Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 226 по описа за 2022г.
на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл.29, ал.3
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е въз основа на жалба
от Земеделски институт – Шумен с ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
гр.Шумен, бул. С.В.№3, представляван от директора проф. дн А.П.А., депозирана чрез процесуални
представители адв.Л.П.и адв.С.Б., против Уведомително писмо с изх. №
01-033-3300/149/12.07.2022г. на директор на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ - гр.Варна. С обжалвания акт дружеството е уведомено, че оторизираната
субсидия по подадено Заявление за подпомагане / плащане, във връзка с
допустимите дейности по мярка 14 с ИД 27/14/3/03127, е в размер на 0,00 лева.
Оспорващото дружество твърди, че уведомителното писмо и обективирания в него
отказ за подпомагане / плащане на финансови средства по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., са неправилни и незаконосъобразни, постановени при
съществени процесуални нарушения. Изразява несъгласие с констатацията на
административния орган за неспазване на минималните изисквания за защита и
хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни – ЗИУ 1.7 (Спазване
на изискванията при съхранение на оборски тор), в разрез с изискванията на
Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарно-медицинските изисквания към
животновъдните обекти и чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4 от
08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. Сочи,
че обжалваният административен акт не е мотивиран, доколкото в същия не са
посочени конкретни факти и обстоятелства, обусляващи постановения отказ за
подпомагане. В заключителната част на уведомителното писмо е написано, че при
извършена проверка на място със заявка №451252, кампания 2021г. било
установено, че не са спазени минималните изисквания за защита и хуманно
отношение при отглеждане на селскостопанските животни, без да посочено кое конкретно
изискване на Наредба № 44/20.04.2006г. не е спасено и по какъв начин е
нарушено. Твърди, че дружеството разполага с необходимата по закон подова площ
при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ и осигурена подова площ при отглеждане на ДПЖ, което се
установявало от приложени към жалбата Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № ЗЖ 18-1312/11.03.2021г. от БАБХ, Становище №
11/09.01.2019г. на ОДБХ – Шумен и Становище № 12/09.01.2019г. на ОДБХ – Шумен.
Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на обжалваното уведомително писмо и
изпращане на преписката на административния орган за ново разглеждане и
произнасяне. Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебното производство участва
чрез представители по пълномощие адв.Л.П.и адв.С.Б., като заявява, че поддържа
жалбата. Възразява срещу констатацията за неспазване на изискванията на Наредба
№4 от 08.08.2017г. и Наредба №44 от 20.04.2006г. Позовавайки се на събарните по
делото доказателства сочи, че са спазени всички изисквания за животновъдните
обекти, за които е заявено подпомагане - обект на подпомагане по Мярката, а
именно: ЖО ********** (9747А-0001) с капацитет за ЕПЖ 500 броя и отглеждани 345
броя животни от вида говеда, в т.ч. телета до 6-месечна възраст 36 броя, 141
броя на възраст от 6 до 24 месеца и 168 крави, като в това число са и 2 крави,
които не подлежат на подпомагане, защото се отглеждат за месо и с капацитет за
ДПЖ 757 броя и реално отглеждани 550 броя ДПЖ от вида овце към момента на
кандидатстването, в т.ч. разплодници 62 броя, овце майки 485 броя на възраст
над 12 месеца и агнета до 6-месечна възраст - 3 броя; ЖО **********
(9747А-0002) с капацитет за ЕПЖ 170 броя и реално отглеждани 147 ЕПЖ от вида
биволи към момента на кандидатстване, от които малачета до 6-месечна възраст -
9 броя, биволи на възраст от 6 месеца до 24 месеца - 47 броя и биволици над 24
месеца – 91 броя, в това число и недопустими за подпомагане 5 биволици, отглеждани
за месо и капацитет за ДПЖ 240 броя, като към момента на подаване на
заявлението там няма налични за отглеждане ДПЖ. В третия животновъден обект ЖО
№ 9700-0329 (9747А-0003), стопанисван от дружеството, представляващ
„Индустриална ферма за свине“ се отглеждат свине - майки, нерези, ремонтни
свине, свине за угояване, подрастващи и бозайници. За същия не е заявявано
подпомагане, поради което административният орган не е имал нито правното, нито
фактическо основание да откаже заявената финансова помощ, обосновавайки се с
констатации досежно този ЖО. Наред с това, твърди, че Наредба №4 от
08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ се
отнася само и единствено за преживни животни, поради което същата е неприложима
спрямо свинете, които не са преживни животни.
По аргументите изложени в жалбата,
в съдебно заседание и в представени писмени бележки, отправя искане за отмяна
на оспорения акт. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна - директор на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - гр.Варна, представляван от
упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт * А. оспорва жалбата.
Поддържа, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма и при спазване на процедурата. Твърди, че вписаните в акта
основания, както и данните от административната преписка обективират ясно
волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на
защита на оспорващата страна, както и да бъде осъществен съдебен контрол за
законосъобразност, доколкото в уведомителното се съдържа позоваване на
извършени преди издаването му проверки. Счита за безспорно установено наличието
на неспазено изискване на ЗУИ 1.7 с тежест „висока“ в животновъден обект №
9700-0329 – за отглеждане на свине, като сочи, че същото съставлява основание
за отказ на цялата заявена финансова помощ. Въз основа на релевираните в
съдебно заседание и в писмени бележки доводи настоява за отхвърляне на жалбата
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващият - Земеделски институт
– Шумен притежава животновъдни обекти с номера 9747А-0001, 9747А-0002,
9747А-0003 и 9700-0503. Последно посоченият ЖО е регистриран като
демонстрационен ЖО, като в същия към момента на проверката не се отглеждат
животни.
На 11.05.2021г. подал Заявление
за подпомагане/заявление за плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“, кампания 2021г. с идентификационен номер на заявлението за
подпомагане 27/14/3/03127.
В заявлението е посочен списък на
животновъдните обекти, в които се отглеждат ЕПЖ и ДПЖ, обект на подпомагане по
мярката, а именно:
- ЖО ********** (9747А-0001) с
капацитет за ЕПЖ 500 броя и отглеждани 345 броя животни от вида говеда, в т.ч.
телета до 6-месечна възраст 36 броя, 141 броя на възраст от 6 до 24 месеца и
168 крави, като в това число са и 2 крави, които не подлежат на подпомагане,
защото се отглеждат за месо и с капацитет за ДПЖ 757 броя и реално отглеждани
550 броя ДПЖ от вида овце към момента на кандидатстването, в т.ч. разплодници
62 броя, овце майки 485 броя на възраст над 12 месеца и агнета до 6-месечна
възраст - 3 броя;
- ЖО ********** (9747А-0002) с капацитет
за ЕПЖ 170 броя и реално отглеждани 147 ЕПЖ от вида биволи към момента на
кандидатстване, от които малачета до 6-месечна възраст - 9 броя, биволи на
възраст от 6 месеца до 24 месеца - 47 броя и биволици над 24 месеца – 91 броя,
в това число и недопустими за подпомагане 5 биволици, отглеждани за месо и
капацитет за ДПЖ 240 броя, като към момента на подаване на заявлението там няма
налични за отглеждане ДПЖ.
В третия животновъден обект ЖО №
9700-0329 (9747А-0003), представляващ „Индустриална ферма за свине“ се
отглеждат свине-майки, нерези, ремонтни свине, свине за угояване, подрастващи и
бозайници. Този ЖО също е посочен в декларацията към заявлението, тъй като
според образеца на заявление в него се посочват всички животновъдни обекти,
стопанисвани от заявителя. За свиневъдството не е заявявано подпомагане.
Трите животновъдни обекта имат
регистрация по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Обектите са вписани в регистрите на ОДБХ - Шумен и ИИС към БАБХ и на
жалбоподателя са издадени съответните удостоверения.
Със Становище №12/09.01.2019г.
ОДБХ – Шумен удостоверява, че ЖО №9747А-0002 отговаря на всички
ветеринарномедицински изисвания, включително, че собственикът / ползвателят на
ЖО спазва изискванията, допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в
ЖО животни съгласно Наредба №14 от 03.02.2006г. за минималните изисквания за
защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба № 16 от
03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на
селскостопански животни и Наредба №44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Удостоверена е и налична
подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба №4 от
08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР
за периода 2014-2020г.
Според Становище №11/09.01.2019г.
ОДБХ – Шумен удостоверява, че ЖО №9747А-0001 отговаря на всички
ветеринарномедицински изисвания, включително, че собственикът / ползвателят на
ЖО спазва изискванията, допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в
ЖО животни съгласно Наредба №14 от 03.02.2006г. за минималните изисквания за
защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба № 16 от
03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на
селскостопански животни и Наредба №44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Удостоверена е и
налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба №4
от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
ПРСР за периода 2014-2020г.
В двата животновъдни обекта (9747А-0001
и 9747А-0002) броят и видът на отглежданите към момента на кандидатстване ЕПЖ и
ДПЖ е по-малък отколкото е капацитетът на всеки от обектите.
Извършена е проверка на място на
животновъдните обекти, стопанисвани от оспорващия, резултатите от която са
отразени в Контролен лист за Проверка на място на ЖО „Кръстосано спазване ДТИ – основни – 2021“ и съставени Контролни
карти.
В Контролна карта ЗИУ 1 –
Опазване на водите от замърсяване с нитрати към Заявка № 451252, УРН 180854
(л.174-177 от делото) са вписани констатациите на проверяващите, като за ЖО
9700-0329 е посочено, че в обекта се отглеждат свине. Отходните води от
свинефермата се отвеждат в четири лагуни, чието технологично състояние не
съответства на изискванията – намират се в гориста местност, в стръмен терен,
липсват твърди дъна и стени, не се почистват регулярно. Не са налични анализи
на отходните води.
Относно ЖО 9747А-0002 е констатирано,
че в момента се отглеждат биволи и на територията на обекта е изградено едно
съоръжение за съхранение на оборски тор. Според проверяващия екип капацитетът
на това съоръжение не е достатъчен за отглеждания брой животни.
При проверката е установено, че в
ЖО 9747А-0001, в който се отглеждат говеда и овце, към сградите за отглеждане
на говеда има изградена инсталация за оборски тор – сепаратор за течна и твърда
фракция на торта, лагуна за течната фракция. Към кошарите на овцете има
съоръжение за оборски тор, но същото не е с водонепропускливо дъно.
При извършени административни
проверки на заявлението е изискана официална информация от ОДБХ с писмо изх. № 01-033-2000/50/17.05.2022г.
досежно капацитета на ЖО № 9747А-0001. Съгласно получен отговор от 01.06.2022г.
(л.76) изчислената площ е достатъчна да се отглеждат хуманно 850бр. ДПЖ.
На 07.06.2022г. е изготвен Отчет
на съответствието на заявлението за подпомагане/плащане по мярка 14, с което
експерти от отдел РРА дали заключение, че заявлението е недопустимо за
финансово подпомагане.
С процесното Уведомително писмо №
01-033-3300/149 от 12.07.2022г. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна
отказал финансово подпомагане на жалбоподателя по подадено заявление за
подпомагане / плащане по марка 14, подмярка 14.1 „Хуманно отношение към
животните“ в сектор ЕПЖ, 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при
индивидуално в бокс / клетка / помещение, както и групово в бокс / помещение за
ЕЖП и подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ, 14.2.1
Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ДПЖ, с мотив, че съгласно
извършени проверки във връзка с подаденото заявление – проверка на място е установено,
че за животните в стопанството не са спазени минималните изисквания за защита и
хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни – ЗИУ 1.7 (Спазване
изискванията за съхранение на оборски тор), което е в разрез с изискванията на
Наредба №44
от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
и чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017г. за прилагане на
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 - 2020г.
Уведомителното писмо е изпратено
на заявителя по пощата. Видно от приложено известие за доставяне, същото е
получено на 13.07.2022г.
Несъгласен с акта, Земеделски
институт - Шумен подава настоящата жалба
с искане за отмяната му.
Към доказателствата по делото е
приобщена цялата административна преписка.
По искане на страните по делото е
назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Г.Д. и допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице С.М.,
заключението по които съдът възприема като компетентни, обосновани и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
Вещото лице Г.Д. дава заключение,
че наличната площ в ЖО 9747А-0001 и ЖО 9747А-0002, в които се отглеждат ЕПЖ и
ДПЖ, е повече от минимално необходимата за хуманно отношение при отглеждането
на животните, както и че наличните площадки за съхранение на оборски тор в тези
ЖО отговарят на необходимия капацитет.
Експертът изрично подчертава, че
съгласно заявлението за подпомагане, обект на подпомагане по мярката са само
тези два ЖО. В представено допълнение към експертизата сочи, че неспазването на
ЗИУ 1.7. се отнася до състоянието на площадката за съхранение на оборски тор в
свинефермата, която не е заявена за подпомагане по мярка 14.
Данни относно наличието на
площадка за съхранение на оборски тор и лагуна за отвеждане на отходните води
от ЖО 9700-0329 – свинеферма, в това число местонахождание и фактическо
състояние, се съдържат в съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото
лице С.М.. Същият сочи, че на територията на обекта няма площадка за съхранение
на оборски тор. Налице е лагуна за отвеждане на отходните води, която се намира
извън терена на Земеделския институт. Първата лагуна е с размери около 30 /
50м., запръстена и обрасла с растителност. В деня на огледа е била суха, като
отходните води се отвеждали във втората лагуна.
Въз основа на всички
доказателства по делото съдът приема за безспорно установено, че Земеделски
институт – Шумен е подал заявление за подпомагане / за плащане по мярка 14,
кампания 2021г., с посочени обекти на подпомагане по мярката животновъдни
обекти, в които се отглеждат ЕПЖ и ДПЖ, а именно ЖО ********** (9747А-0001) и
ЖО ********** (9747А-0002). Двата ЖО са надлежно регистрирани по реда на чл.137
от ЗВМ, като наличната площ е повече от минимално необходимата за хуманно
отношение при отглеждането на животните, а наличните площадки за съхранение на
оборски тор в тези ЖО отговарят на необходимия капацитет.
Третият ЖО, стопансван от
оспорващия № 9700-0329, представляващ „Индустриална ферма за свине“, не е
заявен за подпомагане. Констатациите за неспазени изисквания за съхранение на
оборски тор касаят единствено този обект.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
Уведомително писмо с изх. № 01-033-3300/149/12.07.2022г. на директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - гр.Варна. С обжалвания акт дружеството
е уведомено,
че оторизираната субсидия по подадено Заявление за подпомагане / плащане, във
връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД 27/14/3/03127, е в размер на
0,00 лева.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт. Видно от приложено по делото известие за доставяне уведомителното
писмо е съобщено на неговия адресат на 13.07.2022г., поради което жалбата,
подадена на 25.07.2022г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорения акт съдът констатира, че е издаден от директора на
Областна дирекция на ДФЗ - Варна. Същият е надлежно упълномощен със Заповед №
03-РД/1759 от 21.06.2021г. от Изпълнителния директор на ДФЗ, поради което съдът
приема, че актът е издаден от компетентен орган и в рамките на делегираните
правомощия.
Уведомителното писмо е
обективирано в предвидената писмена форма, но според настоящия съдебен състав
оспореният административен акт не е надлежно мотивиран. Действително в същия е
посочено, че подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане, тъй като
при извършена проверка на място е установено, че за животните в стопанството не
са спазени минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане
на селскостопански животни. По разбиране на съда описано по този начин
фактическото основание не е достатъчно да мотивира издадения акт. В случая от
съдържанието на уведомителното писмо не става ясно по отношение на кои
животновъдни обекти, стопанисвани от жалбоподателя, е констатирано някакво
нарушение, както и в какво точно се изразява неспазването на изискванията за
хуманно отношение към животните. Позоваването на нормата на чл.28, ал.1, т.4 от
Наредба №4/08.08.2017г. е недостатъчно за изясняване на конкретното фактическо
основание за отказ от подпомагане. Цитирната разпоредба е бланкетна и
административният орган следва да посочи от фактическа и правна страна кои
точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил Земеделският
институт, както и да конкретизира ЖО, в който са установени нарушенията. Това
не е сторено и същото се преценява като съществено нарушение на формата на
акта, рефлектиращо върху правото на защита на жалбоподателя предвид факта, че
същият извършва дейност в повече от един животновъден обект. На следващо място,
според чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4/08.08.2017г., изплащането на финансовата
помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският
стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
От така предвиденото в материалния закон е видно, че за административния орган
съществуват две правни възможност - да намали финансовата помощ или да я откаже
в пълен размер. Във всеки един от случаите административният орган следва да
изложи съображения, които да мотивират намаления размер на финансовата помощ
или отказа да бъде отпусната. В конкретния случай административният орган е
отказал пълния размер на исканата финансова помощ, без да изложи каквито и да е
мотиви, свързани с преценката да наложи най-тежката по степен санкция. По
делото не се установява при налагането на санкцията да са съобразени степента,
тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на
наредбата, в разрез с изискванията към съдържание на административния акт. В
съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014
на Комисията от 14.03.2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №п 1306/2013 на ЕП
и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да
съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни
санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и
пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат
степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността
на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се
установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл.31 от цитирания
регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане. В тази
насока и е константната практика на ВАС (например Решение №
3545/13.04.2022г. по АДХ №1235/2022г. и др.), която настоящият
състав изцяло споделя. Предвид изложеното съдът намира за основателни
възраженията на оспорващия за незаконосъобразност на уведомителното писмо,
поради липса на мотиви.
Наред с изложеното и предвид
събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването на правния спор,
съдът приема, че административният акт е
постановен и в противоречие с материалния закон. Видно от заявление за
подпомагане/заявление за плащане за подпомагане по мярка 14 с ИД 27/14/3/03127,
оспорващият е поискал подпомагане за ЕПЖ и ДПЖ. В т. IV от заявлението е посочено, че животновъдните обекти, в които се отглеждат ЕПЖ
и ДПЖ са ********** (9747А-0002) и ********** (9747А-0001).
Съгласно чл.2 от Наредба №4/08.08.2017г.
на подпомагане подлежат земеделски стопани, които се задължават да спазват
доброволно поети ангажименти за изпълнение на дейности, допринасящи за
хуманното отношение към едрите преживни животни и/или дребните преживни
животни, които надхвърлят задължителните минимални стандарти на ЕС относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В
чл.4, ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017г. е предвидено, че финансовата помощ по тази Наредба се предоставя
за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 „Хуманно
отношение към животни в сектор ЕПЖ“ или подмярка 14.2 „Хуманно отношение към
животни в сектор ДПЖ“ от мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Според
чл.10, ал.4 от Наредба №4/08.08.2017г. броят, видът и категорията на животните
в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл.4, трябва да са в
съответствие с капацитета на регистрирания по чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект. Разпоредбата
на чл.12, ал.3 от Наредба №4/08.08.2017г.
указва, че кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно
отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да
изпълняват дейностите съгласно чл.4. За всички животни от допустимите
категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по
осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на
чл.4, ал.2, т.1 и ал.3, т.1. Съгласно чл.28, ал.1 от Наредба №4/08.08.2017г.,
изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се
установи, че земеделският стопанин: 1). е заявил по-голям или по-малък брой
животни, респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с
действително отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи
на разпоредбите на чл.4; 2). не е осигурил за всички животни от допустимите
категории в животновъдния обект площите по чл.4, ал.2, т.1 и ал.3, т.1; 3). не
спазва изискванията по чл.4 за отделните подмерки и дейности за хуманно
отношение към животните; 4). не спазва нормативните изисквания за хуманно
отношение към животните.
В съответствие с чл.2
и чл.4 от
Наредба №4/08.08.2017г., оспорващият е кандидатствал за финансова
помощ по наредбата за изпълнение на комбинация от дейности, включени в мярка 14
„Хуманно отношение към животните“, подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни
в сектор ЕПЖ“ и подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ“,
като е посочил конкретните ЖО, в които се отглеждат ЕПЖ и ДПЖ. Всеки от ЖО е
надлежно регистриран по реда на чл.137 от ЗВД - Удостоверение за регистрация на
ЖО № 30/23.04.2018г. (л.44 по делото) – предназначен за отглеждане на овце, с
рег.номер 9747А-0001, нов рег. № ********** и Удостоверение за регистрация на ЖО
№ 32/23.04.2018г. (л.47 по делото) – предназначен за отглеждане на говеда, с
рег. № 9747А-0001, нов рег. № **********. По делото не е спорно, че
отглежданият брой ЕПЖ и ДПЖ в съответния животновъден обект е в рамките на
определения капацитет, както и че собственикът на ЖО спазва изискванията,
допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в ЖО животни съгласно
изискванията на Наредба №14 от 03.02.2006г. за минималните изисквания за защита
и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба № 16 от 03.02.2006г. за
защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански
животни и Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти. Тези обстоятелства се установяват от приобщените по
делото доказателства, в това число заключението по съдебната експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Д., както и Становище № 12/09.01.2019г. (л.44),
Становище № 11/09.01.2021г. (л.48), Писмо изх. № РД 27-2954/26.05.2022г. на
ОДБХ. Удостоверена е и налична подова площ и/или дворна площ във връзка с
изискванията на Наредба №4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020г.
При извършена проверка на място в
животновъдните обекти вещото лице е констатирало, че в ЖО ********** (9747А-0001)
с капацитет за ЕПЖ 500 броя се отглеждат 345 броя животни от вида говеда и ДПЖ
с капацитет 757бр. се отглеждат 550 броя ДПЖ от вида овце, в момента на
кандидатстване. В животновъдния обект, в който се отглеждат биволи - ЖО **********
(9747А-0002) е с капацитет 170 броя, а се отглеждат – 147 ЕПЖ от вида биволи. В
същия обект при капацитет ДПЖ 240бр. - няма налични ДПЖ.
Вещото лице е установило, че и в
двата животновъдни обекта броят и видът на отглежданите животни (ЕПЖ и ДПЕ) към
момента на кандидатстване е по-малък, отколкото е капацитета им.
Първият животновъден обект, който
се намира в село Царев брод, е с площ 253.154 дка, в това число са и 17
селскостопански сгради. Животните се отглеждат в 13 от тях с налична площ 5319 кв.м.
Всяка сграда има и двор за разходка на животните. На територията на ЖО има
изградено съоръжение - сепаратор за разделяне на течната и твърдата фракция на
оборски тор, отделно от говедата. В съседство има и торохранилище. След
помещенията, в които се отглеждат овцете и агнетата, има площадка, където се
събира торта от овцете, която е премесена с дълбока несменяема постеля.
Вторият ЖО е площ от 57.535 дка.
Площта за отглеждане на биволици е 1296 кв.м., а малачарниците, в които се
отглеждат малачета (4 броя) е с площ 2040 кв.м. Въз основа на констатациите,
експертът прави извод, че наличната площ на животновъдните обекти за отглеждане
на животните ЕПЖ и ДПЖ е повече от минимално необходимата за хуманно отношение
при отглеждане на всички категории животни. В експертизата се съдържа и
подробно изложение, обосноваващо заключението на вещото лице, че наличните
площадки за съхранение на оборски тор също отговарят на необходимия капацитет.
Заключението е обективно и
компетентно изготвено и същото изцяло се кредитира от съда. Направените изводи
съответстват и на останалите писмени доказателства – становищата, изходящи от
ОДБХ – Шумен.
Въз основа на изложеното съдът
приема от фактическа страна, че в животновъдните обекти, заявени за подпомагане,
са спазени всички нормативни изисквания за хуманно отношение към животните,
респективно отказът на административния орган се явява материално
незаконосъобразен.
Съдът намира за неоснователна
тезата на ответната страна, че подаденото заявление не подлежи на финансово
подпомагане, предвид липсата на площадка за съхранение на оборски тор в
животновъден обект № 9700-0329 – за отглеждане на свине. За този ЖО не е искано
финасиране. Разпоредбата на чл.12, ал.3 от Наредба №4/08.08.2017г. предвижда
задължение за стопаните да спазват изискванията за хуманно отношение към
животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват
дейностите по чл.4 за всички животни от допустимите категории, отглеждани в ЖО.
В случая в животновъден обект № 9700-0329 не се отгледжат ЕПЖ и ДПЖ, а свине,
съответно в този ЖО не се изпълняват дейности по чл.4 от Наредбата. С оглед на
това констатациите досежно този ЖО са ирелевантни при преценката дали
заявлението подлежи на финансиране. Изискванията, разписани в нормативния акт
се отнася за ЕПЖ и ДПЖ, отглеждани в
животновъдните обекти, в които се изпълнява дейността, за която се
кандидатства за подпомагане, а не за други обекти, вид и категория животни, за
които не се кандидатства за подпомагане по съответната мярка.
С оглед изложеното съдът приема,
че Уведомително писмо с изх. № 01-033-3300/149/12.07.2022г. на директор на
Областна дирекция на ДФЗ - гр.Варна, с което дружеството е уведомено, че
оторизираната субсидия по подадено Заявление за подпомагане / плащане, във
връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД 27/14/3/03127 е в размер на 0,00
лева, е
незаконосъобразно – постановено при липса на обосноваващи го мотиви и в разрез
с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Предвид естеството
на акта, който не позволява решаването на въпроса по същество, както и на
основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на
жалбоподателя при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Предвид изхода на спора и
направеното искане от пълномощниците на оспорващия за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответникът,
чрез юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София, следва да бъде
осъден да заплати в полза на оспорващия претендираните разноски по делото в
размер на 1550 лева, който се следват като разноски за адвокатско
възнаграждение договорено и платено в размер на 1100 лева, съгласно Договори за
правна защита и съдействие (л.6 и л.362 от делото); 400 лева депозит за вещо
лице и 50 лева внесена държавна такса за образуване на делото. Настоящият
съдебен състав счита възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания, като пълномощникът на
оспорващия е упражнил в пълен обем процесуално представителство по делото.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
01-033-3300/149/12.07.2022г. на директор на Областна дирекция на ДФЗ -
гр.Варна, с което Земеделски институт – Шумен, с ЕИК ****, е уведомен, че
оторизираната субсидия по подадено Заявление за подпомагане / плащане, във
връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД 27/14/3/03127, е в размер на
0,00 (нула) лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София
да заплати на Земеделски институт – Шумен с ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр.Шумен, бул. С.В.№3, представляван от директора проф.
дн А.П.А. направените по
делото разноски в размер на 1550 лева (хиляда петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен
съд - Шумен
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: