Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 03.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. №6673/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ-
Д.А.К., ЕГН **********, чрез адвокат Т.П., твърди, че 07.04.2017 г.,
около 16:30 часа, в град Радомир, по ул. „Райко Даскалов”, срещу бензиностанция
„Лукоил“, лек автомобил „Ситроен Сакса“ с ДК № РК ******, управляван от Д.Х.,
нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска движещия се
по път с предимство лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с ДК № ********и го удря. Излага, че към момента на
настъпване на ПТП е била пътник в л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с ДК № ********и е
получила следните травматични увреждания: счупване на гръбначен стълб в
поясната област- закрито и психическа травма. Посочва, че по отношение на водача
на „Ситроен Сакса“ с ДК № РК ****** Д.Х. е взето административно отношение и е
образувано досъдебно производство №95/2017 г. по описа на РУ Радомир. Ищецът
твърди, че в деня на събитието е била откарана по спешност в болница в Перник,
където са я прегледали и са и извършени многобройни манипулации и изследвания,
а впоследствие е изпратена в болница Пирогов. На 11.04.2017 г. е освободена за
домашно лечение. В продължение на 2 месеца и е предписано да бъде напълно
обездвижена и прикована на легло. През този период трудно се придвижва сама и
трудно е можела да покрива ежедневните си нужди, като е била принудена да
ползва чужда помощ. Заявява, че и до настоящия момент болките и страданията и
не са отшумели. Навежда, че за процесния
лек автомобил „Ситроен Сакса“ с ДК № РК ****** има сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към дата на ПТП с застрахователно
дружество Б.И.АД с полица № BG /02/116002233339 с валидност от 20.08.2016 г. до
19.08.2017 г. Съответно твърди, че е
сезирала ответника с искане да и се изплати обезщетение за претърпените при
описаното ПТП вреди, по което е образувана щета №********** и е постановен
отказ. С оглед последното намира, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да и
заплати обезщетение в размер на 35 000 лв.
за причинени неимуществени вреди и 648,35 лв. за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, двете ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, със съдебен адрес:***, не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на
настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената молба до З.“Б.И.“ АД от 06.02.2018г, писмо
изх. №НЩ-967/08.02.2018г. от З.“Б.И.“ АД, до ищцата- се установява , че ищцата
е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди
завеждане на исковата молба и е последвал отказ.
Представени са с исковата молба фактури, касови бонове за заплатени лакарства
и медицински услуги, рецепти за изписани лекарства от
които е видно, че ищцата е изразходвала разходи
за лечението в размер на 648,35 лв., като същите са обсъдени от допуснатата СМЕ.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на II-ри поясен
прешлен. Травмата не е причинила стеснение на гръбначно -
мозъчния канал, увреждане на гръбначния мозък и притискане на нервните
коренчета. Вещото лице сочи, че ищцата е претърпяла болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 13-14 дни, след което интензитетът им е
започнал да намалява за около 4-5 месеца, болки с умерен интензитет след като е
свалила корсета и е започнала раздвижване на тялото за около 1-2 месеца. След
това интензивността на болките е намалявала постепенно за около 1-2 месеца. Налице
е причинно - следствена връзка между механизма на процесното ПТП и получе ните
от ищцата травматични увреждания. Проведено
е следното консервативно лечение : болнично - от 07 04 2017 г до 11 04 2017 г -
4 дни; и домашно - амбулаторно - от 11
04 2017 г до 03 10 2017 г - общо 180 дни. На 07 04 2017 г Д.К. е приета в
болница и е установено счупване
на ІІ-ри поясен прешлен. Поставен е корсет. От 10 07 2017 г е провеждала
рехабилитация. Вещото лице изтъква, че сегашното състояние на ищцата е
стабилизирано. Възстановена е самостоятелната й походка. Движенията на поясния
отдел на гръбначния стълб се извършват в обем по-малък от нормата с 15 %. От
направената Ро снимка /15 11 2017 г / - тялото на втори поясен прешлен е
смачкано в предната си част. С оглед характера, степента и местоположението на
травматичната увреда на ищцата, мястото на което е била по време на удара,
механизма на процесното ПТП и деформациите на автомобила, в който се возила, вещото
лице сочи, че може да се приеме, че е била с предпазен колан при инцидента. Счупването
на II-рия поясен прешлен е получено от прекомерно сгъване на тялото пре-
дизвикано от външна сила - индиректен фактор, придружено от рефлексно /
най-често твърде силно / съкращение на мощната параспинална / гръбначна /
мускулатура. Този механизъм се получава при поставен предпазен колан, който
фиксира таза към седалката. Така заявеното увреждане не би могло да настъпи
вследствие на неправилна стойка и наднормено тегло.
По делото е прието и заключение на АТЕ, неоспорено от
страните, според което механизмът
на ПТП е следният: на 07.04.2017 г. в гр. Радомир на път І - 6 по ул.********се
движи л.а. Мерцедес МЛ 320 ЦДИ.с посока към гр. Кюстендил. Когато наближава
бензиностанция Лукойл, отдясно на него от бензиностанцията излиза л.а. Ситроен,
който се включва в пътя. Водачът на автомобила пресича дясната пътна лента и в момента,
в които се преустройва в лявата лента с цел да се насочи към гр. Перник,
настъпва удар между двете превозни средства. Инциалният удар е с предна дясна
част на л.а. Мерцедес и предна лява част на л.а. Ситроен. От удара л.а. Ситроен
се приплъзва по посока на огледа, след което ротира с посока обратна на часовниковата
стрелка и продължава движението си до установяване в покой. Л.а. Мерцедес след
удара се е отклонил наляво и пресичайки асфалтираната отбивка, навлиза в
затревената ивица и се удря челно в метален стълб на уличното осзетление.
Вещото лице сочи, че причините за възникване на ПТП не са от технически
характер, а имат чисто субективено изражение. Непосредствената причина за
настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на л.а. Ситроен, който е
предприел маневра за навлизане в лентите за движение на главния път и не е
осигурил предимство за безопасно преминаване на л.а. Мерцедес МЛ 320 ЦДИ.
По делото е разпитан деликвентът Д.Х.Х.
като свидетел, която сочи, че се е движел с ниска скорост, излизала от
бензиностанция. Показанията на този свидетел съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на
чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на
застрахователно.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключението на АТЕ . От заключението се установява, че непосредствената
причина за настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на л.а.
Ситроен, който е предприел маневра за навлизане в лентите за движение на
главния път и не е осигурил предимство за безопасно преминаване на л.а.
Мерцедес МЛ 320 ЦДИ.
Възражението на ответника за наличиена
съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно с оглед заключенията на АТЕ и СМЕ. С оглед
характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата,
мястото на което е била по време на удара, механизма на процесното ПТП и
деформациите на автомобила, в който се возила, може да се приеме, че е била с
предпазен колан при инцидента.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете експертизи.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид тежките
травматични увреди и периода на възстановяването им, възрастта на ищцата,
непълното й възстановяване, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 35 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, т.е. исковата претенция за
обезщетение от 35 000лв. следва да се уважи изцяло.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Доколкото не се
установява от ищцата датата по чл. 497, т. 1 КЗ и доколкото
ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от съда /и ищеца/
доказателства съгласно чл. 161 ГПК, то съдът приема за дата, определяща
изискуемостта на вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за
мораторни лихви, тази по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията. Няма спор между страните, че застрахователят се е произнесъл по подадената молба от ищцата от 02.02.2018г. на 08.02.2018г. В случая се установява, че е отказал да изплати обезщетение за предявения в
настоящото производство размер. С оглед на така изложеното, съдът счита, че
лихвата върху обезщетението следва да бъде определена от датата на изтичане на
тримесечния срок за окончателно произнасяне от страна на застрахователя или от 02.05.2018.
до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за периода от 07.04.2018г. до 02.05.2018г. е неоснователна и следва да се отхвърли
(В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г.,
ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., ТК,
ТО на ВКС и др.).
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени
детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените
вреди следва да се уважи изцяло-648.35 лв.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с
представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че само
ищецът има право и същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Такива не
са реализирани( разходите по допуснатите
експертизи са поети от бюджета на съда), поради което и съдът не ги присъжда. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от
исковете, намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1599.45лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1425.93лв.,
както и 300лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.
– САК, съдебен адрес:***, да заплати на Д.А.К., ЕГН **********, чрез
адвокат Т.П., с адрес ***, офис 5, по иск с правно
основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди
лева), както и обезщетение в размер на 648.35лв.(шестотин четирдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки)
за претърпените имуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тези суми от 02.05.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода от 24.06.2017 г. до 31.01.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, съдебен адрес:***, да заплати на адвокат Т.П., с адрес ***,
офис 5, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1599.45лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, съдебен адрес:***, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1425.93лв.(хиляда четиристотин двадесет и пет лева и деветдесет и три
стотинки), както и 300 лв.(триста лева) разноски по възнаграждение за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: