поради което
изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнението не е депозирал писмени възражения в срока по чл.436, ал.3 ГПК.
По делото са представени обяснения и мотиви на ЧСИ Д.В., рег. № 861 при
КЧСИ, по реда чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за
недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт
по чл.435, ал.2, т.6 ГПК и в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като
постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на
вече настъпилото при осъществяване на съответните правнорелевантни факти
прекратяване. Движението на изпълнителното производство е в зависимост от
поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия
или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това, отсъствието на
активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за
предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е
въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на
изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на определено
изпълнително действие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил
към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което
обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната
давност, но не и за обсъжданото прекратително основание.
При съобразяване на материалите, съдържащи се в приложеното изп. д. № 20168610402071
по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд, се
установява, че в настоящия случай поддържаното от длъжника основание за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице, тъй като след образуване на изпълнителното производство не се
установява да е изтекъл период от две години, през който взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от материалите по приложеното от съдебния изпълнител копие на изп. д.
№ 20168610402071, същото е образувано с
разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 29.11.2016г. В
молбата на взискателя са посочени конкретните изпълнителни действия, които да
бъдат предприети от съдебния изпълнител.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 54684/02.12.2016г. до С.Д.Д. е
връчена лично на длъжника на 13.12.2016г.
След образуване на изпълнителното дело са наложени запори на банковите
сметки на длъжника във всички търговски банки, действащи на територията на
Република България, към момента на налагането им.
С разпореждане на съдебния изпълнител е постановено да бъде наложен запор
върху банкови сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение, като последният
следва да се счита наложен на 06.12.2016г., видно от отбелязването върху съобщението,
изпратено до „Райфайзенбанк“ ЕАД.
В изпълнителното производство е постъпила молба от длъжника С.Д. от
13.12.2016г., с която се моли да бъде вдигнат наложеният запор върху банковите
му сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД, както и наложеният запор върху трудовото му
възнаграждение, с изразено желание за доброволно погасяване на задължението на
равни месечни вноски в размер от по 100 лева.
На 13.12.2016г. взискателят по изпълнението – „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е депозирал
молба, с която се е съгласил с посочения от длъжника начин за погасяване на
задължението и е изразил изричното си желание да бъде вдигнат запорът, наложен
върху банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД, както и на трудовото
му възнаграждение.
В периода от 27.12.2016г. до 29.03.2019г.
длъжникът е погасявал регулярно и доброволно задължението си по сметка на ЧСИ,
видно от приложените 27 броя преводни нареждания, както следва: на
27.12.2016г., 31.01.2017г., 28.02.2017г., 31.03.2017г., 28.04.2017г.,
31.05.2017г., 30.06.2017г., 28.07.2017г., 30.08.2017г., 28.09.2017г.,
30.11.2017г., 30.01.2018г., 27.02.2018г., 30.03.2018г., 30.04.2018г.,
30.05.2018г., 29.06.2018г., 30.07.2018г., 30.08.2018г., 27.09.2018г., 31.10.2018г.,
30.11.2018г., 27.12.2018г., 30.01.2019г., 27.02.2019г., 29.03.2019г. – всички в
размер от по 100 лева, както и на 10.12.2019г. – вноска в размер на 3 126
лева, с което задълженията са били погасени изцяло.
Междувременно и независимо от
извършваните от длъжника по изпълнението ежемесечни погасявания на дълга, с
молба от 12.04.2018г. взискателят по изпълнението е поискал извършване на
справки за наличието на трудово правоотношение със страна длъжника по
изпълнителното дело С.Д. и налагане на запор върху същото.
На 14.03.2019г., въз основа на изрична молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, последният е конституиран като взискател по изпълнителното дело.
С молба от 22.08.2019г. е поискано
извършване на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането –
опис на движимо имущество.
С разпореждане от 11.12.2019г., влязло в сила на 17.12.2019г., на основание
чл.433, ал.2 ГПК изпълнително дело № 20168610402071 е било приключено, поради
цялостно погасяване на задължението.
В изпълнителното производство следва да бъдат взети предвид всички посочени
от състава на съда изпълнителни действия, доколкото последният намира, че в
случая не са били налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради
настъпила перемпция.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на т. нар.
перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са
процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по силата
на закона (изпълнителното производство се прекратява). При достигане до този
правен извод съдът съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното
производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това.
В случая взискателят е депозирал молба за образуване на
изпълнителното производство от 29.11.2016 г., по която и с оглед посочените
конкретни изпълнителни способи, са предприети изпълнителни действия, довели до
прекъсване на давността, подробно описани от състава на съда в гореизложеното.
Следващата молба на взискателя е подадена до съдебния изпълнител на 12.04.2018
г. с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение. Впоследствие в
хода на изпълнителното производство с искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи са депозирани молби и от 22.08.2019г., респ. 03.12.2019г., следователно в производството не е
изтекъл период по-дълъг от 2 години, в който взискателят да не е депозирал
молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия.
Отделно от това и за пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено,
че извършваните от длъжника доброволни плащания на дълга в хода на изпълнението
и по изпълнителното дело, освобождават взискателя от задължението да иска извършване на изпълнителни действия, които да
поддържат висящността на изпълнителното производство. Това е така, доколкото
всяко искане на взискателя за извършване на изпълнително действие е насочено
като краен резултат към погасяване на дълга, а доброволното плащане на дълга
води до същия резултат.
По така изложените съображения и предвид установеното от фактическа страна,
не е налице период по-дълъг от две години, през който да не са били
осъществявани изпълнителни действия, поради което и изпълнителното производство
не е перемирано и не са налице основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяването му по право с обезсилване на всички предприети по него
изпълнителни действия, в който смисъл са и постановките на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Тъй като не се установи да са настъпили правните последици на
перемцията на сочената от жалбоподателя дата, респ. на друга, установена от
съда, изпълнителното производство не е било прекратено и всички предприети
изпълнителни действия са били валидно осъществени, като следва да се зачете и
материалноправния им ефект, водещ до прекъсване на давността в изпълнителното
производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, и
като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на
спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 151451/06.12.2019г., депозирана от С.Д.Д.,
в качеството му на длъжник по изп. д. № 2071/2016г., срещу действия на ЧСИ Д.В.,
рег. № 861 при КЧСИ, обективирани в съобщение изх.№ 22529/22.08.2019г.,
изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.