№ 145
гр. София , 09.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 402 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С.п.и.“ ООД срещу определение №
260124/27.01.2021г. по ч.гр.д. № 161/2020 г. по описа на Сливнишкия районен
съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на
обезпечение, допуснато с Определение № 226/08.05.2020г. по ч.гр.д. №
230/2020г. по описа на Софийския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че
районният съд не бил обсъдил съображенията и доводите му за прекомерност
на наложените обезпечителни мерки. Изтъква, че, за обезпечаване на едно и
също вземане, понастоящем били наложени три такива, макар и в различни
производства. Намира, че е налице свръхобезпечение на иска на Г.П., което
дава основание за отмяна на част от наложените обезпечителни мерки. Счита,
че след налагане на обезпечителната мярка „запор върху банкови сметки“ е
настъпила промяна на обстоятелствата в този смисъл. Сочи съдебна практика,
съгласно която, доказаната свръхобезпеченост, настъпила след изтичане на
срока за обжалване на определението за допускане на обезпечение, е
основание за отмяна на наложеното обезпечение. Поддържа, че
свръхобезпечаването на иска следва да бъде преодоляно по реда на чл. 402 от
ГПК, а съдът следва да подбере и наложи обезпечителна мярка върху това
имущество, което, предвид стойността му, я прави най- малко обременяваща
за длъжника. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС-
Сливница, и вместо него да постанови друго, с което отменя наложените
обезпечителни мерки с Определение № 226/08.05.2020г. по ч.гр.д. №
230/2020г. по описа на Софийския окръжен съд.
Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната страна по делото,
но в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който същата се
оспорва. Ответникът по жалбата счита молбата за отмяна на определението
на СОС за недопустима, тъй като целяла ревизиране на необжалваемо
определение. Освен това изразява становище и за нейната неоснователност.
Излага съображения, че ответникът по иска има задължения към НОИ и НАП,
1
които застрашават удовлетворяването на обезпечената претенция при
позитивен изход на правния спор. Оспорва твърденията на жалбоподателя за
свръхобезпеченост на иска, като изтъква, че една от обезпечителните мерки е
била отменена. Намира, че не е отпаднала обезпечителната нужда, тъй като
делото още не е приключило. Счита, че искът дори не е обезпечен в нужната
степен, тъй като реално претърпените вреди надхвърлят сумата, за която е
било допуснато обезпечение. Моли съда да остави без разглеждане, а
евентуално – без уважение, частната жалба.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок. Същата
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Въз основа на твърденията на страните и представените писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С определение № 1103/22.04.2020г., постановено по ч.гр.д. №
161/2020г. на Сливнишкия районен съд, е оставена без уважение молбата на Г.
Д. П. за обезпечаване на бъдещия му иск по чл. 200 от КТ срещу „С.п.и.“
ООД.
По жалба срещу това определение, същото е било отменено с
Определение № 226/08.05.2020г. по ч.гр.д. № 230/2020г. по описа на
Софийския окръжен съд, като с последното въззивната инстанция е допуснала
обезпечение на този иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на
бъдещия ответник до сумата 60000лв. в двадесет и седем банки, респ. клонове
на такива.
Впоследствие, с Определение № 260013/30.06.3030г. по ч.гр.д. №
161/2020г. на Сливнишкия районен съд, е допусната замяна на така
наложеното обезпечение със запор върху собствен на дружеството- ответник
багер „Хюндай“, модел R210LC-7А.
Определението е обжалвано и е отменено с Определение №
548/25.09.2020г., постановено по ч.гр.д. № 610/2020г. на Софийския окръжен
съд.
На 27.10.2020г. по ч.гр.д. № 161/2020г. на Сливнишкия районен съд е
постъпила молба от „С.п.и.“ ООД за отмяна на обезпечението, допуснато с
Определение № 226/08.05.2020г. по ч.гр.д. № 230/2020г. на Софийския
окръжен съд. Молителят е изложил съображения, че освен така допуснатото
обезпечение, е налице и друго такова, допуснато с Определение №
1922/12.06.2020г. по гр.д. № 02384/2020г. на Пернишкия районен съд по вече
предявения иск на П. с правна квалификация чл. 200 от КТ, като наложената
обезпечителна мярка е запор върху собствен на дружеството- ответник багер
„Хюндай“, модел R210LC-7А. Заверено копие от това определение е
приложено към молбата. Приложени са и доказателства за реално наложен
запор върху тази вещ със запорно съобщение на ЧСИ Стилиян Бадев. В
молбата се твърди още, че по същото дело на РС- Перник ищецът П. е
поискал допускане на допълнително обезпечение чрез налагане на запор
върху 5 бр. МПС, собственост на дружеството- ответник. Представена е
обезпечителна заповед в този смисъл, както и запорно съобщение, върху
2
което има отбелязване, че запорът е наложен на 14.09.2020г. Молителят е
поддържал, че трите наложени обезпечения водят до прекомерност на
обезпечителните мерки и до свръхобезпеченост на иска, като не съответстват
на обезпечителната нужда. Изтъкнал е още, че ищецът не е процесуално
легитимиран да води иск по чл. 200 от КТ.
Ищецът Г.П. е възразил срещу молбата, като е изтъкнал, че запорът
върху петте МПС е бил отменен.
С обжалваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 582 от
20.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4596/2013 г., IV г. о., ГК, Определение №
62 от 5.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4555/2018 г., III г. о., ГК) евентуално
свръхобезпечаване на иска действително би могло да се преодолее по реда на
чл. 402 от ГПК, т.е. чрез отмяна на част от наложените обезпечителни мерки.
За целта, обаче, е необходимо длъжникът да докаже наличието на
състояние на свръхобезпеченост – по аналогия с практиката по замяна на
обезпечителни мерки (Определение № 554 от 7.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 5423/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 970 от 28.04.2014 г. на САС по в. ч.
гр. д. № 937/2014 г., Определение № 1192 от 14.01.2014 г. на СГС по в. ч. гр.
д. № 17336/2013г.).
Аргументи в подкрепа на този извод може да се извлекат и от
Определение № 677 от 24.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 637/2011 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 2690 на САС по в. ч. гр. д. № 3745/2015 г., Определение
№ 218 от 23.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 227/2009 г., IV г. о., ГК, съгласно
които не е необходимо, ищецът да доказва съразмерност между
обезпечавания интерес и стойността на възбраненото имущество. И обратно:
ако ответникът твърди, че то е на по- висока стойност, той има възможност за
защита по реда на замяна или частична отмяна на обезпечението, като в
негова тежест е да докаже тази стойност.
В конкретния случай такова доказване не е проведено. Жалбоподателят
изтъква броя на наложените обезпечителни мерки като аргумент за
претендираното от него свръхобезпечение, но не доказва единствената
релевантна предпоставка за удовлетворяване на молбата му за отмяна по чл.
402 от ГПК – че в резултат от тях реално се е стигнало до блокиране на
негово имущество, чиято стойност надхвърля цената на иска от 60000 лв. По
делото няма данни, някоя от наложените обезпечителни мерки да е довела до
пълно обезпечаване на иска, в който случай останалите такива биха били
излишни, ненужно обременяващи ответника и, в крайна сметка, водещи до
свръхобезпечение. По- конкретно, не е доказано твърдението на
жалбоподателя, че стойността на запорирания багер „Хюндай“, модел
R210LC-7А, е достатъчна за пълно обезпечаване на иска. По делото е
приложен доклад за опис на недвижимо имущество, изготвен от в.л. Д., но в
него не фигурира заключение за стойността на този багер, а други
доказателства в тази насока не са представени.
3
Поради това съдът намира за недоказано твърдението на
жалбоподателя, че е ищецът бил получил обезпечение на бъдещия си иск
„повече от претендираното“, т.е. че е налице свръхобезпечение на иска.
В сходен смисъл са Определение № 140 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т.
д. № 312/2021 г., II т. о., ТК, и Определение № 508 от 31.12.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3756/2020 г., IV г. о., ГК, съгласно които не би се стигнало до
свръхобезпечаване, ако първоначално наложената обезпечителна мярка не е
дала резултат, още повече, ако обезпечението е допуснато само до размера на
цената на иска.
Не обосновава обратен извод цитираната от жалбоподателя съдебна
практика. Точно обратното: Определение № 631 от 4.10.2016 г. на ВнАС по в.
ч. т. д. № 514/2016 г. е постановено по казус, в който молителят по чл. 402 от
ГПК е доказал твърденията си за свръхобезпеченост на иска с удостоверения
от ТБ "П.К.Б. (Б.)" ЕАД и други банки, от които се установява, че наложеният
запор върху една от банковите сметки изцяло е удовлетворил искането по
запорното съобщение; Определение № 3828 от 1.11.2017 г. на САС по в. ч. гр.
д. № 5838/2017 г. е постановено по казус, в който е бил признат фактът, че в
сметките на бъдещия ответник е налична сума в размер на 300 000 лева, която
обезпечава в пълен размер исковите претенции, както и е била доказана
общата застрахователна стойност на процесните МПС, върху които били
наложени запори. Следователно, дори съдебните актове, на които се позовава
жалбоподателят, изискват пълно доказване на претендирания факт на
свръхобезпечност, каквото в настоящото производство не е проведено.
По така изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С.п.и.“ ООД срещу
определение № 260124/27.01.2021г. по ч.гр.д. № 161/2020 г. по описа на
Сливнишкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване по арг. от Тълкувателно
решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4