№ 136
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502146 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 58247/ 24.08.2022г, подадена от
Н. К. Великова срещу решението на ВРС-14с-в № 2505/26.07.2022 по гр.д.№ 12160/2021,
само в частта му, с която са определени размерите на дължимите от бащата Н. И. Н.
издръжки в полза на трите малолетни деца К., С. и Й., като моли за присъждане на изцяло
претендираните суми, вместо определените от ВРС, а именно:
над 270лв до 400лв за детето К., род.3.0.2012г
над 220лв до 400лв за детето С., род.30.10.2017г
над 220лв до 350лв за детето Й., род.21.11.2019г
Счита в тази част постановеното от ВРС решение за неправилно и незаконосъобразно,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като излага следните
съображения:
РС е приел, че, тъй като по делото не били представени доказателства за допълнителни
нужди на децата извън обичайните средства за храна, дрехи, лекарства и разходи за
развлечения съобразно възрастта им и затова ответникът следва да заплаща в полза на трите
деца горепосочените размери месечни издръжки.
Този извод на съда не можело да бъде споделен, тъй като претендираните с ИМ суми в
минимален размер : по 400лв – за К. и С. и 350лв- за Й.. Излага още, че децата на тази
възраст имат нужда от дрехи, които се налага да бъдат сменяни често, тъй като растат и
стават малки; същото се отнася и за обувките, зимни якета. Освен това са необходими
средства за храна, козметика, образователни книжки и играчки, посещения за зоологическа
градина и разходки, разходите за които многократно надхвърлят претендирания размер.
На сл.място. по отношение податните възможности на бащата счита, че РС не е
направил необходимата обективна преценка, като мотивите са базирани на предположения.
Изложено е, че в производството не се е установил размерът на получаваното от ответника
1
трудово възнаграждение. Това води до извода, че съдът не е запознат с приетите и
приложени по делото доказателства. Самият отв. Н. в подадения НИ и отговор на ИМ е
представил лицензирани преводи на български език, от които е видно, че месечната му
заплата за м.08 на 2021г е в размер на 2 221,65евро. Въпреки представените документи в
тази насока, съдът е приел, че той реализира доходи от трудово възнаграждение в размер от
1571,20евро, което се различавало съществено от представените писмени доказателства.
Освен това, както е приел за установено и самият РС, ответникът развивал и
допълнителна дейност - изработване на скулптури от метал и тяхната продажба, и
същевременно незаконосъобразно е приел, че от тази си дейност получавал допълнителен
доход в размер най-малко на 50евро.
По делото се установява от разпитаните свидетели и писмените доказателства, че Н. е
получил за последната си продадена скулптура през 2021г сума в размер на 8000евро, както
и друга в размер на 300евро. При това положение приетият от съда размер от 50евро е
незаконосъобразен при наличието на доказателства, които сочат на друг размер на доходите.
Поради изложеното моли за уважаването на подадената жалба и присъждане на
издръжка в полза на трите деца в размера, претендиран с ИМ.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. И. Н. със становище за
неоснователност на подадената в.жалба и за потвърждаване постановеното от ВРС решение
Твърди, че Н. К. получавала ежемесечно за децата сумата от 663евро от Семейната каса
в Германия, равняващи се на 1296,71лв и 710лв ежемесечна издръжка от бащата Н. Н., т.е.
получава за трите децата общо сумата от 2005,71лв всеки месец както следва:
за К. - 270лв издръжка от бащата + 219евро =428,32лв или общо 698,32лв;
за С. - 220лв издръжка от бащата + 219евро=428,32лв или общо 640,50лв
за Й. - 220лв издръжка от бащата + 225евро = 440,06лв или общо 660,50лв.
В въззивната жалба се обосновава необходимостта от присъждане на по-висока
издръжка от това, че в Германия Н. Н. получавал заплата от 2221,65евро и имал
допълнителни доходи от продажба на скулптури, което не било вярно.
Видно от справка за доходите възнаграждението на Н. Н. е 1998,17евро и заплаща наем
за квартирата в Германия от 787евро. Бащата не реализира доходи от продажба на
скулптури в Германия.
Свидетелските показания на майката на Н.К. не могат да бъдат приети за
доказателство за реализирани на допълнителни доходи предвид роднинската им връзка.
Доказване на допълнителни доходи с гласни доказателства е недопустимо. В съдебното
заседание свидетелката твърди, че е присъствала на заплащане на пари, но предполагала, че
това не е от основната му работа като заварчик.
Както е посочил пред РС, Н.Н. преди години имал хоби изработването на скулптури,
но в момента работел като заварчик в Германия, което било тежка работа и нямал нито
време, нито условия да упражнява дейност като скулптор, която да му носи приходи.
Отделно от това, след като бившата му съпруга взела еднолично решение да напусне
семейното жилище в Германия и да се установи в България с децата, Н.Н. изпаднал в тежка
депресия, а изработването на скулптури не било механична работа, а творческа дейност,
която освен средства за материали, помещение и време, изисквала положителна
емоционална нагласа, каквато при въззиваемия липсвала след отвеждането на децата в
България.
Следва да бъде отчетено, че, за да може Н.Н. да осъществява режим на лични контакти
с децата, се налагало да пътува от Германия до България, да наема квартира и хотел, тъй
като не притежавал имот в България, а това било свързано с допълнителни средства. Затова
2
при увеличаването на издръжката Н. не би бил в състояние не само да покрива ежедневните
си разходи в Германия, където животът бил по-скъп, но и да осъществява контакт с децата
си.
В жалбата е посочено, че детските надбавки в размер на 663евро Н. ще получава само
докато Н. работи в Германия. Това е така и ако той се върнел в България, за да бъде по-
близо до децата и започнел работа в България при средна заплата от 1200лв, то тогава дори
заплащането на издръжката от 710лв би го затруднило.
Добавките от Семейна каса в Германия се заплащат на децата именно защото бащата
работел в Германия. По тази причина и Н.Н. е останал да работи там и след като бившата му
съпруга еднолично е отвела децата от семейното им жилище в Германия и се е върнала в
България.
Ако и въззивникът се върнел в България при децата не би бил в състояние да им
осигури и минималната издръжка за страната, а докато работел в Германия на майката ще
бъдат изплащани всеки месец от немската семейна каса 663евро за децата.
Задължителните удръжките от заплатата на Н.Н. в Германия ще бъдат повече след
развода, тъй като според немското законодателство имало различно облагане между семеен
и несемеен.
Н. К. е в работоспособна възраст. Осъществява дейност като гримьор, регистрирана с
Булстат *********, за което има представени доказателства От няколко месеца тя работи и в
"Блексийрама голф и вили" в Балчик.
Част от издръжката за децата е задължение и на майката.
По делото не са представени доказателства, че децата имали нужда от допълнителни
разходи. Представен е единствено договор за наем със сестрата на въззивницата за 400лв.
Освен това, Н. съжителствала с друг мъж и затова логично било и той да участва в
разходите за наема.
Следва да бъде отчетено, че местоживеенето на децата е в България, както и възрастта
им – на 10г, 4г и 3г.
Следва да бъде съобразено и това, че бащата, за да осъществява контактите си с
децата, следва да прави разходи за пътуване до България, както и че заплаща наем за
квартира от 787евро и че инфлацията в Германия била с по-голям ръст от този в България.
Поради изложеното моли за потвърждаване постановеното от ВРС решение.
С исковата си молба Н. Н., съвместно с предявения брачен иск, е предявила и
небрачни такива, вкл. и за издръжки в полза на трите деца, дължими от техния баща, както
следва: за детето К. - 400лв, за детето С. - 400лв и за детето Й. - 350лв с падеж 5-то число на
месеца, до настъпването на основание за изменение или прекратяване на издръжката.Твърди
се, че ответникът работел много добре платена работа в Германия, имал и допълнителни
доходи и получавал около 8000-10000 евро на няколко месеца.
От своя страна ответникът Н. И. Н. е оспорил тези твърдени. Заявява, че работи като
заварчик и към м.09.2021г месечният му доход е бил 2221,65евро, за което представя
доказателство. От тази сума заплащал наем 787евро месечно и около 100евро за
електричество. За собствената му издръжка била необходима по-голяма сума предвид
цените в Германия. Не бил в състояние да заплаща издръжка в претендирания размер за
трите деца, тъй като нямало да може да покрива разходите си в Германия и да пътува до
България, за да се вижда с децата си. Освен това, след развода ще има по-големи удръжки от
получаваната заплата и дохода му ще бъде по-малък.
Същевременно съпругата му е трудоспособна възраст, регистрирана е като
упражняваща свободна професия „гримьор" и получавала доходи от тази дейност.
3
Счита, че тя също следвало да поеме част от издръжката на децата, независимо, че
осъществява непосредствена грижа за тях.
За това, че работи в Германия, всеки месец получава по 219евро за двете деца и
225евро за третото дете или общо за трите деца – 663евро. След раздялата тази сума ще бъде
превеждана на майката от Семейната каса Германия ежемесечно, докато бащата живее и
плаща данъци там, за което представя писмо. Двамата със съпругата му имали обща сметка в
Германия и след раздялата им, тя продължила да тегли суми от България за издръжката на
децата.
Взела е и наличните спестявания на семейството в размер на около 3000 евро. През м.август
бащата бил в България и е заплащал повечето разходи за издръжката на децата и затова не
следва да заплаща издръжка за минало време.
На 29.09.2021г превел сумата от 300евро по банкова сметка на майката за издръжка на
трите деца - по 100евро за всяко.
От м.септ.2021г бащата заплаща издръжка на децата по 100евро или общо 300евро, за
което е представил извлечение от банковата си.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното обжалване , приема за установено от
фактическа страна:
Във връзка с твърдението на ищцата за получавани от ответника високи доходи,
както по трудово правоотношение, така и от изработването на скулптури от метал и че през
2021г последната скулптура била продадена за 8000евро от страна на ищцата са представени
гласни доказателства чрез разпита на свид.Елена Великова, нейна майка. Същата излага, че
преди раздялата съпрузите живели в жилище под наем в Германия. Н. работел в едно
предприятие. Отделно имал работилница и правел метални скулптури, представял ги на
изложения и ги продавал. Последната скулптура била продадена за 8000евро. Свидетелката
била броила лично парите, след като били донесени от зет й в жилището. Скулптурата била
поръчана от неговия шеф. Знае за друг случай, когато Н. изработил скулптура за приятелка
на дъщеря й, за което му била заплатена сумата 300евро. Свидетелката лично фигурите от
Германия, а сумата била преведена по банков път.
Не е спорен между страните фактът, че от м.септ.2021г бащата заплаща издръжка на
децата по 100евро или общо 300евро, видно и от представеното извлечение от банковата си
сметка за преведена на 22.09.2021г сума от 300евро по банковата сметка на ищцата с
посочено основание „авансово плащане на издръжка м.септ.: за К.-100евро /равностойността
на 195лв/; за С.-100 евро /=195лв/, за Йоана-100евро /195лв/".
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка
на непълнолетните лица е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
4
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите,
които я дължат - чл.142 ал.1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС №
5/1970г, т.5/. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето.
Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението.
По отношение доходите на двамата родители.
От събраните в производството доказателства се установи, че БАЩАТА работи по
трудово правоотношение, без да са събрани доказателства относно размера на получаваното
възнаграждение.
Що се отнася до твърдението на ищцата, че същият изработвал скулптури. Дори да се
приеме с оглед признанието на ищеца, че е изработвал такива, тъй като има уменията за
това, не може да се направи категоричен извод, че това е било така и към момента на
подаването на ИМ. В тази връзка по делото е разпитана като свидетел единствено майката
на ищцата, чиито показания съдът намира за необективни и пристрастни, тъй като са
изолирани и неподкрепени с други такива. По отношение размера на получената сума от
8000евро, приблизително равно на 16000лв, гласните доказателства са и недопустими с
оглед разпоредбата на чл.164 ГПК. Освен това, ноторно известно е стриктното спазване на
финансовата дисциплина в Германия, и предвиденото разплащане по банков път за големи
суми, в каквато посока е българското законодателство – разплащания със суми, по-големи
от 10000лв, задължително следва да бъде осъществявано по банков път. Ето защо намира за
недоказано това твърдение. Но дори да се приеме, че е имал реализиран доход от
продажбата на скулптура, не става ясно това кога е било, както и дали доходите от този вид
занятие имат регулярен характер / всяка седмица/месец/тримесечие/година/ или са само
спорадични.
От писмените доказателства се налага извод, че същият получава възнаграждение в
размер на средната работна заплата в Германия, която към момента е 9,82евро на час, а от
м.окт.2022 минималното почасово заплащане в Германия е 12евро на час.
При минимална ставка от 9,82евро на час, одобрена от немското правителство за
2021г следва, че за 40-часова работна седмица сумата е равна на 392,80евро, съответно за
месец – 1571,20евро.
5
При липсата на доказателства за точния размер на разходите на ответника, съдът
намира, че същите са в размер под 50% от дохода.
От своя страна ищцата е представила само диплома за завършено висше образование
с професионална квалификация „магистър по икономика“ и степен магистър „маркетинг,
международен маркетинг“, без да има данни за трудова заетост по тази специалност, същата
не сочи дали и какво работи и какви доходи получава. Дори да се приеме, че с оглед
възрастта на най-малкото дете Й., род.21.11.2019г, за отглеждането на което до 21.11.2021г
би могла да ползва платен отпуск за отглеждане на дете, то за третата година /т.е. до
21.11.2022г/ би бил неплатен.
От страна на въззиваемия е посочено, че същата е регистрирана с Булстат №
********* и работи като гримьор, за което има представени доказателства в първата
инстанция, както и че от няколко месеца работела в „Блексии рама голф и вили“ЕАД в
гр.Балчик, без да става ясно отново какво и какви доходи има. Тези твърдения не са
оспорени от нейна страна и затова въз основа на тях съдът може да направи извод, че
майката е млада, в добро здравословно състояние /при липсата на твърдения за обратното/, в
трудоспособна възраст и предвид квалификациите й би могла да получава над минималната
установена за страната РЗ, която е предвидена за неквалифициран труд.
На сл.място съдът съобразява и това /а това и не се оспорва от ищцата/, че по силата
на семейното законодателство в Германия получава детските надбавки в размер на 663евро
или 221евро за всяко дете месечно, което е равно на 432лв.
При това положение размерите на дължимите от бащата издръжки следва да бъдат
определени при съобразяване възрастта и нуждите на децата, както и възможностите на
родителите, съгл.чл.142 ал.1 СК. Нормата на ал.2 е императивна и определя минималния
размер на издръжката, под който не може да бъде присъждан, а именно 1/4 от минималната
работна заплата. Тъй като ИМ е подадена през 2021г, съдът следва да съобрази МРЗ за
2020г, която е 610лв, определена с ПМС № 350/19.12.2019; от 1.01.2021г е 650лв,
определена с ПМС № 331/26.11.2020г; от 1.01.2022г е 710лв, определена с ПМС №
37/24.03.2022г и 1.01.2023г е от 780лв, определена с ПМС № 497/29.12.2022г. Съответно,
минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв, за 2021- 162,50лв; за 2022г –
177,50лв и за 2023г – 195лв.
По делото няма наведени твърдения и липсва доказателства децата да имат
допълнителни нужди, извън обичайните средства за храна, дрехи, лекарства и разходи за
развлечения съобразно възрастта им.
Ето защо съдът приема, че ответникът следва да заплаща в полза на сина си К.
издръжка в размер на 270лв, за дъщеря си С. - 220лв и за детето Й. - 200лв.
Издръжката се дължи чрез законния представител, считано от датата на подаване на
ИМ в съда - 19.08.2021г с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване.
6
Като краен извод следва, че подадената от Н. К.Н. въззивна жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното в тази част решение бъде
потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-14с-в № 2505/26.07.2022 по
гр.д.№ 12160/2021, в частта, с която са определени размерите на дължимите
от бащата Н. И. Н. издръжки в полза на трите малолетни деца К., С. и Й.,
както следва: от 270лв за детето К., род.3.0.2012г; от 220лв за детето С.,
род.30.10.2017г, и от 220лв за детето Й., род.21.11.2019г.
Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивното решение, касаещо издръжките на трите деца, не
подлежи на касационно обжалване, съгл.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7