РЕШЕНИЕ
№ 1850
гр. Пловдив, 07.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Стефка Костадинова
и прокурор Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 585 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на И.К.В., ЕГН**********,***, с постоянен
адрес ***, подадена чрез процесуален
представител адв. В.С. против Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Ген. Н. Столетов” №21 за присъждане
на обезщетение в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане, за неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в
гр.Пловдив. Ищецът сочи, че от 01.06.2017г. е постъпил в затвора в Пловдив и в
момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“, както и за времето от 01.09.2012г.
до 01.07.2015г. също е пребивавал в затворническото общежитие с наложено
наказание „лишаване от свобода“. Счита, че
са му причинени неимуществени вреди, които са се изразили в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които са уронили неговото човешко достойнство и са
породили в него чувство на страх, незащитеност и малоценност, както и състояние
на обида, възмущение, стрес,
притеснения и психологичен дискомфорт. Конкретно се
излагат оплаквания
за липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна жилищна площ на човек), липсата
на течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите, лоша хигиена.
Посочва, че в килиите има дървеници, гризачи и хлебарки. Сочи, че работата,
която му предлагат е била свързана със стъклена вата без аспиратор, като не му
е подсигурено подходящо работно облекло. Ищецът твърди, че е болен от туберкулоза
и му се е налагало оперативно лечение,
за което не получава адекватно медицинско обслужване. В съдебно заседание се
явява лично и с процесуалния си представител адв.С.,
като поддържа исковата молба и ангажира гласни и писмени доказателства. По
същество на спора моли искът като основателен и доказан да бъде изцяло уважен. Претендира направените
разноски.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си
представител юриск. в писмен отговор оспорва основателността на
предявения иск. В съдебно заседание се явява и ангажира гласни и писмени
доказателства в подкрепа на твърдението си, че изложеното в исковата молба не
отговаря на действителните условия в местата за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“. Оспорва твърдението за неблагоприятни условия, довели до
уронване на човешкото достойнство на ищеца и които са породили в него чувство
на страх, незащитеност и малоценност, както и състояние на обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт. По същество на спора дава мнение, че във всички
затвори е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода, както и че ищецът не е
бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от
свобода. Счита искът за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира
направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалият в производството прокурор –
представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата молба. Алтернативно сочи, че ако съдът уважи иска, то същия да бъде
в по-нисък размер.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните в хода на съдебното дирене доказателства, прие за установени
следните фактически обстоятелства:
От постъпила
докладна записка рег.№791//04.04.2019г. с приложено
Становище от 28.03.2019г. се установява, че на 16.10.2013г. И.В. *** и е настанен в отделение 3, спално помещение
27ПО до времето на освобождаването му на 01.07.2014г.. След това е постъпил
отново на 14.07.2014г., първоначално в отделение ПО,а в последствие отделение
3, спално помещение 23. Със Заповед №522/07.04.2015г е преместен от 08.04.2015г.
е преместен в ЗООТ „Смолян“ и е освободен на 17.03.2017г.. Отново е постъпил на
20.06.2017г., първоначално в отделение ПО, а в последствие отделение 3, спални
помещения 23, 27, 30 и 26, където се намира и понастоящем. В табличен вид са посочени конкретните периоди
и стаите с техните квадратури, обеми, размери на леглата, шкафовете и
санитарните възли, както и броя на настанените в тях лица. От таблицата се
установява, че всички помещения в които е бил настанен ищецът за посочените
периоди на пребиваването му, е имало санитарен възел. В приложеното становище от
28.03.2019г. на ИСДВР при ЗО „Смолян“ е посочено, че лишеният от свобода В. е
постъпил в ЗО „Смолян“ на 09.04.2015г.. На същият е бил извършван превод за
лечение в корпуса на затвора на 13.05.2015г. и му е било извършено прекъсване
на присъдата за времето от 08.11.2015г. до 23.11.2015г.. Посочено е в него, че
за престоя си там е работил един работен ден за м. септември 2015г в читалище
„Христо Ботев“-гр.Смолян и два работни дни за периода м.10.2015г към Красин ООД като общ работник. В докладната записка подробно
са описани стаите в които е бил настанен ищеца за престоя си в ЗО „Смолян“,
тяхната квадратура, капацитет и броя на настанените лишени от свобода, както и
че са имали санитарен възел. Приложен е утвърден график от 25.03.2014г на
Затвора – гр.Пловдив за разпределение на времето на лишените от свобода от
трети пост.С докладна записка от Директор МЦ при Затвора – гр.Пловдив са
посочени сключен договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация
на всички затворнически помещения, както и протоколи за неговото изпълнение в
периода 2013г, 2014г., 2015г., 2017г и 2018г.
По време на
престоя на ищеца в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“
редовно е изясняван и здравният му статус, за което е приложено и медицинското
му досие. Установява се, че същият е постъпвал на лечение в ДКЦ 7-Пловдив,
където са му правени изследвания, както и в клиника по пневмология
и фтизиатрия при УМБАЛ „Свети Г.“***, от където му е
издадена Епикриза за престоя му от 25.05.2015г до 23.09.2015година. Приложени
са изследвания, осъществени в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“
АД-Смолян от 07.05.2015г., в едно с медицинско направление за хоспитализация. С
писмо рег.№1592/23.09.2019г е приложена докладна записка от Директор МЦ при Затвора
– гр.Пловдив, в едно с медицинска документация относно медицинското обслужване
на В.. Представена е и докладна записка от 13.06.2018г. относно контакти на
ищеца с туберкулозно болни лица, в едно с извлечение от регистър за резултати
от прегледите на контактните лица, където същият е посочен под №9/13.01.2014г.,
като е бил ваксиниран с манту. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от
показанията на разпитания свидетел Г.Б.И.. Същият сочи, че контактното
заболяване с туберкулозно болно лице- лишеният от свобода К.Д.К.е довело до
заразяването на В.. Дава становище и относно условията на живот в Затвора –
гр.Пловдив, които счита, че не отговарят на стандартите за човешко достойнство.
По делото бе
прието без възражения от страните заключение на проведена съдебномедицинска
експертиза, изготвено от вещото лице доц. д-р С.С..
Чрез него се изяснява, че не може да бъде изяснено конкретното здравословно
състояние на В. при първоначалното постъпване в местата за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ през 2014г.. Диагностицираното
му заболяване туберкулоза е дебютирало през м.май 2015г. без придружаващи
заболявания. Сочи се, че основен източник на зараза е контакт с болен от
белодробна туберкулоза човек, като инфекция се установява основно с наличието
на хиперергичен кожен тубекулинов
тест на Манту. Изяснен е и фактът, че ищецът е бил в контакт с туберкулозно
болен с налично бацилоносителство 2 години преди развитието на заболяването му,
като е предприето адекватно лечение с добри терапевтични резултати, като при
извършени контролни изследвания през м. септември 2018г. не са налице данни за
активност на туберкулозния процес. От там е направен извода, че лечението е
правилно, адекватно, в пълен обем, съобразено със съвременните стандартни
алгоритми за съответният стадий.
По искане на
ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото бе
проведен разпит свидетеля Г.С., който също понастоящем пребивава в Затвора –
гр. Пловдив. Свидетелят твърди, че познава В. от местата за изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, като са се виждали и извън тях. Посочва, че
е в 26, 24 и 27 стая, трети отряд, а С. е също към трети отряд. За стаите, в
които е настанен ищеца сочи, че при капацитет на стаята 8-9 човека, са
настанени 16 лица, като липсват в тях санитарни възли. Според свидетеля,
хигиената в Затвора е много зле, определена от него с термина „мизерия“, като
сочи, че за преодоляването и не се правят никакви ремонти. Сочи, че всичко се
руши и навсякъде има мухъл, а когато вали дъжд, капе от тавана. Заявява, че навсякъде
има е пълно с бълхи, дървеници и хлебарки, които в момента, в който се остави
нещо за ядене в шкафа или отгоре на маса, я налазват. За банята сочи, че е
помещение, в което перат. Твърди, че при пет батерии за ползване с мивки, работи
само една и че е изключително мръсно. Според неговото мнение в затвора
–гр.Пловдив са налице неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват
човешкото достойнство. Заявява, че ищецът му е споделял, че
страда от заболяване туберкулоза,от което е лекуван. По отношение на
медицинското обслужване сочи, че е нехуманно, както и че са му взимали кръв
само когато му се е налагало, като при всеки друг случай се отказва медицинско
обслужване, вкл. в стационар. Твърди, че на всеки лишен от свобода се дава аспирин
за всяко заболяване, а специално спрямо В. са прилагали унижаващи мерки, като е
бил вързан, защото си е търсил правата на затворник. Заявява, че работата, която се е предлагала на ищеца не е
била съобразена с неговото здравословно състояние, като тя е опасна и
необезопасена поради липса на работно облекло.
По искане на
ответника, с оглед опровергаване на твърденията в исковата молба, по делото е
допуснат до разпит свидетеля К.С. – понастоящем работи в Затвора Пловдив
началник „Социална дейност“. Твърди, че в Затвора работи от октмоври 2012 г. и
до настоящия момент, а преди това от 2008 г. в едно от общежитията към Затвора.
Заявява, че отговаря за социалната дейност и спалните помещения, както и че
най-малко един път месечно беседва с лишените от свобода. Според С. във всички
спални помещения разполагат с обособена тоалетна и имат постоянно течаща вода.
Сочи, че нямат обща тоалетна, а имат мокро помещение. Твърди, че през светлата
част на денонощието спалните помещения са отключени, както и че в затвора
всичко е по график. По отношение на хлебарките свидетелят сочи, че имат централен
договор по Закона за обществените поръчки за пръскане и че по него доставчик е
дружество „Д.Д.Д.-1“ ООД- гр. София /сочи го с
наименование „Килъри“/, които извършват системна
профилактика и почистване с препарати против насекоми. Твърди, че бълхи не е виждал
никога, а само в определени стаи е виждал хлебарки. Свидетелят твърди, че за
период от пет поредни години Затвора – гр.Пловдив е първенец по устройване на
лишените от свобода на работа, като са две възможностите за работа – едната е в
т.н. „обособено производство“ и втората е в обслужващата сфера, т.е. чистачи,
домакинска работа. По отношение на спалните помещение сочи, че във всяко едно
от тях има санитарен възел и течаща топла вода. За ищеца сочи, че го познава от
настаняването му във връзка с изпълнение на наказания по влезли в сила присъди,
като е провеждал служебни разговори, в които не е получавал оплаквания от
негова страна за неблагоприятни
условия. Посочва,
че същият е упражнявал доброволен труд с цел намаляване на времето за
изтърпяване на наказанието му. Сочи на пълноценно, денонощно и отговарящо на медицинските
стандарти медицинско обслужване, организирано от затворническата администрация.
Заявява, че в спалните помещения се опитват да спазват нормативите по
настаняване на определения брой лица, но в повечето стаи имало до 1-2-3 лишени
от свобода повече.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Искът е процесуално допустим. Разгледан
по същество, той е частично основателен поради следните за това съображения:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България, Решение
от 24.05.2007г. по делото Навущаров срещу България,
Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу
България, Решение от 27.11.2008г. по делото Славчо Костов срещу България,
Решение от 08.07.2014г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България” е
посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство,
достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и
нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел,
че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от
повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу
нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по
см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите
на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периода от 01.09.2012г. до 01.07.2015г. и от 01.06.2017г. до настоящият момент, като е пребивавал
само и единствено в Затвора гр. Пловдив по изтърпявано наказание „лишаване от
свобода“. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от И.В. претърпени неимуществени вреди, като последица
от: липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек); липсата
на достъп до течаща вода и санитарен възел; лоша хигиена; наличието на гризачи,
дървеници и хлебарки; извършването на доброволен труд със стъклена вата без
предпазни маски; неполагането на подходящо медицинско обслужване за лечение. От
наличните по делото доказателства се установява, че С. ***, като частично е
пребивавал и в ЗО „Смолян“ за периода 08.07.2014г. до 27.11.2015г. с
прекъсвания. Макар и затворническото общежитие „Смолян“ да функционира към
затвора Пловдив, с оглед липсата на конкретни твърдения в исковата молба за
причинени неимуществени вреди при престоя на ищеца в ЗО „Смолян“, този негов
период не следва да се обсъжда по настоящото дело, както и съответният период
на прекъсване на наказанието, както и през който лицето не е лишено от свобода,
като за тях същият обективно не може да претендира претърпени неимуществени
вреди вследствие от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Твърденията на В. са изцяло за само и
единствено за условията в Затвора – гр. Пловдив. Възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца ще следва да бъдат
разглеждани само за Затвора гр. Пловдив за времето, през което е пребивавал
същият там.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен
от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.. Изискванията на чл. 43, ал.2
от ЗИНЗС сочат, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По
отношение на предоставената на ищеца жилищна площ от приложените по делото становища
от Затвора Пловдив от 28.03.2019г. се установява, че в процесните
периоди В. е пребивавал в следните помещения: в периода 16.10.20153 г. – 27.02.2014г.
включително е настанен в 27 спално помещение, което е с квадратура без
санитарен възел 38,40 кв.м., разполагащо със санитарен възел от 3,91 кв.м.,
като броя настанени в него за различни периоди е бил между 9 и 18 човека при
капацитет от 9 лица; за периода 28.02.2014 г. – 10.06.2015 г. включително е
настанен в 36 спално помещение, с квадратура без санитарен възел 12,90 кв.м.;
санитарен възел 2,64 кв.м.; брой настанени лишени от свобода в различни периоди
от време между 6- 8 човека при капацитет от 3 лица; за периода 14.07.2014 г. – 17.07.2015г.
включително е настанен в приемно отделение – спално помещение с квадратура без
санитарен възел 29,02 кв.м.; при капацитет 6 лица, с наличен санитарен възел
2,55 кв.м.; за периода 18.07.2014г. – 07.04.2015г. включително е настанен в 23
спално помещение, което е с квадратура без санитарен възел 29,2 кв.м.;
санитарен възел 3,30 кв.м.; при капацитет 7 лица и брой настанени лишени от
свобода между 7 и 10 в различни периоди; в периода 08.01.2016г. - 26.04.2016 г.
включително е настанен в 37 спално помещение, с квадратура без санитарен възел 46,50
кв.м., с наличен санитарен възел 3,85 кв.м., капацитет 11 лица и действително
настанени в различни периоди между 14 и 17 лишени от свобода; в периода 27.04.2016г.
- 10.11.2016 г. включително е настанен в 27 спално помещение, с квадратура без
санитарен възел 38,40 кв.м., с наличен санитарен възел 3,85 кв.м., капацитет на
заемащите го 9 лица и действително настанени в различни периоди между 11 и 16 лишени
от свобода; в периода 09.12.2016г. - 16.03.2017г. включително е настанен в 23
спално помещение, с квадратура без санитарен възел 29,20 кв.м., с наличен
санитарен възел 3,30 кв.м., капацитет 7 лица и действително настанени в
различни периоди между 5 и 8 лишени от свобода; в периода 20.06.2017г. - 22.06.2016г.
включително е настанен в приемно помещение РЦ, с квадратура без санитарен възел
27,10 кв.м., с наличен санитарен възел 2,57 кв.м., капацитет на помещението за
6 лица и действително настанени в периода между 5 и 9 лица; в периода 23.06.2017г.
- 31.07.2017г. включително е настанен в 23 спално помещение, което е с
квадратура без санитарен възел 29,2 кв.м.; санитарен възел 3,30 кв.м.; при
капацитет 7 лица и брой настанени лишени от свобода между 4 и 7 в различни
периоди; в периода 01.08.2017г. - 11.10.2017г. включително е настанен в 27
спално помещение, което е с квадратура без санитарен възел 38,4 кв.м.;
санитарен възел 3,85 кв.м., с капацитет 9 лица и брой настанени лишени от
свобода между 8 и 11 в различни периоди; в периода 12.10.2017г. - 06.08.2018г.
включително е настанен в 30 спално помещение, което е с квадратура без
санитарен възел 18,6 кв.м.; санитарен възел 3,60 кв.м., с капацитет 4 лица и
брой настанени лишени от свобода между 2 и 5 в различни периоди; в периода 23.10.2018г.
- 28.03.2019г. включително е настанен в 23 спално помещение, което е с
квадратура без санитарен възел 27,1 кв.м.; санитарен възел 3,30 кв.м.; при
капацитет за 6 лица и реален брой настанени лишени от свобода между 8 и 11 в
различни посочени периоди. От тях се установява, че ищецът е пребивавал в
килии, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м. само за следните периоди: 16.10.2013г до 17.10.2013г.,
28.10.2013г., от 18.08.2014г. до 23.08.2013г., от 09.12.2016г. до 09.02.2017г.,
от 20.06.2017г до 21.06.2017г., от 23.06.2017г. до 31.07.2017г., от
01.08.2017г. до 11.09.2017г., от 05.10.2017г. до 10.10.2017г.,
от 12.10.2017г. до 16.10.2017г, от 20.10.2017г. до 04.12.2017г., от
15.12.2017г. до 06.03.2018г., от 20.03.2018г. до 28.03.2018г., от 05.04.2018г.
до 11.04.2018г., 23.04.2018г. до 06.08.2018г. През останалите периоди на
пребиваването си- от 18.10.2013г. до 27.10.2013г., от 29.10.2013г. до 01.07.2014г.,
от 14.07.2014г. до 07.04.2015г., от 08.01.2015г. до 08.12.2016г., 10.02.2017г.
до 16.03.2017г., 22.06.2017г., от 12.09.2017г. до 04.10.2017г и на 11.10.2017г.,
както и от 17.10.2017г. до 19.10.2017г., от 05.12.2017г. до 14.12.2017г., от
07.03.2018г. до 19.03.2018г., 23.03.2018г. до 04.04.2018г.,
12.04.2018г. до 22.04.2018г. и от 23.10.2018г. до 28.03.2019г., т.е. 1958 дни В.
е бил настанен в помещения, в които за всеки от лишените от свобода не е била
осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.. Тези обективни обстоятелства
съгласно константната практика на Съда по правата на човека, изразена и в
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В случая от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът
кредитира в частта относно пренатовареността и
хигиената на спалните помещения, а на свидетеля Свиков
изцяло като достоверни и последователни,
се установява, че спалното
помещение, където е пребивавал ищеца, в определени моменти е било пренаселено и
тясно, което не е отговаряло на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС и касае
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния
достъп до течаща вода и липсата на санитарен възел в жилищните помещения, в
които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, доколкото от показанията на свидетеля
С. се установи, че течаща вода има, а от самите становища се установява, че във
всяко спално помещение, в което е бил настанен ищецът е имало санитарен възел.
Що се отнася до лошата хигиена, следва да се отбележи че разпитаните
по делото свидетели С. и Г.И., които също пребивават в Затвора Пловдив сочат,
че е налице „мизерия“, „мухъл“, т.е. недостатъчно поддържана хигиена по
отношение на спалните помещения, като лишените от свобода си чистят сами.
Аналогични са и показанията на свидетеля С., който сочи, че за хигиената се
грижат самите лишени от свобода, като положеният труд в тази връзка се
инспектира от съответния дежурен. Следователно самите лишени от свобода са
отговорни за поддържане чистотата в помещенията.
Относно оплакванията на ищеца, че е болен от туберкулоза
и не го лекуват, настоящия съдебен състав кредитира като компетентно и
безпристрастно заключението по проведената и приета без възражения от страните
съдебномедицинската експертиза. От него по категоричен и безспорен начин се
установява, че ищецът е лекуван своевременно, като е проведено лечение, което е правилно,
адекватно, в пълен обем, съобразено със съвременните стандартни алгоритми за
съответният стадий, в резултат
на което са постигнати добри
терапевтични резултати. Изложеното се потвърждава и от
приложните по делото писмени доказателства, а именно медицински справки,
амбулаторни листове и листове от проведени лабораторни изследвания.
С исковата молба се излагат основания
относно
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Според ищеца,
те се изразяват в наличието на гризачи, хлебарки и дървеници, което свързва с обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на малоценност. Така
изложените от него обстоятелства остават недоказани. В тази връзка от ответника
са приложени писмени доказателства- Договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, Протоколи за извършена ДДД обработка, от които
се установява, че за периода 2013г., 2014г., 2015г., 2017г. и 2018г. е провеждана
редовна ДДД обработка в различни затворнически помещения: изолатора,
затворническата кухня, служебна кухня и столова, складовете, както и в
затворническите стаи. В подкрепа на тези факти са и кредитираните показания на
свидетеля С.. За пълнота следва да се отбележи, че в действителност наличието
на хлебарки се установява от показанията и свидетелите С. и И., но доколкото по
делото са приложени доказателства за извършена дезинсекция за хлебарки, то
съдът приема, че същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част, като те
се явяват несъответни на останалия приобщен доказателствен
материал. Същите се явяват заинтересовани и при тях е налице единствено стремеж
да подкрепят тезата на ищеца. Приобщени са достатъчно доказателства, от които
се установява, че от страна на ответника са положени необходимите действия по
поддържане на необходимата за човешкия живот хигиена, свързани с премахване на
гризачи и насекоми, които нанасят щети на здравето, като тези изложени
обстоятелства в исковата молба . Тук следва да се подчертае и обстоятелството,
че и хигиената в спалните помещения зависи от самите лишени от свобода, на
които е възложено почистването им.
Наведени са обстоятелства относно оплакванията на ищеца, че работата, която му предлагат да работи била
свързана със стъклена вата без аспиратор, без маска и без ръкавици, следва да
се отбележи, че от показанията на свидетеля С. се установява, че за лишените от
свобода има две възможностите за работа – едната е в т.н. „обособено
производство“ и втората е в обслужващата сфера, т.е. чистачи, домакинска
работа. Свидетелят заявява, че ищецът е работил в „обособено производство“, на
длъжност ръчник, като пояснява, че работа е с
реактивна пластмаса, зачистване на контактори с пила. Липсват конкретни и
несъмнени доказателства В. да е работил със стъклена вата, което обстоятелство
остава недоказано. В самата искова молба е посочено, че на него му се „предлагат работа със стъклена
вата“, а не, че същият е работил със стъклена вата. Свидетелят С. в показанията
си сочи, че който иска ръкавици и съответно маски за еднократна употреба, му се
осигуряват, а в тази връзка в исковата молба не се твърди да са искани маска и
ръкавици и на ищеца да му е отказано.
Предвид на така изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите.
Така налице за това са категорични и несъмнени доказателства, които водят до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 от ЕКЗПЧОС. В тази връзка следва да се отбележи, че при
осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” са нарушили и изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за извършени
умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което
уронва човешкото достойнство. Но липсата на подобна цел обаче не може
категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая
негативните преживявания, стрес и психологичен дискомфорт
на И.В., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаването от свобода,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от
ищеца като такова в размер на 20 000лв./, следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Справедливостта е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че
вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат
компенсаторен характер. Размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Според настоящия съдебен състав обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2500.00 /две
хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска - 25.02.2019г., до окончателното изплащане на
сумата, съобразявайки естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през който е
търпял неприемливите условия в затвора в гр.Пловдив. Според съда
именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените неимуществени вреди и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.За останалата част - за разликата над 2500.00 /две хиляди и
петстотин/ лева до пълния предявен размер от 20000.00 лева претенцията, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По
направеното от процесуалния представител на ищеца адв.
В.С. искане за присъждането и в негова полза, същото е незаконосъобразно.
Липсва процесуален ред, по който да бъде възстановена внесената доброволно
държавна такса от процесуалния представител, която се дължи от ищец. Ето защо
искането е неоснователно, като ответника в настоящото производство следва да бъде
осъден да заплати и сумата от 10.00 /десет/ лева в полза на ищеца. На основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
150.00 лева, съразмерно уважената част от иска. На осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска,
ответникът следва да заплати по бюджета на съда направените разноски по
производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ лева
В
предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на И.К.В., ЕГН**********,***, с постоянен адрес *** сумата от 2500.00 /две хиляди и петстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периодите
от 18.10.2013г.
до 27.10.2013г., от 29.10.2013г. до 01.07.2014г., от 14.07.2014г. до
07.04.2015г., от 08.01.2015г. до 08.12.2016г., 10.02.2017г. до 16.03.2017г., 22.06.2017г.,
от 12.09.2017г. до 04.10.2017г и на 11.10.2017г., както и от 17.10.2017г. до 19.10.2017г.,
от 05.12.2017г. до 14.12.2017г., от 07.03.2018г. до 19.03.2018г., 23.03.2018г.
до 04.04.2018г., 12.04.2018г. до 22.04.2018г. и от
23.10.2018г. до 28.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска - 25.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й заявен размер от 20000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати И.К.В., ЕГН**********,***, с постоянен адрес *** сумата в размер на 10.00 /десет/ лева представляваща
заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на адвокат В.С. ***, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген.
Н. Столетов” №21 да заплати по
бюджета на Административен съд – Пловдив направените разноски за възнаграждение
за вещо лице в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.