Решение по дело №70453/2010 на Районен съд - Монтана

 С разпоредбата на чл. 77 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. На такъв придобивен способ се е позовават ответниците Л. и Е. Тодорови - придобивна давност, от съвместното съжителство като съпрузи на владение и упражняване фактическа власт върху процесния имот от 1974 година.

 Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или прекратяване на факти. В случая ответниците Тодорови се позовават на установено владението като съпрузи в процесния имот. Касае за се начин на установяване на владение, а не за придобивен способ.

 Давностното владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва правен акт с транслативен ефект. А в конкретния случай, на база на събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи никакъв друг извод освен, че собственици на имота са ответниците Тодорови.

 Владение, основано на съвместно съжителство като съпрузи, първоначално не може да направи владелеца собственик. Това основание може да се нарече “мнимо” и не е годен акт за пораждане правото на собственост, защото чл. 79 ЗС изисква “годно” правно основание, за да направи владелеца собственик.

 Предвид разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

 С осъществяване на условията по чл. 79 ал. 1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущавано и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект. За да може имот да бъде придобит по давност е необходимо да се установи, че той е владян явно, спокойно и достатъчно продължително. Това несъмнително владение обаче при съсобствените имоти следва да е съпроводено и от противопоставяне на собственическите претенции на останалите съсобственици, като този, който има намерение да придобие собствеността върху имота изключително за себе си, следва да покаже недвусмислено по отношение на останалите съсобственици това свое намерение, като отблъсне техните претенции. От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, са изпълнени от страна на посочените ответници.

 В настоящия случай, макар че не се установи по безспорен и категоричен начин собствеността върху имота да е принадлежала на наследодателя Славчо Т.П., и от кой момент, тъй като записването в разписен лист, направено през 1991 година не установява по несъмнен и категоричен начин, че за записването му е представен документ, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот по предвидения от закона ред, то от писмените, така и от гласни доказателства недвусмислено се установява следното:

 Наследодателят на страните е извършвал трудова си дейност на различни места в страната и е притежавал четири недвижими имоти в с. Бояджик, два от които застроени, отнети и одържавени на 31.08.1989 година поради неплащането на данъците, с посочени от самия него причини, че поради изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода в периода 1984 -1987 година и липса на парични средства, не е бил в състояние да изплати данъците си – видно от приложените жалби, тъжби и молби, от л. 92 до л. 110 от делото, изпращани до различни институции в периода 10.08.1995 година до 25.04.2000 година и от Справката за съдимост за Славчо Т.П., установяваща, че е бил задържан в затвора на 04.06.1984 година в изпълнение на присъда № 10/84 г по НОХД № 123/83 г. на Троянски районен съд и на 28.07.1986 година е освободен от затвора. Твърдените обстоятелства от общия наследодател в тези жалби, молби и т. н., не се опровергаха от ищцата в процеса по никакъв начин, както и твърдението, че към 1988 година вече се е бил установил да живее в град Монтана, тъй като безспорно е установено, че строежа на новата жилищна сграда е отпочнат през същата година. Наследодателят на страните сам сочи годината на прибирането си в град Монтана и това е 1990 година.

 Не се спори между старите, че ответниците Л. и Е. са сключили граждански брак на 23.05.1974 година и са заживели в недвижимия имот, находящ се в град Монтана, ул. Огоста 22, в едно домакинство със Славчо Т.П..

 Не се спори и досежно обстоятелството, че приживе, Славчо Т. е помогнал на двете си дъщери – на Е.С. да си закупи недвижим имот, в съседство с техния, а на Н. – да изгради имот за семейството и в град Берковица, която е омъжена там и понастоящем живее в този град.

 Не се спори и относно факта, че Славчо Т.П. е с призната първа група инвалидност с чужда помощ, т. е. на 100%, на 22.09.94 година, съгласно Експертно решение на ТЕЛК Монтана № 1251, поради практическата, лечима слепота на дясно око и абсолютна, дефинитивна слепота на ляво, което прави лицето нетрудоспособно за всякакъв вид труд, както и да се обслужва. Във второто експертно решение, с което е продължено трудоустрояването са посочени по-конкретни данни за заболяването, с давност от 1972 година, когато е наранил лявото си око. Няколко години след това окото загубва зрение. През 1990 година дясното око е ударено с тъп предмет. От тогава прогресивно намалява зрението на зрящото око, а от три години, т. е. към 1993 година, тъй като прегледа е извършен на 19.01.1996 година, вижда слабо с него, т. е в периода, който се сочи да е направен строежа, наследодателят на страните не е бил в обективната възможност и своя пълна работоспособност да реализира доходи и да снабдява с необходимите материали, средства и труд строителната дейност, която се твърди, че извършвана от него. Тези медицински документи, удостоверяващи реално здравословното състояние и безпомощност на наследодателя на страните са в противоречие със събраните по делото гласни доказателства от допуснатите в качеството на свидетели лица В.А.В., чийто показания съда обсъжда при явна заинтересованост от изхода по делото – съпруг на ищцата Е.В., както и от показанията на П.Л.В., С.Л.С., А.С.П., които съда не кредитира, по отношение на твърденията, че Славчо е набавял материалите, той им е плащал и по негови нареждания са извършвали строителните работи, тъй като не се установи с категоричност, че в този период Славчо Т. xxx..

 И не на последно място, не се спори, че този строеж на новата жилищна сграда, започнал през 1988 година е продължил твърде дълго, след изграждането на първия етаж строителството е спряно, в много хо-късно време е изграден втория етаж, направен е покрива, като вече в тези строителни работи са участвали и вече порасналите синове на Л. и Е..

 В периода след сключването на брака между Л. и Е.Т. и до снабдяването им с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, ответниците са афиширали и демонстрирали своето намерение да владеят и ползват имота като свой, упражнявали са върху него своята фактическа власт и в това няма противоречиви свидетелски показания от събраните гласни доказателства.

 Щом се претендира титулярството на спорното право на собственост на това лице, в случая ответниците Л. и Е. Тодорови, то те са задължени да установят, че са го придобили и притежават към момента на разглеждане на делото, тъй като съгласно чл. 99 Закона за собствеността второто по време придобиване ще доведе до изгубване на правото от предишния негов носител. Ответниците Л. и Е. Тодорови установиха в процеса защитното си възражение за наличието на владение, което е продължило в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.

 Не се установи по делото, че е съществувало несъгласие от страна на владелеца Славчо Т.П. по отношение владението върху целия имот от неговия син и семейството му и да е отблъсвал това владение по някакъв начин в периода 1974 година, което е годината на сключване на брак между Л. и Е. и до смъртта му, настъпила през 2010 година. / съда счита че не следва да навлиза в посоката за изясняване придобивната давност върху имот при действието на отменения Закон за собствеността на гражданите, направено през 1990 година, тъй като и от този период, до снабдяването им с нотариален акт са изтекли предвидените в закона години за придобиване имот по давностно владение/.

 Съдържанието на понятието владение е установено в закона - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да може ответниците да добият статут на владелци, те трябва да докажат кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл. 68 ЗС - корпус и анимус. В случая по делото е установено, че са упражнявали фактическа власт върху целия имот, установено е намерението да своят, тъй като са налице безспорни доказателства, което и ищцата не оспорва, пред целия този период от 1974 година до 27.08.2010 година, към който момент е заявила и декларирала имота за първи път пред ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, л. 64 от делото, че двамата са манифестирали по несъмнен начин спрямо нея отношението си явно, несъмнено, несмущавано и отблъскващо владението и в продължение на повече от 10 години. Известно е, че съсобственика е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на идеалните части на другите съсобственици. Това положение може да се промени, ако отблъсне тяхното владение и доведе до знанието им намерението да свои имота изцяло, съответно да ги уведоми по недвусмислен начин че отказва да признае правата им. Обаче в конкретния случай, претендиращият за собственик на имота трябва да установи не само това, че е ползвал целия имот в законоустановения срок, а и факта, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред евентуалните други съсобственици. Това по делото е направено, с оглед събраните по делото гласни доказателства, които не са противоречиви в тази насока, представени от всички свидетели, разпитани по делото, които са категорични в показанията си, че в целият им съвместен съпружески живот ответниците категорично и по несъмнен начин са демонстрирали на Е.В. и Н.М. отношението си към процесния имот като към свой собствен, а не като владелци на съсобствен имот. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо другите съсобственици, т. е. владението не следва да е установено насилствено или тайно. При условие, че се счита за съсобственик, ищцата е била наясно със завладяването на правата и, същата е следвало да ги защити чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване на фактическата власт на владелеца, в случая ответниците Тодорови. По делото липсват доказателства за предприети такива действия, които да водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност.

 Не се установи по категоричен и несъмнен начин ищцата да е заявявала каквото и да било намерение към процесния имот като към съсобствен, приемайки, че същия е на родителите и. През целия този период е бездействала и не е търсила защита на правата си, поради което на 27.03.2007 година, приживе на наследодателя, ответниците Тодорови са придобили по давностно владение целия имот, при режим на семейна имуществена общност, т. е. при равни права за тях, която е бездялова такава.

 Обстоятелството, че ищцата В. е гледала в последните години преди смъртта му своя сляп и инвалидизиран на 100% баща говори за изпълнен един синовен, човешки и нравствен дълг като към родител, без това да може да промени фактите относно получаваните от нея средства за това като придружител и от социалните помощи – в средства и натура, полагащи му се като такъв.

 Всичко това налага извода, че процесния имот не е наследствен, останал след смъртта на Славчо Т.П.,xxx, починал на 04.08.2010 година, не е налице съсобственост между наследниците му, които да придобиват права по наследственото правоприемство, установено със закон, т. е. да съществува съсобственост и тя да подлежи на подялба, при права, съответно по 1/3 идеална част за Е.В., Н.М. и Л.Т..

 При това разбиране, съда счита, че не следва да допусне съдебната делба и при установени направени разноски от ответниците, те са дължими за възстановяването им от ищцата при този изход на делото.

 Водим от горното, съдът

 Р Е Ш И:

 НЕ ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.С.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 22, че Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24 и Н.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24, СА СОБСТВЕНИЦИ на 2/3 идеални части /Две трети идеални части/ от поземлен имот с идентификатор 48489.6.496 по кадастралната карта на град Монтана, находящ се в град Монтана, ул. Огоста 22, с площ от 441 кв. м, ведно с жилищна еднофамилна сграда на един етаж с идентификатор  xxxx  , с площ от 48 кв. м; жилищна еднофамилна сграда на два етажа, с идентификатор  xxxx  , с площ от 118 кв. м; селскостопанска сграда с идентификатор  xxxx  , с площ от 35 кв. м, при съседи на поземления имот:  xxxx   по кадастралната карта на град Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29 на Изп. Директор на АК Монтана, а по стария регулационен план на град Монтана – УПИ, образуващ парцел ІV, пл. № 4571 в квартал 183 заедно с двете жилищни сгради, стопанска постройка, целия от 441 кв. м, при съседи: от две страни улици, В.А.В. и Лили Костова, на основание наследство от общия наследодател – Славчо Т.П., починал на 04.08.2010 година;

 ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24 да заплати на Л.С.Т., ЕГН  xxxx и Е.К.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 22, сумата от 500.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24 да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 40.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: