МОТИВИ
по
НЧХД № 316/2017 год.
по описа
на Районен съд Силистра
Наказателното
производство е образувано във връзка с постъпила тъжба, подадена от процесуалния
представител на Ч.И.Ч., действащ чрез своя законен представител И.М.Г. срещу С.М.Н..
В разпоредително заседание и съобразно описаното в тъжбата е насрочено съдебно
заседание във връзка с повдигнато обвинение срещу подсъдимия за това, че на 03.05.2017
г. в ОУ „Св. св. К. и М.“ в гр. С., чрез нанасяне на удар, в резултат на който
малолетния Ч.И.Ч. залитнал и си ударил главата в стена, му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
сътресение на мозъка и хематом на главата, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
С оглед направени
възражения от защитника за отразеното в тъжбата, съдът е разяснил, че е без
значение как подателя е отразен в тъжбата: от името на законния представител на
малолетния или от малолетния чрез законния му представител.
Тъжителят в
качеството ѝ на законен представител на малолетния Ч.И.Ч. предяви
граждански иск срещу подсъдимия с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който бе
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство. С него се
претендира сумата от 4 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, стрес, срам и
неудобство, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.05.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът конституира
тъжителят като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят навежда
доводи, представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства в
подкрепа на исканията си. Повереникът на тъжителя поддържа обвинението. Счита,
че подсъдимият Н. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Навежда доводи, че на процесната дата на детето Ч.Ч. са причинени
увреждания, които могат да се квалифицират като лека телесна повреда и които
подробно са описани в представената медицинска документация по делото. Изтъква,
че и самия подсъдим е признал, че е ударил детето, макар и да твърди, че го е
ударил със шамар. Изразява становище, че вследствие на удара детето е ударило
главата в стената, в резултат на което е получило сътресение на мозъка,
контузия на главата и хематом на главата. Навежда доводи, че счита за безспорно
доказан механизма на причиняване на уврежданията. Счита, че каквато и да е причината
за нанасянето на удара, е недопустимо подсъдимият в качеството му на възпитател
на деца да раздава правосъдие, причинявайки им увреждания. Навежда доводи, че
подсъдимият в обясненията си се е опитал да убеди съда, че е бил провокиран, но
е посочил, че не разбира значението на думата, употребена от малолетния. След
случая малолетният спрял да посещава занималня в следобедните часове, водени от
подсъдимия. Последното според защитника е доказателство за факта, че детето е
изпитвало притеснения, неудобство и страх. Изтъква, че по делото са събрани
доказателства, че след като детето се е върнало на училище, подсъдимият го е
срещнал в коридора и го е попитал: „Ти още жив ли си?!“. Изразява становище, че
в резултат на извършеното от подсъдимия малолетният Ч.Ч. е претърпял вреди.
Вземайки предвид качеството на подсъдимия и извършеното от него, моли съда да
го признае за виновен по повдигнатото обвинение, налагайки му справедливо
наказание. Моли съда да го осъди да заплати размера на предявения срещу подсъдимия
граждански иск за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва от
датата на увреждането, както и да им заплати направените по делото разноски.
Защитникът посочва,
че подзащитния му признава, че е извършил нещо, което не му позволява
професията, която упражнява и изразява съжаление за това, че е ударил плесница.
Посочва, че прави впечатление отразеното в тъжбата обръщение срещу подсъдимия,
което не е уважително. Изтъква, че посоченото от свид. И.С. пред съда се
различава от описаното от прокурора в постановлението за прекратяване на
досъдебното производство. Навежда доводи, че по делото е доказан факта за
употребена от малолетния дума на турски „гьотверен“, означаваща „дупедавец“, „травестит“.
Изразява мнение, че макар и наказателно неотговорен, поведението на малолетния
е укоримо. Сочи, че по делото са налице различни становища по въпроса колко
удара е нанесъл подсъдимия. Отделно сочи, че по делото е събрана информация за
проведена сред учениците анкета, в която те са посочили, че искат той да остане
в училището като техен възпитател. В такъв случай следва ли подсъдимият да
отговаря, че вследствие провокация е изтървал нервите си. Отделно навежда
доводи, че пролежаването в болница е вследствие проблеми, които детето е имало от
по-рано. Твърди, че подзащитният му не е целял да нарани детето, а да го
респектира, използвайки непозволено средство. Посочва, че по делото не са
доказани претърпени стрес, срам и неудобство. Моли съда да редуцира размера на предявения от
тъжителя граждански иск.
В даденото му право
на последна дума подсъдимият изразява съжаление. Посочва, че е осъзнал
неправилността на постъпката си. Изтъква, че се е извинил пред училищното
ръководство. Тъжителката обаче не приела неговото извинение. Твърди, че пред съда
не е застанал престъпник и децата го обичат.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя и неговия
повереник, тези на подсъдимия и защитата, както и събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по делото: гласни - показанията на всички разпитани
свидетели; писмени доказателства и доказателствени средства - справките за съдимост, заключението по
назначената съдебномедицинска експертиза и други, прие за установено следното
от фактическа страна:
С.М.Н. с ЕГН-**********
е роден на *** ***. Той е ….
Като възпитател в ОУ
„Св.св. К. и М.“ – гр. С. подсъдимият познавал малолетния Ч.Ч.. Неприличното
поведение на последния често му създавало проблеми, докато водил занималнята на
учениците. Подсъдимият дори правил опити да постави ученика в лидерска позиция,
за да го укроти и въздейства върху другите. Редовно той повишавал глас на Ч..
На 03.05.2017 г. по
обяд подсъдимият дошъл в училището. Тръгвайки по коридора той срещнал
малолетния Ч.Ч. и свид. И.Т.. Двамата вървели в продължение на 20 минути след
него. Същевременно подвиквали и подсвиркали. Ч. с познатия на подсъдимия смях
започнал да отправя реплики на турски език. Подсъдимият се досетил, че тези
реплики са към него, макар и да не знаел значението на употребените от Ч. думи,
между които и думата „гьотверен“. Предположил, че тази дума е обидна. Минавайки
покрай тоалетните, Ч. влязъл вътре. Подсъдимият през това време се обърнал към
свид. Т. и го попитал дали той е псувал. Свидетелят отрекъл. После подсъдимият
последвал Ч., а свид. Т. - подсъдимия. Малолетният Ч. се опитвал да се скрие в
една от обособените клетки. После в присъствието на свид. Т. подсъдимият
отворил вратата на тоалетната, където се криел Ч.Ч.. Последният се бил свил с
лице към вратата. Свид. Т. бил застанал вдясно от подсъдимия. По този начин той
видял следващите му действия. Веднага след отварянето подсъдимият посегнал и
отгоре надолу ударил с ръка със свити пръсти малолетния Ч. Ч. в лявата част на
главата. В резултат на удара Ч. залитнал и си ударил главата в стената. После
се разплакал. Казал на подсъдимия, че ще разтоваря с майка си. Подсъдимият му
казал да му даде телефона си, за да разкаже на майка му какво върши сина ѝ.
Малолетният му казал „Не“ и скрил телефона си. Свид. Т. излязъл от помещението
и влязъл в час по български език и литература. Малко след това влязъл и Ч.Ч..
Тъй като виждал размазано той се оплакал на учителката си, която го изпратила
при фелдшера. Разбирайки за оплакванията му, последната решила да разговаря по
телефона с тъжителката, за да я посъветва да заведе детето си при специалист,
тъй като знаела и за предишни случаи, при които детето имало същите оплаквания.
Ч.Ч. *** с данни за
комоцио. Тъжителката уведомила бащата на детето си – свид. С. за инцидента.
Разбирайки за случилото се, свид. С. веднага отишъл в училището, за да
разговаря с подсъдимия. Знаел, че сина му е по-палав и се прави на по-голям
отколкото в действителност е. Ч. обаче бил възпитаван да уважава по-възрастните
и да съобразява поведението си с техните изисквания. При посещението си в
училището С. попитал подсъдимия защо е ударил детето му. Подсъдимият се извинил
за постъпката си. Когато С. се върнал в болницата, видял че състоянието на сина
му не е добро – детето повръщало и имал болки в главата. Лекарите му забранили
да гледа телевизионни предавания.
След пролежаването в
болница Ч.Ч. се върнал в училище.
Срещайки подсъдимия, последният му задал въпроса: „Ти още жив ли си?“. След
инцидента детето спряло да посещава занималня. Тези обстоятелства подсказали на
свид. С., че сина му се страхува от подсъдимия.
След инцидента
директорът възложил на свид. Д. да проведе анкета сред учениците за
взаимоотношенията им между тях, както и с подсъдимия. Свидетелката не се
запознала подробно с отговорите, но предала анкетите на директора. Впоследствие
три деца и занесли подписка в защита на подсъдимия. Повечето от анкетите не са
запазени, но директорът на училището – свид. Т. се запознал със съдържанието им.
Забелязал, че имало изцяло положителни отзиви за подсъдимия. Свид. Д. обаче
видяла, че четирима от учениците посочили, че са виждали подсъдимия да
упражнява физическо насилие.
Във връзка с
подадена жалба от тъжителката до директора на ОУ „Св.св. К. и М.“ – гр. С.
директорът уведомил РИО – С. и поискал обяснения от подсъдимия. В обясненията
си подсъдимият посочил, че е ударил детето с плесник. В училището била
проведена анкета за проявено насилие. С оглед установеното употребено от
подсъдимия физическо насилие срещу ученик, със Заповед № 665 директорът наложил
на подсъдимия наказание предупреждение за уволнение.
Дни по-рано във
връзка с подаден сигнал от Началника на ХО при МБАЛ – С. се произнесли и ДСП –
С., изготвяйки социален доклад във връзка със случилото се. В него било
посочено, че са установени данни за упражнено насилие. ДСП – С. изпратили копия
от социалния доклад, с което сезирали
Районна прокуратура– С. и Държавната агенция за закрила на детето за
случилото се. В изготвения от ДАЗД констативен протокол било отразено, че
подсъдимият е имал конфликти с малолетния Ч.Ч. и през предходната учебна
година, като имало и друг случай на физически контакт – плесница. Нямало данни
да са налагани наказания за тази постъпка на възпитателя. При проведена анкета
децата описали малолетния Ч. като високомерен и с дразнещо поведение. Имало и
случаи на упражнена физическа агресия от детето – обиди, ритници, скубене на
коси. Учениците споделили, че подсъдимият също пошляпвал зад врата момчетата,
когато нарушавали дисциплината. В протокола е отразено отсъствието на
малолетния Ч. от учебни занятия за период от 10 дни. В дневника на класа са
отразени 8 забележки за лоша дисциплина в час, свързани с малолетния Ч.Ч..
Отразена е необходимостта да се потърси отговорност от ученика за отправените
нецензурни думи към подсъдимия. Копие от протокола е връчен на директора, без
последния да отрази някакви възражения.
С влязло в сила
постановление, подписано от прокурор от РП – С. е прекратено водено досъдебно
производство срещу подсъдимия за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът е назначил
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице установява, че при процесния инцидент на тъжителя
са причинени следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка и
хематом на главата. По своя вид и характер телесните увреждания, причинени в
резултат на процесния инцидент обуславят наличие на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според вещото лице уврежданията са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет в лявата слепоочно-теменна
област и могат да бъдат получени по време, начин и място, както съобщават
свидетелите, пострадалият в тъжбата си и данните от първичните медицински
документи, а именно чрез нанесен удар с ръка в лицето с последващ удар на главата
в преградната стена на тоалетните блокове. В разпита си вещото лице пояснява,
че уврежданията сочат нанесен достатъчно силен удар с достатъчно голяма
кинетична енергия – директен удар в главата или последващ на главата в бетонова
стена с плочки, за да доведе до мозъчно сътресение. Според експертизата
нанесените увреждания налагат провеждане на стационарно лечение, прилагане на
симптоматични средства с цел повлияване на неврологичната симптоматика и
възстановяване на общото здравословно състояние на пострадалия. Счита, че
проявите са отзвучали за около месец и по-продължително би останала
психоемоционалната травма
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя показанията на всички разпитани свидетелите,
заключението по назначената СМЕ, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства. Съдът дава вяра на показанията на всички свидетели.
Единствен очевидец е свид. И.Т.. Прави впечатление, че свид. Д. посочи пред
съда, че пред нея този свидетел твърдял, че не е видял какво се е случило. Доколкото
свид. Т. е разпитан в предходно заседание, показанията на свид. Д. не са
проверени от съда. Вземайки предвид показанията на свид. Т., който носи
наказателна отговорност за показанията си в съда и съпоставяйки ги с посоченото
от вещото лице, а именно че уврежданията, причинени на Ч.Ч. могат да бъдат получени
чрез силен удар в главата или последващ на главата в бетонова стена с плочки,
съдът счита, че деянието е извършено именно по описания от свид. Т. начин.
Отделно същият посочва реплики по проведен разговор между подсъдимия и
пострадалия. Посоченото не се опровергава от обясненията на подсъдимия.
Останалите свидетели
не са очевидци и са разпитвани за други обстоятелства.
Предвид
гореизложеното съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в
който той посочва, че е ударил плесник, шамар на малолетния Ч.Ч.. В тази им
част те противоречат на показанията на свид. Т. и на посоченото в с.з. от
вещото лице по назначената СМЕ, чието заключение е прието към доказателствата
по делото.
По делото не са
установени доказателства, които да водят до извода, че подсъдимият е извършил
деянието по непредпазливост, при крайна необходимост или при условията на
неизбежна отбрана. Няма основания и за прилагането на разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 от НК.
Според закона
състоянието на силно раздразнение е предизвикано от пострадалия с насилие, с
тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили
или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. По делото не са
налице факти за наличие на афект, доколкото самият подсъдим е посочил, че не е
разбрал значението на употребената от пострадалия дума на турски език.
Единствено знаел, че е обидна. По тази причина съдът прецени, че няма как да е
налице тежка обида.
Поради
гореизложеното, съдът прие, че подсъдимият С.М.Н., роден на *** ***, … и с ЕГН-**********
е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на
03.05.2017
г. в ОУ „Св. св. К. и М.“ в гр. С., чрез нанасяне на удар, в резултат на който
малолетния Ч.И.Ч. залитнал и си ударил главата в стена, му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка и
хематом на главата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателно отговорно лице.
Подсъдимият е
извършил деянието си при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер и
неговите последици и е искал настъпването му.
При определянето на
наказанието, съдът съобрази следното:
За престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години.
При
определянето на наказанието, съдът съобрази, че са налице основания за приложение
на чл. 78а, ал. 1 от НК, т.е. подсъдимият следва да се освободи от наказателна
отговорност като му се наложи административно наказание по този ред. За
прилагането на чл. 78а от НК, т. е. за освобождаването на пълнолетно лице от
наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лева, законодателят изисква кумулативното наличие на
няколко предпоставки, която хипотеза е налице по настоящото наказателно
производство. Чл. 78а, ал. 1, б. “а” от НК изисква за престъплението да се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е деянието е умишлено и лишаване от свобода до пет години или
друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. За престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Налице са
и изискванията на б. “б” от ал. 2 на чл. 78а от НК - деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел (подсъдимият е реабилитиран). С оглед предвиденото в б. “в”
от ал. 1 на чл. 78а от НК възстановяване на причинените от престъплението
имуществени вреди, в хода на разследването не е установено да са причинени съставомерни имуществени
вреди в резултат от престъплението.
Водим от
горното и след като съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК,
съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, налагайки му предвиденото
в чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание глоба. Чистото съдебно минало на
подсъдимия не може да бъде преценявано като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото е необходимо условие за прилагането на чл. 78а
от НК, т.е. обстоятелството е отчетено с приложението на чл. 78а от НК. Като
отегчаващо съдът прецени факта, че деянието е извършено от възпитател,
прилагайки форма на физическо насилие върху негов ученик. Не е без значение и
поведението на ученика. Установено е, че подсъдимият и до момента работи като
възпитател, т.е. получава трудово възнаграждение. Подсъдимият изразява
съжаление за стореното. Това обаче противоречи на демонстрираното от него
поведение към пострадалия, тъй като при завръщането на малолетния след
проведеното му лечение, той го е попитал: „Ти още жив ли си?!“.
Съдът
прецени, че целите на административното наказание ще бъдат постигнати и с
налагане на наказание под средния размер към минимума, а именно глоба в размер
на 2 000 лева. Същото ще изпълни целите на наказанието за оказване на едно
възпиращо и превъзпитаващо въздействие, както по отношение на подсъдимият, така
и по отношение на останалите членове на обществото.
- Във връзка с предявения и приет за
съвместно разглеждане граждански иск
Относно предявения
иск, с който се претендират репарации за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от престъплението, съдът взе предвид, че процесното
противоправно деяние е в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия С.М.Н.,
а малолетния Ч.И.Ч. е получил увреждания, обуславящи временно разстройство на
здравето неопасно за живота, следователно му е причинена лека телесна повреда. Съгласно чл. 45 от Закон за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което
безспорно се установи по делото след анализ на събраните доказателствата. По
силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението при
претърпени неимуществените вреди се определят на принципа на справедливостта,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според съдебната практика преценката за справедливост е
свързана с обсъждането на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
- характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен
резултат, личността на увредения и т. н. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно болките и страданията, понесени от
увредения вследствие на увреждането. С оглед събраните доказателства се
установява, че малолетният Ч.Ч. е лекуван в болнично заведение за причинените
му увреждания, пролежавайки общо десет дни. По делото са събрани доказателства,
че за пълно отзвучаване на нанесените увреждания е необходим около един месец.
Съдът намира, че
съобразно установеното по делото доказателства сумата от 2 500,00 лв. (две
хиляди и петстотин лева) напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди
от малолетния и така определения размер съответства на изискванията за
справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още
тогава, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Видно от текста на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана.
Ето защо, съдът намери за основателна и акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва към главния граждански иск по чл. 45 от ЗЗД върху присъдената по
него сума, считано от 03.05.2017 г., т.е. от датата на увреждането до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Предвид горното и на
основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец
сумата от 2 500.00 лв. (две хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане,
а именно считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част до 4 000 лв. отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан.
- По въпроса с
разноските:
Предвид изхода на
делото съдът осъди подсъдимият да заплати държавна такса в размер на 100,00
(сто) лева върху уважения размер на гражданския иск, съгласно чл. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
На основание чл.
189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът осъди подсъдимия да заплати
на тъжителя И.М.Г. с ЕГН-********** ***, в качеството ѝ на законен
представител на малолетния Ч.И.Ч., направените от нея разноски по делото в
размер на: 500,00 (петстотин) лева за упълномощаване на повереник, 80,00 лв.
(осемдесет лева) за съдебномедицинска експертиза, както и внесената държавна
такса за тъжбата и сумата на таксата за образуване на наказателно дело от
частен характер в размер на 12,50 лв. (дванадесет лева и 50 стотинки).
Съдът счита, че в
този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна
роля.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Силвина Йовчева