О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-632
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 460 по описа за 2020 година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивна жалба на А.М.А. и А.С.М. - двамата чрез адв. Д.З. – ищци в първоинстанционното
производство, против Решение № 264/28.11.2019г. по гр.д.№555/19г. на Районен
съд Айтос, с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание по
чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, против „Медиатор 2015“ ООД - гр. Бургас, за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от статия, публикувана в
електронен сайт „Флагман БГ“, собственост на ответното дружество, както следва:
обезщетение от 2 500 лева за А.М.А. и обезщетение от 1500 лева за А.С.М. и въ
ззивниците са осъдени да да заплатят на „Медиатор 2015“ ООД - гр. Бургас, съдебно деловодни разноски в размер на
800 лева. Въззивниците
изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъде уважени.
Подробно и пунктуално се излагат съображения,
обосноваващи тезата на ищците за осъществен спрямо тях деликт от ответното
дружество, чрез публикуване на статия в електронен сайт Флагман, публикувана на
08.02.2019г., със заглавие „Собственикът на запаления Мерцедес осквернил
тинейджърка, родителите й поръчали „Молотов“ за отмъщение. Оспорват се изводите на съда, че процесната
публикация не индивидуализира ищеца А. Мастън А. – от свидетелските показания
според въззивника се установява, че той е бил разпознаваем в публикацията –
както в приятелския си кръг, така и в приятелския и съседски кръг на родителите
му. Оспорва се приложимостта на практиката на ЕСПЧ и се излагат съображения.
Според въззивнците съдържащите се в публикацията
фактически твърдения са и неверни. Използвана е информация от неофициални
източници и изнесените от тях данни са интерпретирани в противоречие с Етичния
кодекс на българските медии, относно изискването да се предоставя точна и
проверена информация, да се разграничават фактите от предположенията, да се
уважава личния живот на всеки. Според въззивниците не е налице „важен обществен
интерес“, допускаш преодоляване на ограничението за неприкосновеност на личния
живот. Нарушени са Етичните правила чрез посочване на етническа принадлежност
на ищеца; нарушени са правилата на добрия тон и благоприличие. Излагат се
аргументи, оспорващи изводите на съда, че гр.Айтос е малък град, доколкото за
размерите му не следва да се съди само по статистическите данни за населението,
но следва да се има предвид че голяма част от жителите живеят и работят в
чужбина – Турция и Германия.
Според въззивниците, налице е причинно – следствена
връзка между процесната публикация и промяната към негативно на състоянието на
ищците – те са изпитвали чувство на срам и неудобство, а изложеното е довело до
негативна реакция спрямо тях и до разгласяване на неверни данни.
При проверката, извършена на осн.
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 11.12.19г.,
чрез адв.З.. Въззивната жалба е подадена на 23.12.20г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, т.к. искът му е отхвърлен. Следователно жалбата е
допустима.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен
на ответника „Медиатор 2015“ – ООД, чрез адв.Ч. на 20.01.20г. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК – на 03.02.20г. по пощата е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни съображения за
потвърждаване на решението. Според въззиваемия в статията не са посочени
индивидуализиращи личността на ищците данни – имена, подробности за запаления
автомобил; доказателствата сочат, че ищците не са били разпознаваеми дори в
близкия си приятелски кръг. Споделят се изводите на съда, основани на практика
на ЕСПЧ; в каквато насока се посочва и практика на БОС.
Според въззиваемия, в статията не са
използвани обидни изрази, не се съдържат неверни факти, а се отразява получена
информация досежно възникнал конфликт, последвал палеж и работните версии на
разследващите органи. Съдебната практика приема, че след като изнесените
обстоятелства не са обидни и позорни, без значение са субективните усещания на
адресата. В статията не се съдържат
данни, досежно личния живот на ищеца, за които той твърди че са неверни.
Статията съдържа данни да палеж на автомобил. Същата се основава на официални
източници – информационен бюлетин на ОДМВР Бургас и Окръжна прокуратура Бургас,
не съдържа информация, която да е позорна или неистинска, не засяга честта и
достойнството на ищците. В отговора на жалбата въззиваемият излага съображения
и по оплакванията за нарушаване на Етичния кодекс на българските медии, като
съображенията се основават на практика на ЕСПЧ. Според въззиваемия, в статията
не се акцентира на турски произход и смислово противопоставяне на религиозна и
етническа принадлежност. Оспорват се и оплакванията за понесени неимуществени
вреди.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговор
намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и
решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №460/20г. по описа на Бургаски окръжен съд,
в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 12.02.20г.
- на 23.03.2019г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на
въззивната страна, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението,
вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.