Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр.Б., 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юли през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №577 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.П.Н. с ЕГН**********,***, чрез адв. В.В. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г.,
издадено от ИФ Кмет на Община Б. , с което за нарушение на чл.12, т.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на
обществения ред, общественото имущество и околната среда в община Б., на
основание чл.13, б.”б” от ЗАНН, във
връзка с чл.63, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред,
общественото имущество и околната среда в община Б. му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100.00лева. В жалбата
се излагат
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, иска се отмяната му, както и да бъдат присъдени направените в това
производство разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят и адв.В. поддържат жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и молят да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – Община Б., се
представлява от гл. юрк. в Община Б. – К.Е., като пледира за потвърждаване на
атакуваното НП, с оглед събраните доказателства. В писмено становище прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН ***.,
заповед №***.; пълномощно и 2бр. докладни записки – заверени копия,
и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите А.И.К. – актосъставител, на длъжност “мл. инспектор”
при РУ – Б., Н.А.Н., П.И.П., П.Ц.Н. и Ц.П.Н., се установява следната фактическа
обстановка:
На
27.07.2019г. около 23.00ч. свидетелите А.И.К.
и Н.А.Н. – полицейски служители при РУ – Б. били на работа и изпълнявали
задълженията си в състав на автопатрул по охрана на общестевения ред на
територията на Община Б.. Тогава, във връзка с получен сигнал за силна
музика, двамата се намирали пред дома на
жалбоподателя – И.Н.,***. Двамата полицейските служители разговаряли с И.Н. пред дома му, като му обяснили , че в РУ
– Б. е постъпил сигнал, за това че от
двора му се чува силна музика, след което установили самоличността му. Освен
с жалбоподателя, двамата
полицейски служители провели разговори и със съпругата му – св.Н. и със госта
им - св.П.Ц.Н., на които също обяснили
повода за посещението им и обсъдили силата на музиката, идваща от имота на И.Н..
С оглед на това, че от двора на къщата
на И.Н. се чувала силна музика след 22.00ч., на 27.07.2019г. св.А.К., в присъствието на св.Н.Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН ***. и квалифицирал нарушението по
чл.11, т.1 от Наредба №1 на ОбС – Б.. Като свидетел на отказа на Негушенски да
подпише акта и да му бъде връчен препис от него бил вписан св.П.П.. По повод на
посетения сигнал и съставения АУАН, св.К. съставил докладна записка. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №***г.
от ИФ Кмет на Община Б.. АНО квалифицирал нарушението по чл.12, т.1 от
Наредба №1 да поддържане и опазване на обществения ред, общественото имущество
и околната среда в община Б..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите А.И.К., Н.А.Н., П.И.П., П.Ц.Н. и Ц.П.Н. както и от АУАН № ***. и изготвената докладна записка от
св.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като
логични и непротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
На жалбоподателя е вменено
нарушение, че на 27.06.2019 г. около 23.50ч. в с.В., на ул.“***“
№4 пуска силна музика, с което нарушава
нощната тишина и обществения ред, с
което пречи на живущите около него.
По
делото, обаче не са налице доказателства за подобно поведение на И.Н..
Действително, същият се е легитимирал като собственик на имота, от който идвала
музиката при
коментираната проверка, но двамата полицейски служители – св.К. и св.Н. Н. не
са установили дали именно той, със свои лични действия да е пускал тази
силна музика,
нарушила общественото спокойствие.
Не са положени усилия за
установяване, кое физическо лице е пуснало тази музика като категорично
не се установява, че това е бил жалбоподателят. Административно-наказателната
отговорност е лична и жалбоподателят не може да понесе такава за вероятно чужди
действия, като тази вероятност е налице, независимо че той се е представил като
собственик на имота. Ето
защо безалтернативен е изводът за пълната недоказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение, което е основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление,
като неправилно.
Съдът счита, че при съставянето и предявяване на акта за установяване на
административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно ал.2 на същия член
когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В АУАН е посочено,
че Н. отказва да подпише акта, като това е удостоверено с подписа на св.П.. Но
от разпита на св.П. се установи, че той лично не е чул Н. да отказва да подпише
акта, и въобще не си спомня да се е срещал и разговарял с него. Св. П. не си
спомня никакви обстоятелства, свързани с полагането на подписа си в съставения срещу жалбоподателя АУАН. Предвид на това, съдът счита, че в случая, при
съставянето на процесния АУАН не е
спазено изискването на закона свидетелят да възприеме отказа на нарушителя да
подпише акта, за да може да удостовери това със своя подпис.
Нещо повече, предвид свидетелските показания
на св. Петър Н. и св.Н., и с оглед изготвената докладна от св.К. е видно, че на
гореописаната проверка пред дома на Н. не е присъствал св.П., а само св.К. и
св.Н. Н.. Следва да се отбележи, че от свидетелските показания на тримата
полицейски служители, буди недоумение че никой от тях не си спомня въобще при
какви обстоятелства е съставен горецитирания АУАН срещу Н.. От друга
страна св.П. Н. и св.Н. са категорични,
че тогава жалбоподателят не е канен от полицейските служители да му бъде
съставен АУАН и такъв в негово присъствие не е съставян. Въпреки, че съдът отчита,
че св.Н. като съпруга на жалбоподателя и св.П. Н., като негов приятел са
заинтересовани от изхода на делото,
кредитира изцяло техните
показания, като категорични, логични,
подробни и взаимнодопълващи се.
Нарушението е съществено, защото е довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият обективно е
бил препятстван да упражни правата си да даде непосредствени обяснения и да
направи възражения при съставянето на акта. След като законът е предвидил, че ограничаване
правото на възражения при съставяне на акта е допустимо само в изрично уредени
хипотези, които в случая не са налице, съдът счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото
наказателно постановление.
Това означава, че жалбоподателят не е получил препис от акта, което е нарушение
на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, която разпоредба е императивна и нарушаването й
опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на
жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното постановление. В подкрепа
на горния извод на съда е трайната съдебна практика.
Обжалваното
наказателно постановление се явява краен акт на незаконосъобразно образувано и
проведено административно-наказателно производство, осъществено при съществени
нарушения на процесуалните гаранции за обективност и разкриване на истината.
Ето защо, предвид изначалния неотстраним порок при образуване на
административно-наказателното производство, наказателното постановление следва
да се отмени като незаконосъобразно, тъй като нередовността на наказателното
постановление-предмет на обжалване в настоящото производство, от
процесуално-правна страна води до невъзможността същия акт да породи
последиците, към които е насочен, защото се явява незаконосъобразен.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неправлино и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и на
осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред.
ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на И.Н. се дължат и
следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 200, 00 лв.
Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 200, 00
лв. в полза на адв. В. В.
от САК,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, надлежен ответник по претенцията е Община Б. и
процесуалният й представил е направил писмени възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, с оглед на което и предвид характера на делото
съдът следва да я определи в минимален размер, а именно 150.00лева. Предвид
гореизложеното, Община Б. следва да заплати
на И.П.Н.
с ЕГН**********,*** разноски в размер
на 150, 00
лв. /сто и
петдесет лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 577/2019
г. пред Районен съд Б..
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***г.,
издадено от ИФ Кмет на Община Б. против И.П.Н. с ЕГН**********,***, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на осн. 63, ал. 3 ЗАНН Община Б. да заплати на И.П.Н. с ЕГН**********,***, сумата в размер на 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/ представляващи,
сторените от него разноски
в съдебното производство по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :