Решение по дело №6828/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260772
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330206828
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 260772, гр. Пловдив, 29.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 26.11.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6828/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 507963-F530507 от 23.04.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ТРЕПАЧ“ ООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бл.190, вх. „ж“, ап.16, представлявано от К.П.Х., с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

           По съображения изложени в жалбата си „ТРЕПАЧ“ ООД моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Даден е ход на съдебното заседание на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН.

           Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – ст. юрк. А. оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Навежда доводи за безспорно установено нарушение, извършено от жалбоподателя и за липса на процесуални нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка от служители на ЦУ на НАП на 26.11.2019г., с начален час 20:30 часа на обект - заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен" № *** стопанисван от „ТРЕПАЧ ООД“ с ЕИК *********, било установено, че търговецът като данъчно задължено по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ лице, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В НП е посочено също така, че за извършена покупка  от проверяващите органи по приходите на  сандвич „Трепач“ със свински гърди и сандвич тостер с луканка, на стойност 6,90 лева., платени в брой на лицето В.И.И. от Х.К. - проверяващ, преди легитимацията не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел TREMOL М20. ИН на ФУ ZK 136805, ИН на ФП 50174041 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13,12.2006 г., като е посочено също така, че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 001824/26.11.2019 г., тъй като с този номер е бил изведен дневният отчет от проверяващите. Посочено е, че нарушението е било установено и документирано с протокол от извършената проверка /ПИП/ с № 0025397/26.11.2019 г. Според актосъставителя Х.В.К. по този начин нарушителят е осъществил състава на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за което бил съставен АУАН № F 530507/10.12.2019г. Последният бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, на който е бил връчен и препис от акта. В графата за възражения било посочено, че няма такива, както и няма данни да са депозирани писмени възражения против АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „ТРЕПАЧ“ ООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бл.190, вх. „ж“, ап.16, представлявано от К.П.Х., с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Х.В.К., който потвърждава изложените от него в АУАН факти и обстоятелства. В допълнение свидетелят сочи, че през цялото време преди контролните органи да се представят, на клиентите не са били издавани касови бележки, въпреки че в обекта и имало функциониращ касов апарат, като освен процесната проверка е имало и друга, при която са били констатирани същите нарушения. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          При издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл.42 от ЗАНН реквизити, връчен е срещу подпис на управителя на търговеца. Респективно – издаденото въз основа на него наказателно постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна воля на административнонаказващия орган. И в двата административни акта е дадено ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата около неговото извършване, като е обяснено и как е констатирано същото, посочена е дата и място на извършване на нарушението, дадена е правна квалификация на същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е санкционната разпоредба, въз основа на която се ангажира административната му отговорност, вида и размера на административната санкция.

          При така изложената фактическа обстановка, която се установява по несъмнен и категоричен начин и съответства на събрания доказателствен материал, Съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Легална дефиниция на понятието касова бележка /фискална касова бележка/ дава разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно посочения законов текст, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Текстът на  чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на който гласи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата, за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1, а ал.6 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Налага се изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки каквато в случая е била налице, но от съвкупния доказателствен материал се изясни, че касов бон не е бил издаден, факт, който и самият жалбоподател не успя да обори.

           При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от „ТРЕПАЧ“ ООД за доказано по безспорен и несъмнен начин.

            Доколкото се касае до нарушение, извършено от търговец / юридическо лице/, не следва да се издирва изобщо въпросът за вината и затова и при констатиране на формалните признаци на нарушението, правилно е била ангажирана административната отговорност на „ТРЕПАЧ“ ООД.

             За извършеното нарушение нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на „имуществена санкция” в размер от 500,00 лв. до 2000,00 лв. В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лв. Съдът намира, че наложената санкция е справедлива и съответства на правилата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като последната е ориентирана към минимума, въпреки установените и други нарушения на изискванията за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. 

   Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените административни наказания за тях са във висок размер. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска, чрез  облагането с данък върху добавената стойност, като в него предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата са чувствително засилени.  С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, още повече като се има предвид, че в случая се касае до проява, която не е изолирана и не е инцидентна за този субект на административна отговорност, тъй като на настоящия състав му е служебно известно за висящо друго дело от административен характер  спрямо същото лице за извършено от него нарушение с идентичен предмет.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.

          Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 507963-F530507 от 23.04.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ТРЕПАЧ“ ООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бл.190, вх. „ж“, ап.16, представлявано от К.П.Х., с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

           ОСЪЖДА „ТРЕПАЧ“ ООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бл.190, вх. „ж“, ап.16, представлявано от К.П.Х., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                        

 

         

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.