Решение по дело №159/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 36
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20223300100159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Разград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20223300100159 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Предявени са искове от С. И. Х. и Е. С. И. за осъждане на „ЗД Евроинс“АД да
заплати на първия ищец сумата 160 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на Е. Х., за която твърди, че е негова съпруга, а на
втория ищец сумата 190 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие смъртта на неговата майка Е. Х. и сумата 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на болки и страдания от
нанесени му телесни увреждания. Претендира се и законна лихва върху всяка от сумите,
считано от 11.01.2022г. – твърдяната дата на предявяване на застрахователната претенция
пред ответника.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат твърдение, че на
27.11.2021г. на път ІІ-23 Русе – Кубрат, в землището на с.Беловец, е настъпило ПТП между
л.а. „Опел вектра“ с рег. № *** и л.а.“Фолксваген туарег“ с рег. № ***, предизвикано от
нарушаване на правилата за движение от водача на л.а.„Опел вектра“. В този автомобил са
пътували ищецът Е. И. и неговата майка Е. Х.. Вследствие на ПТП е настъпила смъртта на
Х., а ищецът е получил телесни увреждания.
Ищците посочват, че са изпаднали в тежко стресово състояние от загуба на Е. Х. – С.
Х. твърди, че двамата са живели в силна и дълбока емоционална връзка 26 години. Е. И.
твърди, че е с трайно влошено здравословно състояние и неговата майка е лицето, което
основно е полагала грижи за него. Така загубата й се е отразила тежко на двамата ищци,
които са се асоциализирали, страдат от безсъние, не се хранят, изпаднали са в депресия. Що
се отнася до претърпените неимуществени вреди от телесните увреждания на Е. И., същият
1
сочи, че не е постъпил на болнично лечение, назначено му е домашно такова с препоръки да
спазва щадящ двигателен режим и забрана да се натоварва физически и да вдига тежки
предмети.
В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил „Опел вектра“ е
бил застрахован със застраховка ГО при „ЗД Евроинс“АД. Ищците са заявили претенция за
изплащане на застрахователни обезщетения пред ответното дружество и са образувани
преписки по четири щети.
С влязло в сила определение № 242/28.06.2022г. съдебното производство е частично
прекратено на осн. чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска, предявен от Е. С. И., за осъждане
на „ЗД“Евроинс“АД да й заплати сумата 170 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната майка Е. Х..
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“АД, представляван от Й.Ц. –
председател на СД и Е.И. – изп.директор, е депозирал писмен отговор на исковата молба
чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за
неоснователност на исковата молба. Оспорва елементите на деликта, в т.ч. механизма на
ПТП и настъпилите неимуществени вреди, като във връзка с това твърди, че вината за
настъпване на ПТП е на водача на другия автомобил „Фолксваген туарег“, а не на водача на
л.а. „Опел вектра“. Освен това твърди, че не е налице брак между първия ищец и
пострадалата в ПТП Е. Х., както и че отношенията им към момента на инцидента са били
влошени – ищецът живее в чужбина с друга жена, а докато е пребивавал в страната, Х. е
подавала многократно сигнали и жалби срещу него в полицията по повод тормоз и
осъществявано домашно насилие. По отношение на претенцията на Е. И. ответникът
твърди, че вече е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер 130 000лв. за
претърпени болки и страдания от загубата на неговата майка и в размер 2000лв. за
неимуществени вреди вследствие на болки и страдания от нанесените му телесни
увреждания при ПТП. За всички искови претенции застрахователят излага твърдение, че
размерът им е прекомерен. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, като по
отношение на претенциите на Е. И. счита, че такава въобще не се дължи, тъй като му е
изплатил обезщетение, а ако бъдат уважени исковете на двамата ищци, лихвата се дължи от
момента на изтичане на рекламационните срокове.
Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
постадалата Е. Х. с 50%, като твърди, че е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан.
В писмен отговор третото лице-помагач ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по
същество оспорва иска и вината на застрахования при него водач на л.а.“Фолксваген
туарег“.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: на 27.11.2021г. на път ІІ-23 км.41+659 в
землището на с.Беловец, по пътя Русе-Кубрат е настъпило пътно-транспортно произшествие
2
между лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***, управляван от В. Ш., и лек автомобил
Фолксваген Туарег с рег. № ***, управляван от св.Р. Р.. Управляваният от В. Ш. л.а. Опел
Вектра се движел в посока Кубрат-Русе. В автомобила на предната дясна седалка пътувал
ищецът Е. И., а на задната лява седалка била неговата майка Е. Х.. В същото време в посока
Русе-Кубрат се движел управляваният от св.Р. автомобил „Фолксваген Туарег“. Пътният
участък на км.41+659 бил хоризонтален, с пряка видимост 150-200 метра, с особености на
релефа – денивелация на терена при спускане/изкачване на лек наклон. Двете ленти за
движение били разделени с непрекъсната пътна маркировка – наложена забрана за
изпреварване на МПС. Липсвали пътни знаци за ограничаване на скоростта под общото
ограничение за движение извън населено място с 90км./ч. При достигане на км.41+659 В.
Ш. изгубил контрол върху управлявания от него л.а. Опел Вектра и навлязъл в лентата за
насрещно движение в момент, в който по нея се движел срещуположно управлявания от
св.Р. л.а. Фолксваген Туарег. Последвал удар между двата автомобила с техните предни
челни леви части, който настъпил в лентата за движение на л.а.Фолксваген Туарег. Двата
автомобила се завъртели след сблъсъка и преустановили движението си, като при въртенето
по-тежкият л.а.Фолксваген Туарег натиснал с предната си част лявата странична част на
л.а.Опел Вектра. В резултат от удара управляваният от В. Ш. автомобил бил с напълно
унищожена предна и лява странична част.
Описаният по-горе механизъм на настъпилото ПТП е установен от вещото лице –
автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза, който е направил своите
изводи въз основа на материалите по ДП № 290-ЗМ-312/2021г. на РУП гр.Кубрат и
събраните в настоящото съдебно производство материали, поради което съдът го намира за
обосновано и го възприема изцяло. Обстоятелствата се установяват и от разпита на св.Р.Р.,
чиито показания кореспондират с изводите на вещото лице.
По отношение на скоростите на движение на двата автомобила и техните опасни
зони експертът е работил по два метода – Делта-V в основното заключение и Теория на
удара в допълнителното заключение. Първият метод се основава на закона за съхранение на
пълната механична енергия – общата кинетична енергия преди удара се трансформира в
кинетична енергия след удара и в енергия на деформация. Методът отчита влиянието на
редица фактори – посоките на движение преди и след удара, масата на МПС, дълбочината на
деформациите, състоянието на пътната настилка. Вторият метод се базира на закона за
съхранение на количеството на движение на системата от двете МПС преди и след удара
чрез определяне на коефициент на възстановяване, който зависи основно от вида на
ударените части и относителната скорост преди удара. Тъй като методът Делта-V отчита
повече фактори, съдът приема, че същият дава по-точна информация относно скоростта на
движение и опасните зони на автомобилите, поради което приема определените
посредством него стойности. Още повече, че самият автоексперт го е предпочел при
изготвяне на отговорите на поставените въпроси. Така се установява, че непосредствено
преди настъпване на ПТП скоростта на л.а. Фолксваген е 93,6км./ч., а на л.а.Опел – 108
км./ч. Опасната зона за спиране на първия автомобил е 90,8м., а на втория – 113,5м. При
3
управление със скорост от разрешената в района 90км./ч., опасната зона за спиране на двата
автомобила е 85,5м. В момента, в който са имали обективна възможност да се възприемат,
двамата водачи са се намирали на разстояние от мястото на сблъсъка, както следва: св.Р. –
на 71,1м., а В. Ш. – на 99,6м. Изводът на вещото лице е, че за св.Р. ПТП не е било
предотвратимо, а за В. Ш. ПТП е било предотвратимо в случай, че не е превишил
максимално допустимата скорост от 90км./ч. и че не е изгубил контрол над МПС, довело до
навлизане в лентата за насрещно движение. Само за пълнота следва да се посочи, че и при
метода Теория на удара вещото лице е направило извод, че за св.Р. ПТП не е било
предотвратимо, а за В. Ш. ПТП е било предотвратимо в случай, че е осъществявал
непрекъснат контрол над МПС, без да навлиза в лентата за насрещно движение.
В резултат от пътно-транспортното произшествие е настъпила смъртта на Е. Х..
Извод за причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта е направен в заключението
на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице по която е работило с наличната
медицинска документация и събраните в съдебното производство материали от
разследването, въз основа на които е направило своите изводи, основани на притежаваните
компетенции по съдебна медицина. Съдът го възприема изцяло и въз основа на него приема,
че по тялото на пострадалата е установена съчетана травма на главата, шията, гръдния кош,
корема и крайниците, в резултат на която е получила тежки, несъвместими с живота
увреждания на централната нервна система, вътрешните органи и остра кръвозагуба. Налице
е тежка съчетана механична и инерционна травма, получена в резултат от действието на
твърди тъпи или тъпоръбести предмети и предмети с остри върхове и режещи ръбове, която
е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
На съдебно-медицинската експертиза е поставена задача и във връзка с направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от непоставяне на
обезопасителен колан. Заключението е, че при аутопсията не са отбелязани характерни
белези за поставен такъв. Локализацията на уврежданията сочи на инерционно движение на
тялото в купето на автомобила, предвид което заключението на вещото лице е, че
пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан. Този извод се подкрепя и от
показанията на св.Н.Н. – полицейски служител, който е пристигнал на местопроизшествието
и е установил, че пострадалата Х. е била на задната седалка на автомобила без поставен
предпазен колан, с глава, насочена към лявата врата. В съдебно заседание вещото лице по
СМЕ допълнително обяснява, че освен тежката механична травма, е налице и много тежка
инерционна травма. Двете поотделно и в съвкупност могат да доведат до леталния изход.
Тежката черепно-мозъчна травма в лявата и лицевата част на главата, която сама по себе си
води до летален изход, би могла да бъде реализирана с или без поставен предпазен колан.
Инерционната травма е налице даже и с поставен колан, поради наслагване на кинетичните
енергии при сблъсъка на двете МПС. Несъвместимите с живота травми са настъпили с оглед
механизма на ПТП и много тежките деформации в лявата задна врата на автомобила.
Поставеният предпазен колан би ограничил единствено преместването на тялото в дясната
страна на купето и би предотвратил механичната травма, която се дължи на сблъсъка –
4
фрактура на ребра и фрактура на горни и долни крайници от дясна страна. Изводът на в.л. е,
че описаните травми, които са несъвместими с живота, биха могли да се получат както с,
така и без поставен обезопасителен колан.
Уврежданията на Е. И. се установяват от вещото лице като оток и хематом на лицето
и охлузна рана на дясна длан, които по своята характеристика обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оказана му е спешна помощ в ЦСМП
гр.Кубрат, чрез прилагане на обезболяваща терапия – ампула аналгин. Уврежданията са в
причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Отокът и хематомът на
лицето се дължат на удар в лицевата област на главата с/върху твърд тъп предмет, а
охлузването – на тангенциално действие на твърд или тъпоръбест предмет. Оздравителният
процес приключва за две седмици, без трайни последици за физическото здраве на
пострадалия. Травматичните увреждания не налагат рехабилитация и чужда помощ.
Във връзка с твърдението на ищеца С. Х., че пострадалата Е. Х. е негова съпруга и
оспорването на този факт от ответника, съдът е указал на ищеца, че следва да установи
твърдения от него факт чрез представяне на удостоверение за сключен граждански брак.
Такова удостоверение не е представено. В с.з. по реда на чл.176 ГПК ищецът С. Х. е дал
обяснение, че няма сключен граждански брак с пострадалата Е. Х., а са живели във
фактическо съжителство.
Във връзка с установяването на характера на отношенията между С. Х. и Е. Х., както
и на претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на смъртта на Х., са разпитани
свидетелите А.А. и Ф.А. – роднини на ищците, Е.Ю. – техен съсед и Д.Х.а – позната на Е.Х..
От техните показания по недвусмислен начин се установява, че С. Х. и Е. Х. са живели във
фактическо съжителство двадесет и шест години, родили са им се две деца, които са
отгледали. В началото двамата са живели в чужбина, където са търсили работа, но заради
децата Е.Х. се е върнала в с.***, за да се грижи за тях и да ги отгледа. С. Х. е продължил да
работи в чужбина и да издържа семейството си, като в тази част св.показания кореспондират
с представените по делото платежни документи от система за бързи плащания Уестърн
Юниън, видно от които ищецът е пращал ежемесечно пари на Е. Х.. Ищецът се връщал през
няколко месеца в България и тогава се прибирал при Съжителката и децата си в с.***.
В голямата си част свидетелите посочват, че отношенията между С. Х. и Е. Х. са
били нормални, двамата са живели като семейство, грижели са се за своите деца – Х. чрез
полагане на лични грижи, а Х. – чрез финансова издръжка. Ищецът не е имал връзки с други
жени през време на съвместното им съжителство, Х. е споделяла в разговори с близки, че го
обича. Х. е заживял с друга жена едва след нейната смърт. От друга страна, Кр.Х. – брат на
пострадалата Х., твърди, че ищецът е имал връзка с други жени през време на съвместното
им съжителство, двамата съжители често са се карали и тогава Е. Х. е отивала при своя брат,
докато отношенията им се нормализират. Свидетелят твърди, че тяхната дъщеря е подавала
сигнали за тормоз и домашно насилие от С. Х. над Е. Х.. Такива данни по делото обаче не са
събрани. От изисканите от РПУ гр.Кубрат справки се установява, че през 2021г. Е. Х. е
подала два сигнала в полицията по повод възникнал между двамата скандал, породен от
5
обстоятелството, че тяхната дъщеря е напуснала дома им и е заживяла на семейни начала с
мъж, а ищецът не е бил съгласен това да стане, без да са направили сватба, като е изразил
недоволството си по крайно неприемлив начин. В РС Кубрат не са водени дела по ЗЗДН.
Като отчита недобрите отношения между св.Х. и родителите на пострадалата Е. Х. от една
страна и от друга страна ищеца С. Х., както и че твърденията му за подавани сигнали от Е.
И. за домашно насилие от баща й над майка й не се подкрепят от събраните доказателства,
съдът не взема предвид показанията на този свидетел при изграждане на фактическата
обстановка.
Отношенията между Е. И. и Е. Х. са били много близки. Ищецът е израснал в
недобро здравословно състояние, в каквото е и към момента. Видно от представено
психологическо изследване, извършено на 7.10.2019г., Е. И. получавал като малък гърчове и
припадъци, които отшумели с израстването му. Посещавал помощно училище, но не е
усвоил необходимите знания. Познава буквите и цифрите, но не може да чете, пише и смята.
Обърква основните цветове, не познава парите и часовника. Речникът е беден, познанията са
ограничени. Ориентиран е задоволително за собствената си личност и грубо за време, място
и актуални събития. Психологическото изследване показва тежко нарушение на
фиксационна памет, дискетно нарушение на репродуктивна памет и значително нарушение
на ретенционна памет, а интелектът му се характеризира със затруднено разбиране на
инструкциите и липса на разбиране и осмисляне на по-сложни връзки и взаимоотношения
между фигурите в експонираните платна при изследването. Именно това негово състояние
изисквало постоянни грижи и внимание, които неговата майка му осигурила.
Когато С. Х. се върнал от чужбина за погребението на Х., тогава казал на сина си за
настъпилата смърт на Е. Х.. Е. И. бил стресиран, плачел, поставил снимки на майка си в
цялата къща, не разговарял, ходел с наведена глава. Поведението му се установява от
показанията на св.А., А. и Ю.. След смъртта на Е. Х., грижите за него поела неговата баба,
при която е и към настоящия момент.
Ответникът признава факта на налична и валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на л.а.Опел Вектра с рег. № *** към момента на настъпване на ПТП на
27.11.2021г., със застраховател ЗД“Евроинс“АД. Този факт е общодостъпен за установяване
чрез интернет сайта на Гаранционен фонд, за което и съдът извърши служебна проверка. По
делото е представено уведомително писмо № 228/12.04.2022г. от ЗД“Евроинс“АД до С. Х.,
Е. И. и Е. И. по повод постъпила от тримата застрахователна претенция на 12.01.2022г. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Е. Х. и за
получените от Е. И. телесни увреждания. С писмото застрахователят е изискал съдебен акт,
постановен в наказателно производство и резултат от кръвната проба на водача В. Ш..
Уведомил е ищците, че основанието и размерът на претенциите не са напълно установени,
поради което няма основание за плащане на щетите.
Впоследствие, с три платежни нареждания от 6.07.2022г., 7.07.2022г. и 8.07.2022г.
ЗД“Евроинс“АД е изплатил на Е. И. сумата 130 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, а с платежно нареждане от 5.07.2022г.
6
му е изплатил обезщетение в размер 2000лв. за претърпените от него болки и страдания от
получените при ПТП телесни увреждания. На Е. И. застрахователят е изплатил 120 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Е. Х..
За пътно-транспортното произшествие е образувано ДП № 290ЗМ-312/2021г. по
описа на РПУ гр.Кубрат, което към настоящия момент е изпратено на ОП Разград с мнение
за прекратяване. В образуваното досъдебно производство няма привлечено лице в
качеството на обвиняем. Горните обстоятелства се съдържат в писмо рег. № 290000-
300/17.01.2023г. на ст.разследващ полицай при РПУ гр.Кубрат.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Исковете са допустими на основание чл.498 ал.3 КЗ – застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение на С. Х., а Е. И. не е съгласен с размера на изплатените му
обезщетения.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищците са увредени лица
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания и смърт.
За да бъдат уважени предявените преки искове на увредените лица спрямо
застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Установява се от справка в интернет сайта на ГФ и се признава от ответника
наличието на валидна застраховка ГО за лекия автомобил Опел Вектра към момента на ПТП
при ответното дружество.
Деянието, неговата противоправност, настъпването на вредите и причинно-
следствената връзка между деянието и вредите са установени посредством изготвените в
съдебното производство съдебна автотехническа и медицинска експертизи: водачът на
застрахования автомобил Опел Вектра е нарушил правилата за движение по пътищата –
движил се е със скорост по-висока от разрешената за движение извън населени места
90км./ч. – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, и е изгубил контрол над МПС, вследствие на което
е навлязъл в насрещната лента за движение – нарушение на чл.20 ал.1 ЗДП. Като последица
от нарушенията на правилата за движение е настъпило пътно-транспортното произшествие,
вследствие на което е причинена съчетана травма на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците на Е. Х., в резултат на която е получила тежки, несъвместими с живота
увреждания на централната нервна система, вътрешните органи и остра кръвозагуба, довела
до нейната смърт. Е. И. е получил оток и хематом на лицето и охлузна рана на дясна длан,
7
които по своята характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Презумпцията за вината на водача на л.а.Опел Вектра, съдържаща се в чл.45 ал.2
ЗЗД, не е оборена.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата Е. Х. е на основание непоставен обезопасителен колан. В съдебното
производство се установява, че като пътник в автомобила пострадалата не е поставила
предпазен колан. От заключението на СМЕ обаче се установява, че тежката, несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма в лявата и лицевата част на главата, която сама по себе си
води до летален изход, би могла да бъде реализирана с или без поставен предпазен колан,
предвид механизма на ПТП и много тежките деформации в лявата задна врата на
автомобила. Следователно нарушението на чл.137а ал.1 ЗДП, допуснато от пострадалата, не
е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и възражението на
ответника е необосновано.
Налице са всички елементи на непозволеното увреждане, предвид което възниква
отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от
деянието неимуществени вреди. Съгласно чл.493 ал.1 т.1 и т.5 КЗ, при наличие на валидно
сключен застрахователен договор, застрахователят е длъжен да обезщети пострадалите от
деянието лица за претърпените от тях неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Ответникът прави възражение, че съдържанието на застрахователното
правоотношение не обхваща обезвреда за неимуществени вреди на ищеца С. Х., който не е
съпруг на пострадалата Х. и е живял от години в чужбина във фактическо съжителство с
друга жена.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се
конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се
запазва разбирането, въведено и прилагано въз основа на Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС за обхващане на лицата, за които житейски е
логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят
болки и страдания от загубата му. В този кръг са децата, родителите и съпругът,
включително и фактическият съжител.
В случая по безспорен начин се установи, че С. Х. и Е. Х. са живели във фактическо
съжителство до смъртта на последната. Фактът, че през 2021г. между двамата е възникнал
скандал и е потърсена помощта на полицията за разрешаването му, не променя горния
извод. Установи се още, че ищецът е заживял на семейни начала с друга жена впоследствие,
след смъртта на Х.. Ето защо, налице са предпоставките С. Х. да получи обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на своята фактическа съжителка.
Относно неговия размер съдът съобразява правилото на чл.52 ЗЗД обезщетението да
се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
8
определяне паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания вследствие
настъпилата смърт на Е.Х.. Следва да се отчете обстоятелството, че връзката между двамата
е била трайна и продължителна – двадесет и шест години, двамата са станали родители на
две деца, за които са поели задълженията за отглеждането им. Близостта в отношенията
между ищеца и пострадалата се установява от обстоятелството, че двамата са живели заедно,
а впоследствие, след заминаването на Х. в чужбина с цел да осигури материалната издръжка
на Х. и децата им, ищецът се е връщал от чужбина при Х. и при децата си веднъж на
няколко месеца. От друга страна е обстоятелството, че връзката им не е била безпроблемна –
възникнали са скандали, разрешаването на които е станало с намесата на полицията. Освен
това след смъртта на Х. С. Х. е заживял с друга жена, т.е. в някаква степен е успял е да
осмисли живота си в бъдеще. Освен това има подкрепата на своите две деца, които въпреки
че не живеят с него, от този момент нататък остават опора в живота му. Съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за С. Х. от загубата на неговата фактическа
съжителка е 70 000лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а над
него до предявения такъв от 160 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът на Е. И. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка Е. Х. е доказан по основание. Относно неговия размер съдът, при
съобразяване с критериите на чл.52 ЗЗД, отчита обстоятелството, че след смъртта на майка
му, ищецът е бил силно стресиран, плачел е, и не е разговарял с никого. Налице са и
изключителни обстоятелства, определящи мястото на пострадалата в живота на нейния син
като особено съществено. Е. Х. е отглеждала своя син през целия му живот, вкл. и след като
е навършил пълнолетие. Ищецът не е бил способен да се грижи сам за себе си, предвид
недоброто му здравословно състояние – не може да чете и да пише, не познава и не може да
борави с парите, затруднява се при изпълнение на инструкции, има нарушена памет. Е. Х. е
била тази, от която той е бил изцяло зависим в ежедневните дейности. След смъртта на
своята майка Е. И. не е могъл да води самостоятелен живот и грижите за него са поети от
неговата баба по майчина линия. Човешкият живот не може да се съизмери в пари и
присъждането на обезщетение за морални вреди не може да замести загубената ценност.
Целта е да се постигне в известна степен справедливост за причиненото непозволено
увреждане и в този смисъл съдът приема, че справедливият размер на обезщетението следва
да се определи на 150 000лв. Застрахователят е изплатил 130 000лв., поради което със
съдебното решение следва да бъде осъден да изплати 20 000лв., а над този размер до
предявения такъв от 190 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на размера на обезщетението за претърпените от Е. И. неимуществени
вреди вследствие причинените телесни увреждания от настъпилото ПТП, съдът преценява
че същите са две и са сравнително леки – хематом на лицето и охлузване на дясна длан. Не
се доказа твърдението за дадени медицински препоръки ищецът да спазва щадящ двигателен
режим и забрана да се натоварва физически и да вдига тежки предмети. Двете наранявания
отшумяват за две седмици и не оставят трайни последици за физическото здраве на ищеца.
За преодоляването им същият не се е нуждаел от провеждане на рехабилитационни
9
процедури, нито от чужда помощ. При това положение справедливият размер на
обезщетението е 2000лв. Застрахователят го е изплатил, поради което искът за присъждане
на обезщетение в размер 20 000лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика – решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. В този случай лихвата върху обезщетенията се дължи от
12.01.2022г., когато е подадена писмена претенция пред застрахователя, видно от
признанието в негово писмо изх. № 228/3 от 12.04.2022г. Възражението на ответника, че
лихвата се дължи от момента на изтичане на рекламационните срокове, не почива на закона
и установената съдебна практика по тълкуването му.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищците са
освободени от заплащане на такси и разноски. Представлявани са от адвокат, който е
осъществил безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.7
ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, възнаграждението за
процесуално представителство на С. Х. се определя на 11 050лв. Съобразно уважената част
от иска на този ищец ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения адв.Г.
И. Н. възнаграждение в размер 4834,38лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения, възнаграждението за процесуално
представителство на Е. И. по иска за обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на неговата майка се определя на 12 250лв. Съобразно уважената част от иска на
този ищец ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения адв.Г. И. Н.
възнаграждение в размер 1289,47лв.
Ответникът е внесъл депозити за вещи лица и свидетели в общ размер 926,25лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да му
заплатят сумата 700,95лв. Ответникът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение се определя на 360лв., съгл. чл.25 ал.1 НЗПП в.в. с чл.78 ал.8 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят на ответника сумата
272,43лв.
Ответникът дължи внасяне по сметка на ОС Разград на държавна такса в размер
3600лв. и сума за направени разноски от бюджета на съда в размер 89,09лв., съобразно
уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователно дружество „Евроинс”АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представляван от
председателя на СД Й.Ц. и изп.директор Е.И., да заплати на С. И. Х. ЕГН **********, с
10
адрес с.***, ул***, сумата 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Х. при ПТП, настъпило на 27.11.2021г. и
причинено от водач на л.а. Опел Вектра с рег. № ***, застрахован при Застрахователно
дружество “Евроинс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2022г.
до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди
над размера 70 000лв. до предявения такъв от 160 000лв., като неоснователен.
Осъжда Застрахователно дружество „Евроинс”АД да заплати на Е. С. И. ЕГН
**********, с адрес с.***, ул***, сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Х. при ПТП, настъпило
на 27.11.2021г. и причинено от водач на л.а. Опел Вектра с рег. № ***, застрахован при
Застрахователно дружество “Евроинс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 12.01.2022г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди над размера 20 000лв. до предявения такъв от 190 000лв. от смъртта
на Е. Х. и иска за обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпени от него
телесни увреждания в размер 20 000лв., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето-лице помагач ЗЕАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“Позитано“ №51 представляван от изп.директори Н.Ч. и И.Г..
Осъжда на основание чл.38 ал.2 ЗА Застрахователно дружество „Евроинс”АД да
заплати на адвокат Г. И. Н. възнаграждение в размер на 4834,38лв. за осъществено
процесуално представителство на С. И. Х. в съдебното производство пред Окръжен съд
Разград и възнаграждение в размер 1289,47лв. за осъществено процесуално
представителство на Е. С. И. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
Осъжда С. И. Х. и Е. С. И. да заплатят на Застрахователно дружество „Евроинс“АД
сумата 700,95лв. за направени деловодни разноски и сумата 272,43лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ОС
Разград.
Осъжда Застрахователно дружество „Евроинс”АД да заплати по сметка на Окръжен
съд Разград държавна такса в размер 3600лв. и сумата 89,09лв. за направени от бюджета на
съда разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11