РЕШЕНИЕ
№ 2199
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110104145 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от *а“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град * срещу П. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 134,15 лева, представляваща главница по партида с абонатен
номер *, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г.; сумата от 9,09 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 134,15 лева, дължима за периода
от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до окончателното плащане на
задължението; сумата от 406,43 лева, представляваща главница по партида с абонатен номер
1506116, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 04.07.2022 г.; сумата от 17,90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 406,43 лева, дължима за периода
от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до окончателното плащане на
задължението; за които суми са издадени фактури по клиентски номер *(задължения по
партида с абонатен номер 1506115 и задължения по партида с абонатен номер *) за обект-
имот, находящ се в град * за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед №
4365/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9041/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна, 50 състав.
Ищецът „* твърди в исковата молба, че ответницата, в качеството си на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект-имот, находящ се в град *, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил.
Твърди се, че претендираните суми са за служебно начислени кубици вода съобразно
ОУ, поради това, че ответницата не е изпълнила задължението си да осигури метрологично
точен индивидуален водомер, като извършва последваща метрологична проверка на
1
измервателния уред. Излага се, че за това ответницата е уведомена на 11.07.2017 г. Твърди
се, че ответницата не е оспорила с писмено възражение вземанията в срока по чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление, по повод на което и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1
ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изразява
становище за доказаност на предявените претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникцата, чрез особен представител, депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва претенциите по
основание и размер. Настоява се, че липсват доказателства за предоставяне на процесните
услуги и тяхното количество. Излага се, че методиката на изчисляване се основава на брой
живущи, като ищецът не е доказал колко човека обитават жилището. Не било ясно как е
отчитан водомерът и как е констатиран потреблението в обекта.
По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа
депозирания отговор и формулираното искане по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
В производството е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ответницата П. Д. Д. е собственик на недвижим имот с
адрес: град *
От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат № *с титуляр
П. Д. Д., за обект на потребление, находящ се в град *, се установява, че общите неизплатени
задължения на абоната по издадени фактури в периода от 03.08.2021 г. до 03.11.2021 г. за
консумирана вода за отчетен период от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. възлиза в размер на
134,15 лева, като начислената лихва върху съответните главници към 09.07.2022 г. е в
размер на 9,09 лева.
От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат № *с титуляр
П. Д. Д. за обект на потребление, находящ се в град В* се установява, че общите
неизплатени задължения на абоната по издадени фактури в периода от 03.08.2021 г. до
08.07.2022 г. за консумирана вода за отчетен период от 01.07.2021 г. до 04.07.2022 г. възлиза
в размер на 406,43 лева, като начислената лихва върху съответните главници към 09.07.2022
г. е в размер на 17,90 лева.
Видно от приетата по делото Справка от Служба по вписванията – *, ответницата е
придобила правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление на
18.01.2007 г., чрез дарение.
От Писмо от 15.05.2024 г. от Заместник – кмет на *, е видно, че на процесния
административен адрес са регистрирани 5 лица по постоянен адрес и 3 лица по настоящ
адрес.
От приложеното уведомително писмо се установява, че от страна на „*са правени
опити за уведомяване на абоната, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на
индивидуалните водомери, поставени в обекта.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
2
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и
канализация“ ООД, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани
в централен и местен ежедневник. Приложено е и Решение № Ц-23 от 30.06.2016 г. на КЕВР
за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от "*
От приетото по делото заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с
абонатен № 1506115 по издадени фактури в периода от 03.08.2021 г. до 03.11.2021 г. за
консумирана вода за отчетен период от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. възлиза в размер на
134,15 лева, като начислената лихва върху съответните главници към 09.07.2022 г. е в
размер на 9,09 лева. Общите неизплатени задължения на абоната по издадени фактури в
периода от 03.08.2021 г. до 08.07.2022 г. за консумирана вода за отчетен период от
01.07.2021 г. до 04.07.2022 г. възлиза в размер на 406,43 лева, като начислената лихва върху
съответните главници към 09.07.2022 г. е в размер на 17,90 лева.
Експертизата изчислява количеството вода по месеци, считано от месец май 2018 г.,
като прилага методиката по чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. ал. 6 от Наредба 4 от 2004 г. на МРРБ – по
5 куб.м./месечно за един обитател, при двама живущи в обекта, завишаван всяко тримесечие
с по 1 куб.м. за всеки обитател. За абонатен номер *към 31.10.2021 г. сумата за плащане е 3
067,76 лева, за абонатен номер *към 30.06.2022 г. сумата за плащане е 4 101,52 лева общо.
От експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не е отразено
плащане.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 9041/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, 50 състав, е видно, че въз основа на подадено на 12.07.2022 г. заявление от "* срещу
П. Д. Д. е издадена Заповед № */13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: сумата от 134,15 лева, представляваща главница по партида с
абонатен номер *, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г.; сумата от 9,09 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 134,15 лева, дължима за периода
от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до окончателното плащане на
задължението; сумата от 406,43 лева, представляваща главница по партида с абонатен номер
1506116, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 04.07.2022 г.; сумата от 17,90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 406,43 лева, дължима за периода
от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до окончателното плащане на
задължението; за които суми са издадени фактури по клиентски номер *(задължения по
партида с абонатен номер * и задължения по партида с абонатен номер *) за обект-имот,
находящ се в град *както и за разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за
заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове за вземанията,
предмет на заповедта, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива,
свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК), установени от
приобщеното заповедно дело.
3
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила
на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК вземания за следните суми: сумата от 134,15 лева, представляваща главница
по партида с абонатен номер *, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г.; сумата
от 9,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 134,15 лева,
дължима за периода от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до
окончателното плащане на задължението; сумата от 406,43 лева, представляваща главница
по партида с абонатен номер *, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 04.07.2022 г.; сумата
от 17,90 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 406,43 лева,
дължима за периода от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до
окончателното плащане на задължението; за които суми са издадени фактури по клиентски
номер *(задължения по партида с абонатен номер *и задължения по партида с абонатен
номер *) за обект-имот, находящ се в град *
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на действително
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответницата е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида на обект,
находящ се в град * че ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и
канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от ВиК оператор; размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за
предоставени ВиК услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения,
както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ответницата П. Д. Д. е
собственик на недвижим имот с адрес: град *, поради което същата има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ от 2006 г. и между
страните по делото съществува облигационно правоотношение с предмет предоставяне на
ВиК услуги за питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК оператор, до ответницата като
собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2006 г. и от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба, изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите (чл. 20 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 22 от ОУ от 2014 г.), като
4
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета (чл. 21, ал. 4 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2014 г.). Доставянето на
питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (аргумент от чл. 30 и чл. 31 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 32 и чл. 33 от
ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4, периодичните проверки на индивидуалните
водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост се извършват през 10 години по искане и за сметка на
потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на операторите да осигуряват
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните
водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери при посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на
водомерите е три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, вр. ал. 5 от Наредбата, до поставянето
на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение
с повече от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се заплаща по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1,0 куб.м. за всеки обитател.
Аналогична уредба се съдържа и в чл. 21, вр. чл. 16, ал. 4 от ОУ от 2014 г.,
предвиждаща отправяне на предписание на оператора до потребителя за извършване на
периодична проверка на непроверените индивидуални водомери след изтичане на
десетгодишния срок на тяхната метрологична годност, което предписание следва да бъде
изпълнено в тримесечен срок и при неизпълнение изразходваната вода се начислява
служебно по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ – по 6, респ. по 5 куб.м. за всеки обитател със
завишение от 1,0 куб.м. на тримесечие.
От представеното уведомително писмо до ответницата се установява, че инкасаторите
на ищцовото дружество не са имали достъп до водомерите, отчитащи потреблението в
процесния имот, съответно същите са били поставени в невъзможност да установят
метрологичната годност на измервателният уред. Наред с това, както вече се посочи,
потребителят има задължение да инициира проверката за метрологична годност на
измервателният уред, отчитащ потреблението на студена вода, който е и негова собственост.
Освен това, ищецът е ангажирал доказателства в производството и за броя на
обитателите в процесния обект на потребление, като видно от Писмо от 15.05.2024 г. от
Заместник – кмет на Район Младост, Община Варна, на процесния административен адрес
5
са регистрирани 5 лица по постоянен адрес и 3 лица по настоящ адрес. Ето защо и предвид
липсата на насрещно твърдение на ответницата, съответно на ангажирани доказателства, че
водомерът е бил подложен на проверка, респективно че е бил метрологично годен през
процесния период, то следва изводът, че са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Ищцовото дружество е
разполагало с правото да начислява потребление през процесния период по партиди с
абонатен номер 1506115 и 1506116, не по-малко от 5 м³ вода месечно като минимално
предвидено в Наредбата ниво.
Поради изложеното и като съобрази изчисленията, направени в констативно-
съобразителната част по въпрос 3 от заключението по допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза, както и посоченото от вещото лице за липса на извършено плащане от
ответницата на сумите, предмет на настоящото производство, съдът намира предявените
искове за основателни и доказани в пълния им претендиран размер. С оглед на това, същите
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 980 лева за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, от които: 75 лева за държавна такса, 200 лева - за
депозит за вещо лице, 400 лева – възнаграждение за особен представител, 5 лева – държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива
са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 75 лева,
от които: 25 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
като тази сума също следва да бъде възложена в тежест на ответницата.
С оглед изхода на делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответницата П. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: град * ДЪЛЖИ на ищеца "*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, следните суми: сумата от 134,15 (сто тридесет и четири лева и
петнадесет стотинки) лева, представляваща главница по партида с абонатен номер *,
дължима за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г.; сумата от 9,09 (девет лева и девет
стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 134,15 лева,
дължима за периода от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./ до
окончателното плащане на задължението; сумата от 406,43 (четиристотин и шест лева и
четиридесет и три стотинки) лева, представляваща главница по партида с абонатен номер
*, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 04.07.2022 г.; сумата от 17,90 (седемнадесет лева
6
и деветдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
406,43 лева, дължима за периода от 02.09.2021 г. до 09.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /12.07.2022 г./
до окончателното плащане на задължението; за които суми са издадени фактури по
клиентски номер *(задължения по партида с абонатен номер *и задължения по партида с
абонатен номер *) за обект-имот, находящ се в град *, за които суми е издадена по реда на
чл. 410 ГПК Заповед № 4365/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 9041/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на "*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от общо 980
(деветстотин и осемдесет) лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, от които: 75 (седемдесет и пет) лева за държавна такса, 200 (двеста) лева - за
депозит за вещо лице, 400 (четиристотин) лева – възнаграждение за особен представител, 5
(пет) лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 300 (триста) лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град * ДА
ЗАПЛАТИ на "*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от общо 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, от
които: 25 (двадесет и пет) лева за заплатена държавна такса и 50 (петдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7