РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000135 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 188 от 17.02.2022г. по гр. д. №
4180 по описа за 2021г. признава за установено , че В.С.М. ЕГН**********,
дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от Н.Г.С. и А.Ч.
Д., сумите 9399,39лв. главница, ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, 86,17 лв. обезщетение за забава за периода от
15.10.2020г. до 16.11.2020г., за които суми е издадена Заповед
№ 262185/ 02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №5621/2020г. по описа на РС - Русе.
Районният съд отхвърля предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК131134023
срещу В.С.М. ЕГН********** установителен иск в частта за сумите над
9399,39лв. до пълния предявен размер от 12240,86лв. за главница, 3572,88лв.
договорна лихва за периода от 15.11.2019г. – 15.10.2020г. и за сумата над
1
86,17лв. до пълния предявен размер от 515,82лв. обезщетение за забава за
периода 15.11.2020г. до 16.11.2020г., за които суми е
издадена Заповед №262185/02.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№5621/2020г. по
описа на РС - Русе.
Постъпила е въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д. в качеството им на изпълнителни
директори на дружеството чрез юрисконсулт М.Н., против решение №
188/17.02.2022г. по гр. дело № 4180 от 2021г. по описа на Русенски районен
съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията. Излагат се съображения за
неправилност на решението в тези части. Иска се същото да бъде отменено по
изложените в жалбата оплаквания и да се присъдят сумите така както са
посочени в исковата молба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба депозиран от В.С.М. чрез
пълномощника му адвокат Л.М., в който се излага становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Иска се
решението да бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Русенският районен съд е издал заповед № 262185/2.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, с която разпоредил длъжникът В.С. М., ЕГН:**********, с адрес: с.
Николово, общ. Русе, обл. Русе, ул. Х.Б. № 9, да заплати на кредитора „Ти Би
Ай Банк” ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по Вписвания с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, със законни представители А.Ч. Д. и Н.Г.С.
- изпълнителни директори, чрез пълномощник Й.Т.Т. – юрисконсулт сумите в
размер на: 12240,86 лв. изискуема главница, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; 3572,88 лв. изискуема договорна (възнаградителна) лихва за
2
периода от 15.11.2019г. до 15.10.2020г.; 515,82лв. обезщетение за забава
върху просрочената главница за период от 15.11.2019г. до 16.11.2020г., както
и сумите в размер на 326,59 лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на
„Ти Би Ай Банка“ ЕАД за актуалното състояние към 16.11.2020г. на
кредитната сметка по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 15.03.2019г. Поради просрочие на три вноски съответно с падежи
на 15.11.2019г., 15.12.2019г., 15.01.2020г. в общ размер 1480,20 лв. е обявена
на 15.10.2020г. предсрочна изискуемост на цялата сума по договора. От 48
вноски по договор са платени само 7.
След възражение на длъжника, кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД
предявява установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Съдът дължи служебна проверка за съответствие на договора за
потребителски кредит със Закона за потребителския кредит. Договорът в
т.11.2. включва погасителен план, който посочва размера и датата на падеж на
всяка от 48-те погасителни вноски. Вещото лице установява, че към
главницата на отпуснатия кредит 9000 лв. са прибавени такса оценка на риска
1425,57 лв., застраховка живот 1425,60 лв. и застраховка безработица
1454,11лв., при което главницата нараства на 13305,28 лв. Лихвата 31,84% се
начислява върху 13305,28 лв. и размерът на лихвата за целия период на
договора е 10378,36 лв. Сборът от главница и лихва е 23683,64 лв. и тази сума
е разпределена на 48 погасителни вноски по 493,40 лв. и последна 493,84 лв.
Така договорът отговаря на изискването на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК
(погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски), но не отговаря на изискването
на т.12 (планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи). Приложението на
това изискване към всеки погасителен план на потребител кредит се извежда
от общото изискване на чл. 11, ал.1 договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език. Това нарушение съгласно чл. 22 ЗПК дава
основание за прогласяване недействителността на целия договор за кредит
както законосъобразно е приел районният съд. Съгласно чл. 23 ЗПК когато
3
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Районният съд правилно е причислил към недължимите
разходи по кредита еднократната такса за оценка на риска. Платените от
кредитора две застрахователни премии в общ размер 2879,71 лв. обаче се
дължат, тъй като кредитополучателят се ползва от тези застраховки
независимо от недействителността на договора за потребителски кредит.
Районният съд е направил следното изчисление, което въззивният съд намира
за правилно при определяне дължимата чиста стойност на кредита: 9000 лв.
главница + 2879,71 лв. две застрахователни премии = 11879,71 лв. – 2480,32
реално направени вноски за погасяване на кредита = 9399,39 лв.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната
част. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Мотивиран така и на основание чл. 272 ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188 от 17.02.2022г. по гр. д. № 4180 по
описа за 2021г. на Русенски районен съд в частта за отхвърляне на
предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК131134023 срещу В.С.М.
ЕГН********** установителен иск за сумите над 9399,39лв. до пълния
предявен размер от 12240,86лв. за главница, 3572,88лв. договорна лихва за
периода от 15.11.2019г. – 15.10.2020г. и за сумата над 86,17лв. до пълния
предявен размер от 515,82лв. обезщетение за забава за периода 15.11.2020г.
до 16.11.2020г., за които суми е издадена Заповед №262185/02.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№5621/2020г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д., да заплати на В.С.М. ЕГН**********, със
4
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Ц.Н.” №3, ет.4, офис 15 адв. Л. М., сумата 500 лв.
разноски за настоящото производство за изплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Решение № 188 от 17.02.2022г. по гр. д. № 4180 по описа за 2021г. на
Русенски районен съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5