МОТИВИ: Против подсъдимия Р.Г. /R.G./, роден на *** г. в гр.Б., Р. Т., е повдигнато обвинение
за това, че като подбудител и помагач умишлено склонил и чрез организиране на
придобиването, укриването на наркотичното вещество в превозното средство, чрез
заплащане на наркотичното вещество , чрез указания за превоза му до Щутгарт, Германия, и обещание за помощ след
деянието, умишлено улеснил В.Ф.Р., роден на *** г. в гр.П., ****, като извършител,
на 19.08.2019 г. през ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград, област
Хасково, с лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“
с ***** регистрационен номер *****., без надлежно разрешително да пренесе през
границата на страната от Република Турция в Република България високорисково
наркотично вещество – хероин с общо тегло 18 982,10 грама със съдържание
на активен компонент диацетилморфин 54,4 тегловни
процента на обща стойност 1 707 489 лева, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък –
престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.
Против подсъдимия В.Ф.Р. /W. F. R./, роден на *** г. в гр.П., ***., е повдигнато обвинение
за това, че на 19.08.2019 г. през ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград,
област Хасково, като извършител и в съучастие с Р.Г., роден на *** г. в гр.Б.,
Р. Т.– като подбудител и помагач, с лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“
с **** регистрационен номер *****., без надлежно разрешително да пренесе през
границата на страната от Република Турция в Република България високорисково
наркотично вещество – хероин с общо тегло 18 982,10 грама със съдържание
на активен компонент диацетилморфин 54,4 тегловни
процента на обща стойност 1 707 489 лева, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък –
престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимите разбират предявените им
обвинения. Подсъдимият В.Ф.Р. дава обяснения, в които се признава за виновен и
в които потвърждава обвинителната теза, касаеща
собствената му дейност. Обяснения по делото дава и подсъдимият Р.Г.. В тях той
отрича участие в инкриминираните събития, не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и поддържа, че то е недоказано и почиващо единствено
върху уличаващия го разказ, който Р. представил в хода на досъдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия В.Р.,
изразил готовност за решаване на делото по правилата на глава 29 от НПК по
отношение на неговия доверител, не оспорва и доказаността
на обвинението против този подсъдим, но предлага преквалифициране на деянието
по по-лекия състав, визиран в разпоредбата на чл.242 ал.2 от НК, считайки, че
деянието не разкрива белезите на особена тежест поради ненадхвърляне на
обичайното проявление на този род престъпна дейност.
Защитникът на подсъдимия Р.Г. счита, че
този подсъдим следва да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му
обвинение. Поддържаната теза за недоказаност на обвинението е изградена върху
твърдения за процесуални пороци, допуснати още в досъдебната фаза, както и
негодност на част от доказателствените средства, а от
друга страна неспособност на валидните такива да подкрепят обвинението в
необходимата за постановяване на осъдителен акт степен.
Прокурорът също предлага
преквалификация на извършеното от подсъдимия В.Р., намирайки че обективните и
субективните му характеристики не могат да обосноват особена тежест на случая.
Тези характеристики от друга страна били установени спрямо стореното от
подсъдимия Г., за когото се предлага осъдителна присъда по предложения в
обвинителния акт наказателен състав.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
През 2019 година подсъдимите В.Ф.Р. и
Р.Г. живеели в гр.*******, ******. Г. бил ***** гражданин, но притежавал
разрешение за пребиваване в ******, като първоначално се бил установил в гр.*****,
който град напуснал, за да промени социалната си среда и начин на живот. Подсъдимият В.Р. от дълги години живеел в *******
– той е ****** гражданин, работещ в ******, което занятие било основният
източник на доходите му. След преместването си в гр.***** Г. заживял в
квартала, в който се намирал и домът на Р.. Двамата мъже се срещали често, тъй
като разстоянието между жилищата им било около 200 метра, а през 2017 година се
запознали в квартално бистро. През
същата година Р. закупил лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“
с ***** регистрационен номер *****. /л.69 т.3 ДП/. До лятото на 2018 година
отношенията между двамата подсъдими станали приятелски. През месец юли на
същата година те решили да предприемат пътуване до Република Турция, където да
посетят роднините на Г.. В изпълнение на това решение през втората половина на
месец юли те отпътували от гр.****** към родния на Г. *** със собствения на Р.
лек автомобил – марка „Опел“. На 24.07.2018 година преминали през Република България, а в гр.Б.
пребивавали съвместно до около 10.08.2018 г. През този период В.Р. опознал
града и близките му околности. Той отпътувал към Германия сам с лекия си
автомобил, като преминал през страната ни на 11.08.2018 г. Подсъдимият Г. се
прибрал в ****** със самолет на 20.08.2018 г. /л.89 т.3 ДП/. През есента на
2018 година подсъдимият Р. закупил, а след това и започнал да ****** питейно
заведение с наименованието „*********“. То се намирало в околностите на гр.*****
в сграда и с жилищни помещения, част от които В. наел за ползване от персонала.
Познавайки уменията на Г. в областта на ******, а още и ******, той го назначил
за **** *****, като му възложил и редица други дейности, в това число ****** *****
и ***** на оборудването, а също и работата, свързана с ****** на дейността.
Това било продиктувано както от заетостта на Р. в основната му работа като *****
в ****** и неголемия му опит в областта на ******, така и от доверието, което
постигнали отношенията му с Г.. Така през месец ноември на 2018 г. Г. напуснал
предишната си работа във ***** за *** и започнал работа в закупения от Р. *****,
който фактически и управлявал – както сам обяснява, ръководел персонала,
отговарял за покупките, следял печалбата. През втората половина на месец юли на
2019 година Р. взел решение да продаде ресторанта. Тъй като от тази продажба
той щял да получи значителна сума, двамата подсъдими решили да вложат същата в
закупуване на наркотично вещество от Република Турция, което впоследствие да
продадат във ФР Германия. С последното щял да се заеме Г.. Така през юли на 2019 година Р. действително продал
ресторанта за 80 000 евро. От тази сума той получил 60 000 евро,
които му били преведени по банков път, още 12 000 евро, които получил в
брой, а останалите 8 000 евро следвало да получи от купувача на 21.08.2019
г. В изпълнение на постигнатата уговорка Г. се свързал с неустановени по делото
лица в Р Турция, които следвало да осигурят наркотичното вещество в количество,
съответстващо на цената, която двамата подсъдими били в състояние да заплатят –
около 80 000 евро. Информирал Р. за това, както и за необходимостта да
пренесе в брой тази сума в Р Турция. Двамата подсъдими постигнали договореност
и относно начина, по който ще бъде укрито и пренесено наркотичното вещество –
то трябвало да се постави в част от автомобила на Р., който той сам да шофира
до Германия. Така няколко дни преди 22.07.2019 г., когато бил последният му
работен ден в *******, Р. изтеглил от спестовна каса в ****** сумата
56 000 евро, изтеглил още от сметката си в ****** в гр.****** още 25 000
евро или общо 81 000 евро, които вече бил обещал да предостави за
закупуването на наркотика. Двамата подсъдими се договорили да пътуват до Турция
поотделно – Р. с лекия си автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“,
а Г. с лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ******. Автомобилът „Мерцедес“
щял да бъде управляван от близкия приятел и роднина на Г. М.К., тъй като Г. бил
лишен от правото да управлява моторно превозно средство, а предприетата от него
процедура по възстановяването на това право не била финализирана.
Съгласно планираното на 18.07.2019 г. Р.Г.
и М.К.отпътували от гр.Щутгарт, като в периода от 06,31 до 10,21 часа на
19.07.2019 г. преминали през България, която напуснали през ГКПП „Капитан
Андреево“ в посока Република Турция /л.55 т.3 ДП/. Няколко дни след тях
отпътувал и подсъдимият Р., който с управлявания лек автомобил марка „Опел“ с
рег.№ **** прекосил страната ни в периода 08,30-12,39 часа на 23.07.2019 г. и
през ГКПП „Капитан Андреево“ навлязъл в Турция /л.54 т.3 на ДП/. През този
граничен пункт той пренесъл и горепосочената сума в размер на 81 000 евро,
която не оповестил пред граничните и митнически органи на държавите, през които
преминал.
Р.Г. и М.К. пристигнали в гр.Б. на
21.07.2019 г., като Г. отседнал в дома на родителите си. На 24.07.2019 г. в
същия дом пристигнал и подсъдимият Р.. В следващите дни двамата мъже посетили
различни празнични събития – сватби, ритуали по случай празника „Байрям“,
семейни пътувания до гр.Ван. Организирането на намисления трафик и свързаната с
него продължителност на престоя в Турция наложили на подсъдимия Р. да бъде
издаден болничен лист, с който отпускът му да бъде продължен. С такъв лист,
удостоверяващ нетрудоспособност до 08.08.2019 г., той бил снабден на 02.08.2019 г. /л.240 т.1 на СП/. Отпускът бил продължен до
18.08.2019 г. с втори болничен лист – л.239 т.1 СП. Междувременно Р. предал на Г. сумата от
81 000 евро, а от своя страна Г.я предал на лицата, които следвало да
осигурят наркотика, както и неговото укриване в автомобила. На 16.08.2019 г. на
паркинг в близост до магистралата покрай град Б. Г. организирал поправка на
ауспуха и смяна на запалителните свещи на автомобила на Р., а непосредствено
след това отпътувал за Германия с управлявания от М.К.лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№ ******. Двамата преминали през България на 17.08.2019 г. Още
преди тръгването си от гр.Б. Г. информирал Р., че наркотикът ще бъде поставен в
автосервиз в момент, който допълнително ще бъде уточнен. Това станало на
17.08.2019 г. в периода 16,22-16,24 часа, когато Г. телефонирал на Р. от мобилния
си телефон марка Apple,
модел IPhone с IMEI *********, докато бил на път за гр.Щутгарт /л.309 т.2 от
СП/. На следващия ден – 18.08.2019 г. в 11,09 часа Р. изпратил на Г. текстово
съобщение „Имам проблем. Имам болничен лист само до 21-ви, повече няма да
получа“ /л.311 т.2, превод на л.351 т.2 от СП/. Съобщението било свързано с
издадения трети по ред болничен лист, удостоверяващ отпуск поради
нетрудоспособност до 21.08.2019 г., който Р. получил след преглед на 18.08.2019
г. в държавна болница в гр.Б.. На горепосочената дата – 18.08.2019 г. Г.
телефонирал още два пъти на Р. – в 17,18 и 17,27 часа. Именно след тези разговори Р. се отправил към
автосервиза, в който наркотикът следвало да бъде поставен. Междувременно /в
17,54 часа/ Г. изпратил към телефона на М.К. /записан в мобилните му контакти
като M. Y./ GPS-координатите на
автосервиза, което било предхождано от телефонна комуникация между същите двама
в 17,28 и 17,35 часа и интернет-връзка чрез приложението Whats
App отново между тях в 17,53 часа. В момент, приблизителен на
посочените контакти между Г. и носещия прозвището M. Y., Р. пристигнал във въпросния сервиз
със своя автомобил марка „Опел“. Там бил посрещнат от очакващите го
служители, които се заели с укриването на наркотичното вещество. Технологията
за това продължила около 20 минути, в рамките на които били свалени
декоративните кори на задната /багажна/ врата на колата, както и на задната
лява врата и в намиращите се там фабрични кухини били поставени общо 38 броя
пакета, обвити с непрозрачен скоч и съдържащи хероин. Пакетите били с тегло от
520 грама, като само два от тях били с различно брутно тегло – един от 550
грама и един от 530 грама. След това декоративните елементи били поставени
отново, а автомобилът бил върнат в разположение на В., който отпътувал с него към Германия.
В 21,12 часа на 19.08.2019 г. В.Р.
преминал границата ни с Република Турция и навлязъл в България с управлявания
от него автомобил. Установил се на пункта за митническа проверка на влизащи в
страната леки автомобили и автобуси. Проверката била извършена от митническите
служители П.С. и М.М., които поканили Р. да
предостави личните си документи, както и да декларира подлежащи на митнически
контрол стоки или валутни ценности. Свидетелят М. забелязал, че при подаването
на документите си – ***** лична карта, ръката на Р. треперела, а освен това той
видимо бил притеснен /пристъпвал от крак на крак/. Натрупаният опит от двамата
митничари създал у тях подозрението, че проверяваното лице укрива нещо и затова
решили да пристъпят към по-обстойна проверка на автомобила му. Отворили
багажника и забелязали, че в него имал малък ръчен багаж и разхвърляни други
вещи. Съмнението за укриване на други вещи се засилило от факта, че багажната
врата изглеждала по-тежка от обичайното – смъквала се надолу, а освен това по
нея се забелязвали скорошни следи от развиване на болтовете, захващащи декоративните елементи. Затова
двамата свидетели, както и свидетелят М.С., предприели щателна проверка на
вратата на багажника, като развили прикрепящите декоративната кора механизми и
видели поставените пакети. Веднага се досетили, че вероятно пакетите съдържат
наркотик, а за да изследват всички зони на автомобила, го подложили на рентген.
Пролъчването показало по-голямо уплътняване както в
багажната, така и в задната лява врата на автомобила, а физическата проверка
потвърдила наличието на пакети в тези конструктивни части. На съдържащото се в
пакетите вещество – кафяво прахообразно, бил извършен полеви тест, който отчел
реакция на активното вещество в наркотика „хероин“. В периода 01,40-02,45 часа на 20.08.2019 г.
било извършено изземване на 38-те броя пакети по образуваното с първото
действие по разследването досъдебно производство, а именно оглед на
местопроизшествие, проведен от 00,30 до 01,10 часа на същата дата. В съставения протокол, обективиращ
резултатите от предприетото претърсване и изземване Р. собственоръчно записал
на немски език: „Наркотикът не е мой. Аз не се нуждая от такова нещо. Аз
трябваше само да го транспортирам“. Съгласно
същия протокол иззети от подсъдимия Р. са били още – лекият автомобил марка
„Опел“, контактен ключ за него, регистрационен талон, както и мобилен телефон
марка „SAMSUNG“ с IMEI *******
и поставена в него сим-карта.
На иззетите пакети бил извършен
оглед по реда на НУРИСПНДВНР /л.45 т.2/, в резултат на който е констатирано, че
всички те съдържат кафяво на цвят пресовано, сухо вещество с характерна остра
оцетно-кисело миризма. Според еднородността на външните белези на 37-те пакета
/от № 1-28 и 30-38/ те били обособени в една група, а номерираният като 29-ти
пакет бил обособен в друга група, заради различията в цвета на неговата
опаковка. Установеното общо нетно тегло на веществото от първата група се равнява
на 18 475 грама съгласно констатираното в протокола и от него е иззета
представителна проба, а различаващия се по външни белези пакет е отделен в
самостоятелна група с установено брутно тегло от 550 грама. Представителната
проба и различният пакет са изпратени за експертно изследване. Заключението на
назначената в тази връзка физико-химическа експертиза установява, че нетното
тегло на обособената втора група /цял пакет/ възлиза на 497,1 грама, както и че
в него, както и в представителната проба, се доказва наличие на хероин /диацетилморфин/ в процентно съотношение на активното
вещество от 54,4 тегловни процента.
След приключването на действията по
оглед и изземване на пакетите, открити в автомобила на Р., с него бил проведен
разговор от служители на Сектор БОП-Хасково, Кърджали при ГД „БОП“-МВР –
свидетелите Г.И., Н.А. и Д.Д.. Пред тях Р. разказал
основните моменти от събитията, развили се в периода месец юли-19.08.2019 г. и
посочил, че трафикът на наркотичното вещество бил организиран от приятеля му Г.,
с когото се познавал от няколко години и който пътувал по същото време към
Турция и пребивавал съвместно с него в гр.Б., където организирал поставянето на
наркотика. Р. разказал още за начина, по който била платена цената на
наркотика, за произхода на парите, за мястото /сервизът/, на което пакетите
били укрити. Описал също автомобила, с който Г. пътувал, посочил името на неговия спътник, както и времето, в което двамата
отпътували от Турция към Германия, където се очаквало и собственото му
пристигане. По време на тази беседа Р. бил видимо притеснен, неспокоен.
Фактически той бил задържан. При проведения разговор не присъствал адвокат, а
само преводач от немски език. В хода на беседата Р. решил да окаже съдействие
за разкриването на Г., след като полицейските служители го уведомили, че това
ще смекчи положението му в предприетото вече производство. От друга страна,
полицейските служители се уверили в достоверността на представената информация, тъй като направените справки за преминаванията
на Г. и К. през страната ни потвърдили посочените от Р. дати. Свидетелят Г.И.
предложил на Р. да телефонира на Г. и да го уведоми, че се намира в болница в
гр.Хасково, тъй като е претърпял здравословен инцидент. Така на 20.08.2019 г. в
02,42 часа /л.308 т.2 СП/ Р. изпратил към телефона на Г. текстово съобщение, с
което го информирал, че се намира в болница в Хасково, заради претърпян ****,
като му престоят още изследвания, а относно колата писал, че тя стои пред
болницата. С Протокол от 20.08.2019 г. иззетите от Р. телефонен апарат,
автомобил и контактен ключ били предадени на инспектор от Сектор „БОП“,
Хасково, Кърджали /л.14 т.2 ДП/. С Постановление от 20.08.2019 г. на прокурора
при ОП-Хасково /л.40 т.3 ДП/ на служители към Сектор „БОП“-МВР било възложено
извършването на оперативно-издирвателни мероприятия
за установяване на всички участници в разследваната дейност. От наблюдаващия
прокурор било изготвено искане за прилагане на специални разузнавателни
средства по отношение на задържания В.Р. и по отношение на Р.Г.. Исканията са
били уважени като с Разпореждане № 28-66/20.08.2019 г. и Разпореждане № 28-67/20.08.2019 г. на Заместник-председателя
на Окръжен съд-Хасково е било разрешено прилагането на оперативните способи
подслушване, наблюдение и проследяване съответно по отношение на В.Р. и Р.Г..
На практика приложен бил само способът „подслушване“, резултатите от който били
документирани в изготвени веществени доказателствени
средства.
Проведената между Р. и Г. телефонна
комуникация в периода 20.08.2019-22.08.2019 година създала убеждението у втория
от тях, че наркотичното вещество няма да бъде безпрепятствено транспортирано до
гр.Щутгарт. Макар да се съмнявал в казаното от В., който го уверявал, че няма
пари и достатъчната наличност по разплащателната си сметка, както и
застраховка, поемаща репатрирането на автомобила, Г. решил да се отправи към
Република България, за да се заеме сам с
транспорта. Така със самолет от гр.Хамбург той предприел пътуване до гр.Букурещ,
Румъния, където пристигнал на 24.08.2019 г. От този град той наел управляваното
от свидетеля К.Б. такси. Заплатил на последния 300 евро, за да го откара до
гр.Хасково. Таксито било спряно за проверка при навлизане в гр.Хасково от автопатрул, действащ по нареждане на свидетеля Г.В.И.. Към Р.Г.
било издадено разпореждане да напусне автомобила, след което бил задържан и
отведен в РУ-Хасково. Там той предал доброволно на разследващия намиращите се у
него два мобилни телефонни апарата – марка Iphone с IMEI **********
с поставена в него сим-карта и марка Iphone с IMEI ********* без сим-карта,
както и флаш-памет с бял цвят /л.29 т.2 ДП/. По-късно
Г. съобщил и цифровата последователност на паролите за достъп до паметта на
двете устройства, както и за достъп до сим-картата.
На 17.09.2019 г. бил извършен оглед
на иззетите от двамата подсъдими телефонни апарати. Огледът бил проведен от
разследващия в присъствието на две поемни лица –
свидетелите А.П.П. и Д.И.М., както и на технически
помощник – свидетелят Х.Х.. Двете поемни
лица възприели всички действия, предприети от разследващия, като присъствали на
тях от началото им до техния завършек, а след това положили подпис в съставения
протокол, към чието съдържани не изразили възражения. Свидетелят Х. бил
натоварен с фотографирането на оглежданите вещи, като той заснел само техните
външни белези. Телефонните апарати били изключени, т.е. не били стартирани,
поради което и фотоси, визуализиращи информационната им част не били изготвени.
Приложеният към огледния протокол фото-албум
отразявал всички детайли на огледаните предмети. Свидетелят Х. подписал
протокола без да се запознае подробно със съдържанието му.
Информационното съдържание на
иззетите три мобилни телефони, две сим-карти и флаш-памет било предмет на изследване от назначената техническа
експертиза, на която е било възложено установяването на съдържащите се в тях
комуникационни програми, файлове, записи на абонатни номера, контакти,
повиквания, текстови съобщения, използвани интернет-приложения и реализираните
чрез тях връзки, както и установяване на изтрити от паметта данни и проверка на възможността да бъдат
възстановени. Експертът Р., изготвил
заключението по тази експертиза, е
посочил в писмения си доклад /л.4 т.3 ДП/, че и трите мобилни устройства /а
също две сим-карти
и преносима памет/ са технически изправни и годни за експертно
проучване. В този първи доклад експертът е отбелязал, че потребителската информация
е била разчетена с помощта на специализиран софтуер, като нейният обем не
позволил пренасянето й на хартиен носител, а единствено поставянето й на оптичен
диск чрез обособяване на файлове за всеки един от изследваните обекти. Уточнено
е още, че визуализираните в тези файлове часови диапазони е възможно да не
съвпадат с действителното време на описаните комуникационни и технически
операции, тъй като се касаело за т.нар. системно време, определящо се от
моментните настройки на съответния апарат, които освен индивидуално зададени,
подлежали и на промяна, която устройството не отчитало. Промяна в часовите
записи била вероятна и при извършения от експерта трансфер на данните към
работния му компютър. За съвпадащи с действителното часове време можели да се
считат единствено сведенията, получени
от сателитната GPS-мрежа.
В заключението е отбелязано, че
експертът е поставил изготвените от него файлове в 3 на брой компакт-диска.
Очевидното несъответствие на така представения в досъдебното производство доклад
с регламентираните в разпоредбата на чл.152 ал.1 от НПК изисквания и
по-конкретно с изискуемата писмена форма, наложи в хода на съдебното следствие
да бъде възложена на експерта допълнителна задача, целяща пренасяне на хартиен
носител на тази част от сведенията, извлечени от информационните системи, която
има отношение към инкриминирания времеви отрязък. Представеното и приложено на
л.270-332 от т.2 от съдебното дело заключение изпълнява възложеното задание и
дава отговор на въпросите, свързани с използваните чрез мобилните устройства
комуникационни системи, включително интернет-приложения, както и запазените /в
това число чрез възстановяване/ в паметта им връзки /повиквания, приети и
неприети обаждания, както и текстови съобщения/ в периода 19.07.2019 –
24.08.2019 година.
Назначена и изслушана по делото е и авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.К. –
л.92 т.2 от ДП. Според заключението й конструктивните части от автомобила марка
„Опел“, в който са били намерени въпросните пакети, а именно: задна багажна
врата и задна лява врата, представлявали изработени естествени фабрични кухини,
предназначени за инсталиране на обслужващи механизми. Манипулации върху тези
автомобилни елементи /врати/, както и върху металните части на самите врати, не
се констатирали, т.е. изработването на тайници не
било налице, а се касаело за използване на фабрично обособените пространства. Поставянето
на предмети в естествените кухини изисквало демонтиране на закрепената чрез
пластични щипки декоративна облицовка и на двете врати, полагане на пакетите, обратно
монтиране на декоративната част. Приблизителното време за изпълнение на тези
технически дейности в непрофесионална обстановка било с продължителност от около
20 минути, а в сервизни условия дори и по-кратко. Така направените уточнения в
устния доклад на експерта се допълват и с отговор на въпроса относно находки за
извършен ремонт на автомобила непосредствено преди преминаването му от Турция в
България. Във връзка с това експертът посочва, че данни за такъв ремонт са
открити при прегледа на ауспуховата и електрическа
системи – констатирала се смяна на тампон
и изпълнение на заваръчни дейности по ауспуха, а също и подмяна на свещи и
кабелен модул в електрическата уредба. Дейностите по ремонта на електрическата
система не изисквали специално оборудване, като единствено смяната на свещите
налагала използването на специален ключ, но това не изключвало възможността техническата
операция да бъде извършена и извън сервиз. Изводът на експерта, че тези
ремонтни дейности са реализирани дни преди пътуването на 19.08.2019 г. се
основавал на цвета на заварките върху ауспуха, както и на състоянието на
електрическите елементи.
Така изложената фактическа обстановка
се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели, резултатите от извършените следствени
действия - оглед, претърсване и изземване, заключенията на техническата, авто-техническата и физико-химическа експертиза,
веществените доказателства и обясненията на двамата подсъдими. Част от доказателствените източници, ангажирани от обвинението, се
оспорват от защитата с твърдения за тяхната негодност породи процесуални
пропуски при прилагането на способите за
събиране и проверка или поради принципна невъзможност на някои от приложените
способи да бъдат надлежно доказателствено начало.
Оспорва се на първо място достоверността на информацията, съдържаща се в
дадените на досъдебното производство обяснения от подсъдимия В.Р., които на
основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК бяха
приобщени към доказателствата, събрани в съдебното следствие. Прилагането на
посочения процесуален механизъм беше наложено от очевидното несъответствие
между това, което този подсъдим е представил пред разследващия орган и това,
което той обясни пред съда, но в тази част, която касае не собственото му
участие в инкриминирания трафик, а участието на подсъдимия Г.. Това, върху
което защитата акцентира, за да обоснове не само недостоверност, но и
процесуална негодност на представените пред разследващия обяснения, е
незаконното задържане на Р. от момента на откриването на наркотичното вещество
в управлявания от него автомобил /около 22,00 ч на 19.08.2019 г./ до 14,50 часа
на 22.08.2019 г., т.е. до издаването на Постановлението от 22.08.2019 г. за
временно задържане за срок до 72 часа. Поддържа се, че през посочения период
спрямо Р. е бил упражнен физически и психически натиск - бил поставен в
застрашаващи здравето му условия и така приведен в състояние да действа против
своята воля и в частност да посочи за свой съучастник лице, което в
действителност нямало отношение към престъплението. Принципно основателни са доводите на защитата относно нелегитимността
на мерките, ограничаващите свободата на Р. в посочения времеви диапазон и
затова отправената към обвинението критика в тази насока няма как да не бъде
споделена. Безспорно в периода 22,00 часа на 19.08.2019 г. – 14,50 часа на
22.08.2019 г. подсъдимият Р. е бил лишен от свобода без спрямо него да бъде
взета мярка за неотклонение, санкционирана от съд, без да бъде издаден акт на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР или постановление на прокурора за временно задържане
на основание чл.64 ал.2 от НПК. Всъщност последният от изброените актове е
нямало и как да бъде издаден, тъй като в коментирания период Р. не е бил конституиран
като обвиняем - Постановлението за привличането му като такъв е било предявено едва
в 14,30 часа на 22.08.2019 г., т.е. непосредствено преди постановяването на
акта по чл.64 ал.2 от НПК. Дали действително през този период Р. е бил задържан
е въпрос, чийто отговор дават показанията на свидетеля Г.В.И. – ***** на **** „***“, провел беседа и оперативна
работа, свързана и с приложението на специалните разузнавателни средства.
Според показанията на този свидетел през времето, в което Р. се намирал „под
полицейски контрол“, той бил настанен в място за отвеждане – арест, в което
след съответно позволение му се предоставял телефон, за да проведе разговор с
подслушвания вече Г.. През същото това време, според казаното от свидетеля, Р.
пребивавал още в служебно полицейско помещение и никога не бил настаняван в болница,
независимо че именно за претърпян здравословен проблем му било наредено да
уведоми Г. в 02,42 часа на 20.08.2019 г. При това положение няма как да не се
счита, че от 19.08. до 14,50 часа на 22.08.2019 г. подсъдимият Р. е бил
фактически лишен от свобода. Лишен е бил още от достъп до адвокат, както и от
информация за основанието, на което се задържа, т.е. явно са били нарушени
изискванията на чл.5 §1 б.“с“ от ЕКЗПЧОС. Как обаче нелегитимността на ареста
се е отразила върху достоверността на представената от Р. информация е
следващия въпрос, на който е наложително да бъде отговорено.
Безспорно първите документирани по делото сведения, които Р. дава за събитията,
свързани с намерения в автомобила му наркотик, са тези, съдържащи се в обясненията
от 22.08.2019 г. На пръв поглед кратък, разказът в тях е всъщност детайлно
наситен и съсредоточен именно върху инкриминирания фактически периметър.
Описани са датата, на която наркотичното вещество е било поставено в автомобила,
както и мястото, на което е станало това; уточнена е датата, на която Р. е
пристигнал в РТурция
и на която е отпътувал обратно към Германия; посочено е още жилището, в
което той е бил отседнал; отбелязана е уговорката относно доставката на
пратката. В тези първи обяснения Р. идентифицира Г. като лицето, което го е
свързало с хората, поставили наркотика в автомобила му, както и като лицето, което
му посочило автосервиза за товарене на пакетите, а също и като лицето, което е следвало да получи наркотика, а след това и се заеме с
разпространението /продаването/ му. Р. е обяснил и мотивите за своите действия
– бил приятел на Г. и затова решил да му свърши услуга, за която нямало да
получи възнаграждение. Макар и производни от конкретно зададени въпроси, дадените
от Р. на 11.08.2020 г. обяснения допълват първоначално разказаното с други
важни за предмета факти. В тях след потвърждение на казаното при предходния
разпит е уточнено, че наркотикът е бил
заплатен с пари от собствените му спестявания, както и че ремонтът на
автомобила му е бил извършен на 16.08.2019 г. на паркинг около магистралата. В
тези обяснения Р. е разяснил и смисъла на изпратеното към Г. на 18.08.2019 г. съобщение,
отнасящо се според думите му до периода на издадения му болничен лист.
Съставеният протокол за разпит от 11.08.2020 г. показва, че на част от
зададените му въпроси подсъдимият е отказал да отговори, както и отхвърлил
поканата да даде обяснения извън рамките на отправените към него конкретни
питания. Последното очевидно изключва както невярно протоколиране (в каквато
насока доводи и не се навеждат), така и извънпроцесуално
манипулиране на изявленията, изопачаване на техния смисъл или пък отсъствие на текстови
части от устно представени пред разследващия изказвания, т.е. незаписани такива.
Всъщност затаяването на част от обстоятелствата в обясненията на подсъдимия са
повод да се приеме, че те не са резултат от чужда диктовка, целяща
преднамереното уличаване на другиго в престъпление, а представляват свободно
направени изявления при осъзнат избор за фактите, които обвиняемият е решил да
изложи, и тези, които е преценил, че може да премълчи или преиначи. Именно в
контекста на този втори по ред разпит следва да се обсъди и доколко първоначалните
обяснения са били дадени под натиск, след прекомерна умора или неразбиране на превода,
както Р. твърди в обясненията си пред съда, придържайки се към поетата вече различна
линия за защита. Така, дори да се приеме, че към 22.08.2019 г. той все още се е
намирал под въздействието на упражнения му „полицейски контрол“, то съмнения за
такъв род влияние към 11.08.2020 г. нито се констатират, нито твърдят, освен
разбираемите и свързани с ареста ограничения и съответната им обстановка, която
сама по себе си не предполага недопустима намеса в процесуалното поведение. Тоест,
въпросът защо неверните според защитата обяснения от 22.08.2019 г. са били
допълнени с непротиворечаща им информация на 11.08.2020 г. явно не намира
логичен и фактически обоснован отговор, с какъвто подсъдимият Р. не отвръща и на
редица други неясноти, които обясненията му пред съда предизвикват. В
изслушването пред съда Р. представя събитията, свързани с поставянето на
наркотичното вещество в автомобила му, с плащането на цената и участващите в
тази дейност лица по начин, коренно различен от обяснения пред разследващия в
хода на досъдебното производство. В съдебното следствие той твърди, че
отпътувал за Турция, за да се срещне със своя интимна приятелка от *****
произход, с която предварително взели решение да закупят свой общ ваканционен
имот. За покупката на имота, обяснява още Р., той изтеглил в брой спестяванията
си и ги пренесъл в Турция, като на 24.07.2019 г. се установил в гр.Б.. Разказът
продължава с гостуването на Р. в дома на
Г. на 24.07.2019 г., което според него било подтикнато от отсъствието на
приятелката му от града; с последвала среща между него и въпросната жена; с
отпътуването на последната за Иран на 30.07.2019 г., завръщането й на
05.08.2019 г., а след това – с пристигналите на 08.08.2019
г. двама мъже, носещи два куфара с пакети, а пакетите с хероин, поставени в
колата му от двамата мъже на неизвестно за него място. Макар да не планирал
това, казва още подсъдимият, той не се противопоставил на извършеното от
неизвестните нему хора, говорещи неразбираем за него език, и без каквато и да е
прелюдия предприели описаната операция. Без да уточнява дали му наредили,
заплашили или пък по друг начин увещали, Р. заявява, че след поставянето на
пакетите се съгласил да ги превози до гр.Цюрих. На 10.08.2019 г., продължава разказа
си той, в къщата пристигнали други
посетители – двама мъже и две жени, с които приятелката му отпътувала към
Швейцария, където *****. Р. останал, както сам казва, „да се наслаждава на
времето“, а и разполагал с болничен лист заради **** в ***. В тези обяснения Р. не отрича срещите
си с Г. в гр.Б., като прецизно изброява датите, на които са били осъществени и
поводите за тях: на 24.07. той отишъл в дома на Г., защото приятелката му не
била пристигнала; на 02.08. се срещнал с Г., защото трябвало да посети болница;
предходния ден /01.08./ двамата се видели случайно на сватба; на 14.08. срещата
им била по случай годеж, свързан с
пътуване до езерото Ван. Според Р. към езерото той пътувал със своя автомобил с
поставения вече в него наркотик, за който обаче не уведомил никого. Р. уточнява
и коя е била последната му среща с Г. в Република Турция. Тя била случайна, в
близост до гр.Одрин, на 16.08.2019 г. В този ден той вече бил на път за гр.Цюрих,
но повреда в автомобила му го принудила да спре на автомагистралата, през която
в същия момент преминавали тръгналите към Германия Г. и К.. Те спрели, за да му
окажат помощ, откарали колата му в сервиз в гр.Одрин, а след успешния й ремонт
продължили към Германия. Р. обаче решил да се върне в гр.Б., защото бил
забравил обдишващия си апарат. Твърди, че пристигнал
в гр.Б. на 17.08.2019 г., а на 18.08. посетил болница, за да се снабди с
болничен лист и на същата дата отново отпътувал към България. Не може да се
отрече, че така дадените от подсъдимия Р. обяснения са почти изцяло съвпадащи с
обясненията на Г. и отклоняващи се от тях в незначителни детайли, които е и
безпредметно да бъдат подробно коментирани, доколкото в случая не отклонението,
а по-скоро съвпадението поставя въпросите, касаещи достоверността на
разказаното и от двамата. Очевидно е, че представените от Р. събития относно
престоя му в гр.Б. изглеждат житейски невероятни и парадоксални не само за самия
него. Неназованото име на ***** жена, отсъствието на телефона й сред
запомнените в апарата му номера, неизвестния адрес на жилището, в което двамата
са отседнали и неизвестното място, на което наркотикът е следвало да бъде
доставен в гр.Цюрих, са само част от моментите, сочещи, че така обрисуваната
фактическа картина е нереална. Подсилени от това, че е нямало как наркотикът да
бъде поверен на Р. от напълно непознати нему лица и трафикиран
в изцяло неясно за тях време, както и че е липсвал какъвто и е да е житейски
мотив Р. да предостави почти всичките си спестявания на внезапно посетили го
двама мъже и едновременно с това да рискува залавяне, съмненията за недостоверност
става така сериозни, че характеризират лансираната версия най-малко като
вътрешно компрометирана. Съвсем не такива са дадените от Р. обяснения в хода на
досъдебното производство и то не само защото тяхната устойчивост, яснота и конкретика не бележат наблюдаваното в съдебния разказ „напасване“
към останалите доказателства, а и защото правдивостта им се потвърждава от
предхождащите на представянето им събития в периода 19.08.-20.08.2019 г., т.е.
от намирането на наркотика от митническите служители до започването на оперативните
мероприятия от полицейските инспектори, действащи в изпълнение на прокурорското
постановление. Първо, безспорно е, и
относно това свидетелите М., С. и С. са еднопосочни, че автомобилът на Р. е бил
проверен не заради предварително получена информация за възможен наркотрафик, а
след анализ на поведението, състоянието и багажа на водача, който показвал
признаци на нервност и неспокойство при проверката за подлежащи на деклариране
вещи. Второ, категорични са и свидетелите А. и И., че нито те, нито
митническите служители са разполагали с уличаващи Г. или К. данни преди имената
на тези лица да им бъдат съобщени от Р.. Трето, съобщената от Р. информация
относно датите, на които управляваният от К. автомобил е преминал през страната
ни, са потвърдени от извършените справки и на следващо място – не се
установява, нито се заявява от Р. житейски оправдан мотив да уличи Г. в
престъпление, което последният не е извършил. Следователно, дори да приемем, че
върху Р. е бил упражнен натиск да посочи своя съучастник, то няма как да
приемем, че към него е било отправено давление за уличаване на конкретни лица,
след като такива не са били обект на оперативна работа и след като самите
полицейски или митнически служители не са имали повод да целят наказателно преследване на предварително
набелязан субект. Действително полицейските беседи и разказаното от Р. при
тяхното провеждане не могат да бъдат самостоятелен източник на доказателства за собствената му
или тази на другиго дейност, но няма пречка те да послужат за проверка на други
доказателствени средства, каквито са обясненията на
подсъдимите, особено когато проверката се основава не на самото съдържание на
направените пред оперативните служители изявления, а на обстановката, при която
беседите са провеждани, на използваните оперативни похвати и способността на
същите да повлияят върху достоверността на получената информация. Тоест
фактите, че разговарялите с Р. е нямало как да имат предварителни сведения за
дейността на Г., че е нямало как да покажат снимки, в които Р. под натиск да го
разпознае, че не са упражнили физическо или друго насилие, безспорно могат да
бъдат взети предвид при отговора на въпроса доколко „полицейският контрол“ е
обусловил предоставянето на сведенията и дали дейността на полицейските
служители е била с такива характер, съдържание и интензитет, че да принуди
задържания към неверни твърдения. Очевидно е, че разглежданият случай не е такъв, най-малкото защото нито Р.,
нито полицейските служители са имали причина, повод или мотив за приписване
някому на престъпление, което не е извършено. В отговор на защитното възражение
относно използването на горепосочените показания, следва да се посочи, че
фактите, представени от служителите на МВР, свидетелстващи за наблюденията си по
време на извършените оперативни по характера си мероприятия, не могат да бъдат
пряко доказателство за участието на
определени лица в престъпната дейност, но това далеч не означава, че тези
показания изобщо не могат да имат доказателствено
значение. Тяхната роля на доказателствен източник
налага определени изисквания към
оценката им – необходимост от прецизен анализ на кореспонденцията им с
останалите доказателства и отчитане на предполагаемия ангажимент към изхода на делото,
като изложеното по-горе в случая изключва както провокиращо изявленията на Р.
влияние, така и предварително нагласа за „сглобяване“ на невярна уличаваща фактология.
Що касае обясненията на Г., то
както вече се посочи, те са напълно импониращи на твърдяното от Р. в съдебното
производство и изцяло противоположни на обясненията от същия в досъдебния
стадий. Пред съда Г. с подобната на Р. подреденост описва срещите им в Турция и
поводите за тях, а също и телефонните контакти в съвпадащи на експертното техническо
изследване дати. Обяснява съдържанието на проведените разговори и причините за
провеждането им, като е категоричен, че престоят на Р. е бил свързан с
интимната му приятелка, която самият той не бил виждал и познавал. Относно пристигането си в гр.Хасково е
категоричен, че то е било подтикнато от желанието да окаже помощ на изпадналия
в беда свой работодател. Като не дотам надхвърлящи нормалната житейска логика и
с това отличаващи се от разказа на Р., обясненията на Г. би било възможно да
бъдат приети за съответстващи на реалността, ако въпреки привидната им
кореспонденция с останалите доказателства, в тях не се откриваха редица
противоречия. Описвайки отношенията си с Р., Г. упорито отрича те да се били
близки или приятелски и надхвърлящи връзката работодател-служител, но по-късно
в разказа си сам отхвърля тази теза – заявява, че той практически е управлявал *****
на Р., грижел се за доставките, оборудването и сметките, следял печалбата, а
по-късно станал свидетел на продажбата на търговския обект и бил запознат с
точната сума, която Р. получил срещу прехвърлянето на собствеността. Макар да
описва контактите си с Р. по време на престоя им в Турция по-скоро като проява
на любезност, а гостуванията на работодателя си като натрапени, той не отрича
нито оказаната на Р. подкрепа за снабдяване с болничен лист, нито помощта при
повредата в автомобила му. Не отрича и друго – че Р. все пак е пренощувал в
дома му на 24.07.2019 г., а на 14.08.2019 г. е пътувал заедно с него до гр.Ван
– факти, които разгледани дори и изолирано от останалите моменти на съвместния
престой в Турция, очевидно не импонират
на поддържаната от Г. единствено служебна обвързаност и пълна дистанцираност от битието на Р. ***. Обясненията на Г.
разкриват и други явно разколебаващи еднопосочността им моменти. От една страна
той твърди, че при разговора на 17.08.2019 г., когато Р. го уведомил за нуждата
да посети болница, той не се заинтригувал от болестното му състояние и не
намерил за необходимо да се осведоми за конкретния здравословен проблем. Не
такава била обаче реакцията му, когато Р. му позвънил от България и му съобщил
за претърпения ****. Тогава воден от религиозните си принципи и неизвестността
на обстоятелствата, в която „бившият му работодател“ попаднал, Г. решил да му
се притече на помощ. Очевидно е, че този изблик на хуманност не кореспондира с
поддържаната липса на какъвто и да е интерес към пребиваването на Р. в гр.Б.,
към лицата, с които е общувал там и мястото, на което отседнал. Също толкова противоречив
е и заявеният от Г. мотив да отпътува към страната ни на 22.08.2019 г. От една
страна, той е категоричен, че не е повярвал нито на оплакванията на Р. за
сполетелите го финансови несгоди, нито на уверенията му за невъзможно
репатриране на автомобила с помощта на застраховател, но от друга - въпреки това се отправил към България, за да
снабди „болния“ с дрехи и пари и му окаже всяка друга помощ, от която се нуждае.
Твърдението пък, че на въпросната автомагистрала в близост до гр.Одрин
предложил на Р. да „хвърли колата му на отпадъци“ е явно невярно, не само
защото физически подобно намерение не е могло да бъде реализирано, а заради
общоизвестното правило, че лице, което е влязло в Република Турция с автомобил,
не би могло да напусне тази страна като пътник или пешеходец, т.е. без
автомобила. Не само безперспективността на предложението за бракуване на колата
и нееднозначният интерес към неблагополучията на Р. разколебават достоверността
на обясненото от Г.. Все в тази насока е разказаното от него /а и от Р./
относно съвместното посещение на гр.Б. през 2018 г. Така, съгласно обясненото,
въпреки че това било първо за Р. *** държава, то пътуването им според Г. /а и
според Р./ отново било резултат на случайност – Р. и тогава отивал при
неизвестната жена на неизвестния адрес
за летен отдих, а пък Г. гостувал на родителите си, без да проявява
съпричастност към престоя на своя съгражданин – отношения, явно противостоящи
на развилите няколко месеца по-късно събития, довели до назначаването на Г. за
фактически ****** на ***** с явно безрезервно гласувано доверие от неговия собственик.
Точно толкова недостоверна изглежда пак неочакваната според подсъдимите среща
на състояла се на 01.08.2019 г. сватба, на която неизвестно как и защо Р. се озовал /познатите, с които бил, никой от
двамата подсъдими не идентифицира/, а въпросът защо Р. по-късно е търсил именно
Г. за помощ /напр. за болничен лист, преводач за болницата, доставка на кабел/,
ако все пак е имал свое обкръжение в турския град, явно не може да получи
подкрепящ верността на обясненията отговор, дори да бъде изключено
обстоятелството, че към момента на получаване на последния болничен лист и
смяната на захранващия кабел Г. вече не се е намирал в Турция, а Р. е бил
уведомен за това.
Всичко изложено дотук сочи, че представените
от подсъдимите обяснения в хода на съдебното следствие не могат да се кредитират
в частта, касаеща сложилите се между тях отношения, а
също и в частта, отнасяща се до повода за пътуването и пребиваването им в гр.Б.,
а от тук и относно неучастието на Г. в действията, свързани с поставянето и
организирането на превоза на наркотичното вещество. Изложеното по-горе
обосновава достоверност на тези обяснения, които подсъдимият Р. е дал в
досъдебното производство – при разпитите, проведени на 22.08.2019 г. и
11.08.2020 г.
Именно тези обяснения кореспондират с останалите
доказателствени източници по делото – свидетелските
показания, експертните заключения и справките за задгранични пътувания. Показанията
на разпитаните по делото свидетели съдът оцени като правдиви. Те са еднопосочни,
без непреодолими противоречия и без фрагментарност, която би поставила под
съмнение тяхното съответствие с действително възприетите факти. Откритите
несъответствия между представените от свидетелите С. и С. факти в хода на
досъдебното и съдебното производство бяха отстранени след приобщаването на
първите по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и
поставените към тези свидетели въпроси, в чиито отговори не се констатираха
колебания, освен тези, дължащи се на изминалото време между разглежданите
събития и провеждането на разпита. Заявеното от свидетелите М., С. и С. относно
извършената от тях проверка и поведението на подсъдимия Р. в хода на същата са
конкретни и взаимно допълващи се. Принципно такива са и показанията на А., Д. и
И., като, както вече се посочи, доказателственото
значение на последните следва да се рамкира до обстановката, в която е била
проведена беседата с Р., наличието или липсата на предварителна информация за
конкретни съучастници и възможността за нелегитимно
внушение на факти, които иначе Р. не би съобщил. Именно в аспекта на тези
показания следва да се обсъди и защитното възражение за оказан върху Р.
неправомерен натиск да уличи както себе си, така и Г. в престъпление.
Действително посочените свидетели са единодушни, че Р. е бил притеснен и нервен
още преди откриването на наркотика, което състояние се задълбочило в хода на
щателната проверка и извършения оглед на местопроизшествието. Те са категорични
обаче, че физическа сила не е била използвана спрямо този подсъдим, който
веднага демонстрирал знание за укритото в колата му наркотично вещество и
веднага заявил, че то не е негово. Последното всъщност Р. собственоръчно и
записал в съставения протокол за претърсване и изземване, където посочил, че е
трябвало единствено да транспортира веществото, от което той не се нуждаел.
Доброволността на така изпълнения запис, която Р. не отрича, освен че не се
конфронтира с посоченото от свидетелите, сама по себе си изключва твърденията
за причинен физически тормоз и така потвърждава заявеното от А., Д. и И., че подсъдимият сам взел решението да посочи
лицето, което му е възложило превоза и това решение не било последица от малтретиране,
а осъзната реакция след разкриването на дейността и породеното желание да
разкаже историята на трафика. Тоест, нито Р. е демонстрирал категоричен отказ
от съдействие, нито полицейските или митнически
служители са преследвали определен резултат, което да налага употреба на
физическа сила, твърденията за която, подобно на тези за показвани снимки и
манипулация към уличаването на Г., се заявяват едва в хода на съдебното
следствие, заради което и изследването им чрез доказателства, различни от
събраните, разбираемо е невъзможно. Анализът пък на употребената спрямо Г.
физическа сила, довела до причиняване на телесните увреди, описани във
Формуляра на л.76 от съдебното дело, е безпредметен, както защото не се твърди,
че насилието е причинило недопустимо вмешателство в изявленията на този
подсъдим, така и защото самият той отхвърли първоначалните си обяснения, според
които именно в резултат на оказания му физически натиск е съобщил паролите за
достъп до информацията в откритите у
него мобилни телефони, вместо което потвърди пред съда, че цифровите последователности
е предоставил доброволно на разследващия. Тук е мястото да се обсъди
валидността на съставения на 17.09.2019 г. протокол за оглед на веществени
доказателства. Според съдържанието на последния предмет на огледа са били
иззетият от Р. мобилен телефон с поставената в него сим-карта,
двата предадени от Г. мобилни телефони /този с IMEI **********
с поставена в него сим-карта/, както и предадената от
последния флаш-памет /запаметяващо устройство/.
Отразено е в посочения протокол, че освен външен оглед на предметите, е било
извършено още стартиране на мобилните устройства с помощта на пароли за достъп
до тях, след което се пристъпило към преглед на отделните информационни раздели
/меню/ и извличане на данни за съдържащите се там записи - за собствения на
абоната телефонен номер /относно първите два апарата/ и индивидуалния номер на
самото устройство /относно третия
телефон/. Протоколът за оглед е придружен с фото-албум, илюстриращ само
външното състояние на описаните вещи, но не и записаните в документа софтуерни
елементи, подлежащи на визуализация след стартиране /включване/ на апаратите.
Фото-албумът е съставен от участващия в огледа като ******* ***** Х.Я.Х., който в разпита му като свидетел
обяснява горепосочените разминавания. Заявява, че действително е наблюдавал
мобилните телефони, сим-карти и флаш-памет,
които заснел, но е категоричен, че телефонните апарати не са били стартирани, а
единствено външно огледани и именно това била причината визуализация на описаните
в протокола меню, настройки и абонатни номера да не бъдат онагледени в снимки.
Твърди още, че подписал протокола без да се запознае подробно със съдържанието
му. Свидетелите А.П. и Д.М., взели участие като поемни
лица при огледа, нямат спомени кои точно части на мобилните апарати са били
огледани, защото неведнъж присъствали на подобни следствени действия. Те обаче са сигурни, че са наблюдавали всичко
извършено от разследващия и не са имали повод да възразят срещу съдържанието на
съставения протокол. Независимо от последното, съдът намери, че няма как да не
се довери на казаното от свидетеля Х., тъй като показанията му са конкретни,
демонстриращи запазен спомен и сочещи, че вещите са били наблюдавани от
присъстващите на действието лица само относно външните им характеристики, но не
и относно информационната им част. Въпреки това искането на защитата за
изключване на този протокол от доказателствените
средства не може да бъде удовлетворено. Първо, безспорно оглед е бил извършен и
то при спазване на записаните в чл. 156 от НПК изисквания. Второ, какво е било
действително огледано беше установено в хода на съдебното следствие и именно
тези резултати от приложения способ следва да се имат предвид, и трето – не
всяко несъответствие между обективираните в протоколите
по чл.129 от НПК действия с наистина извършените такива налага игнориране на доказателствената стойност на целия документ, ако
съдържанието на действително реализираното бъде установено с помощта на други
доказателства, които не отхвърлят законосъобразността на способа, а само ограничават обема на доказателствата,
за чието събиране съгласно чл.131 от НПК протоколът свидетелства. Ето защо,
съдът прие, че протоколът за оглед от 17.09.2019 г. е валиден, но удостоверяващ
преглед само на това, което е отразено в неразделната към него част –
фото-албум, съдържащ снимки на външните белези на огледаните предмети, което е
било и реално стореното при приложения процесуален способ.
Всъщност извличането на
съдържащата се в мобилните телефони електронна информация е станало по друг
процесуален ред, различен обаче от този, който обвинението поддържа,
позовавайки се на полученото от съда предварително разрешение за задържане и изземване
на компютърни информационни данни, съдържащи се в електронните пощи, до които
се достига чрез трите мобилни апарата,
както и за задържане и изземване на кореспонденция от същите електронни пощи, а
също и на кореспонденция, съдържаща се в самите мобилни апарати. Разрешението
за задържане и изземване на посочените информационни данни е дадено от съдия в
Окръжен съд-Хасково с Определение № 300/11.09.2019 г. по НЧД № 518/2019 г.
Разрешеният доказателствен способ обаче не е бил
приложен на практика и това установява
както хронологията на проведената процесуална дейност, така и съставените протоколи
за оглед съответно от 14.05.2020 г. /л.72 т.2 ДП/ и 21.05.2020 г. /л.76 т.2/ и
озаглавеният като протокол за претърсване и изземване на компютърни
информационни системи и задържане на кореспонденция от 28.05.2020 г. – л.82 т.2
от ДП. Илюстрираните в посочените документи действия – оглед и изземване, са
били предхождани от експертно изследване на трите телефонни апарати и
въпросната флаш-памет, като техническото задание е
възложено с постановление от 19.09.2019 г. и изпълнено на 14.01.2020 г. Последното, както вече се посочи по-горе, е
завършило с кратко писмено изложение на използваните научни методи и софтуерни
програми и с изготвяне на три броя оптични носители. Именно тези оптични
носители на практика са били предмет на огледите от 14.05.2020 г. и 21.05.2020
г. – това изрично е отбелязано в двата
протокола, в които след селектиране записаните върху изготвения от експерта
оптичен носител информационни данни са били разчетени и съответно предявени на
присъстващите поемни лица. Като резултат от всичко това предмет на огледа
са се оказали самите оптични носители, представляващи част от заключението на
вещото лице. По подобен начин е процедирано и на 28.05.2020
г. Наименовано като „претърсване и изземване“, документираното
не показва, че именно тези доказателствени способи са
били изпълнени, въпреки позоваването в съставения протокол на даденото от съда
предварително разрешение за задържане и изземване на кореспонденция и/или
компютърни информационни данни. Илюстрирания и в този документ избирателен
подход и изричната в него препратка към експертното заключение, сочат, че
всъщност иззетите информационни данни не са били извлечени от компютърните
информационни системи /мобилни телефони и флаш-памет/,
за които се е отнасяло даденото разрешение, а отново от оптичните носители,
които експертът е предоставил като
резултат от своето изследване. Изводът, който така проведената процесуална
дейност налага, е, че изземване и
задържане на електронна кореспонденция и изземване и задържане на компютърни
данни по реда на чл.165 и чл.162 ал.7 от НПК фактически не е извършено, въпреки
даденото разрешение за това. Вместо това данните са били получени чрез преглед
на експертното заключение и селектиране на записаната върху трите оптични диска
информация, както и в последващото й транспортиране
върху друго записващо устройство. В тази насока е наложителен отговор на
въпроса дали за изземването на компютърните данни в мобилните апарати е било
необходимо предварително съдебно разрешение. Отговорът на този въпрос е
отрицателен и той е даден в самия обвинителен акт, в който прокурорът точно, но
явно в невярна насока, се е позовал на Решение
№ 17/29.01.2015 г. по н.д.1622/2014 г. на ВКС, според което
приобщаването към доказателствата на „компютърни информационни данни“ по
смисъла на чл.93 т.22 от НК се извършва чрез надлежното прилагане на
„компютърните информационни системи“, като валидността на приобщаването на компютърните
данни е функция на законосъобразното приобщаване на компютърните системи.
Следователно при неоспорената и доказана в случая валидност на действията по
изземване на мобилния апарат от подсъдимия Р. и предаване на два апарата и флаш-памет от подсъдимия Г., разрешение за извличане на
информационните данни от тях не е било необходимо. Не е било нужно и издаване
на разрешение по чл.165 ал.6 вр. ал.2 от НПК,
доколкото не се установява софтуерните системи във въпросните устройства да са осигурявали достъп до електронна поща, каквато
нито е изземвана, нито изследвана.
Изложеното дотук сочи, че изследването
на съдържащата се в телефонните апарати, сим-карти и флаш-памет информация е било допустимо да стане именно по
експертен път, както и на практика в случая е процедирано
в хода на досъдебното производство. Изготвеното въз основа на така възложената
задача експертно заключение е обективно и компетентно, а отправените защитни
критики към използваните от експерта технически методи и най-вече използвани
софтуерни продукти, са несъстоятелни. В устния си доклад пред съда в
проведеното на 21.05.2021 г. изслушване експертът посочва, че ползваната пробна
версия на цитирания в първоначалното му заключение програмен продукт не се е
отразило върху изследването на данните в мобилните телефони и не е застрашило
сигурността на получените резултати, защото макар и експериментална, версията е
разполагала с всички необходими функционалности, неотграничаващия
я като продукт от окончателно одобрените варианти. В този смисъл съдът прие
като компетентно и допълнителното заключение на експертизата, онагледяващо на
хартиен носител относимите към предмета на доказване
данни – осъществената между иззетия от Р. и предадените от Г. мобилни апарати
чрез телефония, текстови съобщения и използвани интернет-приложения. Тази
комуникация обхваща периода 18.08.2019 г. – 24.08.2019 г. съгласно запазените
записи в телефона с IMEI ********** /предаден от Г./; периода 17.08.-18.08.2019 г.
според записите в телефон с IMEI ********* /предаден също от Г./ и периода 20.08.-24.08.2019 г. според запазеното
в телефона с IMEI **********, иззет от подсъдимия Р..
Освен систематизирана по време /прието от
експертизата като системно/, продължителност и естество на обажданията /входящи
или изходящи/, осъществената между двамата подсъдими телефонна комуникация в
периода 20.08.-22.08.2019 г. е обективирана и като
съдържание в изготвените веществени доказателствени
средства в резултат на приложените специални разузнавателни средства. За да се
отговори на защитното възражение срещу използването на изводимите от тези доказателствени средства факти, е необходимо да се има
предвид следното: Прилагането на упоменатите в разпоредбата на чл.172 ал.1 от НПК способи – подслушване, проследяване и наблюдение, е било разрешено с разпореждане
на компетентен орган, а резултатите са възпроизведени при спазване на
техническите и документални правила във веществени доказателствени
средства, представени от прокурора в класифициран том. Независимо обаче от формалната обезпеченост на
използваните специални разузнавателни средства и на изготвените по-късно
веществени доказателствени средства, съдът намери, че
последните не могат да бъде надлежен
източник на преки доказателства, каквито по принцип представляват изявленията
на лицата в контролираните с помощта на СРС разговори. Както по-горе вече беше
посочено, прилагането на оперативни способи е било разрешено както по отношение
на подсъдимия Г., така и по отношение на подсъдимия В.Р.. Очевидно обвинението
приема, а това сочат и показанията на свидетеля И., че подслушването на Р.
/което е единственият практически реализиран способ спрямо него/ е станало с
негово знание и е било резултат на проявената от този подсъдим готовност да
съдейства на разследването. От друга страна, до момента на издаване на
разрешението за прилагане на оперативните способи Р. нито е бил конституиран
като участник в процеса, нито е бил разпитан по делото, поради което и
заявеното от свидетеля Г.И. съгласие Р. да осъществи контролирана комуникация с
Г., и впоследствие посоченото в искането за прилагане на СРС негово изявление в
тази насока, не са били документирани, т.е. становището на Р. по приложените
спрямо него оперативни способи е останало изцяло извънпроцесуално
и неформално, поради което нито действително даденото съгласие, нито неговата
валидност, могат да бъдат проверени. Дори да се приеме обаче, че все пак Р. е
дал такова съгласие, то това поставя въпроса допустимо ли е било спрямо него да
бъде искано и съответно получено разрешение за използване на СРС /и то с
приложение на трите оперативни способа/, доколкото единственият законосъобразен
начин за документиране на неговите изявления е бил провеждането на разпит /като
свидетел или обвиняем/ и защото не неговата собствена, а на другиго престъпна
дейност е била целта на предприетата оперативна работа. И още – дали чрез
провеждането на манипулирани, т.е. под диктовката на полицейските служители,
разговори на практика не е бил приложен друг оперативен способ, за който обаче
разрешение не е било получено. В тази връзка следва да се посочи и каква е
заложената от законодателя цел на специалните разузнавателни средства, а тя е
да бъде проследено или наблюдавано поведението на лицата в техния обичаен,
неконтролиран живот и затова тези средства предполагат липса на знание за
прилагането им от страна на контролираното лице. Когато такова знание все пак е
налице /в случаите на чл.12 ал.2 от ЗСРС например/, то това знание, респ.
съгласие за прилагането на способите, следва да бъде дадено в надлежната за
това писмена форма, отсъствието на която опорочава самите СРС, а от там и
съставените въз основа на тях ВДС. Това
че Р. към 20.08.2019 г. е нямал процесуален статут и спрямо него са прилагани
/отново в нарушение на правата му и на закона/ единствено извънпроцесуални
средства, не изключва необходимостта от посоченото документиране било като
елемент от досъдебното дело, било като такъв от самото искане за издаване на
разрешението. А това че проведените между Р. и Г. разговори са били не непринудени,
а дължащи се изцяло на чужди внушения, както като време, така и като съдържание
/в каквато насока са категоричните показания на свидетеля И./, поставя въпросът
не само за вида на действително използвания оперативен способ, но и за
евентуално провокиращо изявленията на Г. естество на адресираните към него
послания. Действително спрямо Г. е било допустимо да бъдат използвани специални
разузнавателни средства с цел контрол на комуникацията му с Р., като способът,
както и придобитите чрез него сведения, биха били надлежно получени, ако
събеседникът му не е бил поставен в неясна, но със сигурност манипулирана обстановка,
сериозно разколебаваща извода, че насрещните на диктуваните изявления биха били
идентични на тези в обичайна и неповлияна среда. Иначе казано, насочването на
подслушваното лице към определени обстоятелства от беседващия с него, а в
случая от самите оперативни работници, използващи Р. за постигане на
оперативната цел, не импонира на вложения от закона смисъл на способа „подслушване“ и обосновава ненадеждност
на получените при използването му резултати. Отделно от това съдът констатира,
че изготвените при прилагането на СРС материални носители /оптични дискове с
аудио-записи/ са с недобро до степен лошо качество на вложените в тях гласови
записи. Последните бяха изслушани в съдебното заседание по искане на защитата,
което показа незадоволително информативно ниво на звуковите файлове, водещо до
изключителна трудност за анализ относно съответствието на гласовото и писмено
съдържание на веществените доказателствени средства.
Ето защо, съдът изключи резултатите от използваните специални разузнавателни
средства от доказателствената съвкупност, на която
базира своите изводи.
Анализът на всички останали коментирани
по-горе доказателствени източници, които съдът прие
за достоверни и валидно приобщени, сочи безспорна доказаност
на извода за участието на двамата подсъдими в престъпната дейност. И доколкото
именно извършеното от подсъдимия Г. е предмет на оспорване и то от двамата
защитници, на първо място е необходимо да се посочи следното: Вярно е, че
основното доказателствено средство, сочещо участието
на Г. в изследвания трафик, са обясненията на подсъдимия Р., които съдът прие
за правдиви – тези, които са дадени в хода на досъдебното производство. Посочен
като този, в чиято услуга Р. е транспортирал наркотичното вещество и като този,
който е организирал поставянето на наркотика в автосервиза, а преди това
фактически финансирал заплащането му, Г. на практика е идентифициран от Р. като
лицето, осигурило всички предшестващи контрабандата условия, способстващи за нейната
реализация. Вече беше посочено защо така представените от Р. обяснения следва
да се кредитират, към което следва да се допълни, че принципно обясненията на
подсъдимия представляват важен доказателствен източник
както за собствената му, така и за чужда престъпна дейност, особено когато
съдържат сведения за непосредствени
възприятия, пряко относими към предмета на доказване.
Именно такива са белезите на разказаното от Р. пред разследващия, както в
първоначалния, така и в последващия разпити,
проведени при спазване на гарантиращите правата му процесуални правила и при
документиране, изключващо неправомерни влияния и намеса. Обясненото от Р. далеч
не е изолирано и от останалите доказателства, сред които на първо място следва
да се постави фактът на съвместния престой на двамата подсъдими в гр.Б.,
започнал за Г. на 21.07.2019 г., а за Р. на 24.07.2019 г., и завършил за първия
на 17.08.2019 г. и на 19.08.2019 г. за втория от тях. Твърденията и на двамата
/за Р. само в съдебното следствие/, че едновременното пребиваване е била въпрос
на случайност, е очевидно невярно и приемането му би било равнозначно на
пренебрегване както на идентичния такъв престой в същия град през 2018 г.
/установен от справките за пътувания/, така и на действителните и доказани
отношения между двамата, изразяващи ако не упорито отричаното приятелство, то
поне такава близост и взаимно доверие, каквито всъщност и самият Г. потвърждава.
Косвен, но не с пренебрежимо значение индикатор за това, че двамата подсъдими
са пребивавали съвместно в турския град, а Р. не е отсядал при ****** си
приятелка, са освен изрично посочените в обясненията на Р. обстоятелства в тази
насока, така и характерът на установената между двамата комуникация в периода
24.07.2019 г. – 19.08.2017 г. Прави впечатление, че както в телефона на Р.,
така и в телефоните на Г., разговори не са провеждани нито на 24.07.2019 г.,
когато според твърденията и на двамата Р. е гостувал в дома на Г., нито на
14.08.2019 г., когато отново според твърденията им Р. внезапно посетил същия
дом, а по-късно пътувал /и то с вече натоварения в колата му наркотик/ със
семейството на Г. до гр.***. Дори да приемем, че Р. наистина внезапно и без
телефонно известяване само е посещавал инцидентно Г. ***, то няма как да бъдат
обяснени нито неспособността на Р. да посочи точното място на своята уседналост
в гр.Б., нито активното търсената именно от Г. подкрепа за уреждане на
споходилите го здравословни и технически проблеми, дори когато последният вече
е бил отпътувал към Германия. Все така недостоверна е и случайната среща на
автомагистралата до гр.Одрин на 16.08.2019 г., която резонно поставя въпроса
как Р. е съумял да пропътува разстоянието от гр.Одрин до гр.Б. /равняващо се на
около 1500 км/ и обратно само за около три дни, ако е вярно, че ремонтът на
колата му, подобно на всички други събития, е бил случаен и осъществен именно
на това място, от което той решил да се върне обратно към гр.Б., за да вземе забравения
обдишващ апарат. Не толкова това, колкото
установената рязка промяна в интензивността на комуникацията между двамата,
считано от 17.08.2019 г., е същественото в случая. Очевидно нейната честота е
нарастваща след отпътуването на Г. към Германия. Така на 17.08.2019 г. двамата подсъдими
провеждат три телефонни разговора, а на 18.08.2019 г. още два. Тези разговори
са запазени в паметта на предадените от Г. телефони, но не и в паметта на
иззетия от Р. апарат, което експертът обяснява не с невъзможността да бъдат
възстановени евентуално заличени данни, а с вероятното използване на друго
устройство, което не е било изследвано, т.е. не е установено. На фона на
проведените в периода 17,18-17,27 часа на 18.08.2019 г. разговори между двамата
подсъдими и описания в обясненията на Р. автосервиз, изпратените в 17,54 часа на
същата дата /дори часовете да се считат за системни/ GPS-координати към телефона на M. Y. /чийто час съвпада с астрономическото време/ не изглеждат
изолирани от цялостната фактическа картина, както защитата се опитва да внуши.
Вярно е, че тези данни, безспорно представляващи местоположение на автоработилница, не са адресирани към телефона на Р., но е
вярно и това, че те изхождат именно от Г., а липсата на спомен у него за целта
на тази електронна пратка е трудно съпоставима със запазените спомени за всеки
друг разговор през същото, а и в по-отдалечено
време /02.08. например/, който провеждал и повода за който той подробно описва
пред съда. Така разгледани в съвкупност с казаното от Р., с времето на изпращане и с предхождащите ги телефонни
разговори, въпросните координати не могат да бъдат изключени от тази доказателствена информация, която макар и по косвен път
подкрепя участието на подсъдимия Г. в разглежданото престъпление. Също косвено
като доказателствена разновидност, но показателно и
все в същия фактически периметър, е естеството на проведената между Р. и Г.
комуникация в периода 20.08.-24.08.2019 г., илюстрирана в заключението на
вещото лице. През посочения диапазон между двамата са осъществени множество разговори,
от които 57 на брой са били инициирани от подсъдимия Г. и само 14 на брой от
подсъдимия Р.. Дори да се приеме, че обажданията на Г. са били провокирани от
контролираните повиквания на Р., то няма как да не бъде разчетен като подкрепящ
горния извод в пъти преобладаващия им брой спрямо входящите търсения, особено
ако този брой бъде съпоставен с обясненото от Г. съмнение в истинността на
съобщените му от Р. неблагополучия и невяра
в невъзможното им преодоляване и без неговата намеса, т.е. макар да бил уверен,
че Р. го лъже и отделно от това да не бил толкова близък с него, Г. многократно
го търсил за разговор и дори решение да се притече на помощ, като пристигне със
самолет от гр.Хамбург /а не от гр.Щутгарт/ до гр.Букурещ /а не до София/. Всъщност последното, а и изпратеното на
22.08.2019 г. текстово съобщение /л.279 т.2 от СП/ очевидно не съответстват
нито на оповестените от Г. отношения с Р., нито на поддържаната от него причина
да предприеме пътуването до гр.Хасково. Последният
факт е достатъчно красноречив за действителната цел на това пътуване в
контекста не само на дадените от Р. обяснения, но и на всички анализирани
по-горе доказателства, чиято еднопосочност е несъмнено убедителна за това, че
участието на подсъдимия Г. в престъпната дейност е било реализирано именно по
описания от Р. начин. Така съчетанието на преките по естеството си
доказателства /изводимите от обясненията на Р./ с косвените такива /пътуването
до Турция в приблизително за двамата време, едновременния им престой в гр.Б.,
периода и вида на проведените разговори, пристигането в гр.Хасково/ е
невъзможно да аргументира друго заключение, освен това, че именно подсъдимият Г.
е лицето, което е способствало с действията си за набавянето на наркотичното
вещество и за неговото укриване в автомобила, послужил за превоза през
държавната ни граница, както и лицето, което е очаквало доставянето му в гр.Щутгарт.
Що касае извършеното от подсъдимия Р., доказателствата по делото са
красноречиви и те не се съдържат единствено в неговите самопризнания. Митническите
служители С., М. и С. свидетелстват за това, че още преди предприемането на
обстойната проверка в управлявания от Р. автомобил са забелязали признаци на
неспокойство и нервност у водача, наблюдавали са треперещата му ръка при
представяне на личните документи и припрените му движения, когато напуснал
автомобила. При откриването на наркотика Р. не демонстрирал изненада, а при
извършеното изземване на пакетите сам записал, че се е заел с транспорта им,
макар да посочил, че веществото не е негово и лично той не се нуждае от него. Самият
начин за укриване на наркотика и по-конкретно пространството /фабрични кухини/,
в което е бил поставен, също е показателен за неотреченото знание – пакетите са
били положени в две от автомобилните врати, като багажната врата явно е била с
различна от обичайната тежест и точно това е бил поводът проверяващите
митнически служители да се усъмнят в наличието на укрити в нея предмети. Малкото
количество багаж, което също е впечатлило проверяващите, освен като характерен
способ за прикриване на допълнителния товар, може да се разглежда и като непряк
индикатор за неистинността на съобщеното от Р. пред съда относно повода за
посещението му в Турция – летен отдих в компанията на интимна партньорка, и като
пореден аргумент за отхвърляне на тези обяснения. А в обясненията, които съдът
кредитира /тези от досъдебното производство/, Р. е представил сведения не само
относно мястото и механизма за поставяне на пакетите в колата му, а и относно
неговото плащане. В тази връзка е заявил, че бил изтеглил свои спестявания –
сумата около 81 000 евро, която пренесъл от Германия до Турция, където я
предоставил за заплащане на хероина.
Съобщеното в съдебното следствие е в същия смисъл, но в нюанси, обслужващи
защитата на другия подсъдим и с това различаващо се от дадената пред
разследващия информация, в която лицето, на което парите са били предадени, не
е било посочено. Независимо от това следва да се приеме за доказано, че
подсъдимият Р. е финансирал закупуването на наркотика, още повече че фактите
относно размера на изтеглените суми и институциите, от които операциите са
извършени, са достатъчно конкретно представени в обясненията от 11.08.2020 г. Разказаното
пък на 22.08.2019 г., установява, че Р. сам е посетил указания му от Г.
автосервиз в гр.Б., където се срещнал с непознати за него лица, които поставили
наркотика в двете врати на автомобила. Тоест, установява се, че Р. е присъствал
и на самото натоварване на пакетите с хероин, след което, отново доказано от
обясненията, е непосредственото му отпътуване към гр.Щутгарт, където доставката
е била очаквана от вече пристигналия там Г..
Изложените обективни белези
на извършеното от Р. отразяват и субективното му отношение към тях и илюстрират
представи за всеки един фактически елемент на престъпната дейност. Р. е
наблюдавал как в колата му се поставят пакети, за чието съдържание е бил
предварително информиран – сам посочва, че Г. му е съобщил и приблизителното
тегло на наркотичното вещество. Нещо повече, Р. е предоставил пренесената от
него в Турция сума на Г., като е знаел, че тя е предназначена именно за
закупуването на наркотика. В този смисъл поведението му пред митническите
инспектори е само допълнителен фактически показател за коментираните представи,
а записаното в протокола за изземване категорично потвърждение на този извод.
Следователно Р. е извършил престъплението при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на стореното и неговите
последици, които непосредствено е преследвал.
Пряк е умисълът, при който е
действал и подсъдимият Г.. Приемайки парите от Р. и предоставяйки ги за плащане
на наркотичното вещество, а след това координирайки действията на Р. и
неустановените лица от автосервиза, той е съзнавал, че подпомага пренасянето на
наркотичното вещество през държавните граници, което е била и преследваната от
него цел, чиято неправомерност безспорно е елемент от субективните му представи.
Всеки един от двамата подсъдими е имал и представи за извършеното от другия,
тъй като дейността на единия е била обусловена и зависима от тази на другия –
стореното от Г. е представлявало необходимо условие за деянието на Р., което
пък е било инструментът за постигането на общата престъпна цел.
Подсъдимият Р. е осъществил записаното в
нормата на чл.242 ал.2 от НК изпълнително деяние – без да притежава надлежно
разрешение е пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество.
Затова и характерът на участието му в съвместната престъпна дейност следва да
бъде квалифицирано като извършителство по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимият Г. не е реализирал обективните признаци на същата
изпълнителна дейност, но умишлено е подпомогнал същата. Както вече се посочи,
тази помощ се е изразила в участието му в процеса на придобиване на
наркотичното вещество, в действията по укриването, изразили се в намирането на
лицата и мястото за полагане на пакетите в автомобила, в насочването на
дейността на извършителя и даваните към него указания. В този смисъл неговата
деятелност следва да бъде дефинирана като помагачество
по смисъла на чл.20 ал.4 от НК.
По делото не бяха събрани доказателства Г.
да е действал и като подбудител. Подбудителството е
предхождаща престъплението престъпна проява, изразяваща се в склоняване на
друго лице към извършване на престъпление. Фактическите проявления на тази съучастническа
дейност са разнородни, но те винаги представляват адресирани към другиго
послания – обещания, уверения, искания, които мотивират изпълнителя да извърши
престъплението, към което той не би пристъпил, ако склоняването не би било
налице. Тоест оказаното върху извършителя въздействие е необходимо условие за
формиране на намерението към престъпното поведение, а от друга страна –
подбудителят следва да съзнава, че действията му предизвикват именно този
резултат. В случая отсъстват каквито и да било сведения в дадените от Р. на
досъдебното производство обяснения именно оказано му от Г. словесно или друг
род влияние да е генерирало включването му в престъпната контрабанда.
Изложените в обвинителни акт факти за отправени към Р. уверения за безопасен
превоз на наркотика и обещания за добра печалба са предположения и хипотези,
които доказателствата по делото не подкрепят. Освен това, предоставянето на
услуга, за каквато Р. говори в обясненията си, само по себе си не предполага предишна
и склоняваща по естеството си деятелност,
доколкото мотивът за нея /услугата/ е възможно да се дължи на обстоятелства,
изключващи престъпната психическа намеса при формиране на решението за нея. Затова съдът прие, че за този вид съучастие Г.
не следва да бъде признат за виновен.
Казаното дотук обосновава субективните
и обективни характеристики на престъплението по чл.242 ал.2 от НК за двамата
действащи в съучастие подсъдими – Р. като извършител, а Г. като помагач. Прие
се от съда, че в случая са доказани елементите и на по-тежко квалифициращия
контрабандата състав – този в разпоредбата на чл.242 ал.4 от НК. Несъмнено
установената цена на наркотика – 1 707 489 лева, изпълнява
стойностният критерий на понятието „особено големи размери“ и го надхвърля
значително, като последното е една от причините да са приеме, че случаят е
особено тежък и за двамата подсъдими, противно на становището и на обвинението
и на защитата за възприемане на по-леката квалификация по чл.242 ал.2 от НК.
Изброените в чл.93 т.8 от НК белези, разграничаващи особено тежките случаи на
престъпленията от обичайните такива, налага диференциран подход към извършеното
от всеки подсъдим. Дейността на подсъдимия Р., описана по-горе, не носи
белезите на традиционната престъпна проява от този вид. Както сочи и в
показанията си свидетелят Д., заплащането на наркотичното вещество от лицето,
което го и пренася, е по-скоро прецедент, отколкото често срещано явление в
наркотрафика. Безспорно такова е и участието на превозвача във всички
предхождащи контрабандата действия, което отличава стореното от Р. от други
подобни деяния. Така той освен че е осигурил парите /или поне част от тях/ за
плащане на хероина, е предоставил още автомобила си, с който сам е отишъл до мястото
на товарене, наблюдавал е укриването на пакетите, знаел е приблизителното им
тегло, а след това се е заел и със самия транспорт. Не може да се пренебрегне и
това, че и самото пренасяне на сумата от 81 000 евро през външна за ЕС
граница без съответно деклариране е също престъпно, макар и накърняващо друга
обществена сфера. От друга страна, за
извършеното от Р. не са били налице такива житейски – материални, битови или
семейни, причини, които да обясняват предприемане на престъпната дейност и сами
по себе си да изключват дефинитивно изброените основания в чл.93 т.8 от НК. Р. е имал сигурни доходи, дългогодишна заетост,
солидни спестявания. Той е нямал задължения към други лица, което да е
мотивирало включването му в наркотрафика, а посочената от него причина за това
– предоставяне на услуга на своя приятел, е подкрепящо, а не отричащо тежестта
на престъплението обстоятелство. Количеството на пренесения наркотик, което
според прокурора било сравнително малко от гледна точка на предмета на други такива
престъпления, би било критерий в полза на аргумент, изключващ особената тежест,
само, ако то бъде разглеждано изолирано от вида на използваното превозно
средство /лек, а не товарен автомобил/ и всички останали, описани по-горе обстоятелства,
сочещи на сериозна предварителна подготовка, организираност и немалък използван ресурс. Последното е изцяло относимо и към извършеното от Г., който е подпомогнал
всички онези действия, в които Р. е участвал. Тези действия са били решаващи за
контрабандата, защото без тях тя не е
могла да бъде реализирана. Намирането на наркотика, придобиването му,
осигуряването на лица, които да го поставят в колата на Р. и напътствията към
последния, в никакъв случай не аргументират както извод за незначителност на неговата
роля, така и извод за занижено ниво на обществената опасност на деянието.
Напротив, последната надхвърля присъщата за инкриминираното поведение, не само
заради непосредственото участие в посочените подготвителни етапи, а и защото
обективните белези на поведението отразяват упоритост в постигането на
престъпната цел, чийто най-ярък израз е усилието за преодоляване на всички препятствия,
в това число и принудителния престой на автомобила в гр.Хасково. Не може да не
бъде отчетено и това, че според обясненията на Р.Г. е следвало да се заеме и с продажбата
на наркотика, т.е. с неговото разпространението, което обрисува и личната му обществена
опасност като значително по-висока от типичната.
Ето защо съдът възприе
предложената в обвинителния акт правна оценка и призна подсъдимия Р. за виновен
в извършване на престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во
вр. ал.2 предл.1-во вр. чл.20 ал.2 от НК, а подсъдимия Г. за виновен в
престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.4 от НК, а по първоначално предявеното му
обвинение - за това, че е участвал в престъплението и като подбудител, го
призна за невиновен.
При налагане на наказанията
съдът взе предвид обществената опасност на извършеното и на самите извършители,
подбудите за престъплението и установените смекчаващи и отегчаващи вината
факти. Подсъдимият В.Ф.Р. е гражданин на ** ***** и дългогодишен жител на гр.*****. Той не е ****, не полага грижи към *** ** или
други лица, нуждаещи се от подкрепа и издръжка. Р. не е осъждан и по делото не
са събрани сведения за негови противообществени прояви, поради което следва да
се приеме, че личната му характеристика е по-скоро положителна, а социалният му
бит не е обременен с негативни изяви. Подбудата му да извърши престъплението
следва да се приеме за съответстваща на съобщената от самия него, като тя макар
да беше обсъдена по-горе в аспекта на правната квалификация, няма как да не
бъде коментирана и при индивидуализацията на наказанието, доколкото
разпоредбата на чл.54 от НК изрично изисква това. Следва да бъде отчетено и
процесуалното поведение на Р., което безспорно е положително, тъй като
оказаното в досъдебния стадий съдействие се е оказало решаващо за разкриването
на съществени сегменти от престъпната дейност и установяването на участващия в
нея Г.. Освен това помощта към разследването е била навременна и последователна
в началния етап на производството, а направените в същия период изявления демонстрират искрено разкаяние за стореното. Не
може да не бъде взето предвид и ***** здравословно състояние на Р..
Действително по делото не се събраха писмени доказателства за съобщената от
подсъдимия ***** ***** ****, но следва да се приеме, че страданието е налично и
изискващо постоянно лечение, включително с помощта на ***** апарат. Към всички
изброени вече факти, които несъмнено са смекчаващи, следва да се добавят и
тези, свързани с незаконното задържане на Р. в периода 19.08.2019 г. –
22.08.2019 г. Както вече беше отбелязано, през този период той е бил лишен от
свобода без надлежно съдебно решение или друг акт, позволяващ ограничаване на
правата за целите на наказателното преследване. Това нарушение на основното
съгласно чл.5 § 1 от ЕКПЗЧОС право следва да бъде компенсирано в процеса на
индивидуализация на наказанието чрез отчитане на нарушението като допълнително
смекчаващо отговорността. Така всичко изложено сочи, че спрямо Р. са налице многобройни
смекчаващи вината му обстоятелства, правещи и най-ниското предвидено в закона
наказание несъразмерно тежко. Това наказание е „лишаване от свобода за срок от
петнадесет години и глоба от двеста до триста хиляди лева“. То заради казаното
не е съответно на извършеното и на оценката за личността на извършителя. Затова
съдът определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е. в размер
под най-ниския предвиден от закона, като имайки предвид и всички обективни
характеристики на стореното, прецени, че лишаването от свобода за срок от девет
години е адекватна санкция, защото тя би постигнала преследваното от закона
превъзпитание, както и превенция в индивидуален и генерален план. Предложеното
от прокурора наказание – „лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца
/макар и базирано на по-леката квалификация/ съдът прецени като неспособно за
постигането на изброените по-горе цели, чиято реализация, и най-вече
постигането на поправителния ефект, не би могла да бъде осъществена в такъв
кратък срок, а и общата превенция би била сериозно компрометирана. Наред с
основното наказание съдът на основание чл.55 ал.2 от НК намали с ½ и
кумулативното наказание „глоба“, чийто размер определи на 100 000
лева. От срока на наказанието „лишаване
от свобода“ съдът приспадна времето, през което Р. е бил задържан, считано от
19.08.2019 г.
За разлика от преобладаващите
положителни сведения за личността на подсъдимия Р., тези, отнасящи се за подсъдимия
Р.Г., са в противната насока. Г. е роден на *** г. и е гражданин на **** ****, но от дълги години пребивава в ****. Той
не е ****, не дължи издръжка към ****. По професия е ***, но е бил зает
съгласно обясненията му и в други сфери – работил във **** за ***, както и в *****.
В този смисъл не може да се приеме, че материални затруднения или друг род
социални проблеми са предизвикали участието в престъплението, подбудата за
което така и не беше изяснена в хода на делото. Освен това Г. е ***** и то *** ***,
като с присъди /решения/ от 30.06.2003 г. и 01.07.2007 г. са му наложени
наказания „лишаване от свобода“ за деяния, извършени съответно на 24.11.2002 г.
и 01.06.2007 г. И двете осъждания /л.28 и л.34 от т.3 на ДП/ са за
престъпления, свързани с незаконен трафик на наркотични вещества, които не са
изключително за лична употреба. Както и самият Г. заявява в обясненията си, той
е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода за срок от пет години“.
Налице са данни и за други противоправни прояви,
довели до отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство – според заявеното заради превишена скорост. Въпреки този комплекс от
отегчаващи вината фактори, и за Г.съдът прие, че най-ниското предвидено в
закона наказание е неподходящо и в тази връзка отчете вида на съучастническата
му дейност, без да счита обаче, че
условията на чл.58 б.“б“ от НК са налице, тъй като извършеното от него
съвсем не е маловажно за преследваната престъпна цел и постигнат резултат. Като
положително следва да се оцени самото процесуално поведение на Г. и най-вече доброволното
съобщаване на паролите за достъп до мобилните му телефони и сим-карта,
което несъмнено е подпомогнало разследването. Няма как да не бъде коментирано и
то в смекчаващ отговорността аспект оказаното върху Г. физическото въздействие
при неговото задържане, което е документирано при приемането му в арестното помещение и което обвинението практически не
отрича, напротив, потвърждава дадената в тази връзка информация от защитата. Последните две
обстоятелства съдът прие като изключителни и налагащи прилагане на правилата в
чл.55 ал.1 т.1 от НК. Затова наказанието лишаване от свобода беше определено
под най-ниския законов предел, който обаче не беше значително и реципрочно на
определения за Р. редуциран, защото изложените по-горе отегчаващи факти /особено
предишните две осъждания във ФР Германия/ не позволяват подобен подход.
Последните обосновават необходимост от по-продължителна и по-задълбочена
превъзпитателна работа, изискваща сравнително дълъг период на изолация от
обществото и дистанцираност от генериращите
престъпните прояви фактори. Затова съдът
прие за адекватно наказанието „лишаване от свобода за срок от тринадесет години“,
което се прецени като отговаряще на критериите
съразмерност и справедливост, а също и на прогнозите за преодоляване на
асоциалните нагласи у подсъдимия Г.. До допустимия съгласно чл.55 ал.2 от НК
размер съдът намали и наказанието „глоба“, като прие, че наложената – сто
хиляди лева, в най-голяма степен съответства на имотното състояние на подсъдимия,
а и е достатъчна, за да окаже необходимото респектиращо и възпиращо
въздействие. От наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.59 ал.1 от НК
се приспадна времето, през което Г. е
бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 24.08.2019 г.
Предвид разпоредбата на чл.57 ал.1
т.2 б.“а“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанията, наложени и на двамата
подсъдими, да бъдат изтърпени при първоначален строг режим.
На основание 242
ал.7 от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно: високорисково наркотично
вещество – хероин, с общо тегло 18 972,10 грама и съдържание на активен
компонент „диацетилморфин“ 54,4 тегловни процента, на
обща стойност 1 707 489 лева.
Отне се в полза на държавата
и превозното средство, послужило за превозването на наркотичното вещество. В
случая приложението на нормата в чл.242 ал.8 от НК не поставя въпроси,
доколкото лекият автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с *** регистрационен номер *****. е
собственост на подсъдимия В.Ф.Р. съгласно приложения по делото регистрационен
талон – л.69 т.3 от ДП.
Веществените доказателство по
делото не представляват вещи, които да са предмет или средство за извършване на
престъплението, поради което и основанията по чл.53 от НК за отнемането им не
са налице. Затова мобилен телефон апарат марка „Samsung“ с IMEI ********** с поставена в него сим-карта
беше поставено да се върне на подсъдимия В.Ф.Р., а мобилен апарат марка „Iphone“ с IMEI ********** с поставена в него сим-карта, мобилен
апарат марка „Iphone“ с IMEI ********* без сим-карта
и USB-флаш памет с бял цвят,
да бъде върнат на подсъдимия Р.Г..
Налице са на следващо място посочените
в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК основания в тежест на признатите за
виновни подсъдими да бъдат възложени направените по делото разноски с
изключение на тези, произхождащи от извършения превод – устен и писмен /чл.189
ал.2 от НПК и Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета/.
Разходите, направени от бюджета на съдебната власт за експертизи се равняват на
1070,50 лева, а тези в хода на досъдебното производство – на 2121,14 лева и те
следва да бъдат поети поравно от двамата подсъдими, поради което съдът осъди
всеки един от тях да заплати в полза на държавата и по сметката на Окръжен
съд-Хасково сумата в размер на 535,25
лв., а по сметката на Митница Бургас сумата в размер на 1060,57 лева.
Наред с това подсъдимият В.Ф.Р. беше
осъден да заплати и по сметката на Националното бюро за правна помощ
разноските, направени от този бюджет за ползваната в хода на досъдебното
производство служебна защита. Тези разходи съгласно представеното Решение №
ХС-2057-22724/09.12.2020 г. на Председателя на НБПП-София /л.67 т.1 от СП/ се
възлизат на 230 лева и представляват изплатено възнаграждение за адвокат, упражнил
служебна защита.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: Член съдия: