№ 189
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502508 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на В. С. П. чрез адв. И. В. и въззивна жалба на Прокуратурата на Република
България срещу решение № 1948 от 04.04.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по
гр.д 2752/2022 г., с което Прокуратурата е осъдена да заплати на В. С. П., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) – обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на повдигнатото на В. П. обвинение в извършване
на престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 2833/2015 г. на СГС, НО,
19 състав, както и сумата 1 513 лв. (хиляда петстотин и тринадесет лева) –
обезщетение за имуществени вреди вследствие на повдигнатото обвинение
(включващи сумата 1 363 лв. – неизплатени суми за СБКО за периода на отстраняване
от длъжност 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. и сумата 150 лв. – заплатено възнаграждение
на адвокат за защита в наказателното производство), заедно със законната лихва върху
тези суми от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 500
000 лв., както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния
предявен размер от 91 135,75 лв. (включващи сумата 78 992,75 лв. – законна лихва
върху сумата 120 305,37 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода на
отстраняване от длъжност 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г.; сумата 10 480 лв. –
допълнителни трудови възнаграждения за 2019 г. и 2020 г. и сумата 150 лв. –
възнаграждение на адвокат за защита в наказателното производство).
С решението Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат И. В. В. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 460,56 лв. (с включен ДДС) (две хиляди
четиристотин и шестдесет лева и 56 ст.) адвокатско възнаграждение.
1
В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на исковете в цялост.
В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в
осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се доводи за прекомерност на
разноските, присъдени на насрещната страна за адвокатски хонорар.
С определение № 11419 от 19.07.2024 г. СГС е оставил без уважение искане по
чл. 248 ГПК на адв. В. и срещу това определение е подадена частна жалба.
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е
събирал доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа жалбите,
моли за уважаването й и претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на
Прокуратурата оспорва въззивната жалба на ищеца и поддържа жалбата на
Прокуратурата.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните, приема следното. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. С. П. за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение и пропуснати ползи от повдигане на обвинение
срещу него за извършено престъпление от общ характер. Наказателното производство
е приключило с оправдателна присъда, което е основание да бъде ангажирана
отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република
България. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената
тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на
иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост. Искът за имуществени вреди следва да бъде доказан от ищеца по
основание и по размер.
От събраните от първата инстанция доказателства, включително НОХД №
2833/2015 г. на СГС и представените от ищеца документи от досъдебното
производство се установява следното:
С постановление от 22.04.2014 г. по ДП № 60-Пр/2014 г. на Военно-окръжна
прокуратура – София ищецът е привлечен като обвиняем за четири престъпления: 1. че
в периода 28.10.2008 г. – 08.07.2009 г. в качеството си на длъжностно лице – *** на
Военно-апелативния съд – не е изпълнил задълженията си по служба, като не е провел
процедура за възлагане на обществена поръчка по проект, съфинансиран със средства
на Европейския съюз, от което са настъпили тежки последици, а именно невъзможност
да бъдат възстановени разходи, надхвърлящи 400 000 лв. (престъпление по чл. 387, ал.
2 вр. с ал. 1 НК); 2. че в периода 08.07.2009 г. – 19.10.2009 г. в съучастие като помагач
е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период за присвояване на
поверени му пари в размер, надхвърлящ 40 000 лв., чрез изготвяне на документи –
длъжностно присвояване в големи размери (престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с
чл. 201 НК); 3. че в периода 08.07.2009 г. – 26.11.2009 г. в съучастие като помагач
ищецът е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период чрез
изготвяне на документи да предостави неверни сведения, за да получи съдът средства,
предоставени от Европейския съюз (престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК), 4.
че в периода 08.07.2009 г. – 29.07.2010 г. в съучастие като помагач ищецът е улеснил
председателя на Военно-апелативния съд в този период, който е направил опит да
предостави неверни сведения, за да получи съдът средства, предоставени от
Европейския съюз (опит за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК).
2
Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца на 28.04.2014 г.,
като на тази дата е разпитан като обвиняем. Няма взета мярка за неотклонение.
С постановление от 18.12.2014 г., обвиненията спрямо ищеца са уточнени, като
са му повдигнати три обвинения, които включват деянията по първоначално
повдигнатите му обвинения. На същата дата 18.12.2014 г. ищецът повторно е разпитан
като обвиняем по уточнените обвинения. На 31.03.2015 г. срещу ищеца е внесен
обвинителен акт в Софийския военен съд. След последователни отводи на съдиите от
Софийския военен съд, Пловдивския военен съд и Сливенския военен съд, доколкото
както ищецът, така и други подсъдими (сред които и председателят на Военно-
апелативния съд след ищеца) са или са били колеги на военните съдии, ВКС с
определение от 16.07.2015 г. е изпратил делото за разглеждане от СГС, където е
образувано НОХД № 2833/2015 г. на СГС. На 28.04.2014 г. главният прокурор е
направил искане за временното му отстраняване от длъжност (искането е
представеното по делото). С решение от заседание на ВСС на 15.05.2014 г. ищецът е
отстранен от заеманата от него длъжност „*** на САС“, длъжност, която заема от
09.06.2009 г. както и „*** в САС“ до приключване на наказателното производство
срещу него.
В първоинстанционното производство по делото са проведени общо 32 съдебни
заседания в периода 19.10.2015 г. – 21.06.2019 г. С присъдата на първата инстанция
ищецът е признат за виновен по първото обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2
вр. с ал. 1 НК, като е осъден условно на лишаване от свобода за една година, оправдан
е по обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК и е признат за
виновен по третото обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК, като за
него не му е наложено наказание, тъй като съдът е приел, че е изтекла давността за
деянието. Присъдата е протестирана от прокуратурата в оправдателната част по
отношение на ищеца, както и обжалвана от него, включително относно мотивите. След
изготвяне на мотивите към присъдата през м. 06.2020 г. делото е изпратено на
въззивната инстанция САС на 12.10.2020 г. След отводи на няколко съдии поради
близостта им с ищеца, е проведено заседание на 04.12.2020 г., в което е постановена
присъда, с която ищецът е оправдан по всички обвинения. Присъдата е влязла в сила
на 22.12.2020 г.
Комисията по професионална етика към ВСС не е дала положително становище
за притежаваните от ищеца нравствени качества във връзка с участието му в конкурс
за нов мандат като *** на САС, като Комисията се е позовала inter alia на временното
отстраняване на ищеца от длъжност във връзка с воденото срещу него наказателно
производство.
Ищецът е възстановен на длъжност „*** в САС“ на 29.11.2016 г.
Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, осъществена ли е адвокатска защита по
наказателното производство, както и основателна ли е претенцията за пропуснати
ползи в размер на сбора на законните лихви върху ненавреме платените трудови
възнаграждения за периода на отстраняване от длъжност със законната лихва от
22.12.2020 г. до плащането, за неполучени суми за допълнително трудово
възнаграждение за 2019 и 2020 г. със законната лихва от 22.12.2020 г. и за неполучени
суми за СБКО за периода 15.05.2014-28.11.2016 г.
По повод обезщетението за неимуществени вреди съдът излага следните
съображения.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
3
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о.,
ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение
№ 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
В случая относима е и практиката на ВКС, според която при определени
професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са
изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи
подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера. Съдът подчертава, че това важи в още по-голяма степен за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на
професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице. В тези случаи е
справедливо да се присъди обезщетение в по-голям размер. (така решение №
267/26.06.2014 г. по гр. д. №820/2012 г. на ВКС, ІV ГО)
От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца са
повдигнати обвинения за извършени тежки умишлени престъпления, а отделно от
това, първата инстанция е постановила осъдителна присъда, което предполага и
претърпени значителни страдания от страна на ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение
на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая
делото е продължило спрямо ищеца от 22.04.2014 г. до 22.12.2020 г. Тази
продължителност от шест години и осем месеца не отговаря на критериите на чл.6 от
ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.) за разумен срок, тълкуван в светлината
на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), независимо от обема
на събраните доказателства, броя на обвиняемите и характера на обвиненията. От
значение е фактът, че ищецът не е допринесъл за удължаване на процеса, като е
съдействал за навременното провеждане на процесуалните действия. Сама по себе си
неразумната продължителност на производството налага определяне на обезщетение в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
В рамките на досъдебното производство два пъти е проведен разпит и му е
предявено разследването. В първоинстанционното производство ищецът е присъствал
лично на всички заседания, като някои от тях са продължили по цял ден. От значение е
липсата на взета мярка за неотклонение.
Следва да се съобрази, че в резултат от повдигнатото на ищеца обвинение е
отнето разрешението му за носене на огнестрелно оръжие, което според чл. 213, ал. 1
и чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ се отнема при повдигнато обвинение
за престъпление от общ характер, а самото оръжие се изземва. В представените с
исковата молба протоколи за отнемане на разрешението и изземването на
огнестрелното оръжие (включително ловни пушки) от 29.04.2014 г., т.е.
непосредствено след повдигането на обвинение на ищеца, като основание за
отнемането е посочен номерът на воденото срещу ищеца досъдебно производство.
От значение е фактът, че при повдигане на обвиненията срещу ищеца той е ***
4
с дългогодишен стаж, който към този момент е в края на първия си петгодишен мандат
като *** на САС, а преди това е *** на Военно-апелативния съд, към този момент
ищецът е и единствен кандидат за *** на САС (за втори мандат). При това
обвинението обхваща именно и действия, които ищецът е извършил като *** на
Военно-апелативния съд и като лице с висше военно звание (едно от обвиненията е за
престъпление, извършено от военно лице – по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК) – ищецът е
удостоен със звание „генерал-лейтенант“ съгласно представения указ на президента от
26.04.2007 г. Поради това подобно обвинение неминуемо влияе негативно върху
професионалната репутация на ищеца.
Във връзка с участието му в конкурс за нов мандат като *** на САС съдът
приема, че неизбирането му отчасти се дължи на наказателното дело, тъй като
Комисията по професионална етика към ВСС го е посочила наред с други факти като
причина за отрицателно становище. В този смисъл, доводите на Прокуратурата, че
избирането не е било сигурно, са основателни.
За вредите извън свързаните с характера на самото наказателно дело, следва да
се съобразят свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание от
23.02.2023 г. В. Ц. К. и С. Н. И., колеги на ищеца. От показанията им се установява, че
ищецът не само е изпитвал значителен стрес и дори страх, породени от воденото
срещу него наказателно производство, но също така колегите му съдии, които преди
това често са се обръщали към него, са започнали да странят от него, гледали са го с
недоверие, той е бил изолиран. Според свидетелите обвиненията срещу ищеца са
разрушили безупречната му репутация на *** и на административен ръководител на
съд. В качеството си на наказателен *** сериозно бил подкопан и авторитетът му пред
подсъдимите. Отрицателното въздействие на тези обстоятелства върху психиката и
емоционалното състояние на ищеца са довели и до негативно отражение върху
семейния му живот, като се е появило неразбирателство между него и съпругата му
(дори са обмисляли да се разделят поради различното им виждане за изхода от
създалата се ситуация – съпругата му искала ищецът да напусне съдебната система).
Към тези последици следва да се прибавят и негативните изживявания на ищеца (за
което разказват и двамата свидетели) от лишаването му от възможността да
осъществява своите хобита – да ловува и да колекционира оръжия, което е следствие
от отнемането на разрешението му за носене на оръжие и на самите оръжия поради
започналото срещу него наказателно производство. Свидетелите разказват и, че
здравословното състояние на ищеца се е влошило в резултат от започналото срещу
него наказателно производство и изпитвания от ищеца стрес поради това.
Свидетелката К. заявява, че ищецът е имал астма, червен вятър (еризипел) и се е
разболял от подагра. Свидетелят И. посочва, че ищецът е страдал от високо кръвно
налягане, като са зачестили пристъпите на това заболяване, както и от червен вятър,
като е заболял и от подагра. При тези показания не може да се заключи дали ищецът е
страдал от астма и еризипел преди наказателното производство и дали ттези
заболявания са се обострили след това. Според двамата свидетели ищецът е заболял от
подагра след започване на наказателното производство срещу него. Свидетелите
разказват и за влиянието върху ищеца на медийните публикации, част от които са
представени по делото и е безспорно, че наказателното дело е широко медийно
отразено.
По повод медийното отразяване следва да се съобрази заеманата длъжност от
него, предполагаща засилен интерес на обществото. Лицата, които заемат публични
длъжности, следва да търпят засиления обществен интерес към дейността им именно
поради публичния характер на длъжността им и правото на обществото да бъде
информирано за нея, дори и когато съобщаваните обстоятелствата са негативни.
5
Разгласяването на наказателното производство в медиите е другата страна на
заеманата от ищеца длъжност преди повдигане на обвинението и не следва да се
преценява като отделен фактор за увеличаване на обезщетението в каквато насока са
въззивните доводи на ищеца. Размерът на обезщетението е висок именно заради
заеманата длъжност от ищеца – *** и *** на САС. Както е прието в цитираното и от
СГС решение № 50154/13.12.2022 г. по гр. д. № 4756/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о. по повод
наказателно дело срещу съдия, председател на военен съд, заместник-председател на
районен съд и заместник – председател на окръжен съд, претърпените репутационни
вреди от огласяването на делото не са последица единствено от действията на
прокуратурата, респ. от предоставената информация за образуваното наказателно
производство. Отзвукът в обществото и в медиите е обективно следствие от заеманата
от ищеца публична длъжност на магистрат, а в настоящия случай и на *** на
апелативен съд.
От изслушаните свидетели не може да се приемат влошени семейни отношения.
Видно от показанията, свидетелят се е ползвал от подкрепата на съпругата си, както и
от подкрепата на самите свидетели. Не може да се приеме влошено психическо или
здравословно състояние вън от обичайния стрес и напрежение. По делото няма
медицински документи, нито вещо лице е изследвало връзката между описаните от
свидетели заболявания и наказателното производство. Неоснователни са оплакванията
на Прокуратурата, че съдът не е подходил критично към свидетелските показания.
Напротив, приел е, че не доказват връзка на описаните от свидетелите заболявания с
наказателното дело.
Вредите, които следва да бъдат обезщетени вън от продължителността на
процеса, са житейски логичният страх от осъждане на лишаване от свобода по време
на цялото дело, проведените множество заседания, накърнената професионална
репутация, неизбирането му за втори път за *** на САС, което отчасти се дължи на
наказателното дело, отстраняването от длъжност за две години и шест месеца,
невъзможността да ловува и колекционира оръжия.
За да отхвърли частично предявения иск за неимуществени вреди до размера от
500 000 лева, настоящият съд взема предвид, че няма доказани здравословни или
психически извънредни вреди извън обичайните вреди, съобразени с професията,
която е упражнявал, няма промяна в семейното му положение, няма наложена мярка за
неотклонение. Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има
ефекта на овъзмездяване. Съгласно практиката на ЕСПЧ Европейската конвенция не
предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно обвинение и впоследствие
оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у Обединеното
Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). Неоснователни
са оплакванията, че медийното отразяване и унизителната ситуация, в която се е
намирал ищецът след възстановяването си на длъжността като ***, налагат по-висок
размер на обезщетението. Претърпените вреди от огласяването на делото не са
последица единствено от действията на прокуратурата, респ. от предоставената
информация за образуваното наказателно производство. Отзвукът в обществото и в
медиите е обективно следствие от заеманата от ищеца публична длъжност.
Публичните личности (политици, органи на централната и местна изпълнителна власт,
държавни служители, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени
на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите точно във връзка със
заемана от тях длъжност или позиция в обществения живот. В случая, образуваното
наказателно производство срещу ищеца е от категорията дела „с висок обществен
интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация
на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с
6
обществено значение (чл. 39 – 41 от Конституцията на РБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС, решение
№ 50154 от 13.12.2022 г. по гр.д. 4756/2021 на ВКС, Трето ГО). Ето защо, на
медийното разгласяване на повдигнатото обвинение не следва да бъде отдавано
прекомерно значение, каквито са доводите във въззивната жалба на ищеца. Наред с
това, не се твърди и не се установява прокуратурата неправомерно да е предоставяла
невярна информация за наказателното производство.
Определеният размер от 150 000 лева е пределният размер, който може да се
присъди с оглед разбиранията на съдебния състав за справедливо обезщетение при
липса на доказани трайни последици за здравето, липсата на наложена мярка за
неотклонение и възстановяването на работа като *** още преди приключване на
процеса.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи икономическият растеж и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
деликта. В случая датата, към която следва да се отчетат тези показатели съгласно
приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е
22.12.2020 г. – влизане в сила на оправдателната присъда. Отчитането на социално-
икономическото развитие при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в решения № 1207 от
4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007 г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от 29.04.2014 г. по
т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., № 157 от
28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Оплакванията за завишен размер на обезщетението са неоснователни предвид
продължителността на наказателното производство – 6 г. и 8 месеца, проведените
процесуални действия в общо 32 открити съдебни заседания, отчитайки личността на
увредения, респ. професионалния и обществен статус – административен ръководител
- председател на Апелативен съд, обстоятелството, че обвинението е за извършване на
умишлено престъпление в сферата на професионалната реализация на магистрат и
накърнената професионална репутация.
С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД е приложен правилно и в частта
относно неимуществените вреди решението следва да се потвърди.
По повод обезщетенията за имуществени вреди съдът излага следното.
Неоснователни са доводите на Прокуратура, че не е доказано предоставянето на
адвокатска защита по наказателното дело и искането решението да се отмени в
осъдителната част за 150 лева имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар. В
заседанията по наказателното дело ищецът е бил представляван от адвокат В., с когото
е сключен договорът. Решението следва да бъде потвърдено в тази част.
По повод претенцията за сумата от 78 992,75 лв. пропуснати ползи в размер на
законните лихви върху несвоевременно изплатените му възнаграждения за периода, в
който е бил отстранен от длъжност от обвиняването му в периода от 22.04.2014 г. до
22.12.2020 г. ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до плащането въззивният съд
излага следните мотиви. Безспорно е, че ищецът е бил отстранен от длъжност в
периода 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. и не е получавал трудово възнаграждение в този
период, съответно след изменението на чл. 230 ЗСВ с ДВ, бр. 62 от 2016 г.е получавал
минимална работна заплата. На 25.06.2021 г. обаче, след впизане в сила на
оправдателната присъда му е изплатено 120 305,37 лв. – сумата на нетното
възнаграждение след приспадане на дължимите данъци за периода на отстраняване от
длъжност и разликата между минималната работна заплата. Сумата от 120 305,37 лв.
7
по същество представлява обезщетение, като с изплащането й ищецът е обезщетен за
имуществените му вреди за периода на отстраняване от длъжност.
Основателни са доводите, че в диспозитива съдът е отхвърлил и иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 78 992,75 лв. – законна
лихва върху сумата 120 305,37 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода
на отстраняване от длъжност 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. След изменението на иска
съобразно молба от 26.10.2022 г. претенцията е за сбор от законните лихви от датата,
на която е следвало да бъде изплатено всяко едно месечно трудово възнаграждение на
ищеца за периода на отстраняване - края на съответния месец, за който се определя
възнаграждението, до 25.06.2021 г. Видно от заключението на допълнителната ССЕ
размерът 78 992,75 лв.е изчислен, като за основа е използвано брутното
възнаграждение, включващо данък общ доход. Искът, така както е изменен, е
неоснователен. За периода на отстраняване от длъжност на ищеца се дължи
обезщетение в размер на неполученото възнаграждение съответно разликата с
минималната работна заплата. Той не е полагал труд през този период и не е получил
трудовото си възнаграждение със закъснение, за да има вземане за законна лихва върху
закъснялото плащане. Поради повдигнатото обвинение е бил отстранен от длъжност,
не е полагал труд и не е получавал възнаграждение и именно защото не е полагал труд
във връзка в повдигнатото обвинение, е получил и обезщетение в размер на
неполученото нетно възнаграждение след впизане в сила на оправдателната присъда.
От една страна, няма забава в плащането, за да се дължи законна лихва. От друга
страна, тъй като лихвата се претендира като пропусната полза, няма сигурност, че би
настъпило увеличаване на имуществото, което е възпрепятствано от извършеното
спрямо ищеца непозволено увреждане.
Въззивният съд споделя изводите на СГС, че доколкото уреденото в чл. 231 ЗСВ
в съответната му редакция плащане на съдията поради временното му отстраняване от
длъжност, което се е оказало неоснователно, представлява обезщетение, а не
възнаграждение за труд, то се дължи еднократно, макар и да се изчислява съобразно
размера на брутното трудово възнаграждение на съдията за временното на
отстраняването му от длъжност. Поради това в това обезщетение не може да се
включва лихва за забава върху трудовите възнаграждения, които съдията би получил,
ако не беше отстранен от длъжност, тъй като за времето на отстраняването му от
длъжност такива възнаграждения не му се дължат и съответно за него не може да
възникне вземане за законна лихва за забава върху тях.
За пълнота, следва да се посочи, че искането за законна лихва върху сумата от
78 992,75 лева от 22.12.2020 г. до окончателното плащане е неоснователно изцяло не
само поради недължимост на главницата, но и частично за периода от 22.12.2020 г. до
25.06.2021 г., тъй като за този период то вече е включено в размера на претенцията за
главница.
По тези съображения решението в отхвърлителната част за сумата от 78 992,75
лв. следва да бъде потвърдено с уточнението, че тя представлява сбор от законните
лихви от датата, на която е следвало да бъде изплатено всяко едно месечно трудово
възнаграждение на ищеца за периода на отстраняване 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. -
края на съответния месец, за който се определя възнаграждението, до 25.06.2021 г.
ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до плащането.
По повод иска за заплащане на 10 480 лв. обезщетение в размер на
неполучените допълнителните трудови възнаграждения за 2019 г. и 2020 г. съдът
намира следното. Видно от представеното удостоверение от САС от 21.02.2022 г.,
писмото на председателя на САС до ищеца от 28.07.2021 г. и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на ДМС за ищеца би следвало да бъде 3
8
938 лв. за 2019 г. и 6 542 лв. за 2020 г. или общо 10 480 лв. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1
НСОРЗ с КТД, с вътрешните правила за работната заплата или с индивидуалния
трудов договор могат да се определят допълнителни възнаграждения за постигнат
резултат от труда. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне на средства за
допълнителни трудови възнаграждения (отм.), приети с решение на Пленума на ВСС
по протокол № 34/27.10.2011 г., действащи към 2019 и 2020 г., не се изплаща
възнаграждение за допълнително материално стимулиране на магистрат, привлечен
към наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер. Ако не
беше повдигнато обвинението срещу ищеца и той не бе отстранен от работа по тази
причина, той, като *** в САС, щеше да получи посочената сума като допълнително
материално стимулиране. Налице е причинна връзка между вредата в посочения
размер, представляваща пропуск да бъде получен такъв доход и наказателното
производство. Предвид обстоятелството, че посоченото допълнително възнаграждение
за допълнително материално стимулиране е изплатено на всички съдии, то
реализираният от ищеца пропуск да увеличи имуществото си с него е сигурен.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за 10 480 лв.,
обезщетение в размер на неполучените допълнителните трудови възнаграждения за
2019 г. и 2020 г., като искът за тази сума със законната лихва от 22.12.2020 г. бъде
уважен.
По повод иска за плащане на 1363 лева неполучени суми за социално-битово и
културно обслужване (СБКО) за периода на отстраняването от длъжност 15.05.2014 г. –
28.11.2016 г. от значение е следното. Средствата, които се изплащат от фонд „СБКО“,
се изплащат на всеки съдия, който осъществява дейността си в съответния съд в
периода, в който се изплащат тези средства. Единствената причина ищецът да не
получи средства от фонд „СБКО“ за периода 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. е именно
отстраняването му от длъжност в резултат от повдигнатото му обвинение. Тези
средства не са част от трудовото възнаграждение, поради което не се включват в
размера на обезщетението, изплатено на ищеца по чл. 231, ал. 1 ЗСВ. От
представеното удостоверение от САС от 21.02.2022 г. и от заключението на
съдебно[1]счетоводната експертиза по делото се установява, че за посочения период
сумата, която ищецът би получил за СБКО, е 1 363 лв. Ако не беше отстранен от
длъжност, той щеше да ги получи, поради което те представляват пропусната полза за
ищеца, пряко е свързана с повдигнатото му обвинение и следва да бъде обезщетена в
посочения размер от 1 363 лв. Неоснователни са доводите на Прокуратурата, че
получаването им не е сигурно и не представляват пропусната полза.
Във връзка с частната жалба на адвокат И. В. срещу определение № 11419 от
19.07.2024 г. на СГС Първо ГО, 25 състав по гр.д 2752/2022 г. въззивният съд излага
следните мотиви. Неоснователни са доводите, че определяният от първата инстанция
хонорар от 8000 лева е в пренебрежително нисък размер и изразява незачитане на
адвокатския труд. Предметът на делото – искове по ЗОДОВ за вреди от незаконно
обвинение, проведените две заседания, ангажираните двама свидетели и две
заключения на ССЕ (основно и допълнително) не обосновават по-висок размер на
възнаграждението. Вън от горното, както е посочено и в обжалваното определение,
адвокатският хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдв е изключение от общото правило на
възмездност на адвокатските услуги. Страните са свободни да договарят
възнаграждение в размер, който считат за подходящ вън от определения от съда
хонорар по чл. 38 ЗАдв. Насрещната страна не следва да бъде натоварена да заплаща
твърде висок адвокатски хонорар, който не е заплатен според общото правило.
Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение.
Разноските за първата инстанция следва да се променят според променения
9
изход на спора: на адвокат В. се дължи лева за адвокатски хонорар 2630
(161843/151363х2460,56) и следва да й се присъдят допълнително 170 лева.
Предвид проведеното едно заседание, липсата на доказателствени искания и
спорния предмет пред въззивната инстанция, съдът счита за обоснован адвокатски
хонорар от 6000 лева, определен по реда на чл. 38 ЗАдв. Предвид изхода на спора на
адв. И. В. се дължат 1642 лева (161843/591135х6000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1948 от 04.04.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по гр.д
2752/2022 г. в следните в частта, в която е отхвърлен искът на В. С. П. с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 10 480 лв., представляваща
пропуснати ползи от неполучени допълнителните трудови възнаграждения за 2019 г. и
2020 г. със законна лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане, вследствие на
повдигнато незаконно обвинение, във връзка с което е образувано НОХД № 2833/2015
г. на СГС, НО, 19 състав
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. П. сумата от 10
480 (десет хиляди четиристотин и осемдесет) лв., представляваща пропуснати ползи от
неполучени допълнителните трудови възнаграждения за 2019 г. и 2020 г. със законната
лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане вследствие на повдигнато
незаконно обвинение, във връзка с което е образувано НОХД № 2833/2015 г. на СГС,
НО, 19 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адвокат И. В. срещу определение №
11419 от 19.07.2024 г. на СГС Първо ГО, 25 състав по гр.д 2752/2022 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат И. В. В. адрес
гр. ***, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. * на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатски хонорар от 170 (сто и седемдесет) лева за първата инстанция и 1642
(хиляда шестстотин четиридесет и два) лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10