Определение по дело №4523/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4632
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитрина Ангелова
Дело: 20191100604523
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                              гр.София  ……. 2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

                                                                      СИМОНА УГЛЯРОВА

                                                                                                                                      

при секретаря ........... и с участието на прокурора ................, изслуша докладваното от съдия Ангелова ВНЧД 4523 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 10.02.2019г. по НЧД 20094/2018г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 18 състав, с което е отменено постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.11.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 93/2018г. по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр. 38556/2017г. на СРП.

            Прокурорът счита, че атакуваното от него определение е неправилно, тъй като съдът не може да посочва правната квалификация, по която следва да се води производството по делото. Прокурорът счита, че разследването по делото било всестранно и пълно и въз основа на събраните доказателства бил правилен неговият извод за несъставомерност на деянието по чл.141, ал.3 НК, както и за несубсумирането му под друг състав на престъпление от общ характер.

                   Настоящият състав е сезиран и с „протест“ от В.Г. – баща на починалия Г. Г., което по своята същност представлява възражение срещу протеста на представителя на Софийска районна прокуратура.  

        Протестът е депозиран в законоустановения срок за обжалване по реда на чл.243, ал.7 НПК и прокурорът е от кръга лица, имащи право да атакуват постановения съдебен акт.

          При разглеждане по същество на протеста и след запознаване с материалите по делото и атакуваното определение, второинстанционният съдебен състав застъпва следната позиция:

         Досъдебното производство е образувано срещу Неизвестен извършител за това, че на 15.09.2017г. в гр. София като е бил длъжен да окаже помощ на болен, а именно на Г. В. Г., не му оказал такава помощ без уважителни причини – престъпление по чл.141, ал.3 НК. С постановление от 19.03.2018г. това досъдебно производство е обединено с друго такова, изследващо същото събитие, но образувано срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 20.00 часа до 22.00 часа на 15.09.2017г. в гр. София, ул. „******е подпомогнал или склонил Г. В. Г. към самоубийство и е последвало такова – престъпление по чл.127, ал.1 НК. С това постановление водените две досъдебни производства са обединени и прокурорът е постановил така обединеното наказателно производство да се води под номер 93/2018г. – това, което е образувано за разследване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл.141, ал.3 НК.

         Съдията, произнесъл се по основателността на постановление, с което е прекратено наказателното производство, е разпоредил на Софийска районна прокуратура да изпрати материалите по делото на Софийска градска прокуратура по компетентност поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Настоящият съдебен състав се съгласява с доводите на атакуващия това определение прокурор, че съдът не може да указва на прокурора да извършва действия по повдигане на обвинение с конкретно посочен текст на правната квалификация, както и да дава указания на коя родово компетентна прокуратура да изпрати същото. Едновременно с това, обаче, счита, че съдът не може да потвърди постановление в ситуация, в която изяснените по делото факти са подведени неправилно под съответната правна норма, при наличие на данни за субсумиране на извършеното под друг престъпен състав. В конкретния случай, въпреки семплостта на изложеното като фактология от контролирания съд, който се е задоволил да се присъедини към установеното в атакуваното пред него прокурорско постановление, този въззивен състав, след запознаване със събраните по делото доказателства, споделя извода му, че те са в достатъчен обем, за да се направи извод за  поведение на медицински лица, длъжни да окажат квалифицирана помощ и без наличие на уважителни причини за неин отказ, което поведение е  свързано със забавяне на оказваната медицинска помощ след уведомяване на национален телефон 112 в 18.01 часа от св. Л.П.и последващи множество обаждания от свидетелите А. и Г.. Това поведение, обаче, не покрива състава на престъпление по чл. 141, ал.3 НК. Визираното в този състав престъпление е такова на формално извършване, при което деянието е извършено и довършено с неоказването помощ на болен при наличие на задължение за това, ако тази помощ не бъде оказана без уважителни причини. В ситуация като настоящата, когато е достигнат и престъпен резултат, какъвто е последвалата смърт на Г. Г., то осъщественото следва да бъде субсумирано под нормата на чл.123 НК или тази на чл. 134 НК /в ситуация, в която е настъпила телесна увреда на болния/. Иначе казано, поведение на лица, което по задължение следва да окажат помощ на болен, но не окажат такава без уважителни причина, би покрило състава на престъплението по чл. 141, ал.3 НК в ситуация, в която не се достигне до съответен престъпен резултат от тяхното поведение – било то телесна повреда или смърт на болния. В този смисъл и контролирания съд правилно е възприел, че фактите неправилно са подведени под нормата на чл. 141, ал.3 НК /каквато позиция и самият прокурор е индицирал в хода на досъдебното производство в един от своите актове по даване указания по разследването, но която не е доразвил в последващите си професионални действия/. Въпреки това съдът не притежава правомощия да укаже на прокурора точно какво обвинение да повдигне на едно лице, още по-малко да разпореди на прокурора да изпрати наказателното производство на по-горестояща прокуратура.

         Развивайки становището си, че престъплението по чл. 141, ал.3 НК и изобщо тези престъпления от раздел ІІІ – „Злепоставяне“ са престъпления на просто извършване, настоящият съдебен състав поставя въпроса доколко е подлежала на разглеждане жалбата от В.Г. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, по която първостепенният съд се е произнесъл по същество. Отговорът на този въпрос за този въззивен състав е негативен. Както бе посочено, разпоредбата на чл.141, ал.3 НК, с каквато правна квалификация е рамкирано деянието, е позиционирана в раздел ІІІ на глава втора НК – „злепоставяне”. Престъпното посегателство, което е инкриминирано като злепоставяне, е такова на формално извършване, при което именно с бездействие /в условията на пряк или евентуален умисъл/ се реализира състава на престъплението. Това деяние принципно покрива признаците на тези престъпления /за разлика от резултатните/, в чиито състав не е предвиден определен престъпен резултат и респективно увреждане на обекта.

Изхождайки от тези разсъждения, настоящият въззивен състав не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че жалбоподателят В.Г. като баща на починалия Г. Г. притежава качеството „пострадал” по смисъла на чл.74 НПК, тъй като самият характер на престъплението не определя кръг от лица, които да имат качеството пострадал или да бъдат конституирани в качеството на граждански ищец или частен обвинител в евентуално съдебно производство. Възможността на жалбоподателя да атакува постановения прокурорски акт е по реда на инстанционния контрол в рамките на прокуратурата, изрично визиран в разпоредбата на чл.200 НПК и в която процедура те могат да изложи исканията си, депозирани в жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция и които е безпредметно да бъдат обсъждани от настоящия състав именно в производство по атакуване на акт, който изначално не е следвало да бъде разгледан по същество от районен съд. Този състав не намира пречка, след тези констатации, делото заедно с депозираната от В.Г.Г. жалба с вх.№ 1080141 от 19.11.2018г. да бъдат изпратени на Софийска градска прокуратура за произнасяне по реда на инстанционния контрол и преценка основателността и законосъобразността на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Софийска районна прокуратура.

Поради това съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

          Отменя определение от 10.02.2019г. по НЧД 20094/2018г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 18 състав, с което е отменено постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.11.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 93/2018г. по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр. 38556/2017г. на СРП.

        Оставя без разглеждане жалба от В.Г.Г. срещу постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.11.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 93/2018г. по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр. 38556/2017г. на СРП.

Определението заедно с материалите по делото и жалбата от В.Г.Г. срещу постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.11.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 93/2018г. по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр. 38556/2017г. на СРП да бъдат изпратени на Софийска градска прокуратура за упражняване правомощията си по реда на чл. 200 НПК.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                            1.

 

 

                                                                            2.