Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11529 по
описа за 2015 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.2,
буква “а” от Кодекса за застраховането.
Ищцата Ж. Л. А., ЕГН:
**********, чрез пълномощника
си адв. И.Й. е предявила против Г.Ф. *** иск за парично обезщетение за
сумата от 100 000 лв. представляващи обезщетение за търпени неимуществени
вреди вследствие на непозволено увреждане в резултат на пътно- транспортно
произшествие настъпило на 24.09.2014 год., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на исковата молба – 10.09.2015 год. до окончателното й изплащане.
Твърди,че вината на водача на
мотоциклета/без застраховка за гражданска отговорност/ е установено с влязло в
сила съдебно решение.
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник
предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ответникът Г.Ф. оспорва иска по размер над сумата
от 28 000 лв. Счита, че исковата претенция е прекомерно завишена с оглед
характера и степента на получените травматични увреждания, както и с оглед на
трайната съдебна практика.Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,която в нарушение на чл. 108, чл.113
и чл.114 от ЗДвП се е движила по пътното платно при наличието на тротоар, като
е предприела пресичане на неопределена за целта място, без да се съобрази с
разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, като не е следвало да
удължава ненужно времето за пресичане и да спира по средата на пътното платно и
да се връща.
Претендира разноски.
На основание чл. 219
от ГПК е конституиран в качеството на трето лице помагач на страната на Г.Ф. – О.Н.И.
,ЕГН **********. Помагачът оспорва
изцяло предявения иск с аргумент,че катастрофата,а оттам и уврежданията са
настъпили по изключителна вина на пострадалата.Евентуално оспорва иска над
размера от 28 000 лв.,поради наличие на съпричиняване.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: От представените по делото доказателства –Протокол
за ПТП № 1480883, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.09.2014г. и влязло в сила
Решение № 24 по НАХД № 49/2015г. по описа на Районен съд-гр.Нови пазар се установява, че на
24.09.2014 г., около 10.30 часа, в с. К., общ. Каолиново, област Шумен, на ул.
„Пайот Волов” до пресечката с улица „Мир" О.Н.И. с
ЕГН **********, управлявайки мотоциклет марка „Хонда Монтеса", с германски
регистрационен номер НН-Х857, без българска регистрация, нарушил правилата за
движение по пътищата/чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и движейки се
с несъобразена скорост, блъснал пресичащата улицата отляво надясно спрямо движението му пешеходка Ж. Л.
А..
По делото няма спор, а
това се установява и от представената Справка от базата данни на информационен
център към ГФ, че за мотоциклета управляван от О.И. не е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на ПТП.
Ж.
Л. А. е подала молба към Г.Ф. с
вх. № 24-01-531/06.08.2015г. с искане за заплащане на обезщетение за
търпените болки и страдания в размер на 100 000 лв. и 1464.95 лв. – имуществени
вреди. Няма спор, че с писмо изх. № 24-01-537/05.11.2014 г. Гаранционния фонд се е съгласил да
изплати на ищцата при условия на 30% съпричиняване сумата от 28 000 лв.
обезщетение за неимуществените вреди и 1025.47 лв. – за имуществени вреди от
процесното ПТП, но тези суми не са били платени поради несъгласие на ищцата по
делото с така определеното му обезщетение.
По делото е изслушана
и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице травматолог,
чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от
страните по делото. От него се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата
е получила счупване на външния и на вътрешния глезен и на двете подбедрици. На 26.09.2014
год. е оперирана като и на двата глезена са поставени стабилизиращи метални
плаки, които са били извадени пак оперативно около година след първата
операция. Според експерта, счупването в областта на глезените е било свързано със
силни болки в първите няколко дни след увреждането и трайно затруднение на движенията за срок около
5-6 месеца. С оглед възрастта на пострадалата възстановяването е по-бавно, но
сравнително добро, като за в бъдеще е възможно при натоварване и промени във
времето да има оплаквания от болка в мястото на счупването.
По делото е изслушана
и приета АТЕ, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не
е оспорено от страните по делото. От него се установява, че ПТП-то е настъпило
на улица в с.К.,обл.Шумен с ширина на платното от 6 м.,на която не е имало
маркировка или знаци. Мотоциклетът се е движил с не по-малко от 44 км.ч. при
сблъсъка с пешеходката,пресичаща улицата отляво надясно.Удара е настъпил около
метър преди пешеходката да достигне до отсрещния тротоар.
От разпита на свидетелят
Р.А./братовчед на ищцата/ се установява, че когато е видяла Ж. непосредствено
след ПТП-то тя е бил с рани на двата крака и не можела да ходи. Изпитвала болки
от нараняванията,както непосредствено след катастрофата,така и при лечението и
възстановяването.Дълго време не можела да се движи и да се обслужва.Изпитва
страх да излезе от къщи и да пресича улици.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 228, ал.1, т.2, буква „а” от КЗ Гаранционният
фонд изплаща обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е установена фактическата обстановка при
настъпване на ПТП-то, противоправното поведение на водача на мотоциклет
марка „Хонда Монтеса", с германски регистрационен номер НН-Х857 О.Н.И. и последствията от това за ищцата, както и фактът, че управляманото от виновният
водач МПС не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”. В тази връзка по силата на чл. 300 ГПК съдът зачита Решение
№ 24 по НАХД № 49/2015г. по описа на Районен съд-гр.Нови пазар относно
противоправността на деянието и вината на дееца.
Няма спор,че получените от ищцата
увреждания са пряко следствие от факта,че е била блъсната на улицата от
описания мотоциклет.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.
Спорът по делото е
относно неговия размер, като ответникът е оспорил исковата претенция като
завишена по размер над сумата от 28 000 лв. с оглед характера и степента
на получените травматични увреждания, както и с оглед твърдяното от него
съпричиняване.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания за около 6 месеца, особено през първите 2
месеца, когато са били с по-интензивен характер и продължаващи в лека степен и
до настоящия момент, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е
продължил по-дълго от обикновеното с оглед възрастта на ищцата. Съдът отчита
обстоятелството, че към момента при пострадалата липсват данни за настъпили
усложнения, като възстановяването е нормално.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен за сумата от 40 000 лв. и за тази сума
следва да бъде уважен. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищцата болки и страдания и тяхната продължителност и
интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Съдът не възприема възражението на ответника и на помагача
му за съпричиняване,тъй като по делото няма никакви доказателства в подкрепа на
тези възражения,а именно пострадалата внезапно да е излязла на пътното
платно,да е пресичала на необозначено място или пък да се е дабавила ненужно
при пресичането.С оглед възрастта на пострадалата е изключено рязкото й
изскачане на улицата,а последната не се е движела по тротоара,защото е искала
да пресече улицата.
Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв. обезщетение за
търпени неимуществени вреди,като над уважения размер до претендирания такъв от
100 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.Върху уважения размер следва да се начисли и лихва-от датата на
исковата молба до датата на окончателното й изплащане.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА да заплати на адв. И.Й.
възнаграждение в размер на 1730 лв. , съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направени от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 2330 лв. - съобразно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за експертиза
в размер на 150 лв..
На следващо място, тъй
като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, то
ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати
по сметка на СГС сума в размер на 1600 лева – държавна такса и 80 лв. - за
експертизата заплатена от бюджета на съда.
Разноски по делото на
помагача не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Ф. ***
да заплати на Ж.
Л. А., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес:***, офис 4 на
основание чл. 288, ал.1, т.2, буква “а” от Кодекса за застраховането във връзка
с чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно
със законната лихва върху тези сума от 10.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да
заплати на адвокат И.Й. *** сумата
от 1730 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, а по сметка
на СГС държавна такса в размер на 1600 лв. и 80 лв. – възнаграждение за експертиза
платена от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Ж. Л.
А., ЕГН: ********** да заплати на Г.Ф. на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2330
лв. и за експертиза в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на на ответника Г.Ф. – О.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от уведомяването пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: