Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Русе, 12.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд V-ти гр.с-в, в публично
заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1339
по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен
иск, с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
С.Д.С. *** твърди, че между него като наемодател и ответника като земеделски
производител бил сключен договор за наем на зем.земи от 25.07.2014 г., по
силата на който му предоставил за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот – нива в землището на с.Смирненски, представляваща имот № 020120,
трета категория, с площ 17 дка. Договорът бил сключен за една стопанска година,
като уговорената наемна цена от 50 лв. на декар следвало да се заплати
най-късно в първия работен ден след изтичането на стопанската година на
01.10.2015 г./. Ответникът заплатил на ищеца само част от дължимата наемна цена
в размер на 300 лв., като плащането било удостоверено с подписа на ответника в
договора за наем. Останалата сума от 550 лв. не била заплатена и до момента. На
20.07.2015 г. страните отново сключили договор за наем на същата зем.земя и при
същите условия. Въпреки изтичането на стопанската година ответникът не му
заплатил дължимата наемна цена от 850 лв. или общо по двата договора сумата
възлизала на 1400 лв. Поради това ищецът подал заявление по чл.410 ГПК и срещу
издадената заповед по гр.д.№ 277/2017 г. постъпило възражение от ответника. Предвид
изложеното, претендира съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д.А.Ч., че дължи на ищеца сумата 1 400 лв.,
представляваща неизплатена наемна цена по договори за наем на земеделска земя
от 25.07.2014 г. и 20.07.2015 г. за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, ведно
със законната лихва от 19.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
и на разноските по двете производства.
Ответникът
в депозирания отговор по чл.131 ГПК оспорва основателността на иска. Твърди, че
по процесните договори били платени всички дължим суми в срок. Заявява, че приложените
по делото екземпляри от двата договора били с поправки, добавки и опити да се
фалшифицират подписите под тях и се различавали от неговите екземпляри.
Съдът, като съобрази представените по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 277/2017
г. по описа на РРС, срещу Д.А.Ч. е издаден заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на С.Д.С. за заплащане на сумата 1400 лв. -
неплатен остатък от наемна цена по договор за наем на земеделски земи от
25.07.2014 г. за стопанската 2014/2015 г. и неплатена наемна цена по договор за
наем на земеделски земи от 20.07.2015 г. за стопанската 2015/2016 г., ведно със
законната лихва от образуване на заповедното производство и деловодни разноски
– 28 лв. държавна такса и 150 лв. адв.възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК
длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него
заповед. В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване
оспореното си вземане, предвид което претенцията е допустима.
По повод оспорване съдържанието на приложените
по настоящото дело договори за наем на земеделски земи от 25.07.2014 г. и
20.07.2015 г., същите са представени от ищеца в оригинал. Съдържанието и на
двата контракта е идентично и с тях ищецът /наемодател/ предоставя на наемателя
/Д.Ч./ собствената си земеделска земя с обща площ 17 дка, находяща се в
землището на с.Смирнески, общ.Ветово, имот № 020120, за една стопанска година,
считано съответно от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. и от 01.10.2015 г. до
01.10.2016 г. Уговорено е наемно плащане в размер на 50 лв./дка, което се дължи
най-късно в първия работен ден след изтичане на съответната стопанска година. На
гърба на трета страница от оригинала на договора, сключен на 25.07.2014 г.,
находящ се у ищеца, е налице ръкописен текст, изпълнен с химикална паста:
“Дадени 300 лв. от Д., 2014 г.”, под който стои подписът на ответника. На първа
страница от втория договор, в чл.6 /определящ размера на наемното плащане/ е
налице ръкописен текст “неплатено”. На същото място в договорите, представени
от ответника в съдебно заседание, се съдържа ръкописен текст “платено”.
Процесуалният представител на
ищеца в съдебно заседание депозира преписи от двата договора, заверени “Вярно с
оригинала” от ответника, при представянето им от него в Общинска служба по
земеделие - Ветово. В чл.6 от същите липсва ръкописен текст след посочения
размер на наемното плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният
иск е установителен за вземането на С.Д.С. към ответника Д.А.Ч., с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от сключени
договори за наем на земеделска земя. Съгласно клаузите на цитираните по-горе контракти,
срещу ползването на земеделската земя, собственост на ищеца, ответникът се
задължава да заплаща наем от 50 лв./дка или 850 лв. за една стопанска година
най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се
дължи. Няма спор, че наемателят е изпълнил задължението си по договорите, като
е предоставил ползването на земята си на ответника, доказателство за което е и
декларирането на въпросната нива от последния за две стопански години пред
ОСЗ-Ветово. В тежест на последния е да установи, че е изпълнил задълженията си на
наемател по съществувалите облигационни отношения с ищеца да му заплати
уговорената наемна цена. Налице е признание на С.С., че по първия договор е извършено
частично плащане в размер на 300 лв., макар ръкописният текст на гърба на трета
страница от документа да съдържа само подписа на ответника. За останалата
дължима сума от 550 лв. по първия договор и 850 лв. по втория не са налице
доказателства за извършено плащане. Представените заверени преписи от
контрактите пред ОСЗ-Ветово установяват, че оригиналите на същите не съдържат
друг ръкописен текст в чл.6, освен сумата „50 лв.” – наемно плащане на декар. Налице
са допълвания на договорите от страните. Под текста „платено” в договорите,
съхранявани у ответника, не фигурират подписите на страните, нито поне този на
наемодателя, поради което не може да се приеме, че документите имат значение на
разписка за платени суми. Следователно недоказано остава твърдението на Д.Ч.,
че е платил на ищеца уговорената наемна цена още при подписването на договорите.
Ето
защо съдът намира предявеният установителен иск за съществуване вземането на
ищеца към ответника за сумата 1400 лв. за основателен, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника са и
разноските, направени от ищеца в заповедното и в настоящото производства.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Ч., ЕГН **********,***,
на основание чл.422 ГПК, че дължи на С.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 1400 лв., представляваща неплатен остатък от наемна цена по
договор за наем на земеделска земя от 25.07.2014 г. за стопанската 2014/2015 г.
и неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 20.07.2015 г.
за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2017
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.А.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,***,
178 лв. разноски, предмет на заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 277/2017 г. по описа на РРС, както и в 178 лв. разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: