Определение по дело №10977/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19998
Дата: 9 август 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110110977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19998
гр. София, 09.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110110977 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „ФИРМА“
ЕАД срещу ответника „ФИРМА 3“ ЕООД за признаване за установено съществуването на
вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
22.11.2021 г., срещу която длъжникът е възразил в срок.
След извършена служебна проверка съдът счита, че е налице неяснота относно
искането на ищеца по отношение на периода, за който претендира главницата за топлинна
енергия, дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че се дължи сумата от 460,47
лева за главница за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., а заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за същата сума, но за друг период, в
частност неговата крайна дата. Освен това по отношение на главницата и лихвата за
дяловото разпределение не се сочи период, а такъв е посочен в заповедта за изпълнение.
Тази неяснота следва да се отстрани, като на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК на
ищеца следва да се предостави възможност да стори това.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК, което е неоснователно. Не са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по
чл. 131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„ФИРМА“ ООД, ЕИК ********, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
1
необходими и приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на становището на страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на ищеца „ФИРМА“ ЕАД по иска за
главница.
УКАЗВА на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, в едноседмичен срок от получаване на
определението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни:
1/ период, за който претендира главницата за топлинна енергия, дялово разпределение
и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено на основание чл. 129, ал. 3
от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „ФИРМА“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „ФИРМА“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице помагач „ФИРМА“ ООД,
ЕИК ********, в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

УКАЗВА на страните, че по искането за допускане на СТЕ и ССчЕ, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на становище на страните по
доклада на делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.10.2022 г. в
15,00 часа, за когато да се призоват страните. Ответникът да се призове чрез неговия
адвокат.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата
към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника „ФИРМА 3“ ЕООД, ЕИК *********, че дължи на ищеца
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 460,47 лева за главница за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. „Свиленица“ № 14, партер, част
от търговски обект с аб. № 341276, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,
108,00 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до
27.10.2021 г.,
11,69 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и
3,03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 22.11.2021 г. по ч.гр. дело № 64171/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
3
Ищецът поддържа твърдения, че до имота на ответника е била доставена топлинна
енергия, която той потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради
което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и
сумата за дяловото разпределение. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“ на основание чл. 63-71 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със
стойността на която се е обогатил като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца.
твърди, че по силата на ОУ на ищеца, ответникът бил изпаднал в забава за плащане на
сочените суми. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Ана Лазарова (с пълномощно към отговора на исковата молба),
които възразява, че искът е неоснователен. Не възразява, че е бил собственик на имота за
процесния период, както и че имотът е топлоснабден, но сочи, че за имота за този период е
сключен договор за доставка на ТЕ с друго юридическо лице – стопански потребител –
наемателя „Ефко Тех“ ЕООД. Освен това сочи, че имотът е прехвърлен с покупко-продажба
и от 14.05.2019 г. и собственик е друго юридическо лице. Възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират разноски.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването
маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в
конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил в
процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите
цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че друго
лице е задължено да заплати сумите за топлинна енергия за този период или че е погасил
задължението си.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ищеца, че не е сочи доказателства, че е поставил длъжника в забава.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
4
1/ че ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот за исковия
период;
2/ че ищецът е доставил топлинна енергия до имота в посочения размер и цена.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5