РЕШЕНИЕ №512
гр. Пазарджик, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 746 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 833 от 14.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 2396/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, е отхвърлен предявеният от Т.С.Т. с ЕГН ********** *** и С.С.Ш. с ЕГН ********** *** срещу И.А. З. с ЕГН **********, Б.С.З. *** и П.С.К. ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Т.С.Т. и С.С.Ш. са съсобственици всеки на по 2/8 идеални части от следните недвижими имоти: :1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840, УПИ VI-1841 и УПИ XXI 1229.
Отхвърлен е предявения от Т.С.Т. и С.С.Ш. срещу И.А. З., Б.С.З. и П.С.К. иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №107, том VI рег.№7356, нот.дело№969/2013г. по описа на нотариус А.И., вписана под №423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера на наследствените им права върху имотите -2/8 идеални части за всеки от ищците.
Прекратено е производството по предявения от Т.С.Т. и С.С.Ш. срещу К.С.К. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Т.С.Т. и С.С.Ш. са съсобственици всеки на по 2/8 ид.части от 1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840, УПИ VI-1841 и УПИ XXI 1229 и предявения срещу К.С.К. иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №107, том VI рег.№7356, нот.дело№969/2013г. по описа на нотариус А.И., вписана под №423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера на наследствените им права върху имотите -2/8 идеални части за всеки от ищците поради недопустимост на исковете.
Отхвърлен е предявеният от Т.С.Т. и С.С.Ш. срещу И.А. З., П.С.К. и К.С.К. иск с правно основание чл.76 от ЗНасл. за обявяване на относителна недействителност по отношение на ответниците на сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №8, том VIIIрег.№9075, нот.дело№1855/2013г по описа на нотариус А.И., вписана под№423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера на наследствените права на ищците – 2/8 идеални части за всеки от тях.
С определение по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил Т.С.Т. и С.С.Ш. да заплатят на П.С.К. и К.С.К. по 600 лв. разноски по делото
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Т.С.Т. и С.С.Ш., чрез адв. Т., в която се твърди, че решението е неправилно.
В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е счел, че ответниците са придобили правото на собственост по отношение на процесните имоти по давност. Сочи, че не било доказано по недвусмислен начин отричане владението на ицщите, както и че не били ангажирани никакви доказателства от страна на ответниците, че И.З. и С.К.са превърнали държането на чуждите идеални части във владение за себе си. Твърди се, че районният съд избирателно е взел предвид част от показанията на свид. Т., като не били обсъдени и показанията на останалите свидетели, от които се установявало, че винаги е имало спор за предметните имоти.
Поддържа, че оспорване на владението се установявало и с отговора, който ответницата И.З. е дала по реда на чл. 176 от ГПК, което жалбоподателите считат, че по своята същност представлява признание на иска.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил наведените доводи, че ответницата И. и покойната й сестра С. не са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти, тъй като И. *** от около 1977-1978 г., а С. е живеела в чужбина от 2003 г. до 2008 г.
Предвид изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.
С допълнителна молба, след оставяне на въззивната жалба без движение, жалбоподателите са уточнили, че обжалват решението и в прекратителната му част без да са изложили съображения в тази насока.
Не ангажират нови доказателства. Претендират разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците П.С.К. и К.С.К..
На първо място се твърди, че въззивната жалба в частта, в която се обжалва прекратяване на производството по предявения иск срещу К.К., е недопустима, тъй като от страна на ищците не е депозирана частна жалба срещу решението, имащо характер на определение в тази му част, поради което в тази част решението е влязло в сила и не подлежи на обжалване. В тази връзка претендира заплащането на сторените от К.К. разноски пред въззивната инстанция.
На следващо място се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в производството пред първата инстанция се е доказало по ясен и недвусмислен начин отричането на владението на ищците и придобиване на права върху имотите от страна на ответниците по давностно владение. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания, не се представят нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, разгледано по същество е правилно.
Следва да се отбележи, че въпреки дадените указания до
жалбоподателя да заяви дали обжалва решението и в прекратителната му част,
решението на районния съд в тази част е влязло в законна сила, поради това, че
не е обжалвано в законоустнаовения и посочен в решението едноседмичен срок, поради
което жалба срещу решението в тази част е недопустима и не следва да бъде
разглеждана.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 76 от ЗН. Формулирано е и искане по чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Районният
съд е сезиран с искова молба против И.А.З., Б.С. З., К.С.К. и П.С.К., в която
ищците Т.С.Т. и С.С. Т. твърдят, че с ответниците са наследници на Т. А. Т.,
починал на 27.06.1987 г. Сочат, че наследодателят им е бил собственик на
следните недвижими имоти :1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с
построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и
паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ
X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с
площ от 608 кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на
град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи:
улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221
и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на
град В. с площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи:
улица, ПИ1840, УПИ VI-1841 и УПИ XXI 1229.
Излагат,
че страните по делото, в качеството им на наследници по закон на Т.Т.,
притежават в съсобственост посочените-по горе имоти при следните права: по 2/8
ид.ч. за всеки от ищците, 2/8 ид.части за И.З. и Б.З., 1/8 ид.част за К.К. и
1/8 ид.част за П.К..
Сочат, че
с нотариален акт от 18.06.2013 г. ответниците
И.З. и сестра й С.К./майка на ответниците К. и П. К./ са признати за
собственици по давност и наследство на процесните имоти, след което с
нотариален акт от 29.07.2013г., същите даряват тези имоти на ответника П.К..
Излагат съображения, че праводателките И.З. и С.К.както и техните родители не
са вледели тези имоти трайно, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано
повече от десет години. Твърди се, че след смъртта на общия наследодател в
къщата останал да живее чичото на ищците А., който е баща на И.З. и С. К.,
който починал през 1993 г. Ищците твърдят, че техният баща многократно е водил
разговори с него за уреждане на имотните им отношения, но той отказвал да
предприеме каквито и да е действия по този въпрос. След смъртта на баща им
ищците също водили преговори за подялба на имотите, като предлагали ответниците
да вземат двора с къщата, а те другите два имота, които от своя страна да
поделят помежду си, но те не се съгласили. Впоследствие ищците разбрали, че имотите
са прехвърлени на П., като поискали от И. ключ, но същата им отговорила, че
няма ключ, тъй като вече всичко било на П..
В
исковата си молба ищците твърдят, че ответницата И.З. и покойната и сестра С.К.не
са владели имотите като свои, не са демонстрирали и не са довели до знанието на
ищците това свое намерение, показвайки несъмнено, че с упражняваната от тях
фактическа власт отричат техните права по отношение на процесните имоти. Сочат,
че И.З. не е упражнявала фактическа власт върху тези имоти, тъй като е омъжена
и живее в село И. от около 1977-1978г. а нейната сестра С. е живяла в чужбина от 2003 до 2008г.
Формулират
искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са съсобственици по наследство на по 2/8
идеални части всеки от тях по отношение на процесните имоти. Молят да се отмени
констативен нотариален акт № 107, том VI, рег.№7356, нот.дело №969/2013г. по
описа на нотариус А.И., вписан под №423 в НК до размера на наследствените им
права по 2/8 ид.части за всеки от тях. Молят да се обяви за относителна
недействителност по отношение на ответниците, сделката обективирана в
нотариален акт №8, том VIII, рег.№9075, нот.дело №1855/2013г. на нотариус А.И..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П.К. и К.К.. На първо място ответникът К.К. твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран и моли производството по делото по отношение на него да бъде прекратено.
На следващо място ответниците изразяват становище, че исковете са неоснователни, като не оспорват твърдението, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател Т. А. Т., починал на 27.06.1987 г. , както и че след смъртта му имотите са останали в наследство на неговите синове С. Т., починал на 25.11.2010 г. и на А. Т., починал на 17.08.1993 г. Не оспорват и твърдението, че в жилищния имот е останал да живее А. Т. Т., заедно със съпругата си З.Г. Т., починала на 01.04.2008 г. Допълват, че наследници на А. и З.Т. се явяват техните дъщери – ответницата И.З. и С.К.– майка на ответниците П. и К., починала на 01.12.2017 г.
Излагат твърдения, че дядо им А. Т., баба им З.Т., леля им И.З. и майка им С. К., след смъртта на прадядо им Т.Т., починал на 27.06.1987 г., винаги са живели в къщата и са обработвали останалите два незастроени имоти – прибирали са плодовете им, плащали са данъци за тях, препятствали са достъпа на ищците до тези имоти, не са давали ключ на ищците за къщата, демонстрирали са пред ищците, че владеят процесните имоти като свои, като своенето на имотите е доведено до знанието на ищците. Твърдят, че дядо им, баба им, леля им и майка им последователно през годините са били разпознавани като единствени собственици на процесните имоти пред всички държавни и данъчни органи. Сочат, че техните баба и дядо, заедно с двете си дъщери са обработвали необезпокоявано ПИ№1228, 1227 с площ от 608 кв.м., като баба им лично и заедно с дъщерите си е облагородила този имот, като го е засадила с лози. Впоследствие дъщерите й са продължили да се грижат за лозето - прибирали са реколтата, правили са вино и ракия. Твърдят, че никога ищците или техния баща не са работили този имот, не са претендирали да получат плодовете от този имот, тъй като не са били допускани до този имот от дядо им, баба им, майка им и леля им. Оспорват твърдението, че заедно с баща си са посетили през 2013 г. ищцата С.Ш. *** по повод процесните имоти, както и твърдението, че ответникът К. К. е посетил през 2013 г. ищеца Т.Т. отново във връзка с процесните имоти. Твърдят, че С. К., независимо, че е работила в чужбина през периода 2003-2007 г. се е връщала в България и регулярно е посещавала и двата имота, като е живяла в жилищния имот и е помагала на майка си да обработва другия имот.
Предвид гореизложеното молят за отхвърляне на предявените искове.
От страна на ответниците И.З. и Б.З. не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото удостоверение за наследници
изх.№71/23.01.2018г, издадено от Община С., се установява, че общият
наследодател на страните – Т. А. Т. е починал на 27.06.1987 г., като е оставил
за преки наследници двамата си сина – С. Т. Т. и А. Т. Т.. С. Т. е починал на
25.11.2010 г. и е оставил за наследници ищците в настоящото производство – С.Ш.
и Т.Т., а брат му А. Т. е починал на 17.08.1993 г., като е оставил за наследници
съпруга – З.Г. Т. и две дъщери – И.З. и С. К.. Видно от удостоверението З.Г. е
починала на 01.04.2008 г. и е оставила за наследници двете си дъщери, от които С.К.е
починала на 01.12.2017 г. и е оставила за наследници по закон съпруг– С.К. К.
/починал на 18.03.2018 г. П.К. и К.К., ответници по настоящото дело. От
представеното удостоверение за семейно положение се установява, че ответниците И.З.
и Б.З. са съпрузи, като по делото не се спори, че бракът им е сключен преди
2013 г.
По делото е представен нотариален акт №107, том VI, рег.№7356,
н. д. №969/2013г. от 18.06.2013 г. по описа на нотариус А.И.с
рег.№423, вписана в НК с район на действие Районен съд –Пазарджик, от
съдържанието на който се установява, че И.А.З. и С. А. К. са признати за
собственици на основание давност и наследство при равни права на следните
недвижими имоти: 1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените
в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова
стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ
VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608
кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на град В. с площ
от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи: улица, поземлен
имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и
участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с площ от 280
кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840, УПИ VI-1841
и УПИ XXI 1229.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №8, том
VIII, рег.№9075, н.
д №1235/2013 г. по описа на нотариус А.И., с рег.№423, вписана в НК
с район на действие РС-Пазарджик, на 29.07.2013 г. И.З. и С.К.са дарили гореописаните
имоти на ответника П.К..
От страна на ответниците К.К. и П.К. са ангажирани
писмени доказателства, от които се установява, че с подадена данъчна декларация
от 1998 г. бабата им - З.Т. е декларирала като свои ПИ №140 с площ от 610
кв.м., ведно с намиращата се в него къща от 80 кв.м., лятна кухня от 9 кв.м.,
второстепенна постройка от 24 кв.м, както и ПИ №1228,1227 с площ от 608 кв.м.
Впоследствие С. А. К. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ в Община С. вх. №**********/19.04.2010г.,
с който е декларира, че заедно със сестра си И.З. са съсобственици при права по ½ идеални
части на ПИ № 140. От приложените приходни касови ордери се установява, че за
двата имота са платени данъците за 2011 г. и 2012 г. от З.Т. и дъщерите й И.З.
и С. К.. Видно от представените по делото приходни квитанции дължимите местни
данъци за процесните имоти за годините – 2000 г., 2002 г., 2005 г., 2006 г.,
2007 г. и 2008 г. са платени от З.Т..
По делото са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпити на свидетели. От показанията на
свидетелката Г.Г. Т. се установява, че същата е съпруга на ищеца Т.Т., с който
са в брак от 1971 г. Процесната къща е строена от наследодателя на страните – Т.
и сина му С. през 1968 г. Свидетелката сочи, че знае от свекър си С., че през
1990-1991 г. двамата братя – С. и А. се срещнали в гр. Пазарджик, за да
уговорят подялба на имотите. С. искал двата двора, а къщата да останела на брат
му, но А. категорично му казал, че нищо няма да му даде. Оттогава до смъртта на
А. през 1993 г. двамата братя спрели да се виждат. Свидетелката заедно със
съпруга й Т.Т. отишли да видят вдовицата на А. – Злата, която останала да живее
в процесната къща, като й предложили да й оставят къщата и да вземат двата
двора, но тя им отговорила, че не може. Сочи, че И.З. ***, а С.К.била в чужбина
за периода от 2003 г. до 2008 г., като след като се върнала от чужбина, живеела
в нейната си къща. След като З.Т. починала, през 2013 г. се състояла среща
между страните, на която присъствали свидетелката, ищците и ответниците П. и К.,
на която са се разбрали да си поделят имотите, като ищците да вземат парцелите,
насадени с лозя, а за ответниците да остане къщата с двора. Свидетелката е
пояснила, че процесните незастроени имоти са лозови насаждения, които
първоначално са представлявали един парцел, но впоследствие били разделени на
два парцела от общия наследодател на страните. Ответникът П.К. поел ангажимент
да подготви документите, но впоследствие не се стигнало до делба. В деня на
погребението на С. К., ищцата С.Ш. приканила ответницата И.З. да вземат ключа за къщата и да отидат да я
видят, на което ответницата И.З. й отговорила, че няма ключ, тъй като всичко е
преписала на П.К.. Свидетелката сочи, че след смъртта на З.Т. никой не е
останал да живее къщата, като тя и ищеца Т.Т. са посещавали имота, за да варят
ракия и да берат круши. От показанията й се установява, че винаги, когато с
ищеца Т. са ходили до къщата, са се обаждали на С.К.и съпруга й С., че отиват.
Признава, че не са имали ключ за къщата, а в двора се влизало през входна врата
с резе, което било достатъчно само да бутнеш, за да влезнеш. Пояснява, че тя и
съпругът й Т.Т. са се грижили за незастроените парцели, засети с лозе, като са
ги обработвали, събирали са продукцията, но със съзнанието, че тези имоти са
общи на всички наследници на дядо Т..
От показанията на свидетелката С.М.Д. се
установява, че същата се е познавала с наследодателя на страните, познавала е и
синовете му – А. и С., тъй като са живели в съседство едни с други в с. В..
Свидетелката знае за дворните места, намиращи се на края на града, знае, че са
лозя. Сочи, че за тях винаги са се грижили ищецът и съпругата му Г. Т., а
къщата се е стопанисвала от децата на А. Т.. Сочи, че е виждала ищецът и
съпругата му и на двора на къщата – да обират дървета, да правят ракия и да
поддържат двора. От показанията й се установява, че за двора с къщата се е
влизало през малка портичка, заключвана с ключ. Свидетелката пояснява, че брат
й и съпругата му поддържат близки приятелски отношения със семейството на ищеца
Т. и Г. Т., като от тях знае за разправиите им с ответниците по отношение на
имотите.
По делото е разпитан и свидетелят З.Б.К.,
от показанията на който не се установяват релевантни за настоящото дело
обстоятелства.
Видно от разпита на свидетелката Г. Б. К.
– съпруга на ответника К.К., тя и ответникът са заедно от 2001 г., като са
ходили в процесната къща, където е живеела бабата на ответника, и са се грижили
за нея, докато е била болна. Отрича да е
виждала ищеца Т.Т. и съпругата му в двора на къщата, като е заявила, че е
виждала ищцата само два пъти. Посочва, че външната врата на къщата се заключва
с ключ, като докато е била жива баба З.вратата е била отворена, след смъртта й
вратата е заключена и само ответникът К.К. има ключ. Свидетелката няма спомен
съпругът й и неговия брат П. да са ходили при ищеца да се разбират за подялбата
на имотите. От думите й се установява, че често са посещавали имотите във В. -
2-3 пъти седмично, като на нея не й е известно ищецът и съпругата му да са се грижели
за имотите на дядо Т., нито й е известно да са варили ракия в двора на къщата.
Според свидетелката след смъртта на баба З.този имот се стопанисва от К. и брат
му, като свекърва й С.К.е заминала за чужбина 2001-2002 г. и се върнала година – две преди З.Т. да почине
и след смъртта й не е ходила в чужбина.
Свидетелката Д.Б. в показанията си
установява, че познава ответника К.К., тъй като от двадесет години в съседство в
с. В., като знае и спорните имоти,
тъй като спорното лозе е на границата с
имота, в който свидетелката живее непрекъснато от 20 години. Според
свидетелката, докато била жива З.Т. тя се грижела за лозето - копаела го, пръскала го, след което дъщеря й С.
го обработвала за кратко, но от 3-4 години мястото било „пущинак“. Виждала
ищците на лозето, докато С.К.е била жива, но не ги е виждала да обработват
лозето. Пояснява, че е ходила в спорната къща веднъж, докато С.К.е била жива.
Ответницата И.З. е заявила по реда на
чл.176 от ГПК, че ищците никога не са обработвали двора на къщата. Посочила е,
че лозето е сято от нея и баща й, като след завеждане на делото се е свързала с
ищците и ги е попитала какво искат, а те са й отговорили, че искат лозето.
Посочила е още, че без ключ не е можело да се влезе през пътната врата на
къщата, като майка й е имала ключ, който е стоял у нея. Ответницата и сестра й С.К.също
имали ключ от къщата, като твърди, че ищците никога не са имали ключ, защото
живеели в град С., а ответниците в град В.. Навремето, когато баща й и чичо и
са се делили, чичо й имал друга къща във В., която продал и се преместил в С..
Съдът намира, че показанията на
свидетелите следва да бъдат ценени съгласно чл. 172 от ГПК, предвид евентуалното
наличието на заинтересованост от изхода на спора за някои от тях в полза на
страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до
следните правни изводи:
Предявени са
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като ищците извеждат
правния си интерес от обстоятелството, че ответниците са се сдобили с
нотариален акт за собственост върху процесните имоти, оспорвайки по този начин
тяхното право на собственост върху съответните идеални части от същите имоти.
За основателността на така предявените искове в тежест на ицщите е да установят,
че са носители на правото на собственост на претендираните имоти, които ответниците
владеят или държат без основание.
По
отношение на въведеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на
наследниците на А. Т., на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
установят фактите, на които основават възражението си, а именно, че същите са
упражнявали непрекъсната, необозпокоявана, спокойна, несъмнена и явна
фактическа власт върху имотите в продължение на 10 години с намерение да ги
своят.
По делото
не се спори между страните, че общият им наследодател Т.Т., починал на
27.06.1987 г., е оставил след смъртта си процесните
имоти в
наследство на двамата си сина – С. Т. и А. Т.. След смъртта си през 2010 г. С. Т. е оставил за наследници ищците,
които претендират да са придобили право на собственост върху имотите по 2/8
идеални части за всеки от тях по наследство от баща си. Наследникът А. Т. е
починал през 1993 г., като е оставил след смъртта си съпруга – З.Т. и две
дъщери – И.З. и С. К..
Доколкото на претенцията на ищците за
собственост върху процесните имоти, ответниците са противопоставили възражение,
че същите са изгубили наследствения си характер, тъй като са придобити по
давностно владение от наследниците на А. Т., за правилното решаване на спора
следва да бъде разгледано възражението за придобиване на имотите по давност, в
каквато насока е изложил мотиви и районният съд.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Tълкувателно решение № 1/28.06.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. Съгласно посоченото тълкувателно решение,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. Тъй като в конкретния случай съсобствеността
произтича от наследяване, намерението за своене не се предполага.
Практиката
на ВКС е категорична, че действията, с които се демонстрира промяна на
държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика да
владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите
съсобственици и да са станали доС.ие на тези съсобственици.
От
събраните по делото гласни доказателствени средства безспорно се установи, че
след смъртта на общия наследодател на страните - Т.Т., синът му А. Т. заедно
със семейството си е останал да живее в процесната къща в гр. В., а брат му С. Т.
се е установил да живее в гр. С.. Правилно районният съд е приел, че още през
1990-1991 г. А. Т. е демонстрирал пред брат си С. Т. намерението си да свои
процесните недвижими имоти като свои, като е отказал категорично да си ги
поделят. След неговата смърт през 1993 г. ползването на имотите е продължило да
се осъществява от страна на съпругата му З.Т., която до смъртта си през 2008 г.
е живяла в къщата и е обработвала процесните лозя. От показанията на свид. Г. Т.
се установи, че и З.Т. е отказала да се извърши подялба на имотите, с което е
демонстрирала пред тях намерението си да ги владее само за себе си. Вярно е, че
само отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник да приеме
предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, ако не е
съпроводен с ясно изразяване пред тях на намерение за своене на техните иделани
части, не представлява действие, с което се отблъсква владение. В случая се установи, че освен отказът за подялба, З.Т.
с едностранни действия е манифестирала отричане на владението на другия сънаследник –
С. Т.. Същата е ограничила достъпа му до имотите, само тя е обработвала лозята,
само тя и дъщерите й са имали ключ за къщата и пътната врата. За отблъскване на
владението свидетелстват и показанията на Г. Т., по думите на която винаги,
когато с ищеца са искали да посетят процесната къща, са се обаждали на С.К.и
съпругът й С., и винаги, когато са ходили в къщата с тях е била или С. или
съпругът й. По отношение на обстоятелството кой е обработвал парцелите с лозя,
съдът счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Б., тъй като
същата е живяла в непосредствена близост до имотите и е могла реално да
възприеме кой полага грижи за тях, а и отделно от това свидетелката се явява
трето незаинтересовано лице от изхода на спора. В подкрепа на твърденията, че
процесните лозя са стопанисвани от З.Т. са и показанията на свид. С. К., която
е заявила, че не й е известно ищецът и съпругата му да са се грижили за спорните
имоти.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд правилно е интерпретирал свидетелските
показания и е изградил верни фактически констатации въз основа на тях,
приемайки, че през периода от 1990-1991 г. до 2008 г. А. Т. и З.Т. са променили
държането на идеалните части върху процесните имоти на другия сънаследник – С. Т.
във владение за себе си, продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано повече
от 10 години, като тези действия по недвусмислен начин са доведени до неговото
знание. Правилен и обоснован е изводът на съда, че към 2008 г. имотите са
изгубили наследствения си характер и са станали собственост на З.Т., като след
смъртта й са преминали в патримониума на нейните дъщери - И.З. и С. К..
Спорните имоти в гр. В. са станали изцяло собственост на И.З. и С. К., които към датата на съставяне
на нотариален акт № 107, т. VI, рег. № 7356 от 18.06.2013 г. са притежавали вещни
права на собственост по отношение на тях на основание наследство и давностно
владение. Този извод не се променя от обстоятелствата, че И.З. ***, а С.К.е
била в чужбина от 2003 г. до 2008 г.
В случая
ответниците П.К. и К.К. са се позовали на придобивна давност изтекла в полза на
наследодателите им, като в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК следва да се
приеме, че придобивното основание е осъществено още от наследодателя им З.Г..
Изложеното налага извода, че след
смъртта на С. Т. през 2010 г. в патримонума на неговите наследници - ищците по
настоящото дело не са преминали идеални части от правото на собственост върху
имотите, поради което исковете им по чл. 124 от ГПК следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Предвид
отхвърлянето на исковете по чл. 124 от ГПК не следва да бъде уважавано и
искането на ищците за отмяна на констативния нотариален акт № 107, т. VI, рег. № 7356 от 18.06.2013
г., доколкото ищците не успяха да установят, че притежават права върху
описаните в акта имоти, които да са противопоставими на ответниците.
По
отношение на предявения иск по чл. 76 от ЗН съдът намира следното: Разпоредбата
на чл. 76 ЗН предвижда, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов
дял при делбата. Активната процесуална легитимация на ищците е предопределена
от твърдението им, че притежават идеални части от правото на собственост върху
наследството, оставено от общия наследодател на страните в процеса – Т.Т., с
които не са се разпоредили. Пасивната легитимация се извлича от участието на
страните по оспорваната сделка –И.З. и К.К., като правоприемник на С. К., в
качеството им на прехвърлители и П.К. като приобретател на имотите. Правилно
районният съд е приел, че искът е допустим, но неоснователен, предвид
изложените съображения, че към 2008 г. имотите са изгубили наследствения си
характер и са станали собственост на З.Т., а след смъртта й са преминали изцяло
в собственост на И.З. и С. К., който
факт е констатиран с нотариален акт № 107, т. VI, рег. № 7356 от 18.06.2013 г. Като
единствени съпритежатели на правото на собственост върху процесните имоти И.З.
и С.К.законосъобразно са прехвърлили правата си върху тях на ответника П.К.,
поради което разпореждането с имотите, извършено с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 8, том VIII, рег.№9075 от 29.07.2013 г., не е относително
недействително спрямо ищците.
Като е достигнал до същите правни
изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор
право на разноски пред въззивната инстанция имат въззиваемите.
П.К. е сторил разноски и е
представил доказателствата за извършването им в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че не следва да бъде уважавано възражението за
прекомерност по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, поради
съображения, че за предявените искове по чл. 124 ГПК и чл. 76 от ЗН, същото е определено в границите на
минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от П.К. разноски в
размер на 600 лв. следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците – Т.С.Т. и
С.С.Ш..
К.К. е сторил разноски в размер
на 600 лв., като въззивниците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе предвид, че
производството по чл. 124 от ГПК е прекратено по отношение на К.К. с влязло в
сила определение, то пред въззивната инстанция същият е надлежна страна
единствено по иска с правно основание чл. 76 от ЗН. По тази причина съдът
намира за основателно възражението за прекомерност на определеното адвокатско
възнаграждение, доколкото минимално дължимото възнаграждение за предявения иск
по чл. 76 от ЗН, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300
лв., като претенцията от 600 лв. се явява завишена предвид, че делото не се
отличава с фактическата и правна сложност, и при съобразяване на
обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено едно единствено
съдебно заседание, на което не са събирани доказателства, поради което същото
следва да бъде редуцирано до 300 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК възложено
в тежест на въззивниците.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 833/14.06.2019 г., постановено
по гр. дело № 2396/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.С.Т. с ЕГН **********
*** и С.С.Ш. с ЕГН ********** ***, да заплатят на П.С.К., ЕГН: **********,***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.С.Т. с ЕГН **********
*** и С.С.Ш. с ЕГН ********** ***, да заплатят на К.С.К., ЕГН: **********,***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.