Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……10.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 282 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Й.Н. и Б.Б.Н. срещу
решение по гр. дело № 45380/2018г. на Софийски районен съд, 166 състав, в
ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че всеки от жалбоподателите дължи на „Т.С.” ЕАД, както следва: В.Й.Н. – сумата 306.
47 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.
– 30.04.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************, аб. № 331960,
както и сумата 38. 21 лв. – главница за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до изплащане на сумите; Б.Б.Н. – сумата
153. 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014г. – 30.04.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****** бл. *****аб.
№ 331960, както и сумата 19. 11 лв. – главница за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до изплащане на
сумите, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21274/2018г. на
СРС, 166 с-в.
Въззивниците – ответници обжалват решението в
посочената част, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че от ищеца не е
доказано сключен между страните договор по доставка на топлинна енергия и точно
изпълнение на задълженията на ищеца по него. Сочат, че не били представени по
делото отчетни формуляри за водомерите и
отчетните картони на абонатната станция, поради което СРС неправилно е приел за
установено по делото предоставянето на услуга, която не е ползвана в присъдения
размер и обем. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца по делото „Н.и.”
ООД не са депозирали писмени отговори.
В хода на устните прения въззиваемият оспорва жалбата
и моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ. Правото
на собственост на ответниците върху процесния имот по наследство от Богдан
Борисов Н., при квоти ¾ ид. части за В.Н. и ¼ ид.част за Б.Н., не
е оспорено, включително и по отношение на размера на квотите. Същото се установява
и от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ от двамата ответници, които са
декларирали имота като придобит по наследство при посочените квоти.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно между страните, а се и установява от приетите
като писмени доказателства по делото, както и от приетото от СРС заключение на
СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление между топлоснабдените имоти в сградата
в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Н.и.“
ООД, с договор от 18.09.2002г., също приет като писмено доказателство. Същият е
сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно
протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответниците, в
качеството им на собственици на имота, са потребители/клиенти на топлинна
енергия за битови нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на
отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът е доказан по основание и оплакванията на жалбоподателите пред настоящата инстанция за в тази връзка са
неоснователни.
Следва да се отбележи, че в срока по чл. 131 ГПК
ответниците са оспорили качеството си на потребители на топлинна енергия само с
оглед липса на сключен писмен договор между страните, но не са оспорили качеството
си на собственици на имота. Неоснователни са доводите за липса на сключен писмен
договор, тъй като облигационното правоотношение възниква по силата на закона
при публично оповестени Общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо доводите в жалбата в
тази връзка са изцяло неоснователни.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. За процесния период отчитането
е било редовно, като от отчетеното количество ТЕ са приспадани технологични
разходи за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот е имало 6 монтирани отоплителни
тела, с 6 топлоразпределители, както и 3 водомера за топла вода. Начислените на
въззивниците суми са определени за ТЕ за сградна инсталация и БГВ на база реални отчети на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, като не е начислявана ТЕ за
отопление. Ето защо, настоящият състав намира оплакванията на жалбоподателите относно
липсата на доказателства, от които да се установи количеството и качеството на реално
доставената топлинна енергия, за неоснователни. Констатациите на вещото лице не
са опровергани от други доказателства по делото и липсва процесуално основание
да не бъдат кредитирани, противно на доводите в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите
досежно липса на доказан размер на исковете в уважената част. За да уважи
исковете до посочените размери, СРС е кредитирал заключението на СТЕ, съгласно
което общият размер на потребената топлинна енергия за процесния период е в
размер на сумата 2704. 77 лв., както и заключението на приетата ССчЕ, съгласно
което общият размер на незаплатената топлинна енергия е в размер на общо сумата
689. 35 лв, от които 612. 93 лв. топлинна енергия и 76. 42 лв. – дялово
разпределение, след приспадане на заплатени суми за процесния период и
извършени прихващания от изравнителни сметки за същия период. СРС е съобразил и
установените по делото квоти между страните, като с оглед диспозитивното начало
в процеса е уважил исковете и при съобразяване, че исковете са предявени при
условията на разделност, но при равни квоти за ответниците. Ето защо исковете
са основателни и доказани до уважените от първоинстанционния съд размери.
Други относими за спора доводи не се сочат в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е
изцяло неоснователна на релевираните в нея основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На въззиваемия не следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция с оглед изхода на спора, тъй като липсват реално извършени
процесуални действия от негов процесуален представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.05.2019г. по гр. дело № 45380/2018г. на Софийски районен съд,
166 състав, в обжалваната част за уважаване на исковете с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Решението в останалата отхвърлителна
част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Н.и.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.