Решение по дело №581/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1487
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180700581
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1487/7.8.2020г.

Гр. Пловдив, 07,08,2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд – гр. Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни,  две хиляди и двадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 581 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 ал.1 от АПК във връзка с §2 от ПР на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни приложения (Наредба за ОС).

Производството е образувано по жалба на С.Б.К., ЕГН **********,***, против Решение № ХА-6-ОС/2020 от 03.02.2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково (РИОСВ), с което е прекратена започналата процедура по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба ОС) за одобрение на инвестиционно предложение /ИП/ вх. № ПД-91/30.01.2020 г. – „Почистване от самонастанила се храстова и дървесна растителност в ПИ № 48979.31.10. с НТП „Временно неизползвана нива“ в землището на с. Момково, общ. Свиленград, обл. Хасково.

В жалбата се твърди, че в обстоятелствената част заповедта е с неясни и противоречиви констатации, тъй като , от една страна се твърди, че реализацията на ИП не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии /ЗЗТ/, а, от друга, прекратява процедурата, защото ПИ попада в защитена зона „Сакар“. На второ място се твърди, че не става ясно кой законов или подзаконов нормативен акт урежда тези отношения, като се сочи, че цитираната в акта Заповед на МОСВ е отменена. На следващо място се твърди, че се цитира наредба, която според жалбоподателя е такава, издадена от Общински съвет, и предвид на изложеното, същият не е в състояние да упражни правата си. Иска се отмяна на оспореният административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – директор на РИОСВ – Хасково, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата по доводи, изложени в представената по делото писмена защита и иска съдът да я отхвърли.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало с депозиране в РИОСВ - Хасково на искане вх. № ПД-91/30.01.2020 г. от С.К., почистване на имот 031010 в землището на с. Момково от самонастанила се дървесна и храстова растителност с цел използване на имота по предназначение. Към заявлението са приложени: - скица № Ф03499/15.12.2011 г. и НА № 39, том IV, рег. № 4478, дело № 502/2010 г.

  След направена справка и въз основа на представените документи, от страна на органа, е установено, че посоченият имот № 48979.31.10. с НТП „Временно неизползвана нива“ в землището на с. Момково, общ. Свиленград, обл.Хасково, с площ от 5 900 кв. м., за който се предвижда почистване от храстова и дървесна растителност, попада в обхвата на следните защитени зони: - BG 0000212 „Сакар“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, приети с Решение № 661/16.10.2007 г. на МС и BG 0002021 „Сакар“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД 758/19.10.2008 г. на МОСВ.

  В оспорения акт е посочено, че реализацията на ИП не засяга защитени територии по смисъла на ЗЗТ, както и, че ИР не може да бъде отнесено към никоя от позициите на Приложения № 1 и № 2 от ЗООС и не подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда или на преценяване на необходимостта от такава оценка.

  Посочено е също така, че в ПИ е установено наличие на „групи и единични дървета“, като при извършена проверка за допустимост по чл.12 ал.2 във връзка с чл.2 ал.2 от Наредбата за ОС, е установено, че премахването им е недопустимо по Заповед № РД-758/19.10.2008 г. за обявяване на защитена зона BG 0002021 „Сакар“ за опазване на дивите птици.

  В тази връзка и на основание чл.2 ал.5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитената зона (Наредба за ОС) във връзка с §2 от ДР на Наредбата, административният орган е взел решение да прекрати започнатата процедура.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: извадка от ДВ бр.72/2010 г., в който е публикувана Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на МОСВ и два броя копия на решения по дела на ВАС.

  При така изяснената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

  Жалбата като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт, решението  е връчено на жалбоподателя на 05.02.2020 г., а жалбата против него е депозирана на 18.02.2020 г., т. е. в рамките на 14-дневния срок, поради което съдът намира, че е допустима.

  Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.6 т.2 от Наредбата за ОС, предвид обстоятелството, че ПИ попада в територия, която не е включена в Приложение № 1 и № 2 от ЗООС и не попада в обхвата на две или повече; не попада изцяло или отчасти в резерват, национален парк и поддържан резерват - защитени територии по ЗЗТ, както и не представлява проект, план и програма, когато се одобрява от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание. Същият е издаден и в изискуемата, съгласно чл.7 т.7 от Наредбата за ОС, форма.

  Съгласно чл.31 ал.1 от ЗБР планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, а съгласно чл.31 ал.2 т.3 от с. з. оценката по ал.1 се извършва за защитените зони, които са обявени със заповед по чл.12 ал.6. В конкретния случай, такава е Заповед № РД -758/19.08.2010 г. на МОСВ (погрешно посочена като № РДЗ-758/19.10.2008 г.). 

              Съгласно чл.13 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, процедурата по оценка на съвместимостта се прекратява, когато компетентния орган установи, недопустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 и ал.4 от Наредбата за ОС  компетентният орган извършва проверка за допустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения въз основа на документите по чл.10 и допълнителната информация по чл.11 ал.1, когато такава е поискана, като според ал.2 на същата норма, проверката по ал.1 се извършва по отношение на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определен със заповедта по чл.12 ал.6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, както и със заповедта по чл.19 ал.1 от ЗБР и/или с план за управление, ако има такива. Ал.3 на чл.12 на Наредбата за ОС уточнява, че проверката по ал.2 се отнася само за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитените зони по чл.1. Според ал.4, когато защитените зони имат статут и на защитени територии, проверката по ал.1 включва и проверка за допустимостта на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения спрямо режима на защитените територии, определен по реда на ЗЗТ, заповедта за обявяването й и плана за управлението й, ако има такъв или заповед по чл.45 ал.1 от ЗЗТ, ако има такава.

В чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от ЗЗТ се дава легално определение на понятието „защитени територии“, какви категории са те - 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност, какво се включва в тях, както и изключените то тях части, а именно - населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони.

Чл.3 ал.1 от ЗБР пък регламентира „защитени зони“, като национална екологична мрежа, включваща: защитени зони, като част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000", в които могат да участват защитени територии и защитени защитени територии, които не попадат в защитените зони, като според чл.5 от с. з., тези защитени зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.

На следващо място, целта на Натура 2000, като мрежа от защитени зони в Европа, е да осигури дългосрочното опазване в благоприятно състояние на точно определени растителни и животински видове, както и местата, които обитават. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните членки следва да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, както и да осигурят механизми за тяхното управление с цел запазване и устойчиво ползване.

България е една от най-богатите на биологично разнообразие в Европа държави. Как става обявяването на защитените зони по Натура 2000? Министерският съвет приема национален списък на потенциалните защитени зони, посочени на базата на научна документация, който заедно с научната документация се изпраща в Европейската комисия. Всяка защитена зона се обявява със заповед на министъра на околната среда и водите, с която се определят нейните граници. В случая, тази заповед е именно № РД 758/19.08.2010 г. (погрешно посочена като Заповед № РД-758/19.10.2008 г.).

На следващо място е необходимо да се посочи, че защитените територии са с по-строги режими по отношение ползването на ресурсите и строителството. Тези режими се запазват в случаите, когато защитените територии попадат в границите на Натура 2000.

Или иначе казано, предвид изложеното по-горе, в случая категорично не може да се приеме, че имотът на жалбоподателя попада в защитена територия. От анализа на цитираната по-горе нормативна уредба и характеристиките на Натура 2000 безспорно се установява, че ПИ № 48979.31.10. с НТП „Временно неизползвана нива“ попада в защитена зона, видно от представената по делото заповед на МОСВ. В т.1 от същата, с която се обявява защитена зона „Сакар“ с идентификационен код BG 0002021,  изрично е посочено с. Момково, общ. Свиленград, обл Хасково, а в т.6.1. е посочено, че в границите на защитената зона се забранява премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива.

В конкретния казус, каза се, НТП на процесния имот е „Временно неизползвана нива“, а в заявлението за извършване на оценка се иска същата да бъде извършена с цел ползване по предназначение, т.е. обработваема площ – нива с код 2500 според  Наредба  № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поне липсват данни за друго предназначение, а и видно от представения по делото НА, всички закупени от К. останали имоти, посочени в него са ниви.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока отменена заповед № РД -758/19.10.2008 г., и това е така, тъй като, на първо място, очевидно в оспорения акт се касае до техническа грешка при изписването й, още повече, че в хода на съдебното производство е представена същата, публикувана в ДВ, бр.72/2010 г., което не променя по никакъв начин констатациите от извършените проверки и проучена информация. На второ място, липсват каквито и да било данни Заповед № РД – 758/19.08.2010 г. да е отменена, още повече, че жалбоподателят не представя никакви доказателства в тази насока.

  В подкрепа на горното е и Решение № 661/ от 16.10.2007 г. на МС за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обн. ДВ, бр.85 от 23.10.2007 г. В същото изрично е посочено под т. 10 BG 0000212 „Сакар“ общ. Свиленград.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока неяснота на законов или подзаконов нормативен акт, наредба или заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредбата за ОС, при констатиране недопустимост на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение по смисъла на чл.12 от същата Наредба,  …… процедурата се прекратява.

Спорен по настоящото дело е въпросът за това налице ли е твърдяната от органа недопустимост. Преценката в конкретния случай е по реда на чл.2 ал.5 от Наредбата за ОС и е спрямо режима на защитените зони, в чийто териториален обхват попада инвестиционното предложение на жалбоподателя.

Доколкото от доказателствата по делото се установява и това не е спорно, че въпросният имот, предмет на преценка, представлява земеделска земя (временно неизползвана нива), то неговото предназначение е за земеделски нужди (нива), така, както е посочено в искането на К.. Това обстоятелство правилно е възприето и отразено от органа в мотивите на оспорения акт, и същото, само по себе си, не подлежи на преценка с оглед на факта, че съвпада по територия със защитените зони „Сакар“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и «Сакар» за опазване на дивите птици.

Следователно, става ясно, че в конкретния случай са налични предпоставките за недопустимост, уредени в разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредбата за ОС.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и липсата на претенции на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Водим от горното, Административен съд - Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.К., ЕГН **********,***, против Решение № ХА-6-ОС/2020 от 03.02.2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково (РИОСВ), с което е прекратена започналата процедура по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) за одобрение на инвестиционно предложение /ИП/ вх. № ПД-91/30.01.2020 г. – „Почистване от самонастанила се храстова и дървесна растителност в ПИ № 48979.31.10. с НТП „Временно неизползвана нива“ в землището на с. Момково, общ. Свиленград, обл. Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: