Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 02.03.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 януари 2020г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2815, по описа за 2019 година
Предявени са искове с правно осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, и в условие на евентуалност искове с
правно осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.Г.М., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че К.Д.К. е адвокат, който е извършвал правни
услуги на негови познати от гр. Стара Загора, като например И.Т.И. и Невян
Атанасов Неделчев. Запознал се с него преди няколко години, през 2012г - 2013г в офиса на адв. И.И..
През 2014г. И.И., с когото е в добри отношения и понякога му давал правни
съвети, му се обадил и му казал, че възнамерява да услужи на адв. К. с известна
сума пари, но в момента нямал свободни средства. Попитал ищеца дали той може да
преведе парите. Ищецът се съгласил и привел по сметка на К.К. сумата от 1500
лева, с банков превод от 30.04.2014г. Уговорката била, че тази сума ще му бъде
върната в срок до края на 2014 година.
Преди да изтече годината, ищецът отново бил помолен да услужи с още 1500
лева на адв. К., като му било обещано в края на годината двете суми да му бъдат
върнати едновременно. Тъй като до 31.12.2014г горепосочените суми не му били
върнати от адв. К., на няколко пъти молил И.И. (който му е колега) да се обади
и съответно той му звънял, като е искал от негово име К.К. да му върне
преведените му от него суми. Плащане не последвало.
Във връзка с горното счита, че за него е налице правен интерес да заведе
иск за осъждане на К.Д.К. да му върне получената от него в заем сума, в общ
размер на 3000 лева, която не му е върнал в уговорения срок - 31.12.2014г.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника К.Д.К.
ЕГН **********, с адрес ***9, да му върне дадената в заем сума от 3000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на завеждане на
исковата претенция до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 913 лева, представляваща мораторна лихва за периода 29.05.2016г. до
29.05.2019г.
В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск за
неоснователен, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
К.Д.К. да му върне сумата от 3000 /три хиляди/ лева, която ответникът е получил
без основание и с която незаконно се е обогатил за негова сметка, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от датата на завеждане на исковата претенция
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 913 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 29.05.2016г. до 29.05.2019г.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът К.Д.К. в законоопределения срок не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който
поддържа предявения иск.Ответникът се явява лично,
като моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа :
Правното твърдение на ищеца е, че на 30.04.2014г. предоставил на ответника
сумата от 1 500 лв., която сума ответникът се задължил да върне до края на
2014г. На 29.10.2014г. ищецът отново предоставил на ответника сумата от
1 500 лв., с уговорката за връщането й до края на 2014г.
Ищецът представя 2 бр. копия на вносни
бележки с дата 30.04.2014г. и 29.10.2014г. за преведени по сметка в
„Интеренъшъл Асет Банк” АД в полза на К.Д.К.
суми, всяка в размер на 1 500 лв., с посочено основание „захранване
на сметка”.
В подкрепа на ищцовото твърдение, е изслушан
свидетелят И.Т.И.. Същият бил помолен от ответника да му даде сумата от 1 500 лв., но тъй като
свидетелят не разполагал с тази сума, се обърнал с молба за това към ищеца.
Последният отишъл до в „Интеренъшънл Асет Банк” АД да „пусне” 1 500 лв. на
ответника. Свидетелят твърди, че ищецът втори път е давал пари на ответника,
като уговорката била сумата да бъде
върната до края на годината, като „С. даде тези пари” защото свидетелят го е
помолил. Сумите били дадени в заем.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля.
Видно от постъпилата от „Интернешънъл Асет Банк” АД справка, се установява,
че на 30.04.2014г. и на 29.10.2014г. по
банкова сметка, *** К.Д.К., са постъпили
преводи, всеки в размер на 1 500 лв., от лицето С.Г.М., с основание
„захранване на сметка”.
Като взе предвид изложената
фактическа обстановка, СЪДЪТ прави следните правни изводи:
ПО ИСКА с правно осн. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Следователно, по правната си
характеристика, договорът за заем е реален договор, доколкото предаването на
вещите, предмет на договора, е елемент от фактическия състав на неговото
сключване. При
договора за заем за потребление, заемателят винаги става собственик на заетото.
Заемателят е длъжен да върне на заемодателя вещ от рода и качеството на заетата
и в количество, еднакво със заетото, като трябва да стори това на уговорения
срок или до един месец от поканата, ако срок не е бил уговорен. За валидността
на договора не е необходима писмена форма, а е достатъчно доказване факта на
предаване на вещта.
Както
е посочено по- горе, за
сключването на този вид договор е необходимо страните да постигнат съгласие -
заемодателят да предаде в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят да се задължи да върне заетата сума, като въз основа на това
постигнато между тях съгласие да бъде и предадена заетата сума. Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем,
както и настъпването на падежа за връщане на заема,
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател, и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В
случая ищецът, който претендира, че в негова полза е възникнало и съществува
паричното вземане по чл. 240 ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 154 ал.1 ГПК носи
доказателствената тежест да установи пълно и пряко, т.е. несъмнено по делото,
че между страните е било постигнато преди това съгласие, което да обхваща
всички съществени условия на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД. Основанието,
на което процесната сума е предадена, съставлява съществен елемент от
съдържанието на договора. То не се презюмира и също следва да се докаже от ищеца,
съгласно разпределението на доказателствената тежест.
В настоящия случай липсват доказателства
относно възникнало между страните заемно правоотношение. Събраните по делото
писмени и гласни доказателства не установяват същественият елемент, характерен
при сключването на договор за заем – постигнато между страните съгласие. Видно
от гласните доказателства, ищецът е бил помолен от негов колега да преведе
сумите по сметка на ответника. Ищецът не доказва несъмнено, посредством главно,
пълно и пряко доказване, че между страните по делото е възникнала твърдяната
облигационна връзка по договори за заем, всеки в размер на 1 500 лв. Не се
установява и предаването на сумите, всяка от 1 500 лв. на соченото
основание – заем. Ето защо, съдът не може да
приеме за установено валидно възникнало
между страните правоотношение по договор за заем. Поради това, предявеният
иск с правно осн. чл. 240 от ЗЗД подлежи на отхвърляне, като неоснователен и
недоказан.
С оглед установената неоснователност на иска с правно осн. чл. 240 от ЗЗД,
и предвид акцесорността на предявения иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, то
същият иск подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на делото
по главния иск с правно основание чл. чл. 240 от ЗЗД – неговото отхвърляне, като неоснователен, съдът следва
да разгледа предявеният при условията на
евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Пораждането на спорното материално право по предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс
на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума
на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт, оправдаващ разместването на правните блага.
В тежест на ищеца е да докаже заплащането на претендираната
сума. Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че плащането е въз
основа на валидно правно основание.
Фактът на превеждането по банков път на процесните суми,
всяка от 1 500 лв., от ищеца в полза на ответника се установява от
приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно:
вносна бележка от 30.04.2014г. и вносна бележка от 29.10.2014г., както и от справка
от „Интеренъшънъл Асет Банк” АД. Видно от същите, ищецът на сочените дати е превел в полза на ответника сумата в общ размер на 3
000 лв. с посочено основание „захранване на сметка”.В открито съдебно заседание
ответникът заявява, че не познава ищеца, не е го е виждал, и никога не е искал
от него да му бъдат превеждани парични средства. В случая, съдът приема, че е
налице институтът на неоснователното обогатяване като извъндоговорен източник
на облигационни права и задължения. Правнорелевантен е фактът, че процесните
суми са излезли от патримониума на ищеца и са преминали в патримониума на
ответника. В тежест на ответника по делото е да установи основанието за получаване
на исковата сума. Същият не е ангажирал доказателства в тази насока, а именно,
че исковата сума е получена от него на годно правно основание. Ето защо, съдът
приема, че при недоказаност на наличието на правно основание за заплащане на
исковата сума, предявеният в условието на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в
своя размер.
По отношение на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже поставянето на ответника в забава. В
случая това не е сторено, като по делото не са представени доказателства, от
които да се установи момента на изпадане в забава на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, с оглед на което искът за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, ищецът, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, има право на разноски, платими от ответника,
съобразно уважената част от исковете – сумата от 475.34 лв./ за платена
държавна такса и адвокатски хонорар/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.М., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. И.З. – АК гр. Монтана, против К.Д.К., ЕГН **********,***9,
иск с правно осн. чл. 240 от ЗЗД за
сумата от 3000 лв., представляваща неизпълнено задължение по сключени на 30.04.2014г.
и на 29.10.2014г. договори за заем,ведно с искането за законна лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както
и иска с правно осн. по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 913 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 29.05.2016г. – 29.05.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, по предявения в условието на
евентуалност, К.Д.К., ЕГН **********,***9, да заплати на С.Г.М., ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.З. – АК гр. Монтана, на основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД, сумата от
3000 лв., представляваща платена на 30.04.2014г. и на 29.10.2014г. без
основание сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 475.34 лв., представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 913 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 29.05.2016г. – 29.05.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
***: ***, BIC: ***.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :