Решение по дело №13235/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3750
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20211100513235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3750
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100513235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20156888/14.07.2021г. по гр.д. № 14555/2021г. по описа на
Софийски районен съд 128 състав ответникът Л. М. Й., ЕГН **********,
адрес гр. София, кв. „*******“ жк. ******* е осъден да заплати на Б. Д. С.,
ЕГН **********, кв. „Дружба“ бл. *******, сумата от 7000 лв., дадена в заем
сума по договор от 27.07.2018 г. с падеж 31.05.2019г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2021г., както и сумата
от 1007,22 лв., обезщетение за забава за периода 01.10.2019г. – 01.03.2021г.,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1190,00 лв.
С решението е разпределена отговорността за разноски.
Срещу решението в частта в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Л. М. Й.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното
решение е недопустимо поради нередовности на исковата молба, които не са
отстранени в законоустановения срок. Счита също така че решението на
районния съд е неправилно, тъй като съдът е допуснал процесуално
нарушение като не е изключил процесният договор от доказателствата по
делото, доколкото същият не е бил приложен в цялост. Счита че не е доказано
предаването на заемната сума. Счита че договорът е нищожен поради
противоречие със закона. Сочи че по договора са погасени суми в размер на
3520 лв., които следва да бъдат приспаднати. Сочи че решението е
необосновано. Във връзка с изложените съображения моли за обезсилване и
евентуално за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
1
друго с което исковете се отхвърлят.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца, с който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи че
първоинстанционното решение е правилно и моли за потвърждаването му.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Неоснователни се явяват възраженията за недопустимост на
първоинстанционното решение. С молба от 02.04.2021г. ищецът е уточнил
датата на падежа на задължението, а именно 31.05.2019г. Неоснователни са
възраженията че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1,
т. 5 от ГПК, тъй като в исковата молба е посочено че се иска осъждане на
ответника да заплати сумите предмет на производството. Неоснователно е и
възражението, че исковата молба не е подписана. В случая е положен подпис
под исковата молба, същият не е оспорен от ищеца и процесуалният му
представител. Обстоятелството, че не е изрично посочено дали това е подписа
на ищеца или на неговия процесуален представител не е нарушение на чл.
127, ал.1, т. 6 от ГПК.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са за разглеждане с правно основание чл. 240, ал.1 във вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор. Той се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието едната страна да получи сума срещу
задължение да върне на другата и сумата бъде предадена от заемодателя на
заемателя. За да има валидно правоотношение по договор за заем следва
освен да се постигне съгласие между страните за съществените елементи на
договора, то следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на самата
сделка. Договора за заем се счита за сключен от момента в който
заемодателят даде, а заемополучателя получи сумата/заместимата вещ, а не от
момента на постигане на съгласието. Основанието на което се сключва един
договор не може да се презумира, не се презумира основанието на което е
дадена сумата. То подлежи на доказване от страната, която се позовава на
2
него.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са
постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума
пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена.
(В този смисъл: Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І-во
Т. О. Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.;
Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О., всички
те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
От контекста на изложеното следва, че ищецът следва да докаже че е
предоставил на ответникът процесната сума срещу задължението на
ответника да върне.
По делото е приложен договор за заем от 27.07.2018 г., с нотариална
заверка на подписите на нотариус Д.К., с Рег. № 049 на Нотариалната камара,
с район на действие Софийски районен съд. Същият не е оспорен от
ответника досежно неговата автентичност, поради което съгласно чл. 1 и чл.
2, удостоверява предаването на сумата 8 140 лева, която заемополумателят се
задължава да върне до 31.05.2019г.. В чл. 2 от договора за заем страните са се
съгласили, че сумата е предадена на ответника преди подписването на
договора. Следователно, доколкото в тази част договорът за заем като частен
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, самият
той установява предаването на паричния заем от 40 000 евро от ищеца на
ответника. / виж РЕШЕНИЕ № 235 ОТ 27.09.2016 Г. ПО ГР. Д. № 1362/2016
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60911 ОТ 23.12.2021 Г. ПО ГР.
Д. № 3868/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 23.12.2020
Г. ПО ГР. Д. № 1113/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, постановени в същия
смисъл/.
Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на договора
за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има
свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за
заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението "да върне", а не "да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия
реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на
3
неполучаването.
С оглед на изложеното настоящият състав намира за доказано
предаването на заемната сума.
В тази връзка неоснователно се явява възражението, че представеният
договор е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ГПК Когато по делото се
прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната
препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала
на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това,
представеният препис се изключва от доказателствата по делото.
В случая видно от протокол от проведено на 06.07.2021г. открито
съдебно заседание пред районния съд е представен оригиналът на договора и
съдът е констатирал, че същият е идентичен с приложеното копие.
При това положение неоснователно е възражението, че договорът е
следвало да бъде изключен от доказателствата по делото.
Нещо повече, следва да се държи сметка, че същественото съдържание
на договора, което касае задълженията на страните по него, предаването на
сумата и основанието за това е налично. Останалите елементи представляват
несъществено съдържание дори без които договорът би породил действие.
По отношение на възражението че договорът е нищожен на основание
чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е налице само при нарушения на
императивни правни норми, които уреждат начина на сключване или
съдържанието на сделката или когато има противоречие с правен принцип,
който, макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни
норми и е част от правната система. Валидността на сделката се преценява с
оглед закона, който е действал по време на сключването й.
В случая по делото не се установява да са нарушени норми на чл. 2, ал.5
от ЗКИ и на чл. 252 НК доколкото срещу ищеца няма данни за образувани
наказателни производства.
По отношение на възражението за погасяване на задълженията.
Не е спорно във въззивното производство, че между ищецът и
ответникът са налице няколко правоотношения по договор за заем.
От приложените по делото на л. 30 от първоинстанционното
производство се установява че ищецът е върнал суми по процесният договор
за заем в размер на 820 лв. /360 лв. по разписка от 30.08.2018г. и 460 лв. по
разписка от 02.10.2018г./
Не се установява, че за процесния договор за заем са погасени суми в
по-голям размер от приетите от първоинстанционния съд. Останалите
приложени разписки касаят предходни периоди и други заемни
правоотношения между страните.
4
С оглед на изложеното настоящият състав намира въззивната жалба за
неоснователна и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемия,
който е представил доказателства за сторени разноски във въззивното
производство в размер на 1300 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20156888/14.07.2021г. по гр.д. №
14555/2021г. по описа на Софийски районен съд 128 състав в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Л. М. Й., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „*******“
жк. ******* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. С., ЕГН **********, кв. „Дружба“ бл.
*******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 300 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5