Решение по дело №731/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 251
Дата: 20 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20234400600731
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. П., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234400600731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на
подсъдимия Х. М. М., чрез служебния защитник адвокат Ц. Ц. от АК – П. и на
подсъдимия К. М. Й., чрез адвокат Д. Ц. от АК – П., срещу Присъда № 100 от
11.07.2023 година, постановена по НОХД № 1026/23 г. по описа на Районен
съд – гр. П.. И в двете въззивни жалби е посочено, че постановената присъда
е явно несправедлива и необосновано тежка, поради което оплакванията и на
двамата подсъдими са концентрирани единствено около това основание.
Защитникът Ц. сочи за подсъдимия Х. М., че въпреки съдействието,
което е оказал още от фазата на досъдебното производство и във връзка с
развилото се по глава XXVII НПК съдебно производство, присъдата е
несправедлива спрямо подзащитния му. В тази връзка се навеждат доводи, че
самопризнанието е изиграло ключова роля при доказване на престъпното
деяние. Акцентира се, че така определено наказанието, застрашава бъдещото
развитие на М., същото не е съобразено с младата му възраст, липсата на
противообществени прояви и степента му на обществена опасност като деец.
В заключение се предлага изменение на присъдата и налагане на наказание
при условията на чл. 55 НК, и по конкретно наказание „пробация“ в рамките
на шест месеца при съобразяване на ТР № 1 от 06.04.2009 г. в светлината на
разтълкуваната със същото решение оценка, която следва да получи
самопризнанието направено от подсъдимия в хода на диференцираната
1
процедура по глава XXVII от НПК.
Във въззивната жалба на защитника Д. Ц. също се съдържат оплаквания
досежно наложеното наказание като несправедливо и тежко. Сочи се, че
въпреки чистото съдебно минало на подзащитния `и, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, отличното му процесуално поведение,
както и ниската възраст е наложено наказание в постановения размер.
Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на РС-П. за
приложение на разпоредбата на чл. 55 НК с оглед многобройните смекчаващи
вината обстоятелства.
С атакуваната присъда РС - П. е признал подсъдимия К. М. Й. - роден на
***.***.*** година в град И., К.И., живущ в село С., П.ска област, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик,
неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.11.2021 година, в
град П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 4 от НК във вр. с чл. 54 от НК му определил наказание шест месеца
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил
същото с 1/3 и го осъдил на четири месеца „лишаване от свобода“ и
„обществено порицание“.
На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия Й. наказание с тригодишен
изпитателен срок.
Признал подсъдимия К. М. Й. за виновен и в това, че на 01.11.2021
година, в град П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, унищожил
противозаконно чужда движима вещ - 5 броя бетонни кошове за отпадъци на
стойност 2 250 лева, собственост на Община П., поради което и на основание
чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 54 от НК му
определил наказание шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК намалил същото с 1/3 и го осъдил на четири месеца
„лишаване от свобода“.
На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия Й. наказание с тригодишен
изпитателен срок.
На основание чл. 23 от НК определил на подсъдимия К. М. Й. едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно:
четири месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия Й. общо наказание с
тригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към общото наказание
наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни чрез разлепване на
съобщение за постановената присъда в СУ „***“ – П..
2
Със същата присъда е признал за виновен подсъдимия Х. М. М. - роден
на ***.***.*** година в град П., живущ в същия град, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик, неосъждан,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.11.2021 година, в град П., като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради
което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с
чл. 54 от НК му определил наказание девет месеца „лишаване от свобода“,
като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил същото с 1/3 и го осъдил на
шест месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“.
На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. наказание с тригодишен
изпитателен срок.
Признал подсъдимия Х. М. М. за виновен и в това, че на 01.11.2021
година, в град П., в условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, унищожил противозаконно чужда движима вещ,
както следва - 5 броя бетонни кошове за отпадъци на стойност 2 250 лева,
собственост на Община П. и 1 брой безцветно армирано стъкло с размер
900/900/6 милиметра на стойност 130 лева, собственост на Народно читалище
„***“ - П., вещи на обща стойност 2 380 лева, поради което и на основание чл.
216, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 54
от НК му определил наказание девет месеца „лишаване от свобода“, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил същото с 1/3 и го осъдил на шест
месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. наказание с тригодишен
изпитателен срок.
На основание чл. 23 от НК определил на подсъдимия Х. М. М. едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно: шест
месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. общо наказание с
тригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към общото наказание
наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни чрез разлепване на
съобщение за постановената присъда в СУ „***“ – П..
На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимите К. М. Й., ЕГН
********** и Х. М. М., ЕГН *** да заплатят солидарно на Община П.,
представлявана от Кмета Г.С. сумата от 2 250 лева, представляваща
обезщетение за нанесените в резултат на престъплението по чл. 216, ал. 1 във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 01.11.2021 година до
окончателното й изплащане.
3
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимите К. М. Й., ЕГН
********** и Х. М. М., ЕГН *** да заплатят солидарно сумата от 90 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
полза на Районен съд – П..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия К. М. Й. да
заплати сумата от 175,57 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД
на МВР - П..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Х. М. М. да
заплати сумата от 175,57 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД
на МВР - П..
В открито съдебно заседание въззивните жалбоподатели се явяват
лично.
Явяват се и техните процесуални представители. Защитниците
поддържат депозираните жалби и споделените в тях мотиви за атакуване на
първоинстанционната присъда, както и възведените искания, а именно
присъдата да бъде изменена или отменена и алтернативно делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
Подсъдимите К. М. Й. и Х. М. М. поддържат заявеното от защитниците
им като искат намаляване на размера на определените с присъдата наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура - П. моли съда да остави
депозираните жалби без уважение като неоснователни и да потвърди
присъдата на първостепенния съд като правилна и законосъобразна.
Заинтересованата страна - Община П. изцяло поддържа становището на
прокурора. Счита жалбите за неоснователни и отправя искане за
потвърждаване на атакуваната присъда.

П.ският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбите, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила
присъда по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество, жалбите е неоснователни.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава XXVII
от НПК като подсъдимите са признали изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се
събират доказателства за тези факти, поради което е приета за установена
следната фактическа обстановка:
4

Подсъдимият К.М. М. Й. е роден на ***.***.*** година в град И.,
К.И., живущ в село С., П.ска област, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, ученик, неосъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият Х. М. М. е роден на ***.***.*** година в град П., живущ в
същия град, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
не работи, ученик, неосъждан, ЕГН **********.

Към месец ноември на 2021 година и двамата подсъдими били
непълнолетни.
На 01.11.2021г. двамата подсъдими се разхождали в центъра на гр.П..
По време на разходката си закупили алкохол – две бутилки бира с вместимост
от 2 литра и заедно ги изпили в района на градската градина.
Под въздействието на употребения алкохол, около 23:20 ч. в същия ден
подсъдимите Й. и М. тръгнали по алеите на градската градина. Решили да
събарят циментовите кошчета за отпадъци по целия път, които при падането
се счупвали от което ставали неизползваеми,общо пет на брой.
Движейки се из Градската градина на град П. двамата подсъдими
стигнали до сградата на Народно Читалище „***“ в същия град. Подсъдимия
Х. М. взел парче от едно от счупените преди това кошчета и го хвърлил към
входната врата, в резултат на което армираното стъкло на същата се счупило.
Проведено е разследване. В хода на същото са установени
извършителите на престъпните деяния в лицето на двамата подсъдими.
Същите били привлечени към наказателна отговорност за престъпления по
чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК и двете при условията на чл. 63, ал. 1,
т. 4 НК, предвид факта на непълнолетието им.
След внасяне на обвинителния акт в РС-П. и проведено съдебното
производство е постановен крайният съдебен акт, който е предмет на
разглеждане в настоящото въззивно наказателно производство.
Така възприетата и призната от подсъдимите фактическа обстановка
напълно кореспондира със събрания и проверен доказателствен материал в
рамките на досъдебното производство, поради което проверяваният съд
процесуално издържано е провел диференцираната процедура по глава XXVII
от НПК при наличие на всички изискуеми от закона предпоставки –
признание от страна на подсъдимите на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт със съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, разяснение от страна на съда на правата на
подсъдимите и последиците при така развилото се производство,
кореспондиране на самопризнанието със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Изводите на първата инстанция досежно фактите
по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което
настоящия въззивен съдебен състав възприема фактическа обстановка,
идентична с тази, приета от първоинстанционния съд.
5
Чрез депозираните въззивни жалби и двамата подсъдими насочват
вниманието на съда единствено към явната несправедливост и тежестта на
наложените наказания от първоинстанционния съд. Това обаче в никакъв
случай не рефлектира върху задълженията инкорпорирани в чл. 313 и чл. 314
от НПК, които има въззивната съдебна инстанция.
В тази връзка следва накратко да бъде посочено, доколкото няма
оплаквания в тази насока, а и доколкото настоящия съд не установява пороци
в дейността на проверявания съд, че въззивната съдебна инстанция служебно
обсъди материалната законосъобразност на атакуваната присъда и достигна
до същия извод като проверявания съд, а именно, че подсъдимите Й. и М. са
осъществили от обективна и субективна страна инкриминираните деяния, за
които са предадени на съд и по които РС-П. е постановил осъдителни
присъди, а именно престъпленията по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК
вр. чл. 26, ал. 1 НК (за подсъдимия М.) и по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 216, ал.
1 НК (за подсъдимия Й.). Съгласно фактите включени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признати от подсъдимите в хода на особената
процедура по глава XXVII НПК, напълно подкрепящи се от събрания
доказателствен материал, както и приетата за установена фактическа
обстановка от първата инстанция, първоинстанционния съд е постановил
правилна и обоснована присъда.
Относно оплакванията релевирани с двете жалби следва да бъде
посочено, че сезиращите документи са основателни. Поради сходните
аргументи ще бъдат обсъждани заедно, а там където е нужно ще бъде
акцентирано за кого от двамата подсъдими е относимо изложеното.
И двамата подсъдими, чрез своите защитници, посочват, че присъдата е
явно несправедлива и тежка. В тази връзка, при отмерване на наказанието,
първоинстанционния съд е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст на подсъдимите, причината за извършване на
престъплението, а именно употребеното количество алкохол, добрите им
характеристични данни, чистото съдебно минало, както и конкретната степен
на обществена опасност на деянието и на подсъдимите, изолираната
негативна случка в животите им и искреното съжаление за стореното. За
подсъдимия М. е отчетено и обстоятелството, че същия е възстановил
доброволно нанесените щети на Народно читалище „***“ гр. П. в размер на
130 лв. още преди приключване на съдебното следствие. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими съдът е посочил липсата
на правна култура и незачитане на установения ред.
Във връзка с посоченото, въззивния съдебен състав е на мнение, че в
настоящия казус е налице липса на отегчаващи отговорността обстоятелства и
посочените от РС-П. не следва да бъдат ценени като такива. Липсата на
правна култура и незачитането на установения ред са сериозни
криминогенни, социални и обществени фактори, които водят до съответното
девиантно поведение както сред възрастните, така и сред подрастващите. Но
така посочените обстоятелства следва да се оценяват като причини за
определено противоправно поведение, а не отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което третирането им в тази насока се явява
6
незаконосъобразно.
На следващо място, въззивната съдебна инстанция споделя изложеното
в двете жалби, че първостепенния съд не е отдал значението, което следва да
получи направеното от страна на подсъдимите самопризнание досежно
инкриминираната дейност. В тази връзка правилно в жалбата на подсъдимия
М. вниманието се насочва към ТР № 1 от 06.04.2009 г. и по конкретно т.7 на
същото. В нея върховната съдебна инстанция по наказателни дела е посочила,
че при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител. В тази връзка следва да бъде посочено, че и двамата
подсъдими още на 03.11.2021 г., тоест два дни след инкриминираната дата, са
дали обяснения пред ИДПС (л. 6 и л. 7 от ДП) за случилите се събития на
01.11.2021 г. Безспорно тези обяснения са извънпроцесуални и не
представляват обяснения по смисъла на чл. 115 НПК, но същите в светлината
на цитираните тезиси на ТР № 1 от 06.04.2009 г. са способни да изпълнят
своята роля на база цялостното предпроцесуално и процесуално поведение на
подсъдимите. Правилно е отбелязано във въззивните жалби, че благодарение
на самопризнанието на подсъдимите, още в най-ранния възможен момент при
допира им с правоохранителните органи, същото е способствало /и не само
то,бел.с.с./ за разкриване на престъплението и неговия извършител. Това
поведение продължава както при привличането им като обвиняеми и
непосредствените им разпити след това (макар, че Й. само признава вина и
отказва да дава обяснения), така и в хода на процедурата по глава XXVII от
НПК, което е свидетелство за разкаянието и съжалението, което
демонстрират и което заслужава своята положителна оценка при определяне
на наказанието. Поради изложеното следва извод, че самопризнанието на
двамата подсъдими, макар и още в предпроцесулна фаза, съставлява елемент
на цялостно, обективно проявено процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, поради
което същото следва да бъде ценено допълнително като смекчаващо
отговорността обстоятелство извън процесуалния „бонус“, който се реализира
в диференцираната процедура по глава XXVII от НПК.
Все в светлината на смекчаващите отговорността обстоятелства следва
да бъде отбелязано, че първостепенния съд неправилно е отчел младата
възраст като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
непълнолетните извършители на престъпления получават своя „бонус“
досежно размера на наказанието, чрез заложения в чл. 63 НК принцип за
редукция на предвидените в особената част наказания, така че да се получат
съответно предвидените в цитирана разпоредба размери, поради което
допълнително отчитане на възрастта в тази насока се явява
незаконосъобразно.
С оглед всичко гореизложено следва да бъде направена преоценка на
характера и значението на смекчаващите отговорността обстоятелства от
7
настоящата съдебна инстанция. В своята съвкупност всички те насочват съдът
към извод за многобройност на същите, което от своя страна налага
приложението на чл. 55 НК, доколкото съгласно чл. 58а, ал. 4 НК същият е по
- благоприятен за дейците. В тази насока въззвният съд се солидаризира с
възраженията заявени в двете въззивни жалби.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими
следва да бъдат ценени - чистото съдебно минало, импулсивната и недокрай
преценена, вследствие на употребеното количество алкохол, причина за
девиантното поведение, добрите характеристични данни и изготвените
педагогически характеристики, които въпреки някои несъществени
особености, в своята цялост носят позитивна оценка за двамата подсъдими,
липсата на предишни противоправни прояви, изолираността на случилото се,
искреното съжаление за стореното и на последно място, но не и по значение,
цялостното извънпроцесуално и процесуално поведение спомогнало за
разкриване на престъплението и разобличаване на виновните. За подсъдимия
М. следва да бъде ценено и доброволното възстановяване на щетите на НЧ
„***“ гр. П. в размер на 130 лв.
При така направените констатации и както бе посочено по-нагоре в
изложението, не се откроява обстоятелство, което да бъде третирано и ценено
като отегчаващо отговорността на подсъдимите.
Във връзка с гореизложеното, настоящия състав стига до извод, че
следва да бъде приложен чл. 55 НК за всички деяния, поради констатираните
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства т.к. и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
За престъплението по чл. 325, ал. 1 НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както и „обществено
порицание“, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до пет години. В тази връзка правилно районният съд
е определил като най-справедливо наказанието „лишаване от свобода“ за
престъплението по чл. 325, ал.1 НК. По този начин и във връзка с чл. 63, ал. 1,
т. 4 НК предвидените наказания „лишаване от свобода“ и за двете
престъпления и по отношение и на двамата подсъдими следва да бъдат
редуцирани в размер до две години „лишаване от свобода“. Така съгласно чл.
58а, ал. 4 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ за всеки един от подсъдимите следва
да бъде определено наказание „пробация“, което налага изменението в тази
част на присъдата, както следва:
1. по отношение на подсъдимия К. М. Й.:
1. определеното наказание за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК в
размер на четири месеца „лишаване от свобода“, отложено с
тригодишен изпитателен срок следва да бъде изменено в наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година с
периодичност два пъти седмично; включване в програми за
обществено въздействие за срок от една година.
8
2. определеното наказание за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК в
размер на четири месеца „лишаване от свобода“, отложено с
тригодишен изпитателен срок следва да бъде изменено в наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година с
периодичност два пъти седмично; включване в програми за
обществено въздействие за срок от една година.
3. На основание чл. 23, ал. 1 НК следва да бъде изменено
определеното общо най-тежко наказание в размер на четири месеца
„лишаване от свобода“, отложено с тригодишен изпитателен срок в
наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година с периодичност два пъти седмично; включване в
програми за обществено въздействие за срок от една година.
2. По отношение на подсъдимия Х. М. М.:
1. определеното наказание за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК в
размер на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено с
тригодишен изпитателен срок следва да бъде изменено в наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година с
периодичност два пъти седмично; включване в програми за
обществено въздействие за срок от една година.
2. определеното наказание за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК в
размер на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено с
тригодишен изпитателен срок следва да бъде изменено в наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година с
периодичност два пъти седмично; включване в програми за
обществено въздействие за срок от една година.
3. На основание чл. 23, ал. 1 НК следва да бъде изменено
определеното общо най-тежко наказание в размер на шест месеца
„лишаване от свобода“, отложено с тригодишен изпитателен срок в
наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година с периодичност два пъти седмично; включване в
програми за обществено въздействие за срок от една година.
Поради всичко гореизложено въззивният съдебен състав счита, че
наложеното наказание следва да бъде изменено и определено в посочените
параметри.
От другата, извършената служебна проверка от П.ски окръжен съд не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
9
разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт от РС-П., които
да обуславят отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, поради което атакуваната присъда следва
да бъде изменена в посочените части, а в останалата част - по наложените
наказания обществено порицание, разноските и уважения размер на
гражданския иск,редяване от Община П. - като съответна на възприетата по
делото доказателствена съвкупност и обоснованост на изводите следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1 и чл.334 от НПК,
П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 100 от 11.07.2023 година, постановена по НОХД №
1026/2023 г. по описа на Районен съд – гр. П. В ЧАСТТА, с която на К. М. Й. е
определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца за
всяко от престъпленията по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 216, ал. 1 НК, и двете
отложени с изпитателен срок в размер на три години, както и В ЧАСТТА, с
която на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода“, отложено с
изпитателен срок в размер на три години като вместо тях определи:

На основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година при
периодичност два пъти седмично; включване в програми за обществено
въздействие за срок от една година.
На основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година при
периодичност два пъти седмично; включване в програми за обществено
въздействие за срок от една година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК определя едно общо най-тежко наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година при периодичност два пъти седмично; включване в
програми за обществено въздействие за срок от една година.
ИЗМЕНЯ Присъда № 100 от 11.07.2023 година, постановена по НОХД №
1026/2023 г. по описа на Районен съд – гр. П. в частта, с която на Х. М. М. е
определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца за
10
всяко от престъпленията по чл. 325, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и
двете отложени с изпитател срок в размер на три години, както и в частта, с
която на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено с
изпитателен срок в размер на три години като вместо тях определя:
На основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година при
периодичност два пъти седмично; включване в програми за обществено
въздействие за срок от една година.
На основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл.
58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание „пробация“ при
следните пробационни мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4
НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година при периодичност два пъти седмично; включване в
програми за обществено въздействие за срок от една година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК определя едно общо най-тежко наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година при периодичност два пъти седмично; включване в
програми за обществено въздействие за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11