Решение по дело №8858/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 604
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110208858
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20211110208858 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”К.Л.” ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ – /ххх/ със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлавано от управителя
В.М.Л. срещу Наказателно постановление /НП/ № 42 – 0001337 от 20.05.2021
г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.София,
определен за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр., чл.189, ал.12
от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание
чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/ за
нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че както в
1
АУАН, така и в НП, не са посочени датата и мястото на нарушението, което
се твърди, че е извършено. На следващо място и в двата административни
акта липсва пълно, точно и ясно описание на процесното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, още повече, че се изнасят твърдения, за това нарушението да е
извършено на територията на Р.Италия. Отделно от това, фактическите
констатации в акта и наказателното постановление, не са подкрепени от
каквито и да било доказателства за нарушение, което се твърди, че е
извършено 11 месеца по-рано.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител адв.Я. Я. от САК, който поддържа
изложеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено.

Въззиваемата страна – Директор на РД „Автомобилна администрация”
–гр.София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
В съпроводителното писмо, с което цялата административно-наказателна
преписка е изпратена до съда, изразява становището си за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
А- 2020 бл.№ 290921 от 10.05.2021 г. на Д. Г. С. на длъжност инспектор в РД
„АА” -гр. София е установено, че на: 10.05.2021 г., около 14:30 часа в
сградата на РД АА-София, ул. Витиня №1, като превозвач, притежаващ
Лиценз на Общността № 12345, валиден до 31.08.2024 г. за извършване на
товарни превози, при направена справка в информационната система на ИА
АА се констатира следното нарушение:
1. На 20.05.2020 г. превозвачът е допуснал извършване на
2
международен превоз с моторно превозно средство марка И. с peг. /ххх/
управлявано от водача D.L., като моторното превозно средство не е включено
в списъка към лиценза на Общността, към момента на извършената проверка
от контролните органи на Република Италия. АУАН е съставен във връзка с
известие с peг. № 12-00-00-1529/38/20.04.2021 г. и справка от контролните
органи на Република Италия за извършена крайпътна проверка.
За констатираното нарушение е съставен горепосочения АУАН, в
който е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№ 42 – 0001337 от 20.05.2021 г. на Директор на РД „Автомобилна
администрация” –гр.София, определен за длъжностно лице по реда на чл.92,
ал.2 от ЗАвПр., чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на
жалбоподателя, на основание чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв.
/три хиляди лева/ за нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д. Г. С., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от
надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на административно - наказателното
производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН в акта за
установяване на административно нарушение трябва да се съдържат датата и
мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
било извършено. В съставения на жалбоподателя акт липсват тези
задължителни реквизити. Този пропуск е пренесен и в атакуваното
наказателно постановление.
3
На следващо място, вмененото на жалбоподателя нарушение е
квалифицирано по чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр. Съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.1 от ЗАвПр министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите
по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът
извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица
издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.
Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно
средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена
проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се
допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и
срокът на валидност не е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова
стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление вмененото на
жалбоподателя нарушение е описано от фактическа страна по следния начин :
„превозвачът е допуснал извършване на международен превоз с моторно
превозно средство марка И. с peг. /ххх/ управлявано от водача D.L., като
моторното превозно средство не е включено в списъка към лиценза на
Общността, към момента на извършената проверка от контролните органи на
Република Италия“.
Съдът намира, че така направеното описание е неясно, доколкото от
него не може да се направи недвусмислен и еднозначен извод в извършването
на какво административно нарушение е обвинено дружеството -
жалбоподател. Твърди се, че превозвачът е допуснал извършване на
международен превоз с моторно превозно средство марка И. с peг. /ххх/
управлявано от водача D.L., като моторното превозно средство не е включено
в списъка към лиценза на Общността, но липсва каквато и да е конкретика
къде, как и при какви обстоятелства е станало това.
Приложената от административнонаказващия орган санкционна
разпоредба не внася нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието
между фактическо и правно обвинение е отстранено. Съгласно чл.96, ал.1, т.1
4
от ЗАвПр наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:
допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство,
за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или
с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на
извършване и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така
и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено
описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че
възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и правото му на защита са
били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на
обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по
съществото на спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
5
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение.
В случая липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с
изпълнителното деяние на административното нарушение, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за
отмяна на издаденото НП.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42 – 0001337 от
20.05.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация” –
гр.София, определен за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр.,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя ”К.Л.”
ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ – /ххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлавано от управителя В.М.Л., на основание чл.96, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 от
ЗАвПр.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”К.Л.” ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ – /хххххх/
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлавано от управителя
В.М.Л. срещу Наказателно постановление /НП/ № 42 – 0001337 от 20.05.2021
г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.София,
определен за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр., чл.189, ал.12
от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание
чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/ за
нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че както в
АУАН, така и в НП, не са посочени датата и мястото на нарушението, което
се твърди, че е извършено. На следващо място и в двата административни
акта липсва пълно, точно и ясно описание на процесното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, още повече, че се изнасят твърдения, за това нарушението да е
извършено на територията на Р.Италия. Отделно от това, фактическите
констатации в акта и наказателното постановление, не са подкрепени от
каквито и да било доказателства за нарушение, което се твърди, че е
извършено 11 месеца по-рано.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител адв.Я.Я. от САК, който поддържа
изложеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено.

Въззиваемата страна – Директор на РД „Автомобилна администрация”
–гр.София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
В съпроводителното писмо, с което цялата административно-наказателна
преписка е изпратена до съда, изразява становището си за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
1
А- 2020 бл.№ 290921 от 10.05.2021 г. на Д.Г.С. на длъжност инспектор в РД
„АА” -гр. София е установено, че на: 10.05.2021 г., около 14:30 часа в
сградата на РД АА-София, ул. Витиня №1, като превозвач, притежаващ
Лиценз на Общността № 12345, валиден до 31.08.2024 г. за извършване на
товарни превози, при направена справка в информационната система на ИА
АА се констатира следното нарушение:
1. На 20.05.2020 г. превозвачът е допуснал извършване на
международен превоз с моторно превозно средство марка И. с peг. /ххх/,
управлявано от водача D.L., като моторното превозно средство не е включено
в списъка към лиценза на Общността, към момента на извършената проверка
от контролните органи на Република Италия. АУАН е съставен във връзка с
известие с peг. № 12-00-00-1529/38/20.04.2021 г. и справка от контролните
органи на Република Италия за извършена крайпътна проверка.
За констатираното нарушение е съставен горепосочения АУАН, в
който е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№ 42 – 0001337 от 20.05.2021 г. на Директор на РД „Автомобилна
администрация” –гр.София, определен за длъжностно лице по реда на чл.92,
ал.2 от ЗАвПр., чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на
жалбоподателя, на основание чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв.
/три хиляди лева/ за нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д.Г.С., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от
надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на административно - наказателното
производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН в акта за
установяване на административно нарушение трябва да се съдържат датата и
мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
било извършено. В съставения на жалбоподателя акт липсват тези
задължителни реквизити. Този пропуск е пренесен и в атакуваното
наказателно постановление.
На следващо място, вмененото на жалбоподателя нарушение е
квалифицирано по чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАвПр. Съгласно разпоредбата на чл.7,
2
ал.1 от ЗАвПр министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите
по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът
извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица
издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.
Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно
средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена
проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се
допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и
срокът на валидност не е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова
стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление вмененото на
жалбоподателя нарушение е описано от фактическа страна по следния начин :
„превозвачът е допуснал извършване на международен превоз с моторно
превозно средство марка И. с peг. /ххх/, управлявано от водача D.L., като
моторното превозно средство не е включено в списъка към лиценза на
Общността, към момента на извършената проверка от контролните органи на
Република Италия“.
Съдът намира, че така направеното описание е неясно, доколкото от
него не може да се направи недвусмислен и еднозначен извод в извършването
на какво административно нарушение е обвинено дружеството -
жалбоподател. Твърди се, че превозвачът е допуснал извършване на
международен превоз с моторно превозно средство марка И. с peг. /ххх/,
управлявано от водача D.L., като моторното превозно средство не е включено
в списъка към лиценза на Общността, но липсва каквато и да е конкретика
къде, как и при какви обстоятелства е станало това.
Приложената от административнонаказващия орган санкционна
разпоредба не внася нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието
между фактическо и правно обвинение е отстранено. Съгласно чл.96, ал.1, т.1
от ЗАвПр наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:
допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство,
за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или
с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на
3
извършване и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така
и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено
описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че
възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и правото му на защита са
били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на
обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по
съществото на спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение.
В случая липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с
изпълнителното деяние на административното нарушение, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за
отмяна на издаденото НП.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



4
5