№ 513
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500648 по описа за 2022 година
С решение №143 от 05.07.2022 г. по гр.д. №178/2022 г. Левченски
Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д. Г. У.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.ул. *** № *** бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.
***, обективирано в Заповед №***- */28.01.2022г. на Директора на Средно
училище „***“, гр.***, ул.“Т***“№ ***, и ГО Е ОТМЕНИЛ по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
ВЪЗСТАНОВИЛ на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, Д.
Г. У., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.ул. *** № *** бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно длъжността „***“ в Средно училище „***“,
гр.***, ул.“Т***“№ ***.
ОСЪДИЛ на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на
труда Средно училище „***“, гр.***, ул.“Т***“№ ***, ЕИК:***,
представлявано от директора А. Ш., да заплати на Д. Г. У., ЕГН:**********, с
адрес: гр.***, ул.ул. *** № *** бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от
7348,24 лв., представляваща обезщетение за оставането на Д. Г. У. без работа
поради незаконното уволнение за периода от 20.01.2022г. – до 21.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
1
подаване на исковата молба 01.03.2022г., до окончателното изплащане на
вземането, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран от ищцата размер от 7965,36 лв., като неоснователен.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК Средно училище „***“,
гр.***, ул.“Т***“№ ***, ЕИК:***, представлявано от директора А. Ш., да
заплати по сметка на Районен съд - Левски държавна такса върху уважените
искове в размер на 353,93 лв. и съдебни разноски в размер на 150 лв.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Средно училище „***“,
гр.***, ул.“Т***“№ ***, ЕИК:***, представлявано от директора А. Ш., да
заплати на Д. Г. У., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.ул. *** № *** бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 876,40 лв.
Недоволен от решението в частите му, с които са уважени исковите
претенции, е останал ответникът СУ „***“-гр.*** и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да
бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.
Въззивникът твърди, че Д. Г. У. умишлено не е представила медицински
документи за заболявания по Наредбата, защото така становището на
Инспекцията по труда и ТЕЛК винаги ще е отрицателно. Сочи, че Д. Г. У. е
била предупредена, че ако не представи медицинските документи, няма да
полза закрилата по чл.333, ал.1 от КТ. Счита, че предварителното разрешение
трябва да е налице преди уволнението, а не преди предизестието. Позовава се
на съдебна практика, според която е достатъчно само да е поискано
предварително разрешение, а не да е получено, защото преценката си остава
на работодателя. Излага и аргументи за реалното съкращение в щата, за това
дали е МОЛ Д. Г. У., за дължимостта на обезщетенията и пр.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д. Г. У. на 17.08.2022 г. и на
18.08.2022 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без
уважение и се претендират разноските, направени във въззивната инстанция.
С определение №1287 от 12.09.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
В о.с.з. на 10.11.2022 г. процесуалният представител на въззивника -
адв. М. е пледирала за отмяна на обжалваното решение. Сочи, че Д. Г. У. е
имала медицински документи за заболяванията си, но умишлено не ги е дала
на работодателя си, за да съботира проверката му дали заболяванията зават
защита.
В о.с.з. на 10.11.2022 г. процесуалният представител на въззиваемата –
адв. К. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди, че в трудовото
досие на Д. Г. У. е имало болнични листове за заболяването –
неинсулинозависим диабет с усложнение, с невропатия и сърдечна
недостатъчност, поради което не е било необходимо да представя други
2
медицински документи. Освен това сочи, че Д. Г. У. се е явила в 8.00 часа да
бъде възстановена на работа, а в 8.30 часа е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, като са дадени 2 часа да
представи медицински документи за заболяването си. Ная нея обаче ѝ станало
зле – вдигнало крявно налягане и постъпила в болница. Акцентира се и върху
това, че закрилата по чл.333 от КТ е предварителна, т.е. трябва да предхожда
прекратяването на трудовото правоотношение.
Въззиваемата е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че съгласно приложените решение №260007/25.09.2020 г.
по гр.д. № ***6/2020 г. на Червенобрежки Районен съд, допълнено с
решение №260022/20.10.2020 г., потвърдено с решение №260073/19.03.2021
г. на Плевенски Окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с
определение №60759/10.11.2021 г. на ВКС, уволнението на Д. Г. У. със
заповед №РД-19- ***/20.01.2020 г. е признато за незаконно и същата е
възстановена на заеманата от нея преди прекратяване на трудовото й
правоотношение длъжност „***“.
Не е спорно, че със заповед №°РД-***/02.07.2021 г. на директора на
СУ „***“ е утвърдено поименно ново щатно разписание на длъжностите,
считано от 02.07.2021 г., в което не фигурира щат за „***“.
Не е спорно, че в определения от Червенобрежки Районен съд
двуседмичен срок със заявление вх. №РД25-422/16.12.2021 г. Д. Г. У. е
уведомила СУ „***“, че на 17.12.2021 г. ще се яви на местоработата си за
възстановяване на длъжността “***“. В заявлението е посочено, че Д. Г. У.
страда от следните заболявания: хипертонично сърце със сърдечна
недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с неврологични
усложнения /диабетна полиневропатия/.
Във връзка с така подаденото заявление, на свое заседание на
16.12.2021 г. Ръководството на СУ „***“, гр.*** е взело решение да бъде
потвърдено щатното разписание в сила от 02.07.2021 г., т.е. да не бъде
откриван щат за „***“.
Видно от заповед №РД***/16.12.2021 г. на директора на СУ „***“ , Д.
Г. У. е възстановена на длъжност „***“, считано от 17.12.2021 г. Заповедта е
връчена на работника на 17.12.2021 г.
На 20.12.2021 г. в 8.32 часа на Д. Г. У. е връчено в присъствието на
свидетели предизвестие с изх. №РД***/20.12.2021 г. със срок 30 дни за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и във
връзка с щатно разписание на СУ „***“ в сила от 02.07.2021г. В
предизвестието е указано работникът да заяви дали страда от заболяване по
Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗ и в срок до 13 часа на 20.12.2021 г. да
представи съответните документи. Работникът е предупреден, че ако не го
3
направи, ще се счита че заявява, че не се полза със закрила по чл.333, ал.1 от
КТ.
Със заявление вх. №РД***/20.12.2021 г. Д. Г. У. е уведомила СУ „***“
във връзка с предизвестието за прекратяване на трудовия договор, че страда
от следните заболявания: хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна
недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с неврологични
усложнения /диабетна полиневропатия/.
Не е спорно и е видно от болничен лист №Е*** на МБАЛ - гр.***, че
след връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение Д. Г. У. не се е явила на работа, защото е била приета в
болница, а след това е била в отпуск по болест за времето от 20.12.2021 г. до
23.01.2022 г. Видно от болничен лист №*** на МБАЛ - гр.***, отпуска по
болест е продължил и за времето от 24.01.2022 г. до 22.02.2022 г.
След като е връчил предизвестието за прекратяване на трудовия договор
и преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор,
работодателят отправя следното „питане“ до Дирекция „Инспекция по труда“-
Плевен с вх. №***/23.12.2021 г.: „Ако лицето има заболяване, но не
представи телково решение, трябва ли да се поиска резрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ преди да му се връчи заповедта за прекратяване?“ и
получава следния отговор в писмо с изх. №***/11.01.2022 г. : „От
представените документи, приложени към запитването, става ясно, че лицето
боледува от заболявания, подлежащи на закрила при прекратяване.
Следователно – работодателят в случай на прекратяване следва да спази
изискванията на чл.333 от КТ“.
Съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2,
3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването.
Считайки отговора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен за
„уклончив“, работодателят отправя до „Главна инспекция по труда“
запитване с вх. №***/19.01.2022 г. Без да дочака отговор на това си
запитване и без да е поискал, а още по-малко да е получил предварително
разрешение от инспекцията по труда, директорът на СУ „***“ издава заповед
№***-***/21.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.
Г. У. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 24.01.2022 г. Заповедта ѝ
е връчена по пощата на 25.01.2022 г.
На 26.01.2022 г. „Главна инспекция по труда“ връща отговор с изх.
№*** на запитване с вх. №***/19.01.2022 г., който отговор дефакто съдържа
подробно становище по приложението на чл.333 от КТ. Според „Главна
инспекция по труда“, е следвало да се поиска предварително мнението на
ТЕЛК, а след това разрешението от инспекцията по труда, която не е длъжна
да се съобрази с това мнение. Това становище е мотивирало директора на СУ
4
„***“ да отправи искане с вх. №***/26.01.2022 г. до Дирекция „Инспекция
по труда“-Плевен за даване на предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с Д. Г. У.. Видно от писмо изх. №***/28.01.2022
г., не е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.
Г. У. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ /дисциплинарно уволнение, а не
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата/,
защото не са представени мнение на експертна лекарска комисия и
медицински документи.
Съгласно чл.333, ал.2 от КТ, в случаите по т. 2 и 3 на предходната
алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната
лекарска комисия. Такова мнение няма данни да е искано от работодателя.
Вместо това, той е отправил „питане“ с №***/22.12.2021 г. до РЗИ-Плевен
за информация за издадено експертно решение на ТЕЛК на Д. Г. У., на което е
получил отговор с изх. №***/17.01.2022 г., съгласно който след справка в
единната информационна система за контрол на медицинската експертиза се
установило, че Д. Г. У. е подала на 16.12.2021 г. документи за
освидетелстване от ТЕЛК, по които към 17.01.2022 г. все още няма
произнасяне. Работодателят е отправил и „питане“ с №***/23.12.2021 г. до ТП
на НОИ-Плевен за информация за издадено експертно решение на ТЕЛК на Д.
Г. У., на което е получил отговор с изх. №***#1/17.01.2022 г., съгласно
който въпроса не е от компетенцията на НОИ.
На 28.01.2022 г., имайки вече отговор на инспекцията по труда на
искането си за предварително разрешение /макар и отрицателен/, директорът
на СУ „***“ със заповед №***-*/28.01.2022 г. отменя заповед №***-
***/21.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Г. У.,
считано от 24.01.2022 г. и издава нова заповед №***-*/28.01.2022 г. за
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, считано от 28.01.2022 г.
Формално като основание за издаване на новата заповед е послужила
докладна вх. №***/28.01.2022 г. на счетоводител-касиера в училището А.
Н. за допусната „техническа грешка“ в старата заповед относно началната
дата на прекратяване на трудовото правоотношение. По делото няма данни
точно този служител да е изготвил заповедта, а и подобни функции не са
присъщи на заеманата от него длъжност. Освен това, старата заповед е
отменена след като вече е връчена на работника. Новата заповед е връчена на
31.01.2022 г.
След предходното уволнение на Д. Г. У. /това със заповед №РД19-
***/20.01.2020 г./, тя е хоспитализирана за периода от 20.12.2020 г. до
30.12.2020 г. с диагноза „двустранна пневмония“ и придружаващи
заболявания: ХСБ и захарен диабет тип 2. Това се установява от епикриза,
издадена от „МБАЛ ***“ЕООД. Преди да бъде окончателно отменено това
уволнение и да бъде възстановена на работа, Д. Г. У. е посетила на 26.10.2021
г. д-р З.С. и видно от издадения от последната амб. лист №**********, е
поставена основна диагноза „хипертонично сърци със /застойна/ сърдечна
5
недостатъчност, с придружаващи заболявания и усложнения: др. видове
стенокардия, застойна сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен
диабет с неврологични усложнения след прекаран COVID-19.
Видно от експертно решение №*** от 24.02.2022 г. на ТЕЛК при
УМБАЛ „Д-р ***, въз основа на направление от 16.12.2021 г. Д. Г. У. е
освидетелствана и е призната 50 % неработоспособност с водеща диагноза
исхемична кардиомиопатия и придружаващи заболявания: хипертонично
сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, др. видове стенокардия,
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, др.
серопозитивни ревматоидни артрити, др. увреждания на ретината при болести
класифицирани другаде.
При така установената фактическа обстановка, Левченски Районен съд
правилно е приел по арг. от чл.344, ал.3 от КТ, че преди разглеждане на
спора по същество относно наличието на фактическия състав за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращаване на щата, следва да направи преценка дали Д. Г. У. се е ползвала
от предвидената в чл.333, ал.1, т.3 от КТ закрила при уволнението.
Приложима в хипотезата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ е Наредба №5/28.04.1987 г.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че работодателят е
изискал информация от Д. Г. У. дали страда от болестите, предвидени в чл.1
ал.1 от Наредба №5/28.04.1987 г. и че в т.вр. е бил уведомен от нея, че страда
от следните заболявания: хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна
недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с неврологични
усложнения /диабетна полиневропатия/. Сред болестите, посочени в чл.1, ал.1
от Наредба №5/28.04.1987 г. са исхемичната болест на сърцето и захарната
болест.
Правилно в обжалваното решение е прието, че непредставянето на
медицински документи, удостоверяващи наличието на посочените от
заболявания, не представлява отказ от закрилата по чл.333 от КТ и не води до
отпадането й. Този извод е аргументиран с конкретно посочена константна
съдебна практика, според която закрилата по чл.333 от КТ има обективен
характер, което означава, че е важно единствено дали към датата на връчване
на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в
наредбата, а не дали е представил съответните медицински документи.
Правилно Левченски Районен съд е приел, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение Д. Г. У. е страдала от две от
болестите, посочени в чл.1, ал.1 от Наредба №5/28.04.1987 г. – исхемична
болест на сърцето и захарна болест.
Според въззивния съд, ако работодателят беше спазил процедурата по
чл.333, ал.2 от КТ и беше поискал мнението на ТЕЛК, даването на такова
мнение е било напълно възможно, тъй като след 16.12.2021 г. ТЕЛК вече е
бил сезиран с искане за освидетелстване за нетрудоспособност и е разполагал
с медицински документи относно заболяванията на Д. Г. У.. Иначе казано –
6
непредставянето на същите тези документи от работника на работодателя не е
било от особено значение, защото те вече са били представени от работника
на компетентния медицински орган макар и по др. повод. Следва да се
отбележи, че водещ мотив на инспекцията по труда да не даде предварително
разрешение е не непредставянето на медицински документи /като бездействие
на работника/, а липсата на мнение на ТЕЛК /като пасивност на
работодателя/.
Правилно Левченски Районен съд е приел, че няма умишлено
въвеждане в заблюждение на работодателя от страна на работника, което да
изключва закрилата по чл.333 от КТ. Напротив – Д. Г. У. още със заявлението
си от 16.12.2021 г. за възстановяване на работа е уведомила директора на
училището от какви заболявания страда.
Въззивната инстанция напълно споделя крайния извод, че
процесното прекратяване на трудовото правоотношение като извършено
без мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията по
труда се явява незаконно само на това основание, без да се разглежда
правният спор по същество.
Правилен е и изводът, че Д. Г. У. не е била член на синдикална
организация нито към КТ „Подкрепа“, нито към КНСБ, поради което не е
налице и хипотезата на предварителна закрила по чл.333, ал.3 от КТ или
такава, предвидена за синдикален член в КТД.
Уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обуславя
основателността и на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.2 от КТ –
правилно Д. У. е възстановена на работа на длъжността „***“ при СУ
„***“.
Правилно Левченски Районен съд е приел, че при отправено
предизвестие прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с
изтичане на срока на предизвестието, в случая – на 19.01.2022 г. От
деня,следващ тази дата – 20.01.2022 г. възниква правото на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ. До 21.06.2022 г., когато е приключило съдебното дирене в
първата инстанция, Д. Г. У. не е била заета по трудово правоотношение и не е
получавал трудово възнаграждение, като през периодите 20.12.2022 г. -
23.01.2022 г. и 24.01.2022 г. - 22.02.2022 г. тя е била в отпуск поради временна
неработоспособност, което прекъсва причинно-следствената връзка между
незаконното уволнение и вредите. Правилно исковата претенция по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ е уважена за сумата 7 348.24
лв.
В заключение – въззивната жалба на СУ „***“ се явява изцяло
неоснователна, а решението на Левченски Районен съд в обжалваните му
части – правилно.
При този изход на спора по същество, СУ „***“ следва да заплати в
полза на Д. Г. У. сумата от 500 лв., явяваща се разноски за адв.
7
възнаграждение, направени във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №143 от 05.07.2022 г. по гр.д. №178/2022 г. по описа на Левченски
Районен съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„***“-гр.***, с ЕИК: *** да заплати на Д. Г. У. от гр. ***, с ЕГН: **********
сумата от 500 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията на чл.280 и сл. от ГПК в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8