М О Т И В И към ПРИСЪДА № 2, постановена на 28.01.2016г.
по НОХД № 190/2015г. по описа на РС –
Г.
Обвинението е против подсъдимия:
К.А.К. с ЕГН ********** роден на ***г***,
българин, български гражданин, с полувисше образование, работи като
изпълнителен директор на “П.** Г.” АД гр.Г., женен, неосъждан, за това, че на 14.08.2015г., в гр.Г. е
управлявал МПС – лек автомобил, марка “В.”, модел ********* с рег.№ *********,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,59 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
432/17.08.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР – гр.С.З. – престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК.
В хода на
съдебното следствие РП-Г. се представлява от Прокурор Р.И., който в хода на
съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия К.К., обвинение, приемайки след анализ на събраният в хода на
съдебното следствие доказателствен материал, че подсъдимия е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в което е
обвинен. Представителя на държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия
К., съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” ориентирано към минималния
размер, предвиден за престъплението, като изпълнението на определеното
наказание бъде отложено със срок на изпитване 3 /три/ години, на основание
чл.66 от НК, а така също и да се наложи кумулативното наказание - лишаване от
права, като лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от около 6
/шест/ месеца.
Подсъдимият К.А.К. заявява, че
разбира обвинението и не се признава за виновен по него, дава обяснения и категорично отрича да е извършил
престъплението, в което е обвинен. В хода на съдебните прения, заявява, че не е
виновен. В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не се признава за
виновен и иска да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.
Защитника на
подс.К. счита, че не е доказано по категоричен начин извършването на
престъпление от клиента му и същия следва да бъде оправдан. Подробно развива
съображения за извършени процесуални нарушения.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият К.А.К. е правоспособен водач на МПС, категории: „*”
и притежава СУМПС № *********. На 14.08.2015г., подс. К., в около 22:00 часа, в
гр.Г., по ул.”А.С.”, управлявал собственото си МПС – лек автомобил “В.” с рег.
№ ********. Служителите на РУП – Г. – св.М.К. и св.Й.Б. спрели управлявания от подсъдимия
К., лек автомобил - за проверка. Полицейските служители изпробвали подс.К. за
употреба на алкохол с техническо средство „А.Д. -****” и било отчетено наличие
на алкохол в издишвания въздух – 1,39 на хиляда. На подс.К. му бил издаден талон за медицинско
изследване с № ******* и същия бил отведен в ФЦСМП-гр.Г., където му била взета
кръв за изследване.
Видно от
заключението на назначената химическа експертиза – Протокол № ********.,
извършена от специализираната химическа лаборатория на БНТЛ при ОД на МВР-С.З.,
съдържанието на етилов алкохол в кръвта на подс.К. било 1,59 на хиляда.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: гласни - обясненията на подсъдимия К.А.К.,
показанията на св.М.К. и Й.Б., писмените такива, приложени към досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствения материал
по делото – Писмо
с изх.№ **********. на Директора на
ЦСМП-С.З. до РС-Г., ведно със заверено копие от амбулаторен журнал във ФСМП-Г.,
във връзка с взета кръвна проба за изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество на 14.08.2015г. на лицето К.А.К.; Писмо с изх. № УРИ *********
от Директора на ОДМВР – С.З. до РС – Г., ведно със заверено копие от страниците
на лабораторната книга на химическата лаборатория при ОД на МВР гр.С.З. и
заверено копие от Диплома за завършено висше образование серия ********** на Й.К.Й., издадена от СУ “С.К.О.”,
със специалност “Х”.; Уведомление с рег.№ *********. на разсл.полицай П.П. при
РУП-Г. до РП-Г.; Доклад за установен факт и предприето действие с рег.№***********.
от Й.Б. и М.К.,*** до Началника на РУ-Г.; Карта състояние на наказателно
производство; копие от Заповед за задържане на лице с рег.№ **********.; D.A.****; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ***********. на Началника на РУП-Г.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № ********. на Началника на РУП-Г.;
АУАН № *********.; Справка за нарушител/водач; Постановление за
привличане на обвиняем от 20.08.2015г.; Протокол за разпит на обвиняем;
Протокол за разпит на свидетел – 2 /два/ броя; Протокол за химическа експертиза
№ 432/17.08.2015г. на Й.К.Й. – химик в специализираната химическа лаборатория
към ОД на МВР – БНТЛ; талон за медицинско изследване; Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, изд. от ЦСМП –
гр.С.З.; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ ************. от
разсл.полицай П.П. при РУП-Г. до БС при РС-Г.; Справка за съдимост с рег.№
369/17.08.2015г. на К.А.К.,***; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от К.А.К.; заверено копие от Медицинско удостоверение № 5 с
изх.№**********.; заверено копие от Амбулаторен лист **********. на К.А.К.;
заверено копие от Амбулаторен лист ********** на К.А.К.; заверено копие от
Амбулаторен лист **********. на К.А.К.; заверено копие от Амбулаторен лист **********.
на К.А.К.; Постановление № *********. на РП-Г.; Протокол за предявяване на
разследване и Заключително мнение и гласни – показанията на свидетелите св.М.К.,
св.Й.Б. и св.М.М..
Съдът
кредитира с доверие показанията на св.М.К., св.Й.Б. и св.М.М., тъй като те са логични, взаимно подкрепящи се и
кореспондират с останалите събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Тези свидетели непосредствено са възприели действията на подс.К.
и изчерпателно и подробно разясниха на съда обстоятелствата при спирането на
водача К. за проверка, тестването му за алкохол с техническо средство,
издаването на талон за медицинско изследване и вземането на кръв за медицинско
изследване.
Съдът констатира разминаване между показанията на св.М.К.
и Й.Б., изразяващо се в следното: св.М.К. заяви, че колегата му /св.Б./ е
показал на подсъдимия как да издиша въздух в техническото средство. Св.Б.,
заяви, че не е показвал на подсъдимия как да издиша въздух в техническото
средство, а само му е обяснил как да направи това.
Настоящия
съдебен състав прецени, че това дали някой е „показал” на подс.К. как да издиша
въздух в техническото средство или някой му е „обяснил” как да направи това е
обстоятелство – ирелевантно за процесния случай. Обвинението на подсъдимия К. е
за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,59 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № ********. на БНТЛ при ОД на
МВР. Въпросното разминаване между свидетелските показания не разколебава
съда да им даде вяра.
Съдът не споделя
възраженията на защитата за допуснати нарушения на реда за вземане на кръвна
проба, регламентиран в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС. Анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства,
свързани с изясняване на фактите около законосъобразността на вземането на
кръвната проба от подсъдимия К., сочат, че са спазени всички изисквания за
вземане, съхранение, транспортиране и изследване на кръвната проба. След като с
техническото средство „А.Д.” е установена концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда /в случая 1,39 на хиляда/, полицейските служители св.К. и св.Б. са
придружили подсъдимия К.К. до ФСМП-гр.Г., съобразно чл.4 и чл.7, т.2 от
Наредбата. Подсъдимият К. се е явил в лечебното заведение, дежурният лекар д-р Р.Я.
е проверил самоличността му чрез съответния документ за самоличност и е
извършил и освидетелстване на водача, чиито резултати са отразени в Протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.22
от ДП/, в съответствие с чл.8 и чл.10 от Наредбата. В него д-р Р.Я. е удостоверил
с подписа си, че на 14.08.2015 г. в 22.13 часа е взел кръв от К.А.К., с
документ за самоличност л.к. № ********. В нарочния амбулаторен журнал /Книга
за алкохолни проби/ са надлежно вписани датата, часа на вземане на кръвната
проба под № 1832, данни за лицето, от което е взета с посочване на трите имена,
възраст и местоживеене, поради което от писмените доказателства, както и от
гласните такива, безспорно се потвърждава самоличността на лицето, от което е
взета кръвната проба. След вземането на кръвната пробва, същата е съхранявана
при температура по-ниска от 4 градуса С /по агр. показанията на св.М.М./, и в
срока по чл.15, ал.1, изр.2 от Наредбата е изпратена за медицинско изследване.
/по арг. приложеното заверено копие от страниците на лабораторната книга на
Химическата лаборатория при ОД на МВР – С.З./. В Протокол за химическата
експертиза /л.20 от ДП/, е посочено, че: „Опаковката на пробите отговаря на
изискванията на Наредба № 30/2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС.”. След получаване на пробите в Химическата лаборатория при ОД на МВР – С.З.,
е било извършено изследване – чрез газхроматографски метод /съгласно
изискванията на чл.16 от Наредбата/, за наличие на етилов алкохол в кръвната
проба на подс.К.К.. Изследването е извършено от Й.К.Й. -дипломиран химик /арг.
приложеното копие от Диплома за образование от СУ „Св.К.О./, с което е спазено
и изискването на чл.17 от Наредбата.
Неоснователно е възражението
на защитата, че е нарушен чл.20, ал.3 от Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС. Наистина при предявяване на материалите по разследването на 20.08.2015г. и
отново - с писмо до РП – Г. е направено искане, по чл.20, ал.3 от Наредба №
30/27.06.2001г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, за повторен химически анализ. Искането е било направено по
реда на чл.55, ал.1 от НПК и РП – Г. е отказала да го уважи с Постановление от
20.08.2015г. /л.31 от ДП./. Съдът не приема, че е налице нарушение по чл.20, ал.3
от Наредба 30/2001г. Посочената норма указва, че изследваното лице може да поиска повторно химическо
изследване, а не въвежда задължение
да се извърши такова изследване. Предвид направеното искане за събиране на
доказателства от обвиняемия, РП – Г. с Постановление от 20.08.2015г. е отказала
събирането на същите, като е изложила мотиви в тази насока.
Агрументирането на
твърденията на защитника на подсъдимия К. за нарушение на чл.20, ал.3 от
Наредба 30/2001г. - чрез позоваване на Решение № 225 от 26.06.2009 г. на ВКС по
н. д. № 222/2009г. не се споделя от съда. Въпросното Решение касае уважено
искане за повторно химическо изследване по чл.20, ал.3 от Наредбата и наличие
на разлика от 0.5 промила между двете химически изследвания, каквато обективно
не е възможно да се получи. Настоящия случай не е такъв. Аналогия би могла да
се търси в Решение № 290 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 813/2013г., където е
отбелязано следното: „…Лицето, което е извършило химическия анализ на кръвта е
констатирало, че опаковката на пробата отговаря на изискванията по наредбата.
Щом този ред е спазен, видно и от заключението на вещото лице Г. /л. 5 от
същото/ съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на
кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея, така както е
посочено в протокол № 1043 от 7.09.2010г. не може да има. Опорочаване на надлежния ред за установяване наличието на алкохол в
кръвта му, не може да се приеме само поради отказа на прокурора да извърши
повторен химически анализ, в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя. Да се
приеме, че във всички случаи, когато поради някаква причина е отказано повторно
изследване на кръвната проба, се нарушава надлежният ред предвиден в цитираната
по-горе Наредба № 30 означава да се изтълкуват превратно нейните норми.”.
На следващо място,
съдът обсъди и обясненията на подсъдимия К.А.К.,
отчитайки обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено
средство са и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение –
както, и когато намери за нужно. Затова достоверността на обясненията му,
относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо
основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети непосредствено. Обясненията
подс.К., в настоящия случай са насочени към отричане на извършване на деянието,
поради нарушаване на процедурите по изпробването му с техническо средство и
тази по вземане на кръв за изследване.
Съдът намира, че
обясненията на подсъдимия К. - в насока отричане извършване на деянието, се
явяват изолирани от останалите писмени и гласни доказателства по делото, не се
подкрепят от тях, напротив, напълно бяха оборени, поради и което съдът приема,
че са изцяло негова защитна позиция по делото.
Версията лансирана
от подсъдимия К., за манипулиране на пробите му за употреба на алкохол
/неизвестно от кого/, с цел дискредитирането му - като „политическо лице от
1989г. до сега” и развитите конспиративни теории за заговор срещу него не се
споделят от съда. Бе безспорно установено, че на 14.08.2015г. подс.К. е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,59 на хиляда. Същото е безспорно установено – по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № *********. на
БНТЛ при ОД на МВР и деянието му съставлява
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Цитираните доказателства и доказателствени
средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно
главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор –
подсъдимия К.А.К. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме,
че обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.А.К. с ЕГН ********** е
извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б ал.1 от НК,
а именно: че на 14.08.2015г. в гр.Г. е управлявал МПС – лек автомобил, марка “В.”, модел ****** с рег.№
*********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно -
1,59 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза
№ *******. на БНТЛ при ОД на МВР – гр.С.З..
От установената фактическа и правна
обстановка и от обективираните действия на подсъдимия К., се налага извода, че
от субективна страна, престъплението е извършено виновно, при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като, същия
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено-опасните последици и се е съгласил с настъпването им.
Съдът намира,
че не може да приложи нормата на чл.78а от НК, тъй като е налице пречка в тази
насока, предвидена в чл. 78а, ал.7 от НК – деецът е бил в пияно състояние.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Съдът обсъди събраните по делото
доказателства и се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от .
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателно-правната ни система, а именно - принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно
първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на чл.
343б, ал.1 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година.
Съдът, на основание чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, се съобрази със Закона, действащ
към момента на извършване на деянието и явяващ се по-благоприятен за него.
При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона.
Като
смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия К., съдът взе предвид чистото
съдебно минало, от което следва извода, че деянието му има по-скоро инцидентен
и случаен характер, не доброто му здравословно състояние и сравнително не
високата стойност на алкохол в кръвта му. В случая съдът счита, че отегчаващи
отговорността обстоятелства са липсата на критичност към извършеното деяние и
предходните нарушения по ЗДвП. Предвид горното, съдът счита, че на подсъдимия К.А.К.
следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – към минималния размер, предвиден за престъплението, поради
което наложи на подсъдимия, наказание от 3 /три/ месеца “лишаване от свобода”,
като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението с изпитателен срок от
3 /три/ години.
Съдът наложи
на подсъдимия К.А.К. наказание по чл.343г от НК, като на основание чл.37, ал.1,
т.7 НК, го лиши от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59,
ал.4 от НК, зачете и приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от
възможността да упражнява това право по административен ред, считано от
14.08.2015г.
Съдът счита,
че с така определеното и наложено на подсъдимия, наказание ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.1 НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта, че настоящият съдебен състав
призна подсъдимия К.А.К. с ЕГН **********
за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3
от НПК, разноските по делото в размер на 34,35 лева, следва да бъдат присъдени
в негова тежест.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в явното незачитане от подсъдимия К.А.К.
на правните норми на обществото и в лекомисленото му поведение като водач на
МПС.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен Съдия:………………………
/ Х. А. /