М
О Т И В И
към присъда № 9 от
22.01.2015 година
по
н.о.х.дело № 1233
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2014
година:
Обвиненията
против подсъдимия Е.И.И., ЕГН **********, са за това, че:
на
09.03.2014 год. в гр..... противозаконно повредил чужда движима вещ – лек
автомобил „ВАЗ 21013”
с рег.№ ...., собственост на И.К.И., ЕГН **********, и Р.И.И., ЕГН **********,
като стойността на повредата е 467,84 лева – престъпление по чл.216, ал.1 от НК;
на
09.03.2014 год. в гр..... се заканил на другиго - И.К.И., ЕГН **********, с
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира
подсъдимия да бъдe признат за виновeн по тях, като за престъплението по чл.216, ал.1 от НК му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, а за
престъплението по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК – наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца. Моли на основание чл.23 от НК наказанията да
бъдат групирани, като на подсъдимия бъде определено и наложено едно общо
наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим. Моли също направените по делото разноски да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство – отнето в полза
на Държавата и унищожено.
Служебният
защитникът адв.В.Щ. оспорва обвинението по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК и
пледира за оправдателна присъда по него. Относно обвинението по чл.216, ал.1 от НК не оспорва, че подзащитният му е извършил деянието, но счита, че той е бил в
състояние на афект, и моли за това престъпление на подзащитния му да бъде
наложено наказание при наличие единствено на смекчаващите отговорността
обстоятелства, без да сочи конкретен вид и размер на наказанието, като се приложи
чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Е.И.И.
не оспорва, че е извършил престъплението по чл.216, ал.1 от НК, но също твърди,
че е бил в състояние на афект, и не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, като поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият Е.И.И.
е неосъждан по смисъла на НК. Бил е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК и то за престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1
от НК, но това е било през 2007 год. - с влязло в сила на 07.03.2007 год.
решение по н.о.х.дело № 1806/2007 год. на РС-...., като наложената му глоба е
била платена в същата година (на 11.07.2007 год.) и от тогава до сега не са
налице други осъждания на подсъдимия, включително и по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият
страда от „Параноидна шизофрения”, но към извършване на настоящите му деяния,
за които е предаден на съд, не е имал краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Същият може правилно да възприема и
възпроизвежда факти от значение за делото и да участва в наказателното производство.
Свидетелите
И.К.И. и Р.И.И. са съпрузи, като последната била леля на подсъдимия по линия на
майка му.
Свидетелите
И.и и подсъдимия живеели в един и същи жилищен блок на ул..... в гр....., но
били във влошени отношения.
На
09.03.2014 год. около 05,00 часа подсъдимият отишъл на паркинга пред жилищния
блок, в който живеел, където бил паркиран лекия автомобил на свидетелите И. –
„ВАЗ 21013”
с рег.№ ...., и с носената от него тесла с дървена дръжка започнал да удря по
автомобила, в резултат на което счупил всичките му стъкла (панорамните предно и
задно панорамни стъкла, стъклата на предната и задната леви врати и стъклата на
предната и задната десни врати) и нанесъл щети по предния и задния му капаци,
по задната му дясна врата и по тавана му, като общият размер на причинените
имуществени вреди възлиза на 467,84 лева. Повод за тези му действия бил
конфликт от предходния ден между него и св.И., за който подсъдимият решил да си
отмъсти.
Вследствие
на шума от действията на подсъдимия св.И. се събудил и погледнал към паркинга
от жилището си, намиращо се на третия етаж. Възприемайки визуално потрошения им
автомобил и действията на подсъдимия, св.И. му извикал да спре, но подсъдимият
не само, че не спрял, но и извикал към него, като го заплашил, че ще убие него
и съпругата му.
Св.И.
събудил съпругата си и й казал какво се случва, тя погледнала през терасата и
възприела визуално потрошения им автомобил и действията на подсъдимия, който продължавал
да нанася удари по него, но й прилошало и се прибрала. Св.И. не чула лично заканата
на подсъдимия, отправена към съпруга й.
Св.И.
позвънил на тел.112 и на място пристигнали служители от Първо РУ „Полиция” гр.....,
сред които били свидетелите Е.Г.А. и Д.Т.В.. Същите разговаряли с подсъдимия,
който междувременно се бил прибрал в жилището си, и той им казал, че е потрошил
колата на св.И., тъй като св.И. си го заслужил. Полицейските служители отвели
подсъдимия в сградата на Първо РУ „Полиция” гр....., но при отвеждането му,
минавайки покрай св.И., които вече били слезли пред блока и стояли до
потрошения си автомобил, той им се заканил със саморазправа. Тези му заплахи
били чути и от св.Д.Н. П., които по същото време бил там. Според св.И.
отправената им закана била отново за убийството им, което кореспондира и с
показанията на св.П. („…ще ви довърша”). Св.А. също чул отправената към св.И.
от подсъдимия закана със заплашителен тон: „…ще видите какво ще става”, но
изрично заявява, че не си спомня точните думи, с които тя е била формулирана.
Вследствие
на случилото се св.И. изпитвали страх от подсъдимия за живота си (в частност
отправената на св.И. закана за убийство възбудила у него основателен страх за
нейното изпълнение, който се изразил в „Остра стресова реакция”) и около месец
не напуснали жилището си, а впоследствие го продали и се преместили да живеят
при сина си в гр.София.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията
на подсъдимия Е.И.И. и показанията на свидетелите Н.Д.Л., Д.Н. П. и Д.Т.В.,
дадени в хода на съдебното следствие;
показанията
на св.И.К.И., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и прочетени
в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК;
показанията
на свидетелите Р.И.И. и Е.Г.А., дадени пред органа на досъдебното производство
и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.7 във връзка
с ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК;
показанията
на св.Н.Д.Л., дадени пред органа на досъдебното производство и прочетени в хода
на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК;
изслушаните
и приети в хода на съдебното следствие заключения на съдебната психиатрична
експертиза от 10.03.2014 год., комплексната съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза от 20.03.2014 год. и съдебната автооценъчна
експертиза от 13.03.2014 год., както и обясненията на изготвилите ги експерти
при изслушването им в съдебно заседание;
заключението
на съдебната автооценъчна експертиза от 10.03.2014 год., приета в хода на
съдебното следствие без разпит на изготвилия я експерт на основание чл.282,
ал.3 от НПК;
приетите
в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справка за
съдимост 212 от 19.01.2015 год. на РС-Стара Загора, издадена след извършена
справка в Бюрото за съдимост при РС-...., справка за съдимост рег.№ 3329 от
24.09.2014 год. на РС-Стара Загора, издадена след извършена справка в Бюрото за
съдимост при РС-...., и справка за съдимост рег.№ 3191 от 21.07.2014 год. на
РС-.... с приложен към нея препис от бюлетин за съдимост на подсъдимия Е.И.И.,
писмо изх.№ РД-16-91 от 21.01.2015 год. на Дирекция „Събиране” към ТД на НАП
гр.....);
протоколите и
другите документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
приложени към досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното
следствие по реда
на чл.283 от НПК (протокол от 09.03.2014 год.
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от 09.03.2014 год. от посетено
местопроизшествие – оглед на лек автомобил, сведение от д-р М. Г. относно
извършен преглед на подсъдимия на 09.03.2014 год., протокол от 09.03.2014 год.
за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол от 14.03.2014 год.,
справка от Централна база на КАТ за лек автомобил с рег.№ ....,
съдебно-медицинско удостоверение № 196/2014 год., лист за преглед на пациент в
Спешно отделение № 0175658, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
Спешно отделение № 3812, резултат от образно-диагностично изследване № 1311 от
09.03.2014 год. от МБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр..... с приложение към него, 2 броя
протоколи за предупреждение от 08.03.2014 год., данни от АИС „Български
документи за самоличност” на И.К.И., справка за регистрация в Централния
полицейски регистър за лицето Е.И.И., протокол от 09.03.2014 год. за доброволно
предаване);
предявеното
в хода на съдебното следствие на основание чл.284 от НПК вещественото
доказателство - 1 брой тесла с дървена дръжка, и обясненията
на подсъдимия при предявяването му.
В
случая следва изрично да се отбележи, че:
събраните
по делото доказателства, включително и обясненията на подсъдимия, са
непротиворечиви и кореспондират помежду си относно авторството, времето,
мястото, механизма и начина на извършване на инкриминираното деяние по чл.216,
ал.1 от НК – повреждането на лекия автомобил на св.И., както и относно вида на
причинените щети;
твърдението
на подсъдимия за извършване на
инкриминираното деяние по чл.216, ал.1 от НК в състояние на афект е
несъстоятелно и съдът не го кредитира с доверие, тъй като, за да обоснове това
си състояние, подсъдимият се позовава на събитие (конфликт със св.И.) от
предходния ден, т.е. от последното до извършване на инкриминираното деяние по
чл.216, ал.1 от НК е изминал период от време, който е достатъчно дълъг, щото
състоянието на афект по смисъла на закона вече да е отшумяло, ако и такова да е
било в действителност налице към момента на въпросното събитие, колкото и
сериозни да са били последиците от това събитие за подсъдимия;
относно
размера на причинените имуществени вреди с инкриминираното деяние по чл.216,
ал.1 от НК, доколкото в тази ми част заключенията на двете изготвени в хода на
досъдебното производство съдебни автооценъчни експертизи си противоречат, съдът
кредитира с доверие именно изслушаното в съдебно заседание заключение на
съдебната автооценъчна експертиза от 13.03.2014 год., тъй като същото е по-обстойно
и мотивирано (посочени са по-подробно използваните при изготвяне на експертизата
източници и в констативно-аналитичната му част изрично е посочена формулата на
изчисляване на размера на вредите, позволяваща да се проследи механизма и
начина на извеждане на направения от експерта краен извод в тази насока);
доколкото
са налице съществени противоречия между показанията на св.Л., дадени в хода на
съдебното следствие, и показанията му, дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие, съдът кредитира с
доверие именно последните, тъй като са били депозирани във време, много
по-близко до извършване на инкриминираните деяния, респективно – към онзи
момент спомените на свидетеля са били значително по-пресни и в този смисъл
по-точни и ясни, а и св.Л. изрично заяви в съдебно заседание, че поддържа
прочетените му показания;
относно
инкриминираното деяние по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК – закана с
убийство, отправена към св.И. от подсъдимия, докато последният осъществявал
деянието по чл.216, ал.1 от НК (заканата, отправена към св.И. от подсъдимия при
отвеждането му в полицията след извършване на инкриминираните деяния, не е
изрично посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт и следователно не
е елемент от състава на конкретното фактическо обвинение), съдът кредитира с
доверие в тази им част показанията на св.И., независимо че същият е пострадал
от нея (и в този смисъл се явява заинтересовано лице) и не са налице други преки
доказателства за отправената му закана – свидетели, възприели лично отправянето
й, тъй като са налице достатъчно на брой косвени доказателства, които,
преценени в съвкупност, потвърждават достоверността на показанията на св.И. в
тази им част, а именно:
обясненията
на подсъдимия, който, ако и да отрича, че се е заканил с убийство на св.И., все
пак не отрича, че му е отправил закана за отмъщение, а последната е била
отправена на фона на нанасяните удари с тесла по автомобила на св.И., т.е.
налице са и действия от негова страна, които вербално засилват смисъла и
характера на отправената към св.И. закана като такава към личността му и в
частност за убийство; показанията на св.Л., на когото св.И. е споделил за
отправената му от подсъдимия закана за убийство непосредствено след това –
сутринта на същия ден;
показанията
на свидетелите И., А. и П. за отправена от подсъдимия към св.И. закана за
саморазправа при отвеждането му в сградата на РУ „Полиция”, която също се
изразява в заплаха за убийство на св.И. (в тази им част съдът кредитира с
доверие показанията на св.И. и св.П., тъй като св.А. заяви, че не си спомня
точни думи, отправени към кв.И.), което потвърждава, че намеренията на
подсъдимия изначално са били именно в тази насока;
заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза от
20.03.2014 год., според която св.И. е изпитал реален страх от осъществяването
на конкретна заплаха – за убийство;
фактът,
че близо месец след извършване на инкриминираните деяния св.И. не са напускали
от страх жилището си, а впоследствие са го продали по същата причина и са се
преместели да живеят в друг град.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че:
на
09.03.2014 год. в гр..... подсъдимият Е.И.И. е противозаконно повредил чужда
движима вещ – лек автомобил „ВАЗ 21013”
с рег.№ ...., собственост на И.К.И., ЕГН **********, и Р.И.И., ЕГН **********,
като стойността на повредата е 467,84 лева, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК;
на
09.03.2014 год. в гр..... подсъдимият Е.И.И. се е заканил на другиго - И.К.И.,
ЕГН **********, с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците от престъпния състав на чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаните престъпления,
съдът прие, че той е извършил деянията си виновно под формата на пряк умисъл,
понеже е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните им последици и е искал настъпването им. На този извод
навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията и обстоятелствата, при
които те са били извършени, както и фактът, че подсъдимият, ако и да страда от психично
заболяване, респективно - последното да е улеснило извършването на деянията, то
същото не го е лишило от възможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от вида
и размера на предвидените в закона наказания за извършените престъпления –
лишаване от свобода до пет години за престъплението по чл.216, ал.1 от НК и до
шест години за престъплението по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, както и
от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
като се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар.
генерална и специална превенции.
В случая съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двете
извършени от подсъдимия деяния чистото му съдебно минало (неосъждан по смисъла
на НК) и психичното му заболяване, а като отегчаващо отговорността му обстоятелство
по отношение и на двете извършени от него деяния – тяхната висока обществена
опасност (за деянието по чл.216, ал.1 от НК вследствие на това, че произтеклите
от него щети надхвърлят размера на установената за страната минималната работна
заплата и са били причинени на пенсионери в напреднала възраст, а за деянието
по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК – вследствие на реално изпитания от св.И.
страх от осъществяване на отправената му закана за убийство, изразил се „Остра
стресова реакция” и довел впоследствие до изселването на пострадалия и
съпругата му в друг град).
Предвид
гореизложеното съдът определи и наложи на подсъдимия Е.И.И. наказания и за
двете извършени от него престъпления при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, както следва: за деянието по чл.216, ал.1 от НК - наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, за деянието по чл.144, ал.3 във
връзка с ал.1 от НК - наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът групира така наложените наказания на подсъдимия,
като му определи и наложи едно общо наказание, а именно „лишаване от
свобода” за срок от осем месеца.
Имайки
предвид, че и двете конкретни престъплени деяния, предмет на разглежданата
реална съвкупност, са с висока обществена опасност, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия
същият следва ефективно да изтърпи определеното и наложено му общо най-тежко
наказание, поради което и на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът
постанови подсъдимият да изтърпи определеното и наложено му с настоящата
присъда общо най-тежко наказание в затворническо общежитие от открит тип при
първоначален „общ” режим.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното
и наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимия времето,
през което той е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано
от 05.01.2015 год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на
сумата от 225 лева, представляваща направени разноски по досъдебно производство
№ 234/2014 год. на Първо РУ „Полиция” гр....., и в размер на сумата от 334
лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на
настоящото съдебно производство.
На
основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК съдът отне в полза на Държавата вещественото
доказателство – 1 брой тесла с дървена дръжка, принадлежащо на подсъдимия Е.И.И. със
снета самоличност и послужило за извършване на престъплението по чл.261,
ал.1 от НК, и постанови същото да бъде унищожено като вещ с малозначителна
стойност.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: