РЕШЕНИЕ
Номер 352 28.02.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и трети октомври 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 5526 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 150/2019 от 07.08.2019г. на Началника на РУ „Полиция” -
Стамболийски, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.257, ал.2
от ЗМВР, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 150/2019 от 07.08.2019г. на Началника на РУ „Полиция” -
Стамболийски, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.257, ал.2
от ЗМВР, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Жалбоподателят
Ж.Д.Р. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата аргументи. Редовно уведомена,
не се явява в съдебно заседание, а чрез
процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление с
аргументи за недоказаност на нарушението и допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Въззиваемата страна –РУ Стамболийски, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Ж.Д.Р.
затова, че на 26.07.2019г около 15.30 часа на път І-8 в местността Каламица,
при извършена полицейска проверка се установи, че горепосоченото лице:
1. Не изпълнява полицейско разпореждане, направено в
изпълнение на ЗМВР – след направено писмено такова с рег.№
333р-8973-22.08.2018г., същата не го изпълнява, като продължава да проституира,
като по този начин получава нетрудови доходи по неморален или непозволен начин,
като пълнолетно трудоспособно лице.
С това виновно е нарушила чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от 26.07.2019г., съставен от П.Х.С.
– мл.и в РУ „Полиция” – Стамболийски, като отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при
които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира отчасти за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени свидетелските показания на
актосъставителя, тъй като същите са обективни, логични, подредени, но въпреки това не се установява категорично да е
изпълнен един от обективните признаци на изследваното нарушение, а именно
наличието на полицейско разпореждане, което жалбоподателката да е била длъжна
да изпълни. В случая от приложеното по делото, цитираното в АУАН и НП, писмено
полицейско разпореждане с рег.№ 333р-8973-22.08.2018г. се
установява, че същото е връчено на Ж.Р., но не и кога е сторено това.
Същевременно от доказателствата по делото този факт не се установява по никакъв
начин, както и обстоятелството дали писменото разпореждане е влязло в сила,
доколкото коментираното писмено полицейско разпореждане е индивидуален
административен акт и същият подлежи на контрол, тоест не е окончателен. В този
смисъл не може да се направи извод, когато полицейското разпореждане е влязло в
сила, респективно е възникнало задължението на Р. да го спазва, поради което и
не може да се направи категоричния извод, дали към датата на твърдяното
нарушение – 26.07.2019г., полицейското разпореждане е било в законна сила и
следователно, дали Р. е била длъжна да го изпълни.
При
служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели
до незаконосъобразност на атакуваното постановление, което е допълнително
основание за отмяната му.
В обстоятелствената част както на
акта за установяване на административно нарушение, така и на наказателното
постановление липсва посочване на описаните по-горе обстоятелства относно
стабилизирането на полицейското разпореждане като индивидуален административен
акт.
Пропуск се установява и при
наказателното постановление и в частност на при посочването на санкционната
норма по чл.257, ал.2 от ЗМВР, според който текст за маловажни нарушения
органите на МВР налагат глоба 50 лв., какъв размер е определен в настоящия
казус. След като административнонаказващият орган е приел, че следва да
санкционира противоправната деятелност на Р. по чл.257, ал.2 от ЗМВР, то в
обстоятелствената част на наказателното постановление е бил длъжен да опише
обстоятелствата, поради които приема нарушението за маловажно или най-малко да
посочи, че го приема за такова, което не е сторено, в който и да е аспект. В
случая при липсата на такова описание, нарушението е следвало да бъде наказано
по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Така
описаните процесуални нарушения се явяват в разрез с императива на чл.42, т.4,
пр.2 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.7 от ЗАНН, досежно НП,
изискващи задължителни реквизити за посочените актове, а именно пълно, точно и
ясно посочване на обстоятелствата, при които е реализирано нарушението и вида и
размера на наказанието. Коментираните процесуални нарушения са от категорията
на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на
жалбоподателя и възможността на същия да я реализира в пълен обем, тъй като единствено
при ясно и точно изложени фактически положения, при които е осъществено
нарушението, същият има възможност да разбере какво нарушение му се вменява във
вина, като в случая се стига до процесуална ситуация на несъответствие между
фактическото и юридическото обвинение и дали правилно и законосъобразно е бил
санкциониран.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 150/2019 от
07.08.2019г. на Началника на РУ „Полиция” - Стамболийски, с което на Ж.Д.Р. ***,
ЕГН **********, на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР, е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено административно
нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.