Решение по дело №5526/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 352
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 21 март 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20195330205526
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер    352                      28.02.2020 година                     Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На двадесет и трети октомври                                                2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева   

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 5526 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 150/2019 от 07.08.2019г. на Началника на РУ „Полиция” - Стамболийски, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 150/2019 от 07.08.2019г. на Началника на РУ „Полиция” - Стамболийски, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

          Жалбоподателят Ж.Д.Р. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата аргументи. Редовно уведомена, не се явява  в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление с аргументи за недоказаност на нарушението и допуснати нарушения на процесуалните правила.

          Въззиваемата страна –РУ Стамболийски, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Ж.Д.Р. затова, че на 26.07.2019г около 15.30 часа на път І-8 в местността Каламица, при извършена полицейска проверка се установи, че горепосоченото лице:

          1. Не изпълнява полицейско разпореждане, направено в изпълнение на ЗМВР – след направено писмено такова с рег.№ 333р-8973-22.08.2018г., същата не го изпълнява, като продължава да проституира, като по този начин получава нетрудови доходи по неморален или непозволен начин, като пълнолетно трудоспособно лице.

          С това виновно е нарушила чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 26.07.2019г., съставен от П.Х.С. – мл.и в РУ „Полиция” – Стамболийски, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира отчасти за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя, тъй като същите са обективни, логични, подредени, но въпреки това не се установява категорично да е изпълнен един от обективните признаци на изследваното нарушение, а именно наличието на полицейско разпореждане, което жалбоподателката да е била длъжна да изпълни. В случая от приложеното по делото, цитираното в АУАН и НП, писмено полицейско разпореждане с рег.№ 333р-8973-22.08.2018г. се установява, че същото е връчено на Ж.Р., но не и кога е сторено това. Същевременно от доказателствата по делото този факт не се установява по никакъв начин, както и обстоятелството дали писменото разпореждане е влязло в сила, доколкото коментираното писмено полицейско разпореждане е индивидуален административен акт и същият подлежи на контрол, тоест не е окончателен. В този смисъл не може да се направи извод, когато полицейското разпореждане е влязло в сила, респективно е възникнало задължението на Р. да го спазва, поради което и не може да се направи категоричния извод, дали към датата на твърдяното нарушение – 26.07.2019г., полицейското разпореждане е било в законна сила и следователно, дали Р. е била длъжна да го изпълни.

          При служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното постановление, което е допълнително основание за отмяната му.

В обстоятелствената част както на акта за установяване на административно нарушение, така и на наказателното постановление липсва посочване на описаните по-горе обстоятелства относно стабилизирането на полицейското разпореждане като индивидуален административен акт.

Пропуск се установява и при наказателното постановление и в частност на при посочването на санкционната норма по чл.257, ал.2 от ЗМВР, според който текст за маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв., какъв размер е определен в настоящия казус. След като административнонаказващият орган е приел, че следва да санкционира противоправната деятелност на Р. по чл.257, ал.2 от ЗМВР, то в обстоятелствената част на наказателното постановление е бил длъжен да опише обстоятелствата, поради които приема нарушението за маловажно или най-малко да посочи, че го приема за такова, което не е сторено, в който и да е аспект. В случая при липсата на такова описание, нарушението е следвало да бъде наказано по чл.257, ал.1 от ЗМВР.

          Така описаните процесуални нарушения се явяват в разрез с императива на чл.42, т.4, пр.2 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.7 от ЗАНН, досежно НП, изискващи задължителни реквизити за посочените актове, а именно пълно, точно и ясно посочване на обстоятелствата, при които е реализирано нарушението и вида и размера на наказанието. Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя и възможността на същия да я реализира в пълен обем, тъй като единствено при ясно и точно изложени фактически положения, при които е осъществено нарушението, същият има възможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина, като в случая се стига до процесуална ситуация на несъответствие между фактическото и юридическото обвинение и дали правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 150/2019 от 07.08.2019г. на Началника на РУ „Полиция” - Стамболийски, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.