Р Е Ш Е Н И Е

№ …………

 

гр. Русе, 15.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                     районен съдия:   НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар–протоколиста Б.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5385/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от Р.П.М., действаща като майка и законен представител на малолетния М*С* Й., против С.И.Й. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка от 75.00 лева на 200.00 лева месечно. Ищeцът твърди, че с решение № 2160/16.12.2010 год. по гр.д. № 5312/2010 год. на РРС ответникът бил осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 75.00 лева месечно, считано от 07.07.2010 год., като размерът не е променян от шест години.  Твърди, че обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се изменили, детето пораснало, а заедно с това и нуждите му. Заявява, че понастоящем е ученик в А*, където живее с майка си. Получаваните от майката средства не достигали за задоволяване на увеличените нужди на детето. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от ответника издръжка от 75.00 на 200.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска- 29.09.2016 год. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

         В своя отговор ответникът не оспорва твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Признава иска до размер на 110.00 лева, като твърди, че доходите му не позволяват заплащане на издръжка в искания размер, а майката разполага със значителни, в сравнение с него, средства.

 

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане серия РС- АР № **********, издадено от Община Р*на 19.12.2007 год. въз основа на акт за раждане № 1923 от 19.12.2007 год., С.И.Й. с ЕГН ********** е баща на М* С* Й. с ЕГН **********, роден на *** год., понастоящем малолетен.

Не се спори между страните, че с решение № 2160/16.12.2010 год. по гр.д. № 5312/2010 год. по описа на РРС ответникът е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 75.00 лева.

Мартин е ученик в О*А* Х* М*.

Майката на детето Р.М. получава годишна заплата 19 043.70 британски лири годишно от 05.01.2015 год. и в момента, което се равнява на около 44360.00 лева годишно или 3700.00 лева средно месечно.

 Майката е закупила дрехи за училище за детето в размер на 73.56 британски лири през 2016 год.

Страните не спорят, че майката заплаща месечен наем в размер на 400.00 британски лири.

Видно от удостоверение № 113/01.11.2016 год., издадено от ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ АД, ответникът изпълнява длъжност „***********“ и в периода от октомври 2015 год. до септември 2016 год. е получил нетно възнаграждение в размер на 5350.31 лева или 445.86 лева средно месечно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето М*, родено на *** год. (понастоящем на 9 навършени години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други потребности, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената със съдебно решение № 2160/16.12.2010 год. по гр.д. № 5312/2010 год. по описа на РРС- 75.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. Ответникът в отговора твърди  наличие на алиментни задължения по отношение на своята майка, но това обстоятелство не следва да бъде съобразявано, тъй като детето е от първи ред на лицата, имащи право на издръжка, а на пълнолетни лица издръжка може да бъде плащана само, ако за дължащият я това няма да представлява особено затруднение.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение от 2010 год. За изминалия период от шест години безспорно са се изменили социално- икономически условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с оглед възрастта, в която се намира в момента. Детето понастоящем живее във В**, като стандартът на живот там безспорно е по- висок от този в Република Б*. При иск за увеличаване на издръжката следва да се докажат изменение на обстоятелствата спрямо момента на опредлеяне на първоначалната издръжка – увеличени разходи и нужди на детето и увеличени възможности на лицето, което я дължи. Не бяха ангажирани доказателства за нуждите на детето по вид и размер, изключая разходите, които майката е направила за закупуване на дрехи за училище на два пъти през настоящата година. Водещ критерий при определяне размера на дължимата издръжка в настоящия случай, са социално- икономическите условия в Република Б*, а не във ****, съответно доходите на бащата, тъй като искът е предявен пред български съд, т.е. по местожителство на ответника, а не по това на ищеца. Следователно и предвид обстоятелството, че от началото на 2017 год. размерът на минималната работна заплата ще бъде 460.00 лева, респективно минималният размер на дължимата от неупражняващите родителски права родители- 115.00 лева, съдът намира, че ответникът следва да заплаща издръжка на своя 9- годишен син в размер на 150.00 лева. Останалата, нужна за издръжка на детето сума месечно, следва да се осигурява от майката, която реализира доходи, съобразно стандарта на живот във В***. Поради това предявеният иск се явява частично основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата ще положи нужните усилия да осигури присъдения, макар и малък размер на издръжка, предвид обстоятелството, че това е единственият му принос в отглеждането на детето.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

 

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е заявил претенция за разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 200.00 лева. Ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева. Съобразно уважената част от иска ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 120.00 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника 120.00 лева разноски. По компенсация страните неси дължат разноски.

 

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 108.00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 2160/16.12.2010 год. по гр.д. № 5312/2010 год. по описа на РРС издръжка, дължима от С.И.Й. с ЕГН ********** на М* С* Й. с ЕГН **********, роден на *** год., платима чрез неговата майка и законен представител Р.П.М., ЕГН **********, от 75.00 лева на 150.00 лева, считано от предявяване на иска на 29.09.2016 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения 200.00 лева месечно.

ОСЪЖДА С.И.Й. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 108.00 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от обявяването му на 15.12.2016 год.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: