Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 01.03.2021
г.
гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито
съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
секретар: Веселена
Караславова..………………..…………………………………………...
прокурор……………………………………………………………………………………......,
като
разгледа докладваното от съдия Дечева т.д.
№ 16 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 365 – 378 ГПК.
Производството е образувано по
искова молба с вх. № 402/13.01.2020 г. от „Дика“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр. Харманли, бул. България № 54, бл. 16 – 3, вход А, ет.
3, ап. 17, представлявано от управителя М.П.П., против С.К.Т. ***.
С исковата молба е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
Твърди се, че ищцовото дружество било
създадено в началото на 2007 г. като ООД и вписано в Окръжен съд – Хасково. ОТ
самото начало съдружници и управители първоначално били М.П.и ответникът С.Т..
През последните години цялата оперативна дейност се осъществявала от ответника
като негов управител. Всички сделки от името на дружеството и всички плащания
били сключвани и извършвани от него. По собствено желание ответникът напуснал
дружеството и бил освободен като управител, като тези обстоятелства били
вписани в Търговския регистър на 11.07.2019 г. Основната дейност на дружеството
били производство и търговия на селскостопанска продукция и свързаната с това
обработка на земеделски земи под наем. През 2014 г. се влошили личните
отношения между съдружниците, а оттам се влошили и отношенията в търговското
дружество. В резултат на това през стопанската 2014 г. – 2015 г. и следващите
стопански години дружеството на практика не осъществявало дейност. Последната
заверка на регистрационната карта на дружеството като земеделски производител
била извършена на 31.01.2014 г. и се отнасяла за стопанската 2013 – 2014 г.
Последващи заверки за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не били
извършвани. Нямало приети от съдружниците годишни финансови отчети за 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2017 г. Ответникът С.Т. самостоятелно подписвал и подавал
годишни отчети за дейността и годишни данъчни декларации.
През стопанската 2014 – 2015 г. (01.10.2014 г. –
30.09.2015 г.), дружеството не осъществявало дейност, не обработвало земя, не
извършвало никакви услуги на други земеделски стопани с наличната техника.
Независимо от липсата на дейност, ответникът закупил от името на дружеството
след 01.09.2014 г. различни материали, повечето от които горива, смазочни
материали, семена, препарати и торове, подробно описани по фактури и по
доставчици в исковата молба. Тези фактури били отразени в дневник покупки на
дружеството за месеците септември, октомври, ноември и декември 2014 г. и са
осчетоводени като фактури за покупка на материали в сметка 600 – разходи за
материали. Всички изброени материали били закупени и платени от дружеството по
разпореждане на ответника, а всички останали 25 фактури били на обща стойност
187 484.50 лв. без ДДС.
Видно от счетоводния баланс на Годишния отчет за
дейността за 2014 г., подписан и подаден от ответника към НСИ, се установявало,
че към 31.12.2014 г. нямало материални запаси и незавършено производство на
дружеството. Съгласно Отчета за приходите и разходите за 2014 г. нямало
отчетени приходи от продажба на незавършено производство и приходи от продажба
на материални и услуги.
Съгласно
ревизионен доклад № Р – 16002616000863 – 092 – 001 от 30.06.2016 г., съставен в
изпълнение на заповед за възлагане на ревизия на „Дика“ ООД, за финансовата
2014 г. е подадена Годишна данъчна декларация с вх. № 2600И0057882 от
31.03.2015 г., подписана от ответника, в която са отчетени по сметка 600 –
разходи за материали 557 246.46 лв., включително и стойността на
материалите по въпросните 25 фактури. Тези разходи били отнесени по дебита на
сметка 610 – разходи за основна дейност. Така, според ищеца, независимо, че
дружеството нямало дейност през стопанската 2014 – 2015 г., тези материали
нямало как да бъдат използвани и не били вложени, а със счетоводни операции
изчезнали от счетоводните документи на дружеството. В резултат от тези действия
на ответника на дружеството били нанесени щети в размер на 187 484.50 лв.
без ДДС за 2014 г.
За 2015 г. дружеството отново нямало регистрация като
земеделски производител и не извършвало друга дейност. Считано от 01.03.2015 г.
дружеството останало без персонал, тъй като ответникът освободил работниците от
работа. Независимо от липсата на дейност ответникът закупил от името на
дружеството през 2015 г. отново различни материали, сред които горива, смазочни
материали и др. Фактурите на обща стойност 5690.39 лв. без ДДС били отразени в
дневник покупки на дружеството за месеците януари и ноември 2015 г. Тези
материали били закупени и платени от дружеството по разпореждане на ответника.
За финансовата 2015 г. била подадена Годишна данъчна
декларация с вх. № 260040083241 от 31.03.2016 г., подписана от ответника, с
която се декларирали разходи за 51 604.06 лв. Видно от счетоводния баланс
на Годишния отчет за дейността за 2015 г., подписан и подаден от ответника пред
НСИ, нямало материални запаси и незавършено производство на дружеството към
31.12.2015 г. Съгласно Отчета за приходите и разходите за 2015 г. се виждало,
че нямало приходи от продажба на незавършено производство, стоки и услуги.
Декларирани са приходи от продажба на продукция в размер на 158 000 лв.
Тази сума представлявала доплащания по субсидията за стопанската 2013 – 2014
г., които са изплатени през следващата календарна година. В Годишната данъчна
декларация в раздел А – за разходи от оперативна дейност са декларирани разходи
за 51 604.06 лв. Декларираните разходи били за външни услуги, за които
нямало отразени фактури в дневниците за покупки за 2015 г., но нямало
декларирани разходи за суровини и материали. От дневник продажби на дружеството
за месец ноември 2015 г. с фактура от 27.11.2015 г. били продадени стоки на
стойност 583.33 лв. без ДДС на фирма „Дика 1“ ООД, като тази продажба не била
отразена в ОПР за 2015 г. Тези материали нямало къде да бъдат изразходвани и не
били вложени в производство, но изчезнали от счетоводните документи на
дружеството. В резултат от тези действия на ответника на дружеството били
нанесени щети в размер на 5690.39 лв. за 2015 г.
За 2016 г. дружеството отново нямало регистрация като
земеделски производител и не извършвало друга дейност. Независимо от липсата на
дейност, ответникът закупил от името на дружеството през 2016 г. различни стоки
и материали, фактурите за които на обща стойност 8204.44 лв. без ДДС били
отразени в дневник покупки на дружеството за месец май 2016 г. Тези материали
били закупени и платени от дружеството по разпореждане на ответника. Видно от счетоводния баланс от
Годишен отчет за дейността за 2016 г., подписан и подаден от ответника пред
НСИ, нямало материални запаси и незавършено производство към 31.12.2016 г.
Съгласно Отчета за приходите и разходите за 2016 г. се виждало, че няма
направени разходи за суровини и материали, а били направени 10 000 лв. разходи
за външни услуги, за които нямало отразени фактури в дневниците за покупки на
дружеството. В приходната част било отразено, че няма приходи от продажба на
незавършено производство и услуги, а имало отчетен само приход от 1000 лв. от
продажба на продукция. От дневник продажби за месец декември 2016 г. било
видно, че на фирма „Дика 1“ ООД е фактурирана извършена услуга по фактура от
31.12.2016 г. на стойност 833.33 лв. без ДДС. За финансовата 2016 г. ответникът
подписал и подал Годишна данъчна декларация от 30.03.2017 г., в която били
декларирани приходи на стойност 833.33 лв. и разходи на стойност 9604.44 лв.
Закупените материали нямало къде да бъдат изразходвани и не били вложени в
производство, но изчезнали от счетоводните документи на дружеството. В резултат
от тези действия на ответника били нанесени щети в размер на 8204.44 лв. без
ДДС за 2016 г.
На следващо място, ищецът посочва, че в периода
01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. дружеството оперирало с три отделни банкови
сметки в Юробанк България АД, като право да оперират със сумите по сметките
имали и двамата управители. Ответникът С.Т. упълномощил на 07.01.2014 г.
служителката Л.Т. с правата да тегли и внася парични суми от и в сметките на
дружеството неограничено. Ответникът не изисквал и не получавала отчети за тези
действия на упълномощеното лице. Поради липсата на контрол и финансова
дисциплина били изтеглени различни суми от банковите сметки, които ищецът е
описал по години.
От счетоводния баланс към Годишния отчет за дейността
за 2014 г. се виждало, че към 31.12.2013 г. касовата наличност е 10 000
лв. От първата банкова сметка ***ева изтеглила сума на обща стойност
183 540 лв. и веднъж внесла 650 лв. От втората сметка на дружеството Т.
изтеглила сума на обща стойност 17 100 лв., като нямало направени вноски.
От третата сметка изтеглила общо 7500 лв., като също нямало направени вноски.
Или служителката Т. изтеглила общо от трите сметка сума в размер на
208 140 лв., а били внесени само 650 лв., като разликата между двете
стойности се явявала сумата от 207 490 лв. От първата банкова сметка *** Т.
изтеглил общо 8000 лв., като нямало направени вноски. Така двамата изтеглили
общо 215 490 лв., а касовата наличност към 31.12.2014 г. била 74 000
лв. След извършена рекапитулация се
установявала липса от 115 216 лв., за които нямало оправдателни документи,
че са изразходвани и би следвало да са налични в касата на дружеството. Тази
липса се явявала щета на дружеството за 2014 г.
От счетоводния баланс към Годишния отчет за дейността
за 2015 г. се виждало, че към 31.12.2014 г.
имало касова наличност от 74 000 лв. От трите банкови сметки на
дружеството служителката Т. изтеглила общо 6090 лв., а внесла 41 842 лв.,
или разликата между двете стойност била равна на 35 752 лв. Ответникът Т.
изтеглил 500 лв., а внесъл 300 лв., или разликата била сумата от 200 лв.
Разликата между внесени и изтеглени пари от двамата била равна на 35 552
лв. След извършена рекапитулация се установявала липса в касовата наличност от
18 648 лв., представляваща щета за дружеството за 2015 г.
В счетоводния баланс към Годишния отчет за дейността
за 2015 г., подписан и подаден от ответника, към 31.12.2015 г. били декларирани
61 000 лв. вземания от клиенти и доставчици, 1000 лв. задължения към
доставчици и 16 000 лв. касова наличности, като нямало декларирани никакви
наличности по банкови сметки. В счетоводния баланс към Годишния отчет за
дейността за 2016 г., подписан и подаден от ответника, се виждало, че
вземанията от клиенти са получени, задълженията към доставчици остават 1000
лв., касовите наличности са 1000 лв. и нямало наличности по банкови сметки.
Съгласно Годишната данъчна декларация и Отчета за приходите и разходите за 2016
г. имало декларирани приходи на стойност 833.33 лв. и разходи на стойност
9604.44 лв., като в дневниците за покупки за месец май 2016 г. били отбелязани
фактури на стойност 9845.33 лв. с ДДС. От тук се прави извода, че касовата
наличност към 31.12.2016 г. следвало да бъде в размер на 68 155 лв., от
които обаче били декларирани само 1000 лв., или с други думи липсващата касова
личност била равна на 67 155 лв. и представлявала щета за дружеството за
2016 г.
В счетоводния баланс към Годишния отчет за дейността
за 2016 г. били декларирани 41 000 лв. задължения към финансови
предприятия със срок на погасяване до 1 година. Това задължение не било
съгласувано от ответника с другия съдружник, за него нямало взето решение на
общото събрание на съдружниците, а поемането му било в резултат на еднолично
решение на ответника. От тази сума нямало нужда, тъй като всъщност дружеството
нямало дейност и не било ясно каква е необходимостта от тези пари.
В счетоводния баланс към Годишния отчет за дейността
за 2017 г. били декларирани 32 000 лв. задължения към финансови
предприятия, приходите за годината били 833.33 лв. без ДДС, нямало разходи,
касовата наличност оставала 1000 лв. Тъй като нямало наличности по банковите
сметки, описаните по-горе задължения от 41 000 лв. към финансови предприятия
следвало да се появят като касови наличности или да бъдат представени
оправдателни документи за изразходването им. Тези пари обаче не били налични в
касата. Дружеството нямало дейност в този период и нямало как да има
оправдателни документи за изразходването им. Следователно, липсващата касова
наличност за 2016 г. била 108 155 лв. и представлявала щета за
дружеството.
От всички описани действия на ответника на дружеството
били причинени два вида щети – от липсващи материални ценности в размер на
201 379.42 лв. без ДДС (за 2014 г. – 187 484.59 лв., за 2015 г. –
5690.39 лв., за 2016 г. – 8204.44 лв.) и от липсващи касови наличности в размер
на 242 019 лв. (за 2014 г. – 115 216 лв., за 2015 г. – 18 648
лв., за 2016 г. – 108 155 лв.). Общият размер на нанесените щети на
дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. от липсващи стокови материални
ценности и касови наличности бил 443 398.42 лв.
В петитума се отправя искане към съда да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати частичен иск
в размер на 26 000 лв. от общ размер на исковата претенция 443 398.42
лв., представляваща щета, нанесена от ответника на дружеството за 2014 г., 2015
г. и 2016 г. от липсващи материални ценности в размер 201 379.42 лв. и
липсващи касови наличности в размер на 242 019 лв., като предявеният
частичен иск от 26 000 лв. обхваща 16 000 лв. от липсващи материални
ценности в лева без ДДС и 10 000 лв. от липсваща касова наличност. Отправя
се искане да бъдат присъдени разноските в производството.
В допълнителна искова молба се потвърждава, че цялата
оперативна дейност по управление на дружеството била извършвана от ответника, а
управителят М.П.живеел в град София от края на 2009 г. и не се занимавал с
управлението на дружеството. М.П.имал сключен брак с дъщерята на ответника
Николина Славчева, но през 2014 г. двамата се разделили и от този момент П.нямал
никакъв достъп до дружеството. Именно защото нямал поглед върху дейността на
дружеството, П.не знаел какво е неговото положение, дали има загуби и др. За
2014 г. ответникът декларирал в Годишната данъчна декларация, че дружеството
имало загуби в размер на 95 930.74 лв., но при извършена данъчна ревизия
през 2016 г. било установено, че след проверка на счетоводните документи
дружеството не само не било на загуба, но имало и печалба в размер на 3542.06
лв. Декларирането, че едно дружество не осъществявало дейност не било
равнозначно на това действително то да не извършва нищо. След 01.09.2014 г.
дружеството не било пререгистрирано като земеделски производител, а за периода
от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г. имало извършени само две продажби на
селскостопанска продукция. По отношение на това дали закупените стоки или
материали били налични, самият ответник в подписаните от него отчети
декларирал, че към края на съответната година нямал такива стоки, с което
признал тези факти. Представените от ответника разплащателни ведомости не
доказвали нищо, тъй като нямали достоверна дата. Нямало представени копия на
сключените договори, от които да е видна наемната цена, нямало и дата кога са
разплащани. Липсвал разходно – касов ордер за сумата от 115 216 лв. От
началото на стопанската 2014 г./2015 г. ответникът се занимава със земеделска
дейност, но със свое дружество „Дика 1“ ООД, в което бил съдружник със съпругата
си Л.Т.. Това дружество на практика обработвало същите земи, които обработвало
и ищцовото дружество. От представен договор за банков кредит от 24.07.2015 г.
било видно, че „Юробанк България“ АД предоставял на фирма „Дика 1“ ООД като
кредитополучател овърдрафтен кредит в размер на 130 000 лв., но не било
вярно, че С.Т. и Л.Т.теглили кредита като физически лица, тъй като в договора
пишело, че същият е и за погасяване на текущи кредити на фирма „Дика“ ООД. В
тази насока се твърди, че ищцовото дружество през 2015 г. е разполагало с
парични средства, достатъчни за покриване на задължения по получени кредити от
„Юробанк България“ АД и нямало необходимост някой друг да ги покрива.
Доказателство за това били посочените в счетоводния баланс към 31.12.2015 г.
касови наличности в размер на 16 000 лв. Цялата счетоводна документация се
намирала при ответника, като той и до настоящия момент не я предал на
дружеството.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника С.Т..
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Фактическата обстановка,
изложена в исковата молба, не отговаряла на действителността. Липсвали реални
щети за дружеството. Твърденията на ищеца се основавали най-вече на
счетоводните записвания, но не се доказвали останалите елементи от фактическия
състав на т.нар. управленски деликт. Посочва се, че до 11.07.2019 г. ищцовото
дружество било управлявано заедно и поотделно както от ответника, така и от М.П..
За процесния период, описан в исковата молба, и двамата управители имали
еднакви права и задължения по отношение на ръководството, управлението и
контрола на дружествените работи. Ето защото не отговаряло на истината, че
цялата оперативна дейност се осъществявала само от ответника. Със същата
фактическа и правна възможност разполагал и другият управител в лицето на М.П.,
който освен това разполагал и с правомощието по чл. 138, ал. 3 ТЗ. Ако
изложените в исковата молба факти били верни, тогава се оказвало, че другият
управител М.П.умишлено бездействал и имал недобросъвестно поведение по
отношение на дружествените работи. В исковата молба не се посочвало, че освен
служебни и търговски отношения, двамата управители имали и силно влошени лично
– родствени отношения, тъй като управителят М.П.бил бивш съпруг на дъщерята на
ответника Т.. Тези влошени лични отношения били в основната причина за
предявяване на исковата претенция. От фактическия състав на отговорността не се
доказвало настъпването на реални вреди и наличието на причинно – следствена
връзка между установената вреда и действията или бездействията на управителя.
Оспорват се цитирани в исковата молба счетоводни
записвания за дружеството. По отношение на счетоводните баланси не се сочели
първичните счетоводни документи. От цитираните в исковата молба счетоводни
записвания не можело да бъде изведена и установена вреда и липси за дружеството
както по основание, така и по размер. Не ставало ясно как е реализирана
вредата, кога се е случило и кое е действието или бездействието на ответника,
което е довело като пряка и непосредствена последица настъпването на
конкретната вреда. Крайният
извод за наличието на вреда не може да бъде приет въз основа на счетоводни
записвания, въпреки тяхната евентуална редовност и нормативна коректност.
Не отговаряло на истината твърдението в исковата
молба, че за процесния период ищцовото дружество не било осъществявало дейност.
Напротив, то осъществявало дейност. Предмета на дейност на дружеството включвал
не само производство и търговия на селскостопанска продукция и обработка на
земеделски земи, но още и покупка на стоки и вещи. Задължение за обявяване на
ГФО имал не само ответникът, но и другия управител М.П.. Ревизионното
производство и данъчната проверка на НАП не установили нарушения или дължими
суми. Управителят М.П.също така знаел за упълномощаването на служителката Л.Т.,
но не се противопоставил на същото и не потърсил сметка или контрол от
пълномощника. От самото упълномощаване на Л.Т. не произтекли никакви вреди за
дружеството, а относно действията й като пълномощник, те не се намирали в пряка
причинно – следствена връзка с действията на ответника. Пълномощникът отговарял
лично за действията си, за тях не можел да носи имуществена отговорност ответника.
Липсата на материални ценности не била установена посредством извършена по
надлежния ред инвентаризация. По правило тя завършвала със съставянето на акт
за касова наличност, отразяващ липсите или излишъците. При установена липса се
извършвали съответни счетоводни записвания, като липсите се отразявали в сметка
„Вземания по липси, начети и съдебни спорове“. Към исковата молба нямало данни
за извършена подобна инвентаризация.
Представените от ищеца счетоводни баланси за процесния
период не носели подписите на съставител, ръководител, липсвал печат на
предприятието, поради което не следвало да се кредитират. Отправя се искане за
отхвърляне на исковата претенция като недоказана по основание и размер.
Представен е и уточняващ отговор, в който ответникът
конкретизира част от вече изложените твърдения. Въпреки че след 01.10.2014 г.
дружеството не било пререгистрирано като земеделски производител, то продължило
да извършва търговска дейност. Макар и основната дейност да била преустановено,
все пак дружеството продължило да погасява по-рано поети задължения и да
съхранява наличните активи. Дружеството продължило включително през 2013 – 2014
г. да обработва земеделски земи, като за това използвало собствена земеделска
техника и инвентар. Земеделските машини като активи продължили да се нуждаят от
стопанисване и поддръжка, включително и след спиране на земеделската дейност на
дружеството. Именно с тази цел били закупувани горива и смазочни материали,
описани в процесните фактури. С оглед естеството на земеделската работа
разплащанията за текущите стопански години винаги се разминавали с календарните
години, по които се извършвало данъчното деклариране. Ищецът избирателно
представял счетоводни документи, които касаели само част от месечните
счетоводни записвания, докато имало записвания за други месеци, които водели до
различни изводи и давали пълна представа за дружествените работи. Поддържа се
искането за отхвърляне на иска като неоснователен, но се посочва, че ако все
пак съдът намери иска за основателен в някои негови части, то в такъв случая се
отправя възражение за погасяване по давност на щетите за 2014 г. в размер на
187 484.50 лв. липсващи материални ценности и 115 216 лв. липсваща
касова наличност.
В допълнителен отговор и уточнение към него ответникът
подкрепя първоначалните си доводи. Оспорваните от ищеца плащания към
собственици на земеделска земя се доказвали с ревизионния доклад, изготвен от
данъчните органи. Ответникът и неговата съпруга теглили кредит като физически
лица, с част от който погасили включително и задължения на ищцовото дружество.
Оспорват се представените от ищеца дневници за покупки за цялата 2015 г.
Страните са представени писмени защити, в които
допълват и доразвиват основните си твърдения и доводи, изложени в хода на
производството.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
През 2007 г. е образувано и вписано
в Търговския регистър дружество с ограничена отговорност с фирма „Дика“ ООД, в
което първоначално съдружници са лицата М.П.П.и С.К.Т. при равни дялове в
капитала. Управители са същите две лица, като те са имали право да управляват
заедно и поотделно дружеството. М.П.също така имал сключен граждански брак с
дъщерята на ответника, който впоследствие бил прекратен с развод по съдебен
ред. Съпругата на ответника Л.Т. била назначена като служител на трудов договор
в дружеството. Основният предмет на дейност на дружеството бил свързан с производство
и продажба на селскостопански продукти, както и с покупка и продажба на други
видове стоки. Дружеството се явявало арендатор на различни земеделски земи, за
които имало сключени договори за аренда. Арендуваните земи се намирали в
землищата на различни села – в Община Хасково, Община Харманли и др. Рентата по
така сключените договори се изплащала основно в пари. Арендуването на земите и
отношенията с арендодателите се осъществявали предимно от ответника С.Т..
Обработването на земеделските земи се извършвало със земеделска техника, машини
и инвентар, собственост на дружеството. Впоследствие, в периода около 2013 –
2014 г. взаимоотношенията между съдружниците и управители М.П.и С.Т. се
влошили, като за това допринесъл и развода на М.П.с дъщерята на Т..
Съдружниците се дистанцирали един от друг, въпреки че дейността на ищцовото
дружество не била прекратена. През 2015 г. ответникът С.Т. и съпругата му Л.Т.
образували и вписали ново търговско дружество с фирма „Дика 1“ ООД.
На 24.07.2015 г. е сключен договор за банков кредит –
овърдрафт между „Юробанк България“ АД, от една страна, и „Дика 1“ ООД като
кредитополучател, С.Т. и Л.Т. като съдлъжници, от друга страна. В чл. 1 от
договора е посочено, че овърдрафта в размер на 130 000 лв. се предоставя
за погасяване на два текущи овърдрафта на фирма „Дика“ ООД, както и за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
На 04.07.2019 г. е проведено заседание на Общото
събрание на съдружниците в „Дика“ ООД, на което са взети решения за
преобразуване на „Дика“ ООД в еднолично дружество с ограничена отговорност със
запазване на същата фирма; за промяна на седалището дружеството; за приемане на
нов устав на „Дика“ ЕООД; дружественият дял на бившия съдружник С.Т. да не се
изплаща, а да остане в дружеството за удовлетворяване на евентуални претенции
на кредиторите; за освобождаване на С.Т. като управител на дружеството; за
намаляване на капитала на „Дика“ ЕООД от 5000 лв. на 2500 лв.
На 30.12.2019 г. е проведено заседание на едноличния
собственик на капитала на „Дика“ ЕООД, на което е взето решение да се предяви
частичен иск срещу бившия управител на дружеството С.Т. за нанесени от него
щети на дружеството от липсващи материални ценности и касова наличност.
Съгласно
първоначалното заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Р.М., общата стойност на покупки за периода от
01.09.2014 г. до 2016 г. включително от страна на дружеството е 264 885.35
лв. с ДДС, като експертизата не може да ги раздели по видове материали поради
липса на данни за всички тях. Тези материали били закупени със съответните
фактури, но липсвали оправдателни документи за тяхното изразходване – пътни
листове, искане за влагане на материали по видове селскостопанска продукция, по
декари обработваема земя. Нямало данни да е водена счетоводна сметка 300
Материали, а изписването се извършвало директно чрез сметка 600 Разходи за
материали. Експертизата не можела да установи каква е истинската касова наличност
към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и 1.12.2016 г. поради разминавания на данни от
Дневник на сметка 500 Каса, от Оборотна ведомост по години и по баланси за
съответните години. Вещото лице уточнява, че не е възможно касовата наличност
да е отрицателна (минусова) величина, поради което се приема, че е налице
нереално водене на счетоводството. Към 01.01.2014 г. касата била с минус
35 374.37 лв. по Оборотна ведомост и с кредитно салдо на 31.12.2014 г. по
Дневник на сметка 500 Каса в размер на 6645.91 лв. Към същите дати салдата по ГФО
били различни. Поради некоректно водено счетоводство експертизата не може да
даде отговор на въпроса налице ли е разлика с декларираната касова наличност и
каква е разликата по стойност. Констатирано е, че не е налице осчетоводяване на
липси и нямало такива констатации в ревизионните доклади.
По допълнителното експертно заключение се приема, че
след проверка на 14 бр. фактури по делото и прибавяне на разходи за транспортни
услуги и за покупка на олио за изплащане на ренти в натура, извършените разходи
за процесния период 01.09.2014 г. – 31.12.2016 г. били общо 269 900.78 лв.
За същия период били извършени плащания в размер на 17 331.94 лв., като по
банков път плащанията били в размер на 453 448.18 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 145 ТЗ
- иск за отговорност на управителя на търговско дружество за причинени на
същото дружество вреди при осъществяване на дейността му. За реализирането на
този вид отговорност е необходимо да са налице вредоносни действия от страна на
управителя спрямо управляваното от него търговско дружество. Следователно,
трябва да е налице виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на
задълженията на управителя на дружеството и от това неизпълнение, респ. от тези
действия, да са произтекли определени, конкретни вреди за дружеството. Възможни
са и хипотези, при които в някои случаи вредите да са причинени от бездействия
на управителя, т.е. не само от негово активно, но и пасивно поведение при
управление на дружеството. И в двата случая изискването за наличие на причинна
връзка произтича от самото естество на възникналата отговорност. В известна
степен, при сравнителен анализ на сходни правни институти, отговорността на
управителя по чл. 145 ТЗ представлява специален случай на общата деликтна
отговорност по чл. 45 ЗЗД. Оттук се извежда и предмета на делото, определен от
правопораждащият отговорността на управителя факт, съдържанието на спорното
право, претендирано от ищеца и целящо да предизвика санкционни последици за
поведението на управителя, и накрая от взаимните права и задължения на страните
по възникналото правоотношение. Така очертан, предметът на делото обуславя и
подлежащите на доказване факти в производството.
Освен наличието на фактическия
състав, включващ горепосочените елементи, за да се реализира отговорността на
управителя, е необходима и допълнителна процесуална предпоставка. Необходимо е
да бъде налице и взето решение от Общото събрание на дружеството, респ. от
едноличния собственик на капитала на ЕООД, по реда на чл. 138, ал. 1, т. 8 ТЗ
за реализиране на имуществената отговорност на управителя. Тази процесуална
предпоставка е от категорията на абсолютните. Нейното наличие се обуславя от
функциите на Общото събрание на капиталовото дружество, в чиито правомощия
законодателят е възложил изричната правна възможност за водене на искове от
дружеството срещу неговия управител. Това правомощие следва да бъде разглеждано
в сравнителен аспект с друго правомощие на Общото събрание, регламентирано в
чл. 138, ал. 1, т. 5 ТЗ относно вземането на решение за освобождаване на
отговорност. Двете норми са взаимосвързани и последната от тях се явява
своеобразно продължение на първата, доразвивайки идеята за отговорността на
управителя, която той носи пред управляваното от него дружество. В конкретния
случай още с исковата молба е представено решение на едноличния собственик на
капитала за търсене на отговорност и предявяване на искова претенция срещу
предходния управител на дружеството С.Т.. В този смисъл, предявеният иск се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Ако се изхожда от формулировката на по-голямата част
от твърденията, изложени в исковата молба, на пръв поглед може да се приеме, че
те представляват твърдения за осъществяването на отрицателни юридически факти –
те са твърдения най-вече за неизпълнението
на задължения на ответника като управител или за неизвършването на действия, които е трябвало да извърши във
връзка с коректното водене на дружествените работи и нередовното водене на
счетоводството. Въпреки това, от гледна точка на съдържанието на тези
твърдения, следва да се подчертае, че по същество те са свързани с
установяването на положителни юридически факти и то такива, които влизат в
фактическия състав на отговорността по чл. 145 ТЗ – противоправни действия или
бездействия, настъпването на вреди, съдържание на конкретните вреди и техният
размер, причинно – следствена връзка между поведението на ответника и
настъпването на вредите, вина. Ето защо в настоящото производство
доказателствената тежест за тези факти се носи изцяло от ищеца, докато
ответникът носи тежест за доказване единствено на онези факти, на които се
основават неговите възражения и доводи като защитна теза.
Именно с оглед разпределението на
доказателствената тежест в тази насока се констатира, че искът е неоснователен
и недоказан. От допуснатите и събрани по делото доказателства не се установяват
най-важните елементи от фактическия състав – причиняването на вредите като
причинно – следствена връзка, техният размер и противоправно поведение от
страна на ответника. За установяването на тези елементи от съществено значение
в конкретния случай е отговорът на въпроса, дали нередовно воденото
счетоводство на ищцовото дружество обосновава причиняването на вреди на същото
от страна на ответника като управител и само въз основа на така представените
счетоводни документи, възможно ли е да се установят тези вреди и тяхното естество.
Допълнително значение има и отговора на въпроса, дали дружеството е
осъществявало активно търговска дейност, в какъв период се е случило това и
какво е участието на ответника в тази дейност. Отговорът на тези въпроси се
извлича от представените по делото доказателства – свидетелските показания и
заключението по назначената първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
Безспорно, регистрацията като земеделски производител
има своето правно значение, но то се изразява в последиците, предвидени в чл.
41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители – за
подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 могат да кандидатстват само земеделски
стопани, които са регистрирани по реда на чл. 7 чрез подаване на заявление за
подпомагане за съответната календарна година. В същата насока е и чл. 43, ал.
1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който
разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления,
когато установи, че кандидатът извършва земеделска дейност по заявените
земеделски площи. Следователно, за получаване на директните плащания са
необходими две предпоставки – земеделският стопанин да е регистриран по
надлежния ред и да извършва земеделска дейност. Липсата на една от тези
предпоставки ще бъде пречка за получаване на предвидените директни плащания.
Извън тази финансова дейност, която по съществото си е подпомагане на
земеделските стопани от страна на държавата, остават всички други дейности,
които един земеделски стопанин може да извършва и които не са свързани с
получаването на директни плащания. В този смисъл е възможна ситуация, при която
едно лице фактически да извършва земеделска дейност, но въпреки това да не е
регистрирано като земеделски производител – това би попречило единствено да
кандидатства за получаването на директния плащания от Разплащателната агенция.
Този извод се извлича и от легалната дефиниция за „земеделски производител“
съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП – това са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция. В легалната дефиниция липсва изискването лицето да
е регистрирано по надлежния ред, за да придобие качеството на земеделски
производител, всъщност неговото качество е пряка последица не от регистрацията
като юридически факт, а от дейността му по производство на продукция.
Следователно, осъществяването на земеделска дейност и производството на
продукция формират едно по-широко понятие, което впоследствие е свързано с изискването
за регистрация, за да се регламентират административните процедури по
получаването на директните плащания.
От доказателствата, представени от ищеца, не може да
се приеме, че ищцовото дружество е преустановило изцяло извършването на
земеделска дейност, макар и да не е подновило регистрацията си като земеделски
производител след 01.10.2014 г. Последното обстоятелство единствено е довело до
това, че ищцовото дружество не е можело да кандидатства по схемите за директни
плащания. Въпреки това дружеството е продължило да осъществява за известен
период от време селскостопанска дейност, макар и тя постепенно да е намалявала
по своя обем. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Я.Л.,
В.Р. и Недялко К., които съдът кредитира изцяло. Показанията са допустими, тъй
като същите не целят установяването на сделки. Законът поставя ограничение за
установяването на установени с писмен акт парични задължения. Показанията целят
и са допустими за установяването времето и периода на изпълнение договорите за
аренда и на неформалните договори за покупко – продажба на стоки и материали,
както и към кой момент страна по договорните отношения е било ищцовото
дружество.
Свидетелката Л. посочва, че първоначално е сключвала
договори за аренда с дружеството „Дика“ ООД, а впоследствие от 2015 г. с
дружеството „Дика 1“ ООД, като постоянно е получавала редовно плащанията си по
договора. Съдът приема, че като се казва от 2015 г. се има предвид не
календарната, а стопанската 2015 г., т.е. в периода от 01.10.2015 г. до
30.09.2016 г. Това означава, че след последната регистрация като земеделски
производител от дата 30.01.2014 г. ищцовото дружество е продължило да
осъществява селскостопанска дейност по арендуване на земеделски земи, като може
да се приеме, че това е продължило най-малко до септември 2015 г., което влиза
в процесния период, за който ищецът твърди, че са причинени вреди и същите се
явяват предпоставка за търсене на отговорност от страна на ответника.
Свидетелят Р. също посочва, че е продавал и доставял гориво, смазочни
материали, акумулатори и авточасти на ответника Т. като управител на „Дика“ ООД
и едва впоследствие е започнал да продава същите стоки и материали на
дружеството „Дика 1“ ООД. Свидетелят К. посочва, че до 2014 г. арендатор на
притежаваните от него земеделски земи е „Дика“ ООД и след 2014 г. арендатор е
„Дика 1“ ООД, което кореспондира с показанията на свидетелката Л.. По отношение
на плащанията свидетелят К. подчертава, че те винаги са били редовни и никога
не е имало забавяне. От тези показания може да се приеме, че земеделската
дейност на дружеството не е била прекъсната автоматично и веднага след изтичане
на срока на последната регистрация като земеделски производител. Напротив,
ищцовото дружество под ръководството на управителя Т. е продължило да
осъществява земеделска дейност и известен период от време след последната
регистрация, като на по-късен етап ответникът е продължил дейността вече с
новоучреденото търговско дружество „Дика 1“ ООД. От показанията на свидетеля Р.
се установява, че дружеството е закупувало горива, смазочни материали и
авточасти. Като се има предвид, че обработването на арендуваните земи се
осъществява със земеделска техника, независимо дали собствена или наета, може
да се направи обоснован извод, че така закупуваните горива, смазочни материали
и авточасти са били предназначени именно за поддържането и сервизното
обслужване на тази техника. Всички тези данни сочат, че е налице една активност
от страна на ответника като управител на ищцовото дружество, който е продължил
да се занимава със земеделска дейност до стопанската 2015 – 2016 г. Ето защо
твърденията в исковата молба, че дружеството просто изведнъж преустановило
земеделската си дейност от началото на 2014 г., не се установяват от събраните
по делото доказателства. Не без значение е и факта, че съгласно регистрацията
на дружеството в Търговския регистър селскостопанската дейност не е
единственото занятие, което влиза в предмета на дейност на дружеството. То също
така се е занимавало и с покупката и препродажбата на стоки.
По този начин се дава отговор на първия въпрос –
дружеството е продължило своята производствена и търговска дейност след датата
на последната регистрация като земеделски производител, като осъществяването на
тази дейност определено е било свързано с извършването на типичните за това
разходи, включително закупуването на стоки и материали и извършването на
плащания. Тук се поставя и вторият въпрос – по какъв начин финансовите
резултати от тази дейност са били отразявани счетоводно и дали това е свързано
с причиняването на вреди на дружеството и възникване на отговорност в тежест на
управителя по чл. 145 ТЗ.
Предмет на изследване като доказателство от страна на
съдебно – счетоводната експертиза са два вида счетоводни документи – първични и
производни. Като първични счетоводни документи са изследвани представените по
делото фактури (л. 251 – 265). Както се приема константно в съдебната практика
и правната теория, фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Също така е безспорно,
че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат
като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. От друга
страна, първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната
редовност и във връзка с всички доказателства по делото. От първоначалното и
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че част от
констатациите са изведени въз основа на редовни първични счетоводни документи,
но друга част от констатациите касаят нередовно и некоректно водено
счетоводство. Следователно,
не може да се говори изобщо за липса на счетоводно отчитане, а по-скоро за
непълно, неточно и недостатъчно прецизно водено счетоводство. Така, например,
по отношение на закупуваните стоки и материали е безспорно, че са налице
първични счетоводни документи – фактури, достатъчно подробно изброени в
исковата молба. Неправилно обаче в ищцовото дружество е прилагана практика,
съгласно която след получаването на фактурите описаните в тях материали не са
отчитани в сметка 300 Материали, поради което изобщо няма такава аналитичност.
От друга страна, обаче, косвена следа в счетоводството на дружеството относно
същите тези материали се открива в останалите сметки – при покупката на
материали, резервни части и горива същите са директно изписвани по дебит сметка
600 Разходи за материали, кредит сметка 400 Доставчици или сметка 500 Каса. С
директно изписване на материалите по тези сметки обаче не се обосновава
нанасянето на конкретна вреда за дружеството. Относно закупените материали в
периода септември – декември 2014 г. на стойност 96 525.80 лв. без ДДС се
установява друга ситуация – фактурите за тези материали са включени в
Дневниците за покупки, но липсват самите първични счетоводни документи. От
извлеченията от банковите документи се установява, че по някои от тези фактури
е извършено плащане за семена за посев и за торове троен суперфосфат –
материали, необходимо в земеделската дейност и датите на тези фактури съвпадат
с периода, за който по-горе се посочи, че дружеството все още се е занимавало с
арендуването и обработването на земеделски земи. Следователно, самите материали,
които са закупени по тези фактури, допълнително подкрепят извода, че
дружеството е осъществявало земеделска дейност, което е още един аргумент в
подкрепа на извода, че и след прекратяване на регистрацията му като земеделски
производител то не е прекратило изцяло дейността си. Отразяването на тези
фактури само в Дневниците за покупки, обаче, също не води до извода, че по този
начин ответникът като управител е причинил вреди.
За 2015 г. е констатирано, че Дневниците за покупки
съдържат отбелязвания само за месец ноември 2015 г., като за всички други
месеци са подавани нулеви дневници. Част от изследваните фактури за този период
се отнасят до закупуването на технически материали, а друга част за амониев
нитрат, която е издадена преди това, но е платена през 2015 г. По отношение на
техническите материали се съдът приема, че същите са такива, които се използват
в земеделската дейност, за което важи казаното по-горе. По отношение на
амониевия нитрат се установява, че фактурата е издадена през март 2012 г., т.е.
в период, който не е посочен в исковата молба и за който ищецът не твърди, че
са нанасяни вреди. Напротив, от материалите по делото се установява, че в този
период (2012 г.) ищцовото дружество активно се е занимавало със селскостопанска
дейност. Не може да се приеме като нанасяне на вреда плащането на тази фактура
от 2012 г. през 2015 г. Макар и общото правило в търговския оборот да
предвижда, че плащането обикновено следва получаването на фактурата,
търговската практика познава и немалко изключения, при които плащането се
извършва на един по-късен етап, понякога с много голяма времеви диапазон. Подобно
отбелязване може да се открие и в показанията на свидетеля Р., който уточнява,
че фактурирането е „ежемесечно, но плащането не става веднага“. Той обяснява
това със спецификата на земеделската дейност, при която земеделските
производители обикновено се разплащат след получаване на полагаемите им се
субсидии. Според него „плащането и доставката не съвпадат“, като касовият бон
отразява само стопанската операция, т.е. не отразява реалното плащане точно в
този момент. Пояснява, че е имало случаи, в които фактури са плащани със
забавяне след 7-8 месеца. Това обаче се описва от него като обичайна практика в
търговската дейност. Доколкото става дума за неформални договори за покупко –
продажба, за условията и договореностите между страните може да се съди. Липсата
на плащане в момента на предаване на стоките сама по себе си води до извод
единствено за наличието на забава за плащане, но не може да обоснове причиняването
на вреди на дружеството. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 327, ал. 1 ТЗ, съгласно който при търговската продажба купувачът е
длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая е налице именно
такава забава в плащането, но същата не е забранена от закона. В случая става
дума за неформални сделки, доколкото законът не въвежда изрична форма за
тяхната действителност (чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ТЗ), поради което фактът, че
доставчикът по фактурите е приемал плащането, без да се противопоставя, е
индиция, че същият е изразил своето съгласие с подобно забавяне и не е имал
претенции към ищеца или към ответника в качеството на управител през този
период. Наличието на постигнато съгласие между страните относно описания начин
на плащане не може да бъде отречен или окачествен като несъответстващ на закона
и не би могло да се приеме, че тази практика е била в ущърб на ищеца. От друга
страна, няма данни тази практика да е довела до причиняването на вреда на
дружеството и подобен извод не може да се извлича чрез тълкуване поради забавено
плащане или от факта на нередовно водените търговски книги и нарушения при
воденето на счетоводството на ищцовото дружество.
В констатациите към задача 2 е отбелязано, че
закупените материали за процесния период веднага са изписвани в сметка 600
Разходи за материали, след което са отнасяни в сметка 610 Разходи за основна
дейност. Вещото лице не е открило разходооправдателни документи за изписването
им. Това безспорно е нарушение на счетоводната отчетност. Но при наличието само
на отбелязване в сметка 600 и сметка 610 не може да се изведе извод, че това
обезателно е довело до нанасянето на щети за дружеството. Трябва да се докаже и
да се установи какви точно щети са нанесени, какво е тяхното естество и какъв е
техният размер. А тези констатации не позволяват да се направи категоричен
извод в тази насока. При разпита в с.з. вещото лице пояснява своите констатации
в задача 2 посочва, че „…не може да се каже, че материалите не са използвани…
те са вложени, но въпросът е дали има разходооправдателни документи“ (л. 466,
гръб). Следователно, директно изписване през сметка 600 на материалите не
съответства на изискванията на Закона за счетоводството, но от друга страна,
именно от счетоводна гледна точка, както заявява вещото лице, изписването им
през тази сметка не означава, че материалите не са вложени. С други думи, няма
категорични доказателства, че тези материали не са оползотворени. При това
положение отново няма как със сигурност да се приеме, че е нанесена вреда.
Същите доводи важат и по отношение на касовите
наличности, за които са констатирани различия в счетоводните данни и вещото
лице не може да установи истинската касова наличност към посочените дати в
задачата на експертизата. Следва да се подчертае, че констатацията се отнася не
изобщо за цялостна липса на касова наличност, а за невъзможност да се проследи
каква е истинската касова наличност. Но по делото не се доказва дали с
неустановената част от касовата наличност е злоупотребено от страна на
ответника или същата е разходвана не за нуждите на дружеството. Недоказаността
на която и да е от двете възможности не води до извод за наличието на вреда. В
същата насока е положението и с изтеглените средства от трите банкови сметки на
ищцовото дружество. Вещото лице приема, че не може да се установи кои тегления
и от коя банкова сметка ***. Това означава, че от проверената счетоводна
документация част от тегленията може и да са осчетоводени, но не може да се
констатира кои точно са те. Ако не може да се установи, обаче, точно
осчетоводяването на банковите тегления, тогава не може да се установи и дали
има конкретна вреда и какъв е нейният конкретен размер. Вредата в ущърб на
дружеството не е просто някаква имагинерна или абстрактна величина – тя винаги
е конкретна величина, която следва да бъде ясно и точно доказана. И това важи
не само за вредата – същото се отнася и за причинно – следствената връзка. Не е
достатъчно да бъде установена веднъж вредата, след това със същата точност и
яснота трябва да бъде проследено и причиняването й от действията, респ.
бездействията на ответника, т.е. следва да се установи с кои точно свои
действия или бездействия ответникът е причинил тази конкретна вреда. Изводът за
нередовно водене на счетоводството означава, че не са спазвани изискванията на Закона за счетоводството,
но това е извод, който представлява
обобщение от констатациите на вещото лице. При разпита на вещото лице в с.з. е
уточнено, че несъответствията в счетоводството отразяват неточности, но същите
не са стабилна основа, от която да се заключи какво се е случило със закупените
стоки и материали, както и с касовата наличност. По отношение на последната се
акцентира върху обстоятелството, че същата е отрицателна стойност, което е
невъзможно от счетоводна гледна точка. Но самото вещо лице пояснява, че в
практиката при земеделските производители това не е изключение, доколкото често
те се налага да плащат от „собствения си джоб“, когато нямат налични средства
в касата на дружеството и все още не
са получили дължимите субсидии. Показателно е, че касовата наличност е
отрицателна стойност именно през 2014 г., за който период се установи, че
ищцовото дружество все още е осъществявало земеделска дейност. Въпреки това,
очевидно е, че разплащанията през този период не са от собствената касова
наличност на дружеството, която е отрицателна стойност. Ако са извършени
разплащания, то не е било със средства на дружеството, но това обстоятелство не
кореспондира с твърденията за нанесени вреди, нито пък позволява да се установи
някакъв техен размер.
Съдът не кредитира представените ведомости за
извършени плащания по договорите за аренда. По същество те представляват частни
свидетелстващи документи които не се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила. Същите не следва да бъдат кредитирани, не само защото с тях се
установяват благоприятни за техния издател факти, но и поради несъответствията
и неточностите при тяхното съставяне, които не позволяват да се установи по
безспорен начин кога са извършвани тези плащания и в каква форма. За наличието
на плащания по арендните договори може да се съди с по-голяма достоверност от
показанията на свидетелите Л. и К., които са единодушни, че винаги са
получавали редовно парите си и са изключително доволни от договорните си
отношения с ответника Т.. В този смисъл, може да се заключи, че в
действителност плащания е имало и те са били редовни, но представените
ведомости не се ползват с онази доказателства сила в достатъчна степен, за да
послужат за калкулиране на изплатените суми и отчетните периоди, за които се
отнасят.
С допълнителното заключение към експертизата е
направен опит за по-пълно изясняване на спорния предмет, но то не променя
съществено изводите на съда относно
подлежащите на доказване факти. Изследваните 14 броя фактури по-скоро са
индиция, че дружеството е имало разходи за транспортни услуги и за покупка на
олио за изплащане на ренти в натура, т.е. това са все разходи, които са присъщи
на едно работещо търговско дружество, такова, което не е прекратявало
окончателно своята търговска дейност.
При анализа на представените ревизионни доклади също
не се откриват достатъчно данни, които да подкрепят тезата на ищеца за
причинени вреди. Тези ревизионни доклади са имали за цел изследването на други
въпроси от търговската дейност на дружеството. Нещо повече, в тях изрично е
посочено, че счетоводството на дружеството е водено съобразно всички законови
изисквания и установени счетоводни практики и методически указания, което от
своя страна влиза в противоречие с констатациите на експертизата по делото,
която твърди, че е налице нередовно водено счетоводство. Тази разлика в
констатациите обаче се дължи именно на обстоятелството, че експертизата и
ревизионните доклади разглеждат счетоводството на ицщовото дружество от
различни гледни точки, тъй като се търси отговор на различни въпроси. В този
смисъл ревизионните доклади, макар и да са официални документи като издадени от
държавен орган в кръга на неговата компетентност и правомощия, не водят до
извод за основателност на исковата претенция, тъй като и с тяхна помощ не се
установяват да са налице елементите от фактическия състав на отговорността по
чл. 145 ТЗ.
В допълнение към изложеното, следва да се подчертае,
че от свидетелските показания наистина се установява, че арендаторите и
съконтрахентите на дружеството са контактували основно с ответника Т., а не с
другия управител М.П.. Това обаче не означава, че последният не е имал
ангажимента да следи за дружествените работи и да се интересува от търговската
дейност на дружеството, а в случай на необходимост да осъществява и необходимия
контрол. Наличието първоначално на близки родствени отношения между
съдружниците, които впоследствие са охладнели, не освобождава другия управител
от задълженията му към дружеството – необходимо е да се проведе разграничение
между личните и професионалните отношения. Подобно формално управление (само
„на хартия“) не е позволило на управителя М.П.да бъде в течение изцяло на
дружествените работи, но от друга страна последиците от това обстоятелство не следва
да бъдат вменявани в отговорност на ответника, особено когато такава не може да
бъде доказана. Проявената пасивност от страна на управителя М.П.също е
допринесла за пропускането да се осигури едно редовно и законосъобразно водене
на счетоводството на дружеството.
В обобщение към изложеното съдът намира, че искът е
недоказан, тъй като от всички събрани доказателства по делото не може да се
обоснове по безспорен, категоричен и еднозначен начин наличието на конкретни
вреди, техният размер и на причинно следствена връзка между поведението на
ответника Т. и евентуалната вреда. Нередовно водените счетоводни книги не
обосновават подобен извод, а напротив, препятстват неговото извеждане. В тази
насока самият ищец не би могъл с оглед изискването на чл. 182 ГПК пълноценно да
се позовава на данните от счетоводните си книги, тъй като пропуските и
несъответствията в тях са пречка за извеждането на безспорни фактически изводи.
Самото счетоводство на дружеството не е водено съобразно изискванията на Закона
за счетоводството, при което е невъзможно установяване на действителното
движение на стоково – материалните ценности през посочения период поради липса
на коректна първична документация или на част от нея. Нещо повече,
представеният като писмено доказателство договор за овърдрафт от 24.07.2015.,
показва, че част от сумите са отишли за погасяването на задължения на фирма
„Дика“ ООД. Първо, това обстоятелство подкрепя горният извод, че след като е
имало текущи задължения, дружеството не е преустановявало дейността си. На
следващо място, ако се приеме, че ответникът е имало намерение да злоупотребява
с правата си и да навреди на дружеството, е нелогично да тегли кредит, с който
да погасява задълженията на същото това дружество, т.е. неговите действия по тегленото
на кредита погазват по-скоро заинтересованост и ангажираност да погаси
задълженията на дружеството, което не кореспондира с основната теза на ищеца.
Допълнителни затруднения в тази насока възникват и от
факта, че няма данни при освобождаването на ответника да е била извършена нито
инвентаризация, нито ревизия, от които да се обоснове наличието на вреда под
формата на липси или неплатени стоки. Към исковата молба не са представени
надлежно оформени констативни протоколи, съставени за установяването на подобни
липси. По този начин не се доказва, че е била
извършена ревизия на касата на дружеството, от която да се установи
конкретна липса, неотчетност на парични средства, и че същите са били са разходвани във вреда на
дружеството или е било злоупотребено по друг начин с тях от страна на
ответника. По-скоро твърдението за такива липси е пренесено направо в исковата
молба и е подкрепено единствено с доводи за нередовно водено счетоводство, но
същите са недостатъчни за обосноваване основателността на исковата претенция.
С оглед на всички гореизложени
съображения предявеният иск по чл. 145 ТЗ следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Поради отхвърляне на
предявения иск и с оглед на искането от ответника Т. за присъждане на
съдебно-деловодните разноски, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати същите съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 3000 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно представения списък по чл. 80 ГПК
на л. 498 и договор за правна защита и съдействие на л. 186 от делото).
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „Дика“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул.
България № 54, бл. 16 – 3, вход А, ет. 3, ап. 17, иск по чл. 145 ТЗ срещу С.К.Т., ЕГН: **********,***, да
заплати обезщетение за причинените на дружеството вреди, нанесени от ответника
на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), от които 16 000 лв. (шестнадесет хиляди лева) липсващи материални ценности в лева без
ДДС и 10 000 лв. (десет хиляди лева) липсваща касова
наличност, представляващи частичен иск от общ размер на исковата претенция 443 398.42 лв. (четиристотин четиридесет и три хиляди
триста деветдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), включваща
липсващи материални ценности в размер 201 379.42
лв. (двеста и една хиляди триста
седемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки) и липсващи касови
наличности в размер на 242 019 лв.
(двеста четиридесет и две хиляди и
деветнадесет лева),ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на исковата молба 13.01.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Дика“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул.
България № 54, бл. 16 – 3, вход А, ет. 3, ап. 17, да заплати на С.К.Т., ЕГН: **********,*** направените по делото разноски в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: