М О Т И В И:
Обвинението е против М.Р.М. ***, за това че на 07.10.2013г. срещу 08.10.2013г. в с. Комарево, общ.Долна Митрополия, обл. Плевен при
условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство,
отнел чужди движими вещи – 3бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност
750.00лв., собственост на Д.С.Д.; 1бр. овца порода „Черноглава плевенска” на
стойност 250.00лв. и 1бр. овца порода
„Източнофризийска” на стойност 270.00лв., собственост на А.П.П.; 2бр. овце
порода „Черноглава плевенска” на стойност 500.00лв., собственост на Б.В.Ц.;
1бр. овца порода „Черноглава плевенска” на стойност 250.00лв., собственост на Е.М.Н.;
3бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност 750.00лв., собственост на М.В.Н.;
2бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност 500.00лв., собственост на Б.Л.В.;
3бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност 750.00лв., собственост на Ц.С.Ц. - общо имущество за 3770,00лв. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1,
т.4, във вр. с 194, ал.1, във вр. с чл.
29, ал.1, б.„б” от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – гр. Плевен, поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за
доказано въз основа на събраните по
делото доказателства.
Защитникът на подсъдимия М.М., адвокат С.Н. от Плевенска
адвокатска колегия, счита че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано,
поради което иска съда да го оправдае.
Производството по отношение на подсъдимия М.М. се
провежда по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът след като прецени обясненията на подсъдимия М. прочетени
по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Д.С.Д., А.П.П., Б.В.Ц., Е.М.Н., М.В.Н., Б.Л.В.,
Ц.С.Н., Е.Ц.Й. и показанията на свидетелят Е.Й.
от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1
от НПК, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-стокова експертиза,
както и събраните доказателства в хода на досъдебното производство,
присъединени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, намира за
установено следното:
Подсъдимият М.М. набелязал и решил да извърши кражба
на овце от кошара в с.Комарево, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен,
стопанисвана от свидетелите Д.Д., А.П., Б.Ц., Е.Н., М.Н., Б.В. и Ц.Н.. Там
свидетелите държали общо 60 броя овце, като всеки един от тях бил собственик на
няколко животни. На 07-08.10.2013г. подсъдимият се придвижил до кошарата с
собственият си лек автомобил марка „БМВ“. Натоварил 6 броя овце, които превозил
до с.Петърница, обл.Плевен и дал на свидетеля Е.Й.. Направил със същият
уговорката, че следва да му приспадне сумата от 600 лева, която му дължал от
общо 1500лева, които му дължал. След това подсъдимият М. се върнал до кошарата
и натоварил на два пъти по 5 броя овце, които продал по предварителна уговорка на
неустановено по делото лице. Свидетелят Е.Й. също продал 5 броя овце
предоставени му от подсъдимия М., запазил една от тях. След разкриване на
престъплението с Протокол за доброволно предаване, предал на органите на
полицията един брой овца порода „плевенска черноглава“. Така овцата била
върната срещу разписка на собственика й Д.Д., който я разпознал. На
08.10.2013г. рано сутринта свидетелят Д.Д. установил извършената кражба, защото
част от овцете напуснали кошарата и отишли до дома му, който се намирал в близост.
Д.Д. отишъл до кошарата и установил извършената кражба. Информирал за случилото
се свидетелите П., Ц., ***, Н., В. и Н.. Всички те извършили проверка, при
която установили, че подсъдимият е откраднал 3 броя овце порода „плевенска
черноглава“ собственост на Д.Д.; 1 брой порода „плевенска черноглава“ и един
брой порода „източнофризийска“ собственост на А.П.; 2 броя овце порода „плевенска
черноглава“ собственост на Б.Ц., 1 брой овца порода „плевенска черноглава“
собственост на Е.Н.; 3 броя овце порода „плевенска черноглава“ собственост на М.Н.
и 2 броя овце порода „плевенска черноглава“ собственост на Б.В.; 3 броя овце
порода „плевенска черноглава“ собственост на Ц.Н..
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М.М. прочетени по реда на
чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК. В тези обяснения подсъдимия подробно
разказва за извършената кражба, за трикратните му посещения в кошарата на
07-08.10.2013г. и последващите действия по продажба на откраднатите 16 броя
овце. Неговите обяснения се допълват от показанията на свидетеля Е.Й., дадени в
хода на съдебното следствие и от тези прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 от НПК. От прочетените показания се установява, че на 08 или
09.10.2013г. след полунощ в дома на свидетеля е дошъл подсъдимия и му е
предложил шестте броя овце, които свидетелят е приел да вземе като частично заплащане
на дълга от 1500 лева, който е имал към него подсъдимия за продадения му лек
автомобил. Установява се, че всичките овце са били порода „плевенска
черноглава“. Установява се още, че след няколко дни около 15.10.2013г.
свидетелят е продал 5 броя от овцете на неустановени по делото лица. На
24.10.2013г. след посещение в дома му от полицейски служители им предал
доброволно останалата 1 брой овца порода „плевенска черноглава“. Впоследствие
същата била върната на Д.Д., който си я
разпознал.
От показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че той
е констатирал извършената кражба. Установява се, че са му откраднати 3 броя
овце, както и че е разпознал върнатата овца по характерните белези – бяло петно
на главата и името на което е отговаряла.
От показанията на свидетеля А.П. се установява,че на
същият са откраднати 1 брой овца порода “плевенска черноглава” и 1 брой овца
порода “източнофризийска”.
От показанията на свидетеля Б.Ц. се установява, че на
същия са откраднати 2 броя овце порода „плевенска черноглава“.
От показанията на свидетеля Е.Н. се установява, че на
същия са откраднати един брой овца порода „плевенска черноглава“.
От показанията на свидетеля М.Н. се установява, че на
същия са откраднати 3 броя овце порода “плевенска черноглава”.
От показанията на свидетеля Б.В. се установява, че на
същия са откраднати 2 броя овце порода “плевенска черноглава”.
От показанията на свидетеля Ц.Н. се установява, че на
същия са откраднати 3 брой овце порода “плевенска черноглава”.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-стокова експертиза се установя,че средната пазарна цена на 1 овца
порода „плевенска черноглава“ е 250 лева, а стойността на една овца „източнофризийска“
е 270 лева. Общата стойност на вещите предмет на престъплението е 3770 лева.
При така установеното от фактическа страна въз основа
на изброените доказателствени средства – обяснения на подсъдимия, показания на
свидетели и заключение на експертизата, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимия М.М. е извършител на престъплението, в което е обвинен. Това се
установява от неговите обяснения, които в пълна степен са подкрепени от
показанията на свидетеля Е.Й., на когото той е продал откраднатите овце. В
подкрепа на тези съждения на съда се явява и Протокола за доброволно предаване,
от съдържанието на който е видно, че свидетелят е предал на органите на
полицията един брой овца от тези докарани му от подсъдимия, която впоследствие
е била разпозната от свидетеля Д.Д. като негова. По този начин изцяло бива
затворен кръга за авторството на деянието и престъпния резултат от него, защото
се установява, че овцете, които М. е дал на Й. са именно тези, които е
откраднал от кошарата стопанисвана от свидетелите Д.Д., А.П., Б.Ц., Е.Н., М.Н.,
Б.В. и Ц.Н.. От показанията на пострадалите
свидетели се установява на кого, какъв брой и каква порода овце са били
откраднати. От заключението на назначената по делото съдебно- стокова
експертиза се установява стойността на откраднатите овце. Съдът приема
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните за вярно,
обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
счита, че с деянието от правна страна подсъдимия е осъществил престъпния състав
на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1,
б.„б” от НК.
От обективна страна са налице признаците на посочения
престъпен състав, подсъдимият М.Р. Михайлов на 07.10.2013г.
срещу 08.10.2013г. в с. Комарево, общ.Долна Митрополия, обл. Плевен при
условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство,
отнел чужди движими вещи – 3бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност
750.00лв., собственост на Д.С.Д.; 1бр. овца порода „Черноглава плевенска” на
стойност 250.00лв. и 1бр. овца порода
„Източнофризийска” на стойност 270.00лв., собственост на А.П.П.; 2бр. овце
порода „Черноглава плевенска” на стойност 500.00лв., собственост на Б.В.Ц.;
1бр. овца порода „Черноглава плевенска” на стойност 250.00лв., собственост на Е.М.Н.;
3бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност 750.00лв., собственост на М.В.Н.;
2бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност 500.00лв., собственост на Б.Л.В.;
3бр. овце порода „Черноглава плевенска” на стойност 750.00лв., собственост на Ц.С.Ц. - общо имущество за 3770,00лв. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение на
подсъдимия М.М., квалификацията на деянието – опасен рецидив се установява от
предходните му осъждания по НОХД № 3247/2010 г. по описа на ПлРС, с постановено наказание от три
месеца лишаване от свобода, което изпълнение е отложено с три години
изпитателен срок, в чиито изпитателен срок са извършени престъпните деяния по НОХД
№ 2278/2011 г. и НОХД №3612/2011г. и двете по описа на Районен съд - гр. Плевен, по които на М. е определено
наказание от пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което
е изтърпял отделно от реално изтърпяното на основание чл.68, ал.1 от НК
наказание по НОХД№3247/2010г. по описа на ПлРС. С тези три осъждания е
запълнена със съдържание материално правната норма на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК,
защото се установява, че М. е осъждан общо три пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за осъжданията по НОХД № 2278/2011
г. и НОХД №3612/2011г. и двете по описа на Районен съд - гр. Плевен, е определено едно общо наказание.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
М. при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал елементите от обективна
страна и неизбежното настъпване на обществено-опасните последици в резултат на
противоправното деяния, които именно е целял.
При определяне наказанията на подсъдимия М.М. съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и високата степен на
обществена опасност на дееца. Първото се установява от значителната стойност в
размер на 3770 лева на отнетите животни, а второто от начина на извършване на
престъплението, а именно няколкократни отивания до кошарата, за да бъдат отнети
овцете, който факт навежда съда на извода, че у подсъдимия М. няма респект към
правоохранителните органи, което го определя като личност с трайно утвърдена
престъпна дейност.
Съдът не отчита смекчаващи отговорността обстоятелство
за подсъдимия М..
Съдът отчита, като отегчаващо отговорността
обстоятелство значителната стойност на вещите предмет на престъплението.
Подбуда за извършване на престъпленията е стремежа за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянията,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия М.М., следва да се определи в пределите на
предвиденото в закона за съответното престъпление при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът намира, че целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК и най-вече главната от тях, да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, налагат определяне на наказание близко до
средния размер предвиден в Наказателния кодекс, а именно лишаване от свобода за
срок от пет години, като само с наказание в такъв значителен размер евентуално
би могло да бъде накаран подсъдимия М. да преосмисли поведението си и да уважава
собствеността на другите граждани. Съдът счита, че това наказание ще въздейства
възпиращо и върху останалите членове на обществото склонни да извършват този
тип кражби.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия М.Р.М. да по сметка на ОД на МВР-Плевен направените по делото
разноски в размер на 60.00 лева, да заплати съдебно – деловодни разноски в
размер на 75.00 лева по сметка на ПлРС.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: